Има четири типа пиещи хора – от кой тип сте вие?

На алкохолната употреба е лесно да се гледа като на резултат от ритуал, съществуващ хиляди години, и като на навик, продължаващ през целия живот. Но спирали ли сте се някога, за да помислите защо вие сте избрали да пиете? Важно е да знаем какво мотивира хората да пият, за да разберем по-добре техните нужди, когато е необходимо да ги насърчим да пият по-малко или по по-малко вреден начин.

Четирите типа пиещи хора

От лична гледна точка всеки може да измисли много причини, поради които той или тя пие, което прави научното разбиране на причините трудно. Но има нещо, наречено „мотивационен модел на алкохолната употреба“, който твърди, че ние пием, защото очакваме промяна в начина, по който се чувстваме. Първоначално развити, за да помагат за лечението на алкохолната зависимост, идеите, описани в модела, са довели до ново разбиране за това кое мотивира хората да пият.

По-конкретно, моделът приема, че хората пият, за да засилят положителните чувства или да намалят негативните. Те са мотивирани и от вътрешните награди като засилване на желано лично емоционално състояние или от външни награди като социално одобрение.

Това води до там, че всички мотиви за пиене попадат в една от четири категории: засилване (защото е вълнуващо), справяне (за да забравим за тревогите), социално (за да празнуваме) и конформизъм (за да се впишем). Пиещите могат да имат повече или по-малко от какъвто и да е брой мотиви за пиене – хората не са задължително само от един тип пиещи или от друг.

Съгласно този модел, всички други фактори – като генетика, личност или среда – само оформят нашите мотиви за пиене. Така че мотивите за пиене са финалната отсечка към алкохолната употреба. Тоест, те са порталът, през който всички тези други влияния биват насочвани.

  1. Социално пиене

Към днешна дата почти всички изследвания върху мотивите за пиене са били провеждани върху тийнейджъри или млади пълнолетни. В различните култури и страни социалните мотиви са най-честата причина, която дават младите хора за употребата си на алкохол. В този модел социалното пиене може да е начин да се забавлявате повече с приятелите си. Това се вписва в идеята, че пиенето е предимно социално развлечение. Пиенето поради социални мотиви е свързано с умерена употреба на алкохол.

  1. Пиене поради конформизъм

Когато хората пият по социални поводи, защото искат да се впишат – не защото това е изборът, който нормално биха направили – те пият по-малко, отколкото тези, които пият най-вече по други причини. Това са хората, които ще пийват глътка шампанско при вдигане на тост или ще държат чаша вино в ръката си, за да не се чувстват различни от пиещите около тях.

През последните няколко години програми като Hello Sunday Morning насърчават хората да си вземат почивка от пиенето. И като правят това социално по-приемливо, те също може да намалят негативната обратна връзка, която някои хора получават за това, че не пият, макар това да е теория, нуждаеща се от проверка.

пиещи

  1. Пиене за засилване

Освен тези, които пият само за да се социализират, има два типа юноши и млади пълнолетни с особено рискова комбинация от личностови особености и мотиви за пиене.

Първите са тези, които пият с мотива да засилят. Те е по-вероятно да са екстровертни, импулсивни и агресивни. Тези млади хора (често мъже) е по-вероятно активно да търсят усещането за напиване – както и други екстремни усещания – и да имат склонна към поемане на рискове личност.

  1. Пиене с цел справяне

Второ, тези, които пият основно с мотиви за справяне, имат по-високи нива на невротизъм, ниско ниво на просоциално поведение и негативно мнение за себе си. Тези пиещи може да използват алкохола, за да се справят с други проблеми в живота си, особено с такива, свързани с тревожност и депресия. Пиещите с цел справяне е по-вероятно да са жени, да пият повече и да изпитват повече свързани с алкохола проблеми в сравнение с тези, които пият поради други причини.

Макар да може да е ефективно в краткосрочен план, пиенето за справяне с проблеми води до по-тежки дългосрочни последствия. Това може да е така, защото проблемите, довели до пиенето, остават нерешени.

Защо това е от значение

Има обещаващи изследвания, които показват, че ако знаем мотивите на хората, пиещи прекомерно, това може да доведе до интервенции за намаляване на вредната употреба. Например, едно проучване открива, че ако консултативните сесии са съобразени с мотивите за пиене, те помагат на младите жени да намалят консумацията, макар и при мъжете да няма значимо намаляване.

Този поток от изследвания е ограничен от факта, че ние в действителност знаем само за мотивите за пиене на тийнейджърите и младите пълнолетни. Разбирането ни за причините, поради които пият възрастните, е ограничено и е нещо, което нашата група от изследователи се надява да проучи в бъдеще.

Следващия път, когато пиете, помислете защо избирате да го направите. Има много хора, които изпиват по едно питие вечер, за да се отпуснат. Но ако вашата цел е да се напиете, рискът да си нанесете вреда при вас е по-висок, отколкото при повечето други хора.

А ако се опитвате да отмиете проблемите си с алкохол, си струва да си спомните, че те ще продължат да съществуват и на другата сутрин.

Източник

Когато пролетта ви „събаря“ в депресия

За някои хора дъждовете на април носят депресия през май

Пролетта обикновено е щастлив и многообещаващ сезон – помислете си за пролетната треска и пролетната ваканция. Но за някои хора сезонът носи точно противоположните чувства. Двама от вероятните виновници са сезонните алергии и сезонното афективно разстройство (САР).

Сезонни алергии: ефектът „Апчих!“

Пролетните алергии към полени могат да ви направят едновременно кихащи и сърдити. Няколко изследвания са показали връзката между алергиите и депресията. Изследователите също така забелязват, че периодът на пролетните полени изглежда съвпада със скок в броя на самоубийствата.

Едно интересно изследване, проведено от изследователи от Университета на Мериленд в Балтимор, наскоро беше публикувано в списанието Bipolar Disorders. Изследователите откриват, че депресията се влошава по време на върховите периоди на полените при хората, страдащи едновременно от биполярно разстройство и активни алергии към полени. Страданието, което понасят хората със сезонни алергии – кихане, течащ или запушен нос, сърбеж в гърлото или очите, сълзотечение – може да е достатъчна причина за депресия. В това изследване обаче влошаването на депресията след силно излагане на полени не е напълно обяснено от тежестта на симптомите при хората с алергии. Като че ли има още нещо, което допринася за тъжното им настроение.

Най-вероятните кандидати са цитокините, химическите куриери на имунната система. Алергичните пристъпи предизвикват отделянето на цитокини, които допринасят за възпалението. И при хората, и при животните високите нива на цитокини, допринасящи за възпалението, се свързват с нещо наречено „поведение на болен“. Този модел на поведение се характеризира с повече сън, намален апетит, намален сексуален нагон и отдръпване от средата. Накратко, това много наподобява депресия.

Освен това, бушуващите алергии пречат на добрия нощен сън. А твърде малкото и с лошо качество сън може също да допринесе за симптомите на депресия.

