Влязъл си в рецидив. А сега накъде?

Рецидивът получава много критика и осъждане поради липсата на разбиране за това какво всъщност е рецидив и какво не е.

Ето някои важни факти, за да разберете какво НЕ означава рецидивът:

  • Рецидивът не означава, че си се провалил напълно.
  • Рецидивът не означава, че си напълно неспособен да се въздържиш от употреба.
  • Рецидивът не означава, че никога вече няма да спреш да употребяваш.
  • Рецидивът не означава, че рехабилитацията не работи.
  • Рецидивът не означава, че никога няма да се излекуваш.

Трябва да решиш за себе си какво означава този рецидив – от какво е провокиран и на какво се дължи. От една страна може да е предупредителен сигнал, който идва да ти напомни, че заболяването е сериозно и трябва да обърнеш повече внимание на лечението си. От друга страна, когато си бил в лечение по-дълъг период от време, си започнал да вземаш нови решения, които не обслужват зависимостта. Рецидивът може да е несъзнателният ти опит да се върнеш в удобния стар път, защото новото може да е плашещо и трудно.

Един рецидив може да се превърне в ресурс, ако на него се погледне като на важен момент за преоценка и самонаблюдение. Той поставя много въпроси, чиито отговори могат да се окажат важни уроци.

Много често потребяващите използват веществата и алкохола като единствено решение за проблемите си. В процеса на лечение разбират, че има и много други възможности за избор. За някои рецидивът се дължи на моментна загуба на способността за преценка и контрол, като едно бяло петно в ума. За други това е процес, който ескалира с времето, и естествено води до момента на употреба.

Какво всъщност е рецидив?

Рецидивът означава, че все още имаш нужда от лечение и помощ. Рецидивът напомня, че зависимостта е реално и хронично заболяване, а лечението е продължително.

Като процес рецидивът може да започне с еуфоричен спомен за „щастливи“ моменти от времето на употреба. Малко зависими прекратяват употребата си именно в този „щастлив“ период обаче. Ако пиенето или употребата на вещества не е била проблематична, те надали са щели да прибягнат до лечение. Фокусът само върху позитивните преживявания от употребата е част от болестта. Много често зависимите бързо забравят всичко негативно, което употребата е донесла в живота им.

Поради естеството на зависимостта като заболяване понякога самата мисъл за алкохол или наркотици може да причини серия от химически реакции в мозъка, които са толкова силни, че мозъкът се самоубеждава, че вече има употреба. Накрая желанието за употреба става толкова силно, че трудно може да бъде игнорирано.

Някои твърдят, че рецидивът няма как да е моментна загуба на контрол и преценка, а има съзнателно намерение, което седи зад първото питие или зад решението за връщане към употреба. Но всъщност няма как да знаем какво си е мислел или не си е мислел човекът, когато е посегнал към онова първо питие или доза. Дори те самите могат да не си дават сметка какво точно се е случило в онзи миг или пък изобщо да не познават себе си. Зависимостта е безмилостно заболяване, което причинява промени в начина, по който работи мозъкът.

Какво да правя, ако все пак вляза в рецидив?

Когато усетите желание за употреба, веднага се свържете със специалист или ваш близък, който знае за проблема ви и може да ви подкрепи. Ако все пак се случи да употребите, не влизайте в кръга на самообвиненията и вината, а веднага потърсете помощ.

Свободен превод на Марина Попова оттук.

 

Share Button

Защо толкова много хора умират от свръхдоза опиоиди? Причината е в нашето рушащо се общество

Убиец № 1 на американците под 50 годишна възраст не е ракът или самоубийството, или катастрофите по пътищата. Убиец № 1 са свръхдозите наркотици. Те са се учетворили от 1999 г. досега. Повече от 52 000 американци са починали от свръхдози през миналата година. Дори във Великобритания, където употребата на незаконни наркотици намалява, смъртните случаи поради свръхдоза се увеличават, като са нараснали с 10% само от 2015 до 2016 г. „Войната срещу наркотиците“ продължава, но това е война, която губим.

Най-голям брой от свързаните с наркотици смъртни случаи се дължат на употребата на опиоиди – молекулите, които се продават като обезболяващи от фармацевтичните компании и като хероин, продаван от търговците на наркотици. Опиоидите, независимо откъде идват, се свързват с рецептори из цялото ни тяло. Опиоидните рецептори са се развили, за да ни пазят от паника, тревожност и болка – един внимателен ход на силите на еволюцията. Но нежното въздействие на естествените опиоиди, произвеждани от нашите собствени тела, прилича на летен бриз в сравнение с разрушителния ураган, предизвикван от наркотиците, създадени да имитират тяхната функция.

Повечето опиати, продавани на улицата (включително хероин) сега са смесени или заменени с фентанил – наркотикът, който уби певеца Принс – и неговите аналози, които са много по-силни от хероина и са толкова евтини, че печалбите от наркотърговията се увеличават неимоверно с горе-долу същата скорост, с която расте броят на свръхдозите. От Националната агенция по престъпността във Великобритания казват, че дилърите смесват лекарства от Клас А с хероин. Веществата са били открити в телата на до 46 души, които са починали тази година, макар точните причини за смъртта им да остават несигурни. Употребяващите не знаят какво получават и взимат твърде много. Фентанилът е разпознат като основния двигател на епидемията от свръхдози.

Общественият отговор е разбираемо отчаян, но като цяло е основан на погрешни идеи. Започваме с обвинения към зависимите. След това обвиняваме фармацевтичните компании за създаването и пласирането на обезболяващите. Обвиняваме лекарите, защото предписват твърде много опиати, което ги принуждава да предписват твърде малко, което пък води пациентите към уличните наркотици – те са по-евтини, доставят се по домовете чрез интернет поръчка и нямат никакъв качествен контрол. Казваме, че ще подпалим отново войната срещу наркотиците, която експертите признават за колосален провал от 30-те години на миналия век нататък. Също така продължаваме да разглеждаме зависимостта като хронично заболяване на мозъка, така че ползите от образованието, социалната подкрепа, психологическите интервенции и овластяването на личността получават твърде малко внимание. Да, зависимостта означава и промени в мозъка, но продължаващата медикализация допринася малко за борбата с нея.

опиоиди

Все пак има някакъв прогрес: на някои места опиатите по медицинско предписание като метадон и субоксон вече са по-лесно достъпни за зависимите. Това е добре, защото все по-отчаяните зависими често са изгонвани на улицата, където те най-вероятно ще умрат. Достъпът до налоксон, който действа като антидот, бавно си проправя път през джунглата на политиката за наркотиците, предоставяйки простичък ресурс за справяне със свръхдоза на място. Но на твърде много места в САЩ и в други страни е твърде трудно да се придобие.

Съществуват по-умни отговори, но също така има по-умни въпроси, които трябва да бъдат зададени. Епидемията от свръхдози ни принуждава да погледнем в един от най-тъмните ъгли на модерния човешки опит, да спрем да губим време, обвинявайки играчите и да започнем да гледаме директно в източника на проблема. Какво е да бъдеш млад човек, растящ в началото на XXI век? Защото сме толкова стресирани, че нашият вътрешен запас от опиоиди не е достатъчен?

Опиоидната система се е развила, за да ни позволи да функционираме, да не се паникьосваме и да изключваме, когато сме под заплаха или в болка. Подкрепата от други хора също ни помага да се справяме със стреса, но тази подкрепа също е подсилена от опиоидите. Нашата привързаност към други хора – дали в приятелство, семейство или в романтична връзка, изисква опиоиден метаболизъм, така че да можем да изпитваме любов. Опиоидите ни даряват усещане за топлота и сигурност, когато се свързваме един с друг.

Получаваме опиоиди от мозъчния ствол, когато някой ни прегръща. Майчиното мляко е богато на опиоиди, което казва много за химическата основа на връзката майка-дете. Когато плъховете получат допълнителна доза опиоиди, започват да играят повече един с друг и дори се гъделичкат. И когато на гризачите им позволят да общуват свободно (вместо да ги държат изолирани в стоманени клетки), те доброволно избягват заредената с опиати бутилка, висяща на решетката на клетките им. Те вече си имат достатъчно опиоиди.

опиоиди

Казано накратко, бозайниците се нуждаят от опиоиди, за да се чувстват сигурни и да си имат доверие. Така че какво говори това за нашия начин на живот, ако естественият ни запас не е достатъчен и затова рискуваме живота си, за да получим още? Това говори, че сме стресирани, изолирани и недоверчиви. Това е проблемът, който трябва да решим.

Много хора са предложили таргетирано образование, подкрепа от общността и междуличностно свързване чрез групови дейности. Силната книга на Йохан Хари „Преследвайки вика“ (“Chasing the Scream”) разглежда как такива инициативи са проработили в разнообразни общества. Един интригуващ пример е съчувственият, освободен от обвинения диалог, който се е развил между гимназиалните ученици в Португалия, подчертавайки опасностите от наркотиците и подтиквайки най-уязвимите да се въздържат от тях – не защото ще им се случат неприятности, а защото зависимостта е непоносима и опасна. Този диалог върви успоредно с декриминализацията на употребата на наркотици.

Португалия имаше поразително високо ниво на хероинова зависимост преди 16 години. Сега страната се слави с второто най-ниско ниво на свръхдози на континента. Социалното включване в действителност работи срещу зависимостта, докато наказанието само я подхранва.

Но специфичната привлекателност на опиоидите ни казва повече за самите нас като общество, като култура, отколкото буйните покачвания и намаления в статистиките на зависимостите. Днешните млади хора навършват пълнолетие и изграждат живота си на възрастни в среда на огромна несигурност. Корпорациите, които се гордееха със справедливостта си към своите служители, сега се стремят единствено към печалба. Високите ешелони в управлението са толкова подложени на риск, колкото и чиновниците от най-ниските нива. Огромните на брой уволнения, обяснявани от водовъртежите на глобализацията, правят дългосрочните трудови договори реликва от миналото. Питам хората, които идват вкъщи, за да доставят пратки, дали харесват работата си. Не могат да кажат. Сключват до три шестмесечни договора подред и след това биват уволнявани, така че компанията да не трябва да им плаща обезщетения.

опиоиди

Хората се изливат от университетите с всякакви видове образователни степени, но с умения, които бързо стават неподходящи. Но хората без университетско образование са още по-зле. Те се оказват практически негодни за работа, защото има толкова много други хора в същото положение, а работодателите ще наемат този, който им излиза най-евтино. Абсурдно ниското минимално заплащане в САЩ със сигурност влошава ситуацията. Както надеждата за стабилна работа се изпарява, така изчезва и възможността за връзка със семейството, приятелите и обществото като цяло, а остава твърде много време за убиване. Опиоидите могат да помогнат да се намали чувството на безнадеждност.

Възможността човек да се установи в подходяща за живот ниша в семейството му и общността му бива отнасяна от ветровете на нерегулирания капитализъм в един глобализиран свят. Колкото до интимността и доверието, които ние, хората, винаги сме търсили един у друг – в приятели, колеги и любовници, връзките в днешно време са неустойчиви. Дори ако имаме възможността да се свързваме, сме твърде стресирани и депресирани, за да се опознаем един друг добре, да развием доверие, да даваме и получаваме съчувствие. Градският живот изисква от нас да жонглираме с високостресови взаимоотношения чак до момента на психическо и емоционално изтощение.

Началото на XXI век предлага по-малко структура и стабилност чрез религията или разширеното семейство, отколкото ние, човеците, сме изпитвали през хилядолетията. А може би нещата просто са такива, каквито са. Но ние не трябва да изхвърляме изцяло базисната ценност на сигурността и свързаността. Можем да построим социални структури – правителства, корпорации, обществени организации и системи за образование и грижи, за да насърчим стабилността, надеждата и доверието във всекидневния ни живот. Както учениците в Португалия, можем да предложим съчувствие и включване като алтернатива на хероина. Ако не успеем да направим това, ние също можем да посегнем към опиоидите. Просто за да издържим.

Източник

Share Button

12 съвета за по-добър сън

Липсата на сън има специфични ефекти. Когато не сме спали достатъчно, нашетo внимание се влошава, което затруднява приема на информация. Без достатъчно сън и почивка пренатоварените неврони не могат да координират постъпващата информация и губим способността си да извличаме вече научени неща от паметта си.

В допълнение към това нашата интерпретация на събития може да бъде повлияна. Губим способността си да взимаме добри решения, защото не можем точно да оценим ситуацията, да планираме и да изберем подходящото поведение. Преценката се влошава.

Хроничната умора до степен на изтощение означава, че става по-малко вероятно да се справяме добре. Невроните не предават сигнали оптимално, мускулите не са си отпочинали и органите не са синхронизирани. Влошаването на вниманието от сънна депривация може да доведе до инциденти и наранявания.

Некачественият сън и сънната депривация влияят негативно на настроението, което има последствия за ученето. Промените в настроението засягат способността ни да запомняме нова информация и да си я спомняме. Въпреки че хроничната сънна депривация засяга различни хора по множество начини, е ясно, че добрата почивка през нощта има силно влияние върху ученето и паметта.

12 прости съвета за подобряване на съня

  • Избягвайте кофеин, алкохол, никотин и други вещества, които влияят на съня

Кофеинът е стимулант, който може да ви държи будни и се съдържа в кафето, чая, шоколада, колата и в някои болкоуспокояващи. Така че го избягвайте от 4 до 6 часа преди сън. Пушачите също е добре да се въздържат от употреба на тютюневи изделия преди лягане.

Въпреки че алкохолът може да помогне за заспиване, след няколко часа действа като стимулант, увеличава броя на събужданията и намалява качеството на съня през нощта. Добре е консумацията на алкохол да се ограничи до едно-две питиета на ден или по-малко и да се избягва пиенето три часа преди сън.

  • Превърнете спалнята си в среда, която подпомага заспиването

Тиха, тъмна и хладна среда може да подпомогне здравия сън. Намалете шума, използвайте тежки завеси, щори или маска за очите, за да блокирате светлината, която е сигнал за мозъка, че е време да се събуди. Дръжте температурата приятно хладна и осигурете добра вентилация на стаята. Уверете се, че разполагате с удобен матрак и възглавница. Ако домашният ви любимец ви буди през нощта, обмислете дали да не го държите извън спалнята.

Може да е от полза да ограничите дейностите си в спалнята до сън и секс. Ако държите компютъра, телевизора и работните си материали извън спалнята, това ще засили асоциацията между стаята и спането.

  • Създайте успокояващ ритуал преди сън

Улеснете заспиването с период от около час за успокояващи дейности. Вземете си душ (повишението и след това спадът на телесната температура улеснява заспиването), четете книга, гледайте телевизия или практикувайте релаксиращи упражнения. Избягвайте стресиращи, стимулиращи дейности – вършене на работа, обсъждане на емоционални проблеми. Физически и психически стресиращите дейности могат да предизвикат отделяне на кортизол, хормон на стреса, който е свързан с повишение на бдителността. Ако носите проблемите си в леглото, опитайте да ги запишете и да ги оставите настрана.

  • Легнете си, когато сте наистина уморени

Мъченето да заспите само води до фрустрация. Ако не сте заспали 20 минути след като сте си легнали, станете, отидете в друга стая и правете нещо релаксиращо като четене или слушане на музика, докато ви се доспи.

  • Не гледайте часовника

Гледането на часовника в спалнята ви, когато не можете да заспите или се събудите през нощта може да увеличи стреса и заспиването да стане по-трудно. Ако се събудите през нощта и не успеете да заспите до 20 минути, станете и правете нещо отпускащо. Дръжте светлините приглушени, защото ярката светлина стимулира вътрешния часовник. Върнете се в леглото, когато ви се доспи.

  • Използвайте светлината като ваше предимство

Естествената светлина поддържа здравословен ритъм на бодърстване и сън. Пуснете светлината в стаята сутринта и излезте от офиса за почивка на слънце през деня.

  • Поддържайте ритъма на вътрешния си часовник с редовен график

Лягането и ставането по едно и също време на денонощието „настройва“ вътрешния часовник да очаква сън в определено време вечер. Опитайте да спазвате графика си максимално близо през почивните дни, за да избегнете трудно разсънване в понеделник. Събуждането по едно и също време е най-добрият начин за „настройване“ на вътрешния часовник и дори ако не сте спали добре предишната нощ, на следващата нуждата от сън ще ви помогне за по-консолидиран сън.

  • Дремнете рано или въобще не го правете

Много хора си подремват през деня редовно. Но за тези, които имат трудности да заспиват или се будят през нощта, следобедната дрямка може да е една от причините. Това е така, защото дремките през деня намаляват подтика за сън. Ако трябва да дремнете, по-добре да е за кратко и преди 17 ч.

  • Не яжте много на вечеря

Изяждането на една пица в 10 вечерта може да е причина за инсомния. Приключете с вечерята няколко часа преди да си легнете и избягвайте храни, които предизвикват проблеми с храносмилането. Ако огладнявате през нощта, хапвайте храни, които няма да разстроят съня ви.

  • Балансирайте приема на течности

Пийте достатъчно течности вечерта, за да не се събудите от жажда, но не и прекалено много, за да ви се наложи да ходите до тоалетната.

  • Правете упражнения рано

Упражненията могат да ви помогнат да заспите по-бързо и да спите по-добре, ако ги правите в правилното време. Упражненията стимулират тялото да отделя хормона на стреса кортизол, което помага да се активира механизма за бдителност в мозъка. Това е добре, ако не се опитвате да спите. Опитайте да приключите с упражненията поне три часа преди лягане или тренирайте по-рано през деня.

  • Спазвайте препоръките

Някои от тези съвети са по-лесни за включване в режима в сравнение с други. Ако ги спазвате, вашите шансове да постигнете качествен сън ще се увеличат. И все пак не всички проблеми със съня се лекуват толкова лесно и могат да са знак за нарушение на съня като апнея, синдром на движение на крайниците по време на сън, нарколепсия или друг проблем. Ако трудностите ви със съня не се повлияват от добра хигиена на съня, можете да се консултирате с лекар или специалист по съня.

Източник

Share Button

Каква е ролята на съня?

Сънят е нещо, с което всички имаме опит – той заема около една трета от всяко наше денонощие. И все пак това, че е нещо толкова обичайно, не означава, че е просто явление. Според учени от Отдела за медицина на съня на Harvard Medical School сънят, правилното хранене и тренировките са трите ключови аспекта на здравето. Какво го прави толкова важен?

Учените открояват няколко основни теории за основните функции на съня и неговата роля.

Теория за неактивността

Според тази теория липсата на активност през нощта е адаптация за оцеляване чрез избягване на опасностите от организмите, когато биха били особено уязвими. Предполага се, че животни, които са можели да стоят мирни и тихи по време на тези периоди на уязвимост, са имали предимство пред тези, които са били активни. Чрез естествения подбор тази поведенческа стратегия вероятно е еволюирала в това, което сега наричаме сън.

Има прост агрумент срещу тази теория, според който винаги е по-безопасно да си в съзнание, за да можеш да реагираш при спешен случай (дори и ако лежиш неподвижно в тъмното). Следователно не изглежда да има някакво предимство да си в безсъзнание и заспал, ако сигурността е най-важна.

Теория за запазване на енергията

Един от най-силните фактори в естествения подбор е състезанието за и ефективното използване на енергийните ресурси. Според тази теория основната функция на съня е да намали нуждата на индивида от енергия и разхода ѝ по време на части от деня или нощта, особено когато търсенето на храна е най-малко ефективно.

Изследвания показват, че метаболизмът е значително забавен по време на сън (с до 10% при хора и дори повече при други животински видове). Например телесната температура и нуждата от калории намаляват по време на сън. Такива доказателства подкрепят твърдението, че една от основните функции на съня е да помага на организмите да запазят енергийните си ресурси. Много учени смятат, че тази теория е свързана и е част от теорията за неактивността.

Теории за възстановяването

Друго обяснение защо спим е основано на твърдението, че сънят по някакъв начин служи за възстановяване на това, което тялото е изгубило в будно състояние. Сънят представлява възможност за тялото да се „поправи“  и подмлади. През последните години тези идеи са получили подкрепа от емпирични доказателства. Има данни, че важни възстановителни функции на тялото като растеж на мускулите, поправяне на тъкани, синтез на протеини и отделяне на хормон на растежа се осъществяват предимно или изцяло по време на сън.

Други подмладяващи аспекти на съня са специфични за мозъка и когнитивното функциониране. Например, докато сме будни, невроните в мозъка произвеждат аденозин, страничен продукт на дейността на клетките. Натрупването на аденозин в мозъка се счита за фактор, който води до възприемането на умора. Учените мислят, че това натрупване на аденозин в будно състояние може да активира желанието за сън. Докато сме будни, аденозинът се натрупва и нивото му остава високо. По време на сън тялото има възможност да изчисти аденозина от системата и като резултат да се чувстваме по-бодри, когато се събудим.

Теория за пластичността на мозъка

Едно от най-новите и интригуващи обяснения на това защо спим е основано на откритията, че сънят е свързан с промени в структурата и организацията на мозъка. Този феномен, познат като пластичност на мозъка, не е напълно ясен, но връзката му със съня има някои много важни следствия. Става ясно, че сънят играе важна роля за развитието на мозъка при бебета и малки деца. Бебетата спят по около 13-14 часа на денонощие и около половината от това време е прекарвано в REM стадия на съня, фазата, в която се случват повечето сънища. Връзката между съня и пластичността на мозъка при възрастните също се изяснява. Това се вижда в ефекта на съня и сънната депривация върху способността на някои хора да учат и изпълняват различни задачи.

Ученето и съня

Изследвания показват, че сънят помага за ученето и паметта по два отделни начина. Първо – човек, който не е спал, не може да фокусира вниманието си оптимално и следователно не може да учи ефективно. Второ – самият сън има роля за консолидирането на паметта, което е изключително важно за научаването на нова информация.

Въпреки че точните механизми не са известни, ученето и паметта често се описват чрез три функции. Запомнянето се отнася до усвояването на нова информация. Консолидирането означава процеса на стабилизиране на паметта. Извличането се отнася до способността за достъп до информацията съзнателно или несъзнателно, след като е била съхранена.

Всяка от тези стъпки е нужна за добро функциониране на паметта. Запомнянето и извличането се случват само в будно състояние, но изследвания показват, че консолидирането се осъществява по време на сън чрез подсилване на невронните връзки, които формират спомените ни. Въпреки, че няма единодушие как точно сънят прави този процес възможен, много изследователи мислят, че специфичните характеристики на мозъчните вълни по време на различните фази на съня са свързани с формирането на определени видове памет.

Стадии на съня и памет

Учените изследват дали има връзка между консолидирането на различни видове спомени и различните стадии на съня.

Най-ранните проучвания на съня и паметта се фокусират върху декларативната памет, която представлява знанието на фактологична информация, или „какво“ знаем (например коя е столицата на Франция). В едно изследване хора, които са в интензивно обучение по чужд език, имат увеличение на REM съня. Това е стадият, в който най-често се сънува. Учените издигат хипотезата, че този стадий играе основна роля за запомнянето на нов материал. Следващите изследвания подсказват, че REM сънят изглежда е свързан с процесите на декларативната памет, ако информацията е сложна и емоционално заредена, но вероятно не е, ако информацията е проста и емоционално неутрална.

Според изследователи бавновълновият сън, който е дълбок и възстановяващ, също има роля за декларативната памет чрез обработване и консолидиране на новата информация.

Процедурната памет и ролята на съня в нея също са обект на изследване. Този вид памет се отнася до „как“ се извършват определени неща (например каране на колело или свирене на пиано). REM сънят изглежда играе роля за консолидирането на тази памет. Други аспекти на съня също имат роля: моторното учене зависи от количеството по-леки стадии на сън, докато определени видове визуално учене зависят от количеството на дълбокия бавновълнов сън и REM съня.

Източник

Share Button

Ах, тези страхове!

страх

Погледнете тази снимка! Разпознавате ли емоцията на нея? Не е трудно, нали? Сега си представете примерно кошута в храсталака, която надушва наближаващия хищник – ушите се наострят, дишането се учестява, зениците се разширяват, ноздрите също, сърцето ѝ е на път да изскочи. Животно е. Но като че ли дори и при животното проявлението не е много по-различно и някак си е разпознаваемо. Какво е? Страх? Да!

Всички познаваме това чувство и всички сме го изпитвали по една или друга причина, в една или друга ситуация.

