Тийнейджъри, наркотици и специфични рискове

Какви специфични рискове носи употребата на алкохол и наркотици за тийнейджърите?

Ние имунизираме. Изискваме поставяне на колани в колата и каска, докато карат колело. Настояваме за слънцезащитен крем. Правим всичко, което можем, за да подготвим нашите деца за високи постижения в училище. Правим всичко възможно, за да бъдат децата ни здрави, в безопасност и готови за успех. Тогава защо, когато става въпрос за употреба на алкохол и дори на марихуана, толкова много родители са склонни да игнорират това като „ритуал на съзряване“ или „просто експериментиране“?

„Това е просто фаза. Ще го израсте.“

Макар родителите да са наясно с рисковете, присъщи на употребата на наркотици и алкохол от детето им – че тя може да доведе до негативни последствия като катастрофа с автомобил, нараняване и в някои случаи дори до зависимост – те се надяват, че техните собствени деца ще преминат през тийнейджърските си и младежки години невредими.

И така, какво липсва в тази картина? Разбирането на начина, по който е изграден мозъкът, и рисковете от употребата на вещества за неговото развитие.

Всички са съгласни, че употребата на вещества оказва влияние върху поведението, но малко се говори за въздействието ѝ върху мозъка. По същия начин, по който сме научили за отрицателните последици, които пиенето и пушенето на майката могат да имат върху развиващия се плод, сега знаем от изследванията и че употребата на психоактивни вещества носи специфични рискове за развитието на мозъка на тийнейджърите.

Представете си развитието на мозъка като построяването на къща. Първо трябва да се излее основата, после се изгражда конструкцията, следват окабеляване, прокарване на водопровод и канализация в течение на период от време. Мозъкът се развива по подобен начин, като основата се полага преди раждането и в ранното детство. Юношеството е друг период, през който мозъкът се развива много бързо. Тогава неговите структури и връзки стават по-ефективни и мозъкът развива умения за фокусиране, приоритизиране и решаване на проблеми. Мозъкът не е напълно развит до 25-та година, което го прави по-уязвим при употребата на алкохол и наркотици.

Алкохолът и другите наркотици могат да нарушат мозъчните връзки, което повишава вероятността за проблеми с ученето и здравословни проблеми по-късно през живота. Също както къщата е използваема и с напукана основа и неизправно окабеляване, така и мозъкът функционира при тези дефицити. Но нито едното не е на оптимално ниво.

При някои тийнейджъри това може да се прояви като тревожност или депресия, когато пораснат, по-нисък от очакваното общ успех в училище, по-трудно завършване на образованието или отпадане от училище изцяло. Тийнейджърите, които са уязвими към „неизправно окабеляване“, обикновено имат определени рискови фактори, които ги правят по-склонни към развитието на зависимост. Тези рискови фактори включват:

  • фамилна история на проблеми, свързани с употребата на вещества;
  • скрити проблеми с психичното здраве;
  • травма;
  • тормоз;
  • проблеми с контрола на импулсите.

И така, какво можете да направите, особено в култура, където пиенето и употребата на наркотици са толкова обичайни?

  • Насърчавайте вашият тийнейджър да отлага, да отлага и да отлага, когато става въпрос за употреба на наркотици и алкохол.
  • Помагайте на детето си да се ангажира със здравословни дейности и здрави социални среди.
  • Тийнейджърите ще поемат рискове, ще изпробват границите и ще правят грешки. Помагайте им да намират здравословни начини да опитват нови неща, да разширяват границите и да търпят неуспех.
  • Много родители вярват, че употребата на наркотици и пиенето са нормално експериментиране. Помогнете на детето си да развие добри умения за справяне със стресовите ситуации в живота.
  • Формирайте здравословни поведения. Вместо да посегнете към чаша вино или бира след тежък ден, пробвайте да отидете на разходка, опитайте дълбоко дишане или други здравословни техники за релаксиране.
  • Подкрепете и позитивно засилете решенията на детето ви да не употребява наркотици или алкохол.

Ако вашето дете „екпериментира“ с психоактивни вещества, е време да започнете да разговоряте. Попитайте го какви според него са ползите от употребата на алкохол и други наркотици. Причините за употреба често включват търсене на силни усещания, избягване на скуката, социален натиск за вписване в групата, бягство от проблеми или облекчаване на тревожността. Намирането на здравословни алтернативи, които адресират причините за употреба на вашето дете или ги конкурират, може да помогне на тийнейджъра ви да намали и напълно прекрати употребата на вещества.

Източник

Please follow and like us:

Метамфетамин: какво трябва да знаят родителите

„Когато взех онези белезникави натрошени парченца през синята, отрязана пластмасова сламка – ами, целият ми свят почти се промени след това. Имах чувството, че това е нещото, което ми е липсвало цял живот. Това ме допълни. Почувствах се цял за първи път.“ Това са думите на Ник Шеф, описващ опита си с метамфетамин в неговата автобиография Tweak.

Метамфетаминът („пико“, „кристали“) се прави у дома или в лаборатория. Продава се под формата на бял прах или таблетки и има горчив вкус. Формата, описвана от Ник, е кристален метамфетамин и изглежда като парченца стъкло или лъскави, синкаво-бели кристалчета. Метамфетаминът е стимулант като кофеина и кокаина, макар и много по-мощен.

Как метамфетаминът въздейства на тялото?

Както другите стимуланти, метамфетаминът прави човек по-буден, по-съсредоточен и физически по-активен. Другите ефекти включват учестено дишане, ускорен или неравномерен пулс, повишени кръвно налягане и телесна температура. В медицината може да се използва за лечение на синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност, нарколепсия и затлъстяване, макар че заради страничните му ефекти обикновено се предпочитат други лекарства. Важно е да се отбележи, че когато се използва като лекарство, дозата е много по-ниска, отколкото е обикновено при употребата на незаконния наркотик.

Метамфетаминът предизвиква чувство на еуфория, което, поне в началото, е по-силно от въздействието на всяко друго вещество. Той драстично повишава допамина – невротрансмитер, свързан с мозъчната система за удоволствие и възнаграждение. Ако „нормалното“ функциониране на допамина е около 100 единици, метамфетаминът го повишава до 1250 единици – много над удоволствието, получавано от храната, секса, алкохола и кокаина. Хората, употребяващи метамфетамин, съобщават, че ефектите от една доза продължават от 8 до 12 часа. Често хората влизат в цикли на продължителна употреба и рязко спиране, като остават будни с дни и седмици, употребявайки метамфетамин, и след това спират, от което следват неприятните ефекти на „свалянето“.

Как мога да разбера, ако детето ми употребява метамфетамин?

Метамфетаминът може да бъде поглъщан, пушен, смъркан или инжектиран. Приборите, свързани с употребата на метамфетамини, са лулички, игли, намачкано метално фолио, лъжици (или метални капачки от бутилки), сламки и счупени осветителни крушки. Физическите симптоми на употребата може да включват силно потене, тъй като се повишава телесната температура; разширени зеници; мирис на амоняк от тялото и следи от изгаряне по пръстите и устата. Често пъти външният вид на човека се влошава, особено от чопленето на кожата и/или скубането на коса, загубата на тегло и развалянето на зъбите.

