Шест от най-опасните комбинации на лекарства и наркотици с алкохол

Повече от половината пълнолетни американци са пили алкохол през последния един месец според Националния институт по злоупотреба с алкохол и алкохолизъм (САЩ). Но колко от тях са спирали да се замислят за лекарствата или наркотиците, които са взели, и колко от тях са се чудили какво могат да направят тези комбинации на телата им? Въпреки предупредителните надписи по опаковките на лекарствата и предупрежденията на лекарите, смесването на алкохол с наркотици/лекарства отнема живота на милиони хора всяка година в САЩ.

Хората невинаги са наясно. Някои от тях отпиват глътка от чашата вино или бира, без да знаят, че рискуват, докато лекарствата/наркотиците си правят един често пъти непредсказуем химичен експеримент в телата им. Алкохолът остава най-смъртоносният наркотик в света, отговорен за престъпления, смъртоносни инциденти и отравяния. Добавяйки в коктейла наркотици или лекарства, рискът значително нараства. Научете за рисковете от някои определени комбинации, за да намалите шанса за неволна свръхдоза или дори смърт.

комбинации

Шест от най-смъртоносните комбинации с алкохол

1. Бензодиазепини и алкохол

Между 2001 и 2014 г. общият брой случаи на смърт, причинена от бензодиазепини в САЩ, е нараснал пет пъти. Смесването им с алкохол увеличава риска от непредвидими последствия. Тази смъртоносна комбинация е отговорна за повече от 20% от посещенията в болница, свързани с наркотици и алкохол. Смесването на бензодиазепини с алкохол често води до дихателна недостатъчност.

Тъй като и двете вещества са депресанти, те силно отпускат мускулите и значително забавят функциите на централната нервна система, поставяйки употребяващия в риск от кома и смърт. Хроничната употреба може да намали способността на имунната система да се бори с животозастрашаващи инфекции, което води до повишен риск от органна недостатъчност и смърт.

2. Опиати и алкохол

По същия начин, както смъртоносната комбинация от бензодиазепини с алкохол, така и опиатите са много опасни при смесване с алкохол. Опиатите, включващи незаконния хероин и обезболяващи с рецепта като оксиконтин, викодин и хидрокодон, потискат централната нервна система, което в крайна сметка забавя дишането. Макар тази комбинация понякога да предизвиква чувство на еуфория, рискът от свръхдоза е огромен. Според Центъра за контрол на заболяванията и превенция (CDC), алкохолът е замесен в 22% от смъртните случаи в САЩ заради употреба на обезболяващи с рецепта.

3. Антидепресанти и алкохол

Антидепресантите (например сертралин, флуоксетин или алпразолам) могат да усилят действието на алкохола. Така че, вместо човек да усеща ефектите от едно питие, той ги усеща сякаш е изпил две питиета. Определени антидепресанти влошават преценката, причиняват високо кръвно налягане и засилват депресията (в началото на лечението). Когато се смесят с алкохол, те значително увеличават риска от замаяност, припадъци, обърканост и кома.

4. Стимуланти и алкохол

Сами по себе си, стимуланти като риталин, адерал, метамфетамини, амфетамини и кокаин стимулират процесите в тялото, предизвиквайки повишение на кръвното налягане, което маскира ефектите на алкохола. Смесването на кокаин и алкохол води до производството на голямо количество кокаетилен в черния дроб – вещество, което увеличава риска от сърдечно-съдова токсичност. Кокаетиленът причинява огромно натоварване върху сърцето – повече от всеки друг наркотик.

5. Противозачатъчни лекарства и алкохол

Според CDC 62% от американските жени в репродуктивна възраст в момента използват контрацепция, а повечето от тях разчитат на противозачатъчни хапчета, за да се предпазят от непланирана бременност. След приема на хапчето са нужни около три часа, за да достигне кръвния поток и да стане ефективно. Често жените чувстват, че се напиват по-бързо, когато взимат противозачатъчни, защото телата им са заети да метаболизират противозачатъчните хормони. Това прави разграждането на етанола по-трудно, а именно той предизвиква опиянението. Също така, на алкохола му отнема повече време, за да напусне тялото, което влошава умението на жената да взима решения и я поставя в риск да изпие твърде голямо количество.

