Защо тийнейджърите употребяват наркотици и алкохол?

Днешните тийнейджъри живеят в много различна среда, в сравнение с времето, по което вие сте били на тяхната възраст – с голямо напрежение, технологии и други приоритети. Тук ще намерите някои от най-честите ситуации, в които тийнейджърите употребяват алкохол и наркотици, както и насоки за това, което можете да направите вие.

тийнейджърите
Вписване

Много тийнейджъри се чувстват като аутсайдери и копнеят да се усещат включени и харесвани от своите връстници. Тази нужда може да бъде толкова силна, че те се въвличат в употреба на алкохол и наркотици с надеждата, че това ще им помогне да си намерят приятели, да се впишат и да бъдат приети.

Употребата на наркотици и алкохол може да помогне на децата да влязат в желаната компания

Ако децата ви искат да се „движат“ с тийнейджъри, които пият или употребяват наркотици, то синът ви или дъщеря ви може да решат, че те също трябва да употребяват, ако искат да бъдат приети. Това за приемането може да е вярно, но вие можете да обсъдите със своя тийнейджър защо му е толкова важно да се впише точно в тази компания, при положение, че връстниците му искат от него да направи нещо, което той или тя не искат. Детето ви може също да чувства натиск дори и никой конкретно да е настоявал то да взима наркотици.

Децата може да употребяват наркотици и алкохол, за да променят имиджа си

Някои тийнейджъри пият или употребяват наркотици, за да променят имиджа си в училище или на работа и да бъдат възприемани като по-опасни и по-готини.

Тийнейджърите може да употребяват наркотици и алкохол, за да се впишат, когато се местят в ново училище или нов град

Дръжте под око своя тийнейджър, ако наскоро сте се преместили в нов град или той е преместен в ново училище. Някои деца възприемат наркотиците и алкохола като начин за лесно вписване и намиране на приятели в непозната среда.

Какво могат да направят родителите?

•    Опознайте приятелите на своето дете и техните родители.
•    Насърчете приятелите на детето ви да се събират в дома ви вместо навън – осигурете им пространство, ако е възможно, нахранете ги и ги оставяйте от време на време сами.
•    Научете номерата на мобилните и домашните телефони на най-близките приятели на детето ви.
•    Обръщайте внимание, когато децата ви споменават нови имена и се информирайте кои са тези нови приятели.
•    Разказвайте истории (или от собствения си живот, или от историята, книгите, филмите и т.н.) за хора, които са избрали да не следват тълпата и са постигнали големи неща заради това.
•    Насърчете детето си и му помогнете да влезе в отбор, клуб, младежка група, доброволческа организации или  друго подобно.
•    Обяснете на своя тийнейджър, че истинските приятели няма да го принуждават да прави неща, които не му харесват.
•    Разглеждайте избора на приятели на детето ви (тези, които не одобрявате) като потенциална скрита комуникация с вас. Възможните значения на тази комуникация може да варират от заявление относно взаимоотношенията между вас и детето ви; обявяване на бунт или гняв (не става дума за здравото отделяне или индивидуализация); призив да му обърнете внимание или молба да се намесите. Изборът на приятели (също като употребата на вещества) може да бъде симптом, а не просто краен продукт.
•    Важно е тийнейджърите да чувстват, че техните родители им имат доверие и не нахлуват в личното им пространство. Но доверието трябва да е взаимно и да е построено върху отворен диалог и обсъждане между родители и деца. Точно както вашият тийнейджър иска да му се доверявате и да уважавате личното му пространство, така той трябва да знае, че като родител вие трябва да можете да се доверявате на неговите решения и да знаете, че той следва правилата на семейството. Вашето дете трябва да бъде честно с вас за всичко, което може да застраши неговите здраве и живот.
•    Ако смятате, че детето ви рискува своите здраве или живот, нека то да разбере, че сте притеснени и можете да проверите стаята му, мобилния му телефон и компютъра. Ако предприемете тази стъпка, търсете следи за употреба на алкохол и наркотици или „прибори“ за употреба на наркотици. Проверете историята на интернет браузърите за търсене на сайтове, свързани с наркотици, както и за странни имейли, съобщения и чатове. Внимавайте за необичайни абревиатури и жаргонни думи, които могат да подсказват купуване и употреба на вещества.

