Амфетаминовата психоза

амфетаминовата психозаАмфетаминовата психоза е психотично разстройство, което е причинено от употребата на амфетамини или други стимуланти (кокаин, метамфетамини и др.). Терминът „психоза” обикновено се отнася за психично разстройство, при което чувството за реалност на човека е изкривено поради наличието на халюцинации, налудни идеи и заблуди. Халюцинациите могат да бъдат зрителни, слухови, тактилни (усещане за допир) или олфакторни (мирисни).

Амфетамините могат да предизвикат различни психотични симптоми, но обикновено терминът „амфетаминова психоза” се свързва с налудно състояние, предизвикано от употребата на амфетамини, което не включва ясни халюцинации или помрачение на съзнанието (макар да е възможна лека степен на помрачение). Тази психоза е свързана с високи дози и/или продължителна употреба на веществото.

Рисковете от възникването ѝ се увеличават с възрастта, при смесена употреба на различни вещества и при наличието на други заболявания. Психозата може да стане хронична и да се влоши, ако употребата на амфетамини продължава.

Типични симптоми на амфетаминовата психоза са параноидните налудности, при които човекът се чувства застрашен или преследван, макар в действителност да няма основание за такива чувства. Той непрестанно се оглежда нервно и е прекомерно чувствителен към това, което усеща от страна на другите хора. Много възможно е той да няма халюцинации.

Амфетаминовата психоза може да бъде трудно различима от психозите, типични за шизофренията, но при адекватни лекарски грижи пациентите се възстановяват по-бързо и много по-лесно, стига, разбира се, да са преустановили употребата на амфетамини. Обикновено психозата се преодолява (поне отчасти) в рамките на един месец и напълно в рамките на шест месеца.

Хората, които страдат от шизофрения и употребяват амфетамини, изпадат в психотични състояния, характеризиращи се със строго индивидуални проблеми. В тези случаи може да бъде трудно да се определи кой симптом от кой фактор е причинен.

Амфетаминовата психоза, също както другите психози, обикновено се лекува с антипсихотични медикаменти и други психиатрични грижи. Това може да стане в болница, а при по-леките случаи – амбулаторно.

Източници: http://www.paihdelinkki.fi/en/info-bank/faq/drugs
Международна класификация на болестите, Х ревизия 2003. Глава V, Психични и поведенчески разстройства.

Share Button

Интернет зависимостите

Кои са рисковите фактори за развитието на интернет зависимостите?

Вие се намирате в по-голям риск от възникването на интернет зависимости, ако:

1. Страдате от висока тревожност. В този случай може да използвате интернет, за да отклоните вниманието си от своите тревоги и страхове. Тревожно разстройство като обсесивно-компулсивното разстройство може също да допринесе за прекалено честото проверяване на електронната поща и компулсивното (натрапчиво) използване на интернет.

2. Сте депресиран. Интернет може да бъде начин на бягство от депресивни чувства, но в същото време твърде многото време, прекарано онлайн, може да влоши нещата. Интернет зависимостта допълнително допринася за стрес, изолация и самота.

3. Страдате от някаква друга зависимост. Много интернет зависими страдат от някаква друга зависимост, като от наркотици, алкохол, хазарт и секс.

4. Ви липсва социална подкрепа. Интернет зависимите често използват социални мрежи, чат или онлайн игри като безопасен начин за изграждане на нови взаимоотношения и по-уверено свързване с други хора.

5. Сте нещастен тийнейджър. Може би се чудите къде е вашето място и интернет може да ви кара да се чувствате по-уютно отколкото се чувствате с вашите приятели от истинския живот.

6. Сте по-малко мобилен или социално активен отколкото сте били преди. Например, ако се справяте с нововъзникнала инвалидност, която ограничава способността ви за придвижване. Или отглеждате малки деца, което прави трудно излизането от къщи или контакта със стари приятели.

7. Сте стресиран. Някои хора използват интернет за намаляване на стреса, но в същото време това може да има обратен ефект. Колкото повече време прекарвате в интернет, толкова по-високи ще бъдат нивата ви на стрес.

Тест за интернет зависимости (на английски). Този тест не поставя диагноза и не отменя консултацията със специалист!

