Пет неща, които хората с нарцистични и психопатни черти правят в разговор

Хората с психопатни или нарцистични черти често използват фалшиви маски, за да взаимодействат с другите, понякога нагаждайки ги, за да изглеждат сякаш споделят интересите на своите жертви. От обикновени разговори до бомбастични речи, всичко е възможност за изработване на маска и за тестване, доминиране и дори навреждане на неподозиращи слушатели.

За щастие има знаци в разговора, които посочват тази екстремна двойственост: вниманието на човека към теб е твърде интензивно; много рано прави себеразкрития. Тези тактики може да изглеждат като противоречащи си (не задава никакви въпроси или задава твърде много отворени въпроси). Но в контекста може да се разбере необичайният начин на водене на разговор на хората с високи стойности на психопатия.

  1. Доверява ти се веднага

Той е предаден от жена си, която е взела всичко, но е успял да си възвърне богатството. Той работи за Държавна сигурност: сега не може да каже какво прави, но ще разбереш от медиите тази година. Да, женен е, но само защото жена му е много нестабилна; тя би се разпаднала, ако той я напусне. Каквото и да споделя, го прави преди да е разбрал дали може да ти има доверие. И това включва теми, по които е уязвим или силен, напълно прозрачен или мистериозен като филмова звезда.

Какво се случва: пълното себеразкритие е опит да спечели симпатия или да създаде изкуствена близост. Неговата включеност във важни събития зад кулисите цели да впечатли. Колкото по-бързо се свържеш с него или се увлечеш, толкова по-бързо може да започне следващата фаза от манипулацията. Какъвто и да е контекстът, ясен знак е преждевременният тайминг. Тези хора правят разкрития преди да се е създала интимност – може би дори в рамките на минути след запознанството.

  1. Повтаря „конфиденциална“ информация, която вече е споделил с теб

Историите за жената, която е взела богатството му или свръх секретния договор с правителството може да се повтарят по същия или почти същия начин в отделните срещи с този човек. Разбира се, всички имаме истории, които пораждат въртене на очите на тези, които са ги чували много пъти. Така че внимавайте каква е същността на информацията, която се повтаря.

Какво се случва: ако се повтаря информация, която служи на егоистичните интереси на човека или за възвеличаване на себе си, той сигурно използва сценарий, за който е забравил, че вече е изпълнил с теб. Психопатите са особено убедителни на повърхностно ниво, лъжливостта е техният основен език. Понякога те лъжат без ясна причина освен собственото си забавление. Но те също така лъжат, за да прокарват определени идеи и интереси и тогава е най-вероятно автоматично да казват измислени истории по сценарий. Хората са взаимозаменяеми в очите на психопатите и нарцисистите – едноизмерни същества, от които те не се интересуват наистина, и затова за тях може да е трудно да запомнят какво са казали и на кого.

  1. Не задава никакви лични въпроси или пита много конкретни неща

Може да приключиш социална интеракция или среща и да осъзнаеш, че не си бил попитан нищо за себе си, въпреки че си научил много за човека отсреща. Внимавай каква е степента на информационната асиметрия: той разкрива ли огромно количество, без да пита или да очаква ти да направиш същото?

Какво се случва: ако не ти се зададат никакви въпроси и не се изрази никакъв интерес, значи споделянето на сценария е единствената цел на срещата. Ако задава много въпроси, но преминава бързо от един към друг, вместо да позволява разговорът да тече естествено, той може да търси информация, включително такава, която може да използва, за да разбере къде си уязвим. Когато говори с нова мишена, психопатът често опитва да извлече информация за стресиращи събития или житейски проблеми, за да може да спредложи услуга и помощ. Това, разбира се, е опит да спечели доверието ти.

  1. Моли за специални услуги

Моленето за специални услуги е диагностичен критерий в DSM-V за нарцистично личностово разстройство – толкова често се среща. Докато повечето хора молят за услуги от истинска нужда да изградят интимност, за нарцисистите и психопатите е по-вероятно да го направят, защото чувстват, че другите им дължат времето и усилията си. Те могат буквално да използват термина „специален“, за да изразят идеята, че ти всъщност получаваш привилегия, която те благоволяват да отстъпят.

Какво се случва: тези молби могат да обслужват различни цели: все пак тези с психопатни или нарцистични черти търсят полза и се възвеличават. Те може просто да те виждат като някой, когото могат да използват за удовлетворяване на техните належащи нужди. Те могат да целят създаване на динамика, в която осъзнаваш подчинеността си. Съгласието ти с молба, колкото и да е малка, може да е тест. Минаваш го, ако изразиш желание да си контролиран или манипулиран. Очаквай повече и ескалиращи молби, мотивирани или от Макиавелианска полза или защото такива действия ще те приближат още повече до него. С нарастването на интимността психопатът може да се фиксира върху мишена, която изпълнява молбите му като тест на волята.

  1. Прави странни твърдения за теб

Странни твърдения могат да звучат като предположения, позитивни или негативни. Ти говориш за семейството ти и той може да каже: „Сигурно е трудно да си най-умният човек в стаята.“ Това не се връзва – ти не си казал, че си умен, нито си се характеризирал във връзка със семейството си. Подобно вметване не е с цел само да те ласкае, а и пасивно-агресивно да обиди семейството ти.

Какво се случва: психопатите и нарцисистите може да не са единствените, които правят хапливи забележки. Но когато тези твърдения се правят от хора, които иначе не изглеждат груби или недосетливи, това могат да са целенасочени опити да те дестабилизират. Това може също да е тест, за да провери дали ще се отстоиш или ще се опиташ да спечелиш одобрението му, което може да изглежда загубено след остра забележка. Неочакваните жестоки твърдения могат да сигнализират за нарочно или нецеленасочено падане на маската.

Неприятните забележки могат да са всичко от вече обсъденото: хората с нарцистични или психопатни черти обичат да държат другите в състояние на неяснота, това увеличава силата им. Основната нагласа на психопата към другите е на презрение. Този човек не те харесва и всъщност ти се присмива вътрешно по време на разговора. Невъзпитаните забележки са само първият сигнал. След това ще идват по-бързо и ще са по-яростни.

Невербални знаци

Тези, които са общували с психопати или нарцисисти често си спомнят, че отначало са имали чувство, че нещо не е наред, но не са му обърнали внимание. Някои казват, че са се чувствали дискомфортно или са усетили студенина в човека, но са пренебрегнали това, защото са искали да го харесват или са били поласкани от вниманието му.

Нито перфектно изработена маска, нито най-очарователният остроумен отговор могат напълно да прикрият липса на емпатия, което е основна характеристика на психопатията и нарцисизмът. Човек не може напълно да покаже нещо, в което няма опит, дори ако казва и прави „правилните неща“. Така че докато съзнателно се фокусираш върху твърденията на човека и стила му на разговор, твоето несъзнавано регистрира възможни несъответствия между държанието на човека и неговите скрити чувства. Обръщай внимание на двата потока информация, ако подозираш, че си в присъствието на човек, който иска да те манипулира или който не прилича на образа, който създава в разговора.

Източник: https://www.psychologytoday.com/blog/brainstorm/201712/5-things-psychopaths-and-narcissists-do-in-conversation

Share Button

12 съвета за по-добър сън

Липсата на сън има специфични ефекти. Когато не сме спали достатъчно, нашетo внимание се влошава, което затруднява приема на информация. Без достатъчно сън и почивка пренатоварените неврони не могат да координират постъпващата информация и губим способността си да извличаме вече научени неща от паметта си.

В допълнение към това нашата интерпретация на събития може да бъде повлияна. Губим способността си да взимаме добри решения, защото не можем точно да оценим ситуацията, да планираме и да изберем подходящото поведение. Преценката се влошава.

Хроничната умора до степен на изтощение означава, че става по-малко вероятно да се справяме добре. Невроните не предават сигнали оптимално, мускулите не са си отпочинали и органите не са синхронизирани. Влошаването на вниманието от сънна депривация може да доведе до инциденти и наранявания.

Некачественият сън и сънната депривация влияят негативно на настроението, което има последствия за ученето. Промените в настроението засягат способността ни да запомняме нова информация и да си я спомняме. Въпреки че хроничната сънна депривация засяга различни хора по множество начини, е ясно, че добрата почивка през нощта има силно влияние върху ученето и паметта.

12 прости съвета за подобряване на съня

  • Избягвайте кофеин, алкохол, никотин и други вещества, които влияят на съня

Кофеинът е стимулант, който може да ви държи будни и се съдържа в кафето, чая, шоколада, колата и в някои болкоуспокояващи. Така че го избягвайте от 4 до 6 часа преди сън. Пушачите също е добре да се въздържат от употреба на тютюневи изделия преди лягане.

Въпреки че алкохолът може да помогне за заспиване, след няколко часа действа като стимулант, увеличава броя на събужданията и намалява качеството на съня през нощта. Добре е консумацията на алкохол да се ограничи до едно-две питиета на ден или по-малко и да се избягва пиенето три часа преди сън.

  • Превърнете спалнята си в среда, която подпомага заспиването

Тиха, тъмна и хладна среда може да подпомогне здравия сън. Намалете шума, използвайте тежки завеси, щори или маска за очите, за да блокирате светлината, която е сигнал за мозъка, че е време да се събуди. Дръжте температурата приятно хладна и осигурете добра вентилация на стаята. Уверете се, че разполагате с удобен матрак и възглавница. Ако домашният ви любимец ви буди през нощта, обмислете дали да не го държите извън спалнята.

Може да е от полза да ограничите дейностите си в спалнята до сън и секс. Ако държите компютъра, телевизора и работните си материали извън спалнята, това ще засили асоциацията между стаята и спането.

  • Създайте успокояващ ритуал преди сън

Улеснете заспиването с период от около час за успокояващи дейности. Вземете си душ (повишението и след това спадът на телесната температура улеснява заспиването), четете книга, гледайте телевизия или практикувайте релаксиращи упражнения. Избягвайте стресиращи, стимулиращи дейности – вършене на работа, обсъждане на емоционални проблеми. Физически и психически стресиращите дейности могат да предизвикат отделяне на кортизол, хормон на стреса, който е свързан с повишение на бдителността. Ако носите проблемите си в леглото, опитайте да ги запишете и да ги оставите настрана.

  • Легнете си, когато сте наистина уморени

Мъченето да заспите само води до фрустрация. Ако не сте заспали 20 минути след като сте си легнали, станете, отидете в друга стая и правете нещо релаксиращо като четене или слушане на музика, докато ви се доспи.

  • Не гледайте часовника

Гледането на часовника в спалнята ви, когато не можете да заспите или се събудите през нощта може да увеличи стреса и заспиването да стане по-трудно. Ако се събудите през нощта и не успеете да заспите до 20 минути, станете и правете нещо отпускащо. Дръжте светлините приглушени, защото ярката светлина стимулира вътрешния часовник. Върнете се в леглото, когато ви се доспи.

  • Използвайте светлината като ваше предимство

Естествената светлина поддържа здравословен ритъм на бодърстване и сън. Пуснете светлината в стаята сутринта и излезте от офиса за почивка на слънце през деня.

  • Поддържайте ритъма на вътрешния си часовник с редовен график

Лягането и ставането по едно и също време на денонощието „настройва“ вътрешния часовник да очаква сън в определено време вечер. Опитайте да спазвате графика си максимално близо през почивните дни, за да избегнете трудно разсънване в понеделник. Събуждането по едно и също време е най-добрият начин за „настройване“ на вътрешния часовник и дори ако не сте спали добре предишната нощ, на следващата нуждата от сън ще ви помогне за по-консолидиран сън.

  • Дремнете рано или въобще не го правете

Много хора си подремват през деня редовно. Но за тези, които имат трудности да заспиват или се будят през нощта, следобедната дрямка може да е една от причините. Това е така, защото дремките през деня намаляват подтика за сън. Ако трябва да дремнете, по-добре да е за кратко и преди 17 ч.

  • Не яжте много на вечеря

Изяждането на една пица в 10 вечерта може да е причина за инсомния. Приключете с вечерята няколко часа преди да си легнете и избягвайте храни, които предизвикват проблеми с храносмилането. Ако огладнявате през нощта, хапвайте храни, които няма да разстроят съня ви.

  • Балансирайте приема на течности

Пийте достатъчно течности вечерта, за да не се събудите от жажда, но не и прекалено много, за да ви се наложи да ходите до тоалетната.

  • Правете упражнения рано

Упражненията могат да ви помогнат да заспите по-бързо и да спите по-добре, ако ги правите в правилното време. Упражненията стимулират тялото да отделя хормона на стреса кортизол, което помага да се активира механизма за бдителност в мозъка. Това е добре, ако не се опитвате да спите. Опитайте да приключите с упражненията поне три часа преди лягане или тренирайте по-рано през деня.

  • Спазвайте препоръките

Някои от тези съвети са по-лесни за включване в режима в сравнение с други. Ако ги спазвате, вашите шансове да постигнете качествен сън ще се увеличат. И все пак не всички проблеми със съня се лекуват толкова лесно и могат да са знак за нарушение на съня като апнея, синдром на движение на крайниците по време на сън, нарколепсия или друг проблем. Ако трудностите ви със съня не се повлияват от добра хигиена на съня, можете да се консултирате с лекар или специалист по съня.

Източник

Share Button

Каква е ролята на съня?

Сънят е нещо, с което всички имаме опит – той заема около една трета от всяко наше денонощие. И все пак това, че е нещо толкова обичайно, не означава, че е просто явление. Според учени от Отдела за медицина на съня на Harvard Medical School сънят, правилното хранене и тренировките са трите ключови аспекта на здравето. Какво го прави толкова важен?

Учените открояват няколко основни теории за основните функции на съня и неговата роля.

Теория за неактивността

Според тази теория липсата на активност през нощта е адаптация за оцеляване чрез избягване на опасностите от организмите, когато биха били особено уязвими. Предполага се, че животни, които са можели да стоят мирни и тихи по време на тези периоди на уязвимост, са имали предимство пред тези, които са били активни. Чрез естествения подбор тази поведенческа стратегия вероятно е еволюирала в това, което сега наричаме сън.

Има прост агрумент срещу тази теория, според който винаги е по-безопасно да си в съзнание, за да можеш да реагираш при спешен случай (дори и ако лежиш неподвижно в тъмното). Следователно не изглежда да има някакво предимство да си в безсъзнание и заспал, ако сигурността е най-важна.

Теория за запазване на енергията

Един от най-силните фактори в естествения подбор е състезанието за и ефективното използване на енергийните ресурси. Според тази теория основната функция на съня е да намали нуждата на индивида от енергия и разхода ѝ по време на части от деня или нощта, особено когато търсенето на храна е най-малко ефективно.

Изследвания показват, че метаболизмът е значително забавен по време на сън (с до 10% при хора и дори повече при други животински видове). Например телесната температура и нуждата от калории намаляват по време на сън. Такива доказателства подкрепят твърдението, че една от основните функции на съня е да помага на организмите да запазят енергийните си ресурси. Много учени смятат, че тази теория е свързана и е част от теорията за неактивността.

Теории за възстановяването

Друго обяснение защо спим е основано на твърдението, че сънят по някакъв начин служи за възстановяване на това, което тялото е изгубило в будно състояние. Сънят представлява възможност за тялото да се „поправи“  и подмлади. През последните години тези идеи са получили подкрепа от емпирични доказателства. Има данни, че важни възстановителни функции на тялото като растеж на мускулите, поправяне на тъкани, синтез на протеини и отделяне на хормон на растежа се осъществяват предимно или изцяло по време на сън.

Други подмладяващи аспекти на съня са специфични за мозъка и когнитивното функциониране. Например, докато сме будни, невроните в мозъка произвеждат аденозин, страничен продукт на дейността на клетките. Натрупването на аденозин в мозъка се счита за фактор, който води до възприемането на умора. Учените мислят, че това натрупване на аденозин в будно състояние може да активира желанието за сън. Докато сме будни, аденозинът се натрупва и нивото му остава високо. По време на сън тялото има възможност да изчисти аденозина от системата и като резултат да се чувстваме по-бодри, когато се събудим.

Теория за пластичността на мозъка

Едно от най-новите и интригуващи обяснения на това защо спим е основано на откритията, че сънят е свързан с промени в структурата и организацията на мозъка. Този феномен, познат като пластичност на мозъка, не е напълно ясен, но връзката му със съня има някои много важни следствия. Става ясно, че сънят играе важна роля за развитието на мозъка при бебета и малки деца. Бебетата спят по около 13-14 часа на денонощие и около половината от това време е прекарвано в REM стадия на съня, фазата, в която се случват повечето сънища. Връзката между съня и пластичността на мозъка при възрастните също се изяснява. Това се вижда в ефекта на съня и сънната депривация върху способността на някои хора да учат и изпълняват различни задачи.

Ученето и съня

Изследвания показват, че сънят помага за ученето и паметта по два отделни начина. Първо – човек, който не е спал, не може да фокусира вниманието си оптимално и следователно не може да учи ефективно. Второ – самият сън има роля за консолидирането на паметта, което е изключително важно за научаването на нова информация.

Въпреки че точните механизми не са известни, ученето и паметта често се описват чрез три функции. Запомнянето се отнася до усвояването на нова информация. Консолидирането означава процеса на стабилизиране на паметта. Извличането се отнася до способността за достъп до информацията съзнателно или несъзнателно, след като е била съхранена.

Всяка от тези стъпки е нужна за добро функциониране на паметта. Запомнянето и извличането се случват само в будно състояние, но изследвания показват, че консолидирането се осъществява по време на сън чрез подсилване на невронните връзки, които формират спомените ни. Въпреки, че няма единодушие как точно сънят прави този процес възможен, много изследователи мислят, че специфичните характеристики на мозъчните вълни по време на различните фази на съня са свързани с формирането на определени видове памет.

Стадии на съня и памет

Учените изследват дали има връзка между консолидирането на различни видове спомени и различните стадии на съня.

Най-ранните проучвания на съня и паметта се фокусират върху декларативната памет, която представлява знанието на фактологична информация, или „какво“ знаем (например коя е столицата на Франция). В едно изследване хора, които са в интензивно обучение по чужд език, имат увеличение на REM съня. Това е стадият, в който най-често се сънува. Учените издигат хипотезата, че този стадий играе основна роля за запомнянето на нов материал. Следващите изследвания подсказват, че REM сънят изглежда е свързан с процесите на декларативната памет, ако информацията е сложна и емоционално заредена, но вероятно не е, ако информацията е проста и емоционално неутрална.

Според изследователи бавновълновият сън, който е дълбок и възстановяващ, също има роля за декларативната памет чрез обработване и консолидиране на новата информация.

Процедурната памет и ролята на съня в нея също са обект на изследване. Този вид памет се отнася до „как“ се извършват определени неща (например каране на колело или свирене на пиано). REM сънят изглежда играе роля за консолидирането на тази памет. Други аспекти на съня също имат роля: моторното учене зависи от количеството по-леки стадии на сън, докато определени видове визуално учене зависят от количеството на дълбокия бавновълнов сън и REM съня.

Източник

Share Button

Алкохолът е едно от петте най-пристрастяващи вещества на планетата

Да се класират наркотиците според способността им да водят до зависимост е трудна работа, тъй като всички ние реагираме различно на различните вещества. Въпреки това група от експерти по зависимости, включваща специалисти от Кралския колеж на психиатрите (Лондон), както и химици, съдебни медици и фармаколози, са направили опит да направят направят такава класация.

зависимост

Източник

Share Button

Хвани ме, ако можеш

Хвани ме, ако можеш – една игра, позната под различни форми: криеница, гоненица и т.н.; една игра, която често играем в живота, макар и под различни модификации; една игра, която често ни кара да се чувстваме неудовлетворени и нещастни дори, да се съмняваме във всеки, всичко и в себе си дори, но от която, като че ли не можем да се откажем или пък, ако го направим, става бавно и трудно.

Сещате ли се кога за последно сте я играли?

Каква е основната цел на играта? Да не бъдеш „прецакан“! Да не бъдеш „хванат“! Задавали ли сте си въпроса защо това е толкова важно? Какво ще се случи, ако ни „хванат“? Защо на хората им е толкова трудно да си признаят? Да направят първата крачка – да кажат, когато са обидени; да споделят, когато са щастливи; да се извинят, когато грешат; да признаят, когато са безпомощни и не могат да се справят? Каква е причината непрекъснато да прехвърляме топката и да очакваме инициативата да дойде от другите? Каква е причината да се крием и криейки се от другите, успяваме ли да се скрием от себе си?

Да не бъдем уязвими – ако ни „хванат“, се показваме такива, каквито сме, а не такива, каквито искаме да ни виждат. Има нещо мистериозно и неизвестно в преследването, в играта на гоненица – отговорността не е в нас, контролът е в бягащия (или поне така си мисли този, който бяга). Гонещият е прекалено зает пък да гони и също рядко си дава сметка какво губи в тази ситуация – прекалено концентриран и запален „да хване другия“. И така до безкрай.

Да си затвърдим вярванията, че няма никой, който да може да ни хване?

Че другите не са такива, каквито искаме и очакваме да са?

Какво се случва много често, ако играете дълго време на гоненица – изморявате се! Ако в началото играта е носела удовлетворение и приятно изживяване, то после като че ли преживяването далеч не е такова. Напротив – освен уморително, става и досадно, неприятно, а усещането за празнота и при двете страни е голямо – да преследваш вятъра, да искаш да могат да те хванат, но всячески да усложняваш нещата.

Май накрая писва. И играта спира. И като че ли няма доволни от ситуацията. Като че ли резултатът е само затвърждаване на основните вярвания и нагласи – „другият не може да ме хване“ и съответно „аз не мога да хвана другия“. Сякаш тази гоненица е едно доста самотно начинание. Като че ли никой не осъзнава, че това да бъде „хванат“ всъщност зависи от него. Може би първо трябва да изчезне преживяването, че всъщност си хванат. Или пък да дойде осъзнаването, че да си хванат не е нещо, което непременно е свързано с неприятни последици и изживявания. Че всъщност трябва да бъдеш „хванат“, за да може да има истинска среща с другия, защото такава би била невъзможна някак си, ако хората са непрекъснато в защитна или нападателна позиция. Няма как да можем да се чуем, да се разберем, да се доверим, ако непрекъснато сме в очакване на нещо лошо.

Ако някога осъзнаете, че сте влезли в тази игра, може би ще е добре да се запитате какво получавате от нея, но, което е още по-важно, да помислите какво всъщност губите. Дали загубите не са повече от печалбите? Дали бягаме от другия или от собствените си страхове и трудности? Можем ли да бъдем номади цял живот? И в крайна сметка – как се чувстваме от това?

Share Button

Личностовите разстройства при токсичните лидери

Пишейки за Харвард Бизнес Ревю, екзекютив коучът Манфред Ф.Р. Кетс де Врайс твърди, че изненадващ процент от лидерите имат някакъв вид личностово разстройство.

Авторът добавя, че психичното здраве на лидерите има директно и основно влияние върху морала и структурата на работната среда. Токсичните лидери създават неблагоприятна работна среда. Нещо повече – особеностите на този тип личности могат да поставят бизнес плана, системите и дори цялата организация в риск.

Повечето лидери биха имали полза от вида себеанализ, фасилитиран от екзекютив коуча, настоява Кетс де Врайс. Дори психично здравите биха могли да покажат някои от отличителните характеристики, отнасящи се към личностовото разстройство. Авторът обяснява как екзекютив коучовете, съчетаващи психотерапия с теория на мениджмънта, могат да помогнат на лидерите да разпознаят капаните на личностовото им функциониране и да развият по-полезни поведенчески модели.

Авторът описва четири от основните личностови разстройства сред мениджърите и съветва как най-добре да се справим с тях.

1. Нарцисистът

Според Кетс де Врайс патологичният нарцисизъм е най-разпространената дисфункция, която може да бъде открита сред младшите мениджъри. Той обяснява, че всеки показва някаква степен на нарцисизъм (всички имаме нужда от малко от него, за да оцелеем), но твърде много е опасно и често води до преследване на властта на всяка цена.

Разпознаване на нарцисиста

Нарцисистите са обикновено чаровни и съблазняващи характери. Кетс де Врайс обяснява, че нарцисистът е „всичко друго, но не и цвете“. На пръв поглед изглеждат приятелски настроени, уверени и лесни за комуникиране.

Но отвъд повърхността се открива лошо чувство сред подчинените на нарцисите и оплакване от липса на реципрочност.

Нарцисистите са склонни към прибързани самостоятелни решения. Статията дава пример как нарцисистите сменят локацията на главния офис с по-скъпо луксозно място, наемат си корпоративен самолет и започват драстичен план за разширяване – всичко на свой собствен ход.

Много нарцисисти разделят света на тези, които са с тях, и тези, които са против тях, като последните са определени като злодеи.

Коучинг на нарцисиста

Въпреки грандиозността им дълбоко в себе си нарцисистите са изключително раними и чувствителни. Дисфункциите им произтичат от неадекватността на детските чувства. Според Кетс де Врайс по-важно е да се изгради ново самочувствие, отколкото да се пречупи старото такова.

Веднъж след като доверието е изградено, може да се започнат „дребни конфронтации на дисфункционални поведения“. Когато нарцисистите придобият самоувереност, те ще имат повече желание да споделят светлината на прожекторите.

Нарцисистите, които успяват да покажат по-реалистични образи, трябва да продължат да бъдат поддържани с по-продължителен контакт.

екзекютив коучовете

  2. Биполярно разстройство

Кетс де Врайс обяснява, че има различни степени на биполярно разстройство (маниакална депресия), но и тези, които са с дори относително леки форми, могат да се отчуждят от приятели и колеги.

Разпознаване на биполярното разстройство

Страдащите от биполярно разстройство изглежда, че нямат емоционално равновесие. Те са склонни към нестабилност в емоционалното състояние и колегите могат да се чувстват сякаш непрекъснато се борят с потушаването на емоционални пожари.

Въпреки това те могат да са енергични и атрактивни, когато са на висота.

Примерът за биполярно разстройство в статията е за биполярен със заразителен ентусиазъм и в същото време имащ умението да привлича хората към себе си – нещо, което допринася за първоначалния успех на фирмата.

Коучинг на страдащите от биполярно разстройство

За екзекютив коучовете, изправени пред биполярни клиенти, справянето с главния проблем е най-добрият подход, присъединявайки към работата семейството и колеги на клиента.

Дискусията с екипа може да помогне на страдащия да разбере как и защо поведението му ги притеснява. Редовната психотерапия и медикация подпомагат стабилизирането на състоянието.

3. Пасивно-агресивен

Пасивно-агресивните не харесват да се отстояват. Те избягват конфронтацията и могат само индиректно да изразят негативните си чувства. Пасивната агресивност е поведение, научено в детството. Повечето хора с такова поведение са израснали в семейства, където честната комуникация на заявяване на желанията е била забранена.

Разпознаване на пасивната агресивност

Пасивно-агресивните изглежда сътрудничат, но всъщност скришно възпрепятстват –  пропускат срокове или закъсняват.

Кетс де Врайс обяснява: „Те възнамеряват да използват отлагането, неефективността и забравянето, за да се избегнат изпълнението на задълженията.“

Те трябва да потиснат чувствата си, когато са наясно с деструктивното си поведение.

Пасивно-агресивните често се чувстват гневни на тези, които са на власт, но не могат да обяснят тази враждебност по открит, здрав начин.

Коучинг на пасивно-агресивния

Най-ефективната тактика е да окуражим гневния да конфронтира пасивно-агресивното си поведение.

Обикновено самочувствието на този тип личности е ниско и трябва да се изгради през познаването на силните им страни и да им се помогне да се упражняват да бъдат по-директни. Също така е полезно да се изучават семейните динамики и да се помогне на страдащия да разбере корените на поведението си.

4. Емоционално несвързаните

Емоционално несвързаните или „алекстимиците‘“(от гръцки „няма думи за емоции“), са буквало мислещи –  показват малко въображение и обикновено са неспособни да опишат или дори да разпознаят собствените си чувства. Също така намират за трудно да разпознаят емоциите на останалите и изпитват страх от тези емоции.

Разпознаване на емоционалната несвързаност

Емоционално несвързаните хората имат склонност да вършат нещата сигурно, да казват нещата, които се очаква да кажат, и да останат в сянка. Тези черти означават, че те иматтенденция да достигат мениджърски нива в по-големи, бюрократични организации. Липсва им динамичност и креативност. Също така харесват живота и работата да бъдат предсказуеми. Следователно алекстемиците могат да възпрепятстват прогреса и промяната.

Както може да се очаква, емоционално несвързаните имат слаби умения за комуникация и обикновено се борят, за да успеят да мотивират останалите. Също така страдат от физически прояви на емоционалните им реакции (психосоматика) – главоболия, напрежение и стомашни болки и др.

Коучинг на алекстимика

Справянето с всякакви неотложни междуличностни и комуникационни проблеми на работното място трябва да бъде първата предприета тактика. Даването на лесни съвети, които да бъдат следвани, може да направи работния им живот по-лесен и ще им помогне да изградят доверие към процеса на коучинг.

Веднъж след като доверието бъде спечелено, следващата стъпка е да се научи страдащият да разпознава и вербализира емоционалната си болка. Други техники включват релаксация и хипноза, която може да помогне на страдащия да се справи със стресиращите ситуации.

Кетс де Врайс заключава: „Мениджъри, които се провалят в това да разпознаят своите ирационални страни, са като кораби, насочени към айсберг, забравящи, че най-голямата опасност лежи под повърхността.“

Успешният мениджър не се страхува от себеанализа си, способен е да разпознае своите слабости и желае да ги превъзмогне. Екзекютив коучът може да бъде фасилитатор в този продължителен процес.

Източник: https://www.leadershipreview.net/personality-disorders-toxic-leaders

Share Button

Какви са ефектите на някои лекарства с рецепта върху способността за шофиране?

Нов доклад на Канадския център по злоупотреба с наркотици изяснява ефектите на медикаменти по лекарско предписание върху способността за шофиране. Обсъждат се четири основни групи лекарства: успокоителни и приспивателни, опиоиди, стимуланти на централната нервна система и антихистамини.

Успокоителни и приспивателни

В първата категория попадат две основни групи медикаменти: бензодиазепини (диазепам, алпразолам, лоразепам) и небензодиазепинови приспивателни (золпидем и зопиклон). Всички те намаляват активността на нервната система и забавят невротрансмисията. Резултатът от това са по-бавни реакции, лоша координация и увредена способност за разделяне на вниманието.

Бензодиазепините предизвикват състояние на релаксация и замаяност. Освен това могат да предизвикат объркване и влошаване на краткотрайната памет. Резултатът от това са зависими от дозата моторни и когнитивни затруднения подобни на тези при употреба на алкохол, които могат да повлияят на умението за шофиране.

Небензодиазепиновите хипнотици имат бързо действие – началото на ефекта е от 30 до 90 минути след приема и са създадени, за да се взимат непосредствено преди лягане вечер. При тях също има доказателства за зависещи от дозата психомоторни и когнитивни затруднения скоро след приема им. Възможни са и остатъчни ефекти дори след сън – на следващия ден. Шофирането на следващата сутрин след приема на зопиклион е значително затруднено. Приема на золпидем или зопиклон през нощта след неуспешни опити за заспиване има значителен негативен ефект върху шофирането. По-високите дози са свързани с по-влошено шофиране.

Опиоиди

В групата на опиоидите влизат естествени опиати като морфин и кодеин, полусинтетични варианти – оксикодон, оксиморфон, хидрокодон, хидроморфон и др., и синтетични опиоиди като метадон, пропоксифен, фентанил, трамадол и меперидин.

Опиоидите потискат централната нервна система и дишането и предизвикват седация и сън. Това понижено ниво на съзнание в комбинация със загуба на усещането за болка може да доведе до влошено справяне със задачи, които изискват когнитивни и психомоторни умения като шофирането. Свиването на зениците, което е характерно за опиоидите, може да засегне зрението и адаптацията към светлина или тъмнина.

Има някои доказателства, че пациентите, стабилизирани на умерени дози опиоиди, имат толеранс към някои от ефектите върху когнитивното и психомоторното функциониране. Промени в дозата или честотата на прием, пропускане на дози или прием заедно с други опиоиди, обаче, премахва устойчивостта към някои ефекти.

Терапевтичната употреба на опиоиди от нови употребаващи, проблемна употреба дори при употребяващи с толеранс или комбиниране с други депресанти на централната нервна система или алкохол създава значителен риск от влошаване на способността за шофиране. Продължителната употреба на стабилна доза под лекарско наблюдение изглежда, че не представлява значителен риск според заключенията в доклада. Консултирайте се с вашия лекар относно шофирането докато приемате опиоиди.

Стимуланти на централната нервна система

Медикаментите по предписание в тази категория включват амфетамини и метилфенидат, най-често използвани за лечение на ADHD (хиперкинетично разстройство с дефицит на вниманието).

Хората с ADHD, които не се лекуват, карат бързо и проявяват импулсивност и агресивност по време на шофиране. Употребата на медикаменти от тази категория под лекарско наблюдение може да подобри техните умения за шофиране. Но неправилната или проблемна употреба на амфетамини в опит за преодоляване на умората може да доведе до импулсивно и нестабилно поведение, последвано от период на депресия и дисфория и може да има значителни негативни ефекти върху шофирането.

Антихистамини

Антихистамини като дифенхидрамин и хлорфенирамин се съдържат в разнообразие от лекарства без рецепта и се използват за лечение на симптомите на алергии, настинки, безсъние и кинетоза (прилошаване при пътуване, морска болест). Тези лекарства могат да предизвикат сънливост, седация и загуба на устойчиво внимание. За така наречените антихистамини от първо поколение като дифенхидрамин е известно, че могат да предизвикат влошаване на способността на шофиране. Те често са в комбинация с други медикаменти в продукти за облекчаване на настинката, които също имат този ефект или сънливост. По-новите антихистамини имат по-слаб седиращ ефект и по-малко влошаващи шофирането ефекти.

Целия доклад можете да прочетете тук: http://ccsa.ca/Resource%20Library/CCSA-Psychoactive-Prescription-Drugs-and-Driving-Report-2017-en.pdf?utm_content=buffer3c896&utm_medium=social&utm_source=twitter.com&utm_campaign=buffer 

Share Button

Историята на орторексия нервоза

Изборът на храната, приготвянето ѝ и нейната връзка със здравето се намират във фокуса на вниманието в продължение на векове. Тази нормална бдителност обаче може да се превърне в нещо прекалено, граничещо с хранително разстройство.

Това е особено валидно в светлината на начина, по който днешното общество набляга на чистото хранене, избягването на „мръсни“ храни и на засилващото се вярване, че почти всяко заболяване произтича от тези „лоши“ храни и може да бъде „оправено“ като се промени нечия диета още малко.

От тук следва, че орторексия нервоза е най-вече продукт на модерните времена. Тя може да бъде определена като форма на обсебеност от здравословното хранене, характеризираща се със свръхтревожни мисли относно неподходяща храна до степен, в която чистото хранене се превръща в центъра на нечий живот.

орторексия нервоза

Нарушаването на нечий растящ списък с нездравословни храни (без значение дали заради техния източник, обработка или пакетиране) предизвиква интензивни чувства на вина и страх. Това може да доведе до самонаказване под формата на продължителни или строги постене или тренировки с цел човекът да се прочисти от „мръсната“ храна.

Храненето извън дома или яденето на храни, приготвени от други хора, се превръща във въпрос с огромна важност заради възможността чистата храна да бъде смесена дори и само със зрънце нездравословна храна.

Например, ако ножът, използван, за да се реже чистата храна, е същият, който обикновено се ползва и за да се реже неприемлива храна, то ястието става невъзможно за ядене, дори и ако ножът е бил най-щателно измиван след всяка употреба.

Това неминуемо се отразява негативно на социалните връзки, като същото прави и строгото критично отношение на орторексиците към тези, които отказват да регулират своите живот и хранителни навици по същия начин.

Терминът „орторексия“ е измислен в началото като шега от д-р Стив Братман, за да убеди една от своите пациентки, че животът ѝ е фокусиран ненужно много върху изхвърлянето на храни от нейния разрешен списък. По-късно той се убеждава още повече във важността на феномена на фанатично посвещаване на здравословната храна, когато чува за смъртта на някои орторексици.

Нивото на обществено идентифициране с профила на орторексията, който д-р Братман описал, служи, за да се подчертае степента, до която това разстройство вече се е разпространило в света на чистото хранене.

По-късно Братман и Дън са работили по публикуването на критерии, за да направят термина такъв, че да съответства на състояние, което може да бъде проверявано и диагностицирано както от пациенти, така и от лекари. Неговото разпознаване би довело до първична превенция, като се помага на хората, намиращи се в опасност от развитие на орторексия, да видят накъде са тръгнали и да се върнат в пътя на умереността при здравословното хранене, избягвайки крайностите.

Идентифицирането на проблема би могло също да помогне да се разпознаят орторексичните тенденции или начин на живот при други хора и така да им се препоръча да потърсят помощ за постигането на баланс в техните свързани с храненето разбирания и поведения.

Днес се знае, че за орторексия нервоза има много други възможни допринасящи компоненти, като желанието човек да има добре изглеждащо тяло; да задоволи емоционалните си нужди; да отслабне, без да трябва да признае реалността на анорексичните си наклонности и да използва като изкупителна жертва нечистотата на храната за всичките си физически, духовни и емоционални страдания.

Връзката между орторексията и личностовите разстройства, като обсесивно-компулсивното разстройство, се изследва и са открити много сходства. Тези сходства включват както когнитивни процеси на идентификации, така и подобни едно на друго поведения.

По-задълбочената работа в тази област ще помогне за по-доброто разпознаване на това психично разстройство, както и ще даде по-добро вникване в неговото управление.

Източник

Share Button

Как работи умът ни – размер на извадката

В предишната статия от тази поредица обърнахме внимание на преценките, които правим относно случайни събития и какво влияние има представата ни за случайност. Този път продължаваме с друг аспект на проблема за преките пътища на мисълта.

Опитайте да отговорите на следния въпрос:

Тверски и Канеман са задали този въпрос на студенти и повечето от тях са предпочели последния отговор (за повече информация погледнете статията Judgement under uncertainty: Heuristics and Biases от 1974 година). Причината вероятно е, че като правило 50% от новородените са момченца. След като това е вярно, защо отговорът им е грешен?

Размер на извадката

Размерът на болниците и броят новородени бебета в тях не е посочен случайно или за разсейване на вниманието на решаващите задачата. Колкото по-малка е извадката, за която става въпрос, толкова по-вероятно е да има отклонения от правилото (в случая това, че 50% от новородените са момченца). Това е и причината учените да се стремят да изследват максималаен брой хора (освен при определени видове изследвания), за да достигнат до заключение, което е максимално близо до истината за феномена, който е предмет на изследването.

Склонността ни да не взимаме предвид размера на извадката, за която става въпрос, има пряко влияние върху начина, по който разбираме новините за научни изследвания и резултатите от тях. Например, ако видим любопитни заглавия, според които хората, които обичат шоколад, са по-интелигентни от тези, които обичат плодове, трябва да проверим колко голяма група хора е била изследвана. Ако тя е била малка и изследването бъде повторено с по-голяма извадка, е вероятно този ефект да не се докаже.

Очаквайте продължение.

Share Button

Как работи умът ни – преценяване на вероятност

Умът, психиката или мозъкът ни, или както и да наречем носителя на мисленето си, извършва множество операции и е главният ни инструмент за адаптация към средата. Често е нужно да вземем решение без да имаме цялата нужна информация и се налага да познаем съвсем приблизително какво ще се случи, да направим преценка на вероятност.

Ето една задача:

Правилният отговор всъщност е, че двете опции са еднакво вероятен резултат. При всяко хвърляне на монетата шансът да се падне ези или тура е 50% за всяка опция. И това се отнася до всички следващи хвърляния. Ако два поредни пъти се падне ези, това по никакъв начин не може да въздейства на следващото хвърляне.

Защо обикновено пропускаме този факт и грешим?

Когато видим тази задача, обикновено се сещаме, че резултатът от хвърлянето на монета е случаен. Тоест не е определен от никакви закономерности, но все пак ние имаме някаква идея как изглежда случайността. Повечето хора избират първата опция, защото тя се доближава повече до това, което мислят за случайна подредба. Втората опция ни се струва твърде организирана, твърде неслучайна, тоест тя не съвпада с представата ни за случайност.

Механизмът може да бъде обобщен така: „хората очакват, че поредица от събития, генерирани от случаен процес, ще представят основната характеристика на този процес дори когато поредицата е къса“ (Tversky & Kahneman, 1974).

Друго проявление на този механизъм е така наречената „грешка на комарджията“. Ако сме в казино и наблюдаваме как  няколко пъти поред се пада червено на рулетката, вероятно ще сме склонни да мислим, че при следващото завъртане ще се падне черно. Това е така, защото вярваме, че дори и в случайностите има някакво равновесие – отклонение в една посока ще бъде коригирано чрез отклонение в противоположната.

Следва продължение.

 

Share Button