Какво е добре да знаем, когато търсим лечение за алкохолизъм

През 2015 година веществото, за което най-често се свързваха с нас на Информационната линия за наркотиците, алкохола и хазарта, беше алкохолът. Повечето хора не знаят какво могат да предприемат, към кого да се обърнат и какво би трябвало да е лечението. Това е напълно нормално, защото зависимостта не е проблем, с който човек може да се справи лесно. Има много неща, които е добре да имаме предвид, когато търсим помощ за себе си или наш близък, но се опитахме да отделим няколко от по-важните.

Няма чудодейни лекове

В тази група попадат всички тинктури, хапчета, ваксини, отвари, чайове, билки, капки, хомеопатични лекове и подобни, които биват рекламирани или представяни като магически средства за борба с алкохолизма. Понякога се казва и че те могат да бъдат сложени в храната или напитките на човека, който има проблем с алкохола. Някои от тях нямат никакво действие, а други предизвикват неприятни симптоми, когато се смесят с алкохол и могат да бъдат опасни, особено ако се дават на човека без неговото знание. Наред с чудодейните „лекове“ стоят и псевдоспециалистите, за чиито особености можете да прочетете тук. За щастие, въпреки неефективността на „магическите“ решения, има какво да се предприеме.

Абстиненцията може да бъде опасна

Обикновено тя се появява 8 до 10 години след началото на злоупотребата при мъжете и 4-5 години при жените и младите хора, а симптомите ѝ се проявяват при спиране на пиенето. Те могат да бъдат разпределени в две групи – психични и телесни. Към първата група спадат тревожност, депресия, страх, раздразнителност, напрегнатост и непреодолимо желание да се приема алкохол с ясното съзнание, че това ще облекчи симптомите. Телесните симптоми са стягане в сърдечната област, ускорена сърдечна дейност, повишено кръвно налягане, треперене на ръцете, устните и клепачите, студена пот по лицето и тялото. Това състояние може да бъде усложнено с гърчове и/или с делир. Делирът може да се развие както по време на абстиненция, така и след преминаването ѝ, но и по време на засилена употреба на алкохол. Неговите симптоми са помрачено съзнание (обърканост и нарушена ориентация за време и място), зрителни халюцинации, илюзии, еуфория и страх, психомоторна възбуда, налудности, тремор на горните крайници и езика, координационни разстройства, повишена температура, изпотяване и други.
Поради тези причини най-безопасно е страдащият от алкохолизъм да бъде приет в болница за детоксификация. Така абстиненцията ще премине под лекарско наблюдение и симптомите ще бъдат овладени. Това обикновено е началният етап на лечението.

Детоксификацията не е достатъчна

Много често след като човек излезе от болницата след детокс, той или тя се връща към пиенето. Това е така, защото зависимостта има не само физически измерения, но и психически. За да бъдат преодолени те, е нужна някаква форма на психологическа работа. Има различни варианти за това: индивидуални консултации с психолог (подходящи са за сравнително по-леки случаи), терапевтични общности, дневни програми и други. Какъвто и вариант да изберете, е важно да работите с компетентен специалист с нужните познания и опит със зависимостите. Този етап на лечението продължава доста време, но позволява да се осмислят причините за зависимостта и да се изградят нови поведенчески модели, чрез които човек да се справя с трудностите си, без да употребява алкохол. Възможни са и връщания към употребата, тъй като зависимостта е хронично заболяване.

Съпътстващи заболявания

Тъй като продължителната злоупотреба с алкохол може да доведе до значителни проблеми със здравето, е важно да се обърне внимание и на тях. Често зависимите имат увреждания на черния дроб или на нервната система, които изискват лекарско внимание. Освен това рискът от развитие на депресия за зависимите от алкохол е 3,7 пъти по-висок, отколкото за тези, които не са зависими. Поради сериозността на възможните усложнения от дълготрайната злоупотреба и зависимост е важно да се потърси лечение колкото е възможно по-рано.

Share Button

Смислен или безсмислен живот – въпрос на избор

Напоследък много често чувам от познати, че се чувстват изгубени, че сякаш не са на своя път или не виждат смисъл и удовлетворение в нещата, които правят. Това неудовлетворение и липса на смисъл, често фрустрира до степен на отчаяние. Сигурно всеки е изпитвал поне веднъж в живота си това пагубно усещане и може да си припомни чувствата и мислите, които са го владеели тогава. Този чувства и мисли понякога ни насочват към деструктивни решения.

Какво казва Виктор Франкъл по този въпрос?

В „Човекът в търсене на смисъл” Франкъл пише:

„Само помислете за така разпространения сред младото поколение масов невротичен синдром: има предостатъчни емпирични свидетелства, че трите страни на този синдром – депресия, агресия, пристрастяване – се дължат на онова, което в логотерапията се нарича екзистенциален вакуум, чувство за празнота и безсмисленост.

……

 Що се отнася до третия въпрос – пристрастяването, идват ми наум заключенията на Анемари фон Форстмайер, която отбелязва, че както е видно от тестовете и статистиката, 90% от изследваните от нея алкохолици са страдали от дълбоко чувство за безсмисленост. Измежду наркоманите,изследвани от Стенли Крипнър, 100% вярвали, че „нещата изглеждат безсмислени”.”

