Изкуството да не правиш нищо

Красотата да не правиш нищо е целта на целият ти труд, крайното постижение, за което най-горещо те поздравяват. Колкото по-елегантно и възхитително умееш да не правиш нищо, толкова повече си постигнал в живота. Освен това не е задължително да си богат, за да го изживееш. Има още един прекрасен израз на италиански: l’arte d’arrangiarsi – изкуството да правиш от нищо нещо. Изкуството да превърнеш няколко прости продукта в пиршество или няколко събрали се приятели- в празник. Всеки с талант да постига щастието може да направи това, не само богатите.

За мен обаче главната пречка в преследване на удоволствията беше втълпеното ми чувство за пуританска вина. Наистина ли заслужавам това удоволствие?

Исках да се заема с удоволствието като с домашно или като с мащабен проект на безпристрастната наука. Размишлявах над въпроси като: „ Как най-ефикасно да увелича максималното удоволствие?“  Чудех се дали да не прекарам цялото си време в Италия в библиотека и да направя проучване върху история на удоволствията. Или пък да интервюирам италианци, прекарали живота си предимно в наслада, да ги разпитам какво чувстват и след това на напиша статия по темата.

Когато осъзнах, че единственият належащ въпрос е: „Как аз разбирам удоволствието?“, и че наистина съм в страна, където хората ще ми позволят да изследвам свободно този въпрос, всичко се промени. Всичко стана…възхитително. Само трябваше всеки ден да се питам за първи път в живота си: „Какво ще ти хареса на теб да правиш днес, Лиз? Какво ще ти донесе наслада днес?“ („ Яж, моли се и обичай“, Елизабет Гилбърт)

Спомнете си колко пъти сте изпитвали вина, когато сте открадвали малко време за себе си. Или сте оставали с усещане за пропиляно време само защото сте зачели някакъв роман, а не полезна техническа литература. Все бързаме, оптимизираме, максимизираме, стремим се към ползи и ефикасност, стресираме се дори от почивките си, защото ги планираме до най-малък детайл. Правим графици и за свободното си време. Държим всичко под контрол. Контрол, контрол, вина и пак контрол. И следва емоционален взрив и колапс, ако нещо се обърка. И често се връщаме по-уморени от почивка, отколкото сме били преди нея. Или натоварени с вина, защото всъщност просто „си клатехме краката, вместо да свършим нещо полезно.“ Сякаш не заслужаваме това време за себе си.

Изкуството да не правиш нищо е изкуството да живееш. Да се радваш на живота. Да го чувстваш с всяка частица от тялото си. Да го дишаш с цялата си същност. Изкуството да не правиш нищо е позволението в знак на любов към себе си, което си даваш да се радваш.

Изкуството да не правиш нищо се крие в способността да изпитваш удоволствие с всяка клетка на тялото си. Да разбереш от какво имаш нужда и да си позволиш да му се насладиш.

Красотата от нищоправенето се крие в това да забавим темпото за момент, да укротим безспирния си ум, да отпуснем тялото си, да се отдадем на нещо, което ни провокира емоционално и да го усетим с всяка своя фибра. Bel far niente, както го правят италианците, е страстта на живота и страстта към живота. Изкуството да не правиш нищо е способността да превърнеш всеки малък момент в празник, в източник на удоволствие и щастие.

А всеки момент може да е щастие и празник, ако се потопим изцяло в него. Ако си позволим да присъстваме в него с цялото си същество, с всичките си сетива.

От срещите със скъпи приятели до книгата и чаша чай в студена зимна вечер. Или просто да изядем един сладолед на пейка в парка.

И така… остана само да се попитаме: „Какво ще ти хареса на теб да правиш днес? Какво ще ти донесе наслада?“

Share Button

По пътя на промяната

Промяната е гадно нещо. Няма значение каква е. Може да е толкова незначителна, колкото да свалите 5 килограма или толкова голяма, колкото да решите да предприемете лечение за зависимостта си.

Всъщност промяната е шанс за нещо по-добро.

Отделете малко време и помислете за една област от живота си, която искате да промените. Това може да бъде всичко – вашето тегло, употребата на алкохол, кариерата, бракът ви или каквото и да е друго в живота ви. Вероятно много от вас имат доста опции.

Сега, когато имате тема, какво се случва с вас? Някои могат да чувстват надежда и радост, докато мислят за промяната, докато други могат да се чувстват уплашени, колебливи, объркани или комбинация от тези. Каквото и да изпитвате е напълно нормално. Безпокойството, страхът и дори радостта могат да бъдат естествен отговор на плаването в неизвестното. И плаването в неизвестното изисква временно пребиваване извън сигурността.

Има обаче няколко важни въпроса, чиито отговори могат да направят процеса по-малко обезсърчаващ. Помислете върху тях, когато вече имате конкретна цел за промяна.

  1. Защо искате да направите тази промяна?
  2. Кой са трите най-важни причини, поради които искате да направите промяната?
  3. По скалата от 0 до 10 колко важно е за вас да направите тази промяна
  4. Защо сте на (тук напишете вашата цифра от предходния въпрос), а не 0?

Отговорите на тези въпроси ще бъдат платната, които непрекъснато ще ви тласкат в посоката, в която искате да отидете, дори и при силни бури и съпротива. Всеки път, когато се впускаме в различна посока и се опитваме да променим някоя част от нашия живот, ще срещаме съпротива – или от нас, или от хората около нас. Важното е да не се отказваме и да се държим здраво за решението си.

Има малко неща, които провокират нашите съпротиви така, както зависимостта от алкохол и наркотици. Пристрастяването ни привлича в една посока, докато последиците от нашия живот и това, че виждаме остатъците от неуспешните взаимоотношения, провала в работата и др., ни привличат в обратната посока.

Въпросите по-горе ще ви помогнат да изясните вашите ценности и защо искате да направите промяната.

Когато започнете промяна, понякога се случва да се подхлъзнете и да се провалите, а след това започвате да се самообвинявате, обезсърчавате и накрая се отказвате да продължите. Никога не се случва перфектно. Важно е да помните това и да не губите пътя.

Или често мислите повече за другите около вас – защо родителите ви, съпругата ви, съпругът ви искат тази промяна, а не защо тя е важна за вас. Тези четири въпроса помагат на вас и на хората около вас да мислят и да решават сами какви промени искат да направят.