интернет зависимостите
В допълнение към това, докато четях, попаднах на малко история относно компютърната зависимост и интернет зависимостите като цяло. Въпреки че все още това е спорен феномен, много от изследователите са склонни да изследват и да дискутират въпроса, тъй като употребата на компютър е неизбежна и повсеместна в съвременния свят.

М. Шотън е първият изследовател, който използва термина „компютърна зависимост“ през 1989 г. Анализирайки литературата, посветена на зависимости като алкохолизма и хазарта, изследователката решава, че поведението на пълно отдаване на разработването на софтуер и хардуер от група мъже, водещо до пренебрегване на семействата и приятелите им, е интернет зависимост.

Авторката на споменатия по-горе тест, К. Янг, се позовава при определянето на интернет зависимостите на критериите за патологичен хазарт, категоризирани в DSM-IV като разстройство на импулса. Адаптирайки именно критериите за патологичен хазарт, тя създава въпросника за интернет зависимостите.

Определено любопитно е да се направи и разграничението на интернет зависимостите спрямо обекта им. От тази перспектива, те са: киберсекс/порнография, пристрастяване към интернет връзки, компулсивни дейности в интернет (залагане, онлайн игри, пазаруване), информационно претоварване (породено от компулсивно търсене на информация и организирането й, водещо до намаляване на продуктивността). Това дава на явлението доста широк спектър от поведения. Ето защо част от изследователите са склонни да разграничават два типа проблеми, свързани с интернет: първичен и вторичен. Първичната зависимост има за обект самия интернет. А вторичната интернет зависимост се свързва със съществуващ вече проблем или компулсивно поведение, което намира реализация именно през интернет.

Източници:
http://www.helpguide.org/mental/internet_cybersex_addiction.htm
„Взаимовръзка между Интернет зависимости и благополучие“, сборник научни доклади VI-ти Национален конгрес по психология, София 18-20.XI.2011, с. 793-800

 

Share Button

Лечението на зависими или как става възможна промяната?

Психолозите често сме обвинявани и донякъде не без основание, че наблягаме твърде много на отделните случаи, а другите какво да правят? Каква препоръка да се даде, така че тя да е ефективна за всички, които се сблъскват със зависимостта? Трудна работа! Ние трябва да обърнем внимание на отделните случаи и да правим това не като математиците, защото импулсивно предпочитаме да правим общи теории, които са общовалидни. Важността на отделния случай, много добре е илюстрирана от доктор Карл Густав Юнг, който казва, че ако имаме купчина камъни, можем с абсолютна статистическа точност да кажем, че средният им размер е, да речем, 3 см³. Но ако човек иска да вземе един камък с точно същия размер, силно ще се затрудни. Да намери най-много един или дори нито един. С други думи, макар твърдението, че средния размер на камъните в купчината е 3 см³ да е вярно, то е само абстракция на нашия ум. Ние създаваме тази абстракция в своите умове, която е точна, доколкото е вярна, но реалността в купчината камъни, където всеки камък е различен, не е такава. Повечето хора, ако някой им каже достатъчно убедително, че средностатистическият човек или българин е такъв и такъв, вярват. Особено, ако се прибавят и някакви статистически изводи и това е разбираемо, защото вярваме на числата. Хората вярваме, сякаш истинските българи или истинските камъни са такива. Допускаме често тази грешка, макар че би трябвало да знаем, че това е мисловна абстракция, защото действително натрупване на хора е натрупване на единични случаи.

Често, когато стане дума за лечение на зависими, се срещам с коментари, които свързват този процес с въпрос на воля и избор. Вече изглежда, че сме скъсали с разбирането (което по света отдавна е факт), че няма бивши зависими. Малко или много се вярва, че човек, ако иска, той/тя ще може да се справи със своята зависимост, само да го реши. И това отчасти е вярно, но има и един важен факт, който се пропуска, когато разговорът тръгне в тази насока и това е, че когато има вече зависимост, това лечение не може да е само въпрос на воля. Има много стъпки, които трябва да се извървят, за да стане външната мотивация вътрешна. Логично е да се каже тогава за какво става дума, как всъщност става промяната? Промяната става на база на взаимоотношения. Ето защо груповата работа е важна при рехабилитацията на зависими, затова е толкова важно и т.нар. говорене. Освен, че е въпрос на воля, другият мит, който често чувам е свързан с ефективността: „какво толкова правите по цял ден – само говорите“. Да, факт, основно говорим и защо това да е важно? Моят отговор е, че речевата дейност ни служи не само за да описваме как се чувстваме, какво преживяваме, какво си мислим, а основно, за да можем да живеем заедно. А за да живеем заедно, първо приемаме себе си, после приемаме и другите и тогава започваме този живот заедно и промяната става възможна, защото имаме автентични взаимоотношения.

