Архив на категория: Семейство

Какво наистина прави отношенията дълготрайни? Не, това не е любовта.

Posted on by
Отговор

В много култури, особено западните, хората са склонни да поставят голям акцент върху любовта и искрите, които първоначално идват с нея. Това обикновено означава, че срещаме някой привлекателен, като обикновено първо се движим от физическо привличане и химията. Тогава се влюбваме и това води до по-дългосрочна връзка или брак.

За съжаление в един момент връзката обикновено губи първоначалните страст и пламък и понякога внезапно се разпада. Дали любовта или това, че вече я няма, е истинската причина за разделите? Някои наистина смятат така. Много често чуваме хора, които току-що са се разделили с партньорите си, да казват:

– Просто вече не бях влюбен/а в нея/него.

– Ние се отчуждихме.

– Обичам я, но не съм влюбен в нея.

– Наистина си мислех, че сме влюбени, но се оказа, че не е било така.

В моята книга „Защо не можеш да прочетеш мислите ми? Преодоляването на деветте токсични мисловни модела, които се появяват по пътя на любовните отношения“ предлагам идеята, че разбирането на другия е по-важно от любовта, особено когато става въпрос за интимни отношения и родителстване. Трябва да научим на това децата си, така че когато те станат възрастни, да разберат от каква съществена важност е това да умееш да разбираш другите в процеса на изграждане на здравословни отношения.

За повече от 30 години като психолог никога не срещнах човек, който, връщайки се в своето детство, да се оплаче, че родителите му са били твърде разбиращи. И подобно на това съм срещал много разведени двойки, които все още се обичат, но наистина им е трудно да се разберат един друг. От моя гледна точка много връзки и бракове се разпадат точно по тази причина.

Дълбокото разбиране един на друг се отнася и към емпатията. Това означава, че ставаш по-внимателен, чувствителен и интуитивен за хората, които обичаш. Но разбирането не е знание само по себе си. Знанието невинаги води до разбиране, а без разбиране няма как да обичаш някого безусловно.

Разбирането е способността да влезеш в обувките на другия и наистина да се свържеш с преживяванията му и да успееш да разбереш причините да постъпва по определен начин. Нивото на разбиране, емпатия, е емоционалното лепило, което държи връзката. Колкото по-дълбоко е разбирането, толкова по-дълбока и здравословна е връзката.

Когато сме способни да слушаме, да слушаме наистина, тогава е по-лесно за нас да разберем какви емоции изпитва и изразява нашият партньор. Това ни помага да разберем и защо той/тя се чувства по този начин и ни помага да реагираме по по-ефективен начин. Когато възникне конфликт и емоциите се обострят, да знаем как се чувства партньорът ни е важно, за да можем да подходим с повече емпатия и да излезем по здрав начин от ситуацията.

Първо се стремете да разберете, а след това да ви разберат

Стивън Кови в „Седемте навика на високоефективните хора“ пише, че „повечето хора слушат не с намерението да разберат, а с намерението да отговорят“. Всички искаме да бъдем забелязани, чути и разбрани. Ако обичаш и не разбираш, ще имаш повече конфликти във връзката си, отколкото е нормално, а колкото повече конфликти има, толкова повече любовта и привличането намаляват.

Болезнената реалност е, че любовта не е достатъчна. Аз работя всеки ден върху това да разбирам по-добре хората, които обичам. Волята да разбираш е много важна. Това невинаги е лесно, но усилията наистина си заслужават.

Да опознаеш и да разбереш някого отнема време

Не трябва да разбираш хората, за да ги обичаш, но трябва да ги разбираш, за да изградиш с тях дълготрайна връзка. Когато посветиш време и усилия да опознаеш и разбереш хората, които обичаш, накрая ще се окаже, че си ги заобичал дори повече. Що се отнася до интимните партньори, много често егото е това, което застава на пътя на разбирането на другия. Ние често искаме да сме прави и караме другия да се чувства сякаш някъде бърка в отношението си към нас.

