Бодибилдинг: рисковете на хранителните добавки

Самоубиваме ли се, за да изглеждаме красиви?

Джаред тренира във фитнес зала в западната част на Сидни (Австралия) и там той е мъжът, когото зяпат хората, мъжът, който доказва това, което всички искат да вярват: че можете да промените тялото си чрез здрави тренировки.

Тежейки малко над 120 кг, Джаред може да вдигне 280 кг.

Когато тренира за състезания по бодибилдинг, той яде ориз, грах и пиле и драстично намалява мазнините си през последните седмици.

Няколко месеца, след като печели второ място на националното състезание по бодибилдинг, Джаред припомня на последователите си за тази трансформация, когато публикува стара своя снимка във Фейсбук страницата си Jarrad Wheeler: Competitive Bodybuilder.

„Трябва да знаете откъде сте тръгнали, за да продължите напред и да израствате“, пише той.

Снимката е от преди няколко години – 2011 г., когато Джаред точно е започнал да вдига тежести – тийнейджър със закръглен корем, позиращ пред огледалото в банята.

„Бях пълен и доста ме тормозеха в училище заради теглото, и точно си бях боядисал косата червена“, казва той.

И така той започва да отслабва и оформя мускули. От самото начало смята хранителните добавки за необходими.

Първо голяма опаковка протеин на прах, за да е сигурен, че получава достатъчно аминокиселини, за да растат мускулите му, и след това силно стимулираща добавка преди тренировките – прах, който смесвал с вода, и който му давал допълнителна енергия за тренировката.

В същата година националният регулатор забранява продажбата на тази добавка в Австралия, след като една от съставките – стимулант – бива свързан със смъртни случаи в САЩ.

Джаред се превръща в потребител на спортни добавки, тъй като тези продукти, някога използвани само от професионални спортисти, започват да навлизат в масова употреба.

От 2012 до 2017 г. продажбите на спортни храни, витамини и диетични добавки в Австралия нарастват с над 50% до 3,7 милиарда долара.

Онлайн продажбите се увеличават с 49,5% до 1,3 млрд. долара за същия период.

Отчасти причината за това е появата на множество фитнес зали – до 2016 г. повече от 800 нови зали отворят врати в Австралия всяка година.

Нарасналата употреба на добавки създава нов риск за общественото здраве.

Всяка година добавките стават причина за 23 000 случая на прием в спешните отделения в САЩ – най-големия пазар на такива добавки в света.

Има данни за увреждания на черния дроб, бъбреците и сърцето.

бодибилдинг

Това притеснява Джаред, всяка седмица той вижда млади хора във фитнеса да се хвърлят с главата надолу в консумация на спортни добавки.

Веднъж той взел толкова много Л-карнитин (популярна сред бодибилдърите добавка), че потта му започнала да мирише на развалена риба.

Въпреки това той взима до 20 вида добавки, когато тренира за състезание, включително таблетки кофеин и приспивателни.

Австралия има по-строги регулации, отколкото САЩ, за това какво може да се слага в добавките.

Но регулацията се прилага само за съставките, които са били идентифицирани като опасни, и може да мине много време между излизането на продукта на пазара и установяването на опасност от националния регулатор.

„Поучих се от грешките си“, казва Джаред.

„Но ми се иска да имаше някой, който да ми каже какво да правя, който да ми даде правилен съвет.“

Отделно от проблема с новите и неизвестни съставки, има и проблем с добавките, които съдържат скрити съставки.

Регулаторите в Австралия изследват само частица от продаваните добавки.

Когато ги изследват, често откриват забранени вещества.

През последните 10 г. регулаторите в САЩ са открили 850 диетични добавки със скрити съставки.

Добавките са само част от цяла поредица продукти за бодибилдинг, която преминава в черен пазар, снабдяван от престъпни мрежи.

В единия край са протеиновите шейкове. В другия – анаболните стероиди.

Националната статистика за престъпността, оповестена през 2017 г., показва рекорден брой арести заради стероиди и втория най-висок брой конфискации на стероиди.

Източник

Please follow and like us:
error0

Защо да гледате филма „Доза Щастие“?

Тази седмица имах удоволствието да гледам филма „Доза Щастие“ по книгата на Весела Тотева „Падение и спасение“. Това е филм с кауза в най-истинския смисъл на думата. Една лична и откровена история, която докосва и вълнува дълбоко.

На събитието една дама ми каза: „Знаеш ли, когато бях малка, баща ми избираше определени филми и ни караше да ги гледаме цялото семейство заедно, а след това отделяхме по два часа, за да ги обсъждаме. Тогава това ме ядосваше. Струваше ми се досадно и като загуба на време. Много по-късно разбрах какъв подарък ми е направил с това. Мисля, че филмите с важни послания не бива да се оставят просто така – да ги изгледаш и край. За тях трябва да се говори.“

Този разказ ме стопли. Вярвам, че няма по-ценен дар, който можеш да получиш от близките си, от пълноценно време заедно и възможността да се споделяш. От това да усещаш, че принадлежиш. Няма по-ценен дар от този да можеш да разкриваш мислите и чувствата си, без да бъдеш цензуриран и съден. Много силно свързах преживяванията си от тази история с преживяванията си по време на филма. Те са двете страни на една и съща монета. 

Когато говорим за зависимост към и употреба на вещества, ние не можем да се фокусираме само върху наркотиците. В центъра винаги е човекът и неговите преживявания и нужди. Ние разглеждаме зависимостта като симптом. Като огромен червен флаг за нещо, което се случва с личността. Не можем да извадим човека от неговото обкръжение, от средата му – от семейството и роднините, от приятелите, от всички значими други. Ние не сме самотни същества на самотен остров. Или поне рядко сме самотни, защото сме сами.  По тази причина, когато говорим за зависимост, винаги мислим за нея като съставена от три компонента – човекът, който употребява, средата, в която функционира, и веществата. Не можем да изключим нищо. Всичко е важно и има значение.

Филмът сам по себе си е една история за връзката ни с другите. Или за липсата на такава. Това е филм за копнежа по това да бъдеш важен за някого. Някой да те види и да вярва в теб. Това е филм за желанието да сме свързани и зова за помощ през бунта. Това е филм за пътя към щастието и смисъла. За пътя, по който се изгубваш.

Това е филм, който задава въпроси, а не дава отговори.

И ако успях да сдържа сълзите си, докато гледах, то на изповедта на екипа и актьорите се предадох. Адмирации за желанието, волята, посвещението и куража им да се впуснат в тази нелека задача. Да даваш гласност на теми като употребата на наркотици и зависимостта никога не е лека задача. Да отстояваш важността на подобни теми – още повече.

Не можем да продължаваме да затваряме очите си пред темата за употребата на наркотици и зависимостта. Не можем да продължаваме да се правим, че това не ни засяга. Че това е нечия чужда история и нечия чужда отговорност. Зависимостта е болест, която засяга много семейства в България. Тя не е проблем само на индивида. Тя е проблем на общността, на обществото. Филмът „Доза Щастие“ е по лична история, но в същината си тази лична история не е частен случай.

Габор Мате казва: „Наркотиците – като хероин, морфин, кодеин, а също и алкохолът – всички те са болкоуспокояващи. По един или друг начин всички те облекчават болката. Ето затова, когато се опитваме да разберем пристрастяването, истинският въпрос не е защо си зависим, а защо те боли.“

Когато гледате личната история на Весела, ви насърчавам да не бързате да скачате към заключения и присъди. Насърчавам ви да си дадете шанс и да се опитате да влезете в обувките на другия, задавайки си въпроса: „Какво може да накара този човек да действа по този начин точно в тази ситуация?“ Или както Габор Мате пита: „Защо този човек го боли?“

Марина Попова – психолог и консултант на НИЛНАХ

 

 

Please follow and like us:
error0