Не забравяйте, че желанието за промяната означава, че сте в ситуация, в която не се чувствате комфортно и искате да напуснете това пространство, но то поне е познато, а да го напуснете е риск и понякога това е плашещо. Това не е лесен процес, но може да се направи малко по-лесно, като отговорите на тези четири въпроса за себе си или попитате близките си хора какво мислят по тях.

И ако се опитвате да накарате някой друг да се промени, не забравяйте, че да му кажете да направи нещо е може би най-малко ефективната помощ, която можете да му окажете. Преди да успеете да накарате някого да реализира ново поведение, трябва да разберете защо прави старото. След това, след като разберете защо, тогава може би можете да помогнете да намери своите начини за промяна. Но само ако е готов!

Затова опитайте тези въпроси върху себе си и кой знае кой или какво ще ви мотивира да извървите своя път на промяната.   

Източник

 

 

Share Button

6 мита за зависимите жени – част 2

В първата част на статията разгледахме две от най-разпространените погрешни схващания за жените и зависимостта. Ето и останалите четири мита:

  1. Стигмата към зависимите мъже и жени е една и съща.

И жените, и мъжете, които са зависими, често са съдени строго от обществото заради своята зависимост. При жените обаче стигмата е дори по-голяма. Това от своя страна разколебава много от тях да признаят проблема си и да търсят помощ.

Жените имат много роли и отговорности, като това включва и ролята на майка, което допълнително засилва срама. Бременните зависими се сблъскват с най-голямата стигма. Според проучване 25% от бременните жени, които имат опиоидна зависимост, остават нелекувани и изследователите са убедени, че стигмата е част от бариерите, които стоят пред лечението им.

  1. Злоупотребата с вещества повлиява жените по същия начин както мъжете.

Изследванията показват, че жените се пристрастяват към лекарствата по-бързо и по-бързо повишават дозата. Това развитие на толеранс е наблюдавано специално за опиати, канабис и алкохол. В процеса на лечение жените често са изправени пред повече медицински, поведенчески, психологически и социални затруднения.

  1. По-вероятно е жените да търсят помощ и лечение на зависимостта си.

Жените се сблъскват с редица пречки пред лечението за зависимостта си, включително семейни отговорности, финансови ограничения, транспортни проблеми и стигми. Изследванията показват, че вероятно в резултат на тези пречки жените са по-малко склонни да получат подходящо лечение заради злоупотреба с вещества или да търсят специализираната грижа, от която се нуждаят.

Много жени се чувстват по-комфортно в център за рехабилитация само за жени, където лечението е съобразено с техните потребности и те могат да споделят чувства и преживявания без разсейване от страна на противоположния пол.

Основните компоненти на лечението могат да включват целенасочена подкрепа за работа по проблемите, свързани с изнасилвания, проблеми с деца, домашно насилие и други форми на травма, както и лечение на съпътстващи заболявания.

  1. Жените се връщат към употреба също толкова често, колкото и мъжете, и по същите причини.

Добрата новина е, че жените, които получават лечение заради злоупотреба с вещества, се справят много добре. Те се връщат към употреба по-рядко от мъжете, може би защото са по-склонни да направят необходимите промени и да използват терапия за емоционална подкрепа.

Когато жените се връщат към употреба, това често е по по-различни причини, отколкото при мъжете. Отрицателните чувства и проблемите с взаимоотношенията най-често предизвикват завръщане към употреба на наркотици за жените, докато мъжете са склонни да се връщат в отговор на положителни преживявания, които ги карат да са по-непредпазливи или да си дадат правото да се отдадат на желанието си.

Всички тези погрешни схващания държат жените в цикъла на срама и пристрастеността. Но с по-голяма инвестиция в изследванията, които са чувствителни към пола през последните години, и в центровете за лечение, предлагащи специализирани програми, съобразени с техните нужди, ние разбираме по-добре от всякога как да подкрепим жените по пътя им към възстановяването.

 

Източник: https://www.psychologytoday.com/blog/where-science-meets-the-steps/201704/6-myths-about-women-and-addiction

 

Share Button

6 мита за зависимите жени – част 1

Жените израстват с различни културни нрави, обработват чувствата си по различен начин и в някои случаи изглеждат по-биологически податливи към определени зависимости. Но много хора не си дават сметка за тези важни различия между половете.

Ето шест от най-разпространените погрешни схващания за жените и зависимостта:

  1. Мъжете по-често стават зависими, отколкото жените.

Това може би е било вярно преди, но ситуацията сега е значително променена. Докато мъжете започват да употребяват на по-ранна възраст от жените и употребяват в по-големи количества, веднъж опитали, и двата пола в равен процент продължават употребата.

Жените са един от най-бързо развиващите се дялове на употребяващите наркотици в САЩ. Приблизително 4,5 милиона жени имат зависимост към наркотици; 3,5 милиона злоупотребяват с лекарства и 3,1 милиона редовно употребяват незаконни наркотици. Употребата на наркотици струва живота на повече от 200 000 жени всяка година.

  1. Жените и мъжете стават зависими по едни и същи причини.

Жените са два пъти по-склонни да страдат от тревожност и депресия в сравнение с мъжете, отчасти поради различията в мозъчната биохимия. Жените с тревожност или депресия често прибягват до самолечение с наркотици или алкохол като начин да се справят с непоносимите чувства.

Известно е, че стресът предизвиква злоупотреба с вещества сред мъжете и жените, но изследванията показват, че жените могат да бъдат по-податливи на вредните последици от стреса и пристрастяването, отколкото мъжете.

Жените са изложени по-често на определени видове травми, които могат да доведат до злоупотреба с наркотици или употребата да е в следствие на такива. Например насилието може да играе важна роля за това как и защо жените попадат в капана на зависимостта. При тях също така са регистрирани повече случаи на кръвосмешение, сексуално насилие и семейно насилие и често са по-уязвими от мъжете на физически атаки/нападение.

Болката е друг общ двигател на пристрастяването и при двата пола. Жените обаче страдат по-често и по-силно от различни видове болки според няколко проучвания и може да се нуждаят от повече медикаменти за облекчаването им. В едно проучване жените са се нуждаели от поне два пъти по-голяма доза морфин от необходимата на мъжете, за да постигнат съпоставимо облекчаване на болката. Те също така са по-склонни да имат хронични и възпалителни състояния като фибромиалгия и остеоартрит.

Хормоните влияят на жените през всички етапи на живота им, което ги прави по-уязвими за определени зависимости. Неотдавнашно проучване открива, че естрогенът може да увеличи възможността жените да започнат и да продължат да използват кокаин. Изследователите установяват, че жените преминават по-бързо към зависимостта към кокаина и имат по-голяма трудност да се въздържат от употребата му. Друго проучване установява, че колебанията в зависимост от менструалния цикъл могат да повлияят на наркотичните желания.

Жените също така са поставени и под определени социален натиск и влияние. Политиката „мама се нуждае от вино“ на социалните медии вероятно оказва влияние върху проблема със зависимостта. Фейсбук групи като „Moms Who Need Wine“ имат десетки хиляди фенове. Една фирма нарича виното си „Сокът на мама“. Пиенето се празнува и отбелязва със статуси, тагове и снимки на коктейли като начин жените да се справят със стреса от майчинството.

Следва продължение…

Източник: https://www.psychologytoday.com/blog/where-science-meets-the-steps/201704/6-myths-about-women-and-addiction

 

Share Button

7 съвета за родители на пълнолетни зависими

Отговорността на родителите започва още преди детето да се роди. Голямата част от родителите признават, че отглеждането на дете е най-отговорното нещо, което правят и вярват, че всяко решение, което вземат, оказва въздействие върху живота му.

Ако сте родител на пълнолетен човек, който е направил или прави деструктивни избори в живота си, това може да е сериозно бреме за вас. Много по-тежко от всяко друго до този момент. Докато детето е все още малко и можете да го възпитавате, вие вероятно знаете как да правите това. Независимо дали ефектът е бил дълготраен или не, поне сте опитвали да въздействате върху негативното му поведение. Сега вероятно ви е по-трудно и даже невъзможно и това ви кара да се чувствате безпомощни, отчаяни и дори да се самообвинявате.

Като пълнолетен човек детето ви вече носи отговорности – правни и морални. Въпреки това, вие все още може да изпитвате необходимост да „оправяте нещата“ вместо него и да поемате последиците от неговите действия и решения. В зависимост от това колко далеч е вашето дете от представата ви за „добро“, толкова може да варират и нивата на срам и вина. Сигурно ви се иска да изкрещите: „Не те отгледах, за да станеш такъв!“

Други родители попадат в капана на приемане на вината, която децата им се опитват да стоварят върху тях. Приемайки обвиненията от своите деца, те започват да изкупуват греховете си като им дават пари, измъкват ги от проблеми със закона, търпят издевателства и грубо поведение над себе си и други.

Някои родители се чувстват изключително засрамени от грешките на своите деца и понасят отговорността като своя, понеже смятат, че ако някога са били постъпили по друг начин, нещата биха могли да бъдат други сега.

Две важни истини

Всички ние допускаме грешки като родители. Да, това е факт. Добрите родители не са перфектни родители. Вероятно е имало множество ситуации, в които бихме могли да постъпим по друг, по-добър начин, но когато децата вече са големи, не можем да преправим или тотално да заличим решения от миналото.

Второто важно нещо е, че веднъж когато децата са вече големи, те имат свободата да променят нещата, които не харесват и да вземат за себе си по-мъдри решения. В този ред на мисли, пълнолетният, вече зрял човек, няма никакво право да обвинява родителите си за решенията, които взема в момента. Най-ценното и най-трудно нещо в зрелостта е свободата да вземаш собствени решение и да носиш отговорността за тях. И повечето поведения са избор – да пия и да употребявам наркотици или да не го правя. Зависимост или лечение? Борба или любов? Честност или лъжи? Работа или лентяйство? Да съграждаш или да разрушаваш?

7 насоки за справяне в подобни ситуации:

  1. Напомнете на детето си, че това е негов избор, а не ваш и този избор е продукт на съзнателно решение, а не на лош късмет или стечение на обстоятелствата. Интервенции могат да се приложат, когато дадете на детето си да разбере, че изборът му рефлектира върху всички членове на семейството, на неговия социален и професионален живот. Изключително важно е цялото семейство да се обедини около решението за лечение и да подкрепят зависимия само в тези му действия.
  2. Предлагайте морална и финансова подкрепа само по отношение на дейности, които подкрепят лечението и здравословния начин на живот на детето ви. Не му давайте пари, ако подозирате, че може да ги използва за да поддържа вредните си навици. Някои родители смятат, че даването на пари е форма на грижа и тази проява би могла да го подтикне към лечение. Това не е вярно. По-удачно е да купите на детето си храна и каквото друго е необходимо, но не и да му давате пари в брой, тъй като има опасност да си купи наркотици, алкохол и/или да играе хазарт.
  3. Потърсете варианти за помощ и лечение и ги предложете на детето си, но не се обвинявайте, ако ги откаже. Няма как да помогнете на някой, който няма желание да си помогне сам. И честно казано, колкото и упорито да се опитвате, няма да успеете. Нещата просто не се случват по този начин.
  4. Обичайте детето си, но помнете, че обичта не означава да го обезвластите. Това на практика означава да не отнемате правото му на избор, както и да не поемате отговорността вместо него. Освен това не бива да му предoставяте силата да разруши цялото семейство.
  5. Не влизайте в ролята на спасител, защото автоматично поставяте детето си в ролята на безпомощна жертва. Най-доброто, което можете да направите, е да насърчите детето си да бъде автономен и отговорен възрастен и да го подкрепяте в този път.
  6. Защитете себе си и останалите членове на семейството. Не е задължително човек да стигне дъното, за да потърси помощ за себе си. Не чакайте проблема да ескалира и да навреди на цялото семейство.
  7. Обичайте себе си. Родителите често правят най-доброто, на което са способни и не бива да укоряват само себе си за лошите избори на порасналото си дете. Ролята на родител е роля за цял живот. Важно е обаче да си давате сметка, че отговорностите на ролята се изменят с порастването на детето. За родителите те намаляват, а не нарастват. Обичта към себе си и познаването на собствените си ограничения биха могли да ви предпазят от това да се завъртите по спиралата надолу заради лошите решения на вашето дете.

Най-важната родителска отговорност е отговорността да направиш детето си автономен възрастен, който взема решения и носи отговорност. Възрастен, който умее да се грижи за себе си. Вашата проява на любов е свързана с това да му позволите да поеме контрол върху живота си, да го насърчавате да израства и да се развива и да му позволите да се учи от грешките си.

 

Share Button

7 истини, ако Вашият близък е зависим

Ако някой, за когото Ви е грижа употребява наркотици, алкохол или играе хазарт, по начин, който вреди на здравето му, семейството, връзките, финансите или други сфери от живота му, вероятно се чувствате отчаяни и отговорни.

В тази ситуация е добре да имате предвид няколко неща :

  1. Зависимостта му няма нищо общо с Вас.

Може да сте негов любим, родител или близък, но зависимостта е лична. Не е изключено през ума Ви да мине идеята, че това се случва заради нещо, което вие сте направили или, че това е нямало да се случи, ако сте направили нещо по различен начин. Зависимостта обаче не е заради Вас. Вината не носи изцеление за никого, но вашето участие и подкрепа в лечението е нещо съвсем различно. Това е нещо, което би помогнало. Простете на себе си и на Вашия близък. Оставете миналото, за да можете да започнете на чисто и да работите върху решаването на проблема.

  1. Детоксът не е равен на лечение.

Това е често срещан мит. Според повечето хора лечението се изчерпва с приключването на детоксикиращата фаза. Употребата на психоактивни вещества както и играта на хазарт са далеч по-комплекси проблеми, които не могат да се решат за една нощ. Пропуска се най-важният момент – психическата зависимост. Решаването на този проблем отнема време и усилия. Трябва да бъдат променени някои мисловни и поведенчески модели, или да се създадат нови. Когато имате това предвид, ще можете да се въоръжите с търпението и силите, които ще са Ви необходими, за да извървите този нелек път.

  1. Никой не започва да употребява с идеята, че ще стане зависим. Или с тази цел.

Зависимостта започва с избор – изборът да взема наркотици или да пийна питие. Но това е избор, който много хора правят, без да станат зависими. Тогава какво кара някои хора да се пристрастяват, а други не? Няма еднозначен отговор на този въпрос, но много изследователи смятат, че комбинацията от генетични фактори, травми от детството, някои психични проблеми (като безпокойство, депресия, биполярно разстройство) и други индивидуални фактори, могат да играят предразполагаща роля за отключването на подобен проблем.

  1. Това, че някой е започнал лечение, не означава със сигурност, че е решил да се откаже.

Почти никой не се събужда с мисълта, че днес е един чудесен ден да спре употребата. Обикновено хората прибягват до лечение, притиснати от обстоятелствата – загуба на работа, проблеми в семейството, със здравето, загуба на пари или други инциденти. Дори при тези обстоятелства, понякога отнема доста време човек да се убеди, че животът му би бил по-добър без употреба на вещества.

Първата стъпка от лечението е да помогнем на човека да намери собствени мотиви за промяна. Решението за промяна рядко се взема с едно щракване на пръстите и категорично. Зависимият  може дълго време да отрича, че има проблем или периодично да се връща към тази идея. Да намира множество оправдания за поведението си или за нещата, които му се случват. Да отрича връзката между употребата и проблемите си. В началото на лечението мотивацията може да е много нестабилна. Добре е да имате това предвид и да не се отчайвате.

  1. Лъжите и манипулациите са част от болестта.

Вашият близък ще Ви лъже и Вие вероятно ще искате да му вярвате. Той вероятно също си вярва. Но това, което всъщност прави зависимият, е да защитава болестта си, защото веществата са станали жизнено важни за него. Това не означава, че трябва да оправдавате поведението му. Просто трябва да знаете какви са причините за това, за да не го приемате лично и да страдате. Вместо това се старайте да поддържате комуникацията открита и да очертавате ясни граници. Това ще защити и него, и Вас.

  1. Хората се връщат към употребата с причина.

В повечето случаи употребата започва като форма на самолечение с цел облекчаване на определени психически състояния като депресия, безпокойство, безсъние, психически травми и др. Ако тези състояния не бъдат взети предвид, не бъдат лекувани и продължат да се появяват, шансът човек да се връща към употребата, за да ги потиска, е голям. Зависимостта обикновено е симптом на други проблеми, чието преодоляване е част от цялостното лечението.

  1. Вие не можете да го направите вместо тях.

Няма нищо по-болезнено от това да виждаме как любим човек страда. Естествената реакция в такива ситуации е да се опитаме да го защитим. Това обаче понякога забавя процеса на лечение и дори може да влоши нещата, защото по този начин третираме зависимия като дете и отнемаме правото му на действие и отговорност.

По-добрият вариант е да му помогнете да помогне сам на себе си.

Например можете да изясните пред него, че повече няма да го издържате финансово, но сте склонни да финансирате лечението му, когато реши това.

Друго, което бихте могли да направите, е:

  • Да се консултирате със специалист в сферата на зависимостите. Той ще Ви подкрепи в този труден момент и ще Ви даде повече информация по темата.
  • Да се погрижите за себе си. Няма да направите добро на никого, ако битката на вашият близък със зависимостта навреди на психичното и физическото Ви здраве.
  • Не губете надежда и търсете варианти. Ако първият вариант за лечение не сработи, потърсете и му предложете друга форма на лечение или специалист.

Лечението е процес, който изисква време, търпение и усилия. Това, което можете да направите за своя близък, е да му дадете шанс да се промени и да го подкрепяте в неговия път.

Източник

Share Button

Любовта – кои са нейните езици?

„Това, че някой не те обича точно по начина, по който на теб ти се иска, не означава, че не те обича с цялото си сърце”. Мисля, че до скоро не разбирах тази мисъл на Маркес напълно.

Наскоро попаднах на една любопитна книгата „Петте езика на любовта“ (на Гари Чапман) и някак си ми се прииска да повдигна темата за това как обичаме и как очакваме другите да ни показват обичта си. Тук включвам всички хора – партньор, близки, приятели.

Любовта и обичта включват форма на грижа. Искам да направя нещо за някого, защото ми е важен и искам да го разбере. Но какво и как?

Обикновено сме склонни да предлагаме на другите това, което ние самите оценяваме като важно или имаме нужда да получаваме.

Оказва се, че и в любовта има езици и диалекти и понякога е необходим превод. Реално се случва така, че въпреки добрите си и искрени намерения, някак си не успяваме да се разберем. И това е безкрайно тъжно. Но безкрайно радостно е, че все пак можем да научим езика на другия и да се наслаждаваме на взаимната си любов.

Ние всички сме различни – възпитавани сме различно, имаме различен житейски опит, вярвания, потребности и цели. Нищо чудно, че начинът, по който разбираме любовта, е различен. Човекът срещу нас е личност и има свои нужди. Трябва да си даваме сметка за това и да уважаваме различията си. Изиска усилия, вярно е, но ако цената за това е изживяването на взаимна любов и щастие, мисля, че си заслужава.

Единственото сигурно е, че все пак всички имаме потребност да обичаме и да бъдем обичани.

И така. Езиците на любовта са пет, като всеки от тях си има свои диалекти. Няма да се задълбочавам много. Накратко ще разкажа какво представляват.

  1. Първият от тях е на „Утвърждаващите думи“

Един от начините да изразяваме любовта емоционално е като използваме думи, които изграждат. Устните комплименти или думите на похвала са мощен израз на любов за хората, чиито водещ любовен език е този. Те се изразяват най-добре чрез прости, утвърждаващи изречения: „Изглеждаш великолепно в този костюм.”, „Никой не прави това по-добре от теб.”, „Благодаря ти, че направи това за мен. Оценявам го.” Това е езикът, при който хората „обичат с ушите си“. За тях наистина е важно да чуят какво мислите, а не да ги оставяте да се досещат.

Този език има и своите диалекти. Някои предпочитат да чуват комплименти, други насърчителни думи, а някои нежни и смирени слова.

  • За тези, за които комплиментите са любовният им език, думи като „Изглеждаш страхотно”, „Няма по-добър от теб в това”, „Без теб нямаше да се справя” са наистина важни.
  • Насърчаването например, изисква да се поставиш на мястото на другия и да погледнеш на света през неговите очи. Тогава най-напред е важно да разберем какво е важно за партньора ни. Когато изричаме думи на подкрепа към него, те трябва да са с послание: „Знам. Интересува ме. С теб съм. Как мога да ти помогна?” Опитваме се да покажем, че вярваме в него и в способностите му.
  • Любовта е нежна. Любовта не моли, не изисква. Любовта не поставя ултиматуми. За тези, за които нежните и смирени думи са любовният им език, е важен начинът, по който са поднесени нещата. Не е същото да кажеш: „Мислиш ли, че ще можеш да почистиш улуците тази седмица?” и „Ако не почистиш улуците в най-скоро време, ще паднат от къщата. Вече дърветата растат по тях.”

В този език на любовта има и множество други диалекти. Във всеки случай обаче, позитивните думи към любимия/та и благодарността за грижите и приноса му към връзката са задължителни. Всичко друго подлежи на договаряне.

  1. Вторият език е този на „Пълноценното време“

Под израза „пълноценно време” се има предвид неразделното внимание и на двамата, а не например гледане на филм или телевизия. Когато прекарвате време по този начин, вниманието е съсредоточено върху филма или телевизията – не върху човека, с когото сте. Пълноценно време е времето, в което давате вниманието си един на друг и разговаряте. Чувате какво ви казва другият и се интересувате от това. Дори само 15 прекарани минути, в които посвещавате цялото си внимание на човека срещу вас, са мощен емоционален израз на любов.

Този език има два основни диалекта:

  • При пълноценното време заедно правите нещо съвместно и споделяте общи преживявания – разхождате се в парка, карате колело, вечеряте в ресторант, гледате филм. Дейността не е чак толкова важна. Важно емоционално е да прекарвате времето си, насочени един към друг.
  • Под пълноценен разговор се има предвид диалог, в който двама души споделят своите мисли, чувства и преживявания в приятелска, спокойна атмосфера. Повечето хора, които се оплакват, че партньорът им не говори, нямат предвид, че не казва и думичка. Те искат да кажат, че той рядко участва в истински диалог, като показва разбиране. Усещането, че си чут и разбран е много важно за хората, чиито основен любовен език е този.
  1. Третият език на любовта е „Получаването на подаръци“

Това е най-лесният за научаване език. Подаръкът може да се купи, да се намери или да се направи. Важното е да е израз на любов. Дори не е задължително да е само материален, а да е нещо, което казва: „Той/тя мисли за мен. Значи ме обича.“

Как да се научим да говорим този език, ако той е водещият на партньора ни:
– правим списък с подаръците, на които най-много се е радвал досега;
– правим подаръци периодично, дори и да е едно цвете, откъснато навън;
– чуваме, когато партньорът ни ни моли да сме с него. Най-вероятно изживява някаква криза и има нужда от нас в този момент.

  1. Четвъртият език на любовта е „Помагането“

Това означава да правим онези действия, за които знаем, че партньорът ни ще се радва да правим за него. Това може да е някаква домакинска дейност като готвене, гладене, чистене, миенето на колата, поправяне на счупените неща, гледането на децата и т.н. Важното е да правим конкретните действия, които ще покажат любовта към партньора ни. Понякога жената може да готви за мъжа, но за него да е по-важно тя да чисти и да е без значение дали тя готви. За да сме сигурни кои действия са важни за него, най-добре е да го попитаме за поне 5 неща, които биха го радвали, като ги правим.

  1. Петият език на любовта е „Физическото докосване“

Физическото докосване е важно за всички хора, но за тези, чийто език е, то е от изключително значение. Ако ударите шамар на такъв човек, може да се окаже унищожителен за него. Или пък една нежна прегръдка да му говори за много любов. Сексуалната близост не е единственият начин за физическо докосване и е нещо различно от емоционалната нужда за близост. Желанието за секс не означава автоматично, че това е любовният ни език. Но нуждата от хващането за ръка на улицата, прегръдката и целувката, когато партньорът ни се прибира след работа, гушкането нежно на дивана пред телевизора и емоционалната празнота, ако докосването липсва, означава, че това е нашият любовен език. Физическото докосване, разбира се, не означава автоматично, че всяко докосване ще носи удоволствие на партньора ни. Не изхождаме от това, което на нас ни е приятно, а е важно да разберем кои докосвания му харесват на него.

Ако „Физическото докосване“ е любовният език на партньора ни, за него няма нищо по-важно в момент на криза да го прегърнем. Думите в този момент ще са без значение, но физическият допир ще изрази грижата, от която той има нужда. Той копнее другият да проявява инициативата за докосването, не само да има откликване на неговите докосвания. Често с риск да не бъде отхвърлен, той може да се отдалечи и да чака кога ние ще проявим желание за физическа близост.

Как да разпознаем собствения си първичен език на любовта:
1. Какво прави или не прави партньорът ни, което ни наранява най-много? Обратното на това, което ни наранява, вероятно е любовният ни език.
2. За какво най-често молим своя партньор? Това, което най-често искаме, е вероятно това, което ни кара да се чувстваме най-обичани.
3. Как редовно изразяваме любовта си към своя партньор? Нашият метод на изразяване на любов може би е индикатор, че същото нещо би ни накарало да се чувстваме обичани.

По същия начин, ако обърнем внимание на отговорите на горепосочените въпроси от нашия партньор, те ни дават отговор какъв е неговият първичен език на любовта.

Това, което е важно да разберем, е че няма виновници и грешници. Просто сме различни и обичаме различно, а от там показваме любовта си според собствените си разбирания за нея и имаме определени очаквания. Когато влизаме в отношения, е важно да си даваме сметка за тези различия и да ги уважаваме. Важно е да познаваме собствения си любовен език и да се постараем да разберем любовния език на партньора си.

Любовта е обмен. Не везни и теглилки, но все пак е даване и получаване. Ако обичаме, ще искаме да се погрижим за потребностите на любимия/та. Ще го направим не защото го изискват от нас, а защото ни пука и искаме другият да е щастлив.

Ако любимата ви обича шоколадов сладолед, колкото и ягодов да ѝ носите, няма да ѝ доставите същото удоволствие. Това е проста истина. Не е важно само да даваме, а да даваме правилните неща. Това, от което другият се нуждае. В любовта няма място за капризи, безсмислено упорство и игри. Има място само за уважение, грижа и разбиране .

Взаимни.

 

Share Button

За една по-щастлива нова година

Чудите се какво да промените? Как да станете по-щастливи? Какво ви липсва и от какво повече можете да получите? Вече сте направили годишната си равносметка или ви предстои? А може би дори не ви се мисли по въпроса – надявате на щастлива случайност и „нещата просто да се наредят“.

Ще станете ли по-щастливи, ако сте по-богати? А по-успешни в кариерата? А ако намерите любовта на живота си?

Колко „само ако“ можете да изброите в списъка си „За щастлив живот“?

А защо не заложите на сигурно, като вложите усилия в себе си. Предлагам ви 4 неща, които можете да си обещаете за новата година. Гарантирам дълготрайни и животопроменящи резултати.

  1. Определете ценностите и приоритетите си.

Укрепете личните си граници и поемете отговорност за себе си. Помислете кои сте, какво е важно за вас, кое бихте приели и кое не. Към какво се стремите, с какви хора искате да бъдете заобиколени, как искате да изживеете живота си.

Когато определите кои сте и към какво се стремите, ще ви бъде по-лесно да разпознавате това, което не е за вас. Ще си давате сметка къде свършвате вие и къде започва човекът срещу вас. Ще уважавате себе си повече и няма да бъдете като гъба, която попива всичко.

Когато приемете, че вие сте вие – със всичките ви предимства и недостатъци и сте ценен именно заради това – ще бъдете и по-толерантни към останалите, защото те имат същото право да бъдат себе си. Другите също имат право да не са перфектни, да имат свои възгледи за нещата, мечти и стремежи. И това е прекрасно.

  1. Научете се да казвате „Не“ и да си тръгвате.

Научете се да казвате „Не“ и да чувате „Не“. Не вървете срещу себе си. Не се товарете с отговорности, които не са ваши. Не приемайте с погрешни доводи – само защото някой ще се обиди, ще спре да ви харесва или просто защото се страхувате да отстоите себе си.

Научете се да си тръгвате от хора, места, ситуации. Да пускате неподходящото за вас без огорчение, обида и съжаление. Научете се да освобождавате път на новото и да не се страхувате от промените. Не се вкопчвайте. Не изпадайте в отчаяние. Страхът не е добър съветник. В крайна сметка няма как да се харесате на всички, важното е да не губите собственото си уважение.

Вслушвайте се в емоциите си. Те най-добре ви подсказват кое е за вас и кое – не. Това, което е за вас, ви носи усещането за спокойствие и сигурност, макар и понякога да се налага да се потрудим за него. Това, което не е вашето, свива на топка стомаха ви, кара ви да правите компромиси със себе си и оставя усещане за горчивина.

  1. Научете се да си почивате и да отделяте време за себе си.

Изучете италианското изкуство да не правите нищо. Да умееш да си почиваш наистина е изкуство. Всеки ден отделяйте поне по 15 мин. за себе си. Правете неща, които ви доставят наслада. Посветете им цялото си внимание. Отпуснете се и се насладете на процеса, без да мислите за друго. Когато ядете парче торта, правете само това. Правете го бавно, усетете вкуса му, направете го с радост.

Когато сте на среща с приятел, му посветете цялото си внимание. Бъдете там, с него – чуйте какво има да ви каже. Усетете радостта и ценността на споделянето.

Почивката и пълноценното време със себе си са изключително важни. Те презареждат батериите ни и ни вдъхновяват за нови дела. Добрата почивка е здраве, а времето със себе си е мъдрост – така опознаваме себе си.

  1. Станете своя най-добър приятел и любим.

Замислете се какво отношение очаквате от любимия/та си и от най-близките си хора и го давайте на себе си – ежедневно.

Не се съдете строго и си прощавайте, когато грешите, защото е човешко да се греши. В най-трудните моменти се опирайте първо на себе си. Казвайте си насърчителни думи, утешавайте се, потупвайте се по рамото, когато сте постигнали нещо. Недейте да злословите срещу себе си и не се упреквайте. Правете неща, който ви носят щастие – грижете се добре за себе си.

Или с други думи – приемайте се безусловно и се обичайте. Обичайте се не само на думи, а и на дела.

И това за бонус: Обградете се с хора, които ви носят светлина, с които душата ви си почива и се чувства у дома. Обградете се с хора, които ви подкрепят, ценят ви, интересуват се от мечтите и целите ви и на свой ред споделят своите с вас.

В крайна сметка е истина, че където и да отидем, отиваме със себе си. Можем да се скрием зад материалните си придобивки, социалния статус, дори за момент да забравим, но не можем дълго да се залъгваме. Щастието е субективно усещане, основано на още по-субективни фактори. Когато разберем какво ни прави щастливи и от какво се нуждаем, трябва да имаме мъжеството да го отвоюваме и защитим.

Представете си, че сте художник, който стои пред абсолютно бяло платно и може да нарисува каквото пожелае на него. Да избере цветовете, материалите, а след това да реши какво да изобрази. Вашето платно е вашият живот. Той е продукт на вашето творчество. Той е толкова уникален и неповторим, колкото сте и вие.

Творчеството е продукт на емоцията. Прекрасните неща се случват, когато вложим чувства в тях – смело и автентично. Без страх от разкриване, уязвимо, с риск да бъдем видени каквито сме. Но това е, което докосва, вълнува и свързва.

Такъв трябва да бъде и нашият живот – автентичен. Отражение на това, което сме. Наситен с неща, които са ценни за нас и ни правят щастливи.

Share Button

Смути? Или нещо за детокс на съзнанието?

Новата година обикновено е време за всякакви нови начала – в социален, професионален, здравословен, интимен план. Често новата година е крайъгълен камък и я нарочваме за начало на много нови проекти. Като например да започнем диета, да се погрижим за здравето си, да откажем някой вреден навик и много други.

Отвсякъде валят насоки за по-здравословен живот, свързани с диетично и здравословно хранене. От детокс със смутита, през ограничаване на калорийния прием до премахване на всичко вредно от храненето и приема на хранителни добавки. Докато сме фокусирани върху това как да пречистим телата си, не пропускаме ли и нещо друго важно?

Какъв е психологическият аналог на физическото прочистване или така наречения детокс?

Идеята за позитивната промяна, в следствие на психологическо прочистване и освобождаване от паразитни чувства и емоции, има дълга история.  Още Аристотел дефинира катарзиса като „очистване на духа от болни и остарели идеи или емоции“.

Основната цел на пре/прочистването във всяка една негова форма е освобождаване от непотребни или нездравословни елементи, които пречат на по-доброто функциониране.

Психическият детокс съдържа 3 важни стъпки:

  • Да идентифицираме нещата, които пречат да: бъдем щастливи; осъществим потенциала си; бъдем тези, които искаме да бъдем;
  • Да определим начините, по които можем да редуцираме вредните влияния върху всяко от гореизброените;
  • Да установим с какво можем да заменим нездравословните си поведения.

И в крайна сметка – от какво е добре да се освободим?

Да започнем с това:

Страхове

Може вече да не се страхувате от чудовища в дрешника или под леглото, но има други страхове, които понякога изцяло обсебват съзнанието ни. Страхове, които ни пречат да развием потенциала си, защото ни възпират да погледнем трудностите в очите и да ги преодолеем. Ако някои страхове се основават на лош минал опит, то други са напълно ирационални и просто ни държат в комфортната ни зона. Избягването на емоционалните и психологически предизвикателства намалява възможностите ни за развитие и израстване. Страхът от провал, например, ограничава възможностите ни за успех. Страхът от обвързване или изоставяне може да ни направи самотни, депресирани или да ни остави с усещане за непълноценност. Ако сме във връзка и непрекъснато се страхуваме, че партньорът ни ще ни изневери или ще ни остави, това неминуемо рефлектира върху самата връзка. Ние от своя страна се чувстваме стресирани и напрегнати през цялото време. Парадоксът е, че ирационалният страх често се превръща в самосбъдващо се пророчество.

Обида и възмущение

Болезнени спомени и преживявания от миналото могат да ни съпровождат през целия ни живот. Чувството на предателство и гневът от изневярата на съпруг/съпруга, например, може дори да се увеличават с времето, като обсебят цялото ни съзнание. Някои събития от миналото дори могат да се помнят като много по-трагични, отколкото реално са били тогава. Ние, хората, имаме тази способност да подсилваме спомените емоционално – и добрите, и лошите. А всеки един път, в който разказваме дадена история, да я преживяваме отново и отново. Горчивината и обидата могат да ограбят настоящето и бъдещето ни. Веднъж попаднали в капана на възмущението и обидата от миналото, често пречупваме през тях всичките си преживявания в настоящето. Това коства много емоции и енергия, често ни демотивира и потиска, дори може да причини депресия.

Остарели представи за себе си

Все още ли смятате себе си за онова срамежливо и тромаво дете, което нямаше много приятели в училище? Въпреки че вече сте на 35 и имате чудесна кариера и семейство? Тази представа за себе си ви сковава и често се притеснявате, когато говорите с непознати. Ние често виждаме себе си така, както смятаме, че другите ни виждат. Тоест гледаме себе си през очите на другите и се оценяваме според това. Обичайните коментари от връстниците или най-близките ни хора/значимите възрастни влияят върху нашата самооценка, а това пък предопределя начина, по който се държим с другите и взаимодействаме със света. Изопачената или остаряла Аз-концепция може да попречи на това да започнем нови начинания, да създадем нови контакти или да разгърнем потенциала, който притежаваме. И това само защо някой, някога, някъде ни е казал, че не сме достатъчно „умни“, „красиви“, „високи“, „атлетични“, „слаби“…

Неефективни модели на мислене

Склонни ли те да мислите песимистично? Да виждате предимно недостатъците в себе си и/или другите? Очаквате ли непрекъснато нещо лошо да ви се случи, да бъдете предадени или прецакани? Начинът на мислене до голяма степен рефлектира върху качеството ни на живот във всеки един негов аспект. Влияе на здравето ни, повлиява социалните ни контакти, представянето ни в работата и интимната ни сфера.

Изследвания са открили тясна връзка между негативните очаквания/перспективи/нагласи и ниската удовлетвореност във връзките с противоположния пол, неспособността за изпитване на удоволствие от живота, намаленото желание за планиране на бъдещето, депресията и стреса.  Всичко това от своя страна рефлектира и върху здравословното ни състояние.

Има множество неща, от които бихме могли да се освободим психически, да функционираме по-леко и здравословно. Бихте могли да допълните списъка по-горе. Замислете се за нещата, които влошават вашето психическо здраве и започнете да ги премахвате и/или да ги заменяте с по-здравословни заместители.

Важното е да започнете с малки стъпки. Промяната не се случва изведнъж и изисква време. Особено ако целим да е трайна и ефективна.

Какво можем да направим за начало?

  • Да погледнем страховете си в очите. От какво ни е страх? Тези заплахи реални ли са? Какво е най-голямото нещо, което бихме могли да загубим, ако се осмелим да действаме? А какво можем да спечелим? Ще се уважаваме ли повече, ако опитаме? А ако успеем?
  • Да простим. Да простим на себе си и на тези, които са ни наранили. Вече би трябвало да сме се уверили, че стаените гняв, възмущение и омраза не водят до нищо продуктивно. Те само вгорчават живота ни и ни разболяват. Те са тъмните облаци от миналото, които засенчват всяко наше щастие в настоящето.
  • Да се усъмним във всички вярвания и представи за себе си, които ни правят нещастни. Това е добра първа стъпка. И след това да започнем да ги разглеждаме едно по едно, от позицията на днешния ден, изминалите години, опита ни и преживяванията ни. Добре е да имаме предвид, че ние не сме константа и няма такова понятие като „винаги ще си остана…“, стига да се осмелим да действаме и да поемем отговорността за промяната си. Можем да бъдем тези, които искаме да бъдем, стига да проявим воля и упоритост.
  • Да  погледнем на света и нещата, които ни се случват, с повече оптимизъм и реализъм. Да приемем себе си за добри и достойни в един свят, изпълнен с възможности. Да се освободим от очакванията, страховете и проекциите и да дръзнем да променим нещата, които ни правят нещастни, които ни пречат да се развиваме и да общуваме пълноценно с другите.

Да детоксикираме съзнанието си. Да се освободим от това, което отравя нашето щастие. А вие с какво ще започнете?

Източник

Share Button

Когнитивният дисонанс и зависимостта

Спомняте ли си баснята на Езоп за лисицата и гроздето?

В нея лисицата прави всичко възможно, за да достигне гроздето от една лоза, но не успява. От този момент натам, започва да се самоубеждава, че гроздето е кисело и тя всъщност изобщо не го желае. Или пък, когато изгубим в състезание, стигаме до извода, че наградата изобщо не ни е била важна или пък конкурсът не е бил справедлив, или намираме друга причина, която ни помага да поддържаме положителния образ, който имаме за себе си.

fox-1278118_960_720

Когнитивният дисонанс (понятието е въведено от Леон Фестинджър) е състояние, характерно със сблъсък в съзнанието на индивида между неговите знания, убеждения, нагласи и новопостъпила от околната среда информация, която им противоречи. Теорията за когнитивния дисонанс е изградена върху допускането, че човек е мотивиран да поддържа съгласуваност в убежденията, които има за себе си, за поведението си или средата. На практика, когнитивният дисонанс е напрежение между желанията на индивида и негови основни убеждения. Дискомфортът (дисонанс) мотивира хората да направят нещо, за да намалят това възникнало напрежение, а те често са склонни да отидат далеч, за да го сторят.

Когнитивният дисонанс може да се тълкува и като случай на откриване на собственото лицемерие, а то е мощен мотив за намиране на оправдания за нашите действия. Например, ако съм нагрубил някого, аз може да не съм в състояние да призная пред себе си, че съм виновен. Вместо това, ще се  опитам да се убедя, че съм прав и ще потърся причини, с които да оправдая поведението си. Или пък често изнасилвачите казват: „Тя беше облечена предизвикателно.“

Теорията за намаляване на дисонанса прогнозира, че ако нашите убеждения са несъвместими с поведението ни, нещо трябва да се промени – или нашите убеждения, или нашето поведение. По принцип обикновено избираме пътя на най-малкото съпротивление и някак си се случва така, че много често подбираме новопостъпващата информация така, че тя да подкрепи нашите желания и вярвания. Казваме си, че гроздето е кисело, конкурсът е бил нагласен или пък точно аз няма да стана зависим.

Пушачът, който знае, че пушенето причинява рак, преживява когнитивен дисонанс, продължавайки да пуши. Има две възможности за намаляване на дискомфорта. Първата е да се откаже от пушенето (противопоставяйки се на желанието), но това често е трудно. По тази причина повечето пушачи ще прибегнат до втори вариант – ще се опитат да се убедят, че връзките между пушенето и рака на белите дробове не е толкова силна и добре проучена, колкото твърдят лекарите (модифициране на убежденията или избягване на информация по темата).

При диета например, човек, който възнамерява да отслабне, има дисонанс заради противоречивите му силни желания за вредни, изкушаващи храни и желанието му да отслабне. След парти, в което е нарушил диетичното си хранене обаче, той може да изпита едно интензивно чувство на дискомфорт (съжаление и вина).  Може да опита да намали дискомфорта си, като омаловажи значението на загубата на тегло или да направи много дълга тренировка на следващия ден.

Когнитивният дисонанс предполага, че зависимите могат да променят техните мисловни процеси в подкрепа на удовлетворяване на импулса.

Начинът, по който човек възприема света и информацията, когато има нужда от дадено вещество, е много променен. Това е важно да се вземе предвид. Силното желание за употреба нарушава способността на зависимия да обработва информация или насочва доводите в подкрепа на употребата. Например, когато един страстен пушач е в абстиненция, пушенето „само на една цигара“ ще се разгледа в по-благоприятна светлина. Ако желанието обаче е удовлетворено или не толкова обострено, пушачът ще може да разгледа по-безпристрастно доводите „За и Против“ употребата. По тази причина и много специалисти съветват хората, които следват определен хранителен режим, да не пазаруват, когато са гладни.

Без признаване на мощните промени в мисленето, които произтичат от нуждата, употребяващият може да заключи, че рецидивът му е в следствие на липсата на воля или друго и това да го завърти в омагьосания кръг на вината и търсенето на оправдания за нея.

Мисленето до голяма степен е повлияно от нашите желания и мотиви. Често се налага да си търсим множество оправдания, за да подкрепим някой наш избор. Колкото по-нерационално е някое наше желание, толкова по-старателно се опитваме да намерим причини, за да го осъществим. Понякога това е дълъг и трудоемък процес. Изследвания по темата показват, че търсенето и намирането на оправдания често заблуждава хората, че са направили задълбочен анализ по темата и всъщност са взели добре обмислено решение. На практика обаче, те просто старателно са се самозаблудили.

Как да  се предпазим от тези пристрастия в мисленето и последиците от тях?

Изправени пред дадено изкушение (проблемно желание), ние трябва да оспорим рационално нашето изкривено мислене и решенията, които следват от това. Тоест, важно е да разпознаваме внезапната промяна в моделите на мислене и възприятие, когато сме в ситуация на нужда и да ги вземем предвид. Да си даваме сметка, че под въздействието на нуждата информацията се тълкува в полза на подкрепа на поведение, което обслужва необходимостта ни.

Например в състояние на глад решаваме, че шоколадът всъщност е полезен. При нужда от алкохол решаваме, че виното има множество здравни ползи. В ситуация на силно желание за употреба на вещества може да решим, че от един път няма да ни се случи нищо. Важно е да сме наясно с тези игри на съзнанието, за да можем да ги разпознаваме и контролираме.

Статията е по мотиви от „Cognitive Dissonance and Addiction. Why the pursuit of consistency makes us irrational?

Share Button