В своята логотерапия Франкъл не разглежда смисъла като нещо широкообхватно, като смисъл на живота изцяло, като нещо тежко и необратимо. По-скоро говори за потенциалния смисъл, заложен във всяка една ситуация и е въпрос на избор. Смисъл, който би могъл да бъде проявен или не. За да обясни идеята си, дава една много ясна аналогия с филм:

 „Той се състои от хиляди и хиляди кадри, всеки от които е разбираем и носи смисъл, и все пак смисълът на целия филм не може да бъде схванат, преди да се види последната му сцена. Ала също не можем да разберем целия филм, преди да сме разбрали всеки от компонентите му, всеки определен кадър. Не е ли същото с живота? Не се ли разкрива и окончателният смисъл на живота, ако изобщо се разкрие, едва в неговия край, на прага на смъртта? Не зависи ли този окончателен смисъл от това дали потенциалният смисъл на всяка една ситуация е бил или не е бил реализиран по най-добрия начин според знанието и вярата на съответния човек?

Смисълът не е свързан само с позитивните неща, които преживяваме, тоест преживяването на успех. Не само щастието и любовта ни дават смисъл в живота. Смисълът е нашият избор да се учим. Да се учим във всяка една ситуация и от всеки един човек,който срещаме през живота си. Смисълът е избор на гледна точка, както и щастието. Смисълът не е крайна точка, нещо, което трябва да постигнем в края на пътя-живот. Смисълът е по целият път, както и щастието. А смисълът не е ли щастие?

Смисъл

Това много ми напомня за прочутата реч на Стив Джобс по случай дипломирането на випуск от университета в Станфорд. В неговата първа история „за свързването на точките”, разказвайки за нелекия си живот, той казва:

 „Естествено, не беше възможно да свържа точките, гледайки напред, когато бях в университета. Но беше много, много ясно, гледайки назад 10 години в миналото. Не можете да свържете точките, гледайки напред. Можете да ги свържете, гледайки назад. Затова трябва да вярвате, че точките някак ще се свържат във вашето бъдеще. Трябва да вярвате на нещо – на интуицията си, съдбата, кармата, каквото и да е. Този подход никога не ме е разочаровал и направи живота ми смислен.”

Абсолютно нереалистично е да се смята, че човек може да преживява само моменти на щастие и благополучие. Всеки има своите спадове и върхове и те са естествените елементи на един балансиран живот. Невротичен стремеж е да поддържаме непрекъснато идеален живот. Трябва да се освободим от илюзиите си за съвършенство и контрол. Животът е разнообразен и ни поднася изненади. Въпрос на  избор е как ще ги приемем –  като уроци или наказание. Ако изберем едното, излизаме от изпитанието по-силни и добавяме смисъл към своя живот. Ако изберем другото и се приемем за жертви на обстоятелствата, тогава вероятно бихме изпитали отчаяние, гняв и безсмислие.

Смисълът е в това, да даваш най-доброто от себе си във всяка една ситуация, да се учиш от всеки един неуспех и трудност, да вярваш в себе си, за да може накрая, когато точките се свържат, да се получи нещо красиво.

 

 

 

Share Button

Изкуството и психологията – фотография

Изкуството ни предоставя възможност за себеизява и за себепознание. Това, което понякога не може да се изрази  в ежедневието, се предава чрез изкуството. Полагайки определени усилия и инвестирайки  енергия, човек успява да разкрие част от вътрешния си свят, той се отваря и споделя за себе си, като в замяна получава утвърждаване.

Част едно и част две

Моето изкуство е моята визитна картичка

Човек не може да избяга от себе си. Макар и намирайки начин за приемливо справяне с тревожността и адекватно разтоварване на напрежението, намекът за характера и природата на проблемите винаги би могъл да се долови, дори и в изкуството.

Има редица примери за това. Няколко от които ще ви представим и тук. Едно от тези имена е името на един немски фотограф, чиято фотография Рейн II е най-скъпата продадена в света снимка (можете да я видите по-долу).

изкуствотоРед, ред и пак ред

Името на този фотограф е Андреас Гурски (Andreas Gursky). Защо го споменаваме? Ами, поради два факта – от една страна заради таланта му и изкуството, което твори и от друга страна отново заради специфичния начин, по който той се изразява. Фотографиите на Гурски имат определена специфика и характер. Повечето от тях са изключително мащабни и са правени от висока позиция. Кое обаче е специфичното в тях? Изключителното внимание към детайла и подредеността. По-долу можете да видите няколко от тях. Това, което вероятно ще ви направи впечатление, са прецизността  и детайлите.

Paris, Montparnasse 1993

Paris, Montparnasse 1993

изкуствотоизкуството
В снимката с прозорците примерно, при много силно увеличаване  на мащаба може да се види, че зад всеки един прозорец се случва нещо различно. Вероятно ще си кажете: „Какво пък толкова?” Причината да разглеждаме тези подробности е, че те не са случайни. Всъщност те са резултат от манипулация. Именно това е интересното и специфичното в изкуството на Гурски – неговите фотографии са толкова подредени и организирани, точно защото са манипулирани. Посредством програми фотографът организира и нарежда пространството и намиращите се в него предмети по свой собствен начин. Тоест в места и ситуации, в които реално цари хаос и безпорядък или поне не толкова съвършена организираност, той въвежда ред по начин, по който той го разбира.

Какво ни казва това за характера и виждането на автора на фотографиите? Какво послание отправя той към останалите? Със сигурност бихме могли да си помислим, че това е човек, който цени и харесва реда и организираността. Енергията и усилията, които влага в това да преорганизира пространството и голямата прецизност и внимание към детайлите, биха могли дори да ни наведат на идеята, че той е педантичен и контролиращ. Сякаш посредством фотографиите си той заявява своята нужда от това нещата да бъдат подредени, да има едва ли не някаква стерилност и непокътнатост, цялост дори. От психологична гледна точка бихме могли да хипотезираме дали всъщност склонността към такава подреденост на външния свят и реалност не намеква за наличието на хаос и обърканост във вътрешния свят на фотографа.