пролетта

Сезонно афективно разстройство наопаки: светли дни, тъмно настроение

Дъждовно или слънчево, някои хора определят времето като депресиращо. Скорошно изследване, проведено от изследователи от Университета в Утрехт, разглежда различни модели на настроението в отговор на климатичните условия. Една група, наречена „Мразещи лятото“, изпадат в по-лошо настроение, когато времето стане по-топло и слънчево. Изследователите предполагат, че „Мразещите лятото“ може да са в риск от състояние, наречено обърнато сезонно афективно разстройство.

САР е форма на повтаряща се депресия, при която симптомите започват и спират по едно и също време всяка година. Обикновено те започват през есента или зимата и отшумяват през пролетта. Но при около един от 10 страдащи от САР, моделът е обърнат наопаки – депресията се връща през пролетта или лятото. Обичайните симптоми на обърнатото сезонно афективно разстройство включват безсъние, раздразнителност, безпокойство, лош апетит и загуба на тегло. Счита се, че тази форма на депресия може да е реакция на повишените температура и влажност, тъй като понякога отиването на по-хладно място носи облекчение.

За съжаление, самият факт, че пролетта би трябвало да бъде време на радост и съживяване може да подчертае какво липсва на тези, които не се чувстват по този начин. Това е ефектът „Аз съм единственият, който не се забавлява по време на пролетната ваканция“ и той със сигурност ще накара някой, който вече е депресиран, да се почувства още по-зле.

Ако сте в тази група, може да има някакво успокоение в това да знаете, че не сте единствени. Не се колебайте да потърсите помощ, ако ви е трудно. За някои хора дъждовете през април носят не само цветя през май, но също и посещение при терапевта или рецепта за антидепресанти.

Източник

Щастието – какво е и какво не е

Не мога да си представя, че животът ми би могъл да е по-добър или моята среща с изумителното щастие

Вгледах се внимателно, когато за първи път срещнах Анди – познавах ли го? Работеше в производствената секция на нашия местен магазин за хранителни стоки, а топлината в очите му и в неговото „Хей, как си?“ предполагаше, че се познаваме, макар това да беше първата ни среща.

Онова, което най-много се открояваше в него в тази първа среща, беше неговото щастие – и под „щастие“ нямам предвид тънък намек за бодрост и развеселеност. Анди изглеждаше така, сякаш изпитва дълбоко удовлетворение, което се проявяваше в радост. Това беше обратното на нещастието.

Винаги съм поразен от хора, които изглеждат истински удволетворени, които се съсредоточават върху това какво е добро в живота им. Може би Анди-тата по света ми правят впечатление, защото аз често се фокусирам върху малките несъвършенства в моята собствена ситуация. Макар че нямам съществени оплаквания за нещо в живота си, все още успявам да намеря неща, за които да бъда нещастен. Бях заинтригуван – какво е различното в него?

Опознах Анди чрез поредица кратки разговори през следващите няколко седмици, докато пазарувах, а той работеше. Не е изненадващо, че не научих никакви шокиращи тайни за това как да живея „Добрия живот“, но няколко неща, които той каза, се откроиха като напомнящи за това кое води до щастието.

щастието

Щастието е избор

В един от нашите ранни разговори, докато връзваше коледната елха на покрива на нашата кола, Анди и аз обсъждахме преживяванията си като бащи на малки деца. Докато описваше връзката със сина си, той каза: „Не мога да си представя, че животът ми би могъл да бъде по-добър, отколкото е сега.“

Бях почти изненадан от неговия коментар. Свикнал съм да слушам и да казвам, че сме „заети“, „уморени“ или „че се държим“ – особено по време на празниците и особено ние, родителите на малки деца. Не можах да скрия изненадата си и разказах на Анди колко рядко щастлив ми изглежда той.

Отговорът му беше: „Разбира се, има неща, за които бих могъл да се оплача, но решавам да не се фокусирам върху тях. Да бъдеш нещастен е лесно! Нужно е усилие, за да бъдеш щастлив.“ Той беше прав – колко лесно е да забележиш какво е лошо и да игнорираш доброто. Понякога дори се оплакваме от това, което е правилно:

  • Да трябва да заведем болното си дете до спешното отделение (а ние имаме постоянен достъп до болници, в които нон-стоп работят добри медицински специалисти).
  • Да не можем да намерим нещо в хладилника (защото е твърде пълен).
  • Да сме претрупани със задачи на работа (горките ние, имаме работа!).

Луис Си Кей има цял скеч по отношение на нашата склонност да се оплакваме от въпроси, свързани с „чудото на човешкия полет“. Казваме, че „мястото ни не е много широко“, а забравяме, че ние „седим на стол… в небето!”

Във всяка от тези ситуации можем да позволим фокусът ни да се стесни, така че всичко, което виждаме, е стресът или неудобството. Когато отстъпим назад и вземем под внимание цялата картина, можем да видим и оценим, че имаме достъп до здравни грижи, храна, работа и самолетен полет например.

Вдъхновявам се отново и отново от радостта, която хората успяват да намерят, дори ако са им се случили ужасни житейски събития. Миналото лято посетих един мой по-възрастен приятел и това се оказа последният път, в който се виждаме. Той ми каза, че отново страда от рака, който едва не го бе убил две години по-рано. Изглеждаше много оптимистичен и изпълнен с благодарност и спокойствие. Той дори беше щастлив да види отново екипа си за лечение, мъжете и жените, които му бяха удължили живота, и бяха дали на любимия съпруг и баща повече време да живее и да се сбогува с близките си. Той избра да бъде умиротворен – както в живота, така и в смъртта.

Щастието не е зависещо от…

Ще бъда щастлив, когато намеря любовта на живота си.

Ще бъда щастлив, ако ме повишат.

Ще бъда щастлив, когато моите деца най-накрая правят това, което искам.

Анди също така ми напомни, че щастието не е свързано с „ако“ или „когато“ и не зависи от това да получим точно това, което искаме или мислим, че заслужаваме. Анди ми разказа, че в продължение на повече от 10 години е имал успешна кариера в съвсем друга сфера и е трябвало да започне коренно различна работа след претърпяна голяма травма, която също така го е принудила да се откаже от приключенския спорт, който е обичал.

Лесно ми е да си представя, че ще стана кисел и депресиран, ако имах подобен опит, но Анди каза, че е решил да реинвестира енергията си в това да бъде възможно най-добрият баща за сина си. Сега той работи върху нещо ново.

щастието

Колко здрава е основата на нашето щастие?

Зависи от това колко тясно дефинираме тази основа.

  • Ако искаме всеки път нещата да се получават по „моя начин“, навярно през повечето време ще бъдем нещастни.
  • Ако ни правят щастливи младостта или красотата ни, навярно ще спрем да бъдем щастливи, когато вече не сме млади или красиви.
  • Ако работата ни прави щастливи, най-вероятно ще бъдем потиснати, когато я загубим или се пенсионираме.
  • Ако е нашето здраве, ние ще бъдем щастливи, докато не получим лоши новини от лекаря.
  • Ако това е нашата къща, ще бъдем щастливи, докато нещо не се счупи. Вероятно още утре.

Дори когато имаме нещата, които „ни правят щастливи“, това е крехко щастие, защото винаги сме поне наполовина наясно, че можем да загубим причината за  щастието си.

