Втори живот

“13 милиона живеят втори живот в нета”

“Мрежата става основно място за секс-игри и изневери”

Това са само част от заглавията в медиите, с които се сблъсквам (а предполагам и вие) все по-често. За съжаление това не са само заглавия, а реалност. Все по-често се сблъсквам навсякъде с подобни случаи – възрастни и деца, които живеят живота си в интернет пространството – страдат, радват се, обичат, приключенстват, гневят се, влюбват се. Понякога в и с напълно непознати. Виртуалната реалност предоставя възможност за „втори живот“, за „поправка“ или може би „изкривяване“ на реалността.

Опциите са безброй. Като се започне от всякакъв вид социални мрежи, в които можеш да си създадеш какъвто поискаш образ и се стигне до цели платформи и игри, в които не просто създаваш образ, а директно влизаш в него и го живееш. И всичко се случва там – в нета.

Вървя по улицата, сядам на кафе, пътувам в метрото, вдигам глава и гледката почти винаги е една и съща – хора, заболи главите си в умните си телефони. Рядко се поглеждат един друг. Рядко виждат какво става около тях. Рядко виждат очите на другия.

В първи клас децата се интересуват от телефони – марка, екстри и всичките му там допълнителни джаджи. 3-4 годишни се приспиват с клипчета от You Tube. И всякакви други такива.

Темата е необятна. Опасявам се, че в която и посока да тръгна, край няма да има.

Не съм против технологиите. Аз също ги ползвам. На моя телефон също има приложения за социални мрежи и различни видове комуникационни канали. Съзнавам, че когато обществото еволюира, еволюират и всички възможни начини за комуникация и свързване между хората. В свят без граници, в свят на технологичен бум, това като че ли е естествен процес. И неговата  цел е да подобрява и подпомага качеството ни на живот. Да улеснява, а не да усложнява. Както казах – не съм против всичко това, но съм против последиците, които са резултат от превръщането на тази култура и начин на живот в ценност, в основен приоритет, защото не такава е целта им.

А последиците  –  какви са те ли ? Откъде да почна? Да видим: отчуждаването; загубата или невъзможността да се развият социални умения и умения за комуникация; рисковете, свързани с редицата опасности, дебнещи зад някой профил на недоброжелателни потребители; загубата на каквато и да е автентичност, уединение и интимност, развиване на зависимост. Достатъчни ли са? Загубата на собствената идентичност и формирането на втори живот – отказ от реалността и самозабрава в нещо нереално.

Има и още.

Но целта ми не е да демонизирам социалните мрежи и предпочитанията към интернет пространството. Те не са проблем или поне не и докато не се преминат определени граници. Предпочитанията към тях са въпрос на избор. А изборът се превръща в проблем тогава, когато е за сметка на редица важни и необходими други неща. Тогава, когато в заблудата, че задоволяваме определени потребности, всъщност загърбваме редица други.

Може би в такъв момент е добре да помислим какво обуславя този избор? Къде е грешката?

Чудя се откога стана по-приятно да седиш затворен вкъщи и да си чатиш с някого, вместо да излезеш навън или да идеш на гости и да си побъбрите. Откога разходката за пазаруване се превърна в досадно задължение, което лесно може да се отмени само с един клик „купи“? Откога е по-забавно да разхождаш измислени аватарчета, отколкото да излезеш и да играеш на криеница (знаят ли днешните деца какво въобще е това?)? Откога обяснението в любов е нещо, което не е нужно да се случва очи в очи? Кое ни кара, дори когато сме със събеседник на маса, да изкараме телефона и да започнем да цъкаме, забравяйки, че срещу нас седи живо същество, заслужаващо уважение или поне да не бъде пренебрегвано.

Ха! Сетих се за една случка. На четиринадесети февруари, Денят на влюбените, станах свидетел на следната ситуация – двойка влюбени, излезли на вечеря в ресторант, пристигнаха видимо ентусиазирани. Първите 5 минути течеше разговор помежду им. В следващите два часа картинката беше следната: той с поглед, вперен в телефона си, тя с поглед, вперен в телефона си. Вдигнаха глави, само когато сервитьорът им донесе храната. Хранеха се, „цъкайки“ на телефоните си. Не, не си мислете, че бяха скарани. След като се нахраниха и явно приключиха важните си дела по телефона, станаха, целунаха се и си тръгнаха.

В началото ми беше забавно, дори смешно. Накрая ми се плачеше.

Чудя се дали и на тези хора понякога им се плаче?

Не знам. Но лично аз мисля, че е тъжно. И една дума напира: С А М О Т А.

Разбира се, не всички са в това положение. Но няма как да не отбележа, че все повече и по-често ставам свидетел на подобни ситуации.

Може би тук идва важната роля на онова „старото поколение“. Да, то е живяло по друг начин. Да, много от тогавашните неща не са актуални днес и са неприложими. Има едно нещо обаче, което е и ще бъде винаги актуално, но все по-изчезващо. Това е онова нещо, на което „старото поколение“ може да научи младото. Нещо, на което те са пазители, а именно – ценностите и човещината, нуждата от другия и уважението към него и към себе си.

И тогава … Тогава няма да има нужда младите да си създават „втори живот“, за да ги търсят, защото в реалността не ги намират. Но това е друга тема. За следващия път….

Share Button

Историята на орторексия нервоза

Изборът на храната, приготвянето ѝ и нейната връзка със здравето се намират във фокуса на вниманието в продължение на векове. Тази нормална бдителност обаче може да се превърне в нещо прекалено, граничещо с хранително разстройство.

Това е особено валидно в светлината на начина, по който днешното общество набляга на чистото хранене, избягването на „мръсни“ храни и на засилващото се вярване, че почти всяко заболяване произтича от тези „лоши“ храни и може да бъде „оправено“ като се промени нечия диета още малко.

От тук следва, че орторексия нервоза е най-вече продукт на модерните времена. Тя може да бъде определена като форма на обсебеност от здравословното хранене, характеризираща се със свръхтревожни мисли относно неподходяща храна до степен, в която чистото хранене се превръща в центъра на нечий живот.

орторексия нервоза

Нарушаването на нечий растящ списък с нездравословни храни (без значение дали заради техния източник, обработка или пакетиране) предизвиква интензивни чувства на вина и страх. Това може да доведе до самонаказване под формата на продължителни или строги постене или тренировки с цел човекът да се прочисти от „мръсната“ храна.

Храненето извън дома или яденето на храни, приготвени от други хора, се превръща във въпрос с огромна важност заради възможността чистата храна да бъде смесена дори и само със зрънце нездравословна храна.

Например, ако ножът, използван, за да се реже чистата храна, е същият, който обикновено се ползва и за да се реже неприемлива храна, то ястието става невъзможно за ядене, дори и ако ножът е бил най-щателно измиван след всяка употреба.

Това неминуемо се отразява негативно на социалните връзки, като същото прави и строгото критично отношение на орторексиците към тези, които отказват да регулират своите живот и хранителни навици по същия начин.

Терминът „орторексия“ е измислен в началото като шега от д-р Стив Братман, за да убеди една от своите пациентки, че животът ѝ е фокусиран ненужно много върху изхвърлянето на храни от нейния разрешен списък. По-късно той се убеждава още повече във важността на феномена на фанатично посвещаване на здравословната храна, когато чува за смъртта на някои орторексици.

Нивото на обществено идентифициране с профила на орторексията, който д-р Братман описал, служи, за да се подчертае степента, до която това разстройство вече се е разпространило в света на чистото хранене.

По-късно Братман и Дън са работили по публикуването на критерии, за да направят термина такъв, че да съответства на състояние, което може да бъде проверявано и диагностицирано както от пациенти, така и от лекари. Неговото разпознаване би довело до първична превенция, като се помага на хората, намиращи се в опасност от развитие на орторексия, да видят накъде са тръгнали и да се върнат в пътя на умереността при здравословното хранене, избягвайки крайностите.

Идентифицирането на проблема би могло също да помогне да се разпознаят орторексичните тенденции или начин на живот при други хора и така да им се препоръча да потърсят помощ за постигането на баланс в техните свързани с храненето разбирания и поведения.

Днес се знае, че за орторексия нервоза има много други възможни допринасящи компоненти, като желанието човек да има добре изглеждащо тяло; да задоволи емоционалните си нужди; да отслабне, без да трябва да признае реалността на анорексичните си наклонности и да използва като изкупителна жертва нечистотата на храната за всичките си физически, духовни и емоционални страдания.

Връзката между орторексията и личностовите разстройства, като обсесивно-компулсивното разстройство, се изследва и са открити много сходства. Тези сходства включват както когнитивни процеси на идентификации, така и подобни едно на друго поведения.

По-задълбочената работа в тази област ще помогне за по-доброто разпознаване на това психично разстройство, както и ще даде по-добро вникване в неговото управление.

Източник

Share Button

Аутизъм и зависимост

В статията си „Addiction and Autism: A Remarkable Comorbidity?“ Patricia JM van Wijngaarden-Cremers, Wim Van den Brink и Rutger Jan van der Gaag разглеждат и обсъждат доказателствата за евентуална коморбидност между разстройства от аутистичния спектър и зависимостите, въз основа на които предлагат някои възможни базови обяснения.

Основната цел

на доклада е повишаване на осведомеността за възможна коморбидност между разстройства от аутистичния спектър и зависимостите, тъй като e много възможно в клиничната практика диагностицирането на разстройствата от аутистичния спектър да бъде пропуснато при извършването на оценка на случай със зависимост. Вследствие на това разстройствата от аутистичния спектър при много зависими индивиди могат да останат незабелязани, при което рехабилитацията им да премине без да им се предоставят подходящите и необходими за лечение на аутизма услуги и терапевтични интервенции.
Авторите на доклада провеждат изследване (повече за клиниката, статистически данни, както и представянето на отделни случаи, описани от авторите можете да видите тук: https://www.esciencecentral.org/journals/addiction-and-autism-a-remarkable-comorbidity-2329-6488.1000170.pdf ) в клиника за рехабилитация на зависими в продължение на една година, използвайки стандартни диагностични инструменти и методики, съобразени с националните им стандарти ( става въпрос за Холандия).
Практическа ситуация е причината, провокирала стартирането на изследване и впоследствие създаването на въпросния доклад. В клиниката за рехабилитация на зависими основният използван подход са подкрепящите групи след детокс, в които участниците се подкрепят по отношение справянето си с желанието за употреба, както и споделят очаквания и притеснения във връзка с бъдещо напрежение, свързано с връщането им в старата социална среда сред стари познати, които употребяват.

 

„Самотниците“

При тези клинични условия, се наблюдава една определена група от пациенти, които не се вписват в груповия модел. Тези „самотници” понякога нарушават груповия процес – пропускат фокуса; не успяват да се забавляват и насладят на шегите и хумора; придържат се и дори „прилепват” по ригиден начин към правилата, които приемат буквално и се разстройват от всички изключения, които се правят.
В хода на изследванията се установява, че тази група, състояща се от 8 мъже ( от общо 118 пациенти) са с разстройства от аутистичния спектър. Това е далеч по – висока стойност, отколкото в общата популация, където разпространението до момента се оценява на около 1 %. И все пак е трудно да се направи сравнение в рамките на психиатричната популация, тъй като няма публикувани други подобни изследвания. Отвъд въпросната изследвана група доскоро не са били докладвани други такива двойни диагнози. Диагнозите от аутистичния спектър и на осемте мъже не са били поставени преди те да развият проблема със зависимостта и да започнат лечение. Всички те са с нормално до високо IQ . За съжаление, има липса на информация за фамилната история на диагностицираните по отношение на разстройствата от аутистичния спектър. Наред с тези случаи, в групата са отчетени и други двойни диагнози, които обаче са по-често срещани и разпространени.
До 2005 година с изключение на няколко отделни случая не се споменава за наблюдавана коморбидност между аутизъм и зависимост. Има, обаче, редица автобиографични материали, които илюстрират именно такива случаи. Описанията на състоянията на зависимите поведения, изключително много напомнят тези на аутистичното поведение при малките деца.

Необичайна идея

При запитване, отправено към клиницистите (работещи с пациенти с аутизъм), те признават, че възможността за съвместно възникване на аутизма и злоупотребата с веществата никога не е преминавала през умовете им и че никога не са питали в тази насока.

Разсъждавайки върху компулсивно повтарящите се поведения и транс като поведенията при индивиди с аутизъм, авторите хипотезират по посока на сходства при двете състояния. Но какви? В доклада се представят различните нива на различия и сходства между аутизма и зависимостта.

Прилики

Прилики във възприятията: изглежда, че и аутизма, и зависимостта са разстройства на невробиологична основа и са силно свързани с допамина. Също така се наблюдават сходства и на поведенческо ниво: детайлни възприятия, ригидни и компулсивни навици. При аутизма това се нарича „различна централна съгласуваност“. Индивидите с аутизъм развиват силни интереси, преминаващи във вглъбено състояние и ригидно се придържат към тях. Това им помага да регулират тревожността и свръхчувствителността си. По същия начин една от основните характеристики при злоупотребата с вещества е екстремната вглъбеност в тях. Индивидите със зависимост имат склонност да се фокусират върху малките детайли, свързани с навиците им за употреба на вещества (така наречените ритуали). Пример затова е как гледката на алуминиево фолио може да събуди желание за употреба сред употребяващи хероин, дори след години на ремисия.

Следва продължение.

Share Button

Емоционално прегаряне

Burn out или така нареченото прегаряне, е един от бичовете на нашето време. По темата е изписано много и едва ли ще кажем нещо по-различно, по-скоро ще се опитаме да синтезираме някои от основните неща по отношение на това състояние. Да напомним за важността му и затова да не бъде подценявано, защото макар синдромът на „прегарянето“ да звучи доста абстрактно за много хора и повечето да са на мнение, че „на мен това не може да ми се случи“, че не ги касае, много от тях дори не си дават сметка, че всъщност може би вече са в подобно състояние.

Защо темата за състоянието на прегаряне е толкова дискутирана?

Може би защото „безобидното“ на пръв поглед състояние (наричам го така, защото не малка част от хората са с типа мислене: „Какво пък толкова, дошло му/ѝ е малко в повече, всичко ще се оправи. Излишни драматизации.“) може да бъде много рисково и опасно, както за собственото здравословно състояние, така и за това на околните, като в последните фази от развитието си „прегарянето“ може да доведе до фатални последици.

И така…

Какво представлява състоянието на прегаряне?

Прегарянето е състояние, при което настъпва пълно изтощение (сякаш всичко е изпепелено), в резултат на което, като че ли се парализират чувствата и емоциите, мотивацията за правене на каквото и да е, общуването с останалите, сякаш желанието за живот е изчерпано и нищо няма смисъл. Това е състояние, при което човек преминава от фазата на свръхентусиазъм, идеализация и свръхочаквания във фазата на крайно разочарование, неудовлетвореност и апатия, отвращение дори, като тази полярност протича като постепенен процес.

прегаряне

Дълго време прегарянето беше свързвано предимно с хората, упражняващи подпомагащи професии в социалната сфера (психолози, терапевти, социални работници, лекари и т.н.). Днес обаче прегарянето не е синдром на конкретна професия, а епидемично състояние, което понякога би могло да се наблюдава и без човек да упражнява конкретна професия (при домакините например).

Етапи

Немският психолог Матиас Буриш описва четири основни етапа на прегаряне.  Първият етап може да бъде определен като етап на свръхизискванията и очакванията към себе си и собствените възможности, което вероятно се предава и към останалите. Това е фазата, през която човек се задвижва към новото предизвикателство с приповдигнати ентусиазъм и целеустременост. Според Буриш това е най-безобидният етап при прегаряне, но сам по себе си той изисква повишено внимание. Прекаленото себеотдаване на каузата, идеята, целта изисква и налага и свръхусилия, с които се поставя началото на преумората, изтощението, лишаването от почивка.

Вторият етап е този, в който човек „бере плодовете“ на своята свръхинвестираност, тоест изтощението и умората във всеки един аспект – емоционален, психически, физически и телесен – е вече реален и постоянен факт.

При третия етап организмът се опитва по нездрав начин да се справи с това състояние – задействат се редица защитни механизми, чиято основна цел е себесъхранение чрез ограничаване, изолиране и игнориране на всички фактори, които изискват полагането на каквито и да е усилия или енергия. Обикновено през този етап човек не прави нищо излишно и се опитва дори да избегне правенето на задължителните неща. Ограничават се и контактите, дори се избягват, а тези които са задължителни предизвикват отвращение. Основната цел е почивка.

В четвърти етап ( Буриш го нарича „етапът на отвращение“) освен всичко описано в трети етап се появява и невъзможността човек да изпитва радост. Няма нещо, което да носи подобно преживяване.

Признаци

Фройденбергер описва различни признаци, характеризиращи отделните етапи на прегаряне (той разделя процеса на 12 фази). Според него първоначалните симптоми са свързани с проявата на конкурентно поведение спрямо останалите, след което идва момент на подценяване на собствените възможности и недоволство от собствените постижения и успехи, които биват омаловажавани.

Като че ли следва едно вглъбяване в тази идея, в резултат на което възможността за разпределяне на времето започва да страда и реално човек има все по-малко свободно време за каквато и да било. Следва намаляването на критичността или по-скоро липса на емоционална ангажираност по отношение на конфликтните ситуации, както на работното място, така и вкъщи. Все по-често има ситуации, в които просто се отстъпва, защото човек, като че ли няма енергията да се занимава. Това рефлектира негативно на себеоценката, на удовлетвореността от собственото  отношение към самия себе си. Хората все повече се затварят. Липсва чувствителност, като че ли всичко се автоматизира и роботизира. Следва усещането за празнота, пустота, безсмислие. За съжаление много често резултатите след това са фатални.

Емоционален вакум

Тази липса на емоционален смисъл и преживяването за пустота Виктор Франкъл определя като емоционален вакум.

прегаряне

В емоционалния вакум се попада тогава, когато всичко губи смисъл и това, което правим, ни се струва безполезно и незначително, когато няма удовлетворение. А кога има удовлетворение? Простичко – когато харесваме това, което вършим, когато имаме ясна представа защо го правим, когато мотивацията ни е свързана с личните ни ценности и разбирания.

Ако „пришпорването“ и силният ентусиазъм, с които се втурваме напред, са с цел себедоказване и получаване на одобрение от страна на околните, то не е чудно, че в един момент може да настъпи преживяването на пустота – не винаги ще има поле за изява, не винаги ще има одобрение и ако не намерим причините в себе си и одобрението не дойде от нас самите, то някак си прегарянето е неизбежно.

Може би не напразно съществува поговорката: „Намери си работа, която да ти харесва и няма да ти се налага да работиш и ден.“  Нали се сещате как, когато правите нещо, което наистина ви харесва, то сякаш ви поглъща и не усещате времето, което минава. Минават часове, а за вас са минути и въпреки умората (физическа или психическа) тя като че не се усеща, защото това, което доминира е удовлетворението, дори не толкова от постигнатия резултат, а от факта, че просто вършите нещо, което искате.

Малко симптоми

Прегаряне е състояние, което освен с проявата на редица физиологични симптоми (изтощение, често боледуване, главоболие, промени в режима на хранене и сън, болки в различни части на тялото), поведенчески симптоми (отлагане на отговорности, протакане на задачите, закъснение за работа или по-ранно тръгване, орало успокоение чрез често приемане на храна, алкохол, наркотици), е свързано и с редица емоционални прояви и състояния от депресивния спектър. Преживяването за неуспех, тъга, вина, срам, разочарование, безпомощност, липса на мотивация често се трансформират в агресивни реакции спрямо останалите или в автоагресивни действия. В това се крие и опасността по отношение на burn out.

Не се гаси, туй що не гасне!

Понякога изпадналите в това състояние не са особено критични или подценяват симптомите. Важно е, ако имате и най-малко колебание, да предприемете мерки – ако не друго, то поговорете с някого, споделете, нека близките ви наблюдават и да споделят дали забелязват промяна, дали тя се задържа или прогресира в негативен план. Почивката върши работа, но и ако след нея всичко се развива както преди, може би не е просто умора.

И най-големият пожар, уловен навреме, може да бъде овладян – с някои щети, да, но все пак овладян.

Източници:

http://glasove.com/categories/kultura/news/pytqt-na-emocionalnoto-pregarqne-ot-entusiazma-do-otvrashtenieto
http://www.e-training.bg/bgr/kak-da-se-vzstanovim-sled-pregaryane-burnout
http://careforwork.wsinf.edu.pl/mobi/?lang=bg&m=5&u=5_2_1

 

Share Button

10 неща, които бихте искали да знаете за алкохол и рак

Учените от Великобритания са решили да се заемат с някои от най-често задаваните въпроси за алкохол и рак. Започвайки от това какво представлява единица алкохол и изяснявайки някои от митовете за популярни лекове срещу махмурлук, ето какво трябва да знаете за алкохола и рака.

1.    Какво общо имат алкохол и рак?

Това е добър въпрос, защото само 1 от 10 души знаят, че алкохолът е свързан с рака. За да сме по-конкретни, алкохолът повишава риска от 7 вида рак, включително някои от най-разпространените – като рак на гърдата и рак на дебелото черво. Не всеки, който пие алкохол, ще развие рак. Но като цяло учените са открили, че някои видове рак са по-разпространени сред хората, които пият алкохол.

рак

2.    Дали някои видове алкохол са по-добри за вас?

Никой вид алкохол не е по-добър или по-лош от другите. Самият алкохол е това, което води до увреждания, без значение дали е вино, бира или концентрат. Така че колкото повече намалите количеството от алкохола, който пиете, толкова ще е по-малък рискът.

3.    Не е ли полезен за сърцето ви?

Има изследвания, които предполагат, че употребата на малко количество алкохол може да е полезна за сърцето ви. Но един анализ, направен от група експерти към британския Здравен департамент през 2016 г., показва, че каквито и да е потенциални ползи от употребата на алкохол биха могли да се открият в една много малка група от общото население. По-конкретно, при жени на възраст 55 г. и нагоре, които пият много малко (около 5 единици алкохол на седмица). Заради това последните насоки за алкохола на британското правителство ясно казват, че пиенето заради здравословни причини (като лек) не се препоръчва.

4.    Какви са ползите от това да не пиете един месец?

Да не пиете алкохол един месец може да ви донесе доста печалби. Можете да получите добра перспектива за това колко точно пиете, вероятно ще спестите някакви пари, а ако се отървете от алкохолните калории, може да свалите килограми. Добрата новина е, че ползите не трябва да свършват заедно с месеца. Ако продължите така и пиете по-малко в дългосрочен план, това наистина може да се отрази добре на здравето ви, включително да намалите риска от рак.

5.    Но как точно алкохолът причинява рак?

Това все още не е напълно ясно. Но ето три от главните теории:

•    Ацеталдехид – когато пием алкохол, телата ни го разграждат до токсичен химикал, наречен ацеталдехид. Този химикал може да причини рак като уврежда ДНК вътре в клетките и им пречи да се възстановяват.
•    Хормони – алкохолът може да повиши нивата на някои хормони в тялото, например естроген. А някои ракови клетки могат да използват тези хормони като гориво, което им помага да растат. Това може да обясни защо алкохолът повишава при жените риска от рак на гърдата.
•    Абсорбция – алкохолът улеснява клетките в устата и гърлото да поглъщат други химикали, причиняващи рак. Това е една от причините, поради която хората, които пият и пушат, да са в много по-голям риск от рак.

6.    Запойното пиене по-лошо ли е?

Вероятно ще получите по-лош махмурлук и със сигурност употребата на алкохол в големи количества за кратко време ще повиши риска ви от инциденти и наранявания. Но ако говорим за риск от рак, картината не е ясна. Повечето от изследванията са разглеждали общото количество алкохол, което хората изпиват и как това влияе на риска от рак. Засега доказателствата подсказват, че колкото повече алкохол изпивате, толкова по-голям е рискът от рак – без значение дали го изпивате на едно сядане или пиете по малко по различни поводи.

7.    Лековете за махмурлук наистина ли вършат работа?

Кафе? Пържена закуска? Всеки има някаква идея за най-добрия начин, по който да се отърве от тежкото главоболие и пресъхналата уста. Много е писано за най-популярните лекове за махмурлук, но в действителност те не работят. Нито за махмурлука, нито за уврежданията на здравето от употребата на алкохол в дългосрочен план. Обаче има един сигурен начин да избегнете махмурлука – да пиете по-малко алкохол.

8.    Какви са насоките за алкохола на британското правителство?*

Във Великобритания и на мъжете, и на жените се препоръчва да не пият повече от 14 единици алкохол на седмица. Насоките, обновени през 2016 г., подчертават, че дори ниските нива на употреба могат да повишат риска от някои видове рак. Пиенето в тези граници намалява рисковете за здравето, така че не си поставяйте 14-те единици като цел – колкото по-малко пиете, толкова по-малък е рискът.

*В България не съществуват подобни насоки, които да определят каква употреба на алкохол се смята за по-нискорискова.

9.    Какво е единица алкохол?

Алкохолната единица не е същото като алкохолно питие. При толкова видове различни питиета – от кенчета бира, до шотове и коктейли, проследяването на броя единици, които изпивате, може бързо да стане объркващо. За да разберете броя на единиците алкохол, трябва да погледнете големината и силата на питието си. Например около половин литър от 3,5% бира съдържа около 2 единици алкохол, докато същото количество 5% бира съдържа почти 3 единици.

Погледнете графиката отдолу, за да научите колко единици алкохол има в любимото ви питие и може да останете изненадани. Може да използвате и калкулатора за единици на Drinkaware.

рак

10.    Какво мога да направя, за да намаля пиенето?

Да намалите количеството, което пиете, може да бъде трудно, особено когато толкова много от социалните ни събития се въртят около алкохола. Но има неща, които можете да направите, за да ви е по-лесно да намалите:

•    Намерете си приятел – постигнете съгласие да намалите пиенето с приятел или партньор и си помагайте взаимно да се придържате към плана.
•    Не се запасявайте – често пъти е много лесно да се протегнете автоматично към една бира или чаша вино в края на деня. Ако алкохолът не е в шкафа/хладилника вече, това може да ви накара да се замислите повече за това колко ви се пие наистина.
•    По-малка чаша или по-слабо питие – намалете броя на алкохолните единици като изберете по-малка чаша вино или по-слабо питие.
•    Не се включвайте в надпиване и решавайте сами – пийте със своята собствена скорост, вместо да се чувствате притискани да пиете със скоростта на „най-бързия“ пияч в компанията.

Източник (с малка адаптация за нашите условия)

Share Button

Алкохол по празниците: митове и насоки за безопасност

Всички обичаме да се чувстваме като експерти в нещо и определено сме склонни да отхвърляме противоречаща на нашите вярвания информация без да я обмислим особено когато тя касаe нашата експертна област. Заедно с това често вярваме, че сме уникални – че за нас не важат повечето физични или правни закони, социални норми или действаме така сякаш точно нашият организъм е неразрушим (и нищо няма да ни стане, ако пием повечко алкохол).

Колкото и смешно и нелогично да звучи това, вероятно всеки от нас се държи така в определени ситуации. Това всъщност е напълно разбираемо – човек има потребност да знае, разбира и подрежда това, което му се представя като реалност. Чрез сетивата си ние получаваме информация и психиката я подрежда, но получената реалност не е отражение на обективната – тя е конструираната от нас субективна реалност. И тъй като сме в ролята на дейци, се стремим творението ни да е поне спретнато, ако не идеално, да е свободно от вътрешни противоречия.

Ако съотнесем тези размисшления към употребата на алкохол, можем да си представим конкретни примери. Ако имаме навик да пием всяка вечер количества, за които сме прочели, че носят сериозни рискове за здравето, как премахваме противоречието? Разбира се можем да спрем да пием или поне да намалим количествата. Звучи просто, но това изисква и промяна на системата от вярвания, която сме изградили грижливо и в която сме експерти. Друга алтернатива е да отхвърлим информацията, която предизвиква дискомфорт и да продължим да правим това, което си знаем.

Насоките за нискорискова употреба на алкохол звучат на доста хора като опит да им се забрани да правят нещо, което е важно за тях. За някои пиенето на 200 мл „концентрат“ всяка вечер е здраво свързано с идентичността им на българи или с някое друго важно понятие в системата им от вярвания и ценности. Информацията относно рисковете и препоръчителните норми биват категорично отхвърляни като глупости или пък посрещани с леко нервен смях от хората, които допускат, че това, което правят от години, може би не е най-доброто за здравето им.

Тъй като научната информация не бива приета, а има феномени, които трябва да бъдат обяснени, или проблеми, които трябва да бъдат разрешени, хората създават свои обяснения и разрешения. Те често са погрешни, но са ревностно отбранявани, защото с тяхна помощ човек избягва приемането на друга информация и промяната на поведението.

Макар и експерти в собствената си субективна реалност все пак можем да си позволим да подложим на критичен анализ вярванията и заключенията си за света и живота. За да сме добри теоретици и практици не е нужно да сме винаги прави и фанатично да браним всяко едно свое убеждение. Всяка теория трябва да бъде тествана, за да бъде потвърдена.

Ето някои факти относно алкохола и препоръки на Американския институт по злоупотреба с алкохол и алкохолизъм, с които можем да проверим системата си от вярвания.

Ефектите на алкохола настъпват бързо

Празнуващите може да не знаят, че изключително важните способности за взимане на решения и умения, свързани с шофирането, са повлияни много преди да се появят физическите симптоми на интоксикацията.

Първоначално алкохолът действа като стимулант и хората, които пият, може да се чувстват весели и развълнувани. Алкохолът, обаче, скоро намалява задръжките и затруднява преценката, което може да доведе до безразсъдни решения.

С консумацията на алкохол времето за реакция се увеличава и поведението става по-слабо контролирано и понякога може да бъде дори агресивно – това може да доведе до сбивания и други видове насилие. Продължителното пиене води до заваляне на речта и загуба на равновесие, които обикновено свързваме с пиянството. В по-големи количества алкохолът действа като депресант на централната нервна система и това води до сънливост и в някои случаи до загуба на съзнание. При тези нива алкохолът може да предизвика и бели петна – периоди на амнезия, в които човек не може да си спомни какво се е случило докато е бил под въздействие на алкохола. Интоксикираният човек може да ходи и да говори, но не си създава спомени за тези или други събития, които се случват по това време. При много високи нива се появява опасността от животозастрашаващо отравяне поради потискането на жизнените функции.

Дори когато спрете да пиете алкохол, ефектите му могат да продължат

По време на празнична вечер с употреба на алкохол е лесно да не се прецени добре колко време ще продължат ефектите. Например много хора вярват, че ще изтрезнеят и ще могат да карат, когато спрат с алкохола и изпият чаша кафе. Истината е, че алкохолът продължава да има ефект върху тялото дълго време след последното питие. Алкохолът в стомаха и червата продължава да преминава в кръвта и пречи на преценките и координацията с часове.

Митове относно изтрезняването:

  • Можете да шофирате безопасно, ако не заваляте речта си и не се държите безотговорно.

Факт: координацията нужна за шофиране се влошава много преди видимите значи за интоксикацията да се появят. Освен това седативният ефект на алкохола увеличава риска от заспиване зад волана или разсейване.

  • Пиенето на кафе ще ви помогне да изтрезнеете.

Факт: кофеинът може да ви помогне със сънливостта, но не и да спре ефекта на алкохола върху взимането на решения и координацията. Тялото има нужда от време да разгради алкохола. Няма бързи лекове – само времето помага.

Планирайте добре преди празненството

Разбира се, че нямаме намерение да нараним когото и да е докато празнуваме. Въпреки това насилието и катастрофите продължават да се случват и митовете относно пиенето продължават да съществуват без значение от това, че научни изследвания са документирали как алкохолът действа на мозъка и тялото.

Отделените хора са много различни и е трудно да се дадат конкретни съвети относно пиенето. Въпреки това определени факти са ясни – няма как да се забърза възстановяването на мозъка от алкохола и да се взимат добри решения, ако пиете твърде много твърде бързо.

Така че този празничен сезон не подценявайте ефектите на алкохола. Не мислете, че можете да ги победите, по-вероятно е те да ви победят.

Ето някои съвети, ако решите да пиете:

  • Спазвайте определено темпо. Научете какво е едно стандартно питие и не пийте повече от това за един час и не повече от 2 питиета за мъже и 1 за жени на ден.
  • Нека всяко второ питие е безалкохолно.
  • Планирайте как да стигнете до вкъщи безопасно. Важно е шофьорът да не е употребил никакъв алкохол, а не просто да е човекът от групата, който е пил най-малко.
Share Button

Шест от най-опасните комбинации на лекарства и наркотици с алкохол

Повече от половината пълнолетни американци са пили алкохол през последния един месец според Националния институт по злоупотреба с алкохол и алкохолизъм (САЩ). Но колко от тях са спирали да се замислят за лекарствата или наркотиците, които са взели, и колко от тях са се чудили какво могат да направят тези комбинации на телата им? Въпреки предупредителните надписи по опаковките на лекарствата и предупрежденията на лекарите, смесването на алкохол с наркотици/лекарства отнема живота на милиони хора всяка година в САЩ.

Хората невинаги са наясно. Някои от тях отпиват глътка от чашата вино или бира, без да знаят, че рискуват, докато лекарствата/наркотиците си правят един често пъти непредсказуем химичен експеримент в телата им. Алкохолът остава най-смъртоносният наркотик в света, отговорен за престъпления, смъртоносни инциденти и отравяния. Добавяйки в коктейла наркотици или лекарства, рискът значително нараства. Научете за рисковете от някои определени комбинации, за да намалите шанса за неволна свръхдоза или дори смърт.

комбинации

Шест от най-смъртоносните комбинации с алкохол

1. Бензодиазепини и алкохол

Между 2001 и 2014 г. общият брой случаи на смърт, причинена от бензодиазепини в САЩ, е нараснал пет пъти. Смесването им с алкохол увеличава риска от непредвидими последствия. Тази смъртоносна комбинация е отговорна за повече от 20% от посещенията в болница, свързани с наркотици и алкохол. Смесването на бензодиазепини с алкохол често води до дихателна недостатъчност.

Тъй като и двете вещества са депресанти, те силно отпускат мускулите и значително забавят функциите на централната нервна система, поставяйки употребяващия в риск от кома и смърт. Хроничната употреба може да намали способността на имунната система да се бори с животозастрашаващи инфекции, което води до повишен риск от органна недостатъчност и смърт.

2. Опиати и алкохол

По същия начин, както смъртоносната комбинация от бензодиазепини с алкохол, така и опиатите са много опасни при смесване с алкохол. Опиатите, включващи незаконния хероин и обезболяващи с рецепта като оксиконтин, викодин и хидрокодон, потискат централната нервна система, което в крайна сметка забавя дишането. Макар тази комбинация понякога да предизвиква чувство на еуфория, рискът от свръхдоза е огромен. Според Центъра за контрол на заболяванията и превенция (CDC), алкохолът е замесен в 22% от смъртните случаи в САЩ заради употреба на обезболяващи с рецепта.

3. Антидепресанти и алкохол

Антидепресантите (например сертралин, флуоксетин или алпразолам) могат да усилят действието на алкохола. Така че, вместо човек да усеща ефектите от едно питие, той ги усеща сякаш е изпил две питиета. Определени антидепресанти влошават преценката, причиняват високо кръвно налягане и засилват депресията (в началото на лечението). Когато се смесят с алкохол, те значително увеличават риска от замаяност, припадъци, обърканост и кома.

4. Стимуланти и алкохол

Сами по себе си, стимуланти като риталин, адерал, метамфетамини, амфетамини и кокаин стимулират процесите в тялото, предизвиквайки повишение на кръвното налягане, което маскира ефектите на алкохола. Смесването на кокаин и алкохол води до производството на голямо количество кокаетилен в черния дроб – вещество, което увеличава риска от сърдечно-съдова токсичност. Кокаетиленът причинява огромно натоварване върху сърцето – повече от всеки друг наркотик.

5. Противозачатъчни лекарства и алкохол

Според CDC 62% от американските жени в репродуктивна възраст в момента използват контрацепция, а повечето от тях разчитат на противозачатъчни хапчета, за да се предпазят от непланирана бременност. След приема на хапчето са нужни около три часа, за да достигне кръвния поток и да стане ефективно. Често жените чувстват, че се напиват по-бързо, когато взимат противозачатъчни, защото телата им са заети да метаболизират противозачатъчните хормони. Това прави разграждането на етанола по-трудно, а именно той предизвиква опиянението. Също така, на алкохола му отнема повече време, за да напусне тялото, което влошава умението на жената да взима решения и я поставя в риск да изпие твърде голямо количество.

6. Лекарства без рецепта и алкохол

Лекарствата без рецепта може да изглеждат като безвреден избор, след като се намират по рафтовете на близката аптека или дрогерия, но грешната комбинация може да доведе до смъртоносен резултат. Според проучване, публикувано в списанието Medical Clinics of North America в САЩ, изследователите са открили, че 38% от хората, които са развили остра чернодробна недостатъчност, са били приели твърде много тиленол (парацетамол), докато са пиели алкохол.

Въпреки че на опаковката на приспивателното без рецепта може да има предупреждение за засилени успокоителни ефекти при смесването с алкохол, някои хора не се колебаят да изпият чаша вино. Обаче тази комбинация може да понижи кръвното налягане до опасни нива.

Според Медицинското училище на Харвард статините за понижаване на холестерола се приемат от 32 милиона американци всеки ден, но когато се смесят с алкохол, могат да увредят черния дроб и да поставят тялото в риск от чернодробна недостатъчност след време.

Източник

Share Button

Великобритания и епидемията от анаболни стероиди

Програмите за обмен на игли и спринцовки във Великобритания казват, че до един милион души злоупотребяват с анаболни стероиди в страната. Тревога буди и фактът, че възрастта на употребяващите става все по-ниска.
анаболни стероиди

Натискът върху мъжете да имат „напомпани“ мускули и добре очертани „плочки“ на корема е довел до осемкратно увеличение на броя хора, инжектиращи си стероиди, за последните пет години.

Нови данни от програмите за обмен на игли и спринцовки във Великобритания водят до предположението, че около един милион души употребяват анаболни стероиди, за да натрупат бързо мускулна маса и да подобрят постиженията си във фитнес залата или в спорта.

Тези хора могат лесно да купуват стероиди чрез интернет, след което бързо стават зависими, застрашавайки в дългосрочен план физическото и психичното си здраве.

Разследване на сутрешния блок по британската телевизия ITV е открило, че броят на венозно употребяващите стероиди в една програма за обмен на игли и спринцовки в Южен Уелс се е увеличил от 269 до 2161 души между 2011 и 2016 г.

За същия период е имало и увеличение с 50% на обажданията, свързани с анаболни стероиди, на Уелската информационна линия за наркотиците и алкохола.

Според изследване на Центъра за обществено здраве в Ливърпулския университет John Moores тези, които си инжектират анаболни стероиди, са в по-висок риск от заразяване с ХИВ, отколкото тези, които се инжектират с хероин.

В същото време в Есекс, от благотворителната фондация Open Road казват, че над 50% от посещенията в програмите за обмен на игли и спринцовки са на хора, употребяващи стероиди, като 32% от тях са започнали употребата наскоро. Една четвърт от последните пък са тийнейджъри.

Увеличение в броя на употребяващите стероиди, които посещават програмите за обмен на игли и спринцовки, е открито също в Глазгоу, Чешър, Мърсисайд, Мидълсбро, Уорингтън и Манчестър.

Разследването на ITV открива, че дори момчета на 14 г. могат да взимат стероиди.

Директорът на Центъра за обществено здраве Джим МакВей казва, че Великобритания е изправена пред епидемия, той като възрастта на употребяващите стероиди става все по-ниска.

„Става дума за търсенето на един стилизиран образ на тялото“, казва той. „Те искат да изглеждат добре без риза, да изглеждат като това, което се показва по телевизията, във филмите, на кориците на списанията – като мъже с много добро телосложение. Това е трудно за постигане, освен ако те не са напълно отдадени на тренировките и правилното хранене, затова мъжете посягат към анаболните стероиди като заместител.“

Джим МакВей казва, че тийнейджърите се тревожат много малко за дългосрочните ефекти.

Страничните ефекти на анаболните стероиди включват агресивност, параноя и бурна промяна в настроението. Това състояние, станало известно като „стероидна ярост“, предизвиква при употребяващите халюцинации и мисли за самоубийство.

Адам Трайс, 32 г., започнал да взима анаболни стероиди на 19. Те му докарали мисли за самоубийство, а накрая не му оставали повече от няколко седмици живот. Сега той помага на други употребяващи да спрат.

„Чувствах се като Супермен, а когато ефектът се изчерпваше, отново ставах най-обикновен човек“, казва той пред ITV. „Всичко се засилва, ти си по-силен, по-самоуверен. Но аз имах много психични проблеми“.

„Опитах се да се самоубия три пъти.“

Лекарите му казали, че му остава само месец, преди да получи сърдечна недостатъчност, така че той спрял стероидите.

„Не исках децата ми да видят как умирам“, казва той.

анаболни стероиди
Говорейки за личния си опит, Спенсър, 28 г., казва: „Не знаех за никакви опасности, свързани със стероидите, тъй като никога не бях мислил за тях. Предстоеше ми боксов мач, а човекът, с когото се боксирах, беше доста по-едър от мен и аз направих глупавата грешка да се опитам да мина напряко.“

„Исках само да бъда колкото се може по-силен и тежък за мача, така че приех лош съвет. Имах късмет, че беше за кратко и стероидите нямаха ефект върху мен.“

Лекарят Хилари Джоунс, водещ телевизионно предаване, казва: „Анаболните стероиди са много разпространени във фитнес залите. Всеки има достъп до тези вещества. Младите мъже в нашето общество са силно изкушени да изглеждат по-едри и силни, и да получават фалшива самоувереност от това, без да ги е грижа за страничните ефекти, които могат да се появят.“

„Хората употребяват анаболни стероиди в много по-високи дози, отколкото тези вещества се произвеждат в тялото, дори в сто пъти по-високи дози в сравнение с тези, които бихте употребявали по медицинско предписание с цел лечение.“

„Много хора мислят, че може да взимат стероиди, без да тренират много. Те са в по-голям риск. Това е причината да виждаме толкова хора с бъбречни увреждания, чернодробни тумори и други обичайни странични ефекти от огромни дози анаболни стероиди. Смятам, че трябва да помогнем на хората да научат за сериозните странични ефекти.“

Ако видите млад мъж, който е с телосложението на Шварценегер, почти плешив е, има акне, със стрии по ръцете и краката и е доста агресивен и раздразнителен, то вероятно виждате външните издайнически признаци на стероидна употреба.

„Но това, което не можете да видите, е това, което се случва вътре в тялото: повишено кръвно налягане, повишен холестерол, нисък брой на сперматозоидите, безплодие, смаляване на тестисите – списъкът е дълъг. Има много случаи на млади хора, които са получили инфаркт в следствие на употребата на анаболни стероиди.“

Източник

Share Button

Отравяне с алкохол

Какви са причините и симптомите при отравяне с алкохол и какво трябва да направите, ако се случи?

Черното кафе няма да помогне, нито пък ако накарате човека да повърне. Няма да помогне и ако го оставите да си отспи. Всъщност, тези традиционни методи за изтрезняване могат повече да навредят, отколкото да помогнат. Особено, ако приятелят ви страда от остро отравяне с алкохол (остра интоксикация) – нещо, което първоначално може да е трудно да се определи.

Приятелят ви може да изпил само 3-4 питиета или можел да изконсумирал повече, но това не винаги е индикатор. Ако можете да разпознаете симптомите на остро отравяне с алкохол и знаете какво да правите, бихте могли да спасите нечий живот.

Алкохолът е отрова

Агата Кристи не пише за него като за оръжие за убийство, но алкохолът е отрова и понякога може да има смъртоносни последствия.

Вашето тяло може да преработи само една единица алкохол за един час (около 8-10 г чист алкохол). Ако изпиете много за кратък период от време, количеството алкохол в кръвта ви може да попречи на тялото ви да функционира нормално.

Алкохолът може:

•    да забави функциите на мозъка ви, така че да загубите чувството си за равновесие;
•    да раздразни стомаха ви, което предизвиква повръщане, а в същото време алкохолът потиска рефлекса на гадене – можете да се задушите като вдишате повърнатото в белите си дробове;
•    да засегне нервите, които контролират дишането и биенето на сърцето ви – и двете могат да спрат;
•    да ви обезводни, което може да доведе до трайно мозъчно увреждане;
•    да понижи телесната ви температура, което може да доведе до хипотермия;
•    да понижи нивото на кръвната ви захар, така че може да получите припадъци.

Симптоми за отравяне с алкохол

Границата може да бъде трудно различима. В един момент вашият гост може просто да е пиян, а в следващия вече да е опасно интоксикиран.

Да сте наясно със симптомите на отравяне с алкохол е от решаващо значение, защото ако човекът, за когото ви е грижа, страда от остро отравяне с алкохол, той няма да е в състояние да си помогне сам.

Симптоми, за които да внимавате:

•    объркване;
•    загуба на координация;
•    повръщане;
•    припадъци;
•    нерегулярно или забавено дишане (по-малко от осем вдишвания за минута);
•    посиняла или бледа кожа;
•    ниска телесна температура (хипотермия);
•    ступор – когато някой е в съзнание, но не реагира;
•    загуба на съзнание.

Какво не трябва да правите

Острото отравяне с алкохол може да бъде много опасно. Дори и най-добрите ви намерения могат да влошат ситуацията. Има страшно много митове за това какво да правите с хора, които са прекалено пияни, така че е най-добре да се уверите, че знаете какво НЕ трябва да правите.

НИКОГА:

•    Не оставяйте човека просто да си отспи. Количеството алкохол в кръвта продължава да се повишава, дори когато човекът не пие. Това е защото алкохолът в храносмилателната система продължава да се абсорбира в кръвообращението. Ако алкохолът в кръвта стане твърде много, тялото ще спре да функционира нормално.
•    Не му давайте кафе. Алкохолът обезводнява тялото. Кафето ще влоши състоянието на човека, който вече е обезводнен. Тежкото обезводняване може да причини трайно мозъчно увреждане.
•    Не карайте човека да повръща. Рефлексът му на гадене ще е нарушен, което означава, че той може да се задуши с повърнатото.
•    Не го карайте да се разхожда. Алкохолът е депресант, който забавя функциите на мозъка и засяга чувството за равновесие. Ако карате човека да се разхожда, може да се случат инциденти.
•    Не го слагайте под студения душ. Алкохолът понижава телесната температура, което може да доведе до хипотермия. Студеният душ може още повече да влоши нещата.
•    Не го оставяйте да пие още алкохол. Количеството му в кръвообращението на човека може да стане опасно високо.

Няма минимално количество

Вярно е, че запойното пиене често пъти е причина за отравяне с алкохол, но не винаги.

Зависи от вашата възраст, пола, колко сте едър, от килограмите ви, колко бързо пиете, колко сте яли, от общото ви здравословно състояние и дали сте взели други наркотици.

Ето защо е толкова важно да се придържате към препоръките на Световната здравна организация за умерена консумация на алкохол, а именно:

•    за пълнолетните жени и всички хора над 65 години – едно стандартно питие на ден;
•    за пълнолетните мъже до 65 години – 2 стандартни питиета на ден;
•    употребата не трябва да е всекидневна;
•    стандартното питие съдържа около 13 г чист алкохол (330 мл бира с обемно съдържание на алкохол 5%; 140 мл вино с обемно съдържание на алкохол 12%; 40 мл концентрат с обемно съдържание на алкохол 40%).

Пет неща, които да направите, ако някой показва симптоми на отравяне с алкохол

•    Опитайте се да държите човека буден и в седнало положение.
•    Дайте му вода, ако може да я изпие.
•    Поставете го да легне в „съвземаща“ поза, ако е изгубил съзнание и проверете дали диша нормално.

отряване с алкохол•    Дръжте човека затоплен.
•    Останете с него и следете симптомите му.

Ако човекът не се подобрява, се обадете на телефон 112 и повикайте линейка, без да отлагате.

отравяне с алкохолЗапазете контрола

Ако се придържате към препоръките на Световната здравна организация за умерена консумация на алкохол, това ще ви помогне да държите пиенето си под контрол.

Ето два начина, които могат да ви помогнат да намалите и да държите под контрол пиенето си:

1.    Хранете се. Едно хубаво ядене преди за излезете и хапване между питиетата могат да помогнат за забавяне на абсорбцията на алкохола и вие да запазите контрола.
2.    Пийте безалкохолни напитки. Пиенето на безалкохолни напитки и вода между алкохолните питиета ще намали количеството алкохол, което ще изпиете, докато сте навън.

Ако се притеснявате за пиенето на ваш близък или за своето собствено, можете да се обадите на Националната информационна линия за наркотиците и алкохола (www.drugsinfo-bg.org) и да се консултирате анонимно на телефон 0888 991 866.

Източник

Share Button