В заключение

Да се твърди, че връзките са сложни е слабо казано. Отношенията могат да са сложни и объркани. Да разбереш емоциите и преживяванията на другите невинаги е лесна задача, но не е невъзможно. Емоциите заемат централно място в отношенията между хората и когато партньорът ти ги споделя, това намалява интензивността им и не те удрят като гръм от ясно небе или пък да увреждат връзката ви.

Не всички връзки са предопределени да устоят на времето, но всички връзки могат да разцъфват по здравословен начин, когато разбирането е основната съставка, дори повече от любовта. Любовта е важна за отношенията, но способността да разбираш партньора си е това, което дава дълбочина на отношенията. Това пък гарантира повече доверие, отдаденост и уважение.

Източник: https://www.psychologytoday.com/intl/blog/liking-the-child-you-love/202007/what-really-holds-relationships-together-its-not-love

Родителите и превенцията по време на криза

Posted on by
Отговор

Как родителите да предпазват детето си от рисковете от употребата на вещества във времена на криза

Една от най-неотложните грижи за много от нас е управлението на ежедневния живот с нашите семейства при тези необичайни и трудни обстоятелства около COVID-19. За тези от нас с деца, тийнейджъри или млади пълнолетни вкъщи най-добре направените ни планове за тяхното здравословно развитие може да се провалят или да се случат по-добре през това време.

Какво могат да направят родителите, за да намалят риска техните деца – които разбираемо се чувстват фрустрирани, тревожни, отегчени, депресирани или изолирани – да се въвлекат в употреба на вещества за забавление или самолечение?

Признайте, че това е трудно и за тях

Важно е да признаете това, през което преминават много млади хора, и да сте съпричастни с тях. Социализирането е критично за тяхното здраве и благополучие. Учениците, които получават смисъл и задоволство от обичайните си училищни и извънучилищни дейности, вече не разполагат с тези източници. На естествената нужда на младите хора за отделяне от родителите се пречи, а академичните и кариерни стремежи на много ученици са поставени на изчакване и са обвити в несигурност.

Позволете им да почувстват и изразят целия диапазон от мисли и емоции в момента. Опитайте се да устоите на импулса да задушите техните чувства чрез вина (например: „На хората им е далеч по-зле, отколкото на теб“), отбягване (например: „Не искам да слушам оплакванията ти“), гняв (например: „Не можеш ли да правиш нещо продуктивно в момента?!“) или безразличие (например: „Прави каквото искаш; нямам търпение за това“).

Детето ви има пълното право да чувства загуба и тревога. Тези трудни обстоятелства са възможност да развият нови умения за справяне и да се учат на адаптиране към стресиращи ситуации.

Родителите чувстват различен натиск

Родителите чувстват натиск да изпълнят работните си задължения, докато наглеждат и се грижат за децата си вкъщи. Ако продължавате да работите извън дома си, допълнително се тревожите за това, което децата ви може да правят, в случай че са без надзор.

Бъдете мили към себе си. Дайте си почивка. Макар че ефективното родителстване не може да бъде поставено на изчакване, с него не трябва и да се прекалява. Не трябва да се чувствате задължени да създадете идеалната среда за домашно обучение за децата си, да планирате всеки един момент от деня им и да запълвате цялото им време.

Да създадете пространство за малко спокойствие вкъщи е по-важно от нуждата да отбелязвате всяка точка от списъка си със задачи. Сега повече от всякога е от значение просто да сте ангажирани с детето си:

  • Дайте да се разбере, че забелязвате фрустрацията, разочарованията, скуката, тревожността, самотата и стреса, които изпитва детето ви в тези времена, и проявете съчувствие.
  • Дръжте линията за комуникация отворена, но уважавайте нуждата му от уединение.
  • Поддържайте някакъв вид структура и план за деня.
  • Хранете се заедно с децата си колкото можете по-често – това ви позволява да проследявате психичното и физическо им състояние, както и да си споделяте преживявания, истории, грижи и смях.
  • Старайте се по време на хранене и други семейни дейности да няма телефони и други начини за разсейване.
  • Проявявайте интерес към интересите на децата си и взимайте безпокойствата им насериозно.

