Ретро медицина: кокаин и хероин

Доста любопитни факти около наркотиците ни карат да повдигаме вежди в пълно недоумение, но някои от любимите ни са историите за предишните им приложения. Днес ви споделяме какво научихме за две от най-известните вещества – кокаин и хероин.

Кокаинът и спиналната упойка

Първата спинална упойка е дело на невролога Джеймс Ленърд Корнинг (1855-1923). Той е получил медицинското си образование в Германия и е работил в Ню Йорк. Единствената местна упойка в този период е била хидрохлорат на кокаина и Корнинг е изследвал действието ѝ върху периферната и централната нервна система.

Неговият първи експеримент е бил да инжектира разтвор на кокаин между два прешлена на младо куче. Ефектите били липса на координация, слабост и после упойка на задните крайници, които отшумели напълно в рамките на 4 часа. При повтаряне на опита с човек, ефектът бил загуба на сетивност в краката. Мъжът се възстановил напълно, но се оплаквал от главоболие и световъртеж следващата сутрин. В резултат на тези опити Корнинг е публикувал статия през 1885 година.

14 години след публикацията на Корнинг немския хирург Аугуст Карл Густав Биер публикува първите доклади за успешно използване на спинална упойка по време на операция. Той подложил 6 пациента на процедурата, като при повечето ефектът бил загуба на усещане за болка при наличие на усещане за натиск и докосване. При четирима от тях имало усложнения като болки в гърба и краката, повръщане и главоболие. Хирургът асоциирал тези симптоми със загубата на цереброспинална течност. В своята публикация Биер обсъжда и съвместните си опити с д-р Хилдебранд, негов асистент. Те си поставяли спинална упойка взаимно, за да проверят дали ще изпитват болка под въздействието ѝ. Резултатите били обнадеждаващи, но имало и усложнения. На Биер се наложило да лежи 9 последователни дни заради силно главоболие и замаяност.

Сироп за кашлица с хероин

Диацетилморфинът, по-познат като хероин, е бил синтезиран през 1874 година от химика Чарлс Райт. След като провел опити с животни, той прекратил работата си с това вещество. Около 20 години по-късно Феликс Хофман, служител на „Байер“ в Германия успял да го синтезира отново. Според някои източници името „Хероин“ е дадено на веществото след като е било тествано върху работници, които казвали, че ги кара да се чувстват героични (на немски heroich). Продуктът е бил представен като по-ефективен от кодеина за лечение на кашлица и като по-силно обезболяващо от морфина без токсични ефекти. Също така се твърдяло, че не предизвиква зависимост.

heroin

„Байер“ продължава да рекламира хероина като подходящ за лечение на деца с кашлица, настинка и „раздразнение“ до 1912 година. Тези ефекти вероятно се дължат да това, че диацетилморфинът действа като депресант на централната нервна система. Той потиска активността на центъра в мозъка, който отговаря жизненоважни функции като дишането.

Share Button

Защо децата употребяват наркотици и алкохол? (част 2)

В предишна статия говорихме за стремежа на много от децата да се усещат включени и харесвани от своите връстници. Желанието да се впишат в нова или избрана от тях среда би могло да бъде причина за употребата на наркотици и алкохол. Този път ще поговорим за други две възможни причини за употреба: емоционалната болка и секса.

децатаЕмоционална и психологическа болка

Някои тийнейджъри употребяват алкохол или наркотици, за да притъпят болката в своя живот. Когато им се даде възможност да вземат нещо, което ще ги накара временно да се почувстват по-добре, много от тях не могат да устоят.

Тийнейджърите пият или употребяват наркотици, за да се справят със семейни проблеми или трудности в училище или с оценките
Лошите оценки могат да доведат до семейни проблеми и обратното – един омагьосан кръг, който подтиква много деца към наркотиците и алкохола.

Самотата, ниската самооценка, депресията, тревожните разстройства и други психични проблеми могат да подтикнат много тийнейджъри към употреба
Нещо повече, много от тези проблеми се проявяват в комбинации, като всеки един от тях увеличава тежестта на другите.

Децата посягат към наркотиците, за да се справят с напрежението от всекидневните тийнейджърски драми
Ревност. Борба за надмощие. Клюки. Тези обичайни страни от тийнейджърския живот могат да се превърнат в сериозни проблеми за деца, които не са се научили как да се справят с трудни социални ситуации.

Какво могат да направят родителите?

