Защо хората пият алкохол – един поглед от миналото

алкохолПредлагаме ви част от книгата „Психологията в твоя живот“ на един от светилата в българската психология – проф. Генчо Пирьов. Частта, която ще цитираме по-долу, е от главата „Как човекът се уравновесява с измененията в средата“. Книгата е писана през 1976 година и въпреки че текстът не е нов и има някои нюанси за борба с капиталистическото общество, има неща, върху които и днес можем да се замислим. Ето какво пише авторът за употребата и злоупотребата с алкохол и други опиати:

„Уравновесяване чрез „бягство“. …Наистина хората употребяват алкохол по различни поводи и при много случаи. Обикновено това започва по подражание на другите, явява се като една от проявите на конформизма („да не останем назад от другите“, „да не бъдеш черната овца в стадото“). Пиенето е свързано с различни обичаи и традиции, като празници, сватби, погребения, различни чествувания и др. С това то е добило широка популярност сред всички слоеве на населението във всички страни.

Известно е, че алкохолът има свойството да въздейства сравнително бързо върху психическото състояние на човека и поради това е лесно той да привикне да го употребява при всички случаи, когато се намира в по-особено положение. А веднъж привикнал на това, необходимите дози, за да се получи желания ефект, все повече се увеличават, докато в много случаи се стига до алкохолизма като трайно състояние с болестни симптоми.

Проучванията върху психологията на алкохолиците, които отначало са били „умерени“ консуматори на алкохол, показват няколко особености в тяхната психика. Една от тях е повишената загриженост, чувствителност при междуличностните отношения. В желанието си да преодолеят някои психически бариери, като стеснителност, чувство за изолация, пренебрежително отношение към тях, те прибягват до помощта на чашката, която лесно развързва езиците и премахва тези бариери. Това се потвърждава от обстоятелството, че най-честата практика на пиене се наблюдава в компания, а не при изолиране от другите. Но несигурността и нетрайността на влиянието на алкохола в междуличностните отношения се вижда от често наблюдаваното явление, когато веселото и задушевно настроение минава внезапно в противоположното, което води до разгорещени спорове и побоища.

Според същото проучване хората, склонни към алкохолизъм, се отличават с емоционална незрялост. Те се поддават повече на негативни настроения, имат неудържими желания, егоцентрични са, имат неконтролирани емоции, които са склонни да изразяват в действия, отколкото в думи. Дори и да не са налице тази особености, те се култивират при употребата на алкохол.

Друга особеност във връзка с това се изразява в слаба устойчивост и поносимост на фрустрации. Поради това и при най-малки затруднения тези лица прибягват до алкохола, който ги кара временно да забравят затрудненията си. Характерен е примерът на Федя Протасов от „Живият труп“ на Л. Н. Толстой, който пие, за да забрави своето силно фрустриращо положение на „жив труп“. Същевременно типично е това „развързване“ на езика и намален самоконтрол под влияние на алкохола – причина да издаде своята най-съкровена тайна. Този пример илюстрира и друга психологическа страна – чувството на изолация на човека от неговата социална среда, което той се стреми да заглуши с алкохол.

В тясна връзка с това се намира и друга особеност на човека под влияние на алкохола – неговият стремеж към тържествени изказвания, към позата на големеене и величие. Това е характерно състояние, в което липсва чувството за мярка, когато човек крои неосъществими планове, дава нереални обещания пред себе си и пред другите, за което при трезво състояние съжалява. То е свързано и с една особеност на личността на много алкохолици, а именно съзнанието за малоценност, за невъзможността да постигнат желаните цели. Опиването преодолява временно това самочувствие. За да поддържа нереалната си висока самооценка, човек се стреми да продължава по-дълго пиенето. Това се получава и без да има осъзнат стремеж към него.

Аналогично е положението и при пиене, за да се затъпи чувството на вина за нещо, което човек е извършил. Като се откъсва от своя действителен живот, човек се затваря в една „алкохолна клетка“, според израза на Тибо, в която живее временно.“

(из „Психологията в твоя живот“, изд. Партиздат, София, 1976, с. 280-282)

Share Button

Бананов трип

Както може би във всяка друга сфера, и в нашата има някои доста интересни митове. Една особено интересна находка е митът за психоактивното вещество бананадин, което би трябвало да се намира в банановите обелки. Оказва се, че доста хора в САЩ и Канада са вярвали в психоактивните им качества през шейсетте и седемдесетте години.

бананов трип

Информацията в различни сайтове показва, че митът се е зародил с публикация от 1967 година в ъндърграунд вестника „Berkeley barb”. Според някои източници редакторът Макс Шер се е опитал да заблуди властите да забранят бананите като публикува рецепта за добиване на измислено халюциноген, наречен бананадин (това име не присъства в оригиналната публикация, появява се по-късно). Няма как да сме сигурни дали това е била действителната причина, но статията определено е получила интерес.

