Щастието означава ли постоянно да се чувстваме добре?

щастието

Работата на рекламните агенции е да ни карат да искаме и да копнеем за повече.

***

Какво е щастието? Може би това е въпрос, който не си задаваме често, защото отговорът ни се струва доста прост. Но ако не дефинираме ясно какво значи щастието за нас самите, другите ще определят това. Например, корпорациите харчат милиарди долари за рекламни кампании, в които на потребителите се натрапват готови дефиниции за щастие.

Работата на рекламните агенции е да ни карат да искаме повече и да копнеем за повече неща. Най-често използваната им тактика е да ни убеждават, че техните продукти или услуги ще ни направят по-щастливи. Щастието според тях се основава на вариации на принципа на удоволствието. Да се подчиняваме на принципа на удоволствието означава, че избягваме болката и търсим удоволствието. Тоест, искаме много позитивни (или по възможност страхотни) преживявания, които да ни карат да се усмихваме. В същото време избягваме преживяванията, които ни правят тъжни или гневни.

Въпреки че дефиницията за щастието като основано на принципа на удоволствието се възприема като всепризната истина, все пак си струва тя да бъде оспорена. Целта на тази публикация е именно такава.

***

Проблемът с принципа на удоволствието е, че той не се основава на реалността. Понякога дадени събития ни носят огромна радост. Други събития пък ни носят тъга. Ако си мислим, че можем да контролираме количеството хубави или лоши преживявания в живота ни, може да се каже, че това е проблем. Такава нагласа навярно би довела до опити да се отблъснат негативните преживявания, за да имаме повече удоволствени такива. С други думи, ако се подчиняваме единствено на принципа на удоволствието, това в крайна сметка ще ни донесе не по-малко, а повече страдание.

Вместо да определяме приятните преживявания като добри и неприятните като лоши, може да подходим по различен начин. Сами по себе си удоволствието и болката не са нито добри, нито лоши.

***

В някои случаи болката е най-здравословната реакция. Например, един от най-близките ми другари беше кучето ми Айнщайн. Бяхме най-добри приятели в продължение на 16 години.

Бяхме почти неразделни и наистина беше привилегия да бъда до него до последния му дъх. Спомням си, че след като почина, изпитах всеобхватна тъга. Плаках повече, отколкото може би през целия ми живот преди това. Болката беше много дълбока и толкова далеч от удоволствието, колкото можех да си представя и въпреки това, това беше най-добрата емоция, която можех да изпитвам в момента.

Не очаквах тъгата да ме завладее толкова силно. Но когато това се случи, не се опитах да я спра. Оставих я в себе си толкова дълго, колкото беше нужно. Ако в този момент си бях казал: „Това чувство е лошо, трябва да се махне“, щях да се лиша от тази важна стъпка в процеса на скърбене за едно от най-скъпите ми същества.

***

През 2017 г. в „Списание по експериментална психология“ е публикувано изследването „Тайната на щастието, да се чувстваме добре или да се чувстваме автентични на самите себе си“, което включва почти 2500 студенти в 8 държави. Изследователите установяват, че участниците се определят като по-щастливи, ако самите те определят емоциите, които изпитват, като желани. В случая е без значение дали тези емоции са приятни или неприятни, важно е единствено дали са желани. С други думи, да си позволим автентично преживяване на емоциите си е по-важно от това, дали тези емоции са позитивни или не.

щастието

***

Ако си кажем например, че гневът или тъгата са лоши емоции и не трябва да ги изпитваме, отказваме на самите себе си възможността да изпитваме естествени и напълно здравословни емоции. В дългосрочен план потискането на емоциите дори може да застраши здравето и благополучието ни.

Ако „прегърнем“ тъгата и гнева като валидни емоции, които заслужават да бъдат изразени, как да го направим по здравословен начин? В зависимост от трудностите, които преживявате в момента, отговорът може да варира. Независимо дали става дума за гняв, тъга или нещо друго, здравословното изразяване на негативни емоции включва два аспекта. Първият е, че това не бива да наранява околните. Вторият е, че това би трябвало да ни помогне в крайна сметка да се почувстваме по-добре за себе си.

В моя случай, когато Айнщайн почина, плачът не нарани мен или някой друг и ми помогна да се почувствам по-добре. Да си представим друг сценарий обаче. Например, по новините непрестанно се говори за расистки прояви. Какво да направим, ако ние самите сме жертва или свидетели на расизъм и се разгневим от това?

Въпросът, който можете да си зададете, е: „Какво ще направя с това чувство?“ Да го „бутилирате“, да търсите отмъщение или да се вкопчвате в негативизма са рецепти за нещастие. Но ако искате за изразите емоциите си по начин, който не наранява вас или околните, това ще ви накара да се почувствате по-добре.

***

Не трябва да толерираме насилието – по тази причина поставянето на граници е важно. Махатма Ганди или Роза Паркс са добри примери как човек може да изразява емоциите си, като отказва другите да го тъпчат. И двамата са отказвали да позволят на несправедливостите във външния свят да намалят чувството им за субективно благополучие и щастие. Те са слушали и са давали израз на възмущението, което са изпитвали. Живели са в съответствие с ценностите, в които са вярвали. И са го направили по такъв умел начин, че това е подобрило не само техния живот, но и света като цяло.

Ако Ганди или Роза Паркс разбираха щастието като „по-малко болка и повече удоволствие“, щяха ли да се борят срещу несправедливостите, доминиращи в родните им страни? Като са изразявали възмущението си по начин, който не наранява тях самите или околните, те са живели по пълноценен и достоен за възхищение начин. Въпреки че повечето от нас навярно няма да променят курса на обществото или историята по такъв начин, техният пример ни показва, че всеки от нас има възможността да отхвърли тези вярвания за щастието, които се основават единствено на принципа на удоволствието.

***

Истинското щастие изисква от нас да сме във връзка с емоциите си и да ги приемаме, а не да отхвърляме това, което имаме. Това не означава, че отхвърляме промяната. Всъщност, като приемаме това, което животът ни дава, вместо да робуваме на етикетите „добро“ и „лошо“, придобиваме ясен поглед. Тази яснота ни позволява да не вземаме решенията си на базата на това, че искаме повече от нещо или по-малко от друго. Вместо това идва осъзнаването, че щастието е възможно, независимо какво ни поднася животът.

щастието

Автор: Робърт Пъф

Източник: https://www.psychologytoday.com/intl/blog/meditation-modern-life/201901/is-happiness-about-feeling-good-all-the-time

Please follow and like us:
0

Защо получаваме главоболие, когато не изпием кафето си?

Кофеинът е любимият ни наркотик. Но ако пропуснем „да си вземем дозата“, това може да е истинско главоболие по повече от един начина.

Кофеинът е стимулант. Той бързо достига мозъка и блокира аденозинoвите рецептори отговорни за притъпяването на мозъчната активност. Като се блокира този процес, изпитваме оживление, съсредоточено внимание и лека еуфория. Тези ефекти могат да подобрят справянето ни с определени задачи, изискващи внимание, като шофиране или да останем будни по време на цялата лекция.

Това е положителната страна на кофеина. Отрицателната е, когато не получаваме обичайната доза. Поради очакваното въздействие върху мозъка след чашата сутрешно кафе, понижената активност при липсата ѝ изглежда по-дълга и по-дълбока.

Другият проблем е, че кофеинът е пристрастяващ. Когато не получаваме това, към което сме привикнали, може да се чувстваме уморени, раздразнителни и настроението ни да се променя рязко. Това се нарича абстиненция. Много хора редовно пият напитки с кофеин, за да избегнат тези преживявания.

Най-честият симптом на кофеиновата абстиненция е главоболието. То обикновено е леко и краткотрайно с продължение от ден-два, въпреки че понякога може да трае до седмица. Обикновено се усеща като стегната лента около главата. Освен това кофеиновата абстиненция може да отключи мигрена при някои хора.

Главоболието при кофеинова абстиненция се дължи предимно на това, че лицето и главата са най-активните и най-чувствителните части на тялото. За да може мозъкът да разбира точно какво се случва, сигналите трябва да са точни.

При всяко изкривяване на сигналите, „съобщенията“ могат да се изгубят в превода или резултатът да е погрешно „съобщение“. Една теория за главоболието е, че мозъкът интерпретира погрешно сигналите, които получава от главата, и ги интерпретира като главоболие.

Някои нива на кофеинова абстиненция се изпитват от около половината хора, които пият редовно чай или кафе, ако прекъснат приема. Колкото повече и колкото по-често пием кафе, толкова по-вероятно е да изпитваме симптоми на абстиненция, ако спрем да приемаме кофеин.

Въпреки това симптомите могат да се появят и при хора, които пият само по една чаша кафе на ден. Също така само три последователни дни на редовно пиене на кафе са достатъчни, за да се чувства човек зле, ако спре да го пие.

Кофеиновата абстиненция се случва само при прекъсване на приема. Малки количества кофеин (например четвърт чаша кафе) предотвратяват главоболието. Дори ако кафе машината е повредена и кафето е с по-малко съдържание на кофеин, няма да изпитате симптоми на абстиненция.

Но ако спрете кафето рязко, пикът на главоболието обикновено е ден или два след изключването на кофеина от менюто.

Разбира се, ако абстиненцията е проблем, лекът е прост. Всяко главоболие, причинено от липса на кофеин, бива облекчено или напълно премахнато след 30 минути или един час след изпиването на чаша кафе или чай.

Всъщност австралийски изследователи са открили, че ако дадат чаша безкофеиново кафе на човек в абстиненция, но му кажат, че кафето е с кофеин, това е достатъчно той или тя да се почувства по-добре. Разбира се този трик няма да проработи, ако сами си купите кафето.

Кофеинът има и някои болкоуспокояващи свойства. Обикновени болкоуспокояващи като нестероидни противовъзпалителни медикаменти, аспирин или парацетамол могат да са по-ефективни, когато са в комбинация с кофеин (в една доза обикновено има около 2 до 3 пъти повече кофеин отколкото в чаша кафе).

За главоболията, които се появяват нощем, тези поради махмурлук и мигрена, чаша кафе или чай може да е ефективно обезболяващо сама по себе си.

Това болкоуспокояващо действие не се дължи само на това, че се чувстваме по-малко стресирани или защото се разсейваме по-малко от болката след чаша кафе или чай. Оказва се, че същите аденозинови рецептори, блокирани от кофеина, имат роля в произхода на главоболието, както и други видове болка.

Над 90% от хората в зряла възраст пият кафе или чай и това им помага за разсънването, както и за набавяне на нужната енергия да правят нещата, които трябва да бъдат свършени. Не е трудно да си представим главоболията без това.

Източник: https://theconversation.com/health-check-why-do-i-get-a-headache-when-i-havent-had-my-coffee-100163

Please follow and like us:
0

Рецидивът означава ли провал?

Рецидивът често е част от зависимостта и нейното лечение. Какво означава това понятие можете да научите повече от тази статия.

Той направи рецидив – това означава ли, че се е провалил?

Изглежда, че всеки път се повтарят старите глупости, отново и отново.

Той няма ли някога просто да РАЗБЕРЕ?

Тези думи бях изказани на много висок глас от един баща, чийто син беше зависим към наркотици: от мен.

Не, не, това не е скорошна тирада. Днес всичко все още е наред с моя син. Това са думи, които още отекват между стените на дома ни.

Всички се развиваме и учим в процеса, в който сме родители на някой със зависимост. Когато за първи път навлязох в този свят, начинът ми на мислене беше рязък и сух, черен и бял. Ти или се възстановяваш, или не. Ако не се възстановиш, си се провалил.

Е, да се учиш е трудно, особено ако вече си възрастен. А когато ученето означава първо да се отучиш от това, което смяташ, че е вярно, тогава е особено трудно.

Мъчих се много. Отне ми буквално години, за да разбера това, което толкова много хора ми казваха отново и отново: рецидивът е част от възстановяването. Беше ми трудно да приема тази идея, когато не можех да я свържа с това, което бях преживял и в което вярвах в живота си.

Спомням си как изпратих Алекс в първата му рехабилитационна програма. Беше толкова лесно. Защо не се бяхме сетили за това по-рано? Да го изпратим някъде, да напишем голям чек и той да се върне вкъщи излекуван.

Боже, колко бях глупав!

На гнева не му отне много време, преди да излезе на повърхността. Всъщност две седмици. Какво по дяволите – две седмици и всичко си е постарому, като изключим, че банковата ми сметка е на минус с 6000 долара.

Последваха още много гняв, време и още твърде много долари – дори не искам да мисля за тях. Рецидивът е част от възстановяването. Не знам каква е статистиката за броя хора, които са зависими и които успяват от първия път да „разберат“, но тя не е много свързана с нашата история.

Това, което научих, е, че възстановяването е процес, който включва много неща и многобройни променливи, от които рецидивът е само един компонент. Това не означава, че приемам рецидива, защото е част от пакета – означава само, че имам по-добро разбиране за процеса и съм способен да живея в реалността.

рецидивът

И така, рецидивът означава ли провал?

Провал е действието, при което не опитваш. Ето как го разбих на прости изрази и понятия за себе си. Когато бях по-млад, често карах водни ски. Първият път, когато участвах в ски слалом, паднах и ако си спомням добре, това беше на първия ми опит да завия около топката. Когато се опитах да направя някои трикове, паднах при първия си опит да направя завъртане на 360 градуса.

Провалът не означаваше, че аз съм се провалил. Щеше да бъде провал, ако се бях качил на лодката и повече никога не бях карал ски. Провалът не е резултат от това, че не си успял. Провалът е резултат от това, че не си опитал или си се отказал.

Същото е и с рецидива на моя син. Ще остана до него. Независимо колко пъти е необходимо.

Източник

Please follow and like us:
0