Ретро медицина: LSD

В предишната част на статията се запознахме с приложението на хероин в сиропи срещу кашлица и на кокаин като спинална упойка в началото на миналия век. Днес се пренасяме няколко десетилетия напред.

LSD

Шестдесетте и седемдесетте години на 20-ти век са белязани от силен интерес към т. нар. психеделици – както от страна на учените, така и от тази на употребяващите. Едно от най-популярните вещества в тази група е диетиламидът на лизергиновата киселина или LSD. То е синтезирано за пръв път през 1938 година от Албърт Хофман, химик, работещ за фармацевтичната компания „Сандоз“. Халюциногенните ефекти са разкрити през 1943 година, когато Хофман приема някакво количество LSD по случайност.

LSD и психотерапията за терминално болни пациенти

Едно от потенциалните приложения, които са изследвани през 60-те и 70-те, е за подобряване на качеството на живота на тежко болни пациенти. Публикация от 1973 година описва резултатите от клинично изследване на потенциала на психотерапевтична програма, включваща и психеделици. Участници са били 60 терминално болни от рак, които са получавали LSD или друго вещество (DPT). Изследователите са измерили ефекта на терапията по няколко показателя: депресия, психологическа изолация, тревожност, трудности със справянето, страх от смъртта и болка.

С всеки пациент са били проведени няколко сесии, чиято главна цел е била да се създаде добра терапевтична връзка. Психотерапията била фокусирана върху настоящата ситуация, включително и неразрешени конфликти с близките, проблеми с приемането на диагнозата, прогнозата и смъртта, значителни вътрешни конфликти, които проличавали с развитието на терапевтичната връзка. Провеждани са и срещи с близките, на които те имали възможност да обсъдят своите чувства.

Непосредствено преди сесията с психеделик, пациентите получили подробни инструкции относно естеството на промененото състояние на съзнанието поради приема на веществото и техническите аспекти на сесията. По времето на сесията присъствали терапевтът и медицинска сестра, за да осигурят постоянна подкрепа и насоки на пациента. В стаята на пациентите били донесени цветя и внимателно подбрана класическа музика била пусната по време на сесията за канализиране на емоционалното изразяване, улесняване на отпускането и хода на психеделичното преживяване. В някои случаи били използвани снимки на членове от семейството, за да се подпомогне разрешаването на конфликтите и да се мобилизират позитивни емоции. Вечерта след сесията значими за пациентите хора били поканени, за да споделят с тях края на преживяването.

През следващите дни усилията на терапевта били насочени към интегриране и консолидиране на психеделичното преживяване.

Резултати

Според изследователите резултатите показват подобрение по всички следени параметри – от емоционален дистрес (депресия, тревожност, напрежение, безсъние и ограничена социална комуникация) до облекчение на физическата болка.  Авторите подчертават, че тяхното проучване е пилотно и няма контролна група (група, която не получава лечението, за да се сравни с експерименталната и да се установи колко голям е ефекта на експерименталното лечение). Поради това не е ясно дали подобрението може да бъде приписано със сигурност на употребата на психеделици и колко голяма е ролята на психотерапията като компонент от лечението.

Настоящето

След влизането на LSD в списъците със забранени вещества, подобни на цитираното изследване почти не се провеждат за дълъг период от време. В последните години като че ли има възраждане на интереса към това вещество от научна гледна точка, която може би е свързана и с промяната на обществените нагласи. Едно от доста интересните изследвания показа начина, по който LSD влияе на мозъка и как променя комуникацията между мозъчни структури.

Колкото и любопитни да са резултатите и метода на изследователския екип от седемдесетте години, трябва да имаме предвид ограниченията на изследването, които самите автори посочват, за да не прибързваме и не преувеличаваме евентуалните ползи. Това важи и за всички останали публикации, които подсказват, че дадено психоактивно вещество може да повлияе добре при определено медицинско състояние.