6. Лекарства без рецепта и алкохол

Лекарствата без рецепта може да изглеждат като безвреден избор, след като се намират по рафтовете на близката аптека или дрогерия, но грешната комбинация може да доведе до смъртоносен резултат. Според проучване, публикувано в списанието Medical Clinics of North America в САЩ, изследователите са открили, че 38% от хората, които са развили остра чернодробна недостатъчност, са били приели твърде много тиленол (парацетамол), докато са пиели алкохол.

Въпреки че на опаковката на приспивателното без рецепта може да има предупреждение за засилени успокоителни ефекти при смесването с алкохол, някои хора не се колебаят да изпият чаша вино. Обаче тази комбинация може да понижи кръвното налягане до опасни нива.

Според Медицинското училище на Харвард статините за понижаване на холестерола се приемат от 32 милиона американци всеки ден, но когато се смесят с алкохол, могат да увредят черния дроб и да поставят тялото в риск от чернодробна недостатъчност след време.

Източник

Share Button

Детето ми употребява – първи стъпки

Знам, че детето ми употребява алкохол и/или наркотици. Какво да правя?

Фокусирайте се: първо си поемете въздух и след това да започнем.

Ако току-що сте открили, че детето ви пие или употребява наркотици, първото нещо, което трябва да направите, е да седнете, да се успокоите и да си дадете време, за да си поемете въздух. Знаем, че сте изплашени, но ние ще ви помогнем да планирате и да решите какво да правите: как да съберете информация; как да проведете продуктивни разговори; да поставите по-здрави граници и да потърсите помощ навън.

Говорете със своя съпруг или партньор

Постигнете съгласие със съпруга си предварително.

Всички сме запознати с хитруването на детето, което отива при другия родител, когато първият каже „не“. При употребата на алкохол и наркотици има подобни проблеми – със сигурност ще го забележите, ако съпругът ви проявява различно отношение. Най-добре е, ако вие и той седнете да поговорите и приемете единна позиция по отношение на употребата на алкохол и наркотици, преди да сте говорили по този въпрос със своя тийнейджър.

• Предварително обсъдете този въпрос със съпруга/партньора си.
• Напомнете си един на друг, че никой не е виновен.
• Постигнете съгласие за позицията, която ще заемете.
• Дори да не сте съгласни един с друг, ангажирайте се да се покажете обединени.
• Обещайте си да не говорите лошо зад гърбовете си и да не си подкопавате взаимно позициите.
• Очаквайте отричане и гняв.
• Напомняйте си да показвате своята любов, когато говорите с тийнейджъра си.

детето

Подгответе се да ви нарекат лицемер

Важното е, че вие не искате вашият тийнейджър да пие или да употребява наркотици.

Един от въпросите, които сигурно ще получите, е дали вие самите сте употребявали наркотици. Има много възможни отговори, ако в миналото сте експериментирали с вещества. Някои от днешните наркотици са по-силни, отколкото са били в младостта ви или днес има нови и по-опасни наркотици, които ги е нямало в миналото. Можете да кажете, че съжалявате и ви се иска никога да не сте опитвали наркотици. Само не позволявайте на вашия тийнейджър да ви манипулира и да ви вкара в позицията, в която отговорът ви се превръща в оправдание за детето ви да употребява.

• Фокусирайте се върху основния въпрос – вие не искате вашият тийнейджър да пие или да взима наркотици.
• Бъдете честни, но се уверете, че детето ви знае, че вие не искате то да употребява.
• Ако пушите цигари и детето ви обърне внимание на това, споменете, че вие сте възрастен и макар пушенето да е законно, вие разбирате, че не трябва да го правите и че не е здравословно. Подчертайте колко трудно е се спре пушенето и че искате да помогнете на детето си да избегне вашите грешки.
• Ако сте бивш зависим, погледнете на опита си от миналото като на подарък, който можете да използвате, за да повлияете на детето си. Кажете на тийнейджъра си: „Извърших тези неща, но направих грешни избори и искам ти да се поучиш от моите грешки.“

Съберете доказателства

Със или без доказателства, добре е да говорите с тийнейджъра си за пиенето и употребата на наркотици.