Гурски споделя с нас една своя фантазия. Наличието на тази фантазия разкрива неговите нужди. Важното в случая е, че въпросната фантазия, която сама по себе си е свързана със сериозни потребности като контрол, власт, ригидност, нужда от правила и рамка, намира израз посредством един конструктивен начин – именно чрез фотографията и изкуството. В рамките на фантазиите ни остава хипотезата какво би се случило, ако всички тези потребности не бяха изразени конструктивно и Гурски не успееше да сублимира. Възможните варианти са много – като се започне от саморазрушаващо поведение под формата на психично разстройство (такова като обсесивно-компулсивното разстройство, например) и се стигне до изключително наказващо и ананкастно поведение спрямо другите. Това, разбира се, са само допускания в сферата на хипотезите.

Copy&Paste или неточно?

Друг пример, който ще разгледаме, е този, свързан с изкуството на Томас Деманд (Thomas Demand). С какво е известен той – с фотографиите му, които са отговор на социално значими събития. Чрез фотографиите си Деманд пресъздава ситуации свързани с реалността (най-често престъпления или някакъв тип драми с обществен мащаб и значение) едно към едно. Особеното при него е, че всеки един елемент от обстановката или мястото, където се е случило даденото събитие, е пресъздадено посредством хартиени и картонени модели. За всяка една от своите фотографии той изгражда макети до най-малкия детайл. След това ги аранжира по първообраз на оригинала и пресъздава ситуацията, която заснема.

изкуствотоизкуствотоизкуството
Тук отново се срещаме с онази склонност към детайлизиране, с тенденцията за свръхпрецизност. В същото време впечатление прави и способността за концентриране и самовглъбяване при създаване на макетите. Впечатление прави липсата на хора в повечето фотографии. Като че ли комуникацията и връзката с другия са омаловажени или сякаш дори игнорирани. Всички пресъздадени събития се случват с хора и на хора. Деманд, обаче, като че ли ги изолира от своите фотографии.

Няма как да не ни направи впечатление и афинитетът му към пресъздаване на престъпни сцени и събития. Да, това е неговият отговор и реакция на нещо нередно и неправилно, това може би е неговият протест срещу случващото се, но все пак той инвестира изключително много енергия и усилия в нещо, което има престъпен и мрачен отпечатък. И все пак, той споделя тези свои вълнения по един доста конструктивен и значим начин. И ако предположим, че по един или други начин в психичен аспект той „бяга“ от хората, то посредством изкуството си Деманд реално се свързва с тях – от една страна, като че ли намеква за някаква своя трудност или особеност, от друга, като че ли именно чрез изкуството намира начин да се справи с нея и да я преодолее.

Уникалност, до която те допускам

Както вече споменахме многократно, чрез изкуството хората успяват да пресъздадат много от нещата и темите, които ги вълнуват и които едва ли биха могли да изразят по друг начин. Чрез изкуството хората се себеизразяват, то позволява на другите да ни опознаят по-добре и понякога да видят и да се докоснат до неща, които иначе биха останали скрити или не дотам добре изразени. Изкуството помага да „изведем” от себе си и да заявим някои доста разрушителни мисли, чувства и фантазии, без реално да навредим на останалите. Понякога то ни спасява от нас самите, без дори да си даваме сметка, а понякога се превръща в утешителен пристан на други, които намират опора и подкрепа в него. Във всеки един от случаите то е тясно свързано с психичния свят на човека, с неговите най-съкровени и неизказани фантазии и идеи, а най-ценното е че само по себе си то е толкова открито и истинско, че неговата автентичност  всъщност ни помага да е  докоснем до уникалността на другия.

 

Share Button

Спомняш ли си… (Родителите ти)

Спомняш ли си, когато беше дете и когато знаеше колко много те обичат родителите ти…
Скоро след като С., момиче на 20 г., постъпи в Рехабилитационната програма на „Солидарност“ (www.solidarnost-bg.org), за да се лекува за първи път от зависимост от амфетамини и марихуана, тя ни даде малка тетрадка, в която събира своите размисли по различни теми, свързани с нея и живота около нея. Помолихме я за разрешение да публикуваме едно от нейните мънички произведения, за да дадем възможност и на други хора да споделят нейните мисли и чувства и тя се съгласи.

Спомняш ли си

Философията на терапевтичните общности за зависими

Спомняш ли си, когато те водеха само по правилния път, но сега ти не виждаш друг освен грешния.

Спомняш ли си, когато те носеха на ръце, защото вече ти се спинкаше, а сега се налага да те носят до леглото или до токсикологията.

Спомняш ли си, когато те пазеха да не паднеш и да не се нараниш, а сега се биеш по улиците и се прибираш в кръв и рани.

Спомняш ли си, когато ти правеха снимки, защото си сладък и благ, а сега те снимат полицаите в районното, вече си криминално проявен тип.

Спомняш ли си, когато те приспиваха за лека нощ с приказка, а сега не се прибираш и спиш където намериш.

Спомняш ли си, когато татко ти те водеше да караш колички в близкия парк и ти се радваше, а сега даваш газ и дърпаш ръчни, а той се притеснява да не се разбиеш някъде и не спи, докато не се прибереш.

Спомняш ли си, когато ходеше на църква с родителите си да запалите по една свещичка за здраве, а сега носиш фланелка с пречупен кръст.

Спомняш ли си, когато те гледаха в очите и виждаха щастие и любов, а сега, като те погледнат, се чудят какво си взимал.

Спомняш ли си, когато детският ти плач се превърна във викане и скандали, но ти не виждаш колко болка им причиняваш.

Спомняш ли си, когато те обличаха в най-хубавите ти дрешки, а сега не ти дреме с какво ще излезеш – всъщност, приличайки на клошар.

Спомняш ли си, когато не можеше да излъжеш никого за нищо, а сега никой не знае истината, както и ти самият.

Спомняш ли си, когато си седеше вкъщи и имаше всичко, от което имаш нужда, а сега не знаеш какво означава думата „дом“.

Спомняш ли си, когато не искаше да пуснеш ръката на майка си, а сега ти не ѝ позволяваш да те докосне дори.

Спомняш ли си, когато им искаше пари за сладолед или друга глезотийка, а сега крадеш от тях за наркотици.

Спомни си кой си бил, виж какъв си сега.
Дай си сметка кое си заслужава и кое – не.
Не забравяй от къде си тръгнал, за да продължиш право напред и да знаеш, че има къде да се върнеш.

Share Button

То, Аз и Свръх-Аз: Психологията и изкуството

Първа част

За психиката – То, Аз и Свръх-Аз

Според психоаналитичната концепция чрез изкуството можем да изследваме и анализираме несъзнаваното. Само по себе си то е „продукт” от действието на най-висшия психичен защитен механизъм – сублимацията.

Какво означава това? С простички думи: ако си представим психиката на човека като асансьорна шахта, то тя ще се състои от три основни компонента: дъното – То, асансьорната кабина – Аз, която осъществява връзката между дъното и последния етаж – Свръх-Аз. Всеки един от тези компоненти има своите особености и функции.

Характерно за То е, че това е пространството на несъзнаваното, където действат мощни сили, наречени нагони. Те могат да бъдат конструктивни и деструктивни, тяхната основна цел е да осигурят състояние на блаженство и удоволствие. Стремежът към тази нирвана е толкова силен, че той не признава граници и забрани и именно поради тази причина може да бъде деструктивен. Това са най-тъмните ни и тайни желания и страсти, които не си позволяваме да признаме дори пред самите себе си. Понякога те са в разрез с всички установени морални ценности.

Именно с тяхното „озаптяване” се бори Свръх-Аз-ът.  Той е „пазителят“ на ценностите и идеалите, тази инстанция е в ролята на супервайзер, който непрекъснато напомня какво трябва и какво не. Понякога изисква повече, понякога наказва, дава представа за изискванията на реалността.

Ролята на Аз-а е да осигурява връзката между тези инстанции. Аз-ът се опитва да отговори на мощната инвазия от страна на То и да задоволи потребността от постигане на удоволствено преживяване, съобразявайки се обаче с границите и принципите, налагани от Свръх Аз-а и реалността. Тоест Аз-ът има функцията на пропусклива мембрана – през него преминава информацията от вътре към реалността и от реалността към вътре.

азКонструктивност

И тъй като ролята на Аз-а е доста сложна, на помощ идват защитните психични механизми. Казано на ежедневен език, това са набори от поведения и мисли, които използваме в определени ситуации – понякога ефективни, понякога не, посредством тях Аз-ът се опитва да постигне баланс и да удовлетвори нуждите и изискванията на всяка една от страните (това, разбира се, невинаги е възможно).

Един от тези защитни механизми е сублимацията. Всъщност бихме могли да го дефинираме като най-висшия защитен механизъм, използването на който е характерно за здравия човек. При сублимацията либидиналната енергия (тази, която задвижва нагоните) бива инвестирана конструктивно за създаването на социално приемлив и значим резултат. Тоест, използва се мощта и силата на разрушителните стремеж и енергия и се трансформират в ползотворна дейност. Тази ползотворна дейност носи удоволствено преживяване, себеутвърждаване и признание. Именно това представлява и изкуството – то е продукт на действието на сублимацията.

Творя, а не наранявам!

Посредством изкуството хората успяват да заявят себе си, да бъдат разбрани. В много случаи то бива отдушник. Енергията, канализирана към него и създаването на продуктите му, спомага за оттичане и редуциране на напрежението. Известни са редица случаи, в които всъщност способността за създаване на изкуство би могла да се интерпретира като един вид „спасител” на дадения човек. Възможността да пренасочи и инвестира енергията си именно в социално значими действия, всъщност предотвратява инвестицията й в нещо деструктивно, в психично заболяване дори.

Един простичък пример би могъл да илюстрира това твърдение. Сетете се за някой сценарист на филми на ужасите – Хичкок например. Едва ли е твърде трудно да си представите колко разрушителни фантазии и енергия бушуват в несъзнаваното, че дори и в съзнаваното на този сценарист. Иска или не, този процес  бушува в него по един или друг начин – убийствата, кръвта, ужасиите го вълнуват и интересуват. Посредством сублимацията, обаче, той успява да инвестира тези деструктивни приливи в нещо, което по своята същност не е толкова разрушително и помитащо. Паралелно с това той споделя своите фантазии с останалите, разкрива какво го вълнува. А сега си представете – ако въпросният сценарист г-н Х. беше решил да разтовари напрежението, резултат от тези психични бури, без да се съобрази с принципите на реалността и разиграеше реално всички свои помитащи фантазии.

Тук е моментът да кажем, че този тип реакция отново би бил резултат от действието на защитни механизми, но това са едни много по-архаични и примитивни механизми, които реално отлагат напрежението временно, по начин неприемлив за социума, деструктивен и брутален, наказаващ и садистичен. Казано с други думи, това, което бихме имали като резултат от реализирането на подобен тип фантазия, биха били действия на психопатна или социопатна патология.

Разбира се, тези действия могат и да не са толкова крайни и жестоки. Вариантите за неконструктивна проява биха могли да бъдат и други – различни психични разстройства, зависимости, аномалии в поведението и акцентуации в характера дори. Всъщност всички ние „прибягваме” до помощта им в определени ситуации и моменти (естествено несъзнавано), което разбира се не означава, че сме психопати, социопати или бъдещи серийни убийци.

Но нека се върнем към изкуството. Споменахме, че то може да лекува. Посредством изкуството човек би могъл да се „самотерапевтира” в някаква степен. Чрез него индивидът би могъл да се докосне до стари и дълбоки травми и да изведе навън част от това, което го мъчи, символично да разкаже за болката и драмата си, за щастието и спокойствието си.

Възможно е да научим много за даден човек, без дори да го познаваме и без дори да сме го срещали, просто като изследваме и анализираме неговото изкуство –пример за това е анализата на Леонардо да Винчи, която Фройд прави въз основа на изкуството му и документирани спомени за него.

Следва продължение

Share Button

Изкуството и психологията

Как са свързани психологията и изкуството?

Слушате ли музика? Гледате ли филми? Ходите ли на театър? А на балет, концерт, изложба? Спомняте ли си лицата на актьорите накрая на представлението, когато получават аплодисменти или пък биват викани на бис; можете ли да си представите лицето и емоцията на фотографа, който часове наред е чакал подходящата светлина, за да улови незабравим залез; а на художника, нарисувал най-невероятния портрет; а усмивката и сълзите в очите на музиканта, накарал цяла зала да подеме песента? Как мислите, какво ли изпитват всички тези хора?

Ако ви е трудно да си отговорите на този въпрос, опитайте се тогава да си представите вас самите в ситуация, в която сте сътворили нещо – примерно пребоядисали сте стаята, написали сте малък разказ, направили сте коледна картичка. Какво е усещането? Удовлетворение? Радост? Гордост? Умиление? Пълнота? Как мислите, какво е общото между всички тези хора? Кое въпреки тяхната различност и уникалност ги свързва и прави еднакви?

Моят отговор е – ИЗКУСТВОТО. Да, изкуството, заедно с чувствата и емоциите, които то носи. Изкуството свързва хората. Всички ние сме различни, но въпреки това изпитваме едни и същи чувства и емоции. Разбира се, това не означава, че преживяваме нещата по един и същи начин – това, което може да предизвика сълзи в очите на едни, би могло да извика усмивка на умиление сред други, а трети биха били индеферентни. Именно поради тази причина всеки има различни предпочитания, харесвания и интереси – дали ще предпочита операта или балет, какъв жанр музика ще харесва, дали ще харесва повече портрети или живопис.

Изкуството като потребност

Изкуството ни предоставя възможност за себеизява и за себепознание. Това, което понякога не може да се изрази  в ежедневието, се предава чрез изкуството. Полагайки определени усилия и инвестирайки  енергия, човек успява да разкрие част от вътрешния си свят, той се отваря и споделя за себе си, като в замяна получава утвърждаване.

Ако изходим от пирамидата на Маслоу за човешките потребности, бихме могли да позиционираме изкуството на върха на стълбата като средство за духовно задоволяване.

изкуството като потребност
Ако за едни изкуството е възможността да заяват пред света своите виждания, разбирания и копнежи, то за други е отдушник, в който се припознават и намират утеха. Предпочитанията ни към даден вид изкуство или към конкретна творба не са случайни. Обикновено ние харесваме най-много това, с което се идентифицираме. Ако депресивната нотка присъства неотменно в нашия психичен свят, то тогава ще ни интригуват по-драматичните филми, по-бавните и тъжни песни, романите, и обратно – ако агресивната част от нас е по-силна, то ние ще се идентифицираме с „по-хард” варианти на изкуството – екшъни, динамични и твърди музикални парчета.

Да изненадаш себе си

Чрез изкуството имаме възможност да разкрием много по-голяма част от себе си, отколкото въобще предполагаме. Всъщност, понякога посредством него се разкриват неща за нас самите, които дори и ние не знаем или поне не съзнаваме. Причината за това е, че изкуството дава възможност на нашето несъзнавано (онази тъмна и непозната част от психиката ни) да проговори. Понякога дори самите творци не си дават сметка колко нови и непознати за тях неща извеждат наяве чрез творенията си.

Изкуството е един от начините, чрез които се свързваме с нашето несъзнавано, с неизследваните дълбини на психиката ни. Посредством символиката, то ни разкрива тайни и фантазии, които са недостъпни за речта и логическата мисъл.

Следва продължение

Share Button

Какви са вашите извинения, за да пиете твърде много?

извиненияКога причините, за да пием, се превръщат в извинения, за да се напием? Вижте дали някои от тези не ви звучат познато:

– „Имах тежък ден.“
– „Утре не съм на работа.“
– „Слънцето грее.“
– „Ще излизам с приятели.“
– „Трябва да се отпусна, за да общувам с другите.“
– „Едни приятели ще се отбият.“
– „Точно взех заплата.“

Има много причини, поради които хората решават да пият прекомерно. Понякога един не особено хубав ден в офиса кара човек да отиде в бара или пък се отбелязва някакъв специален повод. Но къде свършват причините и започват извиненията?

Ако редовно пиете повече, отколкото препоръчва Световната здравна организация, то може би е време да се замислите за причините и какво можете да направите, за да намалите количеството.