Метамфетаминът може също да предизвика значителни промени в поведението. Хората, които го употребяват, често пъти не спят с дни и след това изпадат в период на изтощение и депресия. Други признаци на употреба включват гневни избухвания и резки промени в настроението, параноя с вярване, че са наблюдавани, и натрапчиви действия. Последните се изразяват в безсмислени и компулсивни поведения, продължаващи с часове, като хората често са свръхчувствителни, раздразнителни и импулсивни. Най-често компулсивните поведения включват повтарящо се чоплене на ръцете и ръцете, обсесивно чистене или разглобяване на предмети без видима причина.

метамфетамин

Метамфетамфетаминът си е спечелил и репутация сред някои употребяващи като наркотик, който значително засилва сексуалната активност чрез повишаване на възбудата и издръжливостта. Това показва, че импотентността може да е чест страничен ефект от дългосрочната употреба, както и усещането, че сексът вече не е толкова приятен, ако човек не е употребил метамфетамин. Намалените задръжки може да доведат до необезопасен секс, което повишава риска от предаване на ХИВ.

Какво мога да направя, ако детето ми употребява метамфетамин? Какво се случва с него?

Важно е да се намесите рано, ако синът ви или дъщеря ви употребяват метамфетамин, заради краткосрочните и дългосрочните ефекти на наркотика.

Изглежда, че продължителната употреба на метамфетамин въздейства на множество области в мозъка, включително върху способността да се изпитва удоволствие, да се запомнят събития, да се учи и да се изпълняват основни словесни задачи, върху двигателните умения и преценката. Наркотикът може също да доведе до развитие на зависимост.

Човек, употребяващ метамфетамин, който изпитва ефекти като високо кръвно налягане, ускорен сърдечен ритъм, повишена телесна температура, промени в дишането, гняв или агресия, и параноя може да е получил свръхдоза. Свръхдозата метамфетамин може да доведе до инсулт, инфаркт, органна недостатъчност или смърт. Фактори, които могат да допринесат за свръхдоза, може да бъдат прием на повече метамфетамин, отколкото човек е свикнал, комбинирането му с други вещества (например с опиоди като хероин или пък с алкохол, бензодиазепини и др.) и/или наличието на други здравословни проблеми по време на употребата.

Свръхдозата метамфетамин изисква незабавно медицинско лечение. Важно е да се отбележи, че лекарството налоксон няма да помогне при метамфетаминова свръхдоза. Някои хора вярват също, че приемът на някакъв седатив ще неутрализира стимулиращите ефекти на метамфетамина, но това е извънредно опасна практика, която натоварва още повече тялото.

Абстиненцията при спиране на метамфетамина може да се изразява в тревожност, силна умора вследствие на нарушен сън, тежка депресия, психоза, прекомерен апетит и силно желание за употреба на наркотика. Интензивността на абстинентните симптоми е една от причините употребяващите метамфетамин да не търсят лечение и да продължават употребата му. Както пише Дейвид Шеф, автор на Beautiful Boy, след среща с д-р Едит Лондон от Калифорнийския университет в Лос Анджелис: „…зависимите към метамфетамин може да са неспособни – не да не са склонни – да участват в обичайно лечение поне в ранните етапи на абстинецията. Отпадането от лечение и рецидивът може да са вследствие на мозъчно увреждане, а не толкова на морален провал или липса на воля.“

метамфетамин

За разлика от опиоидите и алкохола, за лечението на абстинентните симптоми и управлението на силното желание за употреба на метамфетамин не съществуват лекарства. Най-често лечението включва поведенчески терапии като когнитивно-поведенческа терапия и „Модела Матрикс“ в допълнение към витамини, антипсихотици и антидепресанти. В статия, публикувана в JAMA Psychiatry, изследователи докладват, че използването на транскраниална магнитна стимулация е обещаващо при лечението на абстинентни симптоми, но нейното приложение трябва да се потвърди от още изследвания.

Възстановяването от употребата на метамфетамин изисква време. Изследвания, използващи образна диагностика на мозъка, са показали, че може да са необходими две или повече години за възстановяване от метамфетаминова употреба, а някои увреждания (например свързани с инсулт) може да са перманентни. Да намерите добра лечебна програма за своя любим човек, независимо дали е нерезидентна (амбулаторна) или резидентна (стационарна), която подкрепя възстановяването, е от решаващо значение.

Ако някой, когото обичате, не е готов да приеме специализирано лечение или се налага да чака за свободно място, може да са от помощ стратегии за намаляване на риска, особено по отношение на венозната употреба.

За повече информация и насоки за това как да помогнете на някой, употребяващ метамфетамин, се свържете с Националната информационна линия за наркотиците, алкохола и хазарта, за да поговорите със специалист и за да направите план за действие.

Източник

Please follow and like us:

Защо повече никога няма да взема кокаин

„Никога повече няма да взимам кокаин, след като научих за човешката цена на наркотика“

Нов документален филм на британската телевизия Channel 5 е изпратил четирима употребяващи кокаин в Колумбия, за да направят някои мрачни открития.

Миналата година представителят на лондонската полиция Кресида Дик говори за увеличаващата се употреба на кокаин във Великобритания. „Има цяла група хора от средната класа, които ще седят в кръг, щастливо ще мислят за глобалното затопляне и честната търговия, и опазването на околната среда, но ще мислят и че няма лошо в това да вземат малко кокаин“, казва тя. „Е, има лошо – има нещастие по цялата верига на доставките.“

Проблемът е, че това нещастие в повечето случаи е на хиляди километри разстояние и на друг континент, а това улеснява около 850 000 британци, употребяващи наркотика всяка година, да изтласкат тази мисъл от умовете си, докато смъркат линии.

Все повече млади хора опитват кокаин – 6% от младежите между 16 и 24 г. според данните на британското Министерство на вътрешните работи от 2018 г. – и все още изглежда, че разговорът за наркотика не е мръднал от „той е незаконен, така че не го употребявайте“. Затова какво би станало, ако група хора на около 20 години, които взимат кокаин за забавление, бъдат заведени в Южна Америка и просветени относно истинската история и човешката цена, стоящи зад търговията?

Консултантът по връзки с обществеността Амбър, 28 г., е била един от четиримата, които доброволно са участвали в противоречивия документален филм от три части на Channel 5: Doing Drugs For Fun. Тя разказва защо е избрала да участва и защо се е страхувала за живота си, когато се е озовала в хотелска стая в Меделин, Колумбия, с наемен убиец на наркокартел.

„Винаги съм била открита и честна по отношение на живота си като цяло, но напоследък видях много свързани с наркотици смъртни случаи сред млади хора – на фестивали и други места – и си мислех защо се случва това.

По същото време бях на свободна практика и се бях регистрирала в сайт за статисти, за да играя във филми и телевизията. Видях реклама, казваща, че търсят хора за документален филм за наркотици, така че кандидатствах.

След няколко часа получих съобщение. Режисьорът търсеше някой на двадесет и няколко години, който има добра работа и кариера и който би бил склонен да се появи в национална телевизия, за да говори за употребата на незаконни наркотици. Замислих се дали трябва да правя това. Можеше да се отрази на живота ми по много негативен начин, особено ако филмът бъде редактиран по лош начин или кажа нещо глупаво.

С майка ми винаги сме били наистина близки. Когато заминах да уча в университет, тя ми каза: „Наркотиците ще бъдат навсякъде около теб – ако пробваш нещо, винаги можеш да говориш с мен за това“, така че това никога не е било нещо много важно за мен.