Различни издания са препечатали неговата рецепта, която е била включена и в книгата The anarchist cookbook на Уилям Пауъл. Разбира се, появили са се и други рецепти, които в повечето случаи изискват големи количества банани и сложни процедури за извличане на предполагаемия халюциноген, които отнемат много време.

Твърденията за психоактивното действие на банановите обелки все пак явно е направило впечатление на правителството на САЩ, защото Агенцията по храните и лекарствата (FDA) е направила проверка по случая. Не е учудващо, че не е открито никакво вещество с халюциногенно действие в бананите или техните обелки.

Това очевидно не е било достатъчно да разубеди ентусиастите и някои от тях твърдят, че докладът опровергаващ халюциногенното действие на бананите, е държавна конспирация.

Разпространението на мита вероятно се дължи на желанието за експериментиране с легален и достъпен халюциноген. Предполагам, че включването на рецептата в книгата на Пауъл и даването на латинско наименование на веществото са допринесли за възприеманата достоверност на информацията. Въпросното име е Musa Sapientum bananadine. Звучи сериозно и „научно“. Но всъщност Musa Sapientum е просто латинското име на растението, което познаваме като банан.

Идеята за хора, които прекарват часове в опити да извлекат несъществуващ халюциноген от бананови обелки и вярващи, че твърдението за липсата на такова е държавна конспирация, определено е забавна. Но не това е централното.

Ако погледнем ситуацията от малко по-различен ъгъл, виждаме, че тя е пример за това колко лесно можем да бъдем заблудени с информация, която привидно е достоверна или идва от източник, на който имаме доверие и считаме за компетентен по даден въпрос.

Още повече – понякога сме склонни да отхвърляме и доказателствата, които показват, че грешим. Това прави някои убеждения изключително устойчиви и на практика неопровержими. Пример за това може да е човек, който се ангажира в потенциално опасно поведение и отрича наличието на какъвто и да е риск въпреки информацията, която е прочел или последствията за самия него, които вече са факт.

Важно е да обмисляме вярванията си и да проверяваме някои свои убеждения, защото те направляват поведението ни. Много често сме достигнали до тях по начин, който определено не е логичен. Мисловните ни процеси далеч не са идеални и това позволява съществуването на митове и заблуди, които невинаги са безобидни.

Share Button

Трябва ли „да удариш дъното“, за да потърсиш помощ за зависимостта си?

Употребата и злоупотребата с психоактивни вещества вреди не само на психическото и физическото здраве, но също така оказва влияние и на социалните контакти, личния живот и самооценката.

„Да удариш дъното“ може също така да включва:

  • Загуба на работа;
  • Раздяла с интимния партньор
  • Проблеми със закона;
  • Психически и физически проблеми;
  • Финансови проблеми;
  • Чести прояви на непристойно/социално неприемливо поведение;
  • Занемаряване на външния вид;
  • Смяна на социалната среда;
  • И др.

Повечето хора смятат, че зависимият от наркотици и алкохол има проблем едва когато загуби всичко и здравето му сериозно се влоши. Митът, че „пътят нагоре започва едва когато удариш дъното“, е твърде остарял и деструктивен. Проблемът изобщо не трябва да стига до подобни размери, защото е важно кога употребяващият ще реши да потърси помощ. Колкото по-рано се случи това, толкова по-лесно ще протече лечението.

Няма нищо позитивно в това да падаш дълго в дълбоката яма на зависимостта. Тогава просто ще имаш повече път нагоре. Има достатъчно симптоми, по които можем да забележим, че назрява проблем с употребата. Тогава е добре да се потърси своевременна консултация със специалист.

Отричането

Хората често „удрят дъното“ именно заради отричането на проблема. Това е защитен механизъм, с който зависимите избягват да се сблъскат с проблема и да предприемат действия за разрешаването му. Дори когато животът им тотално се разпада, те пак са склонни да винят за това други фактори. Дори често смятат, че веществата са единственото им спасение и убежище, а не източник на проблемите.

Комфортната зона на зависимостта

Мисълта да напуснат комфортната зона на употребата може да е крайно стресираща за употребяващите. Зависимите гледат на лечението като на ревнива любовница, която заплашва да открадне най-скъпото им, което им носи облекчение и наслада. В такъв момент злоупотребяващите не са способни да надникнат извън заблудите на зависимостта и да осъзнаят какво се случва с живота им.

Да удряш дъното отново и отново

Пациент на д-р Марк Уиз му споделил за перипетиите, през които преминал по време на зависимостта си – за това как попаднал в затвора, как загубил семейството, приятелите и колата си. Тогава докторът го попитал защо си е позволил да продължи да затъва. Не се ли е усетил какво се случва с живота му? Пациентът му отговорил : „Когато не цениш себе си, нямаш граници и лимит на това колко надолу можеш да пропаднеш.“ Всъщност се оказало, че колкото по-зле се чувствал за това, което прави с живота и себе си, толкова по-надолу си позволявал да падне. Нещо като акт на самонаказание. Тогава, когато усетил дъното, взел решение да спаси живота си.

За това, ако търсите някой, който да промени живота ви – погледнете в огледалото. Не позволявайте да усетите дъното дори когато не се чувствате добре в кожата си. Първата крачка извън комфортната зона е трудна, но я разширява и вече сте готови за втора.

huge.15.78083

 

Share Button

Как действа кофеинът?

След изпиването на чаша кафе например, кофеинът се абсорбира в кръвта и телесните тъкани за около 45 минути. Най-високата концентрация в кръвната плазма се достига около 15-20 минути след поглъщането. Какво се случва, когато достигне мозъка?

кофеин

Защо ни се доспива?

Един от факторите е вещество, наречено аденозин. То се среща във всички човешки клетки. В мозъка действа като инхибиращ невротрансмитер и се свързва с аденозиновите рецептори. Това означава, че действа като депресант на централната нервна система.

При нормални условия, аденозинът спомага за съня и потиска възбудата чрез забавяне на нервната активност. Аденозинът също така разширява кръвоносните съдове в мозъка, за да се увеличи приема на кислород по време на сън. В будно състояние нивата му се покачват с всеки изминал час.

Как действа кофеинът?

За нервната клетка кофеинът изглежда като аденозин. Той се свързва със същите рецептори, но за разлика от аденозина не намалява тяхната активност. Кофеинът заема всички рецептори, с които обикновено се свързва аденозинът и клетката вече не може да „усети“ аденозина. Резултатът е засилена клетъчна активност.

Кофеинът блокира и действието на аденозина да разширява кръвоносните съдове и вместо това ги стеснява. Поради тази причина кофеинът се използва като болкоуспокояващо при главоболие.

Друго действие на кофеина е, че предизвиква повишена активност на хипофизната жлеза, която отделя хормони, за да накара надбъбречните жлези да отделят адреналин. Той привежда тялото в т.нар. режим „борба или бягство“ и неговите ефекти върху тялото са следните: разширени зеници, отворени дихателни пътища, ускорен сърдечен ритъм, стесняване на повърхностните кръвоносни съдове и повишено кръвно налягане, намален кръвопоток към стомаха, изпускане на захар от черния дроб за допълнителна енергия и стягане мускулите.

 

Share Button

Рехабилитационните центрове за зависими – 4 разпространени мита

рехабилитационните центрове за зависимиИнтернет и медиите играят голяма роля в информирането на обществото за рехабилитационните центрове за зависими. Но не всичко, което намирате в мрежата, е достоверно, затова е много важно да знаете на коя информация можете да се доверите и на коя да не обръщате внимание. За да имате по-добра представа за проблемите, свързани със зависимостта, ето някои погрешни схващания, за които трябва да внимавате.

Всички центрове за рехабилитация на зависими са еднакви

Истината е, че рехабилитационните центрове за зависими предлагат различни подходи за лечение. Възможно е да получите лечение, съобразено с индивидуалните ви трудности и възможности, което ще работи за вас. Всяка рехабилитационна програма има екип от обучени професионалисти като психолози, социални работници и лекари, които ще работят заедно с вас, за да развият най-добрата лечебна стратегия за вашите нужди.

Зависимите могат да спрат употребата на наркотици/алкохол когато поискат, така че рехабилитационните центрове за зависими не са необходими

Според научните изследвания мозъчната химия на зависимия се променя заради продължителната употреба на вещества. Това прави спирането на наркотика трудна задача, защото тялото вече е зависимо от химикалите, от които са направени наркотиците. Зависимият може да направи опит да ги спре, но това ще бъде само за кратко време. За да получи подходяща помощ за справяне със спирането на веществата, зависимият трябва да потърси професионалисти в областта на зависимостите.

Рехабилитационните центрове за зависими могат да помогнат само на онези, които сами са поискали да влязат в тях

Една рехабилитационна програма може да работи за зависимия, дори ако той не е искал да влезе в нея. Шансовете за успех може да бъдат по-високи за хората, които са дошли напълно доброволно, защото те вече имат вътрешната мотивация да бъдат чисти и трезви. Но не трябва да пренебрегваме факта, че много от тези, които са влезли в рехабилитационни центрове с външна мотивация (например под натиска на родителите си), също са постигнали успех в лечението си.

Ще си загубите работата, ако влезете в рехабилитационен център

Това не винаги е така. Рехабилитационните центрове за зависими са различни и предлагат различни програми за терапия. Някои от тях ви позволяват да се приберете вкъщи след терапевтичната сесия. В този случай ще можете да се лекувате и едновременно да запазите работата си.

В някои случаи самите работодатели оказват помощ на зависимите си служители, като им предлагат да се включат в рехабилитационна програма, без да ги уволняват от работа.

Превод и адаптация от тук

Share Button