Умение: как да откажем алкохолно питие

От Лорън Букър

Ако участвате в Сухия януари, ви е необходимо едно ключово умение – да се научите как да казвате „не“ на алкохолните питиета. Това умение ще ви върши отлична работа, ако целта ви е да пиете по-здравословно и приятно през цялата година. Да се отказват питиета може да е трудно, защото не сме свикнали с това, но не се притеснявайте. Лорън Букър, автор на книгата Try Dry: The Official Guide to a Month Off Booze ще ви подсигури.

Независимо дали сте решили да запазите предизвикателството за себе си или да кажете на целия свят, ето някои съвети за това как за избягвате алкохола през този януари.

Въпреки че не съм пила от, ъ-ъ, твърде дълго, за да си спомням от кога, много приятели и роднини изглежда все още не могат да възприемат факта, че аз не пия. Дори на Коледа, дори на рождения ми ден, нито дори ако Англия е спечелила Световната купа. С дузпи. Това означава, че редовно тренирам своето умение да отказвам.

С други думи, независимо на колко хора ще кажете или колко добре ще виждат, че се справяте, в някакъв момент по време на Сухия януари е вероятно да ви предложат питие. Ето пет извинения, които можете да използвате, ако не искате да казвате на някой, че не пиете този месец:

  1. Предложете да шофирате.
  2. Кажете на всички, че не пиете, защото искате да тренирате здравата във фитнеса утре.
  3. Поемете контрол над бутилката – ако вие наливате питиетата, никой няма да забележи, че не наливате на себе си.
  4. Поръчайте си безалкохолен коктейл или безалкохолна бира! Те изглеждат точно както алкохолните и никой няма да се досети.
  5. Кажете, че сте пили достатъчно и че за известно време ще минете на безалкохолни напитки.

Сега имате някои готови извинения, ако ви потрябват. Но как може в действителност да се развие един отказ на предложение за питие?

умение

Когато ми предложат питие, обикновено казвам: „Само едно безалкохолно, моля.“ Отговорът, който е най-вероятно да получа, е: „Разбира се, заповядай.“ Лесно. Но разбирам, че отказът от алкохолно питие може да предизвика разговор по въпроса, затова понякога може да ми кажат: „Хайде, вземи си истинско питие, нали не шофираш/не си бременна/не си скучна?“ Най-лесният отговор е: „Не, благодаря, наистина така съм добре.“ Не давам повече информация. Наричам този си отговор номер едно. Най-често върши работа.

В този момент можете, разбира се, да обясните за Сухия януари на хората. Обяснете им накратко предизвикателството, защо го правите и какво се надявате да получите от него. Ще ви е от полза, ако имате нещо подготвено предварително, като увереността, с която го казвате, ще накара хората да замълчат. Така че това е отговор номер две.

Ако обаче нямате желание да говорите за това, имате няколко опции. Отговор номер три: „Всъщност имам някъде питие. Къде ли го оставих?“ И се отдалечавате, за да търсите питието си…

Отговор номер четири: „Настина, стига толкова, благодаря. Минавам на вода.“ Това загатва, че вече сте изпили няколко питиета, макар за себе си да знаете, че са няколко лимонади. Това може да е рискована стратегия, защото може да ви предложат друго питие по-късно вечерта, но използвам тази тактика, когато нямам намерение да обсъждам навиците си на пиене.

Важното тук е да не се обиждате, ако (когато) хора, на които сте казали за предизвикателството Сух януари, ви предложат питие. Откажете любезно, ако е необходимо им припомнете за сухия си месец, и продължете да правите това, което правите. Да отказвате питиета е като да развивате мускули – колкото повече упражнявате своето умение да казвате „не“, толкова по-лесно става.

Източник

Please follow and like us:
error0

10 инструмента за успешен Сух януари

Готови ли сте за предизвикателството да прекарате един Сух януари? Има ли нещо, което можете да направите, за ви е по-лесно да не пиете през януари? Всъщност има. Проведени са много изследвания за това какво държи хората мотивирани, когато приемат предизвикателство, и ние сме събрали списък с полезни начини да прекарате този Сух януари с лекота.

  1. Защо правите това?

Направете списък с всички неща, които се надявате да спечелите. Всички. След това ги подредете по важност – дайте им точки от 1 до 10. Погледнете списъка и се фокусирайте върху това как ще постигнете всички тези чудесни неща. Да, вероятно ще свалите малко килограми и ще спестите малко пари, но какво в действителност ви вдъхнови да предприемете това пътуване? Как ще се чувствате, когато успеете? Напишете всичко на един лист и го поставете на видно място, за да ви служи като напомняне през месеца.

  1. За колко различни начина да кажете „не“ на питие се сещате?

Разбира се не е необходимо да оправдавате избора си да не пиете през януари, но понякога е от помощ да имате готова причина, ако някой стане досаден и настоява да се присъедините към него за питие. Може би „Ще си направя един Сух януари“ няма винаги да бъде вашата причина, така че какво друго би ви вършило работа – „С колата съм/утре ще участвам в маратон/утре сутрин ще гледам децата“? Просто се уверете, че ако някой неочаквано ви предложи питие, ще имате готов отговор. Това е толкова по-лесно, отколкото да се опитвате да измислите отговор на момента. Ако останете непоколебими, е по-малко вероятно приятелите ви да се опитват да ви убедят да промените решението си.

  1. Водете си дневник.

Записвайте си всеки ден кое е новото, кое е различното, кое е по-добро. Можете да се връщате към предишни записи и да видите какъв е напредъкът ви. Да си отделяте време всеки ден, дори да са само няколко минути, за да си напомните за своето пътуване през Сухия януари, наистина ще ви помогне да стигнете до края. Защо не си направите блог за преживяванията си през Сухия януари? Това би могло да вдъхнови колегите или семейството ви или просто да ви помага да мислите за това приключение.

Сух януари

  1. Някога мислили ли сте защо пиете?

Разбира се алкохолът може да е социален и да има хубав вкус, и да е част от всяко ваше излизане навън, но кои са нещата, които наистина ви карат да искате да пиете? За много хора отключващите фактори влизат в една от четири категории – социални поводи, почерпки, негативни емоции или падане на защитите. Тези неща може да са вътрешни (мисли, чувства или усещания) или външни (неща, случващи се около вас). Погледнете изброеното по-долу и вижте дали можете да определите заради кои неща ви е по-трудно да казвате „не“. Да знаете отключващите си фактори ще ви помогне да имате план за моментите на изкушение.

Социални поводи

Когато някой ви предлага питие на парти.
Когато виждате как други хора се наслаждават на питие.
Когато сте развълнувани или празнувате някакво събитие.

Почерпки

Като награда за добре свършена работа.
Като ободряващо питие след тежък ден.
Когато някой неочаквано ви купува питие.

Падане на защитите

Когато сте изморени.
Когато някой ви досажда да пиете с него.
Когато изпитвате силно желание да пиете алкохол.