кокаин

Но беше наистина важно да разговарям с моите приятели и семейство, преди да отида в телевизията. Казах им: „Има нещо, което може да не ви хареса да научите за мен, но аз съм взимала наркотици.“ Не мисля, че някой беше прекалено изненадан, ако трябва да бъда честна, тъй като си падах по партитата, когато бях на около 20.

От 20 до 24-тата си година бих казала, че взимах кокаин веднъж на всеки 2-3 месеца, ако отивах на някое голяма събитие като фестивал или нещо подобно. Бих казала, че много хора на моята възраст го правят – доста е разпространено. Забелязвам го още повече, откакто влязох в шоуто. Изобщо не е свързано с принадлежност към класа и с възраст, наистина се случва навсякъде и се дразня, когато хората казват, че не е така.

Когато започнаха снимките на документалния филм, всичко беше много вълнуващо. Отидохме в Колумбия за 12 дни и всичко изглеждаше наистина нереално.

Там имахме посредник, а наркокартелите знаеха кои сме, знаеха къде сме по всяко време, вероятно имаха копия от паспортите ни. Трябваше да спазваме много строги правила, ако снимахме на определени места, ни позволяваха да го правим само по един час. Когато снимахме на гроба на Пабло Ескобар, щом времето ни свърши, иззад дърветата започнаха да изскачат хора. Наблюдаваха ни.

„На няколко пъти се страхувах за живота си“

На няколко пъти се страхувах за живота си – най-много, когато аз и Луис (друг участник в шоуто) интервюирахме наемен убиец на наркокартел. Бяхме в малка, тясна стая и човекът ни даде да разберем, че носи пистолет. Той ни каза, че е убил някого в петък и сега, в понеделник, ние взимахме интервю от него.

Всичко ми е малко като в мъгла, но когато го помолих да видя снимка на децата му, посредникът изтича навън и ми изкрещя: „Не можеш да му задаваш този въпрос, ще ме убият заради теб, ще убият семейството ми, ще убият и неговото, и твоето.“ Това беше моментът, в който всичко стана съвсем реално. Всичко се случи толкова бързо – от кликването върху онзи линк в уебсайта до това да седя в една стая с наемен убиец, всичко стана в рамките на няколко седмици. Нашият посредник след това не ни говореше два дни.

Нямах никаква представа за мащаба на организираната престъпност при търговията с кокаин. Знаех, че има фермери със семейства и че им плащат много малко за това, но си мислех, че това е най-лошото.

кокаин

Когато отидохме там и се срещнахме с човек, чието семейство е било изселено, и той ми каза, че почти седем милиона души са били изселени заради картелите, а после и трафикът на хора, трафикът на хора за сексуална експлоатация, педофилията… Аз просто нямах представа, бях абсолютно наивна относно факта, че купувайки пакетче кокаин в петък, аз пряко участвам в разрушаването на живота на милиони хора.

„Купувайки си кокаин, вие сте съучастници“

Купувайки си го, вие сте съучастници. Не бихте застанали на улицата, казвайки: „О, да, искам да дам 50 паунда, за да подкрепя трафика на хора“, но точно това правят хората.

Аз лично никога повече няма да взема кокаин. Срещам се с хора, които го правят, откакто се върнах, така че сега им обяснявам защо не взимам вече. Видях го със собствените си очи. Държах деца, които вероятно ще станат жертви на трафик, срещнах хора, които са били съсипани от него – хора, които са загубили синове и дъщери заради него. Все още ми се доплаква, когато говоря за това.

Трябва ли да бъде декриминализиран или легализиран? Това е въпрос, с който си играя, и честно казано, просто не знам. Обмислям го отново и отново. Може би трябва да бъде контролиран по някакъв начин? Възможно е.

Още не съм гледала филма, но заради естеството на шоуто вчера публикувах нещо малко във Фейсбук за това защо избрах да участвам и помолих всички да изчакат с оценките си, докато не гледат и последния епизод. Обратната връзка е толкова хубава – един мой стар учител дори ме помоли да отида и да разкажа на децата от шести клас за това, което съм научила.

Сега наистина се вълнувам много от тази тема и надеждата ми е, че 18-, 19- или 20-годишните младежи може да гледат филма и да си кажат: „Ами, може би няма да го правя.“ Просто мисля, че е наистина важно посланието да бъде чуто.“

Източник

Please follow and like us:

Вредни ефекти – как алкохолът засяга тялото?

Прекомерната употреба на алкохол още първия път причинява тежки последствия. Прекомерното пиене засяга силно не само черния дроб, но и много други органи.

Вредните ефекти от алкохола се влияят от употребеното количество, модела на пиене и качеството на алкохолната напитка. Други фактори като пол, възраст, размер на тялото, генетика, метаболизъм, хранителен статус и други социални фактори също играят жизненоважна роля за настъпването на вредни ефекти от алкохола.

Разтваряне в кръвта

Приблизително 33% от изпития алкохол се абсорбира в кръвта през стомашната лигавица веднага след консумацията. Останалото количество бавно навлиза в кръвта през тънкото черво.

Алкохолът достига черния дроб чрез кръвния поток; черният дроб метаболизира определено количество от алкохола, докато останалото циркулира из цялото тяло. Нивото на алкохол в кръвта се повишава, когато човек консумира по-голямо количество алкохол, отколкото тялото може да метаболизира. Когато нивото на алкохол в кръвта се повишава, това води до забавяне на дишането и като резултат настъпват смърт или кома поради недостиг на кислород в мозъка.

Вредни ефекти върху здравето

Консумацията на алкохол има както дългосрочни, така и краткосрочни ефекти, които водят до нарушения в психичното здраве и начина на живот.

Краткоскрочни вредни ефекти от алкохола

Краткосрочните ефекти зависят от изпитото количество алкохол и метаболизиращите възможности на тялото. Най-честите краткосрочни ефекти са:

Нарушения на съня: алкохолът засяга качеството на съня и нарушава неговия цикъл, което води до умора и мудност.

Алкохолно отравяне: прекомерната употреба на алкохол води до отравяне. В този случай е необходима спешна медицинска помощ. Симптомите са объркване, повръщане, нерегулярно дишане, ступор, посиняла или бледа кожа, хипотермия, припадъци и др.

вредни ефекти

Махмурлук: наблюдават се определени ефекти като хипогликемия (ниско ниво на глюкозата в кръвта), често уриниране, възпалителен отговор от имунната система, вазодилатация (разширяване на кръвоносните съдове), главоболие, мускулни болки, диария, гадене, повръщане, жажда, сухота в очите, тахикардия (повишена сърдечна честота), хипертония (високо кръвно налягане), повишена чувствителност към светлина и звук, тревожност, нарушения в настроението, раздразнителност, депресия и силна умора.

Дългосрочни вредни ефекти от алкохола

В доклад на Световната здравна организация (СЗО) се казва, че алкохолът е отговорен за над 200 вида заболявания и наранявания. Някои от дългосрочните ефекти на алкохола са диабет, високо кръвно налягане, заболявания на черния дроб, заболявания на сърдечно-съдовата система, рак на устната кухина, рак на гърдата, риск за неродените бебета и затлъстяване.

Вредни ефекти от алкохола върху тялото

Алкохолът циркулира в тялото чрез кръвният поток и започвайки от устата, пътува до черния дроб, след това отива в кръвоносната система, бъбреците, панкреаса, белите дробове, стомаха и мозъка.

Уста: в устата има множество чувствителни слоеве и мембрани; прекомерният прием на алкохол причинява рак на устната кухина и на гърлото. От всеки 10 души, злоупотребяващи с алкохол, 7 са засегнати от рак на устната кухина.

Стомах: алкохолът лесно се абсорбира от стомашната лигавица. Някои фактори като празен стомах, липса на протеини и консумация на газирани напитки по време на прием на алкохол може да катализират увреждането на стомашната лигавица и отделянето на повече стомашен сок, водещи до образуването на пептични язви.

Сърце: употребата на алкохол може да засегне сърцето, причинявайки кардиомиопатия, аритмии, исхемични инсулти и хипертония. Алкохолната консумация може също да провокира развитието на миокардит (възпаление на сърдечния мускул) и повишени нива на холестерол.

Черен дроб: ефектите върху него са следните:

  • Стеатоза – прекомерната употреба на алкохол води до натрупване на мазнини в черния дроб, което причинява стеатоза.
  • Алкохолен хепатит – прекомерната алкохолна консумация може да причини възпаление на черния дроб и да доведе до разширени вени, жълтеница, кървене и други.
  • Фиброза – алкохолът променя нормалната чернодробна тъкан в съединителна (фиброзна) тъкан.
  • Цироза – прекомерното пиене може да увреди чернодробните клетки, което е необратимо. Увреждането засяга цялостното функциониране на черния дроб, като прави невъзможни абсорбцията на хранителни вещества и отстраняването на токсични субстанции от кръвта. Цирозата е смъртоносно заболяване и води до чернодробна недостатъчност, диабет тип 2, жълтеница и рак на черния дроб.

вредни ефекти

Панкреас: алкохолната зависимост може да причини остър и хроничен панкреатит (възпаление на панкреаса). Прекомерната консумация на алкохол може също да намали способността на панкреса да произвежда инсулин, което може да доведе до диабет.

Бъбреци: алкохолната консумация засяга регулационния и филтрационен процес на бъбреците. Алкохолът е диуретик и увеличава отделянето на урина, причинявайки често уриниране, а това води до обезводняване.

Мозък: мозъкът страда от множество увреждания заради алкохолната консумация. Алкохолът достига мозъка в рамките на 30 секунди при пиене. Той въздейства на нервните клетки и засяга мозъчната кора, която е отговорна за функции като разсъждение, мислене и възприятие.

Алкохолът пречи на действието на невротрансмитера глутамат и засяга паметта, което причинява бели петна в нея. Това води до синдром на Вернике-Корсаков – заболяване, протичащо с увреждане на паметта и припадъци. Повишените нива на невротрансмитери като GABA (гама-аминобутирова киселина), ендорфин и допамин водят до халюцинации, повишена агресивност, безплодие, силна умора и задух.

През 2012 г. СЗО докладва, че около 6% от всички смъртни случаи по света са били причинени от употреба на алкохол. При мъжете смъртността е по-висока, отколкото при жените. Дори една глътка алкохол създава множество нездравословни драстични промени в тялото.

Източник

Още за рисковете от употребата на алкохол можете да прочетете в нашия сайт.

Please follow and like us:

Легалният канабис срещу синтетичните канабиноиди

Само легализирането на тревата няма да спре смъртните случаи от синтетика в Нова Зеландия

От Джеймс Бороудейл

Джеймс Бороудейл е журналист, който следи отблизо разпространението на синтетичните канабиноиди в Нова Зеландия и проблемите, които създава употребата им. Представяме ви неговото мнение относно легализирането на канабиса като начин за решаване на тези проблеми.

Четиридесет са мъртви от синтетика за една година. Това е ужасяващо висок брой, доказателство, че Нова Зеландия никога не се е изправяла пред толкова смъртоносна криза с незаконни наркотици, колкото тази – не и при възхода на домашно приготвения хероин през 80-те години, не и при постоянната вреда, нанасяна от метамфетамините. Това са, за да дадем на числото някакъв контекст, приблизително две трети от броя новозеландци, които биват убивани всяка година.

През септември 2017 г., последният път, когато от Следствието обявиха шокиращо висок брой починали – тогава бяха 20 – законовата реформа за канабиса изглеждаше като далечна надежда. С ново правителство и референдум за легализирането на личната употреба на марихуана, който да се проведе преди или заедно с изборите, една реакция на последните мрачни данни е фокусирана върху въпроса дали легализирането на канабиса е търсеният отговор. Вероятно е част от него, но това е малка част.

„Синтетичният канабис“ е, разбира се, наркотик, различен от канабиса, но преди поставянето им в една група беше разбираемо. Синтетичните канабиноиди се свързват със същите рецептори в мозъка, както го прави канабисът, и някога са водели до нещо, приближаващо се до напушването от тревата. Но след като Нова Зеландия беше лишена от някога водещия си регулаторен подход към синтетиката, а наркотикът повторно беше направен незаконен и изтласкан на черния пазар, разновидности на наркотика със смъртоносна потентност – включващи AMB-FUBINACA, „крек кокаинът“ на синтетичните канабиноиди – наводниха пазара.

Нелегалният – следователно нерегулиран и безнадеждно несигурен – метод на производство означава, че по никакъв начин употребяващите не биха могли да знаят колко потентна може да е една отделна доза: дали това малко пакетче със зелени, миришещи на керосин парченца, което току-що сте си купили за 20 долара, ще ви напуши, ще ви причини състояние на кататония или ще ви убие. Д-р Чип Грешам, токсиколог в болницата Middlemore в Окланд, преди е казвал на VICE, че синтетиката е до 70 пъти по-силна от канабиса. Д-р Пол Куигли, специалист по спешна медицина в Районната болница на Уелингтън, казва, че въпреки съвсем очевидните вреди употребяващите все още „жадно“ консумират синтетика. „Много високата потентност на тези вещества“, казва той, „означава, че (хората) стават зависими към тях много бързо и трябва да продължат да употребяват, за да избегнат абстиненцията.“

синтетичните канабиноиди

От бивши зависими VICE е научил, че синтетичните канабиноиди може да са по-трудни за спиране от хероина. Кошмарните абстинентни симптоми са с тежест, която обикновено се свързва с хероина: спазми, параноя, треперене, извънредно силно повръщане, нетърпимо желание за употреба. Употребяващите се оплакват, че след като са имали зависимост към синтетиката, тревата повече няма кой знае какъв ефект: синтетиката, под покровителството на черния пазар, просто се е отдалечила твърде много от наркотика, за който е била създадена да имитира, нанасяйки вреди на зависимите. Винаги ще има дилъри и производители, които да обслужват тази зависимост, и тревата просто не върши работа като замяна.

Достъпът до евтин, законен и винаги достижим канабис би могъл да ограничи растежа на пазара за синтетични канабиноиди. Ако беше легален по времето на законната синтетика, употребяващите може би щяха да имат по-малко причини да преминат от едното вещество на другото – страхът от тестване за наркотици на работното място, променливата наличност. Но канабисът не беше законен: в това празно пространство се появи синтетиката, а последвалото лошо управление от страна на правителството превърна наркотика в кризата, която е днес.

„Не се прави достатъчно, за да се изследва защо употребяващите изпитват нужда да взимат наркотици и по-специално синтетични канабиноиди“, казва д-р Куигли. „Какво има в начина им живот и психосоциалната им среда, което ги кара да търсят бягство чрез наркотици и алкохол? Има ли някакъв вид общност или социална интервенция, която можем да направим и която би могла да повлияе на това опасно търсене?“

Това са истинските въпроси. И се надявам, че те ще започнат да получават отговори от текущото изследване на психичното здраве и зависимостите, което трябва да представи доклада си на правителството. Както са съобщили на VICE работещи в услуги за зависими, ние се нуждаем от повече легла, по-голямо финансиране, повече социални услуги: това, да се надяваме, са нещата, които се очертават като водено от правителството решение на кризата със синтетичните канабиноиди, а не легализацията на наркотик, към който употребяващите синтетика не са зависими.

Източник

Please follow and like us:

Мит или истина: наркотиците и градските митове

Мит или истина: Кокаинът вегански ли е и други развенчани градски митове

Помолихме експертите да отделят фактите от измислиците

Когато става дума за наркотици, съществува неизчерпаем запас от митове – дали ще е някаква приказка за това какъв е най-добрият начин да се употребява отделен наркотик, някакво оправдание за употребата им (дори и те всъщност да са незаконни) или някакъв лек, за който употребяващите се кълнат, че помага за справянето с последващите ефекти.

Проблемът е, че тези теории могат да звучат правдоподобни, когато ги чуете, особено за употребяващите наркотици, които наистина искат да вярват в тях. Но докато слуховете се разпространяват, смъртните случаи от някои наркотици във Великобритания се увеличават, като последната правителствена статистика показва, че смъртните случаи, свързани с кокаин, в Англия и Уелс са достигнали най-високото си ниво от 1993 г. насам.

Всичко това създава чувство на неотложност сред хората, които призовават за нов подход към политиките за наркотиците в страната, а именно употребата на наркотици да се разглежда като обществено здравен проблем вместо като престъпление. Решихме да се разровим в онлайн слуховете и темите в Reddit, за да развенчаем няколко от най-разпространените митове.

Разговаряхме с двама експерти по наркотиците в желанието си да открием истината за афтърпарти културата. Хенри Фишър е старши химик в The Loop – организация, занимаваща се с намаляване на вредите и предоставяща тестване на наркотици на местата, на които се провеждат британските фестивали. Йън Хамилтън е бивша психиатрична сестра, станал академик, който специализира в изследването на връзката между психичното здраве и злоупотребата с вещества.

Мит: Не можете да се пристрастите към MDMA 

От начина, по който някои хора говорят за MDMA (известен още като екстази), може да изглежда, че това е безвреден парти наркотик. Но също така ги има и ококорените хора по партитата, които си дъвчат лицата и говорят глупости. Те като че ли винаги имат запас от хапчета и изглеждат все едно не са спали от седмици. Това обаче изглежда странно, защото не може да се пристрастите към този наркотик, нали?

Истина: За разлика от такива вещества като хероин, крек кокаин и алкохол, изследванията върху въпроса дали MDMA води до физическа зависимост не дават убедителни доказателства. Но в редки случаи е възможно да станете психологически зависими към него.

„Макар да няма доказателства, че MDMA предизвиква физическа зависимост, изглежда някои хора развиват психологическа такава – те стават твърде заети с употребата на наркотика“, казва Йън. Той обяснява, че експертите не знаят със сигурност дали това е заради химикала или е просто резултат от това, че химикалът се свързва с представата за приятно прекарване в танци с приятелите в клубове.

Но за хората, които са станали зависими към MDMA, е без значение дали зависимостта е физическа или психологическа – те пак ще страдат от вредните ефекти на зависимостта върху техните здраве, работа и личен живот.

Мит: Кокаинът е вегански

мит

Законът на Мърфи за афтърпартитата е, че винаги ще има един човек, който ще дразни всички останали. Вземете например онзи мъж, който между смъркането на линии кокаин настървено обяснява за опасностите от пластмасовите сламки, докато гордо заявява, че употребата на наркотици е наред от етична гледка точка, защото кокаинът е с растителен произход и следователно е вегански.

Истина: През последните години като интернет пожар се разпространяват слухове, че кокаинът наистина е вегански. Технически той не е с животински произход, тъй като е произведен от растението кока. Но начинът, по който се произвежда, е както вреден за природата, така и съмнителен от гледна точка на етиката, което означава, че той едва ли ще компенсира въглеродните емисии от онези евтини самолетни полети, с които сте пътували това лято.

Коката се отглежда в Южна Америка и производството на кокаина допринася за обезлесяване, замърсяване на естествените хабитати, изчезване на редки видове и експлоатация на хора. Свързаното с наркотиците насилие е причина за рекордните 29 000 убийства в Мексико през 2017 г., а учените са открили, че някои реки в Европа (включително Темза в Лондон и Арно до Пиза в Италия) имат толкова висока концентрация на кокаин във водите, че змиорките се „надрусват“. Да, правилно прочетохте.

„Загрижеността за околната среда и тревогите за добруването на животните са едни от главните ценности, на които се основават причините на хората да бъдат вегани“, казва Хенри. „Така че, в по-широк смисъл, кокаинът не е вегански.“

Мит: Канабисът ви отпуска

Представете си сцената – в залите на университета тече парти, хората са насядали по износените бледоморави дивани. Има един студент със стъклен поглед, размахващ джойнт във въздуха и мънкащ нещо за това как „тревата те отпуска, човече“.

Истина: Истината е, че това просто не е вярно за всеки. „Да се правят обобщения за ефектите на канабиса може да е трудно и подвеждащо“, казва Хенри.

В края на 2018 г. медицинските продукти на основата на канабис са легализирани за отпускане по рецепта във Великобритания, но позицията на правителството, че това не е първа стъпка към легализирането на наркотика, е недвусмислена. Хенри казва, че „едно от най-честите здравни състояния, заради което употребяващите медицински канабис по целия свят казват, че използват наркотика, е тревожността“. Но, добавя той, доказателствата все още са неубедителни.

Както е с всеки наркотик, ефектите зависят от настроението на човека, емоционалното и физическото му състояние в момента на употребата. „За някой, който не е свикнал с канабиса, ефектите могат да го накарат да се чувства обратното на отпуснат“, добавя Хенри.

Мит: „Свалянето“ може да бъде излекувано с домашни лекове

мит

Вторник следобед е и хората още се възстановяват от тежък уикенд. Търсенията в Гугъл за „как да избегна свалянето“ се увеличават рязко. В Reddit има дълга тема за това дали най-доброто лекарство е отиването до магазина за здравословни храни за пазар на хранителни добавки или разни видове храни могат да помогнат.

Истина: Със „сваляне“ употребяващите наркотици описват последващите ефекти от употребата върху техните тела и умове. Някои хора се кълнат в домашните цярове като например храни, съдържащи аминокиселини (те помагат за производството на „щастливия химикал“ – невротрансмитер, наречен „серотонин“), докато други са поддръжници на добавки с наименования, звучащи по научному, като 5htp (която също би трябвало да помага за производството на серотонин). Други пък твърдят, че всичко, от което се нуждаете, е купчина банани.

„Няма начин, по който да избегнете свалянето изцяло“, казва Хенри. „Съществуват много малко изследвания, проведени, за да установят дали някой от тези лекове помага“, обяснява той.

Макар партито през нощта да ви гарантира, че на другия ден ще се чувствате зле, има различни степени на това „зле“. Според Хенри „най-ефективният начин да се намалят неприятните усещания от свалянето, освен да не употребявате никакви наркотици, е да се храните здравословно, да спите повече и да не се обезводнявате“.

Мит: Психеделиците са вид терапия

мит

В определени кръгове домашните партита се превръщат в групова терапия. Хората се въздържат от пиене и танци, за да лежат по гръб, да се взират в тавана и да говорят за теорията на привързаността, докато са под влиянието на LSD. Тази форма на грижа за себе си по време на трип може да не звучи забавно в традиционния смисъл, но изглежда им помага да се лекуват.

Истина: През последните няколко години редица проучвания предполагат, че психеделиците биха могли да бъдат използвани за лечение на психични разстройства като депресия, зависимост и посттравматично стресово разстройство.

Но макар да има подновен интерес към потенциала на наркотици като LSD да лекуват психологически проблеми, все още не се знае достатъчно за това как психеделиците въздействат на мозъка. „Не знаем кой би могъл да има полза и колко от наркотика би му трябвало“, казва Йън.

Скорошно британско проучване открива, че псилоцибинът (халюциногенната съставка в магическите гъби) може ефективно да „пренастрои“ мозъка на хора с нелечима депресия, помагайки им да се измъкнат от цикъла на депресивните симптоми. Докато според друго американско проучване веществото би могло да подпомогне хората да спрат да пушат.

Така че, макар потенциално да има някаква истина в този мит, експертите определено не препоръчват самолечение с тези наркотици.

Мит: От линия кокаин ще изтрезнеете

В определени парти кръгове често има някой, препъващ се наоколо, стиснал топло алкохолно питие в пластмасова чаша, досаждащ на хората за линия кокаин. Без значение е дали всички останали определено не употребяват наркотици, защото в някакъв момент този някой ще потупа безброй хора по рамото, ще ги обгърне с облак от алкохолен дъх и ще ги попита за бързо средство за изтрезняване, преди да измърмори нещо за това, че кокаинът е „кафето на рейвъра“.

Истина: Не! Заблуда е да мислите, че наркотиците имат някакво балансиращо действие в нашата централна нервна система. Телата ни са далеч по-сложни от това. Ако някой употреби кокаин и алкохол, тогава „той няма да е трезвен, а ще бъде и пиян, и надрусан“, казва Хенри.

Може да изглежда очевидно, но има една важна разлика. Макар алкохолът да може да накара някого да се почувства бавен и изморен, а кокаинът да може да го накара да се чувства по-буден и енергичен, и двете вещества действат на мозъка така, че замъгляват преценката. „Това може да бъде опасна комбинация, когато някой е навън в социална ситуация. Ако човек мисли, че от кокаина може да изтрезнее, това може да му повлияе негативно като го остави да мисли, че може да пие още повече“, казва Хенри.

„Щом действието на кокаина премине, човекът може да се окаже още по-пиян и уязвим, отколкото е очаквал.“

Мит: Употребата на наркотици е като да вземете серум на истината

Латинският израз „in vino veritas“ буквално означава „във виното е истината“. В действителност дебатът по въпроса дали алкохолът кара хората да казват истината датира от времето на Древния Рим. По-вероятно е хората да бъдат искрени, когато са пияни, нали?

Истина: Сложно е! „Изглежда, че с някои наркотици ни е по-трудно да изречем лъжа“, казва Йън. Когато става дума за алкохола, например, той потиска областта в мозъка, която ни е необходима, за да измислим лъжа или да скрием чувствата си. Затова може понякога да се събуждате, съжалявайки за това, което сте казали предишната вечер.

Случаят обаче не е точно такъв с други наркотици. „Под влиянието на MDMA човекът губи представа за това колко се е отдалечил от истината“, обяснява Йън. Ето откъде идват преувеличените твърдения за това колко много наистина, ама наистина се обичат хората.

Като се има предвид горното, се появяват първоначални изследвания върху употребата на MDMA за лечение на посттравматично стресово разстройство, защото се смята, че наркотикът отслабва задръжките, правейки по-лесно за хората да изразяват емоциите си по време на терапевтична сесия.

Митове срещу реалност: присъдата

Така че, ето. Седемте градски мита, които дадохме на нашите експерти, са основно фолклор на хората, употребяващи наркотици. Макар да има някаква истина в някои от елементите на митовете – например не знаем със сигурност колко пристрастяващ е MDMA – други изцяло са обърнали фактите наопаки, а кокаинът определено не е етичен по какъвто и да е начин, форма или вид.

Източник

Още митове за наркотиците можете да намерите в нашия сайт.

Please follow and like us:

Как да разговаряте за марихуаната

Откъде да започнете? Какво да кажете? Между легализацията (макар все още не и в България), увеличаващата се нормализация в поп-културата и новите начини на употреба (в хранителни продукти, вапоризатори, концентрати) става все по-сложно да разговаряте за марихуаната със своите деца.

марихуаната

Започнете с по-добро разбиране за марихуаната и тийнейджърския мозък

Частите на юношеския мозък, които се развиват първи, са тези, които отговарят за физическата координация, емоциите и мотивацията. Но частта от мозъка, която контролира мисленето и импулсите – известна като префронтален кортекс, не се развива напълно преди 25-тата година.

Това е все едно другите части на мозъка да крещят, а префронталният кортекс още да не е съвсем готов да играе ролята на рефер. Това може да има забележими ефекти върху поведението, като:

  • трудно сдържане или контролиране на емоциите;
  • предпочитание за дейности, свързани със силно вълнение и малко усилие;
  • лоши планиране и преценка (например тийнейджърът рядко мисли за негативните последствия);
  • по-рисково, импулсивно поведение, включително експериментиране с наркотици и алкохол.

Така че по време на тийнейджърските и младежките си години детето ви е особено податливо на негативните ефекти от всяка употреба на наркотици, включително на марихуана. Доказателствата показват, че употребата на марихуана през тийнейджърските години потенциално може да понижи коефициента на интелигентност на човек и да попречи на други аспекти на функционирането и благополучието. Дори нередовната употреба на канабис може да въвлече тийнейджърите в рисково поведение, в ситуации на уязвимост и да доведе до правенето на лоши избори, докато детето е под влияние на веществото.

Подгответе се добре за разговора

Ако планирате да разговаряте за марихуаната или за употребата на други вещества, има няколко ключови неща, които помагат за провеждането на ефективен разговор:

  • Останете отворени към детето си. Когато то се чувства осъждано или порицавано, ще бъде по-малко възприемчиво към посланието. Опитайте се да показвате обективност и отвореност.
  • Поставете се на мястото на детето си. Как бихте предпочели да се обръщат към вас, когато разговаряте на трудна тема? Опитайте се да си спомните как сте се чувствали, когато сте били тийнейджъри.
  • Бъдете ясни относно целите си. Бъдете наясно какво искате да получите от разговора.
  • Бъдете спокойни. Ако подходите към разговора с гняв или паника, ще бъде по-трудно да постигнете целите си.
  • Бъдете позитивни. Ако подходите към ситуацията със срам, гняв или тактики на сплашване, това ще бъде контрапродуктивно. Стремете се да има любопитство, уважение и разбиране.
  • Не поучавайте. Това най-вероятно ще накара детето ви да се затвори, да откаже да ви слуша, да се ядоса или по-лошо.
  • Намерете удобна обстановка. Ако обявите събиране на масата вкъщи, това вероятно ще бъде посрещнато със съпротива, докато по-спонтанният, непринуден подход ще намали тревожността (включително вашата собствена).
  • Внимавайте с езика на тялото. Соченето с пръст и скръстените ръце са затворени жестове, докато краката, които не са кръстосани, и отпуснатата стойка са по-отворени.