Имам впечатлението, че Анди и съпругата му не са „достигнали“ до щастието по тесния начин, по който сме склонни да дефинираме „Американската мечта“. Той ми разказа, че работят за изплащане на дълг и се надяват един ден да си купят първата къща. Животът им не звучи особено лесен. И все пак той е доволен точно там, където са.

Така че щастието изглежда до голяма степен е въпрос на избор и ние можем да го изберем, независимо от това какви са обстоятелствата.

Щастието е просто

Колкото и при всяко друго нещо, Анди каза, че простотата е ключът към неговото спокойствие. Той говори за обикновените ежедневни радости от хвърлянето на топка със сина му или четенето на книга заедно. В моята клинична работа често питам хората за любимите им спомени и те обикновено са най-основните преживявания: „Ям праскова с дядо си.“, „Караме кану със сина ми.“,  „Градинарстваме с майка ми.“, „Просто това да дишам и новородената ми дъщеря да е до мен.“

Има силен натиск срещу простотата. Ние сме свикнали с умствено претоварване. Очакваме постоянно забавление и разсейване. Ние носим с нас мощни компютри, чрез които цялото интернет пространство е на един клик разстояние. Нашите умове рядко са бистри.

Ние също така сме обучени да се придържаме към натрапчивото консуматорство, което е навсякъде около нас – и което никога не ни задоволява. Колко от нас са достигнали определено ниво на богатство и успех, само за да осъзнаят, че сме били по-щастливи в апартамента ни в университета, с пари колкото да заредим колата си?

Всеки един от нас трябва да определи за себе си какво е простотата. Това не означава, че трябва да продадем всички наши притежания и да дадем парите си на бедните. Можем да намерим простота, където и да сме. Независимо дали се съобразяваме с разходите, с графиците или с нашето обкръжение, простотата прави живота ни по-просторен, което ни дава повече поле за действие. Можем да дишаме. Какво би могло да е по-просто от това?

♦♦♦

Разговорите ни с Анди винаги са ободряващи. Често обичаме да бъдем около определени хора, защото харесваме в какви се превръщаме около тях. Хора като Анди ни напомнят да се усмихнем, напомнят ни, че щастието е избор. Напомнят ни и че животът не се състои в това да настояваме нещата да се случат точно така, както мислим, че искаме. Харесва ми да говоря с Анди, защото той ми напомня, че без дори да се опитвам, животът ми е невероятно богат.

щастието

Попитах Анди откъде идва неговата философия за живот. Почти очаквах от него да цитира религиозни учения – може би нещо, което е вкоренено в будизма, или “mindfulness”. Оказа се, че възниква само от собствения му житейски опит и неща, които е събрал по пътя. Той нямаше гуру, който да следва, нито догма, която да защитава.

За да бъда честен, бях облекчен и окуражен. Основното удовлетворение, което той въплъщава, е достъпно за всички и не зависи от намирането на правилната книга или правилния учител. Щастието, както е описано тук, е рождено право. И е на разположение във всеки един момент.

Източник

Да нарушим мълчанието за жените и злоупотребата с наркотици

Употребата на наркотици и проблемите, които са уникални за жените, получават недостатъчно внимание в изследванията, а също така липсват жени-учени, които да изследват този въпрос.

През 2016 г. две уводни статии, публикувани във водещите списания The Lancet и Addiction, подчертават колко малко се знае за жените и наркотиците. Тези две статии не само посочват едно сляпо петно в колективните ни знания, но и предполагат, че този дефицит се дължи и на липсата на жени-учени, които да изследват проблема. Мъжете доминират в науката и в ръководствата на редакциите на академичните списания. Има редица фактори, довели ни до по-малко знания за проблемната употреба на наркотици при жените, отколкото имаме за мъжете.

Злоупотребата с наркотици не е дейност, с която се занимават малко хора – една трета от пълнолетните употребяват някакъв незаконен наркотик поне веднъж в живота си. Като добавим регулираните наркотици като алкохола и тютюна, процентът на употребяващото население става още по-висок. Обаче съществуват отчетливи полови разлики. В повечето национални проучвания на употребата на наркотици мъжете са два пъти повече от жените. Британското проучване за престъпността, което проследява тази полова разлика от 1996 г., е открило, че това съотношение е стабилно във времето.

Ако погледнем към половите разлики при специализираното лечение, съотношението се повишава до над 3:1 в полза на мъжете, макар това съотношение да е по-ниско при тези, които търсят помощ за проблеми с алкохол. Но този поглед към пола и употребата на наркотици пропуска някои важни детайли. Например, жените преминават от употреба към проблемна употреба на наркотици по-бързо от мъжете. Смята се, че това се дължи на физическата и психологическата податливост на ефектите на наркотиците, включително на алкохола, за който се знае, че при жените води по-бързо до чернодробни заболявания, отколкото при мъжете.

Събиране на извадки за изследвания

Тъй като от хората, намиращи се в специализирано лечение, повечето са мъже, а за изследователите е по-удобно да набират участници от тази среда, резултатът е, че жените не са достатъчно представени в изследователските извадки. Същото е и при клиничните изпитвания на нови лекарства, от които жените често биват изключвани поради страх, че тези вещества може да бъдат особено токсични за жени. Парадоксалното е, че след това по-голям процент жени съобщават за странични ефекти от тези лекарства.

По-общо казано, дори когато жените са включени в клинични изпитвания на нови лекарства, техните резултати не се включват в общите. Така че, макар данните да се събират, те не биват споделени в публикациите с резултатите. Това ограничава нашето разбиране за изникналите специфични проблеми и за това колко са ефективни за жените интервенциите за лечение, защото последните са били тествани най-вече върху мъже.

жените

Нужди от лечение

Съществуват очевидни фактори, възпиращи жените от търсене на лечение, като страх от риска да им бъдат отнети децата. Насилието от страна на интимния партньор е още един фактор, който пречи на жените да търсят лечение. Те се тревожат, че ще влошат съществуващата дисфункционална или изпълнена с насилие връзка, ако партньорът им научи, че търсят подкрепа.

Изглежда, че в една област на проблемната употреба на наркотици е постигнато равенство между половете и това е при злоупотребата с лекарства по рецепта. Скорошно европейско проучване е открило, че макар и мъжете все още да са повече от жените, процентната разлика между половете е доста малка, особено при немедицинската употреба на седативи като бензодиазепините. Необходими са повече изследвания, за да се разберат причините за това, а също какъв вид подкрепа е ефективен и приемлив за жените, когато им се оказва помощ да спрат немедицинската употреба на лекарства по рецепта.

Консумация

Един факт, който често се пренебрегва във връзка с употребата на наркотици, е че малък процент от хората отговарят за по-голямата част от консумацията. Това има несъмнени последствия, защото честата употреба или в големи количества често е рисков фактор за развитието на редица проблеми за физическото и психичното здраве.

За жените има специфични рискове. При жени на млада и средна възраст е установено, че запойното пиене е свързано с повишена плазмена глюкоза на гладно при липсата на диабет. Това е най-важният рисков фактор за бъдещо развитие на диабет тип 2. Тази информация би могла да се използва от специалистите по обществено здраве, за да се направи опит да се убедят младите момичета и жени да направят приема на алкохол умерен с цел да намалят бъдещите здравни рискове.