Източник

Следва продължение

Share Button

Какво е добре да знаем, когато търсим лечение за алкохолизъм

През 2015 година веществото, за което най-често се свързваха с нас на Информационната линия за наркотиците, алкохола и хазарта, беше алкохолът. Повечето хора не знаят какво могат да предприемат, към кого да се обърнат и какво би трябвало да е лечението. Това е напълно нормално, защото зависимостта не е проблем, с който човек може да се справи лесно. Има много неща, които е добре да имаме предвид, когато търсим помощ за себе си или наш близък, но се опитахме да отделим няколко от по-важните.

Няма чудодейни лекове

В тази група попадат всички тинктури, хапчета, ваксини, отвари, чайове, билки, капки, хомеопатични лекове и подобни, които биват рекламирани или представяни като магически средства за борба с алкохолизма. Понякога се казва и че те могат да бъдат сложени в храната или напитките на човека, който има проблем с алкохола. Някои от тях нямат никакво действие, а други предизвикват неприятни симптоми, когато се смесят с алкохол и могат да бъдат опасни, особено ако се дават на човека без неговото знание. Наред с чудодейните „лекове“ стоят и псевдоспециалистите, за чиито особености можете да прочетете тук. За щастие, въпреки неефективността на „магическите“ решения, има какво да се предприеме.

Абстиненцията може да бъде опасна

Обикновено тя се появява 8 до 10 години след началото на злоупотребата при мъжете и 4-5 години при жените и младите хора, а симптомите ѝ се проявяват при спиране на пиенето. Те могат да бъдат разпределени в две групи – психични и телесни. Към първата група спадат тревожност, депресия, страх, раздразнителност, напрегнатост и непреодолимо желание да се приема алкохол с ясното съзнание, че това ще облекчи симптомите. Телесните симптоми са стягане в сърдечната област, ускорена сърдечна дейност, повишено кръвно налягане, треперене на ръцете, устните и клепачите, студена пот по лицето и тялото. Това състояние може да бъде усложнено с гърчове и/или с делир. Делирът може да се развие както по време на абстиненция, така и след преминаването ѝ, но и по време на засилена употреба на алкохол. Неговите симптоми са помрачено съзнание (обърканост и нарушена ориентация за време и място), зрителни халюцинации, илюзии, еуфория и страх, психомоторна възбуда, налудности, тремор на горните крайници и езика, координационни разстройства, повишена температура, изпотяване и други.
Поради тези причини най-безопасно е страдащият от алкохолизъм да бъде приет в болница за детоксификация. Така абстиненцията ще премине под лекарско наблюдение и симптомите ще бъдат овладени. Това обикновено е началният етап на лечението.

Детоксификацията не е достатъчна

Много често след като човек излезе от болницата след детокс, той или тя се връща към пиенето. Това е така, защото зависимостта има не само физически измерения, но и психически. За да бъдат преодолени те, е нужна някаква форма на психологическа работа. Има различни варианти за това: индивидуални консултации с психолог (подходящи са за сравнително по-леки случаи), терапевтични общности, дневни програми и други. Какъвто и вариант да изберете, е важно да работите с компетентен специалист с нужните познания и опит със зависимостите. Този етап на лечението продължава доста време, но позволява да се осмислят причините за зависимостта и да се изградят нови поведенчески модели, чрез които човек да се справя с трудностите си, без да употребява алкохол. Възможни са и връщания към употребата, тъй като зависимостта е хронично заболяване.

Съпътстващи заболявания

Тъй като продължителната злоупотреба с алкохол може да доведе до значителни проблеми със здравето, е важно да се обърне внимание и на тях. Често зависимите имат увреждания на черния дроб или на нервната система, които изискват лекарско внимание. Освен това рискът от развитие на депресия за зависимите от алкохол е 3,7 пъти по-висок, отколкото за тези, които не са зависими. Поради сериозността на възможните усложнения от дълготрайната злоупотреба и зависимост е важно да се потърси лечение колкото е възможно по-рано.

Share Button

Смислен или безсмислен живот – въпрос на избор

Напоследък много често чувам от познати, че се чувстват изгубени, че сякаш не са на своя път или не виждат смисъл и удовлетворение в нещата, които правят. Това неудовлетворение и липса на смисъл, често фрустрира до степен на отчаяние. Сигурно всеки е изпитвал поне веднъж в живота си това пагубно усещане и може да си припомни чувствата и мислите, които са го владеели тогава. Този чувства и мисли понякога ни насочват към деструктивни решения.

Какво казва Виктор Франкъл по този въпрос?

В „Човекът в търсене на смисъл” Франкъл пише:

„Само помислете за така разпространения сред младото поколение масов невротичен синдром: има предостатъчни емпирични свидетелства, че трите страни на този синдром – депресия, агресия, пристрастяване – се дължат на онова, което в логотерапията се нарича екзистенциален вакуум, чувство за празнота и безсмисленост.

……

 Що се отнася до третия въпрос – пристрастяването, идват ми наум заключенията на Анемари фон Форстмайер, която отбелязва, че както е видно от тестовете и статистиката, 90% от изследваните от нея алкохолици са страдали от дълбоко чувство за безсмисленост. Измежду наркоманите,изследвани от Стенли Крипнър, 100% вярвали, че „нещата изглеждат безсмислени”.”

В своята логотерапия Франкъл не разглежда смисъла като нещо широкообхватно, като смисъл на живота изцяло, като нещо тежко и необратимо. По-скоро говори за потенциалния смисъл, заложен във всяка една ситуация и е въпрос на избор. Смисъл, който би могъл да бъде проявен или не. За да обясни идеята си, дава една много ясна аналогия с филм:

 „Той се състои от хиляди и хиляди кадри, всеки от които е разбираем и носи смисъл, и все пак смисълът на целия филм не може да бъде схванат, преди да се види последната му сцена. Ала също не можем да разберем целия филм, преди да сме разбрали всеки от компонентите му, всеки определен кадър. Не е ли същото с живота? Не се ли разкрива и окончателният смисъл на живота, ако изобщо се разкрие, едва в неговия край, на прага на смъртта? Не зависи ли този окончателен смисъл от това дали потенциалният смисъл на всяка една ситуация е бил или не е бил реализиран по най-добрия начин според знанието и вярата на съответния човек?

Смисълът не е свързан само с позитивните неща, които преживяваме, тоест преживяването на успех. Не само щастието и любовта ни дават смисъл в живота. Смисълът е нашият избор да се учим. Да се учим във всяка една ситуация и от всеки един човек,който срещаме през живота си. Смисълът е избор на гледна точка, както и щастието. Смисълът не е крайна точка, нещо, което трябва да постигнем в края на пътя-живот. Смисълът е по целият път, както и щастието. А смисълът не е ли щастие?

Смисъл

Това много ми напомня за прочутата реч на Стив Джобс по случай дипломирането на випуск от университета в Станфорд. В неговата първа история „за свързването на точките”, разказвайки за нелекия си живот, той казва:

 „Естествено, не беше възможно да свържа точките, гледайки напред, когато бях в университета. Но беше много, много ясно, гледайки назад 10 години в миналото. Не можете да свържете точките, гледайки напред. Можете да ги свържете, гледайки назад. Затова трябва да вярвате, че точките някак ще се свържат във вашето бъдеще. Трябва да вярвате на нещо – на интуицията си, съдбата, кармата, каквото и да е. Този подход никога не ме е разочаровал и направи живота ми смислен.”

Абсолютно нереалистично е да се смята, че човек може да преживява само моменти на щастие и благополучие. Всеки има своите спадове и върхове и те са естествените елементи на един балансиран живот. Невротичен стремеж е да поддържаме непрекъснато идеален живот. Трябва да се освободим от илюзиите си за съвършенство и контрол. Животът е разнообразен и ни поднася изненади. Въпрос на  избор е как ще ги приемем –  като уроци или наказание. Ако изберем едното, излизаме от изпитанието по-силни и добавяме смисъл към своя живот. Ако изберем другото и се приемем за жертви на обстоятелствата, тогава вероятно бихме изпитали отчаяние, гняв и безсмислие.

Смисълът е в това, да даваш най-доброто от себе си във всяка една ситуация, да се учиш от всеки един неуспех и трудност, да вярваш в себе си, за да може накрая, когато точките се свържат, да се получи нещо красиво.

 

 

 

Share Button

Изкуството и психологията – фотография

Изкуството ни предоставя възможност за себеизява и за себепознание. Това, което понякога не може да се изрази  в ежедневието, се предава чрез изкуството. Полагайки определени усилия и инвестирайки  енергия, човек успява да разкрие част от вътрешния си свят, той се отваря и споделя за себе си, като в замяна получава утвърждаване.

Част едно и част две

Моето изкуство е моята визитна картичка

Човек не може да избяга от себе си. Макар и намирайки начин за приемливо справяне с тревожността и адекватно разтоварване на напрежението, намекът за характера и природата на проблемите винаги би могъл да се долови, дори и в изкуството.

Има редица примери за това. Няколко от които ще ви представим и тук. Едно от тези имена е името на един немски фотограф, чиято фотография Рейн II е най-скъпата продадена в света снимка (можете да я видите по-долу).

изкуствотоРед, ред и пак ред

Името на този фотограф е Андреас Гурски (Andreas Gursky). Защо го споменаваме? Ами, поради два факта – от една страна заради таланта му и изкуството, което твори и от друга страна отново заради специфичния начин, по който той се изразява. Фотографиите на Гурски имат определена специфика и характер. Повечето от тях са изключително мащабни и са правени от висока позиция. Кое обаче е специфичното в тях? Изключителното внимание към детайла и подредеността. По-долу можете да видите няколко от тях. Това, което вероятно ще ви направи впечатление, са прецизността  и детайлите.

Paris, Montparnasse 1993

Paris, Montparnasse 1993

изкуствотоизкуството
В снимката с прозорците примерно, при много силно увеличаване  на мащаба може да се види, че зад всеки един прозорец се случва нещо различно. Вероятно ще си кажете: „Какво пък толкова?” Причината да разглеждаме тези подробности е, че те не са случайни. Всъщност те са резултат от манипулация. Именно това е интересното и специфичното в изкуството на Гурски – неговите фотографии са толкова подредени и организирани, точно защото са манипулирани. Посредством програми фотографът организира и нарежда пространството и намиращите се в него предмети по свой собствен начин. Тоест в места и ситуации, в които реално цари хаос и безпорядък или поне не толкова съвършена организираност, той въвежда ред по начин, по който той го разбира.

Какво ни казва това за характера и виждането на автора на фотографиите? Какво послание отправя той към останалите? Със сигурност бихме могли да си помислим, че това е човек, който цени и харесва реда и организираността. Енергията и усилията, които влага в това да преорганизира пространството и голямата прецизност и внимание към детайлите, биха могли дори да ни наведат на идеята, че той е педантичен и контролиращ. Сякаш посредством фотографиите си той заявява своята нужда от това нещата да бъдат подредени, да има едва ли не някаква стерилност и непокътнатост, цялост дори. От психологична гледна точка бихме могли да хипотезираме дали всъщност склонността към такава подреденост на външния свят и реалност не намеква за наличието на хаос и обърканост във вътрешния свят на фотографа.

Гурски споделя с нас една своя фантазия. Наличието на тази фантазия разкрива неговите нужди. Важното в случая е, че въпросната фантазия, която сама по себе си е свързана със сериозни потребности като контрол, власт, ригидност, нужда от правила и рамка, намира израз посредством един конструктивен начин – именно чрез фотографията и изкуството. В рамките на фантазиите ни остава хипотезата какво би се случило, ако всички тези потребности не бяха изразени конструктивно и Гурски не успееше да сублимира. Възможните варианти са много – като се започне от саморазрушаващо поведение под формата на психично разстройство (такова като обсесивно-компулсивното разстройство, например) и се стигне до изключително наказващо и ананкастно поведение спрямо другите. Това, разбира се, са само допускания в сферата на хипотезите.

Copy&Paste или неточно?

Друг пример, който ще разгледаме, е този, свързан с изкуството на Томас Деманд (Thomas Demand). С какво е известен той – с фотографиите му, които са отговор на социално значими събития. Чрез фотографиите си Деманд пресъздава ситуации свързани с реалността (най-често престъпления или някакъв тип драми с обществен мащаб и значение) едно към едно. Особеното при него е, че всеки един елемент от обстановката или мястото, където се е случило даденото събитие, е пресъздадено посредством хартиени и картонени модели. За всяка една от своите фотографии той изгражда макети до най-малкия детайл. След това ги аранжира по първообраз на оригинала и пресъздава ситуацията, която заснема.

изкуствотоизкуствотоизкуството
Тук отново се срещаме с онази склонност към детайлизиране, с тенденцията за свръхпрецизност. В същото време впечатление прави и способността за концентриране и самовглъбяване при създаване на макетите. Впечатление прави липсата на хора в повечето фотографии. Като че ли комуникацията и връзката с другия са омаловажени или сякаш дори игнорирани. Всички пресъздадени събития се случват с хора и на хора. Деманд, обаче, като че ли ги изолира от своите фотографии.

Няма как да не ни направи впечатление и афинитетът му към пресъздаване на престъпни сцени и събития. Да, това е неговият отговор и реакция на нещо нередно и неправилно, това може би е неговият протест срещу случващото се, но все пак той инвестира изключително много енергия и усилия в нещо, което има престъпен и мрачен отпечатък. И все пак, той споделя тези свои вълнения по един доста конструктивен и значим начин. И ако предположим, че по един или други начин в психичен аспект той „бяга“ от хората, то посредством изкуството си Деманд реално се свързва с тях – от една страна, като че ли намеква за някаква своя трудност или особеност, от друга, като че ли именно чрез изкуството намира начин да се справи с нея и да я преодолее.

Уникалност, до която те допускам

Както вече споменахме многократно, чрез изкуството хората успяват да пресъздадат много от нещата и темите, които ги вълнуват и които едва ли биха могли да изразят по друг начин. Чрез изкуството хората се себеизразяват, то позволява на другите да ни опознаят по-добре и понякога да видят и да се докоснат до неща, които иначе биха останали скрити или не дотам добре изразени. Изкуството помага да „изведем” от себе си и да заявим някои доста разрушителни мисли, чувства и фантазии, без реално да навредим на останалите. Понякога то ни спасява от нас самите, без дори да си даваме сметка, а понякога се превръща в утешителен пристан на други, които намират опора и подкрепа в него. Във всеки един от случаите то е тясно свързано с психичния свят на човека, с неговите най-съкровени и неизказани фантазии и идеи, а най-ценното е че само по себе си то е толкова открито и истинско, че неговата автентичност  всъщност ни помага да е  докоснем до уникалността на другия.

 

Share Button

Спомняш ли си… (Родителите ти)

Спомняш ли си, когато беше дете и когато знаеше колко много те обичат родителите ти…
Скоро след като С., момиче на 20 г., постъпи в Рехабилитационната програма на „Солидарност“ (www.solidarnost-bg.org), за да се лекува за първи път от зависимост от амфетамини и марихуана, тя ни даде малка тетрадка, в която събира своите размисли по различни теми, свързани с нея и живота около нея. Помолихме я за разрешение да публикуваме едно от нейните мънички произведения, за да дадем възможност и на други хора да споделят нейните мисли и чувства и тя се съгласи.

Спомняш ли си

Философията на терапевтичните общности за зависими

Спомняш ли си, когато те водеха само по правилния път, но сега ти не виждаш друг освен грешния.

Спомняш ли си, когато те носеха на ръце, защото вече ти се спинкаше, а сега се налага да те носят до леглото или до токсикологията.

Спомняш ли си, когато те пазеха да не паднеш и да не се нараниш, а сега се биеш по улиците и се прибираш в кръв и рани.

Спомняш ли си, когато ти правеха снимки, защото си сладък и благ, а сега те снимат полицаите в районното, вече си криминално проявен тип.

Спомняш ли си, когато те приспиваха за лека нощ с приказка, а сега не се прибираш и спиш където намериш.

Спомняш ли си, когато татко ти те водеше да караш колички в близкия парк и ти се радваше, а сега даваш газ и дърпаш ръчни, а той се притеснява да не се разбиеш някъде и не спи, докато не се прибереш.

Спомняш ли си, когато ходеше на църква с родителите си да запалите по една свещичка за здраве, а сега носиш фланелка с пречупен кръст.

Спомняш ли си, когато те гледаха в очите и виждаха щастие и любов, а сега, като те погледнат, се чудят какво си взимал.

Спомняш ли си, когато детският ти плач се превърна във викане и скандали, но ти не виждаш колко болка им причиняваш.

Спомняш ли си, когато те обличаха в най-хубавите ти дрешки, а сега не ти дреме с какво ще излезеш – всъщност, приличайки на клошар.

Спомняш ли си, когато не можеше да излъжеш никого за нищо, а сега никой не знае истината, както и ти самият.

Спомняш ли си, когато си седеше вкъщи и имаше всичко, от което имаш нужда, а сега не знаеш какво означава думата „дом“.

Спомняш ли си, когато не искаше да пуснеш ръката на майка си, а сега ти не ѝ позволяваш да те докосне дори.

Спомняш ли си, когато им искаше пари за сладолед или друга глезотийка, а сега крадеш от тях за наркотици.

Спомни си кой си бил, виж какъв си сега.
Дай си сметка кое си заслужава и кое – не.
Не забравяй от къде си тръгнал, за да продължиш право напред и да знаеш, че има къде да се върнеш.

Share Button