Емоции

Когато не можете да заспите.
Когато сте разтревожени или нервни.
Когато сте гневни или след спор.
Когато нещата не вървят добре.

  1. Направете промяна.

Когато разберете в кои моменти може да ви е по-трудно да откажете питие, можете да изработите някои алтернативни стратегии. Ако обичате да пийвате в петък вечер по повод началото на уикенда, какво друго бихте могли да направите, за да отпразнувате края на тежката работна седмица? Намерете си нещо, което да очаквате в петък, така че да не се чувствате така сякаш пропускате нещо. Ако сте човек, за когото излизането навън означава излизане за питие, направете малко проучване – има ли някакви местни барове/клубове, които предлагат разнообразие от безалкохолни коктейли или безалкохолна бира? Както при повечето неща в живота, тайната е в планирането.

  1. Нека да си признаем – пиенето не е изцяло лошо.

В крайна сметка милиони хора пият всяка седмица, така че определено има плюсове и минуси. Трябва да имате поне една причина, за да си направите Сух януари, така защо не напишете доводите за и против. Избройте причините, поради които бихте могли да пийнете през януари, а отстрани отбележете всички причини, поради които искате да не пиете този месец. Погледнете и двата списъка. Ако „сухият“ списък е по-дълъг, чудесно – това е вашата мотивация да продължавате! Ако не е, помислете колко важен за вас е в момента всеки от двата списъка.

  1. Обадете се на приятел.

Ако си направите Сухия януари с приятел, всичко ще бъде различно. Можете взаимно да се вдъхновявате и насърчавате, и да имате към кого да се обърнете, ако ви стане трудно. А още по-добре включете цялата си компания. Да не искате да разочаровате другите и да се чувствате вдъхновени от това, което те постигат, са два страхотни начина да останете ангажирани. Хората, които правят нещо с приятел, е много по-вероятно да успеят. А ако е приятел, с когото се съревновавате, е дори по-добре.

  1. Ангажирайте се публично.

Може да е изкушаващо да запазите за себе си Сухия януари, особено ако се притеснявате, че няма да издържите до края на месеца, но да кажете на други хора е добър начин да поемете отговорност. Публикувайте намерението си в социалните мрежи. Ако излизате навън, предварително информирайте приятелите си, че няма да пиете. Ако откриете, че мнозина други правят същото, ще имате готова група за подкрепа. Осигурете си подкрепа от най-близките си хора.

Сух януари

  1. Някой питал ли ви е защо си правите Сух януари? Какво му отговорихте?

Повечето хора си имат неща, които ги приближават и които ги отделечават от целите. Ако дадете отговор, приближаващ ви към целта – „Искам да отслабна, да спя по-добре, да имам повече време през уикенда“, е по-вероятно да успеете, отколкото ако отговорите с нещо, отделечаващо ви от целта – „Искам да избегна махмурлука, омръзна ми да закъснявам за работа, сънят ми е отвратителен“. По подобен начин, когато мислите за ползите, които забелязвате с напредването на месеца, се фокусирайте върху приближаващите ви към целта неща: „Сутрин имам много повече енергия“, а не „Цял месец не трябваше да се обаждам в работата, че съм болен“.

  1. Помнете, че винаги имате избор.

Ако чувствате изкушение, ако имате силно желание да си пийнете, ако другите се опитват да ви убедят, не забравяйте: можете да изпиете едно питие. В крайна сметка никой не ви спира. Работата е там, че вие сте човекът, който е решил да не пие през януари; вие сте човекът, който ще се чувства много по-добре след месец без алкохол.

Все още ви се пие? Тогава защо не си поставите за цел един По-сух януари? Защо не намалите броя на питиетата само до онези, които наистина искате да изпиете? Направете пауза преди всяко питие, за да разберете дали ще го изпиете за удоволствие или просто по навик. По този начин не само че ще намалите пиенето, но и ще оцените по нов начин питиетата, които вие сте решили да изпиете. Проверете също за някакви опции за безалкохолни и нискоалкохолни напитки – те са извървели дълъг път и определено си струва да бъдат опитани!

Източник

Please follow and like us:
error0

5 навика, които мога да отблъснат партньора ви

Честотата на тези поведения всъщност е това, което е от значение

Когато единият от двойката започне да се оттегля емоционално, това може да е в отговор на другия партньор, който развива проблематично поведение. Някои поведения са обичайни и управляеми, когато се случват рядко. Но когато станат навик, те могат да преминат от дразнещи към увреждащи връзката от гледна точка на удовлетвореност от отношенията и продължителност. Въпреки това, тъй като тези поведения са обичайни, човекът, който проявява проблематичното поведение, може да се окаже сляп за причинените от тях щети. Той може да възприеме емоционалната дистанция на партньора си, но да не прави връзка със собственото си поведение.

Ето пет навика, които вероятно ще отблъснат партньора ви и ще създадат емоционална дистанция:

  1. Твърде много критика

Златната пропорция в комуникацията с другите е 80% от това, което казвате, да е позитивно или неутрално, а само 20% да е критично или директивно. В някои двойки обаче тези пропорции са точно наобратно. Когато един член на двойката постоянно изказва малки (и не толкова малки) неудовлетворения и оплаквания, той може да бъде напълно деморализиращ за другия, който тогава започва да се чувства така, сякаш не може да прави нищо правилно и в резултат на това да започне да се оттегля емоционално.

  1. Липса на еднакви умения за водене на разговор в контекста на връзката

Когато един от членовете на двойката е далеч по-добър комуникатор за емоционални проблеми от другия, това му  дава несправедливо предимство по време на спорове и конфликти. Партньорът, който не комуникира добре или който не може да изрази мислите и чувствата си по най-добрия начин, е по-вероятно да не успее да се аргументира ясно, дори когато е в правото си. С течение на времето този партньор научава, че е безсмислено да се спори или да си предизвиква притеснения, защото никога няма да успее да спечели и затова спира да го прави и се оттегля.

  1. Липса на емпатия към емоционалния дистрес на партньора

Когато единият от двойката е в емоционален дистрес и когато партньорът му не успее да му покаже съчувствие, резултатът може да е опустошителен. Ние обикновено очакваме точно нашите партньори да са тези, на които да можем да разчитаме в трудни моменти и да получим от тях подкрепа и състрадание. И когато се случи така, че неколкократно не го получим, не е учудващо, че партньорът, който се чувства изоставен в трудностите си, също ще започне да се оттегля.

  1. Игнориране на важни теми и трудности за партньора

И ако твърде многото оплаквания могат да се окажат проблем, то ако игнорирате значимите такива за партньора ви, особено когато те се повтарят многократно, ще го накарате да се чувства отхвърлен и пренебрегнат. Един от най-често срещаните примери за такава динамика е свързана с неудовлетвореност от сексуалния живот или разочарование от липсата на интимност. Хората обикновено са склонни да говорят за това по един или друг начин, но ако не бъдат чути, в един момент започват да се чувстват отхвърлени или темата става твърде болезнена за тях, че да искат да я подхванат отново. Тогава вече може да е твърде късно.