Препоръките на Световната здравна организация за умерена консумация на алкохол са:

• за пълнолетните жени и всички хора над 65 години – едно стандартно питие на ден;
• за пълнолетните мъже до 65 години – 2 стандартни питиета на ден;
• употребата не трябва да е всекидневна;
• стандартното питие съдържа около 13 г чист алкохол (330 мл бира с обемно съдържание на алкохол 5%; 140 мл вино с обемно съдържание на алкохол 12%; 40 мл концентрат с обемно съдържание на алкохол 40%).

Проверете дали не се разпознавате като човек, който често си намира такива извинения:

Ще изпия няколко питиета, защото…

Имах тежък ден

Хората често използват алкохола като начин за справяне със стреса. Но докато непосредствените ефекти от пиенето могат да ви накарат да се поотпуснете, ако редовно пиете прекомерно, нивата ви на стрес могат да скочат до небето.

Това е защото алкохолът е депресант на централната нервна система и може да пречи на функциите на мозъка, причинявайки лошо настроение и тревожност. Само няколко питиета са достатъчни, за да нарушат съня ви така, че да се събуждате с чувство на умора. Това само ще ви накара да се чувствате още по-стресиран на следващия ден.

Вместо да посягате към бутилката след тежък ден в работата, защо не отидете да потренирате? Физическите упражнения са ефективен начин да се намали стресът както в тялото, така и психическия. Също така могат да повишат вашето самочувствие.

Утре не съм на работа

За някои хора едно питие в петък след работа или след последния работен ден преди отпуск отбелязва началото на забавлението и отпускането. Част от хората си докарват такъв махмурлук, че могат да развалят напълно ценната си почивка.

Алкохолът може да ви причини тревога и стрес. Ако пиете твърде много, можете да се върнете на работа, нуждаейки се от още повече почивка, отколкото преди да си я вземете.

Ако искате да си прекарате добре отпуска, поставете си разумна граница и пийте повече безалкохолни напитки, когато сте навън. Така ще можете да останете трезви и е по-вероятно да се събудите на сутринта без махмурлук и готови да се радвате на деня.

Слънцето грее

През пролетта, когато времето започва да става топло и слънчево, на много хора започва да им се излиза навън. Разходките в парка често са свързани с употреба на алкохол. Ако решите да пиете, седейки на слънце, е много важно да останете достатъчно хидратирани. Алкохолът води до обезводняване, така че си вземете повече вода и пийте достатъчно от нея.

Ще излизам с приятели

Една нощ навън с приятели може да свърши с тежко препиване, особено ако всички се редувате да поръчвате пиене за цялата компания.

Често пъти приятелите се състезават кой ще пие най-бързо и цялата компания се стреми да пие наравно с „победителя“. Това може да принуди и вас да пиете по-бързо.

Когато дойде вашият ред да поръчвате, можете да купите безалкохолни напитки за всички. Това ще ви помогне да останете по-трезвен. Дори в този случай да чувствате, че вървите срещу течението, вашите приятели може да са ви благодарни за това, ако те също усещат върху себе си натиска да пият по-бързо.

Трябва да се отпусна, за да общувам с другите

Заради начина, по който алкохолът действа върху мозъка, след 2-3 питиета можете да се почувствате по-малко сдържан и по-уверен. Но алкохолът може да ви накара да направите или кажете неща, които не бихте, когато сте трезвен. Какво е по-лошо от това да се събудите на следващия ден с въпроса: „Какво направих/казах снощи?“ и с чувството на страх?

Ако ви е трудно в социални ситуации без да пиете, опитайте да прекарате вечерта си на място, където се предлага нещо повече от алкохол. Да отидете на кино или да слушате някоя музикална група означава, че най-вероятно върху вас няма да има толкова голям натиск да пиете, отколкото ако прекарате цялата си вечер в кръчмата.

Едни приятели ще се отбият

Когато забавлявате приятели вкъщи, може много лесно да стане така, че да пиете повече от обикновено.

Когато постоянно доливате чашата си с вино или сипвате щедри домашни количества, е много трудно да разберете колко точно пиете вие и всички останали.

Добре е да оставите вода и безалкохолни напитки на разположение, така че приятелите ви да знаят, че не се предлага само алкохол. Или може да бъдете по-голям авантюрист и да приготвите коктейли без или с ниско съдържание на алкохол.

Точно взех заплата

За много хора 17 ч. в деня за заплата е идеалното време да излязат с колегите и да пийнат. Но да се пие веднага след работа може да бъде опасно, защото най-често вие и вашите колеги не сте яли от обяд. Това означава, че няма нищо, което да забави абсорбцията на алкохола, така че ще усетите ефектите на алкохола по-бързо и ще увеличите риска да направите или кажете нещо, за което после ще съжалявате.

Защо не отидете на ресторант вместо на кръчма? По този начин ще можете да хапнете нещо и да се уверите, че вечерта ще се върти повече около храната, отколкото около алкохола.

Как смятате – дали вашите поводи да пийнете не са се превърнали в извинения да се напиете?

Източник

Share Button

Как да се забавляваме на парти и да останем трезви

Как да се забавляваме на парти и тайно да останем трезви?

трезви

Когато има празници (или е просто парти), хората обичайно ги отбелязват с доста алкохол. Това може да е сериозно предизвикателство за онези от нас, които имат причина да не пият или не искат да прекаляват, за да не се събудят на следващата сутрин с махмурлук. Има ли начин да се включим пълноценно в партито, без да пием и без някой да разбере за това? Ето какво мислят по въпроса от Club Soda:

Духът на празника подтиква хората към щедрост, когато става дума да ви купят питие или да настояват да останете за по още едно. Новината, че вие не пиете може да бъде посрещната с шок и неловка тишина, сякаш току-що сте обявили, че се намирате в последен стадий на смъртоносна болест. Сигурно няма да искате да прекарате цялата вечер, за да отговаряте на въпроса „Защо не?“. Затова ви предлагаме няколко съвета как тихомълком да останете трезви, ако искате да го скриете – независимо дали трябва да ставате за работа на следващата сутрин или не.

Най-добрите съвети на Club Soda:

1.    Тоник с тоник. Напитка с джин и тоник изглежда по абсолютно същия начин както и напитка с тоник и тоник. Ако за вас е било обичайно да пиете коктейли, кой може да разбере, че няма водка в колата ви? А последната мода да се пие джин доведе до появата на множество интересни видове тоник, които да вървят с него (или пък без него). Можете да пиете тоника си с кардамон, бъз, с лимон и розмарин или по друг начин, който ви харесва.

2.    Бирата с лимонада, която никога не свършва. Това е съветът на един от членовете на клуба, който си купува бира с най-ниското съдържание на алкохол, което може да намери и след това я долива само с лимонада чак до края на вечерта. Друг вариант е да си вземете вино с ниско съдържание на алкохол и след това да допълвате чашата си само с газирана вода.

3.    Редувайте. Ако някой ви предложи да ви купи питие, поискайте му нещо безалкохолно или чаша вода и му кажете, че редувате алкохолни и безалкохолни напитки. В действителност, редуването на алкохолни с безалкохолни напитки е добър начин да направите употребата си по-умерена и да намалите до минимум обезводняването си на следващия ден.

4.    Барманите. Служителите зад бара са ваши приятели. Ако не искате хората да знаят, че не пиете, снабдете се със съюзник като предварително се договорите с бармана, че когато поръчате „обичайното“, той ще ви поднесе безалкохолна напитка. Може да ви се струва странно, но вероятно барманите и преди са били молени за това, защото някой е бременен или току-що е отказал пиенето, или понеже не иска да го третират като мутант, само защото не пие алкохол.

5.    Лошата памет на пияния. Ако някой ви купи питие, разнасяйте го наоколо за известно време и после го оставете някъде. Или го пробутайте на доверен приятел, който знае, че не пиете. Ако останалите пият, не е много вероятно да следят какво се случва с вашата чаша.

6.    Това излезе от контрол и е време да си вървя. Някой купува ли ви шотове? Останали ли сте твърде дълго? Вашето извинение за шотовете може да бъде: „Ако изпия още един, ще повърна“ или „(сложете името на алкохола) ме кара да повръщам“. Всъщност колкото по-рано си организирате стратегията за оттегляне, толкова по-добре. „С кола съм“ винаги е солидно извинение и ви помага да избягвате всякакъв алкохол. Но също така има и „Изморен съм“, „Настинал съм“, „На антибиотици съм“, „Ще ми доставят пратка“, „Трябва да ставам рано“, „Утре съм на работа“, „Пих твърде много предната вечер“ или всякаква друга причина, поради която няма да пиете. Която, както излиза, може да е почти всичко. Някоя от тях може дори да е истина.

Забавлявайте се на партито трезви и в безопасност!

 

Share Button

Рискови фактори за употребата на наркотици: общност и училище

Рискови фактори за употребата на наркотици и алкохол, които могат да повлияят на вашите деца: научете повече за тях.

рискови фактори за употребата на наркотициЗнаете ли кои са рисковите фактори за употреба на вещества? Кое прави някои деца по-податливи към употреба на наркотици и алкохол в сравнение с други?

Някои обичайни фактори, които могат да доведат до по-висок риск от употреба на наркотици и алкохол сред тийнейджърите, са: бунтарство; наличие на приятели, които пият или употребяват наркотици или история на зависимост в семейството.

Това обаче съвсем не са единствените рискови фактори, които застрашават тийнейджърите. Ако знаете кои са най-често срещаните фактори, които съпровождат употребата на вещества, това ще ви помогне да разберете кога да бъдете по-внимателни, кога да започнете разговор с децата си или да вземете мерки, за да промените потенциално опасна ситуация.

Основните категории рискови фактори са: индивидуални, отношения с връстници, семейство, училище и общност.

В две предишни статии ви разказахме за индивидуалните рискови фактори за употреба на наркотици и алкохол, както и за отношенията с връстниците и семейството.

Рискови фактори за употребата на наркотици, свързани с общността:

• Лесен достъп до алкохол и наркотици в общността.
• Закони и отношение в общността спрямо употребата на алкохол и наркотици.
• Негативно отношение, липса на инвестиции и липса на средства в квартала (паркове, обществени центрове, спортни зали и др.).
• Бедност.
• Представяне на употребата на алкохол и наркотици, без да се дава информация за последствията, включително представянето ѝ в романтична/привлекателна светлина от медиите.

Какво могат да направят родителите?

• Подкрепяйте присъствието на представителите на закона.
• Направете контакт със съседите си и направете квартален патрул или някакво сдружение за взаимопомощ.
• Уверете се, че детето ви знае кои са опасните райони в квартала ви и че ги избягва.
• Използвайте представянето на употребата на наркотици и алкохол в медиите като нещо, от което човек може да се поучи и като възможност да говорите с детето си на тази тема.

Рискови фактори за употребата на наркотици, свързани с училището:

• Трудности с ученето, започващи още в началното училище.
• Разстройства на ученето (например дислексия).
• Поставяне на детето в клас за деца със специални потребности или повтаряне на класа.
• Детето им лоши оценки, не пише домашните си.
• Бягане от училище.
• Липса на ангажираност с училището.

Какво могат да направят родителите?

• Насърчавайте у детето си положително отношение към училището.
• Уверете се, че самият вие имате положително отношение към училището и подготовката на домашните и помагайте на детето си да приема училището като удовлетворяващо.
• Уверете се, че детето ви се намира в правилната подкрепяща образователна среда.
• Ако детето ви се затруднява в училище, говорете с класния и потърсете начини да получите помощ.
• Препоръчайте на детето си да участва в организирани от училището дейности.
• Участвайте в организирани от училището дейности за родители.
• Напомняйте на детето си, че е част от училищната общност.

Източник

 

Share Button

Къде са ни емоциите?

„Добре“, „Зле“ и „Горе-долу“ не са всички отговори, които изчерпват изцяло емоционалните ни състояния. Ако помолиш някой да назове конкретно какво изпитва в момента, това често се оказва трудно. Наблюдаваме този феномен от учениците, с които работим, до възрастните, които консултираме.

Но защо ни е толкова трудно? Може би защото никой не ни учи на това.

Умението да разпознаваш и говориш открито за емоциите си следва да се учи и развива от ранна възраст. Възрастните сме отговорни за това да развиваме емоционалния свят на децата си, да обогатяваме емоционалния им речник и да го изпълваме със съдържание. Езикът ни е богат, добре е да се възползваме от този безценен ресурс.

Близка среща с реалността

Тази седмица бяхме в едно столично училище. Имахме урок с ученици на възраст 16 г. Темата беше именно за емоциите. За да илюстрираме по-добре това, за което ще говорим, направихме следния експеримент: Помолихме класния ръководител, малко след началото на часа, да съобщи на учениците, че на следващия ден ще правят контролно по някой предмет от програмата. След това наблюдавахме автентичните реакции на учениците.

Какво се случи?

Учениците видимо се напрегнаха, някои се ядосаха, изнервиха, имаше възклицания от рода на: „Не е честно! Ние вече правихме.“, „Защо? Какво сме направили?, „Уфффф, пак ли?“, „О-ооо, все ми е тая!“. Имаше и заявки за конкретни действия: „Значи утре съм болен.“, „Няма пък да пиша. Нали вече правихме контролно?!“.

След агонията им, продължила една минута, им съобщихме, че са „жертва“ на експеримент и ги помолихме да опишат как са се чувствали в ситуацията. Отговорът беше почти единодушен: „Ми как? Как? Никак!“.

Направихме им подсказка със следната схема ->

Емоции

 

Ситуацията е ясна – изненадващото контролно. Но че е възможно да изпитат емоция по повод на това, беше трудно за приемане. Сякаш думата „емоция“ е срамна. А с напредването на часа стана ясно, че „самота“, „тъга“ и „срам“ са от най-срамните. Никой не пожела да признае, че някога ги е изпитвал.

Естествено отрекоха и всякакви мисли да са се въртели в главите им по това време, както и да са преживели каквото и да е физически. Всичко беше „Ми никак“, „Нищо“, „О-о, е какво толкова, все ми е тая“.

1107Виж при действието бяха категорични…. и импулсивни. „Ще избягам!“ – това беше посланието. Бягство или нападение – естествени инстинкти за оцеляване. Естествени и животински. Много малко общо с мислещия и емоционално интелигентен човек.

Виновни ли са? Не мисля. Просто никой не ги е научил. Обаче от това, че не успяват да разпознават емоциите си, губят не само те.

Ще приведа и втори пример, който ми направи впечатление наскоро.

Попаднах на радио-дискусия, чиято тема беше свързана с емоционалната интелигентност. Слушателят, който се беше включил, на възраст около 40 г., имаше интересни разбирания по въпроса. Според него, за да си „подхранваш“ емоционалната интелигентност, трябвало да ходиш на „културни неща“ – кино, театър, да четеш. И да, било много хубаво и важно да имаш емоции и да се грижиш за тях. Даже понякога човек имал такава естествена нужда. И той включително.

Явно тезата му беше основана на самия израз „емоционална интелигентност“. Според него, за да я развиваш, трябва да правиш интелигентни неща, които провокират емоционални преживявания. Сигурно е чул, че киното, театърът и четенето са именно такива.

Човекът говори дълго по темата. Явно беше мислил.

Кой губи от това, че не разпознаваме емоциите си? Накратко, отговорът ми е – всички.

Чувствата са и важен източник на информация. При управлението на безкрайния поток житейски избори, пред които сме изправени ежедневно, тяхната роля е решаваща. Ние обаче живеем в свят, пренебрегващ ключовото им значение. Важен критерии за успех е да умееш да разпознаваш и управляваш чувствата си, а от там и действията си.

По темата Дейвид Вискът казва: „Чувствата – повече от всичко ни правят хора. Чувствата ни сродяват.“ Разпознаването на собствените емоции, както и на емоциите на другите, е важен елемент за изграждането на добри взаимоотношения. Да съумяваш успешно да изразиш емоциите, които другият провокира у теб, да усещаш как другият се чувства от твоето поведение, това са умения, които човек трябва да развива у себе си.

Ние сме контролирани много повече от чувствата и емоциите си отколкото предполагаме или признаваме. Освен това не живеем на самотни планети. Нашето поведение неминуемо рефлектира върху някой и провокира в него емоционално преживяване с различен заряд. Нека бъдем отговорни – към себе си и към другите.

 

 

 

Share Button