Промените и общуването като причини за употреба на вещества

В предишни две статии (тук и тук) говорихме за няколко причини тийнейджърите да употребяват наркотици и алкохол: желанието им да се впишат в нова или избрана от тях среда, емоционалната болка и секса. Сега ще се спрем на други две възможни причини: промените и общуването.

Промените в живота

Промените в живота на тийнейджърите – като преместване на ново място за живеене, развод, пубертет, смяна на училища – често пъти могат да бъдат време на катаклизми, които могат да подтикнат много деца да потърсят утеха в алкохола и наркотиците.

Тийнейджърите, чиито родители им обръщат по-малко внимание, е по-вероятно да употребяват наркотици
Шестият годишен доклад Teens Today разкрива, че тийнейджърите в гимназията, чиито родители обръщат най-малко внимание на промени като пубертета или промени в училището, са в 42% по-висок риск да имат високорисково поведение, включително употреба на алкохол и наркотици, ранна сексуална активност и опасно шофиране. Само 18% от тийнейджърите, чиито родители им обръщат най-много внимание, се захващат с подобни рискови дейности.

Тийнейджърите, чиито родители им обръщат внимание, са по-спокойни
Тийнейджърите, чиито родители не обръщат внимание на промените в живота им, е два пъти по-вероятно да съобщават за ежедневен стрес, а също е два пъти по-вероятно да съобщават, че са депресирани и им е скучно. Проучване показва, че стресираните или депресирани тийнейджъри е по-вероятно да посегнат към алкохола и наркотиците.

Какво могат да направят родителите?

•    Обръщайте още повече внимание на поведението на детето си по време на и след промени като:
–    преминаване от основното училище в гимназията;
–    преместване в друг град;
–    развод на родителите;
–    сериозно заболяване на член от семейството.
•    Засилете наблюдението и общуването по време на такива периоди.
•    Опитайте се да не се изгубите в собствените си нужди по време на големи промени.
•    Насърчавайте открития диалог със своя тийнейджър за неговите преживявания.
•    Редовно отделяйте време, за да оставате насаме с детето си, за да засилвате връзката си и да се забавлявате заедно.

промените

Общуването

Много тийнейджъри употребяват алкохол и наркотици, за да превъзмогнат своята несигурност, за да свалят гарда и да се почувстват социално уверени с другите хора. Някои виждат ходенето на купони като начин веднага да се свържат с група деца, обединявайки се с тях срещу правилата на училището, работата и родителите.

Наркотиците осигуряват незабавно „влизане“ в това, което може да изглежда като желана социална група
Децата, които употребяват алкохол и наркотици може да изглеждат „готини“ на вашия тийнейджър, а употребата на вещества заедно с тези деца може да осигури лесен начин за присъединяване към тази група.

Наркотиците могат да накарат тийнейджърите да се чувстват наистина отворени един към други и свързани помежду си
Децата водят безкрайни разговори за всичко, когато са употребили и може да повярват, че наркотиците са им необходими, за да постигнат такова взаимодействие с другите.

Наркотиците дават на тийнейджърите нещо за правене
Колко пъти сте чували децата си да казват „Скучно ми е?“ Наркотиците дават на тийнейджърите нещо за правене, което често пъти не изисква пътуване до друго място или твърде много пари – просто тихо, спокойно място за шляене.

Какво могат да направят родителите?

•    Насърчавайте детето си и му помагайте да общува с приятели на обществено място, вместо в нечий празен дом.
•    Намерете дейности на детето си, чрез които да общува в здравословна, сигурна и наблюдавана среда.
•    Ако тийнейджърът ви си е поканил група приятели, намерете причина да останете наблизо или да се отбивате често (но не прекалявайте, иначе те няма да искат да идват в дома ви). По-малко вероятно е тийнейджърите да пият или да взимат наркотици, ако знаят, че могат да бъдат заловени всеки момент.
•    Ако детето ви отива на купон, поискайте да ви се обади по средата на вечерта (определете какви ще бъдат последствията, ако не го направи). Вие също можете да му се обадите. Ще бъде по-малко вероятно то да се напие, ако знае, че трябва да проведе разбираем разговор с вас или ако знае, че вие можете да му се обадите по всяко време.
•    Определете вечерен час и налагайте спазването му.
•    Когато тийнейджърът ви се прибере след вечер навън с приятели, погледнете го в очите, подушете дрехите и косата му и го попитайте как е минала вечерта му.
•    Ако очаквате тийнейджърът ви да се прибере, след като сте си легнали, накарайте го да ви събуди (или си нагласете аларма за вечерния му час), погледнете го в очите, подушете дрехите и косата му и го попитайте как е минала вечерта му.
•    Ако детето ви ще преспива в дома на приятел, обадете му се на стационарния телефон там точно преди или след вечерния му час.
•    Ако усетите, че тийнейджърът ви е пил или употребявал наркотици, проведете разговор с него на следващата сутрин, когато вече е трезвен.

Източник

Промяната – кога се случва?

Темата за промяната и мотивацията е една от най-дискутираните. Често се питаме – „Какво кара хората да се променят?“ или „Защо въпреки деструктивните последствия от дадени действия, хората не се променят, а продължават стария модел на поведение?“

Склонни сме да мислим, че страданието поражда промяна, но имаме множество примери, които ни опровергават. Хората продължително упорстват в дадено поведение, въпреки че то видимо им причинява множество проблеми и болка, като злоупотребата с психоактивни вещества например. Ние не винаги сме разумни същества.

По този въпрос Фьодор Достоевски казва: „Откъде на всички мъдреци им е хрумнала идеята, че желанията на човека трябва да бъдат нормални или добродетелни? Защо си въобразяват, че той неизбежно трябва да желае онова, което е разумно и полезно?“

При тези обстоятелства по-важен е въпросът: „Защо хората все пак се променят?“

Промяната възниква по естествен начин и фундаментално значение за нея има мотивацията. Сама по себе си мотивацията може да бъде вътрешна и външна – породена от вътрешно желание за постигане на даден резултат или в следствие на външни фактори. По отношение на ефективността вътрешната мотивация е много по-трайна и стабилна от външната, защото се основава на ценности на личността. Мотивацията може да се повлияе от редица междуличностни и вътреличностни фактори, както и от някои интервенции, прилагани от специалисти.

Има поне три компонента на мотивацията за промяна с решаващо значение – готовност, желание и способност.

Желанието се свързва с важността, която отдаваме на промяната. За това може да се мисли и като за степен на несъответствие между настоящото състояние и желаната цел, между това, което се случва в момента, и онова, което е ценно човекът да постигне в бъдеще. До голяма степен желаното има отношение към ценностната система на човек и идеалите, които изповядва.

Понякога човек има желание, но не е способен на промяна. Това е свързано с личните ресурси, както и с външните фактори (обстоятелствата). Понякога човек много добре осъзнава рисковете от поведението си и оценява като важно това да се промени, но не е уверен в способностите си или открива причини във външната среда, които го възпрепятстват. Когато обаче несъответствието стане достатъчно голямо и промяната изглежда важна, човек може да мобилизира ресурсите си и да започне да търси начини да я осъществи.

На пръв поглед изглежда логично, че при голяма важност и способност за извършване на промяната, човек ще я осъществи. Това обаче не винаги е вярно. Много често хората не са готови да извършват промени. Готовността за промяна е свързана с подреждането на приоритетите. Това звучи като „Искам, но не сега.“ Или „Искам, но в момента имам по-належащ проблем.“ В тази ситуация човек може да влезе в играта „От утре“, защото за днес има нещо друго, по-важно. А „утре“, като старт на промяната,  може да не настъпи никога.

ПромянатаИ трите елемента – готов, желаещ и способен – могат да бъдат източник на дилемата „да, обаче…“, тоест искам, мога и съм готов, но все пак изпитвам колебания, двоумя се. Освен че имаме доводи „За“, имаме и някои „Против“. Това забавя или стопира процеса.

Какво все пак отк