Жените, наркотиците и престъпността

При жените, извършили престъпление, употребата на наркотици е по-голяма, отколкото при мъжете, като 66% от жените съобщават, че са извършили престъпление, за да си набавят пари за наркотици в сравнение с 38% от мъжете. Също така, по-голям процент от жените се самонараняват, както и са в по-голям риск от заразяване с ХИВ като резултат от употреба на наркотици.

Добрата новина е, че щом жените постъпят на лечение, е по-вероятно да се ангажират с него, да се задържат по-дълго и да имат по-добри резултати от мъжете. Но също както е при мъжете, много жени не са склонни да търсят помощ поначало и имат различни причини да избягват контакт с местата за помощ. Жените с деца може да избягват лечение, защото се страхуват да не бъдат осъдени като негодни родители заради употребата им на наркотици. Също така, много жени са жертви на насилие от страна на интимните им партньори или са били сексуално експлоатирани и заради тези два фактора на тях им е трудно да се включат в лечение, в което преобладават мъже.

Когато жените от различни държави влязат в контакт с наказателната система, отговорът на техните здравни нужди е различен, както и зачитането на човешките им права. Необходимо е по света да има политическа воля, за да се инвестират време и ресурси в тези жени. Глобалната перспектива и, което е още по-важно, действието са от значение, тъй като повече жени са изпращани в затвора заради свързани с наркотици престъпления, отколкото заради което и да е друго престъпление.

жените

Политика

По принцип политиката за наркотиците мълчи по въпроса за пола, може би защото е повлияна от научните доказателства, които се фокусират прекомерно върху мъжете. Затова дори и ако създателите на политики да са склонни да се погрижат за специфичните нужди на жените, те имат малко доказателства, на които да се опрат. Когато политиките споменават жените, то го правят почти изключително във връзка с бременността – важен аспект, но съвсем не единственият, който влияе на жените и тяхната употреба на наркотици.

Появяват се доказателства за нуждите на жените, като липсата на грижи за децата. Едно изследване подчертава специфичните нужди на жените, които те имат в момента на постъпване за специализирано лечение. Като сравняват пътищата за мъжете и жените, водещи до употреба на наркотици и до нейното спиране, изследователите доказват, че базираните на пола допускания пропускат фактори, които биха могли да бъдат важни, като сексуална ориентация, възраст, социоикономически статус и етнос.

За да има някакво отражение върху практиката, мисленето трябва да бъде стратегическо, защото изследванията дават информация на политиките, които от своя страна определят какви улуги да бъдат възложени за изпълнение. Британското правителство, както и тези на други страни, в предишните си политики са наблягали на намаляването на вредите, докато сега политиките поставят в центъра възстановяването от зависимост и проблемна употреба на наркотици. Скорошен анализ на тази промяна в политиката открива, че жените са почти напълно игнорирани, което подкрепя усещането, че мъжете, употребяващи наркотици, са нормата.

Академични кариери

Пристрастието в полза на мъжете се простира отвъд пациентите и има по-систематично естество. Както посочва уводната статия в списанието Addiction, жените са недостатъчно представени на всяко едно ниво в научноизследователската дейност, макар разликите да са най-очевидни във високите нива на академичната йерархия, като само 29% от главните редакторски постове са заемани от жени. Необходимо е да привлечем най-ярките и най-добрите умове, за да изследваме проблема с жените и наркотиците. Чрез изравняване на баланса между половете в академичните среди не само ще допринесем до по-справедливо кариерно развитие, но ще имаме потенциала да постигнем по-голямо познание с жени-учени, които е по-вероятно да вникнат в проблемите на жените, злоупотребяващи с наркотици.

Няколко научни списания са се присъединили към насоките за равенство между половете в научноизследователската работа (Sex and Gender Equity in Research), което в някаква степен е опит да се подобри докладването на резултатите за жените в клиничните изпитвания, както и опит да се насърчи кариерното развитие на жените-учени.

Така че е без значение дали сте жена, изучаваща употребата на наркотици, или жена, изпитваща проблеми с наркотиците, между двете има нещо общо – и двете групи са възпрепятствани от липсата на внимание и трябва да се борят, за да постигнат своя потенциал. По този начин всички ние губим.

Източник

Как да преобърнем негативните мисли за тялото ни

Да се упражняваме в това да превърнем обидните неща, които казваме за тялото си, в състрадание

Може вече да сте успели да се справите с феномена “засрамване на тялото”. Но ако сте отдадени на това да си създадете по-здравословна представа за собственото си тяло, ще трябва да се преборите с негативните неща, които казвате за това тяло. Понякога този негативизъм може да се прояви, когато разговаряте с други хора. Друг път обаче той е налице и когато водите разговори със самите себе си наум. Психолозите наричат тези невербализирани разговори, които човек сам води със себе си „негативен разговор за себе си“.

Обмислете добре и направете равносметка кои са мислите, които минават през ума ви, когато се погледнете в огледалото. Използвате ли мили думи за собственото си тяло? Или го обиждате и обезценявате за всеки възприет недостатък?

Нужна е практика, за да се научи човек да улавя негативните мисли за тялото си и да ги преформулира. Но с времето можете да промените навика да се „карате“ на тялото си и вместо това да имате за него по-меки и приемащи мисли. Можете да опитате някои от тези предложения за начало.

Първоначална мисъл: “Изглеждам ужасно.“

Заместваща мисъл: “Не съм щастлив от начина, по който изглеждам днес, и това е окей. Всеки се чувства така понякога. Но отношението ми към външния ми вид не определя ценността ми като човек.“

Никой (Сериозно – никой!) не се харесва през цялото време. Напълно човешко и нормално е да има моменти, в които не обичате това, което виждате в огледалото. Но последното нещо, което би ви помогнало, е да затвърдите негативните чувства, като в добавка се порицавате и за това, че ги изпитвате. Напоследък е популярно да се твърди, че всеки трябва да се чувства красив по всяко време. Това е абсурдно висок стандарт. Много по-здравословно е да приемете, че понякога може да имате негативни чувства и след това да продължите напред; например, като си напомняте, че има много по-важни неща, които ви правят уникална личност, освен външния вид.

Първоначална мисъл: “Мразя тялото си.“

Заместваща мисъл: „Ще се отнасям към тялото си със съчувствие.“

лечение на зависимост

Тялото е единственият дом, който със сигурност ще имате през целия си живот. То не е ви е предало във всички трудности, пред които сте се изправили до момента. Заслужава уважение и доброта. „Говорете“ на тялото си така, както бихте говорили на някого, когото обичате. Ако у вас се появява такава негативна мисъл, която никога не бихте казали на някой близък, постарайте се да я изкорените. Вместо това можете да си представите какво би казал за тялото ви някой, който ви обича безусловно. Използвайте този тип език вместо това.

