Страх от интимност при мъжете: причини, проблеми във връзката, съвети

Мъжете се страхуват от връзките поради няколко основни причини.

Нека не генерализираме: Не всички мъже се страхуват от връзки, но много мъже се ужасяват от тях. Преди да навлезем в причините защо се страхуват, нека първо разгледаме въпроса дали мъжете се страхуват от връзки повече, отколкото жените.

Изглежда, че продължава дебатът около това дали мъжете и жените са напълно еднакви или напълно различни и това в голяма степен се дължи на факта, че имаме изключително малко начини за доказване на много неща в рамките на психологическото поле. Кой знае, може би някой ден ще научим толкова много за мозъка и неговото функциониране, че ще можем да отговорим конкретно на този въпрос. Странното е обаче, че този ден може никога да не дойде: може би социалните влияния, оформящи мъжете и жените, са онази значима и съществена част, която ги прави такива, каквито са, а не биологичната част.

Страхуват ли се мъжете повече от връзките, отколкото жените? Истината е, че е трудно да се каже. Измерването на страха от интимност сред мъжете и жените в този смисъл е рисковано проучване, но авторите на едно изследване (Thelen et al., 2000) се опитват да измерят различията при двата пола и откриват, че, действително, при мъжете се отчитат по-високи нива по скалата „Страх от интимност“. За жените, които знаят, че мъжете се ужасяват от връзки, това изследване не е никак изненадващо.

15-те години, през които работя като терапевт, са ми показали, че повечето мъже по-често се страхуват от това да свалят защитите си и да бъдат уязвими като жените, така че има смисъл в това да изпитват по-голям страх от връзките, отколкото жените. За да се даде някакъв контекст, медиите винаги съобщават за различните начини, по които момчетата и момичетата се социализират; много от нас са виждали сред социалните ни кръгове такива модели на родителстване, ограничаващи поведението на децата до общоприетото за техния пол. Като имаме предвид, че момичетата и момчетата, поне исторически, се социализират от възрастните по различен начин, е логично, че момичетата, които са поощрявани да участват в кооперативни игри, се превръщат в жени, които са по-добри в овладяването на емоциите и връзките. За сравнение момчетата, които са поощрявани да участват в подчертано състезателни и физически игри, е логично да израснат като мъже, които се чувстват по-малко комфортно с уязвимостта и емоционалната близост във връзките.

Но има и една важна част: не всички мъже се ужасяват от връзки! Когато говорим за подгрупите мъже, кои са тези, които се страхуват, какво ги прави различни? С други думи, защо се страхуват толкова от връзки?

опиоиди

Tравма от предишни връзки

Мъжът може да не е способен да функционира добре във връзка, ако има сериозни проблеми, идващи от травмата от предишни отношения. Травмата от отношенията може да е възникнала, когато мъжът е бил дете или възрастен.

Мъж, който като дете е имал отсъстващ родител, загубил е родител или е имал родител, който го е насилвал или е злоупотребявал с него по какъвто и да е начин, ще има ужасни трудности в намирането и поддържането на здрава връзка. Събуждането на травмата може да направи романтичните взаимоотношения почти непоносими и невъзможни, ако мъжът не я преодолее и не отработи всички свързани с нея мисли и чувства.

В допълнение, мъже, които се страхуват от връзки, може да са имали предишна връзка като възрастни, която е била травматична. Ако са имали предишен партньор, който е упражнявал насилие над тях по някакъв начин, мамил ги е, изоставил ги е или пък е починал – всичко това впоследствие може да кара тези мъже да избягват емоционалната интимност и връзките изцяло. Въпреки че някои или може би всички от тези мъже още имат желание за близост, емоционалната болка от предишната травма е твърде голяма за тях, за да могат да поемат риска и да започнат нова връзка.

Обсесивно – компулсивно разстройство (ОКР), параноидни нагласи или депресивни характеристики

Някои мъже се страхуват от връзки, тъй като цялостният им подход към разрешаване на различни житейски ситуации прави връзките изключително заредени с тревожност и напрежение. Мъжете, които имат ОКР или ОКР характеристики, често се страхуват от връзки поради несигурността и липсата на контрол, които идват с връзката. Хората с ОКР имат много силна нужда от структура и нуждата да чувстват, че тяхната среда е изключително контролирана и предвидима. Мисълта да трябва да се справят с объркани емоции и да трябва да споделят емоционалните си преживявания, както и физическото пространство, често е твърде тежка за понасяне.