Светлана Велкова – психолог /Асоциация „Солидарност“/

Share Button

Марихуана: безкрайният спор

Марихуаната е широко разисквана тема и се водят различни спорове относно нея: дали да я легализираме напълно, дали да позволим медицинската употреба, какви са вредите от употребата. Доста често се случва да се привеждат нерелевантни или направо грешни аргументи в защита на която и да е позиция. Ще обърна внимание на тези, на които попадам най-често.

марихуана

  1.  „Марихуаната идва от природата, тя е билка и няма как да е вредна“.

Това е може би най-яркото твърдение, което често прочитам или чувам. Вероятно то е основано на позитивните емоции, които всички ние изпитваме към природата и нещата, които асоциираме с нея. Или пък на стремежа да успокоим себе си и близките си, че употребата на марихуана няма да доведе до никакви последствия. Да, действително канабисът е растение, но това по никакъв начин не доказва или опровергава ползите или рисковете от употребата му.

  1. Медицинските ѝ ползи

Няма как да оспорим факта, че марихуаната има медицински приложения. Дори обикновено консервативният източник NIDA (Националния институт по злоупотреба с вещества на САЩ) публикува материал относно тях. Трябва да поясним, че в растението има множество вещества от т. нар. група на канабиноидите. Най-известните от тях са тетрахидроканабинол (THC), на който се дължи психоактивното действие на марихуаната, и канабидиол (CBD), който няма психоактивни свойства. Тези вещества имат различни медицински приложения и върху тях се провеждат изследвания и в момента.

Често се случва в споровете относно пълното легализиране да се изтъкнат медицинските ползи. Те са напълно реални, но са аргумент единствено за позволяване на употребата на марихуана за медицински цели (а не за рекреационни). И още нещо – положителният ефект върху състоянието на някои болни не премахва рисковете и потенциалните вреди.

  1. Лошите информационни източници

Информацията за канабиса е изключително обширна и има многобройни сайтове, които публикуват съдържание за нея. Едни го правят по-добре, а други – по-зле. Дали един информационен източник е добър или лош зависи от неговата обективност, а не дали съвпада или не с нашите предварителни идеи и хипотези.

Лошите източници могат да изкривяват информацията както в положителна насока, така и в отрицателна. Характерното за тях е, че представят нещата изключително едностранчиво. Такива сайтове ще твърдят или че марихуаната е дар от природата, който лекува внушителен брой заболявания и няма никакви странични ефекти, или че тя задължително води до увреждания, зависимост, употреба на така наречените тежки наркотици и че медицинските ѝ приложения са мит.

Друга характеристика на лошите информационни източници е, че цитират изследвания, без да посочват кои са те. Изследванията на марихуана (както и на почти всяка друга тема) обикновено се публикуват на английски език в специализирани научни списания и достъпът до тях се заплаща. Но информационните бази данни в интернет, от които може да се купи дадена статия, предлагат свободен достъп до резюметата на статиите. В тях задължително присъства процедурата на изследването и основните резултати и изводи на авторите.

Пряк често срещан резултат от лошото боравене с информация са сензационните заглавия. Те обикновено се основават на вярна информация, но изводите им са грешни или недоказани все още.

Ето една примерна ситуация: публикува се описание на един случай, в който даден човек, болен от определена болест, се е подобрил, употребявайки марихуана. Следва заглавие от типа „Марихуаната лекува болестта _______“. Тези категорични изказвания определено привличат внимание и носят надежда, но изводите за един случай не могат просто да се прехвърлят към цялата популация, защото има множество променливи, които „замърсяват“ резултатите. Същото важи и за експериментите с животни – най-често плъхове. Ако марихуаната смалява туморни образувания в мозъците на тези гризачи, това не означава задължително, че го прави и при хора. Още нещо – облекчаването на някои симптоми не означава излекуване.

Другата крайност – това са сайтовете, които често хиперболизират вредите и се стремят да предизвикат страх. Рискове и негативни ефекти наистина има, особено за някои хора поради генетична предразположеност, психични разстройства или ранна възраст. Риск от развитие на зависимост действително има. Вероятно подбудите на авторите на съдържанието са добри –искат да предпазят младите хора от опасностите, които идват от употребата на наркотици. Но чрез преувеличаването и стремежа да създадат ужасяващ образ на марихуаната надали постигат целта и надали младежите се вслушват в тях.

Иска ми се да помоля потребителите на информация да подбират внимателно източниците си, а самите източници – да предават информацията отговорно, без да правят компромис с обективността в името на сензацията.

В заключение

Разбираемо е защо се стремим да определим марихуаната или като „лоша“, или като „добра“. Според теорията на Фестинджър ние се стремим към консистентност, хармония на убежденията си. Ако поддържаме две противоречащи си идеи, изпадаме в състояние на когнитивен дисонанс, което води до напрежение и дискомфорт. Приписването единствено на позитивни или негативни качества на марихуаната в случая предпазва от това състояние на дисхармония.

Но все пак – нека си причиним леко напрежение и не основаваме мнението си на предразсъдъци и пристрастна информация. Нека бъдем обективни.

Share Button

Поведение и признаци за употреба

Мисля, че детето ми употребява наркотици. Какво да правя?

Първа стъпка: попитайте го.

Ако мислите, че детето ви пие алкохол или употребява наркотици, първото и най-важно нещо, което можете да направите, е да го попитате.

Проучвания казват, че когато родителите разговарят открито за наркотици и алкохол, децата имат по-добър самоконтрол и развиват по-негативни възприятия по отношение на тези рискови поведения.

Трудът, който ще вложите сега в изграждането на начин за комуникация със своето дете, може да бъде от голямо значение в бъдеще.

Преди да започнете такъв разговор, проверете дали сте събрали достатъчно факти, подкрепящи вашето съмнение. Поговорете с други хора, общуващи често с детето ви, и ги помолете да споделят своите наблюдения.

Втора стъпка: потърсете признаци.

Ако знаете какво да търсите, ще ви бъде от голяма помощ, за да можете да определите дали вашето дете пие или употребява наркотици. Ако сте запознати с някои признаци за употреба, това знание може да ви помогне да съберете доказателства и да започнете разговор.

Не забравяйте: взети поотделно, много от тези признаци за употреба на наркотици или алкохол могат да бъдат просто нормално поведение на един тийнейджър. Промените в настроението или в поведението са нормална част от порастването, от превръщането на детето във възрастен. Въпреки това, познавайки добре своето дете и промените, които се случват с него, употребата на алкохол и наркотици може да стане ясно различима.

признаци за употребаПризнаци в поведението

Не всички признаци за употреба на наркотици и алкохол са физически. Обръщайте внимание на индикаторите в поведението, които могат да бъдат признак, че вашият тийнейджър пие или употребява наркотици, особено ако забелязвате внезапни промени:

–    промяна в отношенията със семейството или приятелите (изцяло зарязва определени приятели, отнася се към семейството си с очевидно неуважение);
–    загуба на задръжки;
–    шумно, грубо поведение;
–    безпричинен смях;
–    необичайно тромав, препъва се, липса на координация в движенията, трудно пази равновесие;
–    мрачен, затворен в себе си, депресиран;
–    необичайно изморен;
–    мълчалив, необщителен;
–    враждебен, гневен, неотзивчив;
–    лъже или е потаен;
–    измисля безкрайни оправдания;
–    намалена мотивация (един претоварен тийнейджър може да избяга от час или да пропусне извънучилищно занимание, но цялостната липса на мотивация за училище, дейности и приятели може да бъде признак за употреба на вещества);
–    сънливост;
–    говори неразбираемо, завалено или много бързо – „като картечница“;
–    неспособен е да се фокусира;
–    хиперактивност;
–    необичайно въодушевен е (хубаво е да имате щастлив тийнейджър, но ако вашето дете е странно въодушевено без причина, е възможно то да е употребило амфетамини или друг наркотик);
–    периоди на безсъние или свръх енергичност, последвани от дълги периоди на сън.

По-отблизо: необичайна умора

Изследванията показват, че тийнейджърите трудно се изморяват истински преди 11 ч. вечерта, но обикновено в 6 ч. на следващата сутрин трябва да са станали за училище. Като добавим, че повечето от тях са много заети с домашни, спорт и други извънучилищни занимания, в повечето случаи те не получават препоръчваните от лекарите 9 ч. сън. Така че не е изненадващо, че тийнейджърите са постоянно изморени. Но ако вашето дете изглежда необичайно изтощено, това може да се дължи на махмурлук или употреба на наркотици като стимуланти (амфетамини, метамфетамини) или опиати, тъй като те нарушават нормалния сън.

Източник

Share Button

Амелия и нейната лична история

лична историяПредставяме ви Амелия и нейната лична история на зависимост и успешно лечение. Амелия е жена, живееща в САЩ, но това, което споделя, е валидно и за нас, тук и сега.

„Започнах да употребявам метамфетамини, когато бях на около 12 г. Попаднах в грешната компания като дете и имах много приятели от квартала, които бяха по-големи и имаха достъп до алкохол, а в последствие и до наркотици. Всъщност имах и една много по-възрастна приятелка, която беше на около 30 г. и която беше на метамфетамини. Тя ми даде да опитам за първи път. Кръстосвах улиците като луда, правейки каквото искам, идвайки и отивайки си, когато си поискам.

След като мен и група приятели ни хванаха с метамфетамини, отидох в дом за непълнолетни и по този начин се озовах в терапевтичната общност „Къща Феникс“ в Санта Ана (САЩ). Това изискваше голямо приспособяване от мен – трябваше да стоя там и да спазвам структурата и правилата. Терапевтичната общност ме научи да търся причината, поради която изобщо съм се забъркала с наркотици. По време на програмата изнасях семинари на останалите резиденти за личните граници в отношенията мъже-жени. Научих много и се надявам, че съм научила и другите на нещо!

Семейството ми ме подкрепяше много по време на лечението. Майка ми, сестра ми и брат ми ме посещаваха всяка седмица за Фамилната вечер. Цялото ми семейство беше подкрепящо, защото без помощ, след като бях започнала с наркотици и алкохол толкова малка, животът ми можеше да протече по много различен начин.

Бях на 16 г., когато завърших програмата и се върнах да живея с майка ми в един много лош квартал в Санта Ана. Върнах се в гимназията и започнах да работя на две места, което ми позволи да преместя семейството си в по-добър квартал. Не исках сестра ми и брат ми да попаднат в същите лоши компании, както ми се случи на мен.

Завърших училище и когато бях на 18, родих син. Положих много усилия, за да се грижа за него. Сега имам три момчета и съм омъжена от 2007 г. Намираме се на много щастливо място – животът ми е пълен с ангажименти и радост. От 12 г. съм лицензиран оптик и успях да се издигна до ръководните позиции с усърден труд, честност и постоянство – всичко, на което ме бяха учили в терапевтичната общност. Никога не съм мислила да се върна към живота, който имах като тийнейджър, не и след като имам толкова щастие и толкова много хора около мен, които ме обичат. Не искам да се връщам назад.

Най-големият ми син след няколко седмици ще навърши 16. Разговаряме много. Той знае, че съм била в терапевтичната общност на неговата възраст. Неговият баща, моят бивш приятел, почина преди шест години от свръхдоза хероин, така че наркотиците засегнаха и моя живот, и живота на сина ми. Доколкото знам, той не проявява желание да употребява наркотици или да се събира с хора, които ги употребяват. Около него има толкова хора, които го наглеждат и го обичат много, надявам се, че това го мотивира да стои далеч от наркотиците.

Бих казала на всеки, който се бори със зависимост, да бъде силен, позитивен и да стои при позитивни хора. Бъдете смели и мислете за своя живот преди наркотиците, а след това използвайте това като мотивация да влезете в програма и да се върнете при хората, които обичате. Когато завършите лечението си, се ангажирайте колкото се може повече с неща, които ви изграждат, а не с неща, които ще ви съборят.“

Източник

Share Button

Колкото достъпен, толкова и опасен: зопиклон

зопиклонПрез последните няколко години се увеличава броят на хората, които се обръщат за помощ към Асоциация „Солидарност“ заради зависимост към зопиклон. Има различни причини, поради които един човек може да стигне до зависимост, като една от тях често пъти се оказва незнанието. Затова, какво е добре да знаем за зопиклон, така че да сме по-спокойни за себе си?