Вероятно сте стигнали до този сайт, защото сте намерили доказателства, че вашето дете употребява. Но какво ще стане, ако тийнейджърът ви каже, че това, което сте намерили, принадлежи на някой друг? Добре е да предвидите различните начини, които детето ви може да опита, за да отрече употребата. Но при всички случаи трябва да повдигнете темата.

• Предвидете различните начини, по които тийнейджърът ви може да опита да отрече употребата.
• Дори той да казва, че намереното принадлежи на някой друг, това е добър момент да поговорите за пиенето и употребата на наркотици.
• Важно е да повдигнете темата, дори да нямате сигурни доказателства.

Следва продължение

Източник

Share Button

Какви са механизмите за бягство от свободата?

В първата част на статията обърнахме внимание на взаимовръзката между свободата и отговорността. Колкото по-голяма част от живота си можем сами да определяме, толкова по-голяма отговорност носим. В съвременните индивидуалистични общества личността може сама да избира какво да сътвори от себе си – каква професия да избере, какво образование да получи, с кого да бъде, къде да живее, как да постъпва. Влиянието на семейството, религията, икономическата класа, половата принадлежност е много по-малко в сравнение с това в други култури или други исторически периоди. Разбира се, възможността за избор и то в особено важни аспекти носи и особено голяма отговорност за взетото решение, която не може да бъде споделена и личността трябва да носи сама.

За всички нас има ситуации на избор, от които много ни се иска да избягаме. Когато имаме неограничен брой алтернативи, а никоя от тях не ни се струва достатъчно привлекателна или всички те изглеждат чудесни, как въобще да направим избор? Можем ли да сме сигурни, че след това ще можем да понесем отговорността и последствията от него? Как да изберем да сме едно нещо и да се откажем от всички останали?

Когато отказът да се вземе решение и да се понесе отговорността станат модел на поведение, човек обикновено реализира това, което Ерих Фром нарича механизми за бягство от свободата. Те са ирационалният опит на личността да се справи с негативите на нарасналата свобода, тоест да избегне отговорността и несигурността. Фром откроява три вида: авторитаризъм, деструктивност и автоматично подчинение.

Авторитарният характер

Фром определя първия механизъм като „тенденцията към отказ от независимостта на собствената личност и нейното приобщаване с някого или с нещо извън нея, за да придобие липсваща ѝ сила“. Форми на този механизъм са мазохизмът и садизмът. Тези привидно противоположни проявления всъщност имат една и съща цел – личността да се съедини с друга, за да снеме отговорността за избора от себе си, да избяга от несигурността. В резултат на този стремеж и осъществяването му и при двете явления личността е в зависимост.

За мазохизма са характерни чувствата на малоценност, безсилие и нищожество, които надхвърлят съзнаваните недостатъци и слабости. Те не са резултат от обективна и разумна оценка на собствените качества и потенциал. Проявява се тенденция към самоподценяване, подчиняване на външни авторитети и самонаскърбяване. Личността се вижда като неспособна да се справи и търси на кого да делегира свободата и следователно отговорността си. Често другото проявление на авторитаризма се възприема като изключително подходящо за целта.

Същността на садистичното поведение е удоволствието от пълното господство над друго лице. Садистът също като мазохиста е зависим от своя обект, защото чувството му за величие произтича от господството му над друг. Въпреки тази зависимост, за околните садистът може да изглежда силен, властен, решителен. Това вероятно го прави и толкова привлекателен за мазохиста.

Важно уточнение е, че Фром разглежда садизма и мазохизма като личностови черти, което е далеч от обичайния смисъл на двете понятия. Авторът въвежда термина „авторитарен характер“, именно за да разграничи невротичните и перверзните прояви на садо-мазохизъм от типа характер, в който доминират такива нагони. Терминът е основателен поради отношението на садо-мазохиста към властта – той ѝ се възхищава, стреми се да ѝ се подчинява и същевременно самият той да бъде авторитет.

nazism

Ерих Фром свързва авторитарния характер с нацизма и неговото психологическо обяснение.

Авторитарният характер се възхищава и подчинява на властващия, като това става автоматично. Също толкова автоматично възниква и презрението му към безпомощните. Той желае да подчини слабия и да го унижава. Бунт към властващия се проявява тогава, когато има разочарование от недостатъчната му власт и следователно невъзможността да задоволи мазохистичните потребности на авторитарния характер. Наличието на бунт означава опит за самоутвърждаване, но желанието за подчинение не отслабва. Разпорежданията на властващия се приемат като житейска съдба. Това прилича поразително много на единението на природен и обществен ред, характерно за традиционните общества. Разпорежданията на властващия се възприемат като толкова неотменими, колкото и природните сили, на които човек единствено може да се подчинява. Щом животът се ръководи от сили извън човешките интереси и желания, щастието би било възможно единствено чрез подчинението на тези сили. Това е централната черта на авторитарното мислене.

Деструктивността

Деструктивността е вторият механизъм за бягство от свободата. В повечето случаи тя и садо-мазохистичните склонности са взаимно свързани, но има съществена разлика помежду им. Целта на деструктивността не е създаване на отношения на взаимозависимост, а унищожаването на обекта. Тя се корени в непоносимостта на безсилието и изолацията на личността. Това е втори вариант за избавяне от чувството за безсилие, породено от външния свят – чрез разрушаването му. Положението е следното: или личността унищожава света, или светът унищожава личността.

destruction

Деструктивността цели укрепване на личността чрез премахване на всяка външна заплаха. Това не е рационален отговор на реална заплаха за живота – собствения или на други хора. Деструктивността-бягство е ирационална, постоянно присъстваща в личността тенденция, която чака възможност да се изяви. Обектът не е важен и може да бъде всякакъв. Ако по някаква причина не се намери външен такъв, обект става собствената личност. Освен чувството за безсилие, за деструктивността има и други причини: страхът и скованият начин на живот. В съвремието сковаността има вътрешни основания. Свръх-азът успешно налага забрани и възпрепятства удовлетворяването на поривите. Фром се изразява по следния начин: „степента на деструктивност у отделните личности е пропорционална на степента, до която се ограничава експанзивността на живота им“. Колкото повече се пречи на подтика към живот, толкова по-силна е деструктивността.

Автоматично подчинение

Третият механизъм на бягство – автоматичното подчинение, е най-предпочитаният в съвремието. Той представлява изоставяне на собствената личност и възприемане на образа, определен от обществените норми. Личността става като всички останали, такава, каквато трябва да бъде и по този начин отпада несъответствието между нея и света. Изчезват и страхът от самотата, и безсилието. Като жертва своята личност, човекът се превръща в „автомат, идентичен с милионите други автомати около него“.

faces

Заедно с това се поддържа илюзията, че човекът е личност и чувствата, мислите и желанията му са наистина негови. Това, според Фром, не е присъщо само на хипнотичните състояния. Мисленето също може да има такъв псевдохарактер – хората се изкушават да приемат твърдения от авторитет и да ги представят за свои. Този процес може да бъде и неосъзнаван. Псевдомислителят заблуждава и самия себе си, че мнението му е автентично. Това представлява загуба на възможността за критично мислене, но псевдомисленето може да бъде рационално и съвсем логично. За да се разграничи истинското мислене от псевдомисленето, трябва да се отговори на въпроса не какво, а как се мисли. Активното мислене винаги води до нещо ново и оригинално. Оригиналност не означава, че никой друг не е достигал до такава мисъл, а че човекът сам е стигнал до нея. Същото важи и за чувствата – под натиска на това, което се очаква, човекът модифицира поведението и демонстрира чувства, които произлизат от принудата. Желанията също се поддават на това, което се приема за правилно.

Подмяната на оригиналните изяви на личността с псевдоизяви при мисленето, чувствата и желанията води до подмяна на оригиналния Аз с псевдо-Аз. Той е посредник, играещ ролята, която се очаква да има. Със загубата на собствената личност се засилва несигурността и следователно търсенето на одобрение от другите. Това тласка към все по-тотално подчинение, за да се отговори на чуждите очаквания по отношение на собствения Аз.

В заключение

Свободата не е нещо, което просто имаш и не може да бъде изразена с твърдението „Ще правя каквото си искам“. Свободата не е просто липса на принуда, а способност за създаване на себе си и понасяне на отговорността за това. И ако Сaртр е прав, че човекът е нещото, в което съществуването предхожда същността, то бягството от свободата e отрицание на себе си.

Share Button

Трите най-чести грешки, които родителите и партньорите правят с един зависим

Кои са най-честите грешки, които допускат родителите и близките на зависимите? Терапевтът Бевърли Глейзър дава отговор на този въпрос, изхождайки от практиката си.

грешки

Ако някой във вашето семейство е зависим, вие и всеки един от членовете на семейството ви също имате проблем. Както казват в Анонимните алкохолици, „Зависимостта е болест на семейството“. Въпреки това, вие не сте жертва. Имате властта да направите нещо.

Зависимостта е най-лошият кошмар на всеки родител или партньор. И аз ви уверявам, че вие нямате вина. Ако някой бяга в алкохола и наркотиците, за това няма една-единствена причина.

Зависимостта не се развива за една нощ. Някое парти от време на време, запиване през уикендите, докато това се превърне в зависимост. Винаги започва като забавление, докато вече не престане да бъде.

Тогава какво правите вие? Виждате дисфункцията: пиене, твърде много партита за твърде дълго време, харчене на твърде много пари, невъзможност да се задържи на работа и така нататък. Вие му натяквате и го придумвате да спре. Карате се и подкупвате, но нищо не става. Зависимият ще защитава поведението си и ще ви дава добри причини, за да го прави. Той ще ви манипулира и дори може да каже, че вие сте причината за всичките му проблеми!

Когато обичаният от вас човек е зависим, вие живеете във въртележка от емоции. Но вината и срамът са най-лошите от всички. Вие не можете да промените миналото. Да вървите напред е трудно катерене.

Тъй като искате да помогнете на любимия човек, вие лесно правите следните грешки:

1.    Спасявате: не измисляйте оправдания за зависимия. Когато го оправдавате, вие прикривате поведението му на зависим. Спасявате го от негативните последствия. За да може един човек да потърси помощ, той трябва да се сблъска с последствията. Спасяването не му позволява това.

2.    Игнорирате: Зависимият често сменя настроението си и има неуместно поведение. Той може да ви заплашва и да проявява насилие. Ако вие игнорирате това поведение, той ще продължи да ви малтретира и ще става по-лошо. Изправете се срещу него. Повикайте полиция, ако трябва. Покажете му, че е време да спре. Вие не приемате това и никой няма право да ви малтретира.

3.    Парите: ако му давате пари за наркотици или издържате финансово зависимия, това няма да го спре да краде или извършва други престъпления. Като му давате пари, вие му давате посланието, че приемате неговото поведение. Трябва да му създадете трудности. Да не отстъпвате. Кажете му, че го обичате, но при никакви обстоятелства няма да му давате пари, освен ако той не признае проблема си и не потърси помощ.

Това са трите най-чести грешки, които родителите и партньорите правят с един зависим. Не е лесно. Зависимият ще ви притиска, за да получи това, което иска, но вие трябва да бъдете твърди с него. „Не“ трябва да означава „не“, а не „може би“ или „да“. Ако отстъпите дори веднъж, той ще натиска по-силно и по-дълго.

Поради тази причина не е необичайно да потърсите подкрепа. Консултиране с психолог или групите на Ал-анон могат да ви помогнат, защото са малко хората, които разбират през какво преминавате. Целта е да останете силни заради себе си и останалите членове на семейството. Но крайната цел е да притиснете зависимия да потърси помощта, от която се нуждае, за да промени живота си.

Източник

Share Button

Митове, наркотици, деца и родители

Открийте истината зад някои от разпространените митове и погрешни схващания за употребата на наркотици и алкохол. Добре е да знаете, за да предпазите децата си.

митове

Чували ли сте някои от следните митове за употреба на вещества?

• Моето дете и приятелите му пият по бира през уикендите и това не е проблем.
• Децата просто експериментират.
• Най-безопасното място, на което децата могат да пият алкохол, е вкъщи.
• Щях да знам, ако децата ми употребяваха.
• Разбира се, че детето ми има пари, кола, кредитна карта, мобилен телефон и компютър. И какво е от това?

Тези митове за наркотиците не са просто невярна информация, те направо могат да бъдат опасни за хората, които вярват в тях. Предавани като обикновена мъдрост, митовете за наркотиците оправдават, извиняват или игнорират лошото поведение и оставят отворена възможност за тийнейджърите да злоупотребяват с вещества.

Моето дете и приятелите му пият по бира през уикендите и това не е проблем

Експертите го наричат „Правилото на двамата“: Двама приятели, две бири, две вечери от седмицата (обикновено петък и събота). Наричат го също рецепта за беда.

Тази комбинация може бързо до доведе до лоша преценка и потенциален риск и е причина за много посещения в спешното отделение. Имайте предвид това и наблюдавайте по-добре своя тийнейджър през уикендите.

Децата просто експериментират

Отнесете се към това сериозно: експериментирането не е безопасно. Дори първата употреба може да доведе до сериозни инциденти, наранявания и смърт.

Най-безопасното място, на което децата могат да пият алкохол, е вкъщи

Престъпление е да давате алкохол на тийнейджър. Дори и да не стане инцидент, вие носите отговорност пред закона, ако позволите на тийнейджъри да пият в дома ви. Следващия път, когато предложите питие на някой непълнолетен, помислете за това.

Щях да знам, ако децата ми употребяваха

Тийнейджърите влагат много енергия и находчивост в това да прикрият употребата на алкохол и наркотици. От дъвка (за да замаскират дъха си) до специално купен контейнер, който изглежда като обикновен предмет от домакинството (за да скрият наркотици), тийнейджърите са безкраен източник на изобретателност, когато искат да скрият употребата на вещества. Повечето родители разбират за нея месеци или дори години по-късно.

Разбира се, че детето ми има пари, кола, кредитна карта, мобилен телефон и компютър. И какво е от това?

Това са пет неща, които много от тийнейджърите имат (или имат поне част от тях). Тези неща най-често са им предоставени от възрастните и могат да се използват за придобиването на наркотици. Проверете за какво точно ги използва вашият тийнейджър. Ако ги използва за незаконни дейности, спрете му издръжката и му вземете предмета (телефон, компютър или друго).

Източник

Share Button

За автентичността или изкуството да бъдеш себе си

„Да бъдеш себе си“ звучи лесно, но си е висш пилотаж в себепознанието и себеизразяването. „Да бъдеш себе си“ е най-важното условие за създаване на истински отношения. „Да бъдеш себе си“ е изкуство, което трябва да се овладява и развива. Изкуство, в което трябва да се вложи търпение и любов.

Често се налага да свършим много работа, преди да се отдадем блажено на автентичното си Аз. Първо трябва да извървим пътя на себепознанието и себеприемането, да видим тъмните си страни, ограниченията си, да се научим да се обичаме дълбоко, безрезервно, отдадено, с уважение и почит. Да се научим да чуваме себе си. Да забравим стремежа към съвършенство. Да си дадем позволение Да бъдем.

Много често бъркаме импулсивността с това да сме себе си. „Той се прибра и веднага седна пред телевизора да гледа мач. Аз се изнервих. Само му казах, че е безчувствен простак и блъснах вратата след себе си. Той гледаше след мен изумено и неразбиращо. А аз имах тежък ден и просто исках да ме прегърне.“

Нашите импулси не винаги съм ние. Те са автоматичния отклик на даден дразнител. Често придобит и заучен отговор, но невинаги особено ефективен. И невинаги действащ в наша полза. Невинаги удовлетворяващ потребностите ни. Импулсивността означава да се отдадем на завладялата ни в момента емоция и да реагираме, без да помислим. Без да си дадем сметка какво ни казват чувствата ни и за каква потребност ни подсказват. В горната ситуация нашето автентично Аз би казало: „Имах тежък ден и в момента просто имам нужда да ме прегърнеш.“

Без драми и истерия.

Дори ако излезем извън психологията и обърнем внимание на значението на думата „автентичен“, ще видим, че автентично е нещо, което е основано на първоизточници. Нещо неподправено и достоверно. А кое е това в нас, което е първоизточник на нашите действия? Това са потребностите ни. Нуждата, която ни задвижва и насочва поведението ни.

За да бъдем автентични, трябва да реализираме няколко предварителни условия – да познаваме себе си, да разпознаваме потребностите си, да умеем да ги удовлетворяваме и изразяваме, когато те касаят и друг. Да си искрен и прям пред себе си и пред другите е фундаментът на това да бъдеш себе си. Когато не комуникираме истинските си намерения и желания, съзнателно или несъзнателно, въвеждаме хората в заблуда. Не сме в автентична връзка с другия, а го повличаме в така наречените от Ерик Берн игри.

Играта е поредица от допълващи се, скрити транзакции (реплики), които се развиват до определен, предвидим изход (подобно на сценарии за филм). Описва се като повтарящ се набор от транзакции, често стандартни, повърхностно правдоподобни, със скрита мотивация или, казано на разговорен език, играта е поредица от ходове с уловка или „трик“ (казвам ти това, но всъщност имам предвид друго). Игрите обикновено са непродуктивни. Замислите се за ситуации или отношения, които винаги се развиват по един и същ начин. Твърде вероятно е това да са игри, които играем. А има ли игра, значи липсва автентичност.

Kогато паданат маските...

Автентичността се случва, когато свалим всички маски и забравим за игрите.

Другото понятие в особена връзка с автентичността и отношенията с другите е понятието интимност. В „Игрите, които хората играят” Ерик Берн предлага първата хуманистична дефиниция на интимността, описвайки я като „спонтанна откровеност на съзнателен човек, лишена от игри”. Интимността означава откритост и уважение, както към себе си, така и към другия.  Интимността в чисто психологичен план означава да разголиш душата и мислите си. Когато сме в интимни отношения с другия, ние сме автентични. Ние сме такива, каквито сме. Ние сме искрени и открити. Заявяваме нуждите си и споделяме чувствата си. Когато сме автентични, позволяваме и на другия да прояви същността си, а не го вкарваме в игри и заблуди.

Отношенията на приятелство и любов няма как да се случат, ако не влезем в тях автентично. Ако не си позволяваме да се смеем, когато ни е весело, да изглеждаме унили, когато ни е тъжно, да повишим тон, когато се разгневим, да отстояваме позицията си, да показваме обичта си, да се радваме шумно, да говорим разпалено за хобитата си, да си позволим да плачем пред другия…

Това означава например да признаем първо пред себе си, че харесваме някоя жена/някой мъж и искаме да ги виждаме, а след това ясно и недвусмислено да я/го поканим на среща. Всичко това с ясното съзнание, че могат да ни отхвърлят. В зависимост от отговора да изживеем чувството, което ни носи ситуацията – радост, тъга, срам или гняв. Емоцията тук и сега. След това да се потупаме по рамото за смелостта и за това, че сме си дали шанс да бъдем щастливи, и да продължим с вдигната глава каквото и да се случи. Защото сме реализирали автентичното си Аз. А от това можем само да спечелим.

 

Share Button