  1. Зависимост към мобилни устройства и социални мрежи

Много от нас са зависими от мобилния си телефон и всякакви други екрани и им обръщаме много повече внимание, отколкото на партньора ни. Когато сте вторачени в телефона си по време на вечеря, докато гледате филм заедно, по средата на разговор или дори по време на интимност, това може да има драматичен ефект върху настроението, щастието и като цяло удовлетвореността от връзката ви с партньора.

Важно е да уточним, че всяко от тези поведения се среща във всички партньорски отношения. Проблемът се появява тогава, когато честотата им се увеличи и станат обичайни модели на взаимодействие в двойката. Тогава могат да нанесат значителни щети. Ако наблюдавате тези поведения във вашата връзка (или някое от тях) и се чудите дали вече не сте преминали някаква граница, най-добре обсъдете това с партньора си. Той е най-доброто ви огледало.

 

Статията е адаптация по: https://www.psychologytoday.com/intl/blog/the-squeaky-wheel/201905/5-habits-can-push-your-partner-away

Please follow and like us:
error0

Любовта към себе си – новата #RelationshipGoals

Здравословната връзка започва с теб

Какво означава да обичаш себе си? Изглежда, че това е сложна задача. Невинаги значи просто да си повтаряш, че се харесваш. Не е да се гледаш в огледалото и да си декларираш, че си щастлив с всяка част от теб – това не е реалистично. Да обичаш себе си означава да приемеш, че си комплексна личност, чиито нужди се променят и развиват ежедневно, и това е нещо красиво. Това е толкова сложно, колкото да откриеш щастието в себе си като личност, но крайната цел на здравословната връзка е именно това.

Да намериш и заобичаш себе си е да приемеш и върховете, и спадовете в живота си като нещо, от което се учиш. Възможността за себерефлексия е свързана със способността да се чувстваш комфортно насаме със себе си, освободен от срам и осъждане, работейки върху трудностите си – със своята несигурност и слаби страни – и осъзнавайки ценния принос, който можеш да предложиш на себе си и другите. Способността да намираш щастие и любов в себе си те прави по-уверен и самоуверен в любовта си към другите. Ние можем да бъдем добри за другите, единствено когато сме добри за себе си.

Ето шест неща, с които трябва да се справим, за да постигнем любов към себе си като нова #relationshipgoal:

  1.  Партньорите ти се отнасят към теб така, както те виждат, че ти самия се отнасяш към себе си. Кажи сбогом на безпомощността, несигурността и ревността. Ако обичаш себе си, ще се появиш в отношенията като силен, уверен и сигурен човек. Ще се чувстваш цялостен, което ще сложи край на необходимостта от външно валидиране. Ще обичаш от място, изпълнено от чувства, а не от място, където се усеща празнота, и ще разбираш по-добре нуждите си, което ще ти помогне да общуваш ефективно с партньора си. Когато наистина обичаш себе си, ще знаеш какви граници трябва да поставиш, с какво можеш да направиш компромис и кога да си тръгнеш. Ще присъстваш в отношенията като силен човек и здрав партньор.
  2.  Обичайки себе си, ще привличате по-здравословни връзки.  Когато наистина обичаш себе си, сменяш енергията си и започваш да привличаш по-добри партньори – хора, които са достойни за твоята обич. Помислете за това: подобното привлича подобно. Ако подхождате неуважително към себе си и се чувствате недостатъчни, ще се свързвате с хора, които се чувстват по сходен начин. Така има опасност да опитате да се възползвате един от друг. От друга страна, ако обичате себе си, ще привличате партньори, които имат същата нагласа.
  3.  Връзката трябва да бъде партньорство, а не зависимост.  Взаимозависимостта е почти невъзможна, когато имате уважение към себе си. Вие сте способни и достатъчно силни, за да застанете на два крака. Когато на партньорите липсва самолюбие, качеството на връзката става крехко и се появява недоверие. За да удовлетворите нуждите си, вие се вкопчвате в партньора си, за да успокои несигурността ви и да ви даде нужната сигурност. Проблемът на тази динамика е, че вие обричате партньора си на провал, тъй като той трудно би могъл да удовлетвори тези ви нереалистични очаквания.
  4.  Никой не може да ви направи щастлив по начина, по който вие можете да го направите. Това е истина: та кой ви познава по-добре от вас самия? Когато се упражнявате в това да си доставяте удоволствия, за вас ще е по-лесно да комуникирате  с партньора си как той може да допринесе за щастието ви. Когато окажете нежелан натиск на другите, като ги направите отговорни за нуждите ви и несигурността ви, това в крайна сметка е несправедливо и ще повреди отношенията ви. От друга страна вие можете така да се вманиачите да бъдете перфектните съпруг/съпруга/и др., че да забравите да обръщате внимание на собствените си потребности и желания. Ако станете твърде фокусиран в другия, накрая ще се уловите, че правите твърде много компромиси. Какво е решението тогава? Да бъдете себе си и да обичате себе си е началото. Знайте стойността си и не се страхувайте да се заявявате. С това, когото и да привлечете, бъдете сигурни, че той ще обича именно вас, а не компромисната версия, която му предлагате.
  5. Разберете и приемете, че няма как да очаквате другите да ви карат да сe чувствате обичани. Разчитането на това, че другият трябва да те кара да се чувстваш обичан, води до нездравословна връзка не само с другия, но и със себе си. Това е като да наливаш от празна чаша. Другият няма какво да направи за нас, ако ние не носим тази любов в себе си. Любовта е взаимообмен.
  6. Хората ще се отнасят към теб така, както виждат, че ти се отнасяш със себе си. Трябва да знаеш точно колко струваш. Трябва да знаеш как искаш да се отнасят към теб и да не се задоволяваш с по-малко. През демонстрацията на любов и уважение към себе си, задаваш тона, по който другите ще влязат в отношения с теб. Казано по-просто, когато се отнасяте към себе си с любов, състрадание, прошка и уважение, вашите значими други ще ви третират по същия начин.

„И заживели щастливо“ е възможен край, но той започва с теб.

В заключение можем да обобщим, че обичта към себе си играе огромна роля в отношенията ни с другите. Когато промените нагласите си и започнете да приемате връзката си със себе си, като образец на връзките, които имате с другите, тогава отношенията ви ще процъфтяват. Не забравяйте, че връзката, която имате със себе си, е единствената за цял живот, така че защо да не я направите най-добрата?

 

Статията е адаптация по: https://www.psychologytoday.com/intl/blog/couples-thrive/201906/self-love-is-the-new-relationshipgoals

Please follow and like us:
error0

Какво мога да направя за детето в мен?

Бяхме писали за това как да не губим детето в себе си, как трябва да се радваме на живота по детски, как трябва да бъдем чисти и възторжени, емоционални и открити – като деца.

Но детето в мен не ми носи само радост и удоволствие. В него са скрити моите болки и тъги. То преживява болката и страха със сила, която понякога ни е трудно да овладеем. Детето в нас е нашата уязвимост. Детето в нас понякога е ранено и страда.

По-долу ви представяме един откъс от книгата на Сузана Макмахън „Джобен психотерапевт“, в който тя пише за това какво можем да направим за раненото дете в себе си.

Започнете с разпознаване на детето във вас. След това си дайте сметка, че то изпитва болка, дори и да не я разбирате. Спомнете си какво е да си дете и да те боли. Позволете му да ви се сърди. Знайте, че личността ви не се изчерпва с детето във вас и че само вие можете да се погрижите за него.

Как да го разпознаете? Ще ви е по-лесно, ако прелистите семейни албуми и намерите своя снимка от периода преди петата си година. Сложете я на видно място. Ако можете, носете я със себе си и я поглеждайте по няколко пъти на ден. Свикнете с образа на детето във вас; по-трудно е да отричате или игнорирате някого, когото виждате често. Опитайте да си спомните какъв в действителност е бил животът за това дете. И как се е чувствало в детството си. Възкресете своето минало през очите на детето. Помнете, че вие не сте вече това дете и не бива да се вкопчвате в тогавашното, както прави то. Трябва да знаете с какво се захващате, преди да му помогнете. Следващия път, когато реагирате неуравновесено или се почувствате безпомощни, или изгубите контрол, възприемете го като знак: детето във вас иска да ви каже нещо. То се мъчи да привлече вниманието ви чрез силни емоции. Не се сърдете на себе си (тоест на детето във вас), задето се поддавате на тези изблици. Гневът ви предизвиква още по-голяма болка у него, а точно тя е причината за крясъка му.

Приемете, че детето във вас изпитва болка, дори и да не я проумявате. То е едновременно и сърдито, и тъжно, и уплашено и повечето от тези чувства са насочени към вас. Сърдито и тъжно е, защото вие, единственият човек, който може да му помогне, го игнорирате. Бои се, че никога няма да му се притечете на помощ, да го обичате и да се грижите за него по начина, по който му е потребно. Помнете, че то е едно мъничко същество, лишено от уменията и възможностите, които вие сте придобили, и че това крехко създание таи болка и обърканост, непосилни за възрастта му.

Разграничете се от детето във вас. Вие сте възрастният, родителят, мъдрият и притежавате всичко необходимо, за да го обградите с грижи. Не се страхувайте от него. Помнете, че то има власт над вас само когато го отхвърляте или пренебрегвате. Не иска повече от онова, което всяко дете желае — да бъде обичано, защитавано и да се чувства сигурно. Вие и само вие сте в състояние да му го дадете. Ако се затруднявате, може би това е подходящият момент да помолите за подкрепа. Много от психотерапевтите са запознати с концепцията за детето вътре в нас и могат да ви помогнат да се погрижите родителски за него. Има и чудесни книги на тази тема. Можете да се научите и чрез наблюдение; ако сте достатъчно вещи като родители (никой родител не е съвършен!), обърнете внимание как се отнасяте със собствените си деца. Ако ли пък нямате, наблюдавайте някой друг. Как постъпва, когато детето му страда? А когато трябва да му се вдъхне увереност? Или когато проявява капризи? Какво казва, за да го успокои? Как изразява своята любов към него?

Започнете да говорите на детето в себе си. Повтаряйте му неща от рода на: „Тук съм. Чувам те. Знам, че си разстроено. Искам да ти помогна. Не се безпокой, ще се погрижа за теб. Не ти се сърдя. Разбирам. Всичко ще е наред. Ти си добро. Обичам те.“ Не очаквайте, че детето моментално ще ви повярва. То ви е чакало толкова дълго, че вероятно ще поиска да ви подложи на изпитание, преди да ви се довери.

детето в менТова би могло да се изрази в засилване на поведение, което не харесвате. Може да се уловите, че губите контрол над себе си или че реагирате бурно по-често от преди. Или пък да си помислите, че детето във вас едва ли не вече не съществува, защото изглежда толкова пасивно и отчуждено. Продължавайте с внимателното родителско отношение. Детето във вас е нащрек. Подгответе се да станете „идеалният родител“, онзи, който то никога не е имало, но винаги е желало. Независимо колко добри са били истинските ви родители, колко внимание са ви отделяли и с колко любов са ви обсипвали, за детето във вас това никога не би било достатъчно. Вие обаче имате едно голямо преимущество пред тях: тъй като то е част от вас самите, ще знаете точно от какво се нуждае и кога и ще можете да задоволите всичките му потребности до една. За него вие сте идеалният родител и то е единственото същество, за което бихте могли да сте идеален. Няма нищо съвършено, но взаимоотношението ви с детето във вас е най-близко до съвършенството.

Не е достатъчно да го разпознаете и приемете. За да оздравее, му е необходима любов и тъй като сте единственият човек от значение за него, вие сте този, който трябва да го обича. За да се научите да обичате това дете, което толкова пъти ви е създавало проблеми, правило ви е сцени, обърквало ви е, карало ви е да се чувствате безпомощни, слаби и незрели, за да привикнете да обичате това „малко чудовище“ вътре във вас, трябва да престанете да му се сърдите, да го критикувате, обвинявате и наказвате. Приемете го, обърнете му внимание, когато се нуждае, а не когато ви е удобно. Разберете, че то се гневи на вас, но този гняв ще отмине. Не е ваша вината, че детето се чувства наранено. Не вие сте предизвикали цялата болка, а и не сте били в състояние да я облекчите до този момент. Не бъдете сурови към себе си, защото то ще помисли, че сте сурови с него. Знайте, че децата винаги се чувстват виновни за болката, която ги заобикаля. Смятат, че причината е в тях и че те са отговорни. Стремят се да са добри, за да оправят положението, а в противен случай укоряват себе си. Детето във вас ще си помисли, че вината е негова, ако се превърнете в разочаровани родители или пък се предадете.

Да сте добри родители, не означава да отстъпвате на детето. Когато то ви играе номер, ще му помогнете да се овладее, като му засвидетелствате своята любов и внимателно и с мекота му наложите дисциплина. Можете да го научите на търпение, след като е сигурно, че ще получи удовлетворение. Ако усетите, че детето във вас изисква внимание, а обстоятелствата не ви позволяват да захвърлите всичко и да се погрижите за него, бихте могли да му кажете: „Чувам те. Знам, че си разстроено. Скоро ще се заемем с това. Остави ме да довърша каквото имам, а после ще ти посветя от времето си.“ Тук не става дума за отказ, вие сте осъзнали изпратеното послание. Така му показвате, че контролирате положението и че ще се погрижите за него веднага щом бъде възможно. Много е важно да изпълните обещанието си, иначе следващия път няма да ви повярва. Бъдете любящи и строги родители, защото детето във вас се нуждае от ред и контрол.

Най-лесният начин да се научите да го обичате е да прилагате спрямо него всичко, което сте усвоили, за да обичате себе си. С други думи, следвайте поведението за добиване на себеуважение. Научете се да обичате едновременно и себе си, и детето във вас. Любовта към него ви позволява да обичате и себе си. Ако не можете, нито желаете да го обичате, няма да постигнете себеуважение. Необичаното дете във вас ще си остане пазител на склада с емоциите ви и ще бъдете във война със самите себе си.

Какво ще се случи, след като изберете да го обичате? Няколко неща, кои от кои по-прекрасни. То ще започне да се чувства сигурно и защитено, ще престане да се гневи и да изисква. Няма повече да управлява емоциите ви и ще ви остави да отговаряте за склада си. Не ще има неочаквани изблици от страна на детето във вас и вие наистина ще контролирате собственото си поведение. То ще ви освободи и ще ви позволи да се държите като зрели личности. Ще стане точно това, което всъщност е – едно мъничко същество вътре във вас, – и вие ще бъдете по-силни и обичащи възрастни. Ще знае, че когато има нужда от внимание, не бива да прави сцени, а само да помоли и вие ще откликнете. На децата наистина им е потребно много малко, за да са щастливи. И най-хубавото е, че обичаното и честито дете във вас ще ви позволи да сте обичани и честити самите вие, а понякога и спонтанни и по детски игриви. За възрастните е доста трудно да се изявяват по най-добрия начин, ако носят в себе си пищящо двегодишно дете. Но помислете си колко много радост и любов ви вдъхва същото това двегодишно създание, когато сияе и ви се усмихва с обич. Детето във вас заслужава да бъде обичано, както и вие самите. Научете се да обичате и себе си, и него. Единственото, което ще изгубите, е болката от вашето минало.“

 

 

Please follow and like us:
error0

Как да преобърнем негативните мисли за тялото ни

Да се упражняваме в това да превърнем обидните неща, които казваме за тялото си, в състрадание

Може вече да сте успели да се справите с феномена “засрамване на тялото”. Но ако сте отдадени на това да си създадете по-здравословна представа за собственото си тяло, ще трябва да се преборите с негативните неща, които казвате за това тяло. Понякога този негативизъм може да се прояви, когато разговаряте с други хора. Друг път обаче той е налице и когато водите разговори със самите себе си наум. Психолозите наричат тези невербализирани разговори, които човек сам води със себе си „негативен разговор за себе си“.

Обмислете добре и направете равносметка кои са мислите, които минават през ума ви, когато се погледнете в огледалото. Използвате ли мили думи за собственото си тяло? Или го обиждате и обезценявате за всеки възприет недостатък?

Нужна е практика, за да се научи човек да улавя негативните мисли за тялото си и да ги преформулира. Но с времето можете да промените навика да се „карате“ на тялото си и вместо това да имате за него по-меки и приемащи мисли. Можете да опитате някои от тези предложения за начало.

Първоначална мисъл: “Изглеждам ужасно.“

Заместваща мисъл: “Не съм щастлив от начина, по който изглеждам днес, и това е окей. Всеки се чувства така понякога. Но отношението ми към външния ми вид не определя ценността ми като човек.“

Никой (Сериозно – никой!) не се харесва през цялото време. Напълно човешко и нормално е да има моменти, в които не обичате това, което виждате в огледалото. Но последното нещо, което би ви помогнало, е да затвърдите негативните чувства, като в добавка се порицавате и за това, че ги изпитвате. Напоследък е популярно да се твърди, че всеки трябва да се чувства красив по всяко време. Това е абсурдно висок стандарт. Много по-здравословно е да приемете, че понякога може да имате негативни чувства и след това да продължите напред; например, като си напомняте, че има много по-важни неща, които ви правят уникална личност, освен външния вид.

Първоначална мисъл: “Мразя тялото си.“

Заместваща мисъл: „Ще се отнасям към тялото си със съчувствие.“

лечение на зависимост

Тялото е единственият дом, който със сигурност ще имате през целия си живот. То не е ви е предало във всички трудности, пред които сте се изправили до момента. Заслужава уважение и доброта. „Говорете“ на тялото си така, както бихте говорили на някого, когото обичате. Ако у вас се появява такава негативна мисъл, която никога не бихте казали на някой близък, постарайте се да я изкорените. Вместо това можете да си представите какво би казал за тялото ви някой, който ви обича безусловно. Използвайте този тип език вместо това.

Първоначална мисъл: “Краката ми (или която и да е част от тялото ви, която не одобрявате) изглеждат отвратително.“

Заместваща мисъл: „Това са краката, която ми позволяват да се движа. Това са ръцете, с които прегръщам хората, които обичам. Това е стомахът, който ми помага да поемам полезни съставки; благодарение на него тези съставки се превръщат в енергия, която използвам, за да правя нещата, които ме вълнуват.“

Вместо да мислите за частите на тялото си по отношение на това как изглеждат, помислете за всички удивителни неща, които ви помагат да правите. Дори и да не сте здрави, тялото ви все още е превозното средство, което ви помага да окажете своето влияние върху света около вас. То ви помага да общувате. То ви позволява да възприемате красотата около себе си. То ви позволява да създавате, да давате и да споделяте. Може да е несъвършено, но малко благодарност може да ви помогне много в това да се свържете по-позитивно с тялото си.

Първоначална мисъл: „Всички останали изглеждат по-добре от мен.“

Заместваща мисъл: „Днес ще се съсредоточа върху неща, които нямат нищо общо с това как изглеждам.“

Част от човешката природа е да се сравняваме с други хора. Но когато става въпрос за образа на тялото, това е навик, който не ви прави никакви услуги. Не можете да спечелите тази игра – винаги ще има човек, който изглежда по-привлекателен от вас. Вместо да се сравнявате, просто излезте от тази игра. Хванете под контрол мислите си и ги пренасочете към нещо, което е по-важно от това как изглеждате. Помислете за цел, която наистина има значение за вас. Помислете за едно положително качество, което няма нищо общо с външния ви вид. Помислете за някого, когото обичате, и как можете да подхраните връзката си с този човек.

                                                        –

Не забравяйте, че не е необходимо да се чувствате красиви, за да се грижите добре за тялото си. Можете да практикувате доброта и състрадание към тялото си, дори когато не ви харесва как изглеждате. Опитайте се да мислите за тялото си като за нещо, за което да се грижите, вместо за нещо, което трябва да се впише в определена форма или шаблон. Колкото повече уважение и доброта можете да покажете на тялото си, толкова по-лесно ще бъде да правите избори, които да ви помогнат да се грижите добре за него. Можете да започнете да генерирате тази доброта и уважение, като улавяте негативните мисли за тялото и ги движите в по-здравословна посока.

Източник: https://www.psychologytoday.com/intl/blog/beauty-sick/201903/four-ways-turn-negative-body-thoughts-around

Please follow and like us:
error0

Понякога е нужна просто сляпа вяра: За депресията и употребата на наркотици

Понякога депресията е неизбежна – не може да си винаги мотивиран.

Обикновено не обичам да споделям подобни неща, но в крайна сметка целта на блога е да бъде откровен. За целта, това означава да съм подготвен да говоря на всякакви теми. Когато става дума за депресия и употреба на вещества, имам личен опит – може би това, което споделям, ще помогне и на някой друг. Така че ето и това, което имам да кажа.

Когато депресията удари:
Употреба на вещества и самолечение

Може да  е голяма новина, но… Не винаги когато се събуждам, се чувствам способен да се справя с идния ден.

Зная, че това, което правя е важно и зная, че ако продължавам да полагам усилия, ще бъда възнаграден с успех. Въпреки това понякога просто се събуждам и не виждам смисъл. Сякаш е безсмислено да ставам от леглото и съм обречен да бъда едно Нищо.

Може би поне частично тези чувства се дължат на факта, че може би страдам от депресия. През живота си съм имал само един голям епизод на депресия, когато бях в колежа, но беше доста краен. Продължи шест месеца, след една моя раздяла (да, знам, че може да звучи тривиално). Без съмнение това беше точката, в която пиенето ми, пушенето на марихуана и употребата на наркотици достигнаха нови висоти. Не правех нищо друго, освен да се събудя късно, да се напия и да напуша, буквално да изгубя съзнание и след това да повторя. Това беше и периодът, в който започнах да изпробвам нови наркотици. Първо LSD, след това кокаин и накрая екстази. Останалата част от историята ми съм я разказвал и тук, на парчета, но никога преди не съм споменавал депресията.

В днешно време, депресията не удря често, но когато се случи, тя може да бъде изключително омаломощаваща. Това може да направи ставането от леглото почти невъзможно и работата изглежда като най-безполезната и трудна, която мога да си представя. Накратко – ужасно гадно е.

депресията

Да се чувстваш депресиран, без да прибягваш до наркотици

Аз не вярвам в бог, така че за мен вярата е свързана с това да се уповавам на собствените ми способности. Вече съм вярвал по този път достатъчно дълго, за да знам, че ако продължа да вървя, облаците ще се изчистят. Ако не ми връщат обажданията и нищо не ми се получава, знам, че просто трябва да вървя напред, докато всичко се промени. Все пак това не винаги е било вярно. В миналото, когато това чувство ме удареше, аз често се оттеглях към наркотиците, изолирах се, понякога дори си причинявах физическа болка, за да притъпя емоционалната.

Това, което имам предвид е, че в днешни дни мога да се убедя, че това чувство на безнадеждност не е тук завинаги. Първоначално се засрамвам, смущавам се, че изпитвам тези неща. Срамувам се, че след всичко, през което съм преминал, все още мога да се чувствам безнадежден. И все пак, независимо дали това чувство е универсално или уникално за мен, аз осъзнавам, че вероятно няма да отиде никъде, така че трябва да се справя с него. Точка по въпроса.

Понякога това означава да отида при жена ми и буквално да разголя душата си. Вярвате или не, дори след пет години с нея и факта, че тя ме познава толкова добре, колкото изобщо някой може да ме познава, да й призная, че се чувствам слаб, не е лесно. Повечето пъти обаче това означава просто да изтърпите тези чувства, може би като се опитате да се разсеете (лично за мен забавни телевизионни предавания, спортни занимания или тренировки често могат да бъдат полезни). От личен опит мога да кажа, че споделянето с жена ми или с близък приятел ме кара да се чувствам по-добре през по-голямата част от времето, но не винаги съм достатъчно наясно със собствените си чувства и достатъчно смел. Всички ние можем да гледаме напред към по-голямо израстване в бъдещето.

***

депресията

Когато се стигне до същината на проблема, най-важното нещо, което трябва да осъзнаем е, че употребата на наркотици в действителност не помогна на депресията ми.  Вероятно не помага и на твоята. Вместо това, представете си, че депресията е подобна на кутия, която наркотиците ви помагат да „изритате“ надолу по склона.  При мен единственото, което се получаваше, бе, че „кутията“ събираше още повече боклуци надолу по склона. В крайна сметка ми беше дори по-трудно да се справя с тези чувства. Днес моите техники не винаги ми помагат да се справя с депресията (макар че понякога го правят); но със сигурност не ме водят по пътя, който влошава нещата.

Когато се чувствате депресирани, наистина може да помогне да знаете, че колкото и зле да се чувствате, по-късно ще се почувствате различно. Носете това убеждение, дори за няколко мига. Поемете няколко дълбоки вдишвания и намерете начин времето да преминава.

Слънцето изгрява всеки път. Обещавам.

Автор: Ади Яфе

Източник: https://www.psychologytoday.com/us/blog/all-about-addiction/201104/sometimes-it-just-takes-blind-faith-depression-and-drug-use

Please follow and like us:
error0

С какво е свързан мъжкият страх от зависимост във връзката?

„Мъжът трябва  да разбере за себе си, че има своите ограничения и е зависимо същество. И само страданието го учи на това.“ Саймън Уейл 

Зависимостта си е извоювала лошо име в нашата култура, особено що се отнася до мъжете. Склонни сме да се възхищаваме на независимостта и да подценяваме нуждата от другия като проява на слабост, опасна уязвимост. Има множество истории за това как мъжете никога не питат за посоката, дори да са се изгубили на пътя, и разчитат само на себе си, за да се справят.  Когато мъжете имат нужда от помощ, те често се справят сами, за да „не натежат“ на другите, въпреки че в сходна ситуация самите те биха предложили помощ.

Цената на мъжката неохота да зависят от някой друг, особено във връзките си, е лесно видима. Томас Джойнер (2011) в своята книга „Самотни на върха“ („Lonely at the Top“) говори за това как мъжете, по подобие на Дориан Грей, превръщат чувството на самота, празнота и изолация в успех за пред външния свят. В допълнение към това, понеже мъжете непрекъснато настояват да решават сами проблемите си, е по-вероятно да бъдат по-малко ефективни и дори когато са затрупани от проблеми и трудности, дори по-непоколебимо биха отказали помощта.

Една от причините, поради която гледаме толкова критично на зависимостта, е патриархалното общество, в което живеем. В нашата култура това да сме зависими и да имаме нужда от помощ се счита за женска черта, докато независимостта е суверенитет на мъжете. Нашите митове са за смели сърца, които изкачват планини, преплуват морета, заселват земи, строят домовете си и проправят свой собствен път. От тази гледна точка това да зависиш от някого се смята за опасно отдалечаване от сигурната основа на самостоятелността.

Изследвания свързват прекомерната зависимост (в смисъл на нужда от друг/и) с депресия, алкохолизъм, хранителни разстройства, тревожни разстройства и психосоматични заболявания. Вярно е, че много хора страдат от това, че са зависими от другите, включително и в техните връзки, и не е изненада, че тези хора ще имат доста проблеми в психологичен и емоционален план. Въпреки това, ние сме склонни да разглеждаме трудностите, които са в следствие на прекомерната зависимост, но не и тези, в следствие на прекомерната самостоятелност или нарушената способност да сме балансирани в тази посока. Като че ли страдаме от липса на достатъчно разбиране за това каква е зрялата зависимост във връзката ни с другите и каква е ценността, която стои зад това.

Психолозите предполагат, че капацитетът за наистина зряла независимост зависи от способността за зряла зависимост (Guntrip, 1969). Независимост, която не лежи на зряла зависимост, е само псевдо-независимост, по-скоро патологична самостоятелност. Когато децата са малки, родителите им се стремят да са възможно най-достъпни за тях. Когато плачат, ги държат, когато са гладни, ги хранят. Повечето родители не са твърде загрижени за това, че децата им са „много зависими“ от тях. В процеса на порастване родителите започват да правят разлика между това с кое децата им могат да се справят сами според възрастта им и за кое имат нужда от помощ. Когато преценят, че децата вече имат знания и умения, ги оставят, а  предлагат помощта си, само когато те наистина имат нужда от нея. По този начин насърчават по-самостоятелното им функциониране.

Налице е забележително подобен процес, който се случва в повечето отношения на възрастните. Когато двойките се събират, често има период на взаимна, интензивна взаимозависимост. Животът и на двамата се променя. Влюбените искат непрекъснато да бъдат заедно и почти през цялото време мислят един за друг. Отделянето изглежда заплашително, независимо дали става въпрос за физическо разделяне или когато започнат да осъзнават, че партньорът им има собствени мисли, чувства, преживявани и интереси, а понякога дори се радва да прекарва време без тях. За повечето двойки интензивната взаимна зависимост става много ограничаваща с времето и не може да бъде поддържана дълго. Постепенно повечето двойки излизат от този етап и намират пътя си към по-зряла независимост, която запазва част от интензивността на тяхната първоначална зависимост, като интегрира повече пространство, за да бъде всеки от двамата независим човек с независим живот. Някои двойки се борят с този преход и остават в заплетена връзка, в която и двете страни се чувстват неудовлетворени.

По редица причини – някои от тях психологически, а други социално-политически, по-често жените в хетеросексуални отношения имат трудности в това да се откажат от сигурността на взаимната зависимост и да се впуснат в следващия етап на зрялата независимост в отношенията. Мъжете, от друга страна, по-често с борят с това да си позволят взаимозависимост, която прави интимността възможна. Проблемът е, че взаимната зависимост е едно от изискванията за интимност. Когато мъжете се преструват, че са самостоятелни, не се нуждаят от нищо и от никого, това не дава на партньорите им място, в което да се чувстват свързани с тях. Да си позволиш да си уязвим пред друг човек е това, което прави интимността възможна. Колкото повече мъжете се борят с това да бъдат уязвими и да се свържат с партньорките си, толкова по-несигурни и зависими стават жените им. Мъжката борба със зависимостта е това, което прави жените да изглеждат обсебени.

Някои мъже могат да си позволят да бъдат зависими, само когато са болни, което им дава извинение да оставят някой друг да се грижи за тях, дори и да могат да го направят сами. Те обаче пропускат и едно от най-големите житейски преживявания – да се предадат на сладката регресия на зависимостта, която включва назоваване с имена на домашни любимци и сладки животинки, гушкане, спане в ръцете на любимия човек или просто да имаш възможност да поговориш с някого, когато имаш нужда от това. Много мъже са склонни да признаят, че макар и да могат да се справят сами, светът им несъмнено е по-добър заради съпругата/партньорката им и че се нуждаят от нея, за да бъдат по-добра версия на себе си и за да бъде животът им по-ценен. 

Източник: https://www.psychologytoday.com/us/blog/fear-intimacy/201901/men-s-fears-dependency-in-relationships

Please follow and like us:
error0

За родителите на зависими хора – част 2

Продължение по темата „Как да помагаме на нашите зависими деца (без да поощряваме проблема) и как можете да помогнете на себе си“.

Първа част на публикацията можете да прочетете тук.

***

зависими

Как можете да си помогнете в тази ситуация? Като се опитвате да поддържате критичност към това дали поощрявате негативното поведение на детето си. Бихте могли да разсъдите внимателно над следните въпроси:

  • Детето ви държи ли се така, сякаш му дължите неща, които преди с удоволствие сте му давали? (Например привилегии по отношение на шофиране, подаръци, пари за наем или пък привилегии у дома).
  • Струва ли ви се, че съпровождате пълнолетното си дете, докато то преживява криза след криза?
  • Налага ли се да жертвате твърде много, за да отговорите на нуждите му?
  • Страхувате ли се от това да нараните детето си?
  • Чувствате ли се обременен, използван, огорчен или просто изхабен цялостно?

Поощрявайте детето си да живее в собствената си кожа – кожа, която също „участва в залога“, така да се каже.  

Напускането или завършването на училището би трябвало да бележи навлизането на детето ви в света на „зрелите“ хора. Необходимо е да добие в по-голяма степен усещането, че „собствената му кожа е част от залога“, така че да се старае да бъде самостоятелен в по-голяма степен. Това не значи, че трябва да ги изхвърлите на улицата. По-скоро, детето ви трябва да си състави планове и цели, които биха го направили независим човек.

Понякога човек преживява кризи, които могат да го върнат назад в известен смисъл. Може да става въпрос за тежка раздяла с интимен партньор, проблеми в университета или влошено здраве. Допустимо е детето ви да разчита на вас, стига да има план за това как да си възвърне независимостта.

Опитайте се да не бъдете конфронтационно настроени в опитите си да насърчите детето си да бъде по-независимо. Целта е да бъдете подкрепящи и разбиращи и да сте готови да сътрудничите. Бъдете спокойни, твърди, неконтролиращи в отношението си, когато изразявате очакванията си, за да мотивирате детето си да бъде независимо по здравословен начин.

зависими

Можете да опитате някои от следните стъпки:

  1. Окуражавайте работещите си деца да допринасят за семейния бюджет. Могат например да плащат символичен наем за стаята си, както и да поемат част от разходите за домакинството.
  2. Не раздавайте пари, без да преценявате ситуацията. Дали ще им давате пари за харчене трябва да зависи от усилията им да бъдат независими.
  3. Разработете си стратегии, които можете да използвате, ако ви изненадат. Договорете се например да не давате отговор веднага – поне до следващата сутрин или 24 часа. Например, следващия път, когато получите спешно обаждане от детето си, което иска пари, можете да отговорите: „Ще трябва да говоря с баща ти“ или „Ще трябва да си помисля“. Това ще ви даде време да разсъдите трезво, както и шанс да поговорите за това предварително с партньора си. Също така това ще покаже на детето ви, че вие и партньорът ви оставате стабилни и единни.
  4. Достигнете до съгласие какъв е максимумът от време, който детето ви може да прекара при вас.
  5. Ако можете да си го позволите, можете да помогнете като платите началните разходи около това детето ви да се нанесе в нова квартира.
  6. Договорете се за това вашият финансов принос към наема на детето ви постепенно да намалява. Целта е в крайна сметка то да бъде напълно независимо.
  7. Не забравяйте, че винаги имате правото да кажете: „Промених решението си“.
  8. Поставете времеви граници за това колко време прекарвате в помощ на пълнолетното си дете и начина, по който разрешава кризите и предизвикателствата. Насърчавайте неговото усилие да реши проблема – например като питате: „Какви са твоите идеи?“
  9. Не забравяйте – не сте в състезание по популярност. Трябва да приемете, че в определена ситуация детето ви може да реагира отхвърлящо. Най-вероятно ще размисли по-късно.
  10. Посещавайте групи за взаимопомощ. Давайте пари на зависимото си пълнолетно дете, само ако е свързано с лечението му.
***

Автор: Джефри Бърнстейн

Източник: https://www.psychologytoday.com/us/blog/liking-the-child-you-love/201411/stop-enabling-your-addicted-adult-child

Please follow and like us:
error0

За родителите на зависими хора

Миналата седмица публикувахме статия за това как всъщност понякога вместо да помагаме за решаването, ние поддържаме проблема на близките ни зависими. Още малко по темата с една различна, но и в същото време сходна гледна точка.

Автор: Джефри Бърнстейн

зависими

“Твърдата“ любов е труден, но ценен урок за научаване

Джино, възрастен мой клиент (Джино е псевдоним), дойде на една от консултациите ни много гневен и напрегнат. Разказа ми, че наскоро неговият син, пълнолетен човек с проблемна употреба на наркотици, му се е обадил. По принцип обажданията са за сметка на Джино. Това се е случило в почивния му ден, когато е имал нужда да разпусне, както той споделя. Но решава да му вдигне – „Все пак това е синът ми и аз го обичам.“ Докато слушал завалените обяснения на сина си, през ума му минавали всякакви негативни мисли, като „Какво, за Бога, пак се е случило?“. След това изпитал вина за това, че подхожда негативно и подозрително.

Синът на Джино се оплаквал в продължение на 20 минути от бившия си шеф, наричал го с обидни думи. Споделил му и че все още не може да си намери друга работа. Споменал, че пуши по-малко трева отпреди, но нямал пари, за да си плати наема. Джино му споделил, че в момента и той има финансови затруднения, на което синът му отвърнал: „Да, татко, все тая – не се притеснявай за мен.“

Джино се почувствал толкова объркан в тази ситуация, че му се струвало така, сякаш стаята буквално се върти. Изумен се чул да казва, като че ли отстрани: „Добре, само този път“. Той самият обаче осъзнавал, че в думите му липсва убедителност, повтаряни безчетно и преди това. Така че със смесени чувства Джино отишъл до квартирата на сина си, за да му „заеме“ парите за наема. Както обичайно, синът му го посрещнал с широка, харизматична усмивка и обещавал да му върне парите. Джино обаче знаел, че това няма да се случи. По пътя към дома клиентът ми си мислел как този хаос е разрушителен (все пак детето му е само на 29) и се питал дали някога синът му ще бъде самостоятелен.

***

Този сценарий звучи ли ви познат? Чувствате ли се притеснен и „презалят“ от нуждите на Вашето пълнолетно дете със зависимост? Логиката бива ли изместена от емоционалната болка?

Поощрявате ли го да употребява?

Поощряването в този случай се разбира като поправяне на проблемите на другите по начин, който пречи на израстването им и поемането на отговорност. Намирате ли се в такава динамика с вече зрялото си дете? Ако например той реши да си купи нова аудио система за колата, вместо да си плати наема, последствията са, че ще остане без квартира. Поощрителят ще се намеси и ще се погрижи за последствията. По този начин той лишава порасналото си дете от причини или възможност да научи един ценен урок.

Как да помогнете, без да поощрявате

зависими

Помощта, която оказвате на Вашето дете, превръща ли се в нездравословен модел на отношения? Ако се опитвате да го „спасявате“ всеки път, когато се забърка в неприятности, всъщност влошавате нещата в дългосрочен план. Трудно ли ви е да поставите граница между това да подпомогнете автономността му и да го „измъквате“ всеки път? Всеки родител трябва да бъде внимателен и да размишлява как да помогне на детето си, без да го поощрява.

Хора със зависимости, които остават свръх-зависими от родителите си (въпреки че са пълнолетни), често биват „поощрявани“ от тях. Може би тази динамика се дължи на факта, че родителите несъзнавано имат потребността да са нужни. Да поставите граници на пълнолетното Ви дете понякога може да е най-доброто, което можете да направите за него. Много е трудно да заявиш: „Аз съм тук, за да те изслушам – това мога да направя за теб в момента“. Или: „Знам, че искаш помощ, но е по-добре да я получиш от професионалист, анонимни сбирки. Ще се чувстваш по-щастлив и горд със себе си, ако потърсиш помощ сам.“

Може да имате 35-годишна дъщеря, която неспирно ви иска пари или 25-годишен син, който не може да се задържи на работа. Независимо каква е ситуацията, когато пълнолетните ви зависими деца се държат незряло, това е стресиращо. Чувал съм много тъжни истории в кабинета си – семейства, в които децата все още зависят твърде много от родителите си, въпреки че са пълнолетни (в един от случаите ставаше дума за човек на 44 години!). Може да бъде много трудно за родителите на такива „деца“ да им поставят граници. Често те се чувстват изтощени и емоционално изчерпани. Искат детето им да бъде щастливо и самостоятелно, но в същото време се страхуват, че не правят достатъчно за него. Със сигурност това не е лесна ситуация!

В някои случаи тези деца имат сериозни проблеми с психичното здраве, в добавка към зависимостта, като депресия или тревожност. Терапевтичното лечение обаче не е взаимоизключващо се с това този човек да допринася за възстановяването си по всеки възможен начин. За жалост, твърде често ставам свидетел на това как родителите се „втурват“ да спасяват детето си при всеки повод. Може това да ви кара да се чувствате по-добре за себе си като родители, но така давате (не)гласното послание на децата си: „Не си достатъчно компетентен да се справиш сам“.

Как можете да си помогнете в тази ситуация?

***

Продължение

Източник: https://www.psychologytoday.com/us/blog/liking-the-child-you-love/201411/stop-enabling-your-addicted-adult-child

Please follow and like us:
error0