родителите

Помнете своята роля в предотвратяването на употребата на вещества

И докато всички ние се приспособяваме към тези необичайни и трудни времена, е полезно да си спомните за ролята, която можете да изиграете в предпазването на вашето дете от употреба на вещества и зависимост. Изобилие от изследвания доказва, че родителите са най-важното влияние върху решенията, отношението и поведенията на децата, свързани с употребата на вещества.

Ето някои съвети, които могат да помогнат на родителите да управляват тийнейджърските години:

  • Водете продължаващи, подходящи за възрастта разговори и бъдете недвусмислени за своите очаквания, свързани с употребата на наркотици.
  • Бъдете наясно с дейностите и личните взаимоотношения на децата си, дори и тези дейности да са вкъщи, а взаимоотношенията да са виртуални.
  • Запознавайте се от време на време с техните пароли за социалните медии и приложения за сканиране. Уведомете ги, че правите това не поради любопитство, а за да предпазите здравето им и да се погрижите за тяхната сигурност.
  • Бъдете заслужаващ доверие и осведомен източник на информация за веществата. Вашите деца могат да се учат от вас вместо от социалните мрежи или рекламите.
  • Формирайте здравословни поведения, за да помогнете на детето си да научи как да се справя със стреса, без да се обръща към употребата на вещества.
  • Бъдете осведомени за видовете вещества, с които може да се сблъска детето ви. Някои деца все още се срещат с приятелите си извън дома, излизат навън, за да спортуват или да взимат колети от пощата. Приберете на сигурно място вещества като алкохол, лекарства и други, които имате вкъщи.

Ако подозирате или знаете, че детето ви употребява вещества, моля, потърсете помощ. Нашата безплатна и анонимна информационна линия остава отворена и ние сме тук, за да ви предоставим информацията и подкрепата, от които се нуждаете: Национална информационна линия за наркотиците, алкохола и хазарта.

Превод с адаптация оттук.

За добро или лошо: конфликти и свързване по време на криза

Posted on by
Отговор

Светът, в който съществуваме днес

Светът днес е изправен пред много несигурност, провокиранa от COVID-19. Има толкова много страх, паника, безпокойство, тъга, гняв и много други емоции, които обземат човешките сърца. Обичайният живот на бързи темпове в момента е на пауза, оставяйки ни пространство за толкова много чувства, мисли, спомени и реакции на тях. Много хора не са готови да седнат и просто да преживяват нещата. Много хора не се чувстват комфортно с това да изразяват емоциите си и дори понякога не си дават сметка какво наистина преживяват, не могат да го назоват. Хората преживяват и изразяват емоциите си по различен начин и това е окей. Важно е да не забравяме това.

Промяната е съществен елемент от живота, както в природата, така и промяната в самите нас. Но понякога не сме готови за нея, особено ако тя е внезапна. Тогава ни е много трудно да я приемем и да я интегрираме. Изисква се кураж, за да сме гъвкави в този период. Всъщност това може да бъде истинско предизвикателство и е наистина важно да се научим как да се огъваме под напрежението, но в крайна сметка да не се пречупим.

Това време е истинско предизвикателство и за връзките. Толкова много двойки са затворени по домовете си с техните деца, налагайки им се да работят от вкъщи под стрес, опитвайки се да съчетаят заедност и автономност, и освен това опитвайки се да осигурят финансовата си стабилност. Цялата тази ситуация може да направи някои стари конфликти да изглеждат като нещо още по-голямо. Индивидуалните характеристики на всеки партньор, както и предишният му житейски опит, играят голяма роля в начина, по който всеки от тях се справя с кризата от COVID-19. Някои двойки страдат от това, че единият партньор е твърде разтревожен, а другият не отразява безпокойството му по добър начин. Някои двойки спорят поради разногласия какви са правилните стъпки, които трябва да предприемат. Някои имат нужда от повече пространство, а някои жадуват за повече сплотеност.

Рано или късно всичко ще се върне към нормалното или новосъздаденото нормално. И преди да се усетим, това също ще бъде спомен. Но за да не се разминават двойките, и двамата партньори трябва да са наясно с решенията и изборите, които правят в ежедневните си взаимодействия.

Как да управляваме конфликтите

Конфликтите са неизбежни. Изследването на д-р Джон Готман доказва, че в здравите и щастливи връзки разрешаването на конфликтите става по мек и щадящ начин. Когато нещо притеснява единия партньор, той омекотява начина, по който повдига проблема пред другия. Също така поддържат нивото на физиологичната си възбуда ниско като правят почивки, когато се разстроят много. Двойките, които са щастливи заедно, поправят взаимодействието си, когато допускат грешки или казват вредни неща и деескалират, ако ситуацията стане деструктивна; и се придвижват леко към компромис или по уважителен начин създават безопасно пространство за различията си, в случай че не може да се постигне компромис.

Щастливите двойки приемат влияние едни от други, което означава, че са отворени за това мнението им да се променя от гледната точка на партньора им, а не да се „борят за своето“ и да правят така, че конфликтът да ескалира. Те постоянно комуникират и показват приемане на другия. Тук е важно да се поясни, че под „приемане“ нямаме предвид да се съгласяваме на всяка цена с другия, непрестанно да одобряваме, да се предаваме или да харесваме всичко. Това просто означава да виждаме ситуацията такава, каквато е, с вярването, че партньорът ни има абсолютното право да мисли, чувства и казва това, което мисли и чувства. Приемането създава връзка между нас, света и партньора ни. Това означава, че ни освобождава от страдание, защото просто позволява на нещата да са каквито са.

Както споменах по-рано, конфликтите са неизбежни. В допълнение, фокусът върху разрешаването на конфликта е погрешен. Изследванията на д-р Готман разкриха, че 69% от конфликтите в отношенията са вечни. Те нямат решение, тъй като се основават на трайни различия в личността и потребностите. Двойките могат или да водят диалог по тези въпроси, или да се чувстват заседнали в тях завинаги.

От своя страна, при пандемията на COVID-19, хората могат да имат различни реакции, отчасти поради разликите в начина, по който изпитват страх, как разбират и се нуждаят от безопасност, как се справят с неизвестното и от своя предишен опит с подобни ситуации. Несъответствие, което може да създаде проблеми във взаимоотношенията, се фокусира върху това как хората се чувстват, изпитвайки определени чувства, което Готман нарича „мета-емоция“. За да обработят това несъответствие, двойките трябва да разберат опита и отношението на партньора си към специфични чувства като гняв, тъга, страх, безопасност, сигурност и паника и т.н. И, разбира се, те също трябва да разберат собствените си травми. Травмата може да бъде голяма или малка, тя е нещо вредно, което е оставило емоционален отпечатък върху сърцето.

Ключът в процеса на разбиране на реакциите на партньора ви към COVID-19 е да го накарате да се чувства сигурен, да споделя за отношението си към неизвестното и миналия му опит с това, като ви казва от какво има нужда, за да се почувства сигурен през този труден период. Според д-р Готман във всяко оплакване има мечта, желание или молба. Можете ли да намерите тази на партньора си? А можете ли да споделите вашите? Болката е неизбежна в живота. Всеки я преживява. Какво научихте от трудните времена, които са изпълнени с несигурност? Можете ли да споделите това с партньора си? Направете този дар на себе си и на него. Отделете малко време, за да признаете борбите на партньора си и да бъдете мили с него. Състраданието е като мека свещ, която огрява онези части от двама ви, които изпитват трудни емоции в момента.

Чувствайте се свързани и обичани

През какви поведения се чувствате обичани? Кога се чувствате свързани с партньора си? Какво той или тя прави, за да се свърже с вас? В ежедневни малки моменти се обръщаме към нашите партньори за свързване или това, което д-р Готман нарича изграждането на „емоционалната банкова сметка“. Ние правим спестявания, които подобно на парите в банката могат да служат като буфер, когато времената станат трудни. Основният процес е свързан с осъзнаването на това как вашият партньор търси свързване и изразява емоционални нужди и след това как вие откликвате на това. Понякога може и да не забележим, че партньорът ни се опитва да се свърже и това е окей. Никой не може да бъде наясно през цялото време. Ако обаче твърде много опити за връзка останат незабелязани, вашият партньор може да спре да се опитва. Това може да доведе до емоционална връзка без радост, без обич, без смях, без хумор – двойки, които не си откликват и са недостъпни един за друг.

Близостта с друго човешко същество, свързването, това е нещо, за което повечето от нас жадуват. Не сме създадени да бъдем самотни единаци. Тогава не е изненадващо, че проектът за „Медиация при развод“ в Калифорния съобщава, че най-честата причина за развод е отчуждението и загубата на близост при партньорите, както и това, че вече не се чувстват обичани и ценени. Напомняйте си, че системното оказване на помощ на партньора, топлото и подкрепящо отношение, точно като на едни добри приятели, могат да заздравят връзката и да повишат страстта ви много повече от едноседмична екзотична ваканция.

Д-р Гари Чапман, автор на „Петте езика на любовта“, споделя, че има пет начина, по които хората се чувстват обичани. Разбирането на това как вашият партньор се чувства обичан може да ви даде представа как да подкрепите допълнително партньора си и да подхранвате вашата любов. Любовните езици са: думи за утвърждаване, подаръци, оказване на помощ, физическо докосване и качествено време, прекарано заедно. Можете да проявите креативност и да откриете начини да покажете любовта си в този труден момент, докато сте вкъщи (надяваме се) с партньора си. Думите за утвърждаване са словесни изрази на вашата обич. Примери могат да бъдат: „благодаря ти, че изми чиниите“, „изглеждаш много красив/красива днес“ и т.н. Подаръците са символичен начин, по който показвате на партньора си, че мислите за него, дори когато той не подозира. Оказването на помощ означава да правите нещо обмислено и полезно, за което знаете, че ще подпомогне партньора ви. Например да изведете кучето, да сготвите, да ремонтирате нещо, с което половинката ви не може да се справи. Примерите са много. Физическото докосване може да включва както сексуално, така и докосване на ръце, прегръдки, целувки, масажи и др. Качественото време заедно е да правите неща заедно, без да се разсейвате от друго, като игра на настолни игри, готвене заедно, ходене на разходка, редене на пъзели и т.н.

Повишете уважението и възхищението към партньора си

Работата от дома и оставането вкъщи сега означава, че прекарвате повече време с партньора си. Нормално е понякога да се чувствате раздразнени, разстроени и ядосани, когато партньорът ви не се прояви по начина, по който бихте искали. Но като просто си напомняте за положителните му качества, дори и да има личностни черти и поведение, които ви дразнят, можете да предотвратите влошаването на отношенията ви. Простата причина е, че уважението и възхищението са противоотрова за презрението, което е една от предпоставките за развод (според изследванията на д-р Готман). Ако поддържате чувство за уважение, харесване и обич към съпруга/съпругата си, е по-малко вероятно да се чувствате и да действате негативно към него/нея, когато не сте в съгласие и имате конфликт. Тренирайте ума си да вижда качества и действия, които можете да оцените високо в него/нея, вместо да се фокусирате върху грешките и недостатъците. И тогава разкажете на партньора си какво сте наблюдавали и за какво сте благодарни. Изразяването на благодарност в трудни времена е най-доброто лекарство!

Докато сте вкъщи заедно, върнете се в историята на запознанството си и си спомнете за време, в което партньорът ви направил или е казал нещо, което е било важно и специално, и му опишете защо това има значение за вас. Може би и в този момент във вас ще се пробудят чувства, мисли и преживявания, свързани с това. Важно е да ги забележите. Отстъпете крачка назад и вижте как това променя начина, по който мислите за и виждате половинката си. Как гледате на него/нея след това – по положителен или по отрицателен начин? Вижте, мозъкът ни е машина, която генерира мисли, а мислите ни могат да станат вярвания, ако ги повторим достатъчно пъти. Какво се случва, когато се закачите за отрицателна мисъл за партньора си? Признайте мисълта и забележете какво правите по-нататък като реакция. Когато спрем да забелязваме, можем да се закотвим в болезнени модели на поведение, като критикуване, обвиняване, оттегляне т.н. Нека изберем да забележим доброто в нашите партньори и по света днес.

Един от любимите ми цитати е от д-р Джон Готман. Той казва, „когато нараняваш, светът спира, а аз слушам.“ Сега изглежда сякаш светът е спрял временно. