Архив на: sadmin

Рискови фактори за употребата на наркотици: общност и училище

Posted on by
Отговор

Рискови фактори за употребата на наркотици и алкохол, които могат да повлияят на вашите деца: научете повече за тях.

рискови фактори за употребата на наркотициЗнаете ли кои са рисковите фактори за употреба на вещества? Кое прави някои деца по-податливи към употреба на наркотици и алкохол в сравнение с други?

Някои обичайни фактори, които могат да доведат до по-висок риск от употреба на наркотици и алкохол сред тийнейджърите, са: бунтарство; наличие на приятели, които пият или употребяват наркотици или история на зависимост в семейството.

Това обаче съвсем не са единствените рискови фактори, които застрашават тийнейджърите. Ако знаете кои са най-често срещаните фактори, които съпровождат употребата на вещества, това ще ви помогне да разберете кога да бъдете по-внимателни, кога да започнете разговор с децата си или да вземете мерки, за да промените потенциално опасна ситуация.

Основните категории рискови фактори са: индивидуални, отношения с връстници, семейство, училище и общност.

В две предишни статии ви разказахме за индивидуалните рискови фактори за употреба на наркотици и алкохол, както и за отношенията с връстниците и семейството.

Рискови фактори за употребата на наркотици, свързани с общността:

• Лесен достъп до алкохол и наркотици в общността.
• Закони и отношение в общността спрямо употребата на алкохол и наркотици.
• Негативно отношение, липса на инвестиции и липса на средства в квартала (паркове, обществени центрове, спортни зали и др.).
• Бедност.
• Представяне на употребата на алкохол и наркотици, без да се дава информация за последствията, включително представянето ѝ в романтична/привлекателна светлина от медиите.

Какво могат да направят родителите?

• Подкрепяйте присъствието на представителите на закона.
• Направете контакт със съседите си и направете квартален патрул или някакво сдружение за взаимопомощ.
• Уверете се, че детето ви знае кои са опасните райони в квартала ви и че ги избягва.
• Използвайте представянето на употребата на наркотици и алкохол в медиите като нещо, от което човек може да се поучи и като възможност да говорите с детето си на тази тема.

Рискови фактори за употребата на наркотици, свързани с училището:

• Трудности с ученето, започващи още в началното училище.
• Разстройства на ученето (например дислексия).
• Поставяне на детето в клас за деца със специални потребности или повтаряне на класа.
• Детето им лоши оценки, не пише домашните си.
• Бягане от училище.
• Липса на ангажираност с училището.

Какво могат да направят родителите?

• Насърчавайте у детето си положително отношение към училището.
• Уверете се, че самият вие имате положително отношение към училището и подготовката на домашните и помагайте на детето си да приема училището като удовлетворяващо.
• Уверете се, че детето ви се намира в правилната подкрепяща образователна среда.
• Ако детето ви се затруднява в училище, говорете с класния и потърсете начини да получите помощ.
• Препоръчайте на детето си да участва в организирани от училището дейности.
• Участвайте в организирани от училището дейности за родители.
• Напомняйте на детето си, че е част от училищната общност.

Източник

 

Къде са ни емоциите?

Posted on by
Отговор

„Добре“, „Зле“ и „Горе-долу“ не са всички отговори, които изчерпват изцяло емоционалните ни състояния. Ако помолиш някой да назове конкретно какво изпитва в момента, това често се оказва трудно. Наблюдаваме този феномен от учениците, с които работим, до възрастните, които консултираме.

Но защо ни е толкова трудно? Може би защото никой не ни учи на това.

Умението да разпознаваш и говориш открито за емоциите си следва да се учи и развива от ранна възраст. Възрастните сме отговорни за това да развиваме емоционалния свят на децата си, да обогатяваме емоционалния им речник и да го изпълваме със съдържание. Езикът ни е богат, добре е да се възползваме от този безценен ресурс.

Близка среща с реалността

Тази седмица бяхме в едно столично училище. Имахме урок с ученици на възраст 16 г. Темата беше именно за емоциите. За да илюстрираме по-добре това, за което ще говорим, направихме следния експеримент: Помолихме класния ръководител, малко след началото на часа, да съобщи на учениците, че на следващия ден ще правят контролно по някой предмет от програмата. След това наблюдавахме автентичните реакции на учениците.

Какво се случи?

Учениците видимо се напрегнаха, някои се ядосаха, изнервиха, имаше възклицания от рода на: „Не е честно! Ние вече правихме.“, „Защо? Какво сме направили?, „Уфффф, пак ли?“, „О-ооо, все ми е тая!“. Имаше и заявки за конкретни действия: „Значи утре съм болен.“, „Няма пък да пиша. Нали вече правихме контролно?!“.

След агонията им, продължила една минута, им съобщихме, че са „жертва“ на експеримент и ги помолихме да опишат как са се чувствали в ситуацията. Отговорът беше почти единодушен: „Ми как? Как? Никак!“.

Направихме им подсказка със следната схема ->

Емоции

 

Ситуацията е ясна – изненадващото контролно. Но че е възможно да изпитат емоция по повод на това, беше трудно за приемане. Сякаш думата „емоция“ е срамна. А с напредването на часа стана ясно, че „самота“, „тъга“ и „срам“ са от най-срамните. Никой не пожела да признае, че някога ги е изпитвал.

Естествено отрекоха и всякакви мисли да са се въртели в главите им по това време, както и да са преживели каквото и да е физически. Всичко беше „Ми никак“, „Нищо“, „О-о, е какво толкова, все ми е тая“.

1107Виж при действието бяха категорични…. и импулсивни. „Ще избягам!“ – това беше посланието. Бягство или нападение – естествени инстинкти за оцеляване. Естествени и животински. Много малко общо с мислещия и емоционално интелигентен човек.

Виновни ли са? Не мисля. Просто никой не ги е научил. Обаче от това, че не успяват да разпознават емоциите си, губят не само те.

Ще приведа и втори пример, който ми направи впечатление наскоро.

Попаднах на радио-дискусия, чиято тема беше свързана с емоционалната интелигентност. Слушателят, който се беше включил, на възраст около 40 г., имаше интересни разбирания по въпроса. Според него, за да си „подхранваш“ емоционалната интелигентност, трябвало да ходиш на „културни неща“ – кино, театър, да четеш. И да, било много хубаво и важно да имаш емоции и да се грижиш за тях. Даже понякога човек имал такава естествена нужда. И той включително.

Явно тезата му беше основана на самия израз „емоционална интелигентност“. Според него, за да я развиваш, трябва да правиш интелигентни неща, които провокират емоционални преживявания. Сигурно е чул, че киното, театърът и четенето са именно такива.

Човекът говори дълго по темата. Явно беше мислил.

Кой губи от това, че не разпознаваме емоциите си? Накратко, отговорът ми е – всички.

Чувствата са и важен източник на информация. При управлението на безкрайния поток житейски избори, пред които сме изправени ежедневно, тяхната роля е решаваща. Ние обаче живеем в свят, пренебрегващ ключовото им значение. Важен критерии за успех е да умееш да разпознаваш и управляваш чувствата си, а от там и действията си.

По темата Дейвид Вискът казва: „Чувствата – повече от всичко ни правят хора. Чувствата ни сродяват.“ Разпознаването на собствените емоции, както и на емоциите на другите, е важен елемент за изграждането на добри взаимоотношения. Да съумяваш успешно да изразиш емоциите, които другият провокира у теб, да усещаш как другият се чувства от твоето поведение, това са умения, които човек трябва да развива у себе си.

Ние сме контролирани много повече от чувствата и емоциите си отколкото предполагаме или признаваме. Освен това не живеем на самотни планети. Нашето поведение неминуемо рефлектира върху някой и провокира в него емоционално преживяване с различен заряд. Нека бъдем отговорни – към себе си и към другите.

 

 

 

Какво е нереалистичният оптимизъм и как се проявява той при употребата на наркотици и алкохол?

Posted on by
Отговор
Една от целите на Национална информационна линия за наркотиците и алкохола (http://drugsinfo-bg.org/bg/) е да разпространява обективна информация относно психоактивните вещества (наркотици, алкохол и лекарства). В повечето случаи предоставянето на информация не е достатъчно, за да бъде разубеден някой да опита дадено вещество или да бъде убеден да се замисли за спиране на вече започналата употреба (в момента не става въпрос за случаите на развита зависимост, тъй като там влияние имат и други фактори).

Фокусът ни е върху следния въпрос: „Защо е възможно хората едновременно да знаят, че дадено поведение е рисково и все пак да се ангажират с него?“

Какви са нагласите на младите хора в Европа относно рисковете от употреба на психоактивни вещества?

Проучване на Евробарометър от 2011 г. показва как се възприемат рисковете от редовната и рядката употребата на наркотици (включително алкохол). Младежите са били запитани в каква степен според тях изброените вещества представляват риск за здравето на човек. Веществата са били кокаин, екстази, канабис и алкохол.

Според резултатите, България се нарежда сред първите 10 страни по дял хора, които смятат, че изброените вещества представляват висок риск за здравето. По всички показатели този дял за България е по-висок отколкото средния за Европейския съюз. Изключение прави само преценката за рядката употреба на екстази. Не е учудващо, че при младежите, които са употребявали нови психоактивни вещества, процентът смятащи, че употребата е високо рискова, е по-нисък отколкото при тези, които никога не са употребявали. Но все пак делът им остава висок.

И въпреки че българските младежи смятат, че употребата на наркотици и алкохол е високо рискова, България заема едни от челните места по употреба на различни психоактивни вещества от 15-16 годишните според последния Европейски доклад за наркотиците.

Osterich-head-in-sand

Какъв психичен механизъм би улеснил съществуването на това противоречие?

Едно възможно обяснение на това разминаване е така нареченият нереалистичен оптимизъм за бъдещи събития. Терминът е въведен от Уайнстийн и означава осъществяване на нездравословно поведение, придружено от убеждението на човека, че точно той не е в риск.

Хората правят социални сравнения, резултатът от които са твърдения като „Аз не пуша толкова, колкото другите и следователно не съм в риск от рак в сравнение с тях“. Един от централните изводи от изследванията на автора е, че хората имат тенденцията да вярват, че е по-малко вероятно негативни събития да се случат на тях, отколкото на други хора. Обратното важи за позитивните събития – считаме, че е по-вероятно те да се случат на нас, отколкото на другите хора.

По-вероятно е нереалистичният оптимизъм да се прояви относно събития, които се възприемат като контролируеми и такива, за които хората имат стереотипи за типичния човек, на когото се случва даденото събитие. Случва се употребяващите да споделят за някакви мерки, които предприемат, и които според тях намаляват риска до пренебрежим. Пример за това може да е твърдението, че винаги си набавят веществото от „проверен“ източник. Наличието на стереотипен образ за човека, който би пострадал, прави лесно разграничаването от него.

Интересното в проведените от автора изследвания е, че хората се съсредоточават върху сравненията с другите, които представят тях самите в по-добра светлина и пренебрегват показателите, по които се представят по-зле. Именно това е един от факторите, които са в основата на нереалистичния оптимизъм. В работата си често чуваме и четем подобни сравнения от употребяващи. Тези, които предпочитат определено вещество, споделят негативни мнения за употребяващите друго вещество или група вещества и се разграничават от тях. Примерно твърдение е „може да употребявам вещество А, но поне не употребявам вещество Б“.

Тъй като хората използват миналия си опит за прогнозиране на бъдещи състояния, те могат да смятат, че щом до сега даден проблем не се е появил, той няма да се появи и в бъдеще. Като пример можем да дадем човек, който пуши цигари и заявява, че го прави от 20 години и е здрав. Следователно цигарите няма да влошат здравето му и в бъдеще.

Нереалистичният оптимизъм вероятно има успокояващ ефект и наличието му е разбираемо – той кара хората да се чувстват в относителна безопасност. Освен това никой не желае да възприема себе си като средностатистически човек, за когото важат всички правила и рискове, които го правят уязвим. Ние всички искаме да вярваме, че точно на нас няма да се случи нещо лошо. Нека не просто вярваме, а да предприемаме действия.

Статията първоначално е подготвена за сайта Puls.bg

За трезвеността и умереното пиене

Posted on by
Отговор

Интервю със Светлана Велкова – клиничен психолог и член на  екипа в терапевтичната програма  на Асоциация „Солидарност“ (http://www.solidarnost-bg.org/) .

– Какво включва трезвеността в днешно време? Можем ли да се отпускаме понякога и да пийваме?

Днес трезвеността често се свързва с пълно въздържание или с липса на проблеми в употребата на алкохол. Нещо, което често може да се чуе – „трезвен съм, разбира се, да не би да смятате, че имам някакъв проблем с алкохола“. Ако се обърнем към тълковния речник, ще открием сходно определение: „Трезвен е който не е пиян (от алкохол). Пие, но остава трезвен.“ Ако се разгледаме двете части на това определение, ще видим, че трезвеността не е пряко свързана с въздържанието, но препратка към въздържанието въпреки това има и това е свързано с характеристиките на специфичната българска ‘въздържателна култура’. Последният подем на въздържателното движение в България е в средата на миналия век в междувоенния период (1920-1934), когато призивът е: „На борба за трезвеност“. Интересно е, че самото въздържателно движение попада и в журналистическото полезрение, най-вече с неговата странност от съвременна гледна точка, която предизвиква най-малкото иронично отношение или липса на критическа дистанция към материята. Днес по-скоро не е актуален въпросът: „дали да пия“, а „колко да пия и да остана трезвен“.

– В този ред на мисли, колко е малкото /умереното/ пиене? Към каква норма е добре да се придържаме, така че да не навредим на здравето си?

В различните държави са приети определени честота и количества на употреба, която се смята за умерена. Поради съществуващите разлики, Световната здравна организация (СЗО) приема, че за пълнолетните жени и всички хора над 65 години умерена консумация е едно стандартно питие на ден, а за пълнолетните мъже до 65 години – 2 стандартни питиета на ден, като не става въпрос за всекидневна употреба. Една единица алкохол е 10 ml чист алкохол. И e важно тук да отбележим, че умерената консумация не означава, че е безопасна, а че рисковете от възникване на зависимост и различни заболявания са по-малки.

DSC_3284

– Казват, че алкохолът има терапевтичен ефект. Отпуска ни след напрегнат ден. Какво е Вашето мнение по този въпрос?

Споделянето има терапевтичен ефект, а алкохолът е вещество, което действа като депресант на централната нервна система. Това означава, че забавя реакциите и функциите на тялото и притъпява усещанията. Но ако имаме нужда от терапевтичен ефект, алкохолът не е нито най-ефективният, нито пък най-безопасният избор. Ако човек има изградени стратегии за това как да се справя с ежедневния стрес, как да се отпуска след напрегнат ден, то тогава приемът на алкохол няма да е начин да се справя с дадена трудност. Но ако е човек, който не може да се справи с дадена трудност, с която животът го сблъсква и търси в алкохола начин за справяне или поне за притъпяване на болката, тогава рискът от развитие на алкохолна зависимост става доста висок.

– Как да разберем дали някой вече е зависим към алкохол?

При употребата на алкохол толерансът и зависимостта най-често се развиват постепенно с течение на времето. Поради тази причина проблематичната употреба не е лесна за разпознаване. Но има маркери, върху които можем да съсредоточим вниманието си. Най-общо казано, когато човек започне да губи контрол върху употребата на алкохол, когато в трудните си моменти изпитва силно желание да пие или не може да извършва ежедневните си дейности и ангажименти, без да бъде „подкрепен“ от алкохола, тогава е важно да потърси лечение.

– Когато става въпрос за трудности при лечение на зависимостта, много често се споменава факторът воля. Какво друго е важно?

Въпросът вече тук не е на воля, или на избор, а на мотивация за лечение. Хората се обръщат за лечение, за съжаление, когато собствената им житейска ситуация или е излязла извън контрол, или те я оценяват като безнадеждна, или пък близките им са им поставили ултиматум. Лечението на алкохолната зависимост най-общо цели човек да разбере какво го е „закачило“ за алкохола, каква трудност или какви трудности му е изглеждало, че с помощта на алкохола е преодолявал и как да усвои нови умения за справяне в такива ситуации.

– Знаем ли колко хора в България страдат от алкохолизъм?

За съжаление нямаме актуална българска статистика по този въпрос и няма да е коректно да даваме цифра.

Според доклад на Центъра за зависимости и психично здраве в Канада, публикуван през 2012 г., през 2005 г. в България е имало около 215 000 зависими от алкохол, като около 185 000 от тях са били мъже (Alcohol consumption, alcohol dependence and attributable burden of disease in Europe: Potential gains from effective interventions for alcohol dependence. Jürgen Rehm, Kevin D. Shield, Maximilien X. Rehm, Gerrit Gmel, Ulrich Frick, 2012, Centre for Addiction and Mental Health). По неофициални данни, вероятно става въпрос за много по-голям брой.

Прави впечатление обаче, че от последните 3-4 години все повече хора се обръщат за помощ именно заради злоупотреба или за зависимост от алкохол. Което вече е стъпка напред, защото алкохолната зависимост е като всяка друга зависимост към психоактивно вещество и е важно да повишим собствената си информираност, което да ни направи по-критични към ситуацията в нашата страна.

– Kакви алтернативи на алкохолната употреба бихте препоръчали? Как да се отпуснем, без да си навредим?

Като си планираме така свободното време, че да имаме и активна, и пасивна почивка. За това ни е необходимо само да поспрем за малко и да се замислим какво ни носи удоволствие, какви дейности ни харесва да вършим и как бихме могли да зарадваме себе си и близките до сърцето ни хора.

 

Интервюто първоначално е подготвено за сайта Puls.bg

Пречистващото въздействие на прошката

Posted on by
Отговор

Един чудесен цитат от книгата ,,Съкровищата на пътешественика“ на Анди Андрюс, който ни напомня за това колко важно и пречистващо е да даваме прошката си дори когато не са ни молили за нея.

Благодарим на г-н Дамян Груев, който го сподели с нас на страницата на Асоциация „Солидарност“ (www.solidarnost-bg.org)

 

,,Твърде дълго прошката стоеше заключена в сърцето ми в очакване да оповестя наличието ѝ при появата на някой, който я заслужава. Уви, смятах повечето хора за недостойни да получат моята прошка – и тъй като никой не ме молеше за нея, аз я пазех за себе си. Сега скътаната прошка покълна в сърцето ми и като развалено зърно даде горчив плод.

Време е да сложа край на това. В този момент животът ми поема към нова надежда и увереност. Аз съм един от малцината в целия свят, посветени в тайната. Знам как да превъзмогна гнева и възмущението и разбирам, че прошката има стойност само когато е подарена. Чрез опрощението аз се освобождавам от демоните на миналото, които така или иначе не са ми необходими, и поставям ново начало.
Ще посрещна деня с опрощение. Ще простя и на тези, които не са ме молили за това.

Колко пъти съм кипвал от гняв заради думите или действията на някой, който не съзнава или не се интересува какво ми причинява! Губил съм безценни часове да си представям как му отмъщавам или споря с него! Сега разбирам каква е истината за този психически тормоз. Яростта, с която съм го подхранвал, често е била едностранна, защото хулителят почти никога не се замисля за обидата, която е нанесъл.

Отсега нататък тихомълком ще прощавам дори на онези, които не разбират, че се нуждаят от това. Дарявайки прошка, аз повече няма да се оставям на безполезните мисли. Отказвам се от горчивината. Ще посрещна деня с опрощение. Ще простя на онези, които ме критикуват и обиждат несправедливо.

Простих си. Животът ми започва отначало.Всеки, който подчинява живота си на мнението на другите, е роб. Аз не съм роб. Вече избрах съветниците си. Мога да правя разлика между добро и зло. Знам кое е най-доброто за бъдещето на семейството ми – и нито заблуждаващите мнения, нито несправедливите критики ще ме отклонят от целта ми.

Критиците на стремежите и мечтите ми не разбират високата цел, която съм си поставил. Няма да допусна тяхното презрение да се отрази на поведението и целите ми. Прощавам им за това, че са лишени от прозорливост и продължавам напред. Вече знам, че чуждите критики са цената, която трябва да заплатя, за да надскоча посредствеността.

Ще посрещна деня с опрощение. Ще простя и на себе си.

В продължение на много години аз бях най-големият си враг. Премислях отново и отново всяка грешка, всяка вярна преценка, всеки провал. Всяко неспазено обещание, всеки пропилян ден, всяка непостигната цел увеличаваше неудовлетворението ми от живота. Тревогата ме сковаваше в парализиращата си хватка. Изпитвах разочарование от себе си и допълнително го засилвах, като реагирах с бездействие.

Днес разбрах, че е невъзможно да се боря с врага в свое лице. Ще изтрия съмненията и страховете, които възкресяват миналото. Отсега нататък миналото ще престане да предопределя съдбата ми.

Простих си. Животът ми започва отначало.
Ще простя дори на онези, които не са ме молили за това.
Ще простя на всички, които ме критикуват несправедливо и ме обиждат. Ще простя на себе си.
Ще посрещна деня с опрощение.“

 

Родители или партньори

Posted on by
Отговор

Възможно ли е да сме добри родители, без да имаме добри партньорски взаимоотношения?

 „Ние не искаме да се говори за нашите взаимоотношения с мъжа ми. Искаме само да говорим за това какво да направим за детето си като родители.” Подобно очакване е едно от най-често чуваните от различни родители изискване в процеса на фамилното консултиране. Възможно ли е да сме добри и отговорни родители, без да сме успешни в партньорските си взаимоотношения?

Партньорската роля е сравнително нова и възниква след отделянето на семейството от големия род при преминаването от традиционно към индустриално общество. В традиционното общество брачният партньор рядко е бил личен избор. В брака са се сродявали два рода, имащи общ интерес и полза от него. Целта на брака е създаване на деца, които чрез живота и труда си гарантират оцеляването на рода.

В рода всеки е имал ясно дефинирана роля – мъжете са осигурявали прехраната, жените са раждали деца, грижили са се за дома, за домашните животни, за прехраната, подкрепяли са мъжете в полската работа, възрастните жени са отглеждали внуците и са следели за реда в къщата. Ясното, структурирано и предвидимо ежедневие е гарантирало сигурност за целия род и за отделния човек.

При настъпването на индустриалното общество отделните семейства напускат безопасното родово пространство, често се преместват географски от села към градове и са провокирани да се научат да живеят без подкрепата на роднините си. Постигането на хармонични партньорски взаимоотношения става приоритетно за създаването и запазването на семейство, в което ролите на съпруга и съпругата са ключови. Всяка двойка намира свой начин, опирайки се на опита на рода, но интерпретирайки го и осъществявайки го в нов контекст, работейки и живеейки сами, да създаде семейство.

Съпрузите в семейството имат нови роли, отговорности, които не са дадени един път завинаги, а често се налага предоговарянето им чрез активно взаимодействие с другия заради непосредствения, ежедневен контакт на всеки партньор с променящия се външен свят. В съвременното семейство, например, ролята на бащата става все по-значима за отглеждането и възпитаването на децата, а съвременните жени често отлагат раждане на дете заради избора да се развиват професионално. Често ограниченият лимит от време изисква пренареждане на дневния режим на съпрузите и изисква бърз отговор на това кой от двамата партньори да вземе детето от училище, да се погрижи за храната или да плати неочакван разход.

Семейството осигурява на всеки един от съпрузите възможността да се променя, развива, като това променя и развива и другия партньор. Млада майка се завръща към училище или прекъснатата от майчинството си кариера, което може да наложи нейният партньор да се научи да полага грижи за домакинството, отглеждането на детето и поддържането на социалните контакти на двойката с роднини и приятели.

Взаимоотношенията в двойката преминават през четири етапа, които дефинират как партньорите гледат на себе си, на двойката и на контакта си с другите хора, какви стратегии използват за договаряне помежду си, като тези етапи повлияват и на това как партньорите осъществяват родителските си роли.

В първия етап на привличане и харесване партньорите са фокусирани върху общите неща помежду си, трудностите рядко водят до конфликти, а споровете се преодоляват с лекота. Целта в този етап е да се създадат взаимоотношения на доверие и привързаност между партньорите, които да формират нова двойка.

В следващия етап партньорите имат преживявания на слятост, „аз“ и „ти“ стават „ние“. Постепенно двойката започва да се сблъсква все повече с различия, свързани с отстояването на уникалността на всеки един от партньорите. Преразглеждат се правила, ценности, норми. Този етап подготвя двойката за момента на появата на дете.

В последния етап фокусът попада върху запазване на двойката въпреки различията и пренасочване към личните занимания и проекти в рамките на партньорството. Тук много често различията между партньорите пораждат противоречия и конфликти, които въпреки общите усилия не могат да бъдат решени. Невъзможността на партньорите да се договорят за различията си повишава напрежението в двойката, което се преживява с неудовлетворение, разочарование и обида от съвместното съжителство. На този последен етап двойките са склонни да обмислят или осъществяват раздели.

Оставането в двойката е свързано с допускането на преживяване на личен неуспех в рамките на съпружеските взаимоотношения. Съществува нереалистично вярване в партньорите, че те биха могли да повлияят и променят другия, доказвайки му личната си правота. Невъзможността на партньорите да издържат на нарастващото отчуждение между тях и на интензитета на чувства на безпомощност, провал и вина често ги пренасочва от взаимоотношенията в двойката към взаимоотношенията с детето. Родителската роля става инвестиция за потребността от любов, признание и положителна себеоценка. Партньорската криза е дефинирана във фразата „останахме заедно заради детето“.

Разгръщането на конфликта между партньорите чрез включване на детето и изискването то да вземе страна подкопава родителските авторитети, засилва недоверието в двойката и излага на различни рискове живота, здравето и сигурността на детето. Последният етап във взаимоотношенията в двойката цели всеки един от партньорите да се научи да издържа на несъгласия и противоречия с другия и да насочи енергията си към промяна на себе си.

Успешното преодоляване на кризата в партньорските взаимоотношения води до връщане на двойката във фазата на харесване и привличане, но по един по-зрял начин, в който и двамата приемат собствената си уязвимост. Патрисия Лав твърди, че „тайната на това да чувствате близост с партньора си, когато сте заедно, е да се чувствате близки, когато сте разделени.“

„Tайната на това да чувствате близост с партньора си, когато сте заедно, е да се чувствате близки, когато сте разделени.“

Партньорството е процес, в който чрез доверието и съпричастността в двойката, хората се учат и развиват като отделни личности, като партньори и като родители.

Статията първоначално е подготвена за сайта Puls.bg

Автор: Мая Угрюмова, магистър по психология към СУ „Св. Климент Охридски“. Специализирала е брачно и фамилно консултиране в системния подход към ПИСЕЛ. Работи с деца, младежи и семейства от 2003 година към различни държавни и общински служби в сферата на образованието, здравеопазването и социалното подпомагане. От септември 2014 г. е психолог към служба „Родители и близки“ в Асоциация за рехабилитация на зависими „Солидарност“ (http://www.solidarnost-bg.org/).

 

Новогодишните обещания, които (си) даваме или за ефекта на „Новото начало“.

Posted on by
Отговор

За новогодишните обещания, както и за много други, често се казва, че не траят повече от махмурлука на другия ден. Сигурно много от вас вече са подхванали дългите списъци с добри намерения, които смятат да реализират през новата година. Много започват диета от понеделник или приключват с даден вреден навик от началото на новия месец. Но чудили ли сте се защо е така? А какво се случва точно преди заветното „ново начало“ ?

Новогодишните обети не са приумица на новите времена. Техните корени могат да бъдат проследени още от древността и в частност в религиите. Древните вавилонци например са давали обещания на своите богове в началото на всяка година, че ще изплатят дълговете си и ще върнат взети на заем предмети. Римляните от своя страна са отправяли своите обещания към бог Янус, на когото е наречен първия месец на годината – януари. Янус е бил почитан като дух пазител на всяка врата и на всяко начинание и начало. Смятало се е, че е отварял и затварял всички врати, предимно символично. През средновековието рицарите са подновявали своя обет около Коледа всяка година като знак на преданост, а много християни прекарват нощта преди Коледа в църквата, където се приготвят за следващата година, молейки се и правейки равносметки и обещания.

Едни от най-разпространените цели, които си поставяме за новата година, са да подобрим физическото си състояние като ядем по-здравословно, редуцираме теглото си, спортуваме редовно, спрем алкохола и цигарите, спрем употребата на наркотици и други; подобрим психическото си състояние, като мислим позитивно, смеем се повече или просто се наслаждаваме на живота; подобрим финансовото си състояние; положим повече усилия в работата си; повишим квалификацията и образованието си; да бъдем по-улегнали и уравновесени; да се молим повече; да засилим социалните си контакти и много други.

Колко от вас са давали или са получавали обещания от рода на: „От Великден/Коледа/новата година/месец/седмица съм нов човек – спирам да пия, да пуша или да употребявам наркотици.“ И колко от тези обещания са били изпълнени наистина? Защо нищо не започва от днешния ден, а залагаме на следващата нова точка от календара да мобилизира по магичен начин мотивацията и енергията ни? В петък решаваме, че понеделник е добър момент да се превърнем в „нов човек“, а междувременно през почивните дни с чиста съвест се отдаваме на онова, което след това ще ни бъде „забранено“. Такива решения често се вземат и в неделя, когато в състояние на тежък махмурлук заключаваме, че „не може повече така и нещо трябва да се промени“. И така всеки петък или неделя.

Много често решението за реализиране на ново поведение изисква усилия или отказване от нещо, което макар и с преобладаващи негативни ефекти, ни носи кратковременно удоволствие – в това число и спирането на цигари, алкохол, наркотици или стартирането на здравословен хранителен режим. Идентифицирайки проблемното поведение, което реализираме, признавайки го и вземайки решение за промяна, ние облекчаваме съвестта и подхранваме увереността си, че държим нещата под контрол. Дори само насрочването на конкретен момент за нов старт засилва още повече нашата увереност в успеха на начинанието. Тази дейност обаче много често се превръща в ритуал, който се повтаря периодично и превръща обещанията които (си) даваме единствено в добри намерения.

От друга страна тези празни(чни) обещания често служат като начин да манипулираме близките си, като ги уверим, че сме мислили по въпроса, оценили сме ситуацията и имаме желание да се променим. А какъв по-подходящ момент за това от друга седмица, месец или нова година, но никога от сега.

Големите празници и особено началото на новата година са онези точки от линията на времето, които ни карат да спрем и да погледнем живота си глобално. Да излезем от рутината и всекидневието и да помислим върху големите цели. Да погледнем към това кои сме били, кои сме в момента и какви се стремим да бъдем. Човек винаги е движен от естествения стремеж да се развива и да бъде нещо повече от това, което е. Когато настоящият ни образ по една или друга причина е далеч от това, към което се стремим, в нас възниква напрежение и желание да направим нещо, за да променим ситуацията. Но имаме ли кураж да реализираме намеренията си? Страхуваме ли се да поемем риска, за да не разочароваме себе си и близките си?

Отлагането във времето е проява на несигурност и страх от неизвестното. Новото поведение ни изважда от комфортната зона, а това обикновено причинява напрежение и стрес. Промяната изисква усилия, с които не винаги сме готови да се нагърбим или преценяваме, че не можем да се справим. По време на равносметки именно решението, отложено във времето, много често идеално удовлетворява потребностите ни. От една страна сме поели отговорност и сме намерили решение, което облекчава съвестта ни, а от друга не сме длъжни да се изправяме пред трудностите, предизвикани от промяната, точно в този момент.

Ефектът на „Новото начало“ е именно такъв – да успокои съвестта ни, знаейки, че го има и е някъде там – от следващия понеделник, след Коледа или от новата година.

Статията първоначално е подготвена за сайта Puls.bg

Отравяне с алкохол

Posted on by
Отговор

Какви са причините и симптомите при отравяне с алкохол и какво трябва да направите, ако се случи?

Черното кафе няма да помогне, нито пък ако накарате човека да повърне. Няма да помогне и ако го оставите да си отспи. Всъщност, тези традиционни методи за изтрезняване могат повече да навредят, отколкото да помогнат. Особено, ако приятелят ви страда от остро отравяне с алкохол (остра интоксикация) – нещо, което първоначално може да е трудно да се определи.

Приятелят ви може да е изпил само 3-4 питиета или може да е изконсумирал повече, но това невинаги е индикатор. Ако можете да разпознаете симптомите на остро отравяне с алкохол и знаете какво да правите, бихте могли да спасите нечий живот.

Алкохолът е отрова

Агата Кристи не пише за него като за оръжие за убийство, но алкохолът е отрова и понякога може да има смъртоносни последствия.

Вашето тяло може да преработи само една единица алкохол за един час (около 8-10 г чист алкохол). Ако изпиете много за кратък период от време, количеството алкохол в кръвта ви може да попречи на тялото ви да функционира нормално.

Алкохолът може:

•    да забави функциите на мозъка ви, така че да загубите чувството си за равновесие;
•    да раздразни стомаха ви, което предизвиква повръщане, а в същото време алкохолът потиска рефлекса на гадене – можете да се задушите като вдишате повърнатото в белите си дробове;
•    да засегне нервите, които контролират дишането и биенето на сърцето ви – и двете могат да спрат;
•    да ви обезводни, което може да доведе до трайно мозъчно увреждане;
•    да понижи телесната ви температура, което може да доведе до хипотермия;
•    да понижи нивото на кръвната ви захар, така че може да получите припадъци.

Симптоми за отравяне с алкохол

Границата може да бъде трудно различима. В един момент вашият гост може просто да е пиян, а в следващия вече да е опасно интоксикиран.

Да сте наясно със симптомите на отравяне с алкохол е от решаващо значение, защото ако човекът, за когото ви е грижа, страда от остро отравяне с алкохол, той няма да е в състояние да си помогне сам.

Симптоми, за които да внимавате:

•    объркване;
•    загуба на координация;
•    повръщане;
•    припадъци;
•    нерегулярно или забавено дишане (по-малко от осем вдишвания за минута);
•    посиняла или бледа кожа;
•    ниска телесна температура (хипотермия);
•    ступор – когато някой е в съзнание, но не реагира;
•    загуба на съзнание.

Какво не трябва да правите

Острото отравяне с алкохол може да бъде много опасно. Дори и най-добрите ви намерения може да влошат ситуацията. Има страшно много митове за това какво да правите с хора, които са прекалено пияни, така че е най-добре да се уверите, че знаете какво НЕ трябва да правите.

НИКОГА:

•    Не оставяйте човека просто да си отспи. Количеството алкохол в кръвта продължава да се повишава, дори когато човекът не пие. Това е защото алкохолът в храносмилателната система продължава да се абсорбира в кръвообращението. Ако алкохолът в кръвта стане твърде много, тялото ще спре да функционира нормално.
•    Не му давайте кафе. Алкохолът обезводнява тялото. Кафето ще влоши състоянието на човека, който вече е обезводнен. Тежкото обезводняване може да причини трайно мозъчно увреждане.
•    Не карайте човека да повръща. Рефлексът му на гадене ще е нарушен, което означава, че той може да се задуши с повърнатото.
•    Не го карайте да се разхожда. Алкохолът е депресант, който забавя функциите на мозъка и засяга чувството за равновесие. Ако карате човека да се разхожда, може да се случат инциденти.
•    Не го слагайте под студения душ. Алкохолът понижава телесната температура, което може да доведе до хипотермия. Студеният душ може още повече да влоши нещата.
•    Не го оставяйте да пие още алкохол. Количеството му в кръвообращението на човека може да стане опасно високо.

Няма минимално количество

Вярно е, че запойното пиене често пъти е причина за отравяне с алкохол, но не винаги.

Зависи от вашата възраст, пола, колко сте едри, от килограмите ви, колко бързо пиете, колко сте яли, от общото ви здравословно състояние и дали сте взели други наркотици.

Ето защо е толкова важно да се придържате към препоръките на Световната здравна организация за умерена консумация на алкохол, а именно:

•    за пълнолетните жени и всички хора над 65 години – едно стандартно питие на ден;
•    за пълнолетните мъже до 65 години – 2 стандартни питиета на ден;
•    употребата не трябва да е всекидневна;
•    стандартното питие съдържа около 13 г чист алкохол (330 мл бира с обемно съдържание на алкохол 5%; 140 мл вино с обемно съдържание на алкохол 12%; 40 мл концентрат с обемно съдържание на алкохол 40%).

Пет неща, които да направите, ако някой показва симптоми на отравяне с алкохол

•    Опитайте се да държите човека буден и в седнало положение.
•    Дайте му вода, ако може да я изпие.
•    Поставете го да легне в „съвземаща“ поза, ако е изгубил съзнание и проверете дали диша нормално.

отряване с алкохол•    Дръжте човека затоплен.
•    Останете с него и следете симптомите му.

Ако човекът не се подобрява, се обадете на телефон 112 и повикайте линейка, без да отлагате.

отравяне с алкохолЗапазете контрола

Ако се придържате към препоръките на Световната здравна организация за умерена консумация на алкохол, това ще ви помогне да държите пиенето си под контрол.

Ето два начина, които могат да ви помогнат да намалите и да държите под контрол пиенето си:

1.    Хранете се. Едно хубаво ядене преди за излезете и хапване между питиетата може да помогнат за забавяне на абсорбцията на алкохола и вие да запазите контрола.
2.    Пийте безалкохолни напитки. Пиенето на безалкохолни напитки и вода между алкохолните питиета ще намали количеството алкохол, което ще изпиете, докато сте навън.

Ако се притеснявате за пиенето на ваш близък или за своето собствено, можете да се обадите на Националната информационна линия за наркотиците, алкохола и хазарта (www.drugsinfo-bg.org) и да се консултирате анонимно на телефон 0888 991 866.

Източник

Прибирането вкъщи на Коледа и дисфункционалното семейство

Posted on by
Отговор

дисфункционалното семействоЗнаете ли още от сега, че ще се върнете от прекараната със семейството ви Коледа разстроен и че ще ви трябват седмици, за да го преодолеете? Ако да, възможно ли е динамиката в семейството ви да е токсична?

Коледа може да е магическо време за някои, но за други не е толкова чудесна:

„Срещала съм хора, които наистина се ужасяват да се приберат вкъщи за Коледа“, казва Еня Бакузи от ирландската организация Relationships – психотерапевт с 20-годишна практика.

„Много хора мразят това. Като консултант съм виждала клиенти, които изпитват високи нива на тревожност и тъга от перспективата да се приберат вкъщи за празника. Домът трябва да е сигурно място, но за мнозина това е връщане в отровната среда, която те са напуснали. Мисля, че хората се връщат, защото имат нереалистичната надежда, че тази година ще е по-добре. Обаче това е фантазия и рядко се случва.“

Токсичното или дисфункционалното семейство се характеризира със своите дисфункционални взаимоотношения.

„Токсичната връзка е тази, която взима повече, отколкото дава. В нея винаги има някакъв скрит дневен ред“, обяснява психотерапевтът Карл Мелвин. „Тя обикновено съществува, когато единият човек във връзката се интересува само от себе си и където има емоционален багаж от миналото.“

„Често пъти откритото общуване не е добре дошло, а пазенето на тайни е обичайна практика.“ Дисфункционалното семейство, добавя Мелвин, обикновено има големи проблеми с всичко –справяне с гнева, страх, ниско самочувствие, натрапчиво желание за контрол или власт, егоизъм, твърде голяма загриженост за здравето или парите.

„Емоционалната дисфункция много често е в основата на проблема с дисфункционалната или токсична семейна ситуация, защото емоционалната дисфункция често предизвиква нездраво поведение“, казва Мелвин.

Това може да се прояви чрез натрапчиво желание за власт, при което, например, родителите постоянно напомнят на порасналите си деца грешки от миналото; когато има открита или едва доловима критика към изборите, които децата са направили; използване на пасивно-агресивни начини на комуникация или емоционално изнудване.

„Човек никога не знае какво става в главите на хората, които го нараняват“, обяснява той. „Поне през половината време те сами не са наясно какво става. Коледата може да бъде особено трудно време за семейства като тези. Този начин на поведение може да се засили около празника.“

Много хора, идващи от дисфункционални семейства, могат да се дистанцират през годината, като поддържат повърхностни взаимоотношения от разстояние, ограничавайки се с кратки телефонни разговори или посещения. Но на Коледа те се чувстват задължени да посетят семействата си и да прекарат повече време с тях.

„Въпреки надеждите ви, че тази година нещата ще бъдат различни, те вероятно няма да бъдат“, казва психотерапевтът Бернадет Райън от ирландската организация Relationships.

„Всеки се прибира по Коледа при семейството си, носейки подаръци, но на дъното на чантата са прибрани старите болки и обиди, така че бъдете подготвени“, казва тя. „Бъдете реалисти в своите очаквания. Очаквайте, че ще бъде същото като преди и ако не сте готови за това, можете да си останете вкъщи.“

„Понякога може да има много отричане за това, което се е случило в семейната динамика, но фантазията трябва да бъде заместена с реалност.“

Много семейства имат някаква степен на лека дисфункция, казва Райън, но в някои тя може да бъде най-важната характеристика и то до такава степен, че „за някои възрастни може да е невъзможно да се върнат при семействата си, защото започват да се чувстват напълно безсилни, прекрачвайки прага“.

Когато всички се съберат заедно в семейния дом на Коледа, хората са склонни да се връщат към ролите от детството си, казва Бакузи и обяснява, че критикуващите майка или баща, които винаги са подронвали авторитета на децата си, вероятно ще продължат да го правят и когато децата вече са възрастни. Родителите често го правят чрез тънки забележки за теглото на детето, за оценките в училище на внуците или чрез лукави въпроси относно начина, по който се развива кариерата на сина или дъщерята.

„Всичко това връща хората там, където са били преди 20 г. и отключва старите болка, гняв и страх. Бащата може да е бил насилник и 20 г. по-късно нищо не се е променило“, казва Бакузи.

„Дисфункционалното семейство е като тенджера под налягане. Някои семейства ще бъдат в открита война, в други ще има потискани емоции, които никога не се изразяват открито и които причиняват голям дискомфорт.“

Вторият вид семейства е най-често срещан и най-вреден, но въпреки това, хората успяват да се справят.

Вие не можете да промените поведението или отношението на другите, но можете да промените начина, по който реагирате.

Райън съветва да се запитате защо се прибирате за Коледа и ако искате да отидете, да се съсредоточите върху положителните причини, а не върху нещата, които ви разстройват – например свръх контролиращ родител или брат/сестра, които не харесвате.

Също така е важно, добавя Мелвин, да гледате реалистично и обективно на ситуацията и да оцените болката, която тя ви причинява.

„Да надникнете в собствената си глава, да се обърнете към болката и да поемете отговорност за нея може да ви помогне да вземете здрави решения относно семейството си и също така за по-широкия кръг от приятели и познати. Тайната е в това да осъзнаете как нечие поведение ви се отразява и да решите, че повече няма да позволявате това.“

дисфункционалното семейство
Съвети за справяне на Коледа:

1.    Да сте наясно какво вероятно ще се случи и какво ще бъде вашето поведение в тази ситуация може много да ви помогне да изкарате деня.

2.    Ако наистина не искате да се прибирате вкъщи за Коледа, просто се откажете от това задължение.

„Вие вече сте възрастен човек и можете да правите каквото искате“, казва Мелвин. „Не е нужно да давате обяснения и можете да промените решението си във всеки един момент“.

3.    Помнете – Коледните празници са нещо временно и минават бързо.

4.    Ако чувствате, че наистина трябва да се приберете, измислете си някакъв спасителен план. Можете да си определите точно колко време ще останете и да си подсигурите подкрепата на партньора ви.

„Изпълнете основното изискване да се появите там и след това си тръгнете при първата възможност“, казва Мелвин.

5.    Пазете границите си.

Дръжте на позицията си и не позволявайте на нещата да ви засегнат.

Пазете дистанция и не се ангажирайте с неща, които могат да станат неприятни, освен ако наистина не трябва.

Не се включвайте в спорове, ако не е крайно необходимо. Понякога е по-добре да не казвате нищо, да изкарате деня и да си тръгнете.

6.    Водете незадълбочени и любезни разговори. Не обсъждайте миналото или каквито и да било скандали и несъгласия. Говорете за телевизия, спорт и текущи въпроси.

7.    Не се поддавайте на прекалената приветливост. Не позволявайте да ви прелъстят да свалите гарда и да кажете неща, които по-късно могат да бъдат използвани срещу вас.

8.    Откъсвайте се мислено. Може физически да присъствате, но никой не казва, че трябва да ги слушате. „Изключването“ е хубаво умение, когато сте заобиколен с нездрави хора, които се опитват да натоварят психиката ви с тревоги и негативни мнения.

9.    Похарчете за подаръци толкова пари, колкото искате.

„Не си създавайте много тревоги и не влизайте в големи разходи, ако смятате, че това няма да бъде оценено – харченето на пари не е отговорът“, казва Мелвин.

„Хората, които са били наранявани, често пристигат натоварени с подаръци, надявайки се, че „този път те ще ме заобичат.““

Бъдете честни. Помислете колко пари сте изхарчили в миналото и доколко това действително е било оценено.

10.    Последно, но не по важност:

„Дръжте се за това, което сте научили и за самоувереността, която сте придобили откакто сте напуснали семейния дом“, казва Бакузи.

Типични поведения в дисфункционалното семейство:

Психологически тактики:

•    Преструват се, че не ви чуват и изместват разговора в посоката, която ги устройва.
•    Напълно ви игнорират.
•    Излизат от стаята, когато вие влизате.
•    Създават коалиции и изкупителни жертви.

Емоционално изнудване:

•    Карат ви да се чувствате виновни без основание.
•    Критика, обвинения.
•    Сърдят ви се.
•    Блокират възможностите за изразяване на емоции.
•    Вербални атаки.
•    Директни обвинения, насочени към вас.

Източник

Пет признака, по които да разпознаем псевдоспециалистите

Posted on by
Отговор

Зависимите и техните семейства са изправени пред големи трудности – самата зависимост; липсата на държавна политика за ефективно подпомагане на лечението; проблеми, които са свързани с болестта (липса на работа, влошени отношения с близките и др.); липса на специалисти и терапевтични програми в малките градове. Към този списък, обаче, се добавят и псевдолеченията, провеждани от псевдоспециалисти. Оказва се, че такива има доста. След кратък преглед в интернет стигнахме до няколко признака, които сигнализират, че нещо не е както трябва.

лечение

1. Светкавична скорост на лечението, което е също така и 100% ефективно

Твърдения от типа „само за 15 дни ще ви избавим от алкохолизма“ са не просто неверни, но и абсурдни. Зависимостта (не само алкохолната) е хронично заболяване, което изисква продължително лечение и големи усилия от страна на зависимия. Безотказно действащото бързо лечение е една много хубава идея и наистина бих искала да съществува, но истината е, че това не е така. Това, разбира се, се отнася и за много други заболявания. При различните хора различните видове лечение имат различен ефект и няма как да има 100-процентова сигурност в положителния резултат.

2. Липсват каквито и да е научни публикации, които доказват ефективността

Тук трябва да уточним, че цветистите разкази на хора, които са използвали даден продукт, не са надеждно доказателство за ефективността му. Първото нещо, което трябва да имаме предвид, е, че тези хора може да са актьори, да им е платено или да имат пряк интерес от продажбата на продукта. Техните обратни връзки, публикувани на сайта на „лечителя“, могат да са съчинени или поне силно разкрасени.

Изследванията, които служат за доказателство, са проведени от специалисти, публикуват се в специализирани списания и подлежат на обсъждане от други специалисти. Освен това в тях участва значителен брой пациенти.

Включването на измислени, но ярки истории е съвсем логично, ако някой иска да заблуди хора в нужда. Такива ярки примери много лесно могат да спечелят доверието ни и да ни накарат да вземем грешно решение (повече за механизмите, които  улесняват заблудите може да прочетете в статията „JUDGMENT UNDER UNCERTAINTY: HEURISTICS AND BIASES“ на Amos Tversky и Daniel Kahneman). Тези примери ни карат да забравим, че може да има 50 човека, при които не е имало абсолютно никакъв положителен ефект и ни карат да надценяваме достоверността на информацията. Дори и да има един излекуван, ако при 50 други няма подобрение, това не може да бъде наречено успешно лечение.

3. Продуктът/“лечението“ може да ви избави от всичките ви здравословни проблеми

Често се твърди, че предлаганите „терапии“ са чудесни за целия организъм и всички системи ще се повлияят добре. Пенкилерът е една хубава идея, но е твърде амбициозна. Намерихме някои доста смели твърдения, че даден продукт не само лекува алкохолизъм, но разбива камъни в бъбреците и предпазва белите дробове (явно изключително много, защото човекът от историйката е страстен пушач от поне 15 години). Разбира се, това не се е сторило достатъчно на „лечителя“ и е решил да обяви и че продуктът „раздвижва енергиите на организма“.

4. Думите „лечение“ и „терапия“ се срещат в необичайни словосъчетания

Всъщност споменаването им не е чудодейно и не прави даден ритуал ефективен, но често псевдоспециалистите сътворяват приятно звучащи думи и словосъчетания, които да придадат сериозност на методите им. Уви, пиенето на сокове или билкови отвари не става по-ефективно, ако ги наричаме соколечение или фитотерапия. В псевдотерапиите се залага предимно на хомеопатични продукти, а като цяло хомеопатията е с твърде съмнителна ефективност (повече тук: http://www.iflscience.com/health-and-medicine/homeopathy-ineffective-study-concludes). Билковите чайове, соли, екстракти, тинктури и каквито и да е техни производни надали ще успеят да излекуват когото и да е от зависимост. Повечето неща, които попадат в групата на алтернативната медицина, са или доказано неефективни, или с недоказана ефективност. Какво може да служи за доказателство обсъдихме в точка 2.

лечение 2

5. „Лечителят“ е омнипотентен, знае и може всичко

Друга любима тактика е „лечителят“ да се окичи с всевъзможни титли. Тези хора разкриват нови полета на (псевдо)науката и се провъзгласяват за експерти в тях, което явно автоматично ги прави способни да излекуват всеки от всичко. Тук се нареждат нумеролозите, астролозите, рекреолози, уфолози и много други –лози, които злоупотребяват със значението на думата logos. Те също така измислят нови термини и обяснителни модели за причините на заболяванията, които очевидно нямат нищо общо с медицината, познанието за човешкото тяло и психика и логиката. Когато пък не им достигне въображението за изцяло нов „термин“, просто взимат назаем понятия и нанасят радикални промени в смисъла им.

Работата е там, че колкото и сложни и непонятни да са титлите на даден „лечител“ и колкото и екзотични разтвори и „терапии“ да ви предлага, това по никакъв начин не допринася за неговата компетентност.

В заключение

Напълно разбирам желанието на хората да помогнат на своите близки и да опитат всеки възможен вариант, за да спасят тези, които обичат. Лесно е човек да бъде заблуден, когато е изправен пред нещо, с което не може да се справи и което не му е познато. Всички искаме да се справим с трудностите колкото се може по-бързо и понякога имаме нужда някой да ни помогне.

Големият проблем тук е, че някои решават да се възползват от това и този акт е повече от отвратителен. И не става въпрос само за лечението на зависимости. Те надали ще се вразумят или ще получат морално прозрение.

Псевдолеченията не само не са ефективни, но са и скъпи и отлагат започването на реалното лечение. Това може да бъде вредно и опасно, тъй като болестта се задълбочава. Липсата на ефект може да демотивира и да разубеди човека да продължи с опитите.

Това, което можем да направим, е да се научим да разпознаваме псевдоспециалистите и псевдонауката, за да не успяват те да си играят с надеждата на хората.