Страхът е…

Дефиницията за страх го определя като чувство, появяващо се в резултат на възникнала заплаха, опасност. Нещо, което застрашава съществуването ни или заплаха да ни бъде отнето нещо ценно.

Забелязали ли сте, че независимо каква е ситуацията или причината, физиологичните симптоми са едни и същи: потене, сърцебиене, сякаш имаме тежест в краката, учестено дишане, изпотяване на дланите.

Но макар и проявите да са еднакви, страховете сами по себе си не са. Различните школи и автори имат различни класификации.

В книгата си „Неврозите“ Фройд говори за два типа страх – „реален“ и „невротичен“. Накратко – първият е свързан със съществуваща сега и в момента опасност, която изисква от нас реакция, намеса, адаптивност. Вторият е страх, който е резултат от заплаха, която би могла да произхожда от фантазиите ни, базиращи се на минал негативен опит и който проектираме в бъдещето или на задържано либидо.

В статия в Psychology Today са описани 5 основни вида страх: от това да спрем да съществуваме (смърт); от осакатяване; от загуба на автономност; от разделяне/отхвърляне; от смърт на егото. Авторите описват как от тези страхове произлизат редица други.

В някои от източниците се поддържа теорията, че причините за появата на страха са свързани с така нареченото „отъждествяване” (аз бих го нарекла идентифициране) с някого или нещо, както и с привързаността.

страх

Страх или тревожност

Нерядко страхът и тревожността са използвани като синоними. Между тях обаче трябва да се прави разграничение – страхът е чувство, породено от нещо, което предстои да се случи, имаме сигнали и признаци за него, знаем, че в някакъв аспект е опасно за нас. Тревожността е състояние, което се поражда, когато вече събитието е факт и ние не знаем, или се колебаем как да отговорим, как да се адаптираме към него.

Във всеки случай, едва ли може да се направи пълен обзор на всички концепции за страха. Не е и такава целта.

Страхът в определен аспект може да бъде и мотивация за действие и развитие, за напредък. Страхът може и да пази. Проблем е обаче, когато страхът парализира.

Може би затова страхът представлява интерес за психологията. Защото всъщност той може да блокира, да стопира развитието ни и дори да доведе до регрес. Страхът и тревожността, произлизаща от него или свързана с него, са нещо, което често пъти ни тласка да подлагаме на съмнение собствения си образ, а понякога и този на другите. И това определено не е градивният елемент, напротив. Страхът често води до изолация и създава сериозни трудности във функционирането ни. В зависимост от природата и интензитета му, може да премине в дисфункционално поведение и дори в психична болест. В голяма част от случаите страхът е симптом на задръжка, породена от негативен минал опит или от травматично събитие. На база на тях често пъти се пораждат фантазии и ирационални мисли, развиващи определен сценарий (най-често негативен), който тласка към дисфункционално поведение.

Борба?

Хората често си мислят, че най-добрият начин за справяне със страха (стига той да е осъзнат) е борбата с него и срещу него. Само по себе си това изисква много енергия и е свързано с контрол. Ако се замислим, ще видим, че всъщност последващата тревожност е тясно свързана с контрола. Идеята, че сме попаднали в ситуация, в която не знаем какво да правим или как да се справим, в ситуация извън зоната ни на комфорт, е свързана именно с това, че сме загубили контрола. Когато това стане, могат да следват куп неща според формираните сценарии – най-често негативни, които заплашват Аз-образа ни.

В такива ситуации най-често се чудим какво да правим. Чудим се как да се справим с този страх и тази тревожност. Решаваме да се борим. Понякога това върши работа.

Когнитивистите често предлагат като решение контрадействие – ако те е страх от паяци, бъркаш в съд, пълен с такива и реалистично се уверяваш, че в действителност сценарият не се потвърждава. Това невинаги е възможно обаче.Тогава бихме могли да оборим ирационалните мисли с факти от реалността. Всъщност този тип опити ни позволяват да действаме въпреки страха и по-скоро да се примирим с него, да го приемем като източник на опит. Разбира се, лесно е да се каже на рационално ниво и много по-трудно да се интегрира, но с малки и постепенни стъпки е постижима задача. Признаването и назоваването на страха е първата стъпка.

 

Share Button