марихуаната

Какво да кажа?

За съжаление, няма сценарий за разговор относно марихуаната, но има някои често срещани аргументи и въпроси, които е вероятно да чуете – както и предложения относно отговора ви.

Те казват: „Правя го само от време на време през уикендите, така че не е голяма работа.“
Вие можете да кажете: „Кое би го направило голяма работа за теб?“
Защо това работи: Това ги кара да се замислят за бъдещето и за това какви са техните граници. Ще научите кое е важно за него или нея. Ако употребата продължи и някои от тези граници бъдат преминати, можете да повдигнете този въпрос в по-късен момент.

Те казват: „Би ли предпочел/а да пия алкохол? Марихуаната е много по-безопасна.“
Вие можете да кажете: „Честно казано, не искам да правиш нищо, което може да ти навреди. Интересува ме защо мислиш, че марихуаната е по-безопасна от алкохола.“
Защо това работи: Това напомня на детето ви, че се грижите за неговото благополучие. Ако покажете искренно любопитство за техния мисловен процес, това ще им помогне да се отворят към вас.

В крайна сметка:

Ситуацията с наркотиците ще продължи да се променя с времето, но това, което ще остане без промяна, е нуждата от подкрепа и информация, когато отглеждате дете. Вие сте най-важното и най-мощното влияние в живота на детето си. Не забравяйте, че винаги можете да потърсите помощ от професионалист, когато ви е трудно да се справите сами.

Източник

Please follow and like us:

Наркотиците и тийнейджърският мозък

Развитие на мозъка, поведение на тийнейджърите и наркотици

Има си причина тийнейджърите да се държат по начина, по който го правят. Разбирането за науката на мозъка, стояща зад тийнейджърското поведение, може да помогне на родителите да подготвят по-добре своите деца за това как да избягват наркотиците и алкохола.

Защо тийнейджърите се държат по начина, по който го правят?

Случвало ли ви се е някога да погледнете своето дете-тийнейджър и да се зачудите: „Защо правиш това?“

От промяна на настроенията до поемане на рискове „нормалното тийнейджърско поведение“ може да изглежда като всичко друго, но не и като нормално за родителите и другите възрастни. Изследване обаче разкрива, че моделите на развитие на мозъка през тези години на формиране играят значима роля в развитието на личността и действието на вашия тийнейджър. С други думи, има биологична причина тийнейджърите да се държат по начина, по който го правят.

Учените знаят, че на мозъка са му необходими 25 години, за да се развие напълно. В някаква степен може да разглеждате тийнейджърския мозък като мозък с помощни колела – той още не е способен да функционира на оптималното ниво, обичайно за възрастните. Мощен взрив от развитие настъпва през юношеството и този взрив може да обясни много от непредвидимото – и понякога рисково – поведение на тийнейджърите.

Тийнейджърският мозък и поведението, което предизвиква той

От ранното юношество до средата на 20-годишна възраст мозъкът се развива донякъде неравномерно – от задната част към предната. Това може да обясни милото чудато поведение на тийнейджърите, но също така ги прави склонни към поемане на рискове.

Частите на юношеския мозък, които се развиват първи, са тези, които контролират физическата активност, емоциите и мотивацията, и се намират в задната му част – съответно малкият мозък, амигдалата и прилежащото ядро (nucleus accumbens).

Но частта от мозъка, която контролира мисленето и импулсите – известна като префронтален кортекс – е в предната част на мозъка и следователно се развива последна. Тази част от мозъка не съзрява напълно чак до 25-та година.

Различното по време развитие на определени части от мозъка може да има забележими ефекти върху юношеското поведение. Може да сте забелязали някои от тези у вашия тийнейджър:

  • трудно сдържане или контролиране на емоциите;
  • предпочитание за дейности, свързани със силно вълнение и малко усилие (оттук идва класическата мантра за „секс, наркотици и рокендрол“);
  • лоши планиране и преценка (например тийнейджърът рядко мисли за негативните последствия);
  • по-рисково, импулсивно поведение (включително експериментиране с наркотици и алкохол).

тийнейджърският мозък

Развитието на юношеския мозък и поведението са тясно свързани. Префронталният кортекс, който може да бъде наречен „гласът на разума“ в тийнейджърския мозък, няма толкова влияние, колкото онези части, които наблягат повече върху емоциите, вълнението и краткосрочното възнаграждение. В един миг хормоните могат да превключат тийнейджърските емоции на висока предавка, което да доведе до непредвидими – и понякога рискови – действия.

За съжаление, развиващият се мозък е по-уязвим към увреждане. Това означава, че експериментирането с наркотици и алкохол може да има трайни вредни ефекти върху здравето на вашия тийнейджър.

Тийнейджърският мозък и ефектите от наркотиците върху него

Намирането на начини за задоволяване на нуждите и желанията е част от живота. Това е едно от многото умения, които се усъвършенстват през тийнейджърските години. Когато тийнейджърът употребява наркотици, за да се почувства добре, това пречи на естествената способност на тялото да постигне това самò. Ето как наркотиците въздействат на мозъка:

Мозъкът се състои от милиарди нервни клетки. Нервите контролират всичко – от това кога да бие сърцето до това какво вашият тийнейджър чувства, мисли и прави. Нервите правят това като изпращат електрически сигнали из тялото. Сигналите се предават от нервна клетка на нервна клетка чрез химически „куриери“, наречени невротрансмитери.

тийнейджърският мозък

Някои от сигналите, които невротрансмитерите изпращат, предизвикват чувство на удовлетворение или удоволствие. Тези естествени награди са начинът на тялото да се увери, че ние ще търсим още от това, което ни кара да се чувстваме добре. Например, когато ядем нещо вкусно, невротрансмитерите ни казват, че се чувстваме добре. Търсейки още от това удоволствие, ние със сигурност няма да умрем от глад. Главният невротрансмитер, отговарящ за приятното чувство, се нарича допамин.

Наркотиците претоварват тялото с допамин – с други думи, те карат системата за възнаграждение да изпраща твърде много сигнали за приятно чувство. В отговор мозъчните системи на тялото се опитват да възстановят равновесието като изпращат по-малко сигнали за приятно чувство. Докато времето минава, тялото се нуждае от повече наркотик, за да усеща същото удоволствие както преди. Този ефект е известен като толеранс и може да бъде особено опасен при наркотици като хероин и кокаин.

Ефектите на наркотиците върху мозъка не приключват, когато наркотикът бъде разграден и изхвърлен от тялото. Когато човек спре да употребява наркотик, нивата на допамин остават ниски за някакво време. Той може да се чувства депресивен или с изравнени емоции, и неспособен да преживява обичайните удоволствия в живота. Рано или късно мозъкът сам ще възстанови допаминовия си баланс, но това отнема време – от няколко часа до няколко дни или дори месеци – в зависимост от наркотика, продължителността и количеството на употребата и от самия човек.