Мъжете, които имат параноидни личностови характеристики също често се страхуват от връзки. Параноичните мъже са хипер бдителни относно средата си и проверяват всеки, който навлезе в пространството им. Те са изключително нащрек за йерархията на властта и имат придружаващ страх, че някой ще ги хване в капан и може да се възползва от тях. Поради тези причини, разчитането на и зависенето от друг човек са невероятно далечни идеи за параноичния човек.

Страдащите от депресия или имащите депресивни симптоми не знаят какво да правят и как да се справят със статуса на обвързани. Необвързаните депресивни мъже страдат от ниска мотивация и често самите те се чувстват зле. Идеята за връзка им звучи изключително сложна и в допълнение звучи като твърде много работа, с която трябва да се справи някой, който трудно се справя с напиращите депресивни чувства. Дръжте в ума си, че много мъже не говорят открито за депресивните си преживявания, така че може дори да не знаете реалната причина за това въпросният мъж да се страхува от връзки – просто знаете, че нещо не е наред.

Тайни зависимости

Ако не сте терапевт (или не следите което и да е от екстремните и ексцентрични документални и риалити предавания), със сигурност ще бъдете повече от изненадан да научите колко много зависими хора има. Някои зависимости са по-забележими и очевидни, докато други е по-лесно да се скрият. Едно от нещата, които придружава процеса на зависимост, е екстремното пазене: зависимият става свръх бдителен около това кого допуска близо до себе си и избягват всеки, който би могъл да им държи сметка или би поискал половинката му да се „отчита“. Помислете за това: наличието на партньор ще причини на зависимия – някой, който е в отричане на проблема – изключителна тревожност, а при такава ситуация зависимият ще намери начин да избяга.

Сега, когато вече знаете някои от причините, поради които мъжете се страхуват от връзките, помислете за парадокса, че много от мъжете, които имат таен страх от връзки, често са във връзки! Във връзките подобен мъж често има сериозни трудности в справянето с близостта с партньора си за значително дълго време: той или почти никога не се отдава напълно, като поддържа дистанцията или изневерява, злоупотребява с партньора си или използва секса и проявите на близост като инструменти за наказание – най-вече като нещо, което може да бъде отнето. Други мъже, които се страхуват от връзките, никога дори не опитват да се задомят: те са ергени на 40, никога не са се женили; очарователният чичо, който никога не води една и съща жена на събиранията повече от веднъж; или мъжът, който казва че иска сериозна връзка, но се разсейва с жени, които са напълно неподходящи за такава, така че връзката никога няма реален шанс да продължи и да се развие.

Ако имате отношения с мъж, за когото вярвате, че се страхува от близостта, говорете с него за това. Кажете му какво мислите и какво виждате и го направете по ежедневен, неосъдителен начин. Ако наистина искате романтичните взаимоотношения с него да се получат добре, предложете му да ходите на терапия за двойки – и вие, и той! – облечете тези проблеми в думи. Има надежда за мъжете, които се страхуват от връзки, но те трябва да са сериозни и дисциплинирани в опитите да се променят и да бъдат честни със себе си относно това колко дисфункционален е романтичния им живот в резултат на страховете им от връзки.

Източник:  https://www.psychologytoday.com/intl/blog/insight-is-2020/201304/fear-intimacy-in-men-cause-relationship-problems-tips

Share Button

Групите на Анонимните зависими към марихуана-2

Журналистката Рейчъл Браун от списание Vice – Канада ни дава възможност да разберем малко повече за зависимостта от марихуана – как функционират групите за взаимопомощ, какви ще са потенциалните последствия от предстоящото легализиране в Канада.

Първата част от статията можете да прочетете тук

Канада може да не е сред най-значимите играчи по отношение на Анонимните зависими към марихуана, но през идната година ще се превърне във важно място – групата планира през 2019 година Световната конвенция и конференция да се състоят в Торонто и Ванкувър. Това е първият път, в който делегати на групите ще се срещнат извън САЩ. По случайност, събитията ще се състоят само няколко месеца след отварянето на легалния пазар за канабис – на 17 октомври 2018 година.

Към момента по света съществуват 20 от така наречените „райони“ на Анонимните зависими към марихуана, както и приблизително толкова „независими“, които нямат официален статут, предоставен им от сдружението. В един район може да има множество групи.

