Новата учебна година и психичното здраве на детето

Пет неща, които родителите трябва да знаят за връщането в училище и психичното здраве

Отново идва този момент от годината, който родителите обичат, но и от който се плашат. Тъй като наближава започването на новата учебна година, е важно да обръщате внимание на психичното здраве на детето си толкова, колкото и на физическото му здраве. Като родител на три деца съм виждала колко важно е да проследявате психичното здраве на семейството си по време на тази промяна. Кибертормозът, суицидността и самонараняването са само някои от темите, които предизвикват безпокойство у родителите с началото на учебната година, а употребата на вещества може да е свързана с всички тези проблеми.

Ето някои от нещата, които трябва да знаете за връщането в училище и психичното здраве:

Бъдете наясно, че промяната може да е трудна във всяка възраст.

Някои младежи се справят много добре с промяната, но други тя може да постави в сложна ситуация. Наблюдавайте за знаци на дистрес у децата си, когато преминават в следващ клас, започват нов спорт или сменят приятелския кръг. Можете да им помогнете да управляват стреса си като следите за промени в настроението, в обичайния режим на сън и будуване и наблюдавате за знаци на изолация.

Тъй като употребата на вещества може да бъде отдушник за много деца, можете да насърчавате здравословни начини за справяне като придържането към балансиран режим, който включва физически упражнения, пълноценно хранене и достатъчно сън. Също така помагайте на детето си да остане в позитивна социална среда и да си създаде здравословни начини за управление на стреса.

Запознайте се със знаците за често срещани психични заболявания.

Най-честите психични заболявания при младежите са тревожните разстройства, разстройството с дефицит на внимание и хиперактивност и депресията. Ако се притеснявате, че детето ви може да страда от психично разстройство, консултацията със специалист, който може да направи оценка на случая, ще ви помогне.

Основните симптоми, с които трябва да сте запознати, включват лошо или променено справяне в училище, постоянно отегчение, чести физически оплаквания като главоболие и болки в стомаха, проблеми със съня, нощно напикаване и дори агресивно поведение. Можете да научите повече за връзката между психичното здраве и употребата на вещества при тийнейджъри и млади пълнолетни от Ръководството за съпътстващи разстройства (на английски език).

Научете как да започвате разговор относно психичното здраве.

Да разберете как да разговаряте за психичното здраве – точно както и за употребата на вещества – вероятно е едно от най-важните неща, които ще направите като родител. Когато започвате тези разговори, е важно да проявявате емпатия и да изразявате загриженост. Най-добре е да избягвате език, свързан със специфично разстройство, а вместо това използвате неконкретен език, като например „Тревожа се за теб“, „До теб съм“ или „Може ли да поговорим за това, което се случва с теб?“. Вие искате детето ви да знае, че сте до него при всяка една стъпка. Внимателният подход може да помогне много за изграждането на доверие помежду ви, така че детето ви да бъде по-склонно да разговаря с вас по чувствителни въпроси.

психичното здраве

Разберете какво означава тормозът и как можете да помогнете.

Тормозът може да приеме различни форми и може да включва множество различни действия. Важно е да знаете, че тормозът съществува в непрекъсната последователност – от неуместни шеги и подигравки чак до физическо насилие. Обичайно е за младежите да изпитват срам, ако са подложени на тормоз, и като следствие може да не споделят винаги с вас какво им се случва. Затова е по-важно от всякога да сте винаги отворени за разговор с детето си. Направете с него план, по който двамата да работите активно. Този план може да включва кой какво ще прави за справянето със ситуацията в зависимост от тежестта на тормоза. Важно е обаче да не обещавате да пазите тормоза в тайна – сигурността на детето ви е в риск и намесата на родител или учител почти винаги е необходима.

Тормозът може да има дългосрочно психологическо и психосоциално въздействие както върху извършващия го, така и върху жертвата, затова е толкова важно да има навременна намеса. Когато става въпрос за психичното здраве на жертвите, има силна връзка между тормоза и депресията, както и между тормоза и употребата на вещества. Хората, причиняващи тормоз, също са в повишен риск от употреба на вещества и от проблеми с правосъдието.

Когато става дума за психичното здраве на детето ви и за употребата му на вещества, е добре да потърсите помощ.

Дори за възрастните може да е трудно да приемат, че психичното ни здраве е също толкова важно, колкото и физическото, но помощта е налична. Разговорите за психичното здраве трябва да бъдат нормална част от всекидневната комуникация – също както бихте споделили за обикновена настинка или алергия. Една простичка първа стъпка за намаляване на стигмата е да се образовате за знаците и симптомите, свързани с психичното здраве.

Макар подобни материали да не са достъпни на български език в интернет пространството, можете да проверите онлайн библиотеката на Psych Hub, в която има над 100 кратки, безплатни филмчета за психичното здраве, употребата на вещества и превенцията на самоубийствата, като има отделна библиотека, посветена на младежки теми.

Полезна информация можете да намерите в развиващата се платформа за психично здраве „Кожа“. От сайта на Асоциация „Родители“ можете да изтеглите техните наръчници за родители, както и да се свържете с тях, за да получите съвети по отношение на вашето дете и взаимоотношенията ви с училището.

За консултация относно психичното здраве на детето ви и употребата му на алкохол и/или наркотици потърсете психолог, специализиран в работата с деца и юноши, или програма за рехабилитация на употребяващи и зависими непълнолетни. При нужда от медикаментозно лечение се обърнете към детски психиатър.

Източник (с някои редакции от наша страна)

Please follow and like us:
error0

Зависимостта и осем важни факта за нея

Осем факта за зависимостта, за които хората обикновено грешат

Съществуват голяма стигма и неразбиране по отношение на зависимостта, лечението и възстановяването. Но вие никога не трябва да позволявате на осъждането от страна на обществото да застава на пътя ви, когато търсите помощ за своето дете, от която то се нуждае и която заслужава. Ето осем факта, които е добре да знаете, за да сте по-подготвени да помогнете на детето си.

Факт 1: Употребата на вещества (алкохол и наркотици) променя мозъка, което може да направи употребата им компулсивна (натрапчива, с усещане за принуда).

Един юноша може да започне започне да употребява наркотици от време на време или лекар може да му предпише психоактивно лекарство. С течение на времето продължителната употреба променя връзките в мозъка така, че той започва компулсивно да търси вещества независимо от негативните последствия. При употребата на опиоиди на човек може в началото да му харесва еуфорията, но много скоро наркотикът става необходим с единствената цел употребяващия да се чувства „нормален“ и да не страда от абстиненция.

Факт 2: Не е реалистично да очаквате от вашето дете да спре просто така и без никаква помощ.

Промяната на поведението, свързано с употреба на вещества, е процес. В началото вашето дете може да не смята, че има проблем. След това то може да осъзнае, че има проблем, но да изпитва противоречия относно решаването му. После то трябва да разбере как да се справи с него и да предприеме стъпки в по-здравословна посока. Това включва намирането на професионална помощ, смяната на приятелите, придобиването на умения да отказва, когато му предлагат вещества, и много повече.

Факт 3: Да се намесите рано е по-ефективно от това да чакате детето ви да „стигне дъното“.

Тъй като поведенческата промяна е процес, вместо да оставяте сина си или дъщеря си да стигнат до дъното, е важно да помогнете веднага. Освен това е много по-лесно да помогнете на някой, който още е ангажиран с училище или работа, има социална подкрепа и се интересува от спорт и хобита. С други думи, детето ви има структура, цели и социални връзки – скелето, необходимо за добър резултат.

Факт 4: Детето ви може да е амбивалентно (да изпитва противоречия) относно лечението, но последното все пак може да е ефективно.

Макар някои да посрещат добре възможността за лечение, повечето хора няма да са напълно сигурни относно спирането на употребата. Проучвания показват, че тези, които постъпват в програми за лечение на зависимости под натиск от страна на близките, които ги обичат, се справят сравнително добре, независимо от първоначалната причина да потърсят лечение.

зависимостта

Факт 5: Рецидивът се случва често и представлява възможност за учене.

Рецидивът не означава, че лечението не е свършило работа. Както е при много други хронични заболявания, много от зависимите правят по един или повече рецидива (връщат се към употребата) преди да постигнат дългосрочно възстановяване. Рецидивите се случват и когато човекът се справя добре, и когато му е трудно. Те могат да служат като възможност за учене – да се установят нещата, довели до рецидив, и да се намери начин за справяне с тях в бъдеще.

Факт 6: Позитивното поведение и уменията за общуване са по-ефективни от наказанието.

Зависимостта е заболяване на мозъка и се нуждае от семейна подкрепа, както е и при другите хронични заболявания. Засрамването, незаинтересоваността и наказанията често водят до нежелани резултати, като децата потъват още повече в рискова употреба на вещества и изолация. Това, което работи, са поведенията на засилване на позитивното, намирането на здравословни дейности, които се конкурират с употребата на вещества, и оставянето на детето да понесе естествените последствия. В съчетание с емпатия и съчувствие този подход е научно доказан начин, който помага на родителите да променят употребата на вещества на децата им.

Факт 7: Намирането на ефективен подход за лечение може да означава проучване на различни психиатри, психолози и програми, преди да откриете подходящия начин.

Най-добрите програми ще предложат задълбочена оценка на детето ви, направена от квалифициран професионалист, обучен да работи в областта на зависимостите и психичното здраве. Той ще изработи индивидуален терапевтичен план и ще съчетае методи, с които да адресира специфичните нужди на вашето дете. Но не се обезкуражавайте, ако първата проучена от вас програма не се окаже подходяща – продължете да изследвате други възможности.

Факт 8: Много хора, страдащи от зависимост към вещества, се нуждаят от дългосрочно и/или повтарящо се лечение.

Тъй като при зависимостта може да има рецидиви, преминаването през само едно лечение може да се окаже недостатъчно, за да остане вашето дете чисто. Всеки лечебен епизод позволява на детето ви да спре употребата на вещества за някакъв период от време, докато се учи на нови умения за справяне, но това може да отнеме време. Запознайте се с наличните възможности за лечение, така че да можете да направите най-добрия избор за пътя на детето ви към възстановяване.

Източник

Please follow and like us:
error0

С какво можете да помогнете на ваш близък?

Как да помогнете на близък, за когото смятате, че пие твърде много

За много от нас употребата на алкохол е основна част от общуването с приятели или почивката след работа, което означава, че често забравяме, че алкохолът е потенциално инвалидизиращ наркотик.

„Макар пиенето понякога да ни доставя удоволствие, ако сме честни със себе си, изглежда, че алкохолът играе много по-централна роля в живота ни, отколкото на много от нас се харесва“, казва Марк Лийшън от Alcohol Change.

„Той се рекламира много и е общодостъпен – в барове, ресторанти, хотели, супермаркети, магазинчета и бензиностанции – и става все по-евтин. Понякога ни се струва по-лесно да приемем предложението за питие, отколкото да откажем, и е твърде лесно да си създадем лоши навици.“

Тази вкоренена социална приемливост може да попречи на някои хора да разберат кога алкохолната им консумация става опасна, но също така може да създаде проблеми и на близките им.

Ако смятате, че ваш приятел или член на семейството пие твърде много, как подхождате към проблема, без да ви кажат, че прекалявате с реакцията си?

Според Лийшън, ако не сте сигурни дали вашият близък злоупотребява с алкохол или просто си прекарва добре, първата ви стъпка трябва да бъде да се вгледате в поведението му и да видите дали разпознавате някои от ключовите знаци за зависимост.

близък

„Те включват започване на пиенето по-рано през деня и забележими стрес или тревожност, когато са минали няколко часа след последното му питие“, казва той.

„Ефектите от неговото пиене също стават забележими – например по-силен махмурлук, пропускане на срещи и чести избухвания.“

Ейми подчертава, че вашият близък може да не отговаря на стереотипа за алкохолик. Нейната сестра, Карис, е починала на 28 г. заради непоправимото увреждане, което алкохолът е причинил на тялото ѝ.

„Сестра ми беше на 21 г., завършила университет, когато за първи път се разболя“, казва тя.

„Седем години семейството ни се бореше да осигури помощта на Карис, от която тя се нуждаеше, за да победи зависимостта си. На много хора, включително на медицински професионалисти, им беше трудно да приемат, че Карис е алкохолик и често предполагаха, че преувеличаваме тежестта на нейната зависимост.“

„Карис не изглеждаше като алкохолик. Тя беше руса и синеока жена в началото на двайсетте. Имаше висше образование, дом и любящо и подкрепящо семейство – тя не отговаряше на представата.“

Имайки предвид това, когато обмисляте дали вашият близък злоупотребява с алкохол или не, най-важното нещо може да бъде да забравите всички предубеждения, които имате за алкохолната зависимост. Ако разпознаете притеснителна промяна в поведението му, имате пълното право да повдигнете въпроса за нея.