Тъй като тийнейджърите имат свръхактивен импулс да търсят удоволствие и по-малка способност да обмислят последствията, те са особено уязвими, когато става въпрос за изкушенията от наркотици и алкохол. И защото вътрешните системи за възнаграждение все още се развиват, способността на тийнейджъра да се върне обратно към нормалното след употреба на наркотик може да бъде компрометирана заради начина, по който наркотиците въздействат на мозъка.

Източник

Please follow and like us:

Какви са симптомите на алкохолната зависимост?

Симптомите на алкохолната зависимост и алкохолната злоупотреба много си приличат и често е само въпрос на степен или сила, за да бъдат различени.

Обикновено последният човек, който е наясно, че има сериозен проблем с пиенето, е самият зависим към алкохола – тези хора най-често отричат проблема си. Някои от знаците и симптомите на алкохолната зависимост, както и на злоупотребата с алкохол, включват:

  • Да пиеш сам.
  • Да пиеш тайно.
  • Да не си в състояние да поставиш граница на консумираното количество алкохол.
  • Да загубиш съзнание – да не можеш да си спомниш отделни моменти от времето, докато си пиел.
  • Да имаш изградени ритуали и да се дразниш/ядосваш, когато тези ритуали са били нарушени или някой ги е критикувал. Те могат да бъдат, например, питиета преди/по време/след хранене или питиета след работа.
  • Да изоставиш хобитата и дейностите, които са ти доставяли удоволствие, и да загубиш интерес към тях.
  • Да изпитваш импулс да пиеш.
  • Да се изнервяш, когато времето за пиене наближава. Това чувство е по-силно, ако няма наличен алкохол или дори има само вероятност да се окаже, че не е наличен.
  • Да си държиш тайни запаси от алкохол на необичайни места.
    Да поглъщаш на един дъх питиета с цел да се напиеш и да се почувстваш добре.
  • Да имаш проблеми с взаимоотношенията с други хора (предизвикани от пиенето).
  • Да имаш проблеми със закона (причинени от пиенето).
  • Да имаш проблеми в работата (коренящи се в пиенето).
  • Да имаш финансови проблеми (причинени от пиенето).
  • Да имаш нужда от все по-голямо количество алкохол, за да усетиш ефекта му.
  • Гадене, повръщане, потене или треперене, когато не си пил.

Човек, който злоупотребява с алкохол, може да има много от тези знаци и симптоми, но той не изпитва симптомите на абстиненция както алкохолно зависимият, нито пък импулсът му да пие е със същата сила.

Проблемите, свързани с алкохолната зависимост, са всеобхватни и засягат човека физически, психологически и социално. Пиенето се превръща в непреодолим импулс за човека с проблемно пиене – то е с предимство пред всичките му други дейности. Алкохолният проблем може да остане незабелязан с години.

Източник

Please follow and like us:

Рискови фактори за алкохолна зависимост

Развитието на алкохолна зависимост е постепенен процес, който може да се развива от няколко години до няколко десетилетия, преди да се превърне в проблем. При някои много уязвими хора зависимостта може да стане факт само след няколко месеца. В крайна сметка, след време редовната употреба на алкохол може да наруши баланса на мозъчния химикал GABA (gamma-aminobutyric acid), който контролира импулсивността, и на химикала глутамат, който стимулира нервната система.

Мозъчните нива на допамин се повишават, когато консумираме алкохол, а допаминовите нива могат да направят употребата по-приятна. В дългосрочен или средносрочен план прекомерното пиене може значително да промени нивата на тези химикали в мозъка, което кара тялото на човек да копнее за алкохол с единствената цел да се почувства добре и да избегне лошите усещания.

Следните рискови фактори могат също да бъдат свързани с алкохолна зависимост:

Гените – учените казват, че има специфични генетични фактори, които повишават вероятността някои хора да станат зависими към алкохол, както и към други вещества. Хората, които имат семейна история със зависимости, са в по-голям риск от алкохолна злоупотреба. Вероятността алкохолиците да имат кръвни роднини, които също са алкохолици, е шест пъти по-голяма, отколкото при останалите хора. Учени от Университета в Гранада, Испания, откриват, че „липсата на ендорфин е наследствена и следователно съществува генетична предразположеност за развитието на алкохолна зависимост“.

Възрастта при първата употреба на алкохол – изследване открива, че хората, които са започнали да пият преди 15-годишна възраст, е много по-вероятно да имат алкохолен проблем по-късно през живота си.

Памела Хайд от Службата за злоупотреба с вещества и психично здраве в САЩ (SAMHSA), казва: „Пиенето сред непълнолетните не трябва да е нормална част от порастването. Това е сериозен и упорит проблем за общественото здраве, който поставя младежите и нашите общности в опасност. Въпреки че пиенето често се представя като нещо очарователно, истината е, че употребата при непълнолетните може да доведе до лошо представяне в училище, наранявания, сексуални нападения и дори смърт.“

Пушенето, особено когато не е ежедневно – според проучване на Университета Йейл хората, които пушат, но не всеки ден, е 5 пъти по-вероятно да развият проблем с алкохола в сравнение с хората, които никога не са пушили.

алкохолна зависимост
Лесният достъп – експертите казват, че има взаимовръзка между лесния достъп (например ниски цени) и злоупотребата с алкохол, както и със смъртните случаи, свързани с алкохол. Американско проучване в един от щатите открива силна връзка между повишаването на алкохолния акциз през 1983 и 2002 г. и значителния спад в смъртните случаи, дължащи се на алкохол. Ефектът от повишаването на акциза бил от 2 до 4 пъти по-голям от този на другите превантивни стратегии като училищни програми и медийни кампании.

Стресът – някои хормони на стреса са свързани с алкохолизма. Ако нивата ни на стрес и тревожност са високи, някои хора може да консумират алкохол в опит да свалят напрежението. Военнослужещите в САЩ, които се връщат от Ирак и Афганистан, е вероятно да страдат едновременно от посттравматично стресово разстройство и алкохолна зависимост, казват изследователи в Националния институт за алкохолна злоупотреба и алкохолизъм (NIAAA).

Влиянието на връстниците – хората, които имат приятели, пиещи редовно или злоупотребяващи с алкохол, е по-вероятно да пият прекомерно и в крайна сметка да развият проблем с алкохола.

Ниската самооценка – според експертите хората с ниска самооценка, които имат лесен достъп до алкохол, е по-вероятно да злоупотребяват с него.

Депресията – хората, страдащи от депресия, могат умишлено или несъзнателно да употребяват алкохол като средство за самолечение. От друга страна, според едно статистическо проучване, алкохолната злоупотреба по-скоро може да доведе до депресия, отколкото обратното.

Медиите и рекламите – в някои страни алкохолът е представян като обаятелна, светска и готина дейност. Много експерти смятат, че рекламите на алкохол и медийното му отразяване могат да предадат посланието, че прекомерното пиене е приемливо. Кралската лекарска колегия в Лондон иска от Европейския съюз да забрани рекламите на алкохол с цел да се предпазят децата.

Начинът, по който тялото разгражда (метаболизира) алкохола – хората, които се нуждаят от сравнително повече алкохол, за да постигнат даден ефект, се намират в по-голям риск от развитието на алкохолна зависимост според проучване на Калифорнийския Университет в Сан Диего.

Източник

 

Please follow and like us: