Архив на категория: Психично здраве

Травмата, доверието и времето

Posted on by
Отговор

Когато травмата подкопава доверието, е трудно да видиш по-светло бъдеще

Тежката травма има дълбоки и дълготрайни ефекти върху тези, които я преживяват. Тя променя начина, по който хората виждат себе си и другите. Както показват проучванията, травмата оставя различни белези при различните обстоятелства. Последствията от нея зависят от това кой е човекът, през каква травма е преминал, дали тази травма е била умишлено нанесена или не и каква подкрепа е (или не е) получавал след нанасянето ѝ.

Много от нас имат късмета да не преживеят тежка травма никога, но ако някой, на когото държите, преминава през ужасно преживяване, то как това може да му повлияе? Не е изненадващо, че хората, които умишлено са били измъчвани, могат да загубят способността си да се доверяват. Доверието играе основна роля дори за най-обикновените взаимодействия с другите хора, така че щетите, нанесени върху него, имат много важни последствия.

В една увлекателна статия философите Матю Ратклиф и Бенедикт Смит, съвместно с психиатъра Марк Рудел, търсят по-задълбочено разбиране на това как неспособността да се доверим в резултат на травма може да засегне дори усещането ни за време и връзката ни с бъдещето.

Повечето от нас очакват да имат своята история на живота, докато намираме пътя си през годините, дори ако тази история не е толкова вълнуваща, колкото е един трилър на Джон Гришам. Очакваме определени събития – и малки, и големи, имаме надежда за по-светло бъдеще и чувство за отворени възможности. Но понякога травмата създава „смалено бъдеще“: хората вече не виждат бъдещето си като смислено, историята е към края си, въпреки че физическият живот продължава.

травмата

Ратклиф, Рудел и Смит свързват тази безнадеждност за бъдещето със загубата на доверието. Те показват как липсата на доверие не се изчерпва само с активното недоверие към останалите хора. Променя се общото ни отношение към света като цяло, липсва ни както увереност в себе си, така и в другите, и сме неспособни да бъдем отворени към това, което бъдещето ще ни поднесе. Липсата на доверие променя цвета и формата на мислите ни относно бъдещето: не засяга само нашите предвиждания, но и начина, по който се чувстваме.

Както авторите пишат: „Увереният стил на очакване отстъпва място на всеобхватните и нелокализирани несигурност и съмнение, а усещането за опасност доминира.“ Нищо чудно, че на хората, които страдат от травма, причинени от другите, им е много трудно да видят светлината в края на тунела.

Как професионалистите или приятелите най-добре биха могли да окажат помощ или подкрепа? Ратклиф и колегите му не предлагат лесни решения за възстановяване. Но те предполагат, че възстановяването дори и на едно начално ниво на доверие трябва да бъде приоритет – чрез малки и постепенни стъпки. Вместо да се фокусираме върху определени бъдещи събития или възможности или се опитваме да направим фактическа „корекция“ на песимистичната перспектива, ние можем да помогнем като позволим на човека бавно да развие чувството си за сигурност в света около него. Като си върнем доверието, можем да си върнем и самото бъдеще.

Източник

Рискови фактори за зависимост

Posted on by
Отговор

Повечето експерти вярват, че всеки може да стане зависим към вещества. Някои от веществата, като никотин и хероин, са толкова силно пристрастяващи, че прекомерната или всекидневната им употреба може да доведе до зависимост при всеки. Все пак повечето хора, които опитват вещества, не стигат до вредна употреба или зависимост.

В този смисъл всяка употреба на вещества през тийнейджърските и младежките години е повод за безпокойство. Човешкият мозък продължава да се развива и след навършването на 20-та година, правейки възрастта на юношите и младите пълнолетни критично важна за изграждането на здравословни поведения и навици. Употребата на вещества през тези години създава потенциал за разнообразни дългосрочни негативни последствия. 90% от зависимите хора са започнали да употребяват вещества през тийнейджърските си години.

Какво прави някои хора по-уязвими към зависимост?

Определени неща могат да направят някои хора по-уязвими към зависимост в сравнение с други хора. Тези неща се наричат „рискови фактори“, защото увеличават риска употребата на вещества при даден човек да стигне до зависимост. Имайте предвид, че рисковите фактори не определят съдбата на човек – по-скоро помагат да се прецени какъв е потенциалът за развитие на проблем.

Предотвратяването и отлагането на употребата за колкото е възможно по-дълго, както и работата с подлежащите рискови фактори, са важни начини за намаляване на вероятността от развитие на проблемна употреба. Да подпомагате детето си в създаването на умения за справяне, да се грижите за психичното му здраве, взаимоотношенията и безопасността му са неща, които могат да служат като протективни (предпазващи) фактори.

Семейна история на зависимост

Ако има история на зависимост във вашето семейство, трябва да обсъдите това с детето си. Тези разговори могат да се случат по същия начин, по който бихте обсъдили семейна история на диабет или друго заболяване, и трябва да ги проведете не по-късно от ранната тийнейджърска възраст.

Опитайте да промените следния сценарий така, че да отговаря на нуждите на вашите ситуация и семейство:

„Твоят дядо страдаше от зависимост към алкохол. Това означава, че той не можеше да пие алкохол по безопасен начин. Алкохолът може да е законен, но някои хора развиват сериозни проблеми заради пиенето. Някои от тези проблеми включват промени в мозъка и тялото им, които влияят на начина, по който те функционират в живота. Това заболяване може да се предава в семействата, затова е нещо, за което трябва да внимаваш, и аз ще ти помогна да го правиш.“

Проблеми с психичното здраве

Психиатрични заболявания като депресия, тревожност, поведенчески разстройства или разстройство с дефицит във вниманието и хиперактивност създават по-висок риск от проблемна употреба на вещества и зависимост. Тези видове заболявания могат да причинят трудности с контрола на мислите и емоциите. Като родител е важно да следите дали детето ви не употребява вещества, за да се справи с тези заболявания.

Добра идея е да поговорите със специалист за връзката между психиатричните заболявания и употребата на наркотици и алкохол. Управлението и лечението на подлежащите психични болести или разбирането на това как емоционалните и поведенчески проблеми могат да доведат до употреба или да я влошат е важно за намаляването на риска и предотвратяването на съпътстващи разстройства (когато проблемите с психичното здраве и с употребата на вещества се случват едновременно).

рискови фактори

Проблеми с поведението или с контрола на импулсите

Децата, които често поемат рискове и имат трудности с контролирането на импулсите или със спазването на правила, са в по-висок риск от проблеми с употребата. Макар повечето тийнейджъри да разбират опасностите от поемането на рискове, на някои им е особено трудно да устоят на импулса да се заемат с рисково поведение.

Преживяна травма

Децата, които имат история на травма (например са станали свидетели на насилие или са преживели такова), са в по-висок риск от проблемна употреба на вещества по-късно през живота. Важно е родителите да са наясно с възможното влияние на травмата върху детето и да намерят подходяща помощ, за да се заемат с решаването на проблема.

Фактори на средата

Употреба на вещества или зависимост в семейството или сред връстниците, лесен достъп до никотин, алкохол или наркотици и по-често излагане на влиянието на популярната култура и на реклами, които насърчават употреба, могат да повишат риска.

Възраст на първата употреба

Започването на употреба на алкохол, никотин или други вещества в ранна възраст е един от най-силните и еднозначни фактори, предсказващи повишен риск от зависимост.

Промени в риска в течение на времето

Докато хората преминават в зряла възраст, рисковите фактори за употреба на вещества и зависимост започват да се променят. На всеки нов етап от живота нови и различни обстоятелства могат да предизвикат стрес и допълнително напрежение, засилвайки уязвимостта към употреба и зависимост.

Източник

Психологията на играта на хазарт

Posted on by
Отговор

Психологията на играта на хазарт: защо хората играят?

Повечето играещи хазарт губят. Защо тогава хората залагат трудно спечелените си пари? Научете малко за психологията на хазартните игри, защо хората залагат пари и причините да играят.

Психологията на играта на хазарт: причини за играта

Добре, всички ние разбираме, че хазартните игри ви предлагат възможност да спечелите пари или награди, но мислили ли сте за някои от другите причини да играете? Един поглед в психологията на играта на хазарт ни помага да вникнем в този въпрос.

Защо хората играят на хазарт? Поемане на рискове

Една от причините да играем хазарт е, че е част от човешката ни природа да се вълнуваме, когато поемаме рискове, а позитивното чувство, получавано при играта на хазарт, не е по-различно. „Ще се паднат ли моите числа?“, „Ще спечели ли моят отбор?“ – усещането за очакване създава естествена възбуда, прилив на адреналин, чувство, което много от нас търсят, когато искат да се забавляват. Чувство, без което много хора смятат, че не могат да живеят.

Защо хората играят на хазарт? Бягство

Средата, в която се играе на хазарт, може да даде възможност за бягство от ежедневния живот. Дали ще е лъскаво казино, шумен и вълнуващ развлекателен център с игрални машини или дори онлайн залози, през времето, в което участваме в игрите, можем да бъде заобиколени от различни хора, различни звуци и емоции, стимулиращи и възбуждащи усещанията ни.

Защо хората играят на хазарт? Блясък

Медиите и рекламните агенции са наясно с психологията на играта на хазарт и често обрисуват един изискан, секси, моден образ на играта. Във филмите и по телевизията виждаме хора, наслаждаващи се на вечер в казиното или на следобед на конните надбягвания. Често има внушаване на мисълта за „висше общество“ и присъствие на „място, където да бъдеш видян“.

Защо хората играят на хазарт? Социалност

Играта на хазарт е приета като част от културата на страната ни и голяма част от населението (с различна честота) взима участие в такива игри. Някои млади хора биват въвеждани в хазартните игри като се учат да играят на карти с родителите си вкъщи, може би ходим на бинго с приятели в петък вечер или се срещаме след училище в развлекателния център.

Психология на играта на хазарт: широко разпространените погрешни възприятия

Всички гореописани причини за игра на хазарт водят до едно: повечето хора мислят, че хазартната игра е нискорисково предложение с висока доходност. В действителност е точно обратното – това е ситуация с висок риск и ниска доходност. Залозите винаги са в полза на казиното. Въпреки това вълнуващата мисъл за спечелване на джакпота на казиното често е твърде примамлива, независимо от вероятността това да се случи.

Източник

Научете за когнитивните изкривявания при хазартната зависимост тук.

Тийнейджъри, наркотици и специфични рискове

Posted on by
Отговор

Какви специфични рискове носи употребата на алкохол и наркотици за тийнейджърите?

Ние имунизираме. Изискваме поставяне на колани в колата и каска, докато карат колело. Настояваме за слънцезащитен крем. Правим всичко, което можем, за да подготвим нашите деца за високи постижения в училище. Правим всичко възможно, за да бъдат децата ни здрави, в безопасност и готови за успех. Тогава защо, когато става въпрос за употреба на алкохол и дори на марихуана, толкова много родители са склонни да игнорират това като „ритуал на съзряване“ или „просто експериментиране“?

„Това е просто фаза. Ще го израсте.“

Макар родителите да са наясно с рисковете, присъщи на употребата на наркотици и алкохол от детето им – че тя може да доведе до негативни последствия като катастрофа с автомобил, нараняване и в някои случаи дори до зависимост – те се надяват, че техните собствени деца ще преминат през тийнейджърските си и младежки години невредими.

И така, какво липсва в тази картина? Разбирането на начина, по който е изграден мозъкът, и рисковете от употребата на вещества за неговото развитие.

Всички са съгласни, че употребата на вещества оказва влияние върху поведението, но малко се говори за въздействието ѝ върху мозъка. По същия начин, по който сме научили за отрицателните последици, които пиенето и пушенето на майката могат да имат върху развиващия се плод, сега знаем от изследванията и че употребата на психоактивни вещества носи специфични рискове за развитието на мозъка на тийнейджърите.

Представете си развитието на мозъка като построяването на къща. Първо трябва да се излее основата, после се изгражда конструкцията, следват окабеляване, прокарване на водопровод и канализация в течение на период от време. Мозъкът се развива по подобен начин, като основата се полага преди раждането и в ранното детство. Юношеството е друг период, през който мозъкът се развива много бързо. Тогава неговите структури и връзки стават по-ефективни и мозъкът развива умения за фокусиране, приоритизиране и решаване на проблеми. Мозъкът не е напълно развит до 25-та година, което го прави по-уязвим при употребата на алкохол и наркотици.

Алкохолът и другите наркотици могат да нарушат мозъчните връзки, което повишава вероятността за проблеми с ученето и здравословни проблеми по-късно през живота. Също както къщата е използваема и с напукана основа и неизправно окабеляване, така и мозъкът функционира при тези дефицити. Но нито едното не е на оптимално ниво.

При някои тийнейджъри това може да се прояви като тревожност или депресия, когато пораснат, по-нисък от очакваното общ успех в училище, по-трудно завършване на образованието или отпадане от училище изцяло. Тийнейджърите, които са уязвими към „неизправно окабеляване“, обикновено имат определени рискови фактори, които ги правят по-склонни към развитието на зависимост. Тези рискови фактори включват:

  • фамилна история на проблеми, свързани с употребата на вещества;
  • скрити проблеми с психичното здраве;
  • травма;
  • тормоз;
  • проблеми с контрола на импулсите.

И така, какво можете да направите, особено в култура, където пиенето и употребата на наркотици са толкова обичайни?

  • Насърчавайте вашият тийнейджър да отлага, да отлага и да отлага, когато става въпрос за употреба на наркотици и алкохол.
  • Помагайте на детето си да се ангажира със здравословни дейности и здрави социални среди.
  • Тийнейджърите ще поемат рискове, ще изпробват границите и ще правят грешки. Помагайте им да намират здравословни начини да опитват нови неща, да разширяват границите и да търпят неуспех.
  • Много родители вярват, че употребата на наркотици и пиенето са нормално експериментиране. Помогнете на детето си да развие добри умения за справяне със стресовите ситуации в живота.
  • Формирайте здравословни поведения. Вместо да посегнете към чаша вино или бира след тежък ден, пробвайте да отидете на разходка, опитайте дълбоко дишане или други здравословни техники за релаксиране.
  • Подкрепете и позитивно засилете решенията на детето ви да не употребява наркотици или алкохол.

Ако вашето дете „експериментира“ с психоактивни вещества, е време да започнете да разговоряте. Попитайте го какви според него са ползите от употребата на алкохол и други наркотици. Причините за употреба често включват търсене на силни усещания, избягване на скуката, социален натиск за вписване в групата, бягство от проблеми или облекчаване на тревожността. Намирането на здравословни алтернативи, които адресират причините за употреба на вашето дете или ги конкурират, може да помогне на тийнейджъра ви да намали и напълно прекрати употребата на вещества.

Източник

Когнитивни изкривявания при хазартната зависимост

Posted on by
Отговор

Хазартната зависимост често предизвиква въпроси като „Как така някой се пристрастява към хазарта, той не е вещество?!“ и твърдения като „За да спреш да залагаш, трябва само силна воля.“

Всъщност тя е признато заболяване, което фигурира в диагностичните класификатори МКБ (на СЗО) и DSM (на Американската психиатрична асоциация). В МКБ е под името „Патологично влечение към хазарт“, а в DSM – „Хазартна зависимост“. Какви са симптомите и как протича лечението, можете да прочетете тук: https://www.drugsinfo-bg.org/hazartna-zavisimost/

Един от най-интригуващите въпроси по отношение на хазартната зависимост е как е възможно човек да продължава да играе въпреки загубите и другите последствия, които хазартът носи. Част от отговора се състои в специфични когнитивни изкривявания.

Тонеато прави преглед на литературата по темата до 1999 година и предлага типология на когнитивните изкривявания, свързани със залаганията, характерни за хората с проблемна игра на хазарт.

  1. Преувеличаване на уменията за печелене

При хазартната зависимост се надценява способността за постигане на печалби. Печалбите в началото на залаганията може да доведат до развитието и поддържането на вярването, че има начин да се спечели и че този начин може да бъде открит от играча.

  1. Суеверия

Зависимите може да разбират, че резултатите са въпрос на случайност, но заедно с това могат да смятат, че има надеждни начини тези резултати да бъдат манипулирани в тяхна полза. Ето няколко форми на суеверия: талисманни суеверия (вярване, че притежанието на определени обекти или залагането на определени числа увеличава вероятността за печалба); поведенчески суеверия (вярване, че определени действия или ритуали правят печалбата по-вероятна; тук се включва и вярването, че трябва да се продължава с играта или залозите по определен начин – на определена машина или да се залага на един и същ отбор, защото иначе ще „изтърват“ печалбата); когнитивни суеверия (вярване, че определени психични състояния повлияват вероятността за печалба).

  1. Грешки на интерпретацията

Тежки или повтарящи се загуби могат да насърчат продължаването на залаганията. Тъй като загубите са значително повече от печалбите, са нужни много усилия от страна на играча, за да обясни това, че очакваните печалби не се случват въпреки използването на предполагаемо успешни стратегии и системи. Интерпретацията помага на играча да осмисли и да извлече смисъл от загубите, за да улесни продължаването на залаганията. В този клас попадат атрибутивните грешки (печалбите се приписват на уменията на играча, а грешките – на външни фактори); заблуда на комарджията (поредица загуби се тълкува като знак, че наближава печалба); преследване (вярване, че след поредица загуби единственият начин за връщане на изгубеното е чрез продължаване на залаганията); антропоморфизъм (тенденция за приписване на човешки характеристики на неживи обекти или животни като слот машини, лотарийни карти, състезателни коне); учене от загубите (повтарящите се загуби могат да се интерпретират като преживявания, които дават изключително важна обратна връзка за ефективността на определена система, стратегия или за късмета на играча); грешка на ретроспекцията (играчите често интерпретират в ретроспекция решенията като правилни или погрешни според това дали са довели до печалба или загуба и ги използват като доказателство за умение да се предсказват печалби).

Още няколко в този клас:

  • Телескопичност на времето – вярване, че печалбите са по-скоро разположени близко във времето, отколкото далеч, особено ако се използват поведенчески суеверия или системи и стратегии.
  • Селективна памет – зависимите селективно си припомнят печалби и имат трудност да си спомнят загубите.
  • Умения за прогнозиране – играчите взимат решения да играят, колко да заложат и да продължават въпреки загубите на базата на интерпретации или значение, приписани на субективно значими знаци. Тези знаци могат да са вътрешни – телесни усещания, интуиция, чувства или външни – поличби, необичайни събития или поведения на други играчи.
  • Илюзия за контрол над късмета.

Много играчи считат късмета за важна променлива и се опитват да му въздействат по няколко начина. Ако тълкуват късмета като неконтролируема променлива, вярват, че имат периоди с късмет и такива без и следователно най-добрата стратегия е да се изчакват късметлийските периоди. Ако късметът се възприема като контролируема променлива, се използват поведенчески суеверия или стратегии и системи. Когато късметът се интерпретира като черта на личността, играчът вярва, че има късмет с определени игри. Ако късметът се възприема като „зараза“, играчът вярва, че успехът в една сфера на живота се разпространява и към хазарта. Например успехът в работата може да се тълкува като знак, че ще има печалба от хазартни игри и това да доведе до започване на епизод на залагане, увеличаване на честотата или размера на залозите.

  1. Илюзорна корелация

Възприемат се илюзорни взаимовръзки и се приписва причинно-следственост на специфики на средата, които играчът вярва, че са свързани с печалбата. Следователно се полагат усилия да се възпроизведат условията на дадена минала печалба, за да се постигне нова.

Останалата част от отговора защо зависимите към хазарт продължават да играят въпреки последствията е свързана повече с емоциите и нуждите, които всеки от нас изпитва. Обикновено употребата на вещества или играта на хазарт е опит човек да се адаптира, да задоволи някои свои нужди, които не успява да удовлетвори по друг начин. Всичко това е много индивидуално, като разбирането на причините за зависимостта и преодоляването им е част от лечението.

Ако вие или ваш близък имате проблем с хазарта, потърсете помощ. Обадете се на номер 0888-99-18-66 или пишете в чата на www.drugsinfo-bg.org, за да се консултирате безплатно и анонимно с консултант на Националната информационна линия за наркотиците, алкохола и хазарта.

Използвана литература: Toneatto T. Cognitive psychopathology of problem gambling. Subst Use Misuse. 1999;34(11):1593‐1604. doi:10.3109/10826089909039417

Родителите и превенцията по време на криза

Posted on by
Отговор

Как родителите да предпазват детето си от рисковете от употребата на вещества във времена на криза

Една от най-неотложните грижи за много от нас е управлението на ежедневния живот с нашите семейства при тези необичайни и трудни обстоятелства около COVID-19. За тези от нас с деца, тийнейджъри или млади пълнолетни вкъщи най-добре направените ни планове за тяхното здравословно развитие може да се провалят или да се случат по-добре през това време.

Какво могат да направят родителите, за да намалят риска техните деца – които разбираемо се чувстват фрустрирани, тревожни, отегчени, депресирани или изолирани – да се въвлекат в употреба на вещества за забавление или самолечение?

Признайте, че това е трудно и за тях

Важно е да признаете това, през което преминават много млади хора, и да сте съпричастни с тях. Социализирането е критично за тяхното здраве и благополучие. Учениците, които получават смисъл и задоволство от обичайните си училищни и извънучилищни дейности, вече не разполагат с тези източници. На естествената нужда на младите хора за отделяне от родителите се пречи, а академичните и кариерни стремежи на много ученици са поставени на изчакване и са обвити в несигурност.

Позволете им да почувстват и изразят целия диапазон от мисли и емоции в момента. Опитайте се да устоите на импулса да задушите техните чувства чрез вина (например: „На хората им е далеч по-зле, отколкото на теб“), отбягване (например: „Не искам да слушам оплакванията ти“), гняв (например: „Не можеш ли да правиш нещо продуктивно в момента?!“) или безразличие (например: „Прави каквото искаш; нямам търпение за това“).

Детето ви има пълното право да чувства загуба и тревога. Тези трудни обстоятелства са възможност да развият нови умения за справяне и да се учат на адаптиране към стресиращи ситуации.

Родителите чувстват различен натиск

Родителите чувстват натиск да изпълнят работните си задължения, докато наглеждат и се грижат за децата си вкъщи. Ако продължавате да работите извън дома си, допълнително се тревожите за това, което децата ви може да правят, в случай че са без надзор.

Бъдете мили към себе си. Дайте си почивка. Макар че ефективното родителстване не може да бъде поставено на изчакване, с него не трябва и да се прекалява. Не трябва да се чувствате задължени да създадете идеалната среда за домашно обучение за децата си, да планирате всеки един момент от деня им и да запълвате цялото им време.

Да създадете пространство за малко спокойствие вкъщи е по-важно от нуждата да отбелязвате всяка точка от списъка си със задачи. Сега повече от всякога е от значение просто да сте ангажирани с детето си:

  • Дайте да се разбере, че забелязвате фрустрацията, разочарованията, скуката, тревожността, самотата и стреса, които изпитва детето ви в тези времена, и проявете съчувствие.
  • Дръжте линията за комуникация отворена, но уважавайте нуждата му от уединение.
  • Поддържайте някакъв вид структура и план за деня.
  • Хранете се заедно с децата си колкото можете по-често – това ви позволява да проследявате психичното и физическо им състояние, както и да си споделяте преживявания, истории, грижи и смях.
  • Старайте се по време на хранене и други семейни дейности да няма телефони и други начини за разсейване.
  • Проявявайте интерес към интересите на децата си и взимайте безпокойствата им насериозно.

родителите

Помнете своята роля в предотвратяването на употребата на вещества

И докато всички ние се приспособяваме към тези необичайни и трудни времена, е полезно да си спомните за ролята, която можете да изиграете в предпазването на вашето дете от употреба на вещества и зависимост. Изобилие от изследвания доказва, че родителите са най-важното влияние върху решенията, отношението и поведенията на децата, свързани с употребата на вещества.

Ето някои съвети, които могат да помогнат на родителите да управляват тийнейджърските години:

  • Водете продължаващи, подходящи за възрастта разговори и бъдете недвусмислени за своите очаквания, свързани с употребата на наркотици.
  • Бъдете наясно с дейностите и личните взаимоотношения на децата си, дори и тези дейности да са вкъщи, а взаимоотношенията да са виртуални.
  • Запознавайте се от време на време с техните пароли за социалните медии и приложения за сканиране. Уведомете ги, че правите това не поради любопитство, а за да предпазите здравето им и да се погрижите за тяхната сигурност.
  • Бъдете заслужаващ доверие и осведомен източник на информация за веществата. Вашите деца могат да се учат от вас вместо от социалните мрежи или рекламите.
  • Формирайте здравословни поведения, за да помогнете на детето си да научи как да се справя със стреса, без да се обръща към употребата на вещества.
  • Бъдете осведомени за видовете вещества, с които може да се сблъска детето ви. Някои деца все още се срещат с приятелите си извън дома, излизат навън, за да спортуват или да взимат колети от пощата. Приберете на сигурно място вещества като алкохол, лекарства и други, които имате вкъщи.

Ако подозирате или знаете, че детето ви употребява вещества, моля, потърсете помощ. Нашата безплатна и анонимна информационна линия остава отворена и ние сме тук, за да ви предоставим информацията и подкрепата, от които се нуждаете: Национална информационна линия за наркотиците, алкохола и хазарта.

Превод с адаптация оттук.

Коронавирус и грижа за психичното здраве

Posted on by
Отговор

Как да се грижите за психичното си здраве по време на епидемията от коронавирус

Епидемиите от заразни болести като коронавирус (COVID-19) могат да бъдат обезпокоителни. Това може да засегне психичното ви здраве. Но има много неща, които можете да направите, за да се погрижите за психичното си здраве във времена като тези.

По какъв начин може да бъде засегнато психичното ви здраве

Разпространението на този коронавирус е ново и предизвикателно събитие. Някои хора може да се тревожат повече от други. Опитайте се да помните, че медицинските, научните и обществено здравните експерти работят усилено, за да удържат вируса.

Животът на повечето хора ще се промени по някакъв начин за период от дни, седмици или месеци. Но с времето това ще отмине.

Може да забележите някои от следните неща:

  • повишена тревожност;
  • чувство на стрес;
  • усещате се, че прекалено много проверявате себе си или други хора за симптоми;
  • по-лесно ставате раздразнителни;
  • чувствате се несигурни или нестабилни;
  • страхувате се, че нормалните болежки може да са от вируса;
  • имате трудности със съня;
  • чувствате безпомощност или липса на контрол;
  • имате нерационални мисли.

Ако приемате някакви лекарства по лекарско предписание, уверете се, че имате достатъчно.

коронавирус

Как да се погрижите за психичното си здраве в тези времена

Да запазите реалистична гледна точка за ситуацията, основана на факти, е важно. Ето някои начини, по които можете да постигнете това.

Информирайте се, но поставете граници за новините и социалните медии

Постоянният поток от актуални новини и доклади за коронавируса в социалните медии може да ви причини чувство за безпокойство. Понякога може да е трудно да отделите фактите от слуховете. Използвайте надеждни и заслужаващи доверие източници, от които да получавате новините си.

Хората в социалните медии могат да говорят за техните собствени тревоги или вярвания. Не е необходимо да ги правите свои собствени. Ако прекарвате твърде много време в социалните мрежи, това може да увеличи безпокойството ви и нивото на тревожност. Обмислете как да ограничите времето, което прекарвате в социалните медии.

Ако намирате репортажите за коронавируса за твърде напрягащи, поговорете за това с някой ваш близък или потърсете подкрепа.

Поддържайте здравословната си рутина

Изградената от вас рутина може да бъде повлияна от епидемията по различни начини. Но в трудни времена като тези е най-добре, ако можете да се придържате към някаква структура през деня.

Важно е да обръщате внимание на нуждите и чувствата си, особено във времена на стрес. Все още можете да правите някои от нещата, които са ви приятни и ви релаксират.

Например, можете да опитате:

  • да правите редовно упражнения, особено да ходите – можете да правите това вкъщи, дори ако трябва да останете под карантина;
  • да спазвате редовен режим на сън;
  • да поддържате здравословна, балансирана диета;
  • да избягвате прекомерната употреба на алкохол;
  • да практикувате техники за релаксация, като например дихателни упражнения;
  • да четете книга;
  • да потърсите онлайн упражнения или йога, концерти, религиозни служби или екскурзии;
  • да подобрите настроението си като правите нещо креативно.

коронавирус

Останете във връзка с други хора

Във времена на стрес приятелите и семействата могат да бъдат добър източник на подкрепа. Важното е да държите връзка с тях и с други хора в живота ви.

Ако трябва да ограничите излизанията си или да се самоизолирате, опитайте се да останете във връзка с хората по други начини, например:

  • имейл;
  • социални мрежи;
  • видео разговори;
  • телефонни разговори;
  • текстови съобщения.

Много приложения за видео разговори ви позволяват да разговаряте с много хора едновременно.

Помнете, че когато разговаряте с някого, това помага за намаляване на безпокойството или тревожността. Не е нужно да изглеждате силни или да се опитвате да се справяте сами.

Разговорите с деца и млади хора

Важно е да включите децата си в плановете ви за справяне с тази ситуация. Помислете за това как биха могли да се чувстват те.

Дайте на децата и младите хора време и пространство да говорят за епидемията. Споделете с тях фактите по начин, който е подходящ за възрастта и темперамента им, без да предизвиквате тревога.

Говорете с децата си за коронавируса, но се опитайте да ограничите досега им с новини и социални медии. Това е особено важно за по-големите деца, които сега може би прекарват повече време онлайн. Това може да причинява тревожност.

Опитвайте се да предугадите дистреса и да се подкрепяте взаимно

Разбираемо е да се чувствате уязвими или смазани от четенето или слушането на новини за епидемията.

Признайте тези чувства. Напомняйте на себе си и на другите да се грижите за физическото и психичното си здраве. Ако пушите или пиете, опитайте се да не правите това повече от обикновено. В дългосрочен план няма да ви помогне.

Не правете предположения

Не съдете хората и не правете предположения кой е отговорен за разпространението на болестта. Коронавирусът може да засегне всеки, независимо от възрастта, пола, националността или етническата принадлежност. Всички сме заедно в това.

коронавирус

Онлайн и телефонна подкрепа

Услугите лице в лице в момента са ограничени. Но някои услуги предлагат подкрепа и консултиране по телефона и онлайн.

Можете да намерите контакти на психолози от Националния екип за предоставяне на психологическа подкрепа по време на кризи ето тук: https://docs.google.com/forms/d/e/1FAIpQLSdqQQVeGPaZlp0FL9fLKVN8FW6W6tA-UZgA8d9P_ouQgKIh0g/viewform.

Психолозите от Националната информационна линия за наркотиците, алкохола и хазарта също предлагат безплатно консултиране по телефон (0888 991 866) и чрез имейл (office@drugsinfo-bg.org) на всички, които се чувстват тревожни и несигурни: https://www.drugsinfo-bg.org/aktualno/ekipat-na-nilnah-sashto-shte-okazva-bezplatna-psihologicheska-podkrepa/.

Обсесивно-компулсивно разстройство и коронавирус

Ако страдате от обсесивно-компулсивно разстройство, можете да развиете силен страх от:

  • това да се заразите с коронавирус;
  • това, че ще причините вреда на други хора;
  • това, че много неща не са подредени.

Страхът от заразяване с вируса може да означава да развиете обсесия към:

  • хигиената на ръцете;
  • чистотата;
  • избягването на определени ситуации, като например използването на обществен транспорт.

коронавирус

Миенето на ръцете

Компулсията да си миете ръцете или да чистите може да стане по-силна. Ако сте страдали от този вид компулсия в миналото, тя може да се върне.

Следвайте съветите да миете ръцете си добре и често, но не е нужно да го правите по-често, отколкото е препоръчително.

Неща, които можете да направите, за да си помогнете:

  • ограничете гледането/четенето на новини и използвайте само надеждни източници на информация;
  • продължавайте да приемате лекарствата, които са ви предписани;
  • практикувайте техники за релаксация и дихателни упражнения.

Превод с адаптация оттук

Метамфетамин: какво трябва да знаят родителите

Posted on by
Отговор

„Когато взех онези белезникави натрошени парченца през синята, отрязана пластмасова сламка – ами, целият ми свят почти се промени след това. Имах чувството, че това е нещото, което ми е липсвало цял живот. Това ме допълни. Почувствах се цял за първи път.“ Това са думите на Ник Шеф, описващ опита си с метамфетамин в неговата автобиография Tweak.

Метамфетаминът („пико“, „кристали“) се прави у дома или в лаборатория. Продава се под формата на бял прах или таблетки и има горчив вкус. Формата, описвана от Ник, е кристален метамфетамин и изглежда като парченца стъкло или лъскави, синкаво-бели кристалчета. Метамфетаминът е стимулант като кофеина и кокаина, макар и много по-мощен.

Как метамфетаминът въздейства на тялото?

Както другите стимуланти, метамфетаминът прави човек по-буден, по-съсредоточен и физически по-активен. Другите ефекти включват учестено дишане, ускорен или неравномерен пулс, повишени кръвно налягане и телесна температура. В медицината може да се използва за лечение на синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност, нарколепсия и затлъстяване, макар че заради страничните му ефекти обикновено се предпочитат други лекарства. Важно е да се отбележи, че когато се използва като лекарство, дозата е много по-ниска, отколкото е обикновено при употребата на незаконния наркотик.

Метамфетаминът предизвиква чувство на еуфория, което, поне в началото, е по-силно от въздействието на всяко друго вещество. Той драстично повишава допамина – невротрансмитер, свързан с мозъчната система за удоволствие и възнаграждение. Ако „нормалното“ функциониране на допамина е около 100 единици, метамфетаминът го повишава до 1250 единици – много над удоволствието, получавано от храната, секса, алкохола и кокаина. Хората, употребяващи метамфетамин, съобщават, че ефектите от една доза продължават от 8 до 12 часа. Често хората влизат в цикли на продължителна употреба и рязко спиране, като остават будни с дни и седмици, употребявайки метамфетамин, и след това спират, от което следват неприятните ефекти на „свалянето“.

Как мога да разбера, ако детето ми употребява метамфетамин?

Метамфетаминът може да бъде поглъщан, пушен, смъркан или инжектиран. Приборите, свързани с употребата на метамфетамини, са лулички, игли, намачкано метално фолио, лъжици (или метални капачки от бутилки), сламки и счупени осветителни крушки. Физическите симптоми на употребата може да включват силно потене, тъй като се повишава телесната температура; разширени зеници; мирис на амоняк от тялото и следи от изгаряне по пръстите и устата. Често пъти външният вид на човека се влошава, особено от чопленето на кожата и/или скубането на коса, загубата на тегло и развалянето на зъбите.

Метамфетаминът може също да предизвика значителни промени в поведението. Хората, които го употребяват, често пъти не спят с дни и след това изпадат в период на изтощение и депресия. Други признаци на употреба включват гневни избухвания и резки промени в настроението, параноя с вярване, че са наблюдавани, и натрапчиви действия. Последните се изразяват в безсмислени и компулсивни поведения, продължаващи с часове, като хората често са свръхчувствителни, раздразнителни и импулсивни. Най-често компулсивните поведения включват повтарящо се чоплене на ръцете и ръцете, обсесивно чистене или разглобяване на предмети без видима причина.

метамфетамин

Метамфетамфетаминът си е спечелил и репутация сред някои употребяващи като наркотик, който значително засилва сексуалната активност чрез повишаване на възбудата и издръжливостта. Това показва, че импотентността може да е чест страничен ефект от дългосрочната употреба, както и усещането, че сексът вече не е толкова приятен, ако човек не е употребил метамфетамин. Намалените задръжки може да доведат до необезопасен секс, което повишава риска от предаване на ХИВ.

Какво мога да направя, ако детето ми употребява метамфетамин? Какво се случва с него?

Важно е да се намесите рано, ако синът ви или дъщеря ви употребяват метамфетамин, заради краткосрочните и дългосрочните ефекти на наркотика.

Изглежда, че продължителната употреба на метамфетамин въздейства на множество области в мозъка, включително върху способността да се изпитва удоволствие, да се запомнят събития, да се учи и да се изпълняват основни словесни задачи, върху двигателните умения и преценката. Наркотикът може също да доведе до развитие на зависимост.

Човек, употребяващ метамфетамин, който изпитва ефекти като високо кръвно налягане, ускорен сърдечен ритъм, повишена телесна температура, промени в дишането, гняв или агресия, и параноя може да е получил свръхдоза. Свръхдозата метамфетамин може да доведе до инсулт, инфаркт, органна недостатъчност или смърт. Фактори, които могат да допринесат за свръхдоза, може да бъдат прием на повече метамфетамин, отколкото човек е свикнал, комбинирането му с други вещества (например с опиоди като хероин или пък с алкохол, бензодиазепини и др.) и/или наличието на други здравословни проблеми по време на употребата.

Свръхдозата метамфетамин изисква незабавно медицинско лечение. Важно е да се отбележи, че лекарството налоксон няма да помогне при метамфетаминова свръхдоза. Някои хора вярват също, че приемът на някакъв седатив ще неутрализира стимулиращите ефекти на метамфетамина, но това е извънредно опасна практика, която натоварва още повече тялото.

Абстиненцията при спиране на метамфетамина може да се изразява в тревожност, силна умора вследствие на нарушен сън, тежка депресия, психоза, прекомерен апетит и силно желание за употреба на наркотика. Интензивността на абстинентните симптоми е една от причините употребяващите метамфетамин да не търсят лечение и да продължават употребата му. Както пише Дейвид Шеф, автор на Beautiful Boy, след среща с д-р Едит Лондон от Калифорнийския университет в Лос Анджелис: „…зависимите към метамфетамин може да са неспособни – не да не са склонни – да участват в обичайно лечение поне в ранните етапи на абстинецията. Отпадането от лечение и рецидивът може да са вследствие на мозъчно увреждане, а не толкова на морален провал или липса на воля.“

метамфетамин

За разлика от опиоидите и алкохола, за лечението на абстинентните симптоми и управлението на силното желание за употреба на метамфетамин не съществуват лекарства. Най-често лечението включва поведенчески терапии като когнитивно-поведенческа терапия и „Модела Матрикс“ в допълнение към витамини, антипсихотици и антидепресанти. В статия, публикувана в JAMA Psychiatry, изследователи докладват, че използването на транскраниална магнитна стимулация е обещаващо при лечението на абстинентни симптоми, но нейното приложение трябва да се потвърди от още изследвания.

Възстановяването от употребата на метамфетамин изисква време. Изследвания, използващи образна диагностика на мозъка, са показали, че може да са необходими две или повече години за възстановяване от метамфетаминова употреба, а някои увреждания (например свързани с инсулт) може да са перманентни. Да намерите добра лечебна програма за своя любим човек, независимо дали е нерезидентна (амбулаторна) или резидентна (стационарна), която подкрепя възстановяването, е от решаващо значение.

Ако някой, когото обичате, не е готов да приеме специализирано лечение или се налага да чака за свободно място, може да са от помощ стратегии за намаляване на риска, особено по отношение на венозната употреба.

За повече информация и насоки за това как да помогнете на някой, употребяващ метамфетамин, се свържете с Националната информационна линия за наркотиците, алкохола и хазарта, за да поговорите със специалист и за да направите план за действие.

Източник

Отказът от алкохола и психичното ми здраве

Posted on by
Отговор

Спирането на алкохола за една година спаси психичното ми здраве. Самооценката и увереността ми се бяха разпаднали на парчета и нещо трябваше да се промени. Отказът от алкохола ми даде някакъв контрол над живота ми.

Когато часовникът удари полунощ в новогодишната вечер, ще завърша 12 месечния период от самоналожена трезвеност. Преди година стигнах до момент, в който пиех и пушех твърде много и – до момента, в който реших да спра – в голяма степен бях в отричане относно отражението, което употребата имаше върху здравето ми. Количеството и честотата на моето пиене бяха нормални за социалните кръгове, в които бях. Независимо дали хората, с които се виждах, се събираха чрез работа, футбол или приятелство, пиенето беше нещо обичайно.

Но в края на 2016 г. се почувствах неприятно напълнял, а психичното ми здраве се влошаваше. Редовно изпитвах това, което бих описал като депресия, и се чувствах изпълнен с тревога. Сега си давам сметка, че тези чувства бяха особено изразени след употреба, но се превръщаха в рутина.

Често си казвах, че не съм достатъчно добър или че се провалям в професионалния си живот. Тези мисли бяха нерационални, но тъй като съм решителен човек, който силно желаеше да напредне в кариерата си във връзките с обществеността, от това ставаха още по-интензивни.

Няколко инцидента през коледните празници ми помогнаха да реша. Баща ми направи коментар, който по онова време ме подразни: че изглеждам малко напълнял и че алкохолът може да е причината. След това брат ми, който не пиеше от два месеца по свои си причини, се опита да ме вербува да стана въздържател. Каза ми, че ако спра алкохола, ще се справям по-добре в работата. Макар това да ми се хареса, не бях убеден, че искам да бъда морско свинче за неговия експеримент.

алкохола

След късната закуска в новогодишния ден обявих на приятелката си и съквартирантите, че спирам алкохола и цигарите за една година. Разбираемо, първата им реакция беше да се разсмеят.

Като начало начинът ми да се справям със социалното неудобство от това, че не пия, беше да се саморекламирам – казвах на всеки, който би ме слушал, че спирам да пия. Като всеки добър боксов промоутър хвалех предизвикателството, създавайки натиска, който се надявах да ме поддържа мотивиран.

Първите шест месеца бяха трудни. Понякога бях самотен. Дразнех се, когато не ме канеха да излизам, и бях извънредно разочарован от това на колко много хора животът изглежда се върти около пиенето.

Но скоро започнах да забелязвам ползите. Имах повече пари, което означаваше, че бях по-малко стресиран. Спях по-добре, което означаваше, че бях по-внимателен в работата си. Прекарвах повече време с приятелката си и посещавахме галерии и ресторанти.

Някъде по това време говорих с личния си лекар и с гордост му казах за влиянието, което трезвеността оказваше върху психичното ми здраве. Две неща, които той ми каза, ме накараха да разбера. Първо, че въздействието на алкохола и цигарите върху здравето ни е в общи линии линейно – колкото повече употребяваме, толкова повече се влошава здравето ни. Второ, най-вероятната причина за подобряването на психичното ми здраве е, че бях взел съзнателно решение за това как да живея живота си.

Толкова много хора на моята възраст – често работещи натоварена, предизвикваща стрес работа – се събират да пият, за да се отпуснат и аз не бях по-различен. Но това се превърна в банално съществуване – всички социални поводи се сливаха в един, защото всеки един се определяше от алкохола. За мен да не пия представляваше вълнуваща възможност да живея различно – да отстоявам своята независимост. Като поех активно по различен път, започнах да мисля креативно за това как да прекарвам времето си, а това означаваше, че животът стана по-интересен. И понеже вземах положителни решения за това как искам да живея, чувството ми за собствена стойност и благополучие се подобри.

Дванадесет месеца по-късно се чувствам по-добре от всякога. Не се събуждам обхванат от тревожност и не страдам от редовни кризи на самоувереността. Въпреки че повече няма да пуша, ще пия, но само от време на време и по коренно различни причини от преди. Чувствам се неспокоен за първото си питие, но мисля, че това е добър знак.

Източник

Трезвен месец: какви са първите ползи?

Posted on by
Отговор

Две седмици без алкохол – какво се случва в тялото ви?

От Лорън Букър

Половината от сухия ви месец мина! Къде е вероятно да се намирате след две удивителни седмици без алкохол?

Първият трезвен уикенд!

Ако сте страдали от киселинен рефлукс – усещане на парене в гърлото, вече би трябвало да забелязвате подобрение.

Може да откриете, че имате повече енергия и мисленето ви е по-ясно. Много хора го описват като „вдигане на мъглата“. Може да забележите, че ви е по-лесно да ставате сутрин и ще бъдете по-малко предразположени към промени в настроението.

В този момент вече сте завършили първия си трезвен уикенд – браво! Как беше? Ако обичайно пиете през уикенда, за вас може да е било нещо ново да се събудите, без да усещате ефектите от пиенето предната вечер. Надявам се, че сте измислили някакви алтернативни занимания, така че не сте се изкушавали до края на работната седмица. Научихте ли нещо от прекарания трезвен уикенд? Какво ще планирате за следващия?

Толкова много вода

Пиете ли повече вода? След като не сте пили алкохол от две седмици, можете да забележите, че сте по-жадни. Това не е защото се нуждаете от повече течности от нормалното, просто усещате по-добре колко точно ви трябват.

трезвен

Трениране…

Как вървят редовните ви тренировки? Алкохолът отпуска мускулите, затова редовната му употреба може да попречи на развитието на мускулите. Сега, когато не пиете, може най-после да има полза от всички усилия, които полагате във фитнеса. Ако не тренирате редовно, но сте мислили да опитате, няма по-добър момент от този.

Хей, къде са ми ползите от Сухия януари?

Някои хора ще изпитат тези ползи в различни моменти или пък няма да ги забележат изобщо. Това може да зависи от количеството, което сте пиели преди, от други промени в начина на живот (ако се отказвате от вечерното си питие и минавате на еспресо, не е вероятно да спите по-добре) или просто от особеностите на собственото ви тяло. Това не означава, че Сухият януари не ви носи ползи и не означава, че няма да се почувствате по-добре в по-дългосрочен план. Затова не се отказвайте, ако не усещате тези ефекти точно както са описани по-горе. И следете за ползи, за които не споменавам!

Защо не си водите дневник на трезвеността, за да можете да проследявате как се чувствате и да си припомняте, когато месецът свърши?

Източник