• Ако забележите крайни и продължителни промени в настроението, поведението, способността за концентрация и др., заведете вашия тийнейджър при специалист, за да се разбере какво причинява проблема.
• Не си казвайте, че това е просто фаза. Ако вашият тийнейджър изглежда депресиран или не на себе си, заведете го на лекар или психолог.
• Станете „експерт“ по своето дете и по това, което се случва в живота му.
• Бъдете наясно кой влиза и кой не влиза в социалния кръг на детето ви.
• Бъдете наясно с училищните проблеми на вашия тийнейджър.
• Обръщайте внимание на начините, по които семейните въпроси се отразяват на вашето дете.
• Помагайте на детето си да се учи на стратегии за справяне в социални ситуации.
• Бъдете особено внимателни за плановете на вашия тийнейджър, когато знаете, че наистина е депресиран.
• Имайте едно наум, че дори събития, които обикновено са щастливи, може всъщност да натъжат детето ви. Например, абитуриентският бал или дипломирането.
• Бъдете отворени за комуникация и позволявайте на детето си да ви споделя насъбралите му се емоции редовно.

Секс

Може и да не ви се иска да мислите за това, но в действителност сексът, наркотиците и алкохолът са свързани по няколко начина за днешните тийнейджъри. Според едно проучване, проведено в САЩ през 2002 г. от Kaiser Family Foundation, 24% от младежите на възраст от 15 до 17 г. са споделили, че са правили повече секс, отколкото са възнамерявали, защото са били употребили наркотици или алкохол.

Тийнейджърите може да употребяват алкохол или наркотици, за да добият по-голяма увереност или за да свалят задръжките си
Тийнейджърите може да чувстват натиск, за да станат сексуално активни и те естествено могат да се притесняват от това. Много от тях се обръщат към веществата, за да се справят с тези чувства.

Някои тийнейджъри дават наркотици (например GHB) без знанието на сексуалните си мишени
За съжаление, някои тийнейджъри използват наркотици, за да принудят други да правят секс с тях.

Децата могат да имат рисково сексуално поведение, докато са под въздействието на вещества
Под въздействието на алкохол или наркотици задръжките силно намаляват, което може да накара тийнейджърите да проявят поведение, излагащо ги на риск от забременяване или предавани по полов път заболявания. Много от тийнейджърите се тревожат за тези неща заради нещо, което са направили, след като са пили или взели наркотик.

Какво могат да направят родителите?

• Говорете с децата си не само за рисковете от секса, алкохола и наркотиците, а за връзката между тях.
• Кажете на своя тийнейджър, че го обичате и заради това бихте искали първият му път да бъде специален и да му остави хубав спомен.
• Колкото и неудобно да се чувствате, кажете истината на детето си – алкохолът всъщност може да направи секса много по-лош, а не по-хубав. Пиенето може да попречи на задържането на ерекцията и на правилното поставяне на презерватива.
• Уверете се, че вашето дете е запознато с физическите и емоционалните последствия от необезопасения секс (включително инфекциите, предавани по полов път като ХИВ и забременяването) и, още по-лошо, от изнасилването.

Следва продължение

Източник

Share Button

Самотата и отчуждението – към какво могат да ни подтикнат?

Вече съм писала за това колко важно е да развиваме емоционалната интелигентност, както и социалните си умения. В динамичното време, в което живеем, често не успяваме да обърнем достатъчно внимание на себе си и на близките си. Не намираме време да говорим с децата си, да наблюдаваме процеса им на съзряване и промените, които се случват в и с тях. Понякога се оказва, че някак на сън са минали месеци и години. Нека това не прозвучи като упрек. Всеки родител прави най-доброто, на което е способен, за децата си.

Умението да общуваме ефективно, да разпознаваме собствените си емоции и тези на другите и да ги изразяваме, умението да се свързваме, себепознанието и добрата самооценка са важен фундамент за всяка една личност и се възпитават от ранна детска възраст. Те са и протективни фактори за социалната изолация и самотата.

Loneliness

Липсата на адекватни социални умения водят до отхвърляне на необходимостта отделният човек да се чувства част от някаква социална общност. Това показва, че отчуждените хора изпитват смущения в обуването, проявяват недоверие и страх и предпочитат да останат социално пасивни или в крайния си вариант – да се почувстват излишни. Тази негативна тенденция е свързана и с факта, че невъзможността за справяне с личните проблеми води до стремеж за тяхното елиминиране и бягство. Веднъж възникнал, подобен негативен ефект в общуването оказва негативно влияние върху цялостния процес на социална адаптация, провокира субективно усещане за самота, негативно възприемане на останалите хора, безсилие и дори желание за самоубийство.

Потребността да се свързваме с другите, да общуваме и да принадлежим към дадена група/групи е базисна за човека. Социалната ни природа ни подтиква да стоим на страна от самотата, да се страхуваме от нея, да правим всичко възможно, за да я избегнем. Вероятно няма нужда да споменавам, че да си сам и да си самотен са различни понятия и че човек може да се чувства самотен, дори да е заобиколен от множество хора. Това е защото самотата произтича от непълноценното общуване, от неспособността да се осъществи истински, автентичен, пълноценен контакт с другия. Самотата често се свързва с това да си неразбран. Когато човек дълго време се чувства неразбран, не намира подходящ начин да се свърже с другите, тогава е склонен да се почувства излишен, да изпита безсилие и оттам да се отчужди.

Не всички имаме еднаква потребност от общуване и свързване с другите, но всички я имаме и я реализираме под една или друга форма – чрез комуникация или творчество например. Изразните средства могат да бъдат различни, но те са форма на общуване със заобикалящата ни действителност.

Самотата има различни форми. Тя може да бъде чувствена (липса на чувствено общуване) или интелектуална (липса на духовно общуване). Във втория случай самотата се преживява като липса на  подходящ от гледна точка на интелектуални качества човек. Ето защо много гении са се чувствали самотни, неразбрани. Защото малко хора са били в състояние да споделят техните идеи.

За да избегне самотата, човек често прибягва до някои деструктивни решения, които временно облекчават ситуацията, но не я решават, каквито са употребата на наркотици и алкохол. От една страна, те успокояват напрежението, което произтича от изолацията, а от друга страна, могат да подпомогнат човека за момент да преодолее някои свои социални затруднения, както и сами по себе си да бъдат повод за осъществяване на социални контакти.

Много хора открито признават, че използват алкохол, защото от него се отпускат и преодоляват притеснението си от общуване. Има множество примери за творци, погубени от различни свои пороци, заради това, че са се усещали самотни и неразбрани. Тийнейджъри споделят, че са започнали да използват психоактивни вещества, защото са искали да влязат в дадена група и това е бил единственият начин, който са виждали.

Страхът и болката от това да си сам, неприет, неразбран са толкова силни, че често човек е склонен на всичко, за да ги избегне. В тези моменти трудно си даваме сметка, че решението на проблема е скрит в нас и че външните „патерици“ само го задълбочават. Употребата на психоактивни вещества е бягство от ситуацията, а не реално решение.

Именно по тази причина започнах с това колко важно е да работим с емоциите си, да се научим да ги разпознаваме и да си даваме сметка от какво е продиктувано поведението ни, за да не реагираме импулсивно и неадекватно. Важно е и да развиваме уменията си за общуване, за да успяваме да предаваме добре мислите и желанията си. Важно е да работим върху самооценката си, за да можем да отстояваме личните си граници и да не се поддаваме на провокации и манипулация.

Самотата не е съдба или нещо, над което нямаме власт. Самотата е избор.

Добре е да си напомняме, че когато тръгнем към другите и те тръгват към нас.

 

Share Button

Ситуации на конфликт – конфронтирам!

ситуации на конфликтНека разгледаме няколко обичайни ситуации на конфликт:

И. разтреперена крещи на сестра си В.: „Писна ми от теб, всеки път едно и също, как не се научи вече, не знам? Просто си ужасна!!! Ужасна! 100 пъти ти казах да не ми взимаш чантата, когато ти щукне. Заклевам се, вече никога няма да я видиш. Нямаш грам съобразяване, егоистка такава.“ В. ѝ отговаря: „Ти пък си скръндза. Споко! Няма нужда от истерии. И ти ще дойдеш при мен за нещо, но ще те отрежа!“

Или пък следната ситуация:

Майката вика на дъщеря си: „Наказана си!!! Повече няма да излезеш навън! За кой породен път се повтаря това? Кога ще научиш, че вечерният ти час е 9:00 часа! Пак не се съобразяваш. Може ли грам да не мислиш?“ Дъщерята: „Ти не си добре! Аз да не съм на 10 години? Всички се прибират в 10:00. Само аз трябва да се излагам, защото майка ми е параноична! Заради теб няма да имам никакви приятели.“ Майката: „Край! Това беше, утре да си тук в 7 часа!“