Четох, че зопиклон е по-ново и по-безопасно лекарство от такива като диазепам

Наистина зопиклон е по-ново лекарство, което принадлежи към друга химическа група и което е трябвало да бъде по-безопасно от бензодиазепините. В последното обаче лекарството се проваля. Зопиклон въздейства на същите рецептори в мозъка, както бензодиазепините, и поради тази причина не само има почти същите ефекти, но и същите рискове.

С рецепта или без рецепта

Зопиклон е лекарство, което задължително трябва да се продава с рецепта, както е указано и на опаковката. За съжаление, в голям брой аптеки човек може да си го купува свободно отново и отново, което реално може да му помогне да стане зависим. Затова е добре да обръщаме внимание на надписите на опаковката.

Предписание от приятели

Хората често споделят с приятели и роднини какво лекарство за какво им е помогнало. Понякога дори директно препоръчват на близкия си някой медикамент. Когато става дума за лекарства с рецепта тази практика е особено опасна. Добре е да не приемаме такива препоръки от близките си, ами вместо това да отидем на лекар. Ако не помогне, то можем да потърсим мнение от друг лекар.

Самопредписание

Много хора по едни или други причини предпочитат първо да потърсят диагноза и лечение за проблема си в интернет, преди да са посетили лекар. Много често се описват медицински проблеми във форумите, разни хора изказват предположения за болестта и в крайна сметка се стига до препоръчване на конкретни лекарства на принципа: „И аз имах подобни проблеми със съня, предписаха ми зопиклон и се оправих. Пробвайте и вие.“ Някой просто си търси лекарство и това, което му се стори подходящо за него, бива самопредписано.

Кой чете листовките на лекарствата?

В действителност, много малко хора. А листовката е там за информация на пациента и макар част от нея да не е написана с най-простите думи, все пак много от нещата в нея са разбираеми. В листовката на зопиклон ясно е написано, че има риск от развитието на зависимост, особено ако той се употребява повече от 28 дни. Затова навсякъде в листовката се говори за предписание от лекар.

От лекар до лекар има разлика

Това е най-трудната част, тъй като понякога и лекарите не обръщат внимание на това, което пише в листовката, особено ако не са специалисти по проблема, заради който сме отишли при тях. Много често хората, които ни се обаждат, започват историята си с думите: „Моят личен лекар (най-често) ми изписа зопиклон преди няколко години и продължава да ми го изписва.“

Доверието в лекаря е от огромна важност, но това не означава, че пациентът не трябва да е добре информиран. Затова, има няколко простички неща, които можем да направим, за да бъдем по-сигурни за себе си:

–    Ако страдаме от неща като безсъние, емоционални проблеми, психични проблеми (например депресия), най-добре е да поискаме от личния си лекар направление за специалист (психиатър). За безсънието, конкретно, може да има много причини и да се наложи да посетим различни специалисти.

–    Ако лекарят ни предпише нещо за сън или успокоение, добре е да го попитаме какво е това лекарство, колко дълго може да се взима без опасност и какви са рисковете от неговия прием, особено за риска от развитие на зависимост.

–    Да прочетем листовката на лекарството и ако нещо не ни е ясно или ни тревожи, да попитаме лекаря си за това.

–    Да спазваме предписаната доза и време за прием на лекарството. Ако усетим, че имаме нужда да увеличим дозата, веднага да се консултираме с лекуващия лекар. Ако човек приема по-дълго време зопиклон или лекарства от групата на бензодиазепините, това често се случва. Нарича се „развитие на толеранс“ и означава, че мозъкът е привикнал към лекарството и има нужда от по-висока доза, за да се постигне първоначалния ефект. Повишаването на толеранса е един от симптомите за развитие на зависимост и е сигнал за опасност.

–    Лекарствата като зопиклон или бензодиазепини третират само един симптом, при това за кратко, но не могат да решат проблемите, които са го породили. Затова е най-добре да потърсим помощта на подходящ психолог, който да ни помогне да открием кой е проблемът и да го подхванем по-издълбоко.

Share Button