Психоактивни лекарства с рецепта – тайната вкъщи

Лекарите понякога предписват лекарства с рецепта, чиято употреба носи риск от зависимост, а хората не знаят за това.

Не са едно и две българските домакинства, в които тайно са се загнездили зависимости към лекарства. Обикновено, когато стане въпрос за зависимост, повечето хора си представят зависимост към някакви незаконни наркотици (най-често хероин) или алкохол. В уплашеното съзнание на хората изплуват маргинализираните образи на мърляви и опърпани наркомани и алкохолици, скитащи се немили-недраги по улиците. Много рядко обаче тези образи имат нещо общо с реалността. Зависимостта често пъти не може да се разпознае по външния вид на човека.

Улични наркотици, домашни наркотици

Зависимостта е заболяване, което може да се развие при злоупотребата с много видове психоактивни вещества. Някой от тях са незаконни (хероин; амфетамини; метамфетамини; кокаин и други видове), други – законни (алкохол; тютюн), а трети не са само законни, но и имат медицинско приложение (наркотични обезболяващи; транквиланти; лекарства, съдържащи производни на амфетамините). Има множество медикаменти, чиято употреба може да доведе до зависимост и много често хората не са информирани за това.

За съжаление, в България няма статистически данни относно броя на хората, които имат вредна употреба или зависимост към психоактивни лекарства. Тази зависимост остава скрита вкъщи не само за очите на приятели, колеги и роднини, но и за статистиката.

Едно от нещата, за които не бива да догонваме американците (ако вече не сме на път)

лекарства с рецепта
В една друга държава, САЩ в случая, има много красноречива статистика относно проблемите, до които води злоупотребата с психоактивни лекарства с рецепта. От нея става очевидно, че вече не е очевидно кое представлява по-голямата опасност: законните или незаконните наркотици.

Например:

•    През 2010 г. 52 млн. американци на възраст над 12 г. (или 20% от населението) са използвали поне веднъж в живота си такива лекарства без предписание от лекар, т.е. без медицинска цел.
•    6,1 млн. са ги ползвали по този начин през последния един месец.
•    Населението на САЩ, което е 5% от световното, използва 75% от всички такива лекарства на света.
•    През 2010 г. 8,76 млн. американци са злоупотребявали с лекарства по предписание, както следва:
–    5,1 млн. с наркотични обезболяващи;
–    2,2 млн. с транквиланти (успокоителни и приспивателни);
–    1,1 млн. със стимуланти.
•    През 2013 г. близо 22 000 американци за починали от свръхдоза с психоактивни лекарства с рецепта. От тях:
–    Почти 16 000 са приели свръхдоза наркотични обезболяващи.
–    Над 6 000 са приели свръхдоза транквиланти.
–    За сравнение, хората, починали от свръхдоза кокаин или хероин, взети заедно, са около 13 000.

Статистика няма, но проблемите се виждат и без нея

В последните няколко години на Информационната линия за наркотиците и алкохола зачестиха обажданията от хора, които имат проблем с приема на лекарства с рецепта. Повечето пъти става дума за медикаменти от групата на бензодиазепините (като диазепам, спрения наскоро от внос ривотрил, рохипнол и много други), понякога и за наркотични обезболяващи (като препарати, съдържащи кодеин).

Обикновено се споделя следната история в различни вариации:

„Преди 5 г. моят лекар ми предписа лекарство с рецепта, тъй като имах проблеми с нервите/със съня. Отначало взимах по една таблетка на ден, но постепенно започнах да увеличавам дозата и сега изпивам по 10 таблетки дневно (в някои случаи са и по повече). Лекарят продължава да ми изписва рецепти, когато и да отида при него, ми дава. Опитах се да спра лекарството сам преди известно време, но се почувствах много зле и започнах пак да го пия. Имам проблеми с паметта, понякога ми се губят часове от деня. Спя лошо, а през деня съм замаян и отпаднал. Чувствам се много депресиран и започнах да имам проблеми в работата. Не знам какво става, какво да правя?“

В една от вариациите на историята лекарството, към което човекът е станал зависим, изобщо се продава без рецепта.

