Празниците, възстановяването и семейството

Как се справяме с празниците сега, когато нашето пътуване приключи с възстановяване

От Алесия Гордън, родител и застъпник

Аз съм много благодарна и щастлива, защото ще споделя тези празници със сина ми, който продължава своето възстановяване. Той е във възстановяване от три години и половина и всяка година се подобрява и продължава да избира чистия живот. Гордея се с мъжа и бащата, в които се превърна. Гордея се и с майката, в която аз се превърнах.

Това беше агонизиращо пътуване, което продължи 12 години. В началото не бих повярвала, че ще пиша за възстановяването на сина ми и за това как празниците са по-радостни от всякога. Благодарни сме за възстановяването.

В началото на нашето пътуване със зависимостта мислех, че ако обичам достатъчно сина си и ако той обича достатъчно семейството си, ще може да се промени. На всички ни трябваше много образование и време, за да научим и разберем, че той има заболяване и се нуждае от много помощ, за да се научи как да управлява заболяването си. Трябваше да науча и че това е извън моя контрол и зависи от него да направи каквото трябва, за да живее във възстановяване.

Единственият контрол, който имах, беше да го оставя да живее живота си, независимо дали продължава да употребява наркотици или не. Обичах го безусловно, но трябваше да поставя граници за себе си и нашето семейство. Беше трудно! Бяха ми необходими много практика и търпение, и вяра, че Бог ще му помогне да открие пътя си. Всички направихме грешки по пътя, но винаги полагахме усилия, за да се поучим от тях.

Нашият син опита няколко опции за професионално лечение. Някои бяха разпоредени от съда, други бяха доброволни. Той опита резидентна (затворена) програма, групи на Анонимни наркозависими, медикаментозно асистирано лечение и спонсори. Последното лечение преди продължителното му възстановяване беше шест месеца в резидентна програма и после шест месеца в защитено жилище с интензивно амбулаторно лечение. Чувствам, че всеки период на лечение го научи на нещо, даде му инструменти, помогна му да стане по-силен, помогна му със самооценката и му помогна да добие увереност в своята способност да управлява заболяването си.

Празниците са стресиращи заради нашето много голямо разширено семейство и събиранията, които винаги включват алкохол. Първата година от неговото ранно възстановяване решихме да се съберем само с най-близките членове на семейството ни и да няма алкохол на празненството ни. Следващата година той реши да дойде на събирането на по-голямото семейство и доведе приятел, който също се възстановяваше. През последната година присъства на няколко семейни празненства, на които имаше алкохол. Хубавото е, че той има приятели, които идват с него, и че има други членове на смейството, които също се възстановяват, както и много други, които са решили да не пият. Ние сме много разнообразна група и повечето от нас приемат с емпатия хора във възстановяване.

Струва ми се, че веднъж като си се ангажирал с възстановяването си, можеш да се научиш на начини за справяне и да помагаш и на други възстановяващи се. Моят син беше в състояние да мисли трезво и по-логично и откри, че има много хора в семейството ни и в нашия кръг, които се възстановяват, както и такива, които просто са решили да не употребяват вещества.

Веднъж щом мозъкът ти получи възможност да оздравее от употребата на вещества, си способен да избереш трезвеността. В състояние си да видиш, че има много други, правещи същия избор. Промяната е много трудна, но много хора са се променили. Не е лесно и не е нещо, което се прави с лека ръка. Но възстановяването определено е повод за празник!

празниците

Ако в момента имате член на семейството в активна зависимост, ето няколко неща, които помогнаха на семейството ми да се справя по време на празниците:

  • Дайте пример на семейството си и се грижете първо за себе си.
  • Вашите чувства са валидни! Давайте си време всеки ден, за да усещате това, което чувствате.
  • Настина врявам, че мислите ви, независимо дали са негативни или позитивни, ще проявяват повече от същото.
  • Единственият контрол, който имате, е вашето собствено отношение.
  • От зависимостта може да се оцелее.

Източник

Please follow and like us:
error0

Възстановяването на детето и зависимият родител

Обърнах внимание на собственото си пиене и това беше ключът към възстановяването на сина ми

През една юнска вечер преди три години синът ми беше спрян от полицията, шофирайки по нашата улица с марихуана, прибори за употреба на наркотици и твърде много други деца в колата ми. През тази вечер той не беше под влияние на наркотици. Закараха го в полицейското управление, назначиха му дата за явяване пред съда и се свързахме с адвокат. Много викане, плач и блъскане на врати из вкъщи са нещата, с които се характеризираха следващите дни.

Десет месеца по-късно последва ново спиране от полицията и този път синът ми беше под въздействие на марихуана, заради което срещу него беше възбудено съдебно преследване в качеството му на пълнолетен. Похарчихме хиляди долари. Консултирахме се с много професионалисти. Опитахме много видове специализирано лечение, като например дневни програми и стационарно лечение. Никаква емоционална или финансова болка не беше достатъчно голяма, за да не преминем през нея, докато негативните страни от употребата на марихуана за него не надделяха над позитивните.

Но тази история няма да бъде за неговия път. Тя е за кореспондиращата история на една 50-годишна жена, пиеща твърде много още от гимназиалните си години и сега опитваща се да се справи със зависимостта на най-голямото си дете. Вечерта, когато полицията доведе сина ми вкъщи, аз пиех вино. Колко чаши? Три? Четири? Не си спомням. Доливах си и губех бройката. Макар да не бях пияна, аз пиех. Сигурна съм, че ако трябваше да отида в полицейското управление, за да го прибера, щеше да се усеща по дъха ми. Радвам се, че не се наложи да шофирам през онази вечер.

Колко други родители имат син или дъщеря, борещи се със зависимост, а отричат своята собствена? Колко странно е да кажеш на някого, че твоята зависимост (към нещо социално по-приемливо като алкохола) е управляема, приемлива, позната и обичайна, докато тази на детето ти е престъпна, лоша, срамна?

Дълбоко в себе си от години знаех, че пия твърде много. Махмурлуци. Лоша продуктивност на работа. Части от вечерите, които не мога да си спомня. Заспиване както съм си с дрехите. Шофиране в нетрезво състояние.

В течение на две години и половина от първия му арест, през два прекъснати опита да учи в колеж далеч от вкъщи (невъзможно за него, имайки предвид ежедневната му употреба), аз му бях много гневна. Чудех се: „Защо просто не пие алкохол? Аз можех да пия по време на колежа.“ Настина мислех, че щеше да бъде по-лесно за всички ни, ако той просто беше избрал зависимост, за която знаех нещо! В крайна сметка израснах с „активно пиещ“ като мой родител. Знаех за махмурлуците! Чудех се защо той не може да го промени. Приятелите ми ми задаваха подобни въпроси. Отговарях, без да мога сама да повярвам: „Той просто не харесва алкохол“, сякаш това беше толкова странно нещо. Все още не разбирах, че той страдаше от зависимост към вещества и нито един наркотик не е допустим за него.

възстановяването

Таях толкова много гняв към него, към самата марихуана, дори към професионалистите, които работеха с него и се опитваха да ме въвклекат в семейната терапия. Съпротивлявах се на семейната терапия, защото изцяло обвинявах сина си за този проблем. Не се съгласявах и на семейно консултиране, защото, както сега осъзнавам, не исках за говоря за моето пиене и да бъда конфронтирана за него. Веднъж бях конфронтирана от приятелка и я отрязах веднага. Отказах да спра алкохола по време на тридневното посещение при сина ми в рехабилитационната програма в Нашвил, Тенеси, когато водещите на семейните срещи настойчиво помолиха всички ни да не употребяваме никакви психоактивни вещества, докато сме на посещение при близките си. Пиех всяка вечер, докато бях там.

След това един ден нещо се промени. След като бях пила до късно вечерта вкъщи миналата есен, което съвпадна с връщането на сина ми от колежа – изтощен, стресиран и тревожен заради употребата си на вещества – той ми каза, че не само не би могъл да живее повече в залетия от наркотици колеж, но не би могъл да живее и вкъщи с моето пиене. Точните му думи бяха: „Това не е безопасно място за мен, където да живея, ако ще се възстановявам.“ Това ме сряза. Думите му бяха 100% истина и ме ударих като един тон тухли. Трябваше да спра да пия.

Надявам се, че историята ми може да помогне на някой друг. От онази съботна сутрин, излизайки от последния си махмурлук, поех ангажимент към себе си и към сина ми, че той повече никога няма да види с питие. Работя над собственото си възстановяване и сега мога да го подкрепям както трябва. Пътят все още е труден и за двама ни, но е толкова по-лесно сега, когато вече не соча сина си с лицемерен пръст, повторно изброявайки всички минали събития, свързани с употребата му на наркотици. Бих ли искала той да изброява детските си спомени от пияната си майка? Не. И двамата трябва да продължим напред.

Може да звучи като нещо очевидно, но алкохолът е толкова наркотик, колкото и марихуаната. Горда съм да кажа, че към момента, в който пиша това, синът ми не е употребявал вещества от три месеца, а аз не съм пила от шест месеца. И двамата сме трезви ден по ден и това е едниственото, което мога да кажа със сигурност. Но изкарването наяве на поколенческия цикъл на зависимост в семейството ми беше твърде закъсняло, а след това цикълът беше прекъснат – и това стана, поне отчасти, заради истината, която най-накрая беше изречена.

Източник

Please follow and like us:
error0