Лийшън казва, че вероятно ще ви бъде неприятно и неудобно да обсъждате темата с пиенето на вашия близък и изкушението да заговорите за проблема, когато сте ядосани и разстроени, е напълно разбираемо.

„Но очевидно е по-добре да говорите по този въпрос, когато сте спокойни, а близкият ви не е пил“, казва той.

„Опитайте се да бъдете честни за своите чувства, но също и деликатни – например, избягвайте епитети, които носят стигма, като „алкохолик“ или „пияница“.“

„Говорете за неговата връзка с алкохола и последствията от пиенето му, но се опитайте да избягвате остра критика. Използвайте позитивен език, като например подчертавате ползите, които близкият ви ще има, когато намали пиенето.“

близък

Предприемането на практически стъпки, като например да ограничите наличието на алкохол вкъщи или да общувате на места, които не са центрирани около алкохола, може да помогне на близкия ви, но според Лийшън е важно също да приемете, че само толкова можете да направите.

„Естествена реакция е да искате да направите всичко, което можете, за да помогнете на някого да намали пиенето или напълно да го спре, включително да опитвате да скриете алкохола от пиещия“, казва той.

„Важно е обаче да помните, че вие не сте отговорни за пиенето на близкия ви човек, нито можете да го контролирате.“

„Вие не сте причината, поради която той пие, и в края на краищата зависи от него да поеме отговорността за поведението си и да потърси професионална помощ.“

Когато се опитвате да помогнете на своя близък да намали или спре пиенето, е важно също да разберете, че това може да повлияе върху собственото ви благополучие.

Това е нещо, което Сю знае от първа ръка. Нейният син е трезвен от 18 месеца, но тя казва, че когато пиенето му е било в най-лошата фаза, тя е „ударила дъното“.

„Аз нямах живот. Бях стресирана, постоянно тревожна, лишена от сън. Животът със зависим бавно ме убиваше“, казва тя.

„Всичко се въртеше около сина ми и неговото пиене. Бях на лекарства, но нищо не помагаше. Живеех в страх всеки ден, чудейки се дали това ще е денят, в който ще го намеря мъртъв. Не излизах навън, защото се ужасявах от това, което можех да заваря после.“

„Като негова майка чувствах, че съм се провалила, че всичко е по моя вина, че съм го предала. Не можех да видя светлина в края на тунела. Никаква надежда нещата някога да се променят. Не исках повече да живея, за да се боря.“

За щастие Сю и нейният син успяват да намерят професионална помощ. Организациите, предоставящи услуги за зависими, могат да насочат вашия близък към място за помощ, но вие също можете да се възползвате от подкрепа за себе си.

Източник

Please follow and like us:
error0

Житейски умения и възстановяване от зависимост

11 житейски умения, които могат да помогнат на детето ви, докато се възстановява от зависимост – продължение

Когато синът ви или дъщеря ви се лекуват от зависимост, основните неща, които научават, са техники за поддържане на ремисията и как да правят конструктивни избори. Индивидуалната и груповата терапия са подходящи при зависимост, но е също толкова важно лечението да включва житейски умения.

В първата част от статията писахме за грижата за себе си, развитието на здравословни навици, управлението на времето, създаването на рутина, образованието и подкрепата за започване на работа и управлението на бюджет. Сега продължаваме нататък с още житейски умения, които могат да помогнат на сина ви или дъщеря ви да развият по-здравословен начин на живот.

Социални умения

Социалният кръг, който е имало детето ви, преди да започне лечение, вероятно се е състоял от хора, с които тя или той са употребявали вещества. Затова е важно синът или дъщеря ви да намерят нови хора или да възстановят връзките си със стари приятели, които водят по-здрав начин на живот. Това може да е истинско предизвикателство, особено ако вашето дете страда от социална тревожност. Един от нашите инструктори, работещ с родители, казва, че нейният син се оплаквал, че единственият известен за него начин за създаване на приятелства бил да попита новия човек дали иска да изпушат джойнт.

Изграждането на социални умения може да подобри самочувствието и да развие способността на детето ви да се чувства по-сигурно относно мястото му в света, както и да изгради система и общност за подкрепа, които да му помогнат да поддържа възстановяването си. Намирането на начини за свързване с другите чрез спорт, хобита, работа или учене и участието в групи за подкрепа, които предлагат дейности след края на срещата, могат да помогнат на детето ви. Индивидуалното консултиране също може да е от помощ за изграждането на умения.

Управление на приема на лекарства

В случаите, в които има съпътстващи психиатрични заболявания или медикаментозно-асистирано лечение на алкохолна или опиоидна зависимост, управлението на приема на лекарства е съществено за по-безпроблемното възстановяване. Спазването на часовете при лекаря, предписващ лекарствата, навременното осигуряване на медикаментите и приемането им по начина, по който са предписани, ще помогнат на детето ви да поддържа безопасна и отговорна връзка  с лекарствата. Някои млади хора използват телефонни приложения, за да си напомнят да взимат медикаментите си, докато други използват кутийка за таблетките за деня.

Управление на емоциите

Много млади хора употребяват вещества, за да се справят с емоциите си или за да избягат от тях, затова във възстановяването е важно да се научат да ги управляват, без просто да се опитват да маскират симптомите. Усвояването на техники за самоконтрол за емоциите, като например да се научат да ги идентифицират и назовават, когато се появят, дишане и други техники за успокоение или медитация, може да е едно от най-важните житейски умения за постигане на здраве и щастие по време на възстановяването.

Някои хора използват приложения за емоционална интелигентност, които им помагат да разберат гамата си от емоции, какво ги предизвиква и кои са ефективните стратегии за управлението им. Младежите могат също да имат полза от консултиране с психолог, за да развият още уменията, свързани с управлението на емоции.

Управление на стреса

Също както управлението на емоциите, управлението на стреса е ключов компонент за обезпечаването на стабилно възстановяване на вашето дете и за предотвратяването на рецидив. Стресът може да бъде подбудител за нездрави поведения, така че е важно вашето дете да се научи как да се справя с него и да определи кое работи най-добре – няколко дълбоки вдишвания, разходка навън, обаждане на доверен човек, отиване на група за подкрепа и така нататък – за намаляване на стреса в дадения момент.

В някои случаи това може да означава оттеглянето от някои ангажименти, ако е възможно, за да може детето ви да се фокусира върху възстановяването си. Това може да включва намаляване на учебната тежест, на работните часове или намиране на по-малко стресираща работа. Определени взаимоотношения могат да причинят значително количество стрес на някои хора, така че е добре синът ви или дъщеря ви да преценят колко време прекарват в компанията на познати, взаимоотношенията с които са трудни.

житейски умения

Поставяне на цели за бъдещето

Да се намира детето ви във възстановяване е голямо постижение и поддържането му е променящо живота начинание. Докато времето напредва и поддържането на възстановяването става по-лесно за вашето дете, способността му да гледа напред в бъдещето и да си поставя други цели става важна за неговите израстване и собствена ефективност. Как му изглежда на детето ви следващият месец? Какви нови дейности би искало то да опита? Иска ли да учи нещо ново? Да опита нещо ново? Да живее самостоятелно? Да пътува? Да започне или завърши висше образование? Да насърчавате нови дейности и нови цели за постигане още повече подобрява новия живот, който детето ви строи без употреба на вещества.

Преди да изпратите детето си на лечение, особено ако е в дългосрочна резидентна програма (терапевтична общност), попитайте дали там предлагат обучение в житейски умения и какво включва то. Ако детето ви вече е завършило лечението си, помислете за това да направите оценка на начина, по който синът ви или дъщеря ви се справят в описаните области и от какъв вид помощ той или тя биха могли да се нуждаят. Може да е разочароващо, когато детето ви изостава в развитието на умения, но като негов най-важен поддръжник вие бихте могли да му помогнете да успее в тези области и да живее по-възнаграждаващ и пълноценен живот.

Източник

Please follow and like us:
error0

5 навика, които мога да отблъснат партньора ви

Честотата на тези поведения всъщност е това, което е от значение

Когато единият от двойката започне да се оттегля емоционално, това може да е в отговор на другия партньор, който развива проблематично поведение. Някои поведения са обичайни и управляеми, когато се случват рядко. Но когато станат навик, те могат да преминат от дразнещи към увреждащи връзката от гледна точка на удовлетвореност от отношенията и продължителност. Въпреки това, тъй като тези поведения са обичайни, човекът, който проявява проблематичното поведение, може да се окаже сляп за причинените от тях щети. Той може да възприеме емоционалната дистанция на партньора си, но да не прави връзка със собственото си поведение.

Ето пет навика, които вероятно ще отблъснат партньора ви и ще създадат емоционална дистанция:

  1. Твърде много критика

Златната пропорция в комуникацията с другите е 80% от това, което казвате, да е позитивно или неутрално, а само 20% да е критично или директивно. В някои двойки обаче тези пропорции са точно наобратно. Когато един член на двойката постоянно изказва малки (и не толкова малки) неудовлетворения и оплаквания, той може да бъде напълно деморализиращ за другия, който тогава започва да се чувства така, сякаш не може да прави нищо правилно и в резултат на това да започне да се оттегля емоционално.

  1. Липса на еднакви умения за водене на разговор в контекста на връзката

Когато един от членовете на двойката е далеч по-добър комуникатор за емоционални проблеми от другия, това му  дава несправедливо предимство по време на спорове и конфликти. Партньорът, който не комуникира добре или който не може да изрази мислите и чувствата си по най-добрия начин, е по-вероятно да не успее да се аргументира ясно, дори когато е в правото си. С течение на времето този партньор научава, че е безсмислено да се спори или да си предизвиква притеснения, защото никога няма да успее да спечели и затова спира да го прави и се оттегля.

  1. Липса на емпатия към емоционалния дистрес на партньора

Когато единият от двойката е в емоционален дистрес и когато партньорът му не успее да му покаже съчувствие, резултатът може да е опустошителен. Ние обикновено очакваме точно нашите партньори да са тези, на които да можем да разчитаме в трудни моменти и да получим от тях подкрепа и състрадание. И когато се случи така, че неколкократно не го получим, не е учудващо, че партньорът, който се чувства изоставен в трудностите си, също ще започне да се оттегля.

  1. Игнориране на важни теми и трудности за партньора

И ако твърде многото оплаквания могат да се окажат проблем, то ако игнорирате значимите такива за партньора ви, особено когато те се повтарят многократно, ще го накарате да се чувства отхвърлен и пренебрегнат. Един от най-често срещаните примери за такава динамика е свързана с неудовлетвореност от сексуалния живот или разочарование от липсата на интимност. Хората обикновено са склонни да говорят за това по един или друг начин, но ако не бъдат чути, в един момент започват да се чувстват отхвърлени или темата става твърде болезнена за тях, че да искат да я подхванат отново. Тогава вече може да е твърде късно.

  1. Зависимост към мобилни устройства и социални мрежи

Много от нас са зависими от мобилния си телефон и всякакви други екрани и им обръщаме много повече внимание, отколкото на партньора ни. Когато сте вторачени в телефона си по време на вечеря, докато гледате филм заедно, по средата на разговор или дори по време на интимност, това може да има драматичен ефект върху настроението, щастието и като цяло удовлетвореността от връзката ви с партньора.

Важно е да уточним, че всяко от тези поведения се среща във всички партньорски отношения. Проблемът се появява тогава, когато честотата им се увеличи и станат обичайни модели на взаимодействие в двойката. Тогава могат да нанесат значителни щети. Ако наблюдавате тези поведения във вашата връзка (или някое от тях) и се чудите дали вече не сте преминали някаква граница, най-добре обсъдете това с партньора си. Той е най-доброто ви огледало.

 

Статията е адаптация по: https://www.psychologytoday.com/intl/blog/the-squeaky-wheel/201905/5-habits-can-push-your-partner-away

Please follow and like us:
error0

Любовта към себе си – новата #RelationshipGoals

Здравословната връзка започва с теб

Какво означава да обичаш себе си? Изглежда, че това е сложна задача. Невинаги значи просто да си повтаряш, че се харесваш. Не е да се гледаш в огледалото и да си декларираш, че си щастлив с всяка част от теб – това не е реалистично. Да обичаш себе си означава да приемеш, че си комплексна личност, чиито нужди се променят и развиват ежедневно, и това е нещо красиво. Това е толкова сложно, колкото да откриеш щастието в себе си като личност, но крайната цел на здравословната връзка е именно това.

Да намериш и заобичаш себе си е да приемеш и върховете, и спадовете в живота си като нещо, от което се учиш. Възможността за себерефлексия е свързана със способността да се чувстваш комфортно насаме със себе си, освободен от срам и осъждане, работейки върху трудностите си – със своята несигурност и слаби страни – и осъзнавайки ценния принос, който можеш да предложиш на себе си и другите. Способността да намираш щастие и любов в себе си те прави по-уверен и самоуверен в любовта си към другите. Ние можем да бъдем добри за другите, единствено когато сме добри за себе си.

Ето шест неща, с които трябва да се справим, за да постигнем любов към себе си като нова #relationshipgoal:

  1.  Партньорите ти се отнасят към теб така, както те виждат, че ти самия се отнасяш към себе си. Кажи сбогом на безпомощността, несигурността и ревността. Ако обичаш себе си, ще се появиш в отношенията като силен, уверен и сигурен човек. Ще се чувстваш цялостен, което ще сложи край на необходимостта от външно валидиране. Ще обичаш от място, изпълнено от чувства, а не от място, където се усеща празнота, и ще разбираш по-добре нуждите си, което ще ти помогне да общуваш ефективно с партньора си. Когато наистина обичаш себе си, ще знаеш какви граници трябва да поставиш, с какво можеш да направиш компромис и кога да си тръгнеш. Ще присъстваш в отношенията като силен човек и здрав партньор.
  2.  Обичайки себе си, ще привличате по-здравословни връзки.  Когато наистина обичаш себе си, сменяш енергията си и започваш да привличаш по-добри партньори – хора, които са достойни за твоята обич. Помислете за това: подобното привлича подобно. Ако подхождате неуважително към себе си и се чувствате недостатъчни, ще се свързвате с хора, които се чувстват по сходен начин. Така има опасност да опитате да се възползвате един от друг. От друга страна, ако обичате себе си, ще привличате партньори, които имат същата нагласа.
  3.  Връзката трябва да бъде партньорство, а не зависимост.  Взаимозависимостта е почти невъзможна, когато имате уважение към себе си. Вие сте способни и достатъчно силни, за да застанете на два крака. Когато на партньорите липсва самолюбие, качеството на връзката става крехко и се появява недоверие. За да удовлетворите нуждите си, вие се вкопчвате в партньора си, за да успокои несигурността ви и да ви даде нужната сигурност. Проблемът на тази динамика е, че вие обричате партньора си на провал, тъй като той трудно би могъл да удовлетвори тези ви нереалистични очаквания.
  4.  Никой не може да ви направи щастлив по начина, по който вие можете да го направите. Това е истина: та кой ви познава по-добре от вас самия? Когато се упражнявате в това да си доставяте удоволствия, за вас ще е по-лесно да комуникирате  с партньора си как той може да допринесе за щастието ви. Когато окажете нежелан натиск на другите, като ги направите отговорни за нуждите ви и несигурността ви, това в крайна сметка е несправедливо и ще повреди отношенията ви. От друга страна вие можете така да се вманиачите да бъдете перфектните съпруг/съпруга/и др., че да забравите да обръщате внимание на собствените си потребности и желания. Ако станете твърде фокусиран в другия, накрая ще се уловите, че правите твърде много компромиси. Какво е решението тогава? Да бъдете себе си и да обичате себе си е началото. Знайте стойността си и не се страхувайте да се заявявате. С това, когото и да привлечете, бъдете сигурни, че той ще обича именно вас, а не компромисната версия, която му предлагате.
  5. Разберете и приемете, че няма как да очаквате другите да ви карат да сe чувствате обичани. Разчитането на това, че другият трябва да те кара да се чувстваш обичан, води до нездравословна връзка не само с другия, но и със себе си. Това е като да наливаш от празна чаша. Другият няма какво да направи за нас, ако ние не носим тази любов в себе си. Любовта е взаимообмен.
  6. Хората ще се отнасят към теб така, както виждат, че ти се отнасяш със себе си. Трябва да знаеш точно колко струваш. Трябва да знаеш как искаш да се отнасят към теб и да не се задоволяваш с по-малко. През демонстрацията на любов и уважение към себе си, задаваш тона, по който другите ще влязат в отношения с теб. Казано по-просто, когато се отнасяте към себе си с любов, състрадание, прошка и уважение, вашите значими други ще ви третират по същия начин.

„И заживели щастливо“ е възможен край, но той започва с теб.

В заключение можем да обобщим, че обичта към себе си играе огромна роля в отношенията ни с другите. Когато промените нагласите си и започнете да приемате връзката си със себе си, като образец на връзките, които имате с другите, тогава отношенията ви ще процъфтяват. Не забравяйте, че връзката, която имате със себе си, е единствената за цял живот, така че защо да не я направите най-добрата?

 

Статията е адаптация по: https://www.psychologytoday.com/intl/blog/couples-thrive/201906/self-love-is-the-new-relationshipgoals

Please follow and like us:
error0

Когато семейството е без подкрепа

Първите хора, които се опитват да помогнат на един зависим човек, най-често са членовете на неговото семейство. Те са хората, които изнасят огромна тежест на гърба си и страдат не по-малко от самия зависим. Заради огромната стигма и неразбирането, с които се сблъскват постоянно, те много често остават без така необходимата им подкрепа. Представяме ви историята на Ейми-Бет.

Моята по-голяма сестра: историята на Ейми-Бет

Сестра ми беше 21-годишна дипломирана студентка, когато за първи път се разболя. Седем години по-късно, когато беше на 28, Карис почина заради непроправимите щети, които алкохолът бе нанесъл на тялото ѝ.

Израснахме в шумно и любящо семейство, заедно с по-големия и по-малкия ни брат. Учихме в местната Католическа гимназия и имахме много щастливо детство. Докато растеше, Карис беше болезнено срамежлива и въпреки че беше по-голяма от мен – макар и само с 13 месеца – винаги аз бях общителната и възприех ролята на по-голямата сестра.

Скоро след като през 2009 г. завърши счетоводство, дългосрочната връзка на Кари приключи и животът ѝ започна да се разпада. Семейството ни започна да забелязва тревожни промени в нейното поведение. Прибрах се от университета вкъщи за лятната ваканция и бях шокирана да видя промяната в сестра ми. В рамките на няколко седмици стана очевидно, че Карис пие всеки ден. След много убеждаване тя се съгласи да отиде при личния ни лекар, но щом се оказа там, тя отрече да има проблем с алкохола и просто обясни, че била разстроена заради раздялата с приятеля си. Лекарят успокои майка ми, че това най-вероятно е „фаза“ и Карис просто бе изпратена да си ходи с брошури и съвети.

Седем години се борихме като семейство да намерим за Карис помощта, от която се нуждаеше, за да победи зависимостта си. Много хора, включително медицински професионалисти, трудно приемаха, че Карис е алкохолик и често предполагаха, че ние преувеличаваме тежестта на нейната зависимост. Карис не „изглеждаше“ като алкохолик. Тя беше руса и синеока жена в началото на двайсетте. Имаше висше образование, дом и любящо и подкрепящо семейство – тя не отговаряше на представата.

След като почти три години неуморно се занимавахме с болестта на Карис сами, на нея ѝ предложиха първата програма за детоксификация. Но на този стадий зависимостта на Карис беше твърде силна и тя не беше склонна да се лекува. По време на седемгодишната битка Карис постъпи в няколко резидентни програми за детокс и в три резидентни рехабилитационни клиники. Посещението в болници се превърна в нещо рутинно за семейството ни.

Да се занимаваш с любим човек, който страда от зависимост, те поглъща изцяло. Аз постоянно чаках да звънне телефонът, за да ми кажат, че Карис е паднала или изчезнала, или е приета в болница – всичко това, докато се опитвах да водя нормален живот.

подкрепа

Това, което направи нещата още по-трудни, беше стигмата, която обгражда хората, зависими към алкохол, и която следваше Карис и семейството ни по време на болестта ѝ. Въпреки че сестра ми беше отчайващо болна, нямах чувството, че мога да споделя за болестта ѝ с хората около мен. Бързо научих, че ако говоря за това, хората нямаха търпение да съдят, което само правеше положението ни още по-трудно. Дори близките приятели не успяваха да разберат тежестта на ситуацията и аз се чувствах много самотна. Иска ми се да бяхме могли да потърсим подкрепа с увереността, че няма да бъдем съдени. Това щеше да направи най-трудните времена в живота ни малко по-лесни.

Приех, че много хора гледат на алкохолната зависимост като болест, която зависимият сам си е причинил. Това е напълно погрешно и в крайна сметка причината за една болест е без значение, когато вземем предвид въздействието ѝ върху членовете на семейството. Ние все още бяхме членове на семейството на човек в последен стадий на заболяването си. Все още трябваше да гледаме как нашата дъщеря, сестра и обичан човек се влошава пред очите ни. Единствената разлика за нас беше, че преминавахме през този процес без никакви съчувствие или подкрепа.

Източник

Please follow and like us:
error0

Как да разговаряте за марихуаната

Откъде да започнете? Какво да кажете? Между легализацията (макар все още не и в България), увеличаващата се нормализация в поп-културата и новите начини на употреба (в хранителни продукти, вапоризатори, концентрати) става все по-сложно да разговаряте за марихуаната със своите деца.

марихуаната

Започнете с по-добро разбиране за марихуаната и тийнейджърския мозък

Частите на юношеския мозък, които се развиват първи, са тези, които отговарят за физическата координация, емоциите и мотивацията. Но частта от мозъка, която контролира мисленето и импулсите – известна като префронтален кортекс, не се развива напълно преди 25-тата година.

Това е все едно другите части на мозъка да крещят, а префронталният кортекс още да не е съвсем готов да играе ролята на рефер. Това може да има забележими ефекти върху поведението, като:

  • трудно сдържане или контролиране на емоциите;
  • предпочитание за дейности, свързани със силно вълнение и малко усилие;
  • лоши планиране и преценка (например тийнейджърът рядко мисли за негативните последствия);
  • по-рисково, импулсивно поведение, включително експериментиране с наркотици и алкохол.

Така че по време на тийнейджърските и младежките си години детето ви е особено податливо на негативните ефекти от всяка употреба на наркотици, включително на марихуана. Доказателствата показват, че употребата на марихуана през тийнейджърските години потенциално може да понижи коефициента на интелигентност на човек и да попречи на други аспекти на функционирането и благополучието. Дори нередовната употреба на канабис може да въвлече тийнейджърите в рисково поведение, в ситуации на уязвимост и да доведе до правенето на лоши избори, докато детето е под влияние на веществото.

Подгответе се добре за разговора

Ако планирате да разговаряте за марихуаната или за употребата на други вещества, има няколко ключови неща, които помагат за провеждането на ефективен разговор:

  • Останете отворени към детето си. Когато то се чувства осъждано или порицавано, ще бъде по-малко възприемчиво към посланието. Опитайте се да показвате обективност и отвореност.
  • Поставете се на мястото на детето си. Как бихте предпочели да се обръщат към вас, когато разговаряте на трудна тема? Опитайте се да си спомните как сте се чувствали, когато сте били тийнейджъри.
  • Бъдете ясни относно целите си. Бъдете наясно какво искате да получите от разговора.
  • Бъдете спокойни. Ако подходите към разговора с гняв или паника, ще бъде по-трудно да постигнете целите си.
  • Бъдете позитивни. Ако подходите към ситуацията със срам, гняв или тактики на сплашване, това ще бъде контрапродуктивно. Стремете се да има любопитство, уважение и разбиране.
  • Не поучавайте. Това най-вероятно ще накара детето ви да се затвори, да откаже да ви слуша, да се ядоса или по-лошо.
  • Намерете удобна обстановка. Ако обявите събиране на масата вкъщи, това вероятно ще бъде посрещнато със съпротива, докато по-спонтанният, непринуден подход ще намали тревожността (включително вашата собствена).
  • Внимавайте с езика на тялото. Соченето с пръст и скръстените ръце са затворени жестове, докато краката, които не са кръстосани, и отпуснатата стойка са по-отворени.

марихуаната

Какво да кажа?

За съжаление, няма сценарий за разговор относно марихуаната, но има някои често срещани аргументи и въпроси, които е вероятно да чуете – както и предложения относно отговора ви.

Те казват: „Правя го само от време на време през уикендите, така че не е голяма работа.“
Вие можете да кажете: „Кое би го направило голяма работа за теб?“
Защо това работи: Това ги кара да се замислят за бъдещето и за това какви са техните граници. Ще научите кое е важно за него или нея. Ако употребата продължи и някои от тези граници бъдат преминати, можете да повдигнете този въпрос в по-късен момент.

Те казват: „Би ли предпочел/а да пия алкохол? Марихуаната е много по-безопасна.“
Вие можете да кажете: „Честно казано, не искам да правиш нищо, което може да ти навреди. Интересува ме защо мислиш, че марихуаната е по-безопасна от алкохола.“
Защо това работи: Това напомня на детето ви, че се грижите за неговото благополучие. Ако покажете искренно любопитство за техния мисловен процес, това ще им помогне да се отворят към вас.

В крайна сметка:

Ситуацията с наркотиците ще продължи да се променя с времето, но това, което ще остане без промяна, е нуждата от подкрепа и информация, когато отглеждате дете. Вие сте най-важното и най-мощното влияние в живота на детето си. Не забравяйте, че винаги можете да потърсите помощ от професионалист, когато ви е трудно да се справите сами.

Източник

Please follow and like us:
error0

Наркотиците и тийнейджърският мозък

Развитие на мозъка, поведение на тийнейджърите и наркотици

Има си причина тийнейджърите да се държат по начина, по който го правят. Разбирането за науката на мозъка, стояща зад тийнейджърското поведение, може да помогне на родителите да подготвят по-добре своите деца за това как да избягват наркотиците и алкохола.

Защо тийнейджърите се държат по начина, по който го правят?

Случвало ли ви се е някога да погледнете своето дете-тийнейджър и да се зачудите: „Защо правиш това?“

От промяна на настроенията до поемане на рискове „нормалното тийнейджърско поведение“ може да изглежда като всичко друго, но не и като нормално за родителите и другите възрастни. Изследване обаче разкрива, че моделите на развитие на мозъка през тези години на формиране играят значима роля в развитието на личността и действието на вашия тийнейджър. С други думи, има биологична причина тийнейджърите да се държат по начина, по който го правят.

Учените знаят, че на мозъка са му необходими 25 години, за да се развие напълно. В някаква степен може да разглеждате тийнейджърския мозък като мозък с помощни колела – той още не е способен да функционира на оптималното ниво, обичайно за възрастните. Мощен взрив от развитие настъпва през юношеството и този взрив може да обясни много от непредвидимото – и понякога рисково – поведение на тийнейджърите.

Тийнейджърският мозък и поведението, което предизвиква той

От ранното юношество до средата на 20-годишна възраст мозъкът се развива донякъде неравномерно – от задната част към предната. Това може да обясни милото чудато поведение на тийнейджърите, но също така ги прави склонни към поемане на рискове.

Частите на юношеския мозък, които се развиват първи, са тези, които контролират физическата активност, емоциите и мотивацията, и се намират в задната му част – съответно малкият мозък, амигдалата и прилежащото ядро (nucleus accumbens).

Но частта от мозъка, която контролира мисленето и импулсите – известна като префронтален кортекс – е в предната част на мозъка и следователно се развива последна. Тази част от мозъка не съзрява напълно чак до 25-та година.

Различното по време развитие на определени части от мозъка може да има забележими ефекти върху юношеското поведение. Може да сте забелязали някои от тези у вашия тийнейджър:

  • трудно сдържане или контролиране на емоциите;
  • предпочитание за дейности, свързани със силно вълнение и малко усилие (оттук идва класическата мантра за „секс, наркотици и рокендрол“);
  • лоши планиране и преценка (например тийнейджърът рядко мисли за негативните последствия);
  • по-рисково, импулсивно поведение (включително експериментиране с наркотици и алкохол).

тийнейджърският мозък

Развитието на юношеския мозък и поведението са тясно свързани. Префронталният кортекс, който може да бъде наречен „гласът на разума“ в тийнейджърския мозък, няма толкова влияние, колкото онези части, които наблягат повече върху емоциите, вълнението и краткосрочното възнаграждение. В един миг хормоните могат да превключат тийнейджърските емоции на висока предавка, което да доведе до непредвидими – и понякога рискови – действия.

За съжаление, развиващият се мозък е по-уязвим към увреждане. Това означава, че експериментирането с наркотици и алкохол може да има трайни вредни ефекти върху здравето на вашия тийнейджър.

Тийнейджърският мозък и ефектите от наркотиците върху него

Намирането на начини за задоволяване на нуждите и желанията е част от живота. Това е едно от многото умения, които се усъвършенстват през тийнейджърските години. Когато тийнейджърът употребява наркотици, за да се почувства добре, това пречи на естествената способност на тялото да постигне това самò. Ето как наркотиците въздействат на мозъка:

Мозъкът се състои от милиарди нервни клетки. Нервите контролират всичко – от това кога да бие сърцето до това какво вашият тийнейджър чувства, мисли и прави. Нервите правят това като изпращат електрически сигнали из тялото. Сигналите се предават от нервна клетка на нервна клетка чрез химически „куриери“, наречени невротрансмитери.

тийнейджърският мозък

Някои от сигналите, които невротрансмитерите изпращат, предизвикват чувство на удовлетворение или удоволствие. Тези естествени награди са начинът на тялото да се увери, че ние ще търсим още от това, което ни кара да се чувстваме добре. Например, когато ядем нещо вкусно, невротрансмитерите ни казват, че се чувстваме добре. Търсейки още от това удоволствие, ние със сигурност няма да умрем от глад. Главният невротрансмитер, отговарящ за приятното чувство, се нарича допамин.

Наркотиците претоварват тялото с допамин – с други думи, те карат системата за възнаграждение да изпраща твърде много сигнали за приятно чувство. В отговор мозъчните системи на тялото се опитват да възстановят равновесието като изпращат по-малко сигнали за приятно чувство. Докато времето минава, тялото се нуждае от повече наркотик, за да усеща същото удоволствие както преди. Този ефект е известен като толеранс и може да бъде особено опасен при наркотици като хероин и кокаин.

Ефектите на наркотиците върху мозъка не приключват, когато наркотикът бъде разграден и изхвърлен от тялото. Когато човек спре да употребява наркотик, нивата на допамин остават ниски за някакво време. Той може да се чувства депресивен или с изравнени емоции, и неспособен да преживява обичайните удоволствия в живота. Рано или късно мозъкът сам ще възстанови допаминовия си баланс, но това отнема време – от няколко часа до няколко дни или дори месеци – в зависимост от наркотика, продължителността и количеството на употребата и от самия човек.

Тъй като тийнейджърите имат свръхактивен импулс да търсят удоволствие и по-малка способност да обмислят последствията, те са особено уязвими, когато става въпрос за изкушенията от наркотици и алкохол. И защото вътрешните системи за възнаграждение все още се развиват, способността на тийнейджъра да се върне обратно към нормалното след употреба на наркотик може да бъде компрометирана заради начина, по който наркотиците въздействат на мозъка.

Източник

Please follow and like us:
error0

Мамо, може ли?

Бракът Дете-Родител

Том е млад мъж, в края на двайсетте, който е в първата си сериозна връзка с Нанси. Откакто Нанси се мести да живее при Том, изглежда че връзката им се променя много и то не по начин, който харесва на Том. Изглежда така сякаш Нанси превзема целия апартамент, сякаш тя има наръчник, скрит някъде, където той няма достъп и този наръчник е пълен с детайли как нещата трябва да бъдат; правилният начин да заредиш и изпразниш миялната; как да почистиш ваната, след като си вземеш душ; какво с какво се пере и на каква температура и т.н. Всички тези неща изглеждат леко глупави за Том; все пак той се е оправял по своя си начин години наред. Все пак е хубаво да стъпиш в чиста вана, когато отиваш да се къпеш, както и да видиш ненамачканите си дрехи, прибрани в гардероба. Том също така е изненадан да открие колко приятно е чувството да прави нещо конкретно, което да удовлетвори Нанси.

С течение на времето обаче започва да се чувства все по-неудовлетворен и обиден. Всеки път, когато Том започва да се чувства така, сякаш се е справил и е успял да овладее наръчника и знае какво се очаква от него, тя се появява с някое ново правило, което някак си се очаква, че той вече трябва да знае. Понякога почти изглежда като нагласена игра, в която независимо колко много той се старае, никога няма да бъде способен да удовлетвори или омилостиви Нанси. Любопитното е това, че тъй като не иска да я разочарова, на Том  почти никога не му се отдава възможност да каже на Нанси, че се чувства притиснат и че и той има някакви собствени идеи за това как да се случват нещата в техния споделен дом.

мамо

Можете да забележите колко много динамиката във взаимоотношенията между Том и Нанси наподобява на тази между родител и дете, като единият партньор е в ролята на възрастния, който поема отговорността за всичко, а другият партньор играе ролята на пасивно-агресивно действащото дете.

Този модел е толкова чест, че фамилните консултанти и терапевти го определят като „брак на дете-родител“. В хетеросексуалните връзки най-често мъжът е този, който „свършва“ в ролята на детето. Мъжете се шегуват един с друг за това как те са живели като ергени; за това как са нямали нищо друго освен пица и бира в хладилниците си; за това каква бъркотия е била в апартаментите им и за това как не са се съобразявали с никого, свободни да правят каквото и където и си поискат и т.н. Докато мъжете се шегуват относно желанието си да живеят ергенски живот и негодуват, че имат жена, която се опитва да ги социализира, на едно ниво те оценяват промените, които жената е внесла в живота им.

Приятно е чувството да живееш на място, което чувстваш много повече като дома, в който си израснал; да имаш по-редовен живот, на който можеш да разчиташ и в който да се чувстваш спокоен; да имаш социален живот, за който се полагат грижи и да имаш някакъв тип ръководство, напътствия, които да облекчат тревожността по отношение на незнанието какво да облечеш или как да действаш в определени социални ситуации. Под самохвалството им обаче се разпознава това, че повечето мъже не знаят как да направят дом за себе си или да отгледат семейство. Мъжете също така разбират, че това да направиш дом и да отгледаш семейство е често много важно за съпругите или партньорките им и в търсенето си на това да бъдат приети от тях, следването на някакви инструкции изглежда като малка цена за товa.

мамо

Когато нещата вървят добре, така както често се случва в началото на връзката, това е страхотен пример за това как хората в двойката могат да се учат един друг и да станат по-цялостни личности, да разгърнат потенциала, който имат. Но това, което започва като общо взаимноизгодно имплицитно съгласие, може да премине в серия от неизречени борби за власт. Неудовлетворението най-често започва при жените. Много жени разпознават това, че те всъщност имат повече опит и експертност във връзките, отколкото повечето от техните потенциални мъже-партньори. Жените се шегуват за това, че мъжете не са в добра форма да се справят с багажа и се нуждаят от промяна или евентуално обучение за това как да бъдат партньори. На повърхността повечето от наставленията и обучението, което те предлагат на партньорите си, са за това как да те да се държат, но това, което жените наистина търсят, е не партньор, който да бъде добре обучен, а партньор, с който да бъдат в по-добра връзка, в по-добра интимност.

Ето я и критичната точка на обръщане.

Когато мъжете разберат какво всъщност търсят партньорките им и разпознаят, че и те наистина искат същото нещо, тогава е възможно мъжете да бъдат по-малко защитни и по-малко реактивни към обучаването и подтикването и нещата обикновено вървят много добре. От друга страна, когато мъжът пропусне по-голямата цел, когато нямат достатъчно позитивен опит по отношение на ранното свързване и не успеят да разпознаят близостта и обучението, което им се предлага като нещо позитивно, те тогава започват да тълкуват всичко като критика и контрол.

Когато нещата тръгнат лошо по този начин, обикновено се влошават все повече.

Всеки член на тази двойка е абсолютно убеден, че той е този, който прави нещата зле и че другият се справя много по-добре, но това е бъркотия, която правят двамата. Връзката родител-дете е несъзнаван съюз между двама души. Те са еднакво отговорни и еднакво „залепнали“. Интересното е, че много сходна динамика може да се открие и в еднополови връзки, което предполага, че става въпрос повече за сила и полова социализация в нашата култура, отколкото за вътрешно присъщо различие между мъжете и жените.

Източник: https://www.psychologytoday.com/intl/blog/fear-intimacy/201902/mommy-may-i

Please follow and like us:
error0