Лекарството, което напоследък най-често ни се набива в очи, е зопиклонът. Това е поредният медикамент, който завзе пазара като нещо по-леко и по-безопасно, а се оказа, че е много добър в развиването на зависимост. Следващият път ще обърнем внимание специално на него.

Share Button

Има ли нужда от превенция на употребата на наркотици в училищата?

Мислейки си за превенция на употребата на наркотици, вероятно повечето хора се сещат първо за брошури със страховити снимки, сухи теоретични лекции и нравствено-поучителни речи. Превантивните дейности обикновено се свеждат до даване на информация, селектирана така, че да сплаши. Често се разчита на страха като единствен фактор, който да държи децата настрана от деструктивни действия и решения. Но дали само това е достатъчно?

prevention

Превенция на употребата на наркотици

Какво всъщност означава понятието „превенция”? Превенция произлиза от латински (praeventio) и означава „изпреварвам, предупреждавам“. Това обикновено предполага, че обектът на превантивната дейност има явен/признат негативен компонент. Не сте чували за превенция на бягането в парка, нали? Разсъждавайки върху значението на понятието, можем да заключим, че осъществявайки превантивни дейности, ние целим да дадем обективна информация за даден феномен, да откроим потенциалните му рискове и да открием стратегии за справяне с тях – всичко това, преди събитията вече да са се случили. Важно е групата, подложена на превенция, да взема активно участие в целия процес. Методите, по които бихме могли да изпълним тези цели, зависят от много фактори, като целевата група или групи, темата на превенцията, срока за изпълнение и др. Добрата превантивна програма изисква да се вземат предвид множество фактори, а това вече предполага отговорност и мисъл.

Факт е, че за да бъде приета една идея, не трябва да бъде наложена изкуствено, иначе предизвиква съпротиви. Това важи с пълна сила и за превантивните програми за употребата на наркотици и алкохол. Да разказваш на ученици само за вредата и негативите от употреба на вещества често провокира коментари от рода на: „Абе, вие явно не сте пробвали наркотици, щом говорите така!”, което неминуемо блокира диалога и подронва авторитета ни на специалисти.

Прикривайки факти, които са вече известни на подрастващите (като приятните краткосрочни ефекти от употребата на вещества), ние се лишаваме от възможността да говорим за рисковете от приятните преживявания, а в очите на младежите се превръщаме в манипулатори или с други думи – ставаме поредните възрастни, които им четат лекции за „нещата от живота”, за които знаят само от книгите. Несериозно, неадекватно, неефективно!

Макар и да не дава пълна и безотказна гаранция за успех, истината е добър подход – да признаем, че психоактивните вещества въздействат на мозъка по такъв начин, че да се появят психологически и физически ефекти, които често са считани от употребяващите за приятни. Това признание ни дава право да обърнем монетата и да разкажем спокойно за последствията от употребата на вещества. Предоставянето на обективна и пълна информация е акт на зачитане на личността и правото на избор. Истината е, че не можем да правим избори от името на някой друг, дори и вместо децата си. Остава да вярваме, че сме ги снабдили с всички необходими ресурси, за да се справят с възникналите проблеми.

Обективната информация не е единствената необходима предпоставка за вземането на дадено решение. Спомнете си за всичките пъти, в които сте си казвали: „Много добре знаех какво трябва да направя, но …” . Дори и да имаме наличната информация, често доста други фактори оказват влияние върху решенията ни: самооценка, ценностна система, семейна и социална среда, натиска на обкръжението и други. По тази причина програмите за превенция не бива да се изчерпват само с даването на информация, защото едва след нейното набавяне предстои същинското вземане на решение.

Да помислим например върху един класически казус: „Аз знам, че наркотиците са вредни. Едни хора на улицата ми дадоха брошура и там го прочетох… Мама ще ме убие, ако разбере, обаче едни приятели днес ми казаха, че е много яко – всички го правели вече. Не искам да съм от „задръстените”! Сигурно ако им откажа, няма да са ми приятели вече.“ Тук идва тази част от превантивната дейност, в която трябва да идентифицираме рисковите ситуации и да открием как бихме могли ефективно да се справим с тях. Това се случва взаимно и интерактивно. Основните работещи фактори в една превантивна програма за употреба на наркотици и алкохол включват обучения за вземане на решение, обучение за отстояване на позиция и справяне в конфликтни за децата и младежите ситуации. Не трябва да забравяме емоционалната интелигентност – зачитането, изразяването и управлението на емоциите.

Програмите за превенция на употребата на вещества би следвало да обхващат всички, които са потенциално засегнати от проблема. В повечето европейски страни те включват родители, учители и ученици, като фигурират в програмите на училищата още от прогимназията. Изградени са като процес с информативна и възпитателна функция, който се надгражда поетапно, съобразно възрастовите особености на групата. Местата, където се осъществяват, най-често са училищата, но родителите са включени много активно в целия процес. Тази колаборация между трите групи улеснява диалога по темата, повишава доверието и ефективността. Отговорността справедливо е поделена между всички.

В България все още няма цялостна превантивна програма за употребата на психоактивни вещества. От няколко години консултантите на Националната информационна линия за наркотиците, алкохола и хазарта провеждат обучения с превантивен характер в няколко столични училища. Основната възрастова група, с която се работи, е ученици от 5-ти до 7-ми клас, тоест с деца от 10-11 години до 14 -15 години. Впечатление прави, че учениците са доста активни и любопитни. По-склонни са да споделят мнения и опит, когато часовете са интерактивни.

Мое лично убеждение е, че за да правиш каквото и да е, трябва да вникнеш много добре в неговата същност, да усетиш смисъла му, да почерпиш знания от опита и винаги да си в готовност да го променяш и развиваш. Целта на програмите за превенция на употребата на вещества е да бъдат от полза на тези, към които са насочени, в този ред на мисли – изградени съобразно нуждите на децата и заедно с тях самите.

Статията първоначално е подготвена за сайта Puls.bg

Share Button

Симптоми на алкохолната абстиненция – за какво да внимаваме

Научете за възможните усложнения на алкохолната абстиненция, тъй като в тежката си форма тя може да бъде фатална

Първа част тук

Продължителна алкохолна абстиненция

Продължителният алкохолен абстинентен синдром се проявява при много алкохолици, когато острата фаза на абстиненцията вече е отминала (след първите 72 ч.). Неговата интензивност не е толкова висока и постепенно намалява като сила с времето.

Някои абстинентни симптоми могат да продължават най-малко година след спиране на употребата и могат да включват:

–    много силно желание за употреба на алкохол;
–    невъзможност да се изпита удоволствие от неща, които нормално са приятни (анхедония);
–    притъпяване на усещанията;
–    дезориентация;
–    гадене и повръщане, или главоболие;
–    безсъние.

Един от важните фактори, определящи силата на абстинентните симптоми, е историята на предишни прекарани абстиненции. Други важни фактори са консумираното количество алкохол и продължителността на алкохолния прием точно преди спиране на употребата.

Феноменът „Kindling“ (разпалване)

Много алкохолно зависими преживяват многобройни епизоди на абстиненция по време на тяхното заболяване. Kindling е феномен, при който повтарящите се алкохолни детоксификации водят до утежняване на абстинентните симптоми.

Например, пиещите запойно може отначало да нямат абстинентни симптоми, но след всеки период на употреба, последван от въздържание, техните абстинентни симптоми стават по-тежки и може в крайна сметка да стигнат до напълно развит делириум тременс с конвулсивни припадъци.

Като се има предвид високата степен на рецидив при алкохолиците, всеки епизод на абстиненция е по-добре да се разглежда не като изолирано събитие, а като част от възможен дългосрочен процес, който може да доведе до опасно засилване на абстинентните симптоми при всеки следващ епизод.

Феноменът Kindling при алкохолната абстиненцияЛечение на алкохолната абстиненция

Ако симптомите на алкохолната абстиненция не се лекуват правилно или навреме, те може много бързо да станат животозастрашаващи.