Сещам се за още една:

С. към Б., който му е колега:

-Направи ли онзи рапорт, за който ти казах вчера?
-Не
-Защо?
-Не ми остана време.
-Нали ти казах, че трябва да ги комбинираме с моя и да ги предам днес. Пак ще стане като миналия път и ще изтървем сроковете.
– Миналият път не сме ги изтървали.
-Не, не сме, защото аз писах и твоя.
– Добре де, ще се справим и сега.
– Както и да е, всеки път едно и също.

След диалога С. отива на бюрото си и гневно рита кошчето.

И за още една:

В. към съпруга си П.: „Писна ми да ходя всеки път след теб, като след малко дете. Един път няма да свършиш нещо като хората.“ П: „Какво пак си недоволна?“ В: „Колко пъти те помолих да прибереш покупките и като се преобличаш да си прибираш дрехите?“ П: „Не разбирам, аз съм си ги прибрал – ей там са в скрина. И покупките прибрах“ В: „Боже Господи, ти сляп ли си? Чорапите ти се валят на дивана, а покупките си оставил върху плота. Всеки път е така, почваш нещо и не го довършваш. Не стига, че върша всичко, ами и след теб трябва да вървя, двойна работа ми отваряш.“ П: „Вечно си недоволна, няма угодия“ и сърдито излиза от стаята.

Кой прав, кой крив?

Спирам дотук, защото се сещам за още много такива ситуации. А вие? Вероятно да? Ситуации, в които някой е недоволен. Ситуации, в които някой е направил нещо „погрешно“. Ситуации, в които някой е обиден. Ситуации на конфликт. Ситуации, в които има незадоволени нужди. Ситуации, в които някой е неразбран. Ситуации, наситени с чувства на яд, разочарование и гняв. Ситуации, в които няма среща. Ситуации, в които някой е критикуван. Ситуации, които носят неприятно усещане и напрежение.

Защо са толкова неприятни? Как мислите, за коя от двете страни са по-неприятни – за този, който критикува или за критикувания? Според мен и за двете страни.

Малко са хората, за които се сещам, да не кажа, че почти няма такива, които да обичат да бъдат критикувани или както много често се казва на жаргон да бъдат „нахранени“ и „насолени“. Защо ли? Ами защото не е приятно, особено, когато посланието отсреща създава усещането за провал и предизвиква мисълта, че всъщност нещо не е свършено добре, не си се справил и още по-лошо, ако те навява на идеята, че за нищо не ставаш.

Това може да бъде много болезнено и в същото време разрушително. От една страна накърнява егото на човека – той би могъл да остане с усещането за несправяне и недооцененост. От друга страна, в него възниква питането как всъщност го вижда другият и би могъл да реши, че мнението му относно него не е особено добро. Разбира се, начинът, по който се възприема едно подобно послание, зависи много от особеностите и темперамента на личността, от спецификата на психичното функциониране. Възможно е човек да го отнесе изцяло към себе си – тоест, ако пред нас стои един перфекционист, за който е важно нещата винаги да са изрядни, то едно такова „обвинение” определено ще повиши съпротивите му и ще провокира защитно поведение.

Ако въпросният индивид е с по-занижена самооценка и непрекъснато изпитва несигурност, то подобно послание би го накарало да се затвори още повече и да засили себевъзприемането му за „несправящ” се.

Възможен е и другият вариант – ако индивидът е ориентиран към това да търси причините за неуспехите и несправянето си навън и ги приписва на ситуацията, другите и т.н., то би могъл да реши, че всъщност другите са виновни и недооценяват усилията му, че го дебнат или нещо подобно.

Малко са и хората, които обичат да са в другата позиция – позиция на неразбраност, усещане за пренебрегнатост и игнориране на собствените им нужди. Особено неприятно е, когото става въпрос за поведение на близък човек и когато това поведение е обичайно повтарящо се.

Какво имаме в крайна сметка: двама души – ти и аз – недоволни, угнетени, неразбрани. Дали това би могло да се промени? Има ли начин, по който всичко би могло да бъде изказано, но така, че да доведе да добър резултат или поне до добра комуникация, в която да запазим собствените си граници и достойнство, както и тези на другия?

Следва продължение

Share Button