Анонимни зависими към марихуана е основана през 1989 година в Калифорния, повече от 50 години след основаването на Анонимните алкохолици в щата Охайо. При създаването си АМ е сплав от три различни групи за възстановяване от зависимостта към канабис. Първата конференция, където трябва да се изяснят принципите на групите и как да се комбинират тези различни типове хора, се състои в мотел, намиращ се край пътя между Сан Франциско и Лос Анджелис.

В рамките на няколко години се създават аналогични групи на различни места по света – нещо, което оригиналните организатори на АМ считат за знак от съдбата, така да се каже. „Всички тези групи се появиха една по една, почти по едно и също време и без да знаят за съществуването на останалите“, пише в официалната статия за създаването на движението.

„Но всички те се създават по една и съща причина – членовете им не са се чувствали комфортно в никоя друга 12-стъпкова програма или група за взаимопомощ. В районите, където тези групи се създават, зависимите към марихуана се чувстват или отхвърлени, или неуважавани в другите програми. Също така, възстановяващите се зависими в останалите програми нерядко употребяват марихуана. Това определено няма как да помогне на някой, който иска да я спре.“


Въпреки че групата няма централен офис или йерархия на лидерите, съществуват доброволци, които на ротационен принцип отговарят за „Попечителски фонд за световни услуги на Анонимни зависими към марихуана“.

Отговорникът за публичната информация в момента, Джош, споделя в телефонно интервю за Vice, че към момента обажданията на основния телефон на групата са нараснали с 51 % – докато през юли 2017 г. обажданията са били 278, тази година те са 419.

Повишеният интерес съвпада с новата стратегия за използването на социални мрежи като Инстаграм, Реддит, Снапчат и Фейсбук, където групата публикува реклами, насочени към избрана аудитория.

„Докато хората разглеждат новините си в социалните мрежи и търсят нови начини за постигане на удоволствие, поне могат да видят съобщение „Подходяща ли е АМ за теб?“ Чрез социалните мрежи, за щастие, можем да достигаме до по-младите хора, които може би имат нужда да чуят посланието ни“, казва Джош.

Според Джош навярно 9 от 10 души знаят за Анонимните алкохолици, но само двама от десет биха знаели за Анонимните зависими към марихуана“.

„Понякога това ме държи буден през нощта – ако някой някъде там има нужда от помощ, искам да съм сигурен, че той ще получи отговор.“

Джош обаче предпазливо добавя, че тази нова стратегия за достигане на повече хора не е самореклама – един от основните принципи на групата още от създаването ѝ е, че трябва хората да се присъединят, защото чувстват нужда от това, а не защото групата се рекламира.

„Не раздаваме безплатни тениски. Досега не сме използвали активно социалните мрежи, а сега това се случва.“

Координаторите на АМ си дават сметка, че навярно легализацията на канабиса ще има влияние върху посещаемостта на групата, но това не е нещо, което те самоцелно отчитат.

„С легализирането на марихуаната и с все по-широкото ѝ разпространение в ежедневието ни, вероятно посещаемостта на АМ ще се покачи. От друга страна обаче ние сме анонимна организация. Не проверявам хората на вратата, те не се записват никъде“, казва друг представител на„Анонимните зависими към марихуана – тя пожелава да бъде идентифицирана като Лори. Лори също участва в телефонното интервю и споделя, че се е присъединила към АМ преди 13 години, след като за групата ѝ казва психиатър. Дотогава тя е използвала канабис за самолечение на „калейдоскопа от симптоми“, който е преживявала.

„Бях нещастна и самотна – в един момент извиненията ми за това защо животът ми е толкова хаотичен, свършиха. Всички тези предположения и убеждението, че към „тревата“ не се пристрастяваш, поддържаха този негативен порочен кръг. Впоследствие, когато се присъединих към АМ и чух всички тези истории на хора, които са се възстановили, си казах: „Окей, ще опитам“. И нещата се подобриха значително“.

Източник: https://news.vice.com/en_us/article/kzynzz/inside-marijuana-anonymous-the-recovery-group-for-people-addicted-to-weed

Share Button

Групите на Анонимните зависими към марихуана

Журналистката Рейчъл Браун от списание Vice – Канада ни дава възможност да разберем малко повече за зависимостта към марихуана – как функционират групите за взаимопомощ, какви ще са потенциалните последствия от предстоящото легализиране в Канада.

Дейвид почуква три пъти по масата.

„Казвам се Дейвид и съм зависим към марихуана“, казва той.

Другите двама посетители отговарят в един глас: „Здравей, Дейвид!“

Като постоянен фон на сбирката присъства шумното бучене на вентилатора в мазето на болницата в Симко, Онтарио. Така започва срещата на Анонимните зависими към канабис в градчето Симко, което има около 14 000 жители и е на около 150 км. разстояние от Торонто. Първата среща е проведена през март 2018 година, като това е една от десетината подобни групи в цяла Канада. На юлската среща присъстват само трима човека.

За сравнение, съществуват стотици групи на Анонимните алкохолици или Анонимните наркозависими. Но групите за възстановяващи се от зависимост към марихуана са крайно недостатъчно на брой. Тези хора не се вписват напълно при алкохолиците; в групите на наркозависимите се отнасят към тях пренебрежително – пушенето на канабис им се струва като детска игра в сравнение с употребата на кокаин или хероин. В света на зависимостите канабисът е уникално вещество от гледна точка на това, че е широко прието да се употребява за медицински цели и употребата му се нормализира все повече чрез легализацията.

„Анонимните зависими към марихуана е сдружение от хора, които споделят преживяванията си, силните си страни и надеждите си един с друг, за да може да се разреши един общ проблем и да се помогне и на други хора да преодолеят зависимостта към марихуана“, чете Дейвид от текст. Това не е действителното му име – в съответствие с основното правило на групата, че всеки заслужава и трябва да спазва пълна анонимност.

„Единственото изискване за членуване е желанието да се спре употребата на канабис“, продължава Дейвид. Той допълва, че преди да потърси в интернет, никога не е бил чувал за групата. Освен срещите на живо има възможност и за чат-стаи и конферентни срещи по телефона. Дейвид споделя, че преди е участвал в други групи, тъй като е имал проблеми и с прекомерната употреба на алкохол, но в тях не е срещал подкрепа за намаляване на употребата си на канабис. Много от членовете споделят, че също имат зависимост и към марихуана, и към алкохол.

„Знаех, че имам проблем. Животът ми започна да става неуправляем. Бях напълно изолиран. Пушех толкова много „джойнтове“. В крайна сметка отслабнах толкова много, че почти не можех да се движа.“

Дейвид се потупва по стомаха и добавя: „Както виждате, вече се възстанових от това.“

Както при Анонимните алкохолици, в Анонимните зависими към марихуана групите са структурирани около последователен установен ред, който се основава на четенията на групата. Програмата е адаптирана от 12-те стъпки на Анонимните алкохолици, но се говори за „канабис“ и производните му думи.

Първата стъпка на АМ например включва твърдението: „Признахме си, че сме безсилни пред марихуаната и животът ни се е превърнал в хаос.“ Стъпка 9 пък включва да се реваншираш и да „получиш прошка“ от всеки, на който може да си навредил вследствие на зависимостта си.

След още няколко четения на текста от други членове на групата се пристъпва към говоренето за постиженията в борбата им да се откажат от канабиса. „Наричаме ги Крайъгълни камъни (Stones – камъни – за Stoners – жаргон за някой, който редовно употребява канабис)“. Майкъл, друг член на групата, поставя на масата камъни с различна големина и форма, върху които е нарисувано логото на АМ.

„Вероятно е редно аз да си взема, защото ми трябват само още 21 дни, докато стигна 9 месеца, откакто съм чист“. Дейвид си избира малък камък, изрисуван в лилаво. „Подай го насам“, казва Майкъл и рисува с черна боя броят години. Той самият наближава 8-та си година на трезвеност. „Днес е 2912-ят ден, откакто не съм употребявал марихуана“, споделя той и показва мобилното приложение на АМ, където има опция да се отброяват дните без употреба, текстовете на групата и графика на срещите.


Въпреки че едно от основните правила на групата е членовете да се въздържат от мнения и дискусии за злободневни и противоречиви теми, въпросът за легализирането на канабиса неизбежно се повдига, особено като се имат предвид законодателните мерки в страни като САЩ и Канада, които разрешават употребата му за забавление.

Проблемът със зависимостта към марихуана се е обсъждал нееднократно в публичните дебати, съпровождащи промените в законодателството. Медицински експерти посочват, че приблизително 10 процента от хората, които употребяват канабис, могат да развият зависимост към веществото – процент, който е по-нисък, отколкото при тютюн и други вещества. Очаква се обаче броят на зависимите да нарасне пропорционално на увеличаващия се брой употребяващи марихуана.

Според Дейвид Джуърлинк, експерт по зависимостите и директор на департамента по Клинична фармакология и токсикология към Центъра по здравни науки „Сънибрук“ в Торонто, със сигурност може да се развие зависимост към канабиса.

За съжаление, много хора възприемат марихуаната като безопасно вещество, тъй като симптомите на абстиненция са трудно забележими, особено в сравнение с вещества като алкохол и опиоиди. „Нездравословната употреба на канабис е въпрос на лична преценка – някои хора ще предпочетат да не възприемат употребата си като нездравословна“, споделя Джуърлинк в телефонно интервю.

„Ако някой употребява веществото по начин, който пречи на задълженията му в работата или у дома, ако не е способен или ако изпитва големи затруднения да спре, то това отговаря на общоприетите критерии за зависимост и по всяка вероятност, този човек има проблем“, допълва Джуърлинк.

„Алкохолната абстиненция убива хора. Ако хора, които обичайно пият по около литър алкохол на ден, внезапно спрат, това може да има фатален край. Абстиненцията към опиоиди също е много сериозен проблем. Ако някой, който е злоупотребявал с канабис, спре, това няма да доведе до смърт“, обяснява Джуърлинк. „По-скоро човекът ще има проблеми със съня, ще бъде раздразнителен, може да има странни или плашещи сънища, може тревожността му да се повиши. Ако се поднови употребата на марихуана, симптомите ще изчезнат.“

Членовете на Анонимните зависими към марихуана в Симко споделят, че им е отнело изключително дълго време, за да осъзнаят до каква степен канабисът влияе на живота им. Майкъл описва това като „тиха зависимост“: „Никой не те вижда, не излизаш да обираш банки или хора. Не пребиваш никого, не участваш в побои. Така че за обществото ти не си проблем. Проблем си единствено за себе си, тъй като не можеш да живееш пълноценно.“

Майкъл допълва: „Това е като да бъдеш пребиван до смърт от домашното си зайче.“

„Една от причините да се гледа на употребата като по-безопасна е, че абстинентният синдром е неспецифичен и симптомите лесно могат да се отдадат на всякакви други причини“, пояснява Джуърлинк. Въпреки че специалистът е съгласен с легализирането на канабиса, той подчертава, че една част от популацията – „Да се надяваме малка“ – ще развие сериозни проблеми във връзка с употребата си на марихуана.

С предстоящото легализиране на канабиса с цел забавление в Канада идват позитиви и негативи. „Като се вземе предвид всичко, позитивите от този експеримент  надвишават негативите“, казва Джуърлинк. „Но мисля, че е дълг на властите да минимизират щетите за обществото от прекомерната употреба – зависимостта от канабис е една от тях.“

Втората част на статията можете да прочетете тук

Източник: https://news.vice.com/en_us/article/kzynzz/inside-marijuana-anonymous-the-recovery-group-for-people-addicted-to-weed

Share Button

Писмо до баща ми, чието пиене е извън контрол

Не мога да си спомня времето, преди да започнеш да пиеш. Още като деца се научихме да разпознаваме признаците на употреба на алкохол – ставаше по-шумен, започваше да спориш, преди да се засегнеш от нещо и да избухнеш. Не съм сигурна дали помниш всички ужасни неща, които си казвал или правил, докато беше пиян. Дори и да си спомняше, никога не се извиняваше. Болката и тъгата бяха за нас, останалите от семейството, докато ти се държеше все едно нищо не беше станало.

Това съсипва здравето ти. Никой не може да пие толкова и да е здрав. Не прие на сериозно първия инфаркт, нито пък втория. Каза, че е от твърде много стрес, че имаш нужда от почивка. Веднага след като се прибра вкъщи от болницата, ти се напи. Ние ти позволихме. Как може да спреш зрял мъж да пие? Мисля, че сме изливали много литри уиски през годината, но ти не спираше да купуваш нови. Освен това ни даваше и ултиматум – или приемаме пиенето ти, или те губим. Ако някога трябваше  да избираш, със сигурност щеше да предпочетеш пиенето пред нас. Това е, което зависимите хора правят.

Понякога се чудя, дали ако погледна назад, след като си отидеш, ще ми се иска да съм опитвала да ти помогна повече. Но какво повече можех да направя? Ти реагираше с гняв, отричане или още повече пиене на всеки намек, че може би пиеш прекалено много или на всяко предложение за помощ, колкото и добронамерени да бяха.

Дори семейните събития са повод за безпокойство и всички сме напрегнати – не осъзнаваш ли това или изобщо не ти пука? Ти просто не беше там за нас.

На сватбата ми не се употребяваше алкохол заради теб. Това може би беше единственото място без бар, което успях да открия. Ти обаче първо отиде в друг бар. Много години по-късно съжалявам, че не казах нищо тогава, но като останалите хора, които имат член от семейството с алкохолен проблем, просто времето за тези разговори никога не беше подходящо. Ако повдигнеш темата, когато човекът е трезвен, можеш да го тласнеш към запойно пиене; ако я повдигнеш, когато човекът е употребил, тогава рискуваш посланието да не достигне до него. Прекарах последните 30 години в търсене на компромисен вариант. Така и не намерих.

Казваше ни, че това е зависимост, когато се случеше да говорим за проблема ти. Зависимостта е заболяване. Казваше, че не можеш да направиш нищо. Знам колко съблазнителна може да бъде тази нагласа. А това правеше нещата по-лесни и за нас, твоето семейство. Просто го понасяхме по-лесно. Всичката болка, което ни причиняваше – нищо от това не беше лично. Но зависимите могат да потърсят помощ, много от тях го правят. Ти отхвърляше това, като казваше, че очевидно тези хора не са наистина зависими. Това е много по-вбесяващо, отколкото дори мога да го опиша.

Пиенето те убива. Изглежда обаче, че за теб смъртта е цената, която си струва да платиш. Не знам как ще обясня избора ти на децата ми. За тях ще бъде опустошително да загубят дядо си, но ще ти кажа едно: няма да пазя тайните ти от тях заради теб. Когато те са достатъчно големи, ще им кажа какво направи с теб алкохолът. Аз съм тъжна, фрустрирана и гневна, но не ме е срам и последното нещо, което искам, е те да направят същите грешки като теб.

Хората ме питат защо не прекъсна контактите си с теб. Когато си трезвен обаче, виждам бащата, който помня – забавен, очарователен мъж, който завладяващо разказва истории. Подозирам, че мислиш, че си по-забавен след бира или шест. Но ти не си. Всеки го знае. Всеки, освен теб.

Анонимно

Източник: https://www.theguardian.com/lifeandstyle/2017/dec/30/letter-dad-heavy-drinking-out-control-alcoholic

Share Button

Симптомите на депресия могат да се влошат без подходящо лечение

Всеки понякога се чувства потиснат или тъжен, но когато симптомите продължават повече от две седмици, това може да означава депресивен епизод според Агенцията по услугите в сферата на злоупотребата с вещества и психичното здраве (Substance Abuse and Mental Health Services Administration, SAMSHA).

Около 16,2 милиона души в зряла възраст в САЩ са имали поне един депресивен епизод през 2016 година според Националния институт по психично здраве.

Начините за лечение на депресия са различни и включват лекарства, психотерапия или комбинация от двете. „Често най-тежките случаи на депресия могат да бъдат лекувани ефективно“, казва д-р Майкъл Голинкоф, президент на PerformCare, част от AmeriHealth Caritas. „Въпреки това, колкото по-скоро започне лечението, толкова по-добри резултати ще даде.“

Човек може да има депресия и да не го осъзнава, тъй като симптомите се различават. Около 37% от хората в зряла възраст с депресивен епизод не получават лечение. Също така е важно да се знае, че без лечение симптомите могат да се влошат.

Според SAMSHA някои от признаците на депресия включват:

  • тъга, тревожност или чувство на празнота;
  • чувства на безнадежност, песимизъм, вина, безполезност, безпомощност;
  • умора или намалена енергичност;
  • промяна в апетита;
  • в крайни случаи мисли за смърт или самоубийство, опити за самоубийство.

Тези признаци никога не трябва да се пренебрегват. Добре е всеки с такива симптоми да поговори с личния си лекар или специалист в областта. Близки хора с такива симптоми трябва да бъдат окуражавани да направят същото.

„Ако се чувстваме зле физически, търсим медицинска помощ, без да се замисляме“, добавя д-р Голинкоф. „Трябва да мислим и за проблемите с психичното здраве по същия начин.“

Източник: https://www.news-medical.net/news/20180531/Depression-symptoms-can-get-worse-without-proper-treatment.aspx 

Още по темата тук.

Share Button

Защо не се лекуват двойки в рехабилитационна програма?

Може ли съпрузи, братя и сестри или приятели да постъпят заедно в рехабилитационна програма?

  • Както всеки човек в лечение е уникален, така и неговата терапия трябва да е съобразена с неговите специфични нужди.
  • Всеки човек се нуждае от пространство, уединение и време, за да изгради връзка със своя терапевт и с другите лекуващи се в рехабилитационната програма и за да изследва и се фокусира върху своето собствено развитие.
  • Ако единият е по-малко ангажиран с лечението, отколкото другият, те могат взаимно да пречат на възстановяването си.

Семейството и приятелите могат да бъдат изключително важна част от процеса на възстановяване от зависимост. Те играят много съществена роля в подкрепата на зависимия човек, а също така оспорват поведението му и му поставят граници. Но какво става, ако двама приятели, съпрузи, братя и сестри или членове на семейството заедно страдат от зависимост? Трябва ли да постъпят в една и съща рехабилитационна програма заедно?

Всеки пациент е уникален

В Castle Craig (организация в Шотландия, която предлага лечение и рехабилитация на зависимости) сме получавали такова искане много пъти, но никога не го препоръчваме. „Става дума за всеки отделен човек, а не за двама, които случайно имат заедно проблеми със зависимост“, казва Александрия Барли, терапевт в Castle Craig. „И двамата трябва да извървят своя собствен път.“ Тя подчертава, че за да има рехабилитационната програма най-голям шанс за успех, човекът трябва да постъпи в нея сам. Това важи и за сбирките на Анонимни алкохолици (АА) и Анонимни наркозависими (АН) – по-добре е двойката да ги посещава поотделно.

Семейството може да затрудни рехабилитацията

„За всеки човек, който постъпва в рехабилитационната програма, терапията е индивидуална. Всеки човек ще има проблеми като съзависимост, ниска самооценка и вероятно гняв и обида към другия човек“, казва Александрия. „Така че, за да лекуваме всеки индивидуално, той се нуждае от свое собствено пространство, свой личен живот и свои собствени тайни.“

Двойките са в по-голям риск от рецидив

В някои случаи хората в двойката може да поощряватт взаимно употребата си на алкохол или наркотици или да бъдат фактор за влизането в рецидив. Ако единият от двамата е по-малко решен да остане чист и трезвен, отколкото другият, тогава те биха могли да възпрепятстват напредъка си. Също така, двамата може да страдат от съзависимост един към друг, което може да бъде фактор в тяхната зависимост.

Как могат двама души, възстановяващи се от зависимост към алкохол или наркотици, да се подкрепят един друг?

След като и двамата завършат отделни курсове на лечение (или една и съща програма по различно време), пациентите могат да намерят нови начини да прекарват приятно времето си заедно и да се подкрепят един друг, оставайки чисти. Това е важно за тяхното възстановяване, той като им позволява да намерят нови начини да се свържат един с друг, без да употребяват наркотици или алкохол. Могат също да прилагат това, което и двамата са научили по време на терапията, за да си помагат един на друг да избягват факторите за рецидив и да се подкрепят взаимно, ако изпитват силно желание за употреба.

Фамилна терапия за партньори и приятели

Въпреки че приятелите и семейството не трябват да посещават една и съща рехабилитационна програма заедно, те могат да посещават фамилна терапия, която осигурява среда, където членовете на семейството, партньорите и приятелите могат да конфронтират пациента за неговото поведение и да му определят граници.

„Семейството и приятелите могат да подкрепят пациента, но е от огромно значение те да не контролират лечението му или да се опитват да се лекуват вместо него“, казва Александрия. „Пациентът е пълнолетен човек, макар и често пациентите да постъпват в програмата емоционално незрели. Това, което става, е, че семейството смята, че за да остане пациентът трезвен, то трябва да контролира неговите действия. Това отнема отговорността на пациента. За него поемането на отговорност за собственото му поведение е решаващо важен резултат от успешната рехабилитация.“

Като допълнение към фамилната терапия, семейството може да посещава отворени сбирки на АА/АН с пациента или групи на Ал-Анон. Последните са насочени единствено към семейството и приятелите на зависимия човек и целта им е да дадат на близките разбиране за поведението на зависимия и за това как най-добре могат да му помогнат.

Източник

 

Share Button