Обадете се на вашия лекар или отидете в спешното отделение, ако мислите, че може да сте в абстиненция, особено ако сте употребявали алкохол често и наскоро сте спрели.

Обадете се на вашия лекар, ако симптомите продължават и след приключване на лечението.

Отидете в спешното отделение или се обадете на спешна помощ (тел. 112), ако се появят припадъци, треска, тежко объркване, халюцинации или нерегулярно сърцебиене.

Много е важно да опитвате да спрете пиенето само под лекарско наблюдение.

Вашият лекуващ лекар ще ви назначи необходимите лекарства, които ще ви помогнат да се справите с тревожността и което е по-важно, ще предотвратят появата на припадъци, които могат да бъдат фатални.

Източник

Share Button

Развива ли се зависимост към марихуана?

По темата относно марихуаната се говори изключително много в последно време и се дискутира широк обхват от въпроси – вредна ли е или не, какви са медицински ѝ приложения, добра идея ли е да я легализираме (за медицински цели или за развлечение) или пък да декриминализираме притежанието и личната употреба. Въпреки огромния обем информация относно ефектите и рисковете от употребата ѝ, някои факти все още предизвикват изненада.marijuana

Според данни на Националния институт по злоупотреба с вещества на САЩ около 9% от употребяващите марихуана развиват зависимост към нея. Този процент се повишава при хората, които започват употребата по време на тийнейджърските си години – 17%,  а най-висока вероятност за развиване на зависимост има при всекидневно употребяващите – от 25 до 50%.

Симптомите на абстинентния синдром, които се проявяват при рязко спиране на употребата на марихуана или намаляване на количеството при зависими, са описани в Диагностичния и статистически наръчник на психичните разстройства на Американската психиатрична асоциация. Те включват раздразнителност, гняв или агресия, нервност, безпокойство, разстройства на съня, намален апетит или намаляване на теглото, потиснато настроение и възможни физически симптоми: болки в стомаха, треперене, потене, треска, втрисане или главоболие.

Освен с поява на абстиненция при прекъсване на употребата, зависимостта се характеризира и с компулсивно поведение, което се задълбочава и става по-интензивно. В тези случаи употребата предизвиква проблеми в личния живот (например обтегнати отношения в семейството и проблеми в работата), човекът се излага на опасности, за да си набави веществото (в случая марихуана) и употребата постепенно нараства до степен, в която е неконтролируема.

Нашият собствен опит също сочи, че зависимостта към марихуана е напълно реален проблем. Често се случва да ни потърсят хора, които не могат да спрат да употребяват и имат нужда от специлизирана помощ.

Източници:

https://www.psychologytoday.com/blog/almost-addicted/201311/is-marijuana-addictive
http://www.drugabuse.gov/publications/research-reports/marijuana/marijuana-addictive
http://dsm.psychiatryonline.org/doi/book/10.1176/appi.books.9780890425596

Share Button

Синтетичните канабиноиди – какво (не) знаем за тях и какви опасности крият?

През изминалите месеци на Националната информационна линия за наркотиците и алкохола постъпиха няколко обаждания от родители на деца, попаднали в спешните отделения след употреба на неизвестно вещество. Описаните симптоми ни наведоха на мисълта, че вероятно става въпрос за наркотик от групата на синтетичните канабиноиди. Тези ситуации провокираха у нас въпроса: „До колко обществото (и в частност родителите) са запознати с тези наркотици и рисковете, които носи тяхната употреба?“. В редовете по-долу ще намерите малко информация по темата.

Synthetic-cannabinoids-and-Spice

Какво представляват?
Синтетичните канабиноиди са химични вещества, чието действие наподобява действието на активната съставка на канабиса тетрахидроканабинол (THC) и се продават във вид на растителни смеси за пушене.

Повечето от синтетичните канабиноидни са произведени в Китай и след това са превозени в Европа – в насипно състояние, чрез легитимни транспорт и разпределителни мрежи.

Насипните синтетични химикали се смесват с или разпръскват върху билки, обикновено в промишлен мащаб. Често се използва оборудване (като бетонобъркачки) и течни разтворители като ацетон или метанол за разтваряне на прахообразните химикали.

Има много различни видове синтетични канабиноиди и част от тях вече са в Списък І от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, чието производство, притежание и продажба са незаконни (например JWH-018; CP 47,497; AM-2201).

Какво се случва при употребата им?
Действието на тези канабиноиди обикновено е много по-силно, отколкото на типичния канабис и тъй като тези вещества са нови и недостатъчно изследвани (а някои изобщо не са изследвани), могат да имат и напълно неизвестни ефекти. Самото пушене на билките и тревите, в които са поставени синтетичните канабиноиди, могат да имат негативни ефекти върху някои органи и системи от човешкото тяло.

Някои от ефектите, които вече са идентифицирани, са:
– Затруднения в концентрацията и координацията на движенията.
– Появата на параноя, пристъпи на паника, халюцинации, забравяне на цели епизоди от време, учестен пулс, сухота в устата, падане на задръжките, световъртеж, възбуда или сънливост, припадъци, хипертония, повръщане и хипокалиемия (ниски нива на калий).
– Редовната употреба на продукти, съдържащи синтетични канабиноиди, може да увеличи риска от развитие/отключване на психични заболявания, включително шизофрения.
– Употребилият може да се почувства щастлив, спокоен, дори еуфоричен; може да се смее, да почувства глад и да стане много приказлив.
– Вече има данни, че употребата на някои от синтетичните канабиноиди водят до бързото развитие на зависимост.

Експертите се опасяват, че синтетичните канабиноиди имат потенциал да бъдат по-вредни от канабиса поради високото съдържание на тези съединения в билковата основа и поради различните химични вещества, от които се произвеждат.

176415-kronic

Защо са опасни?
Досега не са правени научни изследвания за ефектите на синтетичните канабиноиди върху човешкия мозък, но се знае, че канабиноидните съединения, открити в някои смеси за пушене, действат на същите рецептори като THC, основният психоактивен компонент на марихуаната.

Някои от съединенията, открити в „билковите смеси” обаче, се свързват по-здраво с тези рецептори, като могат да доведат до много по-силен и непредвидим ефект. Заради факта, че синтетичните канабиноиди толкова наподобяват по действие канабиса, има реална опасност употребата им да доведе до зависимост.

В началото на октомври в интернет се появиха новини за дизайнерски наркотици (наричани най-общо „Спайс“), които в няколко региона на Русия са предизвикали епидемия от отравяния сред стотици младежи, в някои случаи причинявайки фатална дихателна недостатъчност. Досега се съобщава за 30 смъртни случая и за над 800 души, потърсили спешна медицинска помощ в най-малко 3 региона на страната.

Изследванията са показали, че веществото, причинило толкова много смъртни случаи, е синтетичният канабиноид MDMB /N/-Bz F. Според Министерството на здравеопазването на Русия повечето хоспитализирани хора са под 30 г., със средна възраст от 24 г. Тази нова съставка, MDMB /N/-Bz F, се оказва истинска отрова, довеждаща употребяващите до вегетативно състояние, предизвикваща деменция и дори спиране на дишането, заради което някои от случаите завършват със смърт.

Всичко това напълно опровергава вярването на употребяващите (най-вече младежи), че синтетичните канабиноиди са не само легални, но и безопасни заместители на марихуаната.

Какво е добре да имаме предвид?
– Основните опасности, които идват от употребата на тези наркотици, са свързани с факта, че се знае малко за фармакологията и токсикологията на тази група вещества при хората. Синтетичните канабиноиди имат потенциала да бъдат по-вредни от канабиса поради начина си на производство и заради различните по вид и сила съставки, които се използват за направата на един и същи продукт.
– На опаковките, в които се продават синтетичните канабиноиди, не пише какви вещества съдържат и в какви количества. Много лесно може да се окаже, че веществото е незаконно или пък много токсично.
– Поради факта, че тази група наркотици е позната значително от скоро, все още няма бърз уринен или слюнчен тест (тези, които се продават в аптеките), който да улавя употребата им. Това на практика означава, че в домашни условия няма как да бъдат засечени.
– Синтетичните канабиноиди са разпространени и на българския „пазар“, което означава, че трябва да сме с повишено внимание към употребата им. За съжаление няма официални данни какъв процент от хората са ги употребявали и дали има пострадали от това.
– Младежите, които ги употребяват, имат различни жаргонни наименования за тези вещества. Може да се използват думи като „Спайс“, „чай“, „билков тамян“, „черна мамба“ и най-различни други.
– Не е особено трудно един тийнейджър да си намери и купи някое от тези вещества. Законни или не, няма никаква регулация за тяхната продажба, включително на непълнолетни.

 Статията първоначално е подготвена за сайта Puls.bg

 

Share Button

Симптоми на алкохолната абстиненция – I част

Научете за възможните усложнения на алкохолната абстиненция, тъй като в тежката си форма тя може да бъде фатална

Симптомите на алкохолната абстиненция се появяват, когато някой намали или спре консумацията на алкохол след продължителни периоди на прекомерно пиене.

Процесът на изчистване на тялото от веществото алкохол, за да се преодолее физическата зависимост към него, се нарича детокс (детоксификация). Детоксът е първата и необходима стъпка в лечението на алкохолната зависимост.

Не всеки, който спира пиенето, изпитва абстинентни симптоми, но повечето хора, които са пили много често, ще имат някаква форма на алкохолна абстиненция, ако рязко спрат употребата.

Познаването на алкохолната абстиненция, която може да се появи след краткотрайно или дълготрайно спиране на пиенето, е от изключителна важност, за да се избегнат ненужни усложнения.

Какво предизвиква симптомите на алкохолна абстиненция?

Когато пиещият консумира много големи количества алкохол в продължение на седмици, месеци или години, неговото тяло се опитва да защити вътрешната си стабилност.

Тялото, особено мозъкът, се адаптира към наличието на алкохола чрез компенсиране на алкохолните ефекти върху централната нервна система (ЦНС).

Като цяло алкохолът има потискащ ефект върху функциите на ЦНС. Повечето от клиничните ефекти могат да бъдат обяснени с взаимодействието на алкохола с различни невротрансмитери и неврорецептори в мозъка.

Тежестта на алкохолната абстиненция…

…зависи от различни фактори като възрастта, генетиката и най-вече честотата и количеството на алкохолния прием, продължителността на времето, през което човекът е злоупотребявал с алкохол и броя на предишните детоксификации (ако е имало такива).

Времевият период, през който се появяват  и достигат своя връх симптомите на абстиненция, варира от 5-10 часа след последното питие (при хора в начален стадий на алкохолизъм) до 48-72 часа (при хора с напреднала алкохолна зависимост). Симптомите могат да продължават седмици и дори месеци след спиране на употребата.

Симптоми на алкохолната абстиненцияЛеки до умерени психологически симптоми:

–    Тревожност или изнервеност
–    Депресия
–    Ясното мислене става трудно
–    Силна умора
–    Раздразнителност или лесна възбудимост
–    Емоционална нестабилност
–    Кошмари
–    Резки промени в настроението

Леки до умерени физически симптоми:

–    Лепкава кожа
–    Разширени зеници
–    Главоболие
–    Безсъние
–    Загуба на апетит
–    Гадене и повръщане
–    Бледност – необичайна загуба на нормалния цвят на кожата
–    Ускорен сърдечен ритъм
–    Потене
–    Тремор (треперене) на ръцете или други части на тялото

Тежки симптоми:

–    Тежка възбуда – неприятно състояние на свръх възбуда, повишено напрежение и раздразнителност
–    Делириум тременс (делир) – състояние на тежко объркване с визуални халюцинации
–    Треска
–    Припадъци (подобни на епилептичните) – физически или поведенчески промени, които възникват след епизод на необичайна електрическа активност в мозъка

Ако смятате, че вие или ваш близък страдате от симптоми на алкохолна абстиненция, е от голяма важност да потърсите лекарска помощ колкото се може по-скоро. Делирът и припадъците могат да бъдат животозастрашаващи.  

Следва продължение

Източник

Share Button