Първоначална мисъл: “Краката ми (или която и да е част от тялото ви, която не одобрявате) изглеждат отвратително.“

Заместваща мисъл: „Това са краката, която ми позволяват да се движа. Това са ръцете, с които прегръщам хората, които обичам. Това е стомахът, който ми помага да поемам полезни съставки; благодарение на него тези съставки се превръщат в енергия, която използвам, за да правя нещата, които ме вълнуват.“

Вместо да мислите за частите на тялото си по отношение на това как изглеждат, помислете за всички удивителни неща, които ви помагат да правите. Дори и да не сте здрави, тялото ви все още е превозното средство, което ви помага да окажете своето влияние върху света около вас. То ви помага да общувате. То ви позволява да възприемате красотата около себе си. То ви позволява да създавате, да давате и да споделяте. Може да е несъвършено, но малко благодарност може да ви помогне много в това да се свържете по-позитивно с тялото си.

Първоначална мисъл: „Всички останали изглеждат по-добре от мен.“

Заместваща мисъл: „Днес ще се съсредоточа върху неща, които нямат нищо общо с това как изглеждам.“

Част от човешката природа е да се сравняваме с други хора. Но когато става въпрос за образа на тялото, това е навик, който не ви прави никакви услуги. Не можете да спечелите тази игра – винаги ще има човек, който изглежда по-привлекателен от вас. Вместо да се сравнявате, просто излезте от тази игра. Хванете под контрол мислите си и ги пренасочете към нещо, което е по-важно от това как изглеждате. Помислете за цел, която наистина има значение за вас. Помислете за едно положително качество, което няма нищо общо с външния ви вид. Помислете за някого, когото обичате, и как можете да подхраните връзката си с този човек.

                                                        –

Не забравяйте, че не е необходимо да се чувствате красиви, за да се грижите добре за тялото си. Можете да практикувате доброта и състрадание към тялото си, дори когато не ви харесва как изглеждате. Опитайте се да мислите за тялото си като за нещо, за което да се грижите, вместо за нещо, което трябва да се впише в определена форма или шаблон. Колкото повече уважение и доброта можете да покажете на тялото си, толкова по-лесно ще бъде да правите избори, които да ви помогнат да се грижите добре за него. Можете да започнете да генерирате тази доброта и уважение, като улавяте негативните мисли за тялото и ги движите в по-здравословна посока.

Източник: https://www.psychologytoday.com/intl/blog/beauty-sick/201903/four-ways-turn-negative-body-thoughts-around

Как да разговаряте за марихуаната

Откъде да започнете? Какво да кажете? Между легализацията (макар все още не и в България), увеличаващата се нормализация в поп-културата и новите начини на употреба (в хранителни продукти, вапоризатори, концентрати) става все по-сложно да разговаряте за марихуаната със своите деца.

марихуаната

Започнете с по-добро разбиране за марихуаната и тийнейджърския мозък

Частите на юношеския мозък, които се развиват първи, са тези, които отговарят за физическата координация, емоциите и мотивацията. Но частта от мозъка, която контролира мисленето и импулсите – известна като префронтален кортекс, не се развива напълно преди 25-тата година.

Това е все едно другите части на мозъка да крещят, а префронталният кортекс още да не е съвсем готов да играе ролята на рефер. Това може да има забележими ефекти върху поведението, като:

  • трудно сдържане или контролиране на емоциите;
  • предпочитание за дейности, свързани със силно вълнение и малко усилие;
  • лоши планиране и преценка (например тийнейджърът рядко мисли за негативните последствия);
  • по-рисково, импулсивно поведение, включително експериментиране с наркотици и алкохол.

Така че по време на тийнейджърските и младежките си години детето ви е особено податливо на негативните ефекти от всяка употреба на наркотици, включително на марихуана. Доказателствата показват, че употребата на марихуана през тийнейджърските години потенциално може да понижи коефициента на интелигентност на човек и да попречи на други аспекти на функционирането и благополучието. Дори нередовната употреба на канабис може да въвлече тийнейджърите в рисково поведение, в ситуации на уязвимост и да доведе до правенето на лоши избори, докато детето е под влияние на веществото.

Подгответе се добре за разговора

Ако планирате да разговаряте за марихуаната или за употребата на други вещества, има няколко ключови неща, които помагат за провеждането на ефективен разговор:

  • Останете отворени към детето си. Когато то се чувства осъждано или порицавано, ще бъде по-малко възприемчиво към посланието. Опитайте се да показвате обективност и отвореност.
  • Поставете се на мястото на детето си. Как бихте предпочели да се обръщат към вас, когато разговаряте на трудна тема? Опитайте се да си спомните как сте се чувствали, когато сте били тийнейджъри.
  • Бъдете ясни относно целите си. Бъдете наясно какво искате да получите от разговора.
  • Бъдете спокойни. Ако подходите към разговора с гняв или паника, ще бъде по-трудно да постигнете целите си.
  • Бъдете позитивни. Ако подходите към ситуацията със срам, гняв или тактики на сплашване, това ще бъде контрапродуктивно. Стремете се да има любопитство, уважение и разбиране.
  • Не поучавайте. Това най-вероятно ще накара детето ви да се затвори, да откаже да ви слуша, да се ядоса или по-лошо.
  • Намерете удобна обстановка. Ако обявите събиране на масата вкъщи, това вероятно ще бъде посрещнато със съпротива, докато по-спонтанният, непринуден подход ще намали тревожността (включително вашата собствена).
  • Внимавайте с езика на тялото. Соченето с пръст и скръстените ръце са затворени жестове, докато краката, които не са кръстосани, и отпуснатата стойка са по-отворени.

марихуаната

Какво да кажа?

За съжаление, няма сценарий за разговор относно марихуаната, но има някои често срещани аргументи и въпроси, които е вероятно да чуете – както и предложения относно отговора ви.

Те казват: „Правя го само от време на време през уикендите, така че не е голяма работа.“
Вие можете да кажете: „Кое би го направило голяма работа за теб?“
Защо това работи: Това ги кара да се замислят за бъдещето и за това какви са техните граници. Ще научите кое е важно за него или нея. Ако употребата продължи и някои от тези граници бъдат преминати, можете да повдигнете този въпрос в по-късен момент.

Те казват: „Би ли предпочел/а да пия алкохол? Марихуаната е много по-безопасна.“
Вие можете да кажете: „Честно казано, не искам да правиш нищо, което може да ти навреди. Интересува ме защо мислиш, че марихуаната е по-безопасна от алкохола.“
Защо това работи: Това напомня на детето ви, че се грижите за неговото благополучие. Ако покажете искренно любопитство за техния мисловен процес, това ще им помогне да се отворят към вас.

В крайна сметка:

Ситуацията с наркотиците ще продължи да се променя с времето, но това, което ще остане без промяна, е нуждата от подкрепа и информация, когато отглеждате дете. Вие сте най-важното и най-мощното влияние в живота на детето си. Не забравяйте, че винаги можете да потърсите помощ от професионалист, когато ви е трудно да се справите сами.

Източник

Наркотиците и тийнейджърският мозък

Развитие на мозъка, поведение на тийнейджърите и наркотици

Има си причина тийнейджърите да се държат по начина, по който го правят. Разбирането за науката на мозъка, стояща зад тийнейджърското поведение, може да помогне на родителите да подготвят по-добре своите деца за това как да избягват наркотиците и алкохола.

Защо тийнейджърите се държат по начина, по който го правят?

Случвало ли ви се е някога да погледнете своето дете-тийнейджър и да се зачудите: „Защо правиш това?“

От промяна на настроенията до поемане на рискове „нормалното тийнейджърско поведение“ може да изглежда като всичко друго, но не и като нормално за родителите и другите възрастни. Изследване обаче разкрива, че моделите на развитие на мозъка през тези години на формиране играят значима роля в развитието на личността и действието на вашия тийнейджър. С други думи, има биологична причина тийнейджърите да се държат по начина, по който го правят.

Учените знаят, че на мозъка са му необходими 25 години, за да се развие напълно. В някаква степен може да разглеждате тийнейджърския мозък като мозък с помощни колела – той още не е способен да функционира на оптималното ниво, обичайно за възрастните. Мощен взрив от развитие настъпва през юношеството и този взрив може да обясни много от непредвидимото – и понякога рисково – поведение на тийнейджърите.

Тийнейджърският мозък и поведението, което предизвиква той

От ранното юношество до средата на 20-годишна възраст мозъкът се развива донякъде неравномерно – от задната част към предната. Това може да обясни милото чудато поведение на тийнейджърите, но също така ги прави склонни към поемане на рискове.

Частите на юношеския мозък, които се развиват първи, са тези, които контролират физическата активност, емоциите и мотивацията, и се намират в задната му част – съответно малкият мозък, амигдалата и прилежащото ядро (nucleus accumbens).

Но частта от мозъка, която контролира мисленето и импулсите – известна като префронтален кортекс – е в предната част на мозъка и следователно се развива последна. Тази част от мозъка не съзрява напълно чак до 25-та година.

Различното по време развитие на определени части от мозъка може да има забележими ефекти върху юношеското поведение. Може да сте забелязали някои от тези у вашия тийнейджър:

  • трудно сдържане или контролиране на емоциите;
  • предпочитание за дейности, свързани със силно вълнение и малко усилие (оттук идва класическата мантра за „секс, наркотици и рокендрол“);
  • лоши планиране и преценка (например тийнейджърът рядко мисли за негативните последствия);
  • по-рисково, импулсивно поведение (включително експериментиране с наркотици и алкохол).

тийнейджърският мозък

Развитието на юношеския мозък и поведението са тясно свързани. Префронталният кортекс, който може да бъде наречен „гласът на разума“ в тийнейджърския мозък, няма толкова влияние, колкото онези части, които наблягат повече върху емоциите, вълнението и краткосрочното възнаграждение. В един миг хормоните могат да превключат тийнейджърските емоции на висока предавка, което да доведе до непредвидими – и понякога рискови – действия.

За съжаление, развиващият се мозък е по-уязвим към увреждане. Това означава, че експериментирането с наркотици и алкохол може да има трайни вредни ефекти върху здравето на вашия тийнейджър.

Тийнейджърският мозък и ефектите от наркотиците върху него

Намирането на начини за задоволяване на нуждите и желанията е част от живота. Това е едно от многото умения, които се усъвършенстват през тийнейджърските години. Когато тийнейджърът употребява наркотици, за да се почувства добре, това пречи на естествената способност на тялото да постигне това самò. Ето как наркотиците въздействат на мозъка:

Мозъкът се състои от милиарди нервни клетки. Нервите контролират всичко – от това кога да бие сърцето до това какво вашият тийнейджър чувства, мисли и прави. Нервите правят това като изпращат електрически сигнали из тялото. Сигналите се предават от нервна клетка на нервна клетка чрез химически „куриери“, наречени невротрансмитери.

тийнейджърският мозък

Някои от сигналите, които невротрансмитерите изпращат, предизвикват чувство на удовлетворение или удоволствие. Тези естествени награди са начинът на тялото да се увери, че ние ще търсим още от това, което ни кара да се чувстваме добре. Например, когато ядем нещо вкусно, невротрансмитерите ни казват, че се чувстваме добре. Търсейки още от това удоволствие, ние със сигурност няма да умрем от глад. Главният невротрансмитер, отговарящ за приятното чувство, се нарича допамин.

Наркотиците претоварват тялото с допамин – с други думи, те карат системата за възнаграждение да изпраща твърде много сигнали за приятно чувство. В отговор мозъчните системи на тялото се опитват да възстановят равновесието като изпращат по-малко сигнали за приятно чувство. Докато времето минава, тялото се нуждае от повече наркотик, за да усеща същото удоволствие както преди. Този ефект е известен като толеранс и може да бъде особено опасен при наркотици като хероин и кокаин.

Ефектите на наркотиците върху мозъка не приключват, когато наркотикът бъде разграден и изхвърлен от тялото. Когато човек спре да употребява наркотик, нивата на допамин остават ниски за някакво време. Той може да се чувства депресивен или с изравнени емоции, и неспособен да преживява обичайните удоволствия в живота. Рано или късно мозъкът сам ще възстанови допаминовия си баланс, но това отнема време – от няколко часа до няколко дни или дори месеци – в зависимост от наркотика, продължителността и количеството на употребата и от самия човек.

Тъй като тийнейджърите имат свръхактивен импулс да търсят удоволствие и по-малка способност да обмислят последствията, те са особено уязвими, когато става въпрос за изкушенията от наркотици и алкохол. И защото вътрешните системи за възнаграждение все още се развиват, способността на тийнейджъра да се върне обратно към нормалното след употреба на наркотик може да бъде компрометирана заради начина, по който наркотиците въздействат на мозъка.

Източник

Мамо, може ли?

Бракът Дете-Родител

Том е млад мъж, в края на двайсетте, който е в първата си сериозна връзка с Нанси. Откакто Нанси се мести да живее при Том, изглежда че връзката им се променя много и то не по начин, който харесва на Том. Изглежда така сякаш Нанси превзема целия апартамент, сякаш тя има наръчник, скрит някъде, където той няма достъп и този наръчник е пълен с детайли как нещата трябва да бъдат; правилният начин да заредиш и изпразниш миялната; как да почистиш ваната, след като си вземеш душ; какво с какво се пере и на каква температура и т.н. Всички тези неща изглеждат леко глупави за Том; все пак той се е оправял по своя си начин години наред. Все пак е хубаво да стъпиш в чиста вана, когато отиваш да се къпеш, както и да видиш ненамачканите си дрехи, прибрани в гардероба. Том също така е изненадан да открие колко приятно е чувството да прави нещо конкретно, което да удовлетвори Нанси.

С течение на времето обаче започва да се чувства все по-неудовлетворен и обиден. Всеки път, когато Том започва да се чувства така, сякаш се е справил и е успял да овладее наръчника и знае какво се очаква от него, тя се появява с някое ново правило, което някак си се очаква, че той вече трябва да знае. Понякога почти изглежда като нагласена игра, в която независимо колко много той се старае, никога няма да бъде способен да удовлетвори или омилостиви Нанси. Любопитното е това, че тъй като не иска да я разочарова, на Том  почти никога не му се отдава възможност да каже на Нанси, че се чувства притиснат и че и той има някакви собствени идеи за това как да се случват нещата в техния споделен дом.

мамо

Можете да забележите колко много динамиката във взаимоотношенията между Том и Нанси наподобява на тази между родител и дете, като единият партньор е в ролята на възрастния, който поема отговорността за всичко, а другият партньор играе ролята на пасивно-агресивно действащото дете.

Този модел е толкова чест, че фамилните консултанти и терапевти го определят като „брак на дете-родител“. В хетеросексуалните връзки най-често мъжът е този, който „свършва“ в ролята на детето. Мъжете се шегуват един с друг за това как те са живели като ергени; за това как са нямали нищо друго освен пица и бира в хладилниците си; за това каква бъркотия е била в апартаментите им и за това как не са се съобразявали с никого, свободни да правят каквото и където и си поискат и т.н. Докато мъжете се шегуват относно желанието си да живеят ергенски живот и негодуват, че имат жена, която се опитва да ги социализира, на едно ниво те оценяват промените, които жената е внесла в живота им.

Приятно е чувството да живееш на място, което чувстваш много повече като дома, в който си израснал; да имаш по-редовен живот, на който можеш да разчиташ и в който да се чувстваш спокоен; да имаш социален живот, за който се полагат грижи и да имаш някакъв тип ръководство, напътствия, които да облекчат тревожността по отношение на незнанието какво да облечеш или как да действаш в определени социални ситуации. Под самохвалството им обаче се разпознава това, че повечето мъже не знаят как да направят дом за себе си или да отгледат семейство. Мъжете също така разбират, че това да направиш дом и да отгледаш семейство е често много важно за съпругите или партньорките им и в търсенето си на това да бъдат приети от тях, следването на някакви инструкции изглежда като малка цена за товa.

мамо

Когато нещата вървят добре, така както често се случва в началото на връзката, това е страхотен пример за това как хората в двойката могат да се учат един друг и да станат по-цялостни личности, да разгърнат потенциала, който имат. Но това, което започва като общо взаимноизгодно имплицитно съгласие, може да премине в серия от неизречени борби за власт. Неудовлетворението най-често започва при жените. Много жени разпознават това, че те всъщност имат повече опит и експертност във връзките, отколкото повечето от техните потенциални мъже-партньори. Жените се шегуват за това, че мъжете не са в добра форма да се справят с багажа и се нуждаят от промяна или евентуално обучение за това как да бъдат партньори. На повърхността повечето от наставленията и обучението, което те предлагат на партньорите си, са за това как да те да се държат, но това, което жените наистина търсят, е не партньор, който да бъде добре обучен, а партньор, с който да бъдат в по-добра връзка, в по-добра интимност.

Ето я и критичната точка на обръщане.

Когато мъжете разберат какво всъщност търсят партньорките им и разпознаят, че и те наистина искат същото нещо, тогава е възможно мъжете да бъдат по-малко защитни и по-малко реактивни към обучаването и подтикването и нещата обикновено вървят много добре. От друга страна, когато мъжът пропусне по-голямата цел, когато нямат достатъчно позитивен опит по отношение на ранното свързване и не успеят да разпознаят близостта и обучението, което им се предлага като нещо позитивно, те тогава започват да тълкуват всичко като критика и контрол.

Когато нещата тръгнат лошо по този начин, обикновено се влошават все повече.

Всеки член на тази двойка е абсолютно убеден, че той е този, който прави нещата зле и че другият се справя много по-добре, но това е бъркотия, която правят двамата. Връзката родител-дете е несъзнаван съюз между двама души. Те са еднакво отговорни и еднакво „залепнали“. Интересното е, че много сходна динамика може да се открие и в еднополови връзки, което предполага, че става въпрос повече за сила и полова социализация в нашата култура, отколкото за вътрешно присъщо различие между мъжете и жените.

Източник: https://www.psychologytoday.com/intl/blog/fear-intimacy/201902/mommy-may-i

11 житейски умения, които могат да помогнат на детето ви, докато се възстановява от зависимост

Когато синът ви или дъщеря ви се лекуват от зависимост, основните неща, които научават, са техники за поддържане на ремисията и как да правят конструктивни избори. Индивидуалната и груповата терапия са подходящи при зависимост, но е също толкова важно лечението да включва усвояване на житейски умения.

Често при зависимост младите хора не се научават на базисни умения за справяне с живота като управление на времето, успешно представяне на интервю за работа, управление на бюджет и т.н. Тези умения са изключително важни за здрав и успешен живот и могат да помогнат на тези в лечение да продължат да подобряват качеството си на живот след приключването на терапията. Те са ключови за добро психично и физическо здраве, успешен професионален и социален живот и взимане на по-добри решения.

Застъпените в лечението умения варират в зависимост от програмата. В зависимост от това може да се наложи да помогнете на детето си да усвои тези умения. В някои случаи са нужни малки крачки и много практика, така че търпението е ключово. Следните умения могат да помогнат на сина ви или дъщеря ви да развият по-здравословен начин на живот.

Грижа за себе си

Основното умение, което се развива по време на възстановяване, е грижата за себе си. Всъщност останалите житейски умения са елементи на грижата за себе си. Медиите понякога я представят като луксозна и ексклузивна и фразата може да поражда множество послания. Въпреки това, в своята същност е просто да се грижите за себе си по начините, които работят. За вашата дъщеря или син в рехабилитация това може да е просто лична хигиена, чисто пространство за живеене и слушане на любимата музика всеки ден. Отнася се и за справяне с желанието за употреба на вещества и заместването им с неща, които ще са много по-полезни и здравословни за управление на стреса и други негативни емоции.

Развитие на здравословни навици

Един от най-важните аспекти на възстановяването е умението човек да се поддържа психически и физически здрав. Употребата на вещества може да вреди на тялото и може да е в съчетание с други проблеми с психичното здраве. Следователно е изключително важно за детето ви да усвои здравословни поведения като да се грижи за личната си хигиена, да прави физически упражнения, да се храни добре и да спи достатъчно. Това може да включва усвояване на умения като пазаруване, готвене и почистване след това или пускане на пералня. Грижата за други медицински или дентални проблеми също е важна. Пълен профилактичен преглед може да е добра първа стъпка, ако не е правен такъв през изминалата година.

Управление на времето

Много хора с проблеми с веществата се затрудняват с управлението на времето. Обикновено дейността им е фокусирана върху набавянето на вещества, употребата им и възстановяването след нея, а не върху ходенето на работа или училище или грижата за дома и други ангажименти. Докато детето ви изгражда здравословния си начин на живот, структурирането на всеки ден е важен не само за да повиши уменията за структуриране на времето, а за избягване на скуката и изолацията, които могат да отключат желание за употреба.

Може да е от помощ да използвате календар за всеки ден, в който да се структурира планирането час по час. Може да включва срещи на група за подкрепа, време за медитация, домакински задължения, психотерапия и прегледи при лекари, работа, училище и т.н.

Създаване на рутина

Структурата е важна част от запазването на тези здравословни навици. Завършването на задачите по приблизително едно и също време всеки ден премахва стреса от процеса и детето ви ще може да следва здравословните си навици по-автоматично. Рутината е чудесна и за посещенията на една и съща група за подкрепа или час за психотерапия всяка седмица. Това не означава, че няма място за гъвкавост, разбира се, но постоянството улеснява сина ви или дъщеря ви да се съсредоточат върху нещата, които искат и които се нуждаят да направят за себе си, за да поддържат ремисията си.

Образование и подкрепа за започване на работа

За хората в ранна зряла възраст ключов елемент на възстановяването може да е намирането на работа. Това може да е трудно за зависимите, тъй като те са пропуснали образователни възможности, затруднявали са се на работа или не са работили от дълго време. Проблемите със закона могат също да са препятствие.

Синът ви или дъщеря ви може да имат нужда от помощ за изготвянето на CV, къде да търсят работа и как да кандидатстват за работа. Трябва да са подготвени с обяснения на пропуски в автобиографиите си в писмена форма и за интервюто. Рехабилитационните програми обикновено предлагат някаква форма на подкрепа по отношение на образованието и работата. Ако не, може да е от полза консултация с кариерен консултант.

В някои случаи младите хора, които имат работа, може да изпитват високи нива на стрес. Намаляване на работното време, за да се фокусират върху възстановяването, или смяна на работата може да са нужни.

Управление на бюджет

С увеличаването на независимостта и намирането на работа идва и финансовата отговорност. Младите хора със зависимост може да не са усвоили ефективни умения за управление на пари и може да са харчили големи суми, докато са били в употреба. Обучението за управление на бюджет може да включва неща като да живеят според средствата си, отваряне на банкова сметка, спестяване на пари, управление на кредитна карта и връщане на дългове. Тези неща могат да помогнат в прехода към по-позитивен и стабилен стил на живот.

За някои хора парите са рискови. Ако това е така и при вашето дете, ще е важно да обсъдите как ще бъдат управлявани парите. Някои родители поемат тази отговорност за някакъв период, докато детето им е готово. Това може да включва ограничаване на парите, изискване на касови бележки и използване на кредитна карта с определени ограничения.

Следва продължение.

Източник: https://drugfree.org/parent-blog/11-life-skills-that-can-help-your-child-in-recovery/?utm_source=email&utm_medium=parent&utm_campaign=life-skills#more 

Понякога е нужна просто сляпа вяра: За депресията и употребата на наркотици

Понякога депресията е неизбежна – не може да си винаги мотивиран.

Обикновено не обичам да споделям подобни неща, но в крайна сметка целта на блога е да бъде откровен. За целта, това означава да съм подготвен да говоря на всякакви теми. Когато става дума за депресия и употреба на вещества, имам личен опит – може би това, което споделям, ще помогне и на някой друг. Така че ето и това, което имам да кажа.

Когато депресията удари:
Употреба на вещества и самолечение

Може да  е голяма новина, но… Не винаги когато се събуждам, се чувствам способен да се справя с идния ден.

Зная, че това, което правя е важно и зная, че ако продължавам да полагам усилия, ще бъда възнаграден с успех. Въпреки това понякога просто се събуждам и не виждам смисъл. Сякаш е безсмислено да ставам от леглото и съм обречен да бъда едно Нищо.

Може би поне частично тези чувства се дължат на факта, че може би страдам от депресия. През живота си съм имал само един голям епизод на депресия, когато бях в колежа, но беше доста краен. Продължи шест месеца, след една моя раздяла (да, знам, че може да звучи тривиално). Без съмнение това беше точката, в която пиенето ми, пушенето на марихуана и употребата на наркотици достигнаха нови висоти. Не правех нищо друго, освен да се събудя късно, да се напия и да напуша, буквално да изгубя съзнание и след това да повторя. Това беше и периодът, в който започнах да изпробвам нови наркотици. Първо LSD, след това кокаин и накрая екстази. Останалата част от историята ми съм я разказвал и тук, на парчета, но никога преди не съм споменавал депресията.

В днешно време, депресията не удря често, но когато се случи, тя може да бъде изключително омаломощаваща. Това може да направи ставането от леглото почти невъзможно и работата изглежда като най-безполезната и трудна, която мога да си представя. Накратко – ужасно гадно е.

депресията

Да се чувстваш депресиран, без да прибягваш до наркотици

Аз не вярвам в бог, така че за мен вярата е свързана с това да се уповавам на собствените ми способности. Вече съм вярвал по този път достатъчно дълго, за да знам, че ако продължа да вървя, облаците ще се изчистят. Ако не ми връщат обажданията и нищо не ми се получава, знам, че просто трябва да вървя напред, докато всичко се промени. Все пак това не винаги е било вярно. В миналото, когато това чувство ме удареше, аз често се оттеглях към наркотиците, изолирах се, понякога дори си причинявах физическа болка, за да притъпя емоционалната.

Това, което имам предвид е, че в днешни дни мога да се убедя, че това чувство на безнадеждност не е тук завинаги. Първоначално се засрамвам, смущавам се, че изпитвам тези неща. Срамувам се, че след всичко, през което съм преминал, все още мога да се чувствам безнадежден. И все пак, независимо дали това чувство е универсално или уникално за мен, аз осъзнавам, че вероятно няма да отиде никъде, така че трябва да се справя с него. Точка по въпроса.

Понякога това означава да отида при жена ми и буквално да разголя душата си. Вярвате или не, дори след пет години с нея и факта, че тя ме познава толкова добре, колкото изобщо някой може да ме познава, да й призная, че се чувствам слаб, не е лесно. Повечето пъти обаче това означава просто да изтърпите тези чувства, може би като се опитате да се разсеете (лично за мен забавни телевизионни предавания, спортни занимания или тренировки често могат да бъдат полезни). От личен опит мога да кажа, че споделянето с жена ми или с близък приятел ме кара да се чувствам по-добре през по-голямата част от времето, но не винаги съм достатъчно наясно със собствените си чувства и достатъчно смел. Всички ние можем да гледаме напред към по-голямо израстване в бъдещето.

***

депресията

Когато се стигне до същината на проблема, най-важното нещо, което трябва да осъзнаем е, че употребата на наркотици в действителност не помогна на депресията ми.  Вероятно не помага и на твоята. Вместо това, представете си, че депресията е подобна на кутия, която наркотиците ви помагат да „изритате“ надолу по склона.  При мен единственото, което се получаваше, бе, че „кутията“ събираше още повече боклуци надолу по склона. В крайна сметка ми беше дори по-трудно да се справя с тези чувства. Днес моите техники не винаги ми помагат да се справя с депресията (макар че понякога го правят); но със сигурност не ме водят по пътя, който влошава нещата.

Когато се чувствате депресирани, наистина може да помогне да знаете, че колкото и зле да се чувствате, по-късно ще се почувствате различно. Носете това убеждение, дори за няколко мига. Поемете няколко дълбоки вдишвания и намерете начин времето да преминава.

Слънцето изгрява всеки път. Обещавам.

Автор: Ади Яфе

Източник: https://www.psychologytoday.com/us/blog/all-about-addiction/201104/sometimes-it-just-takes-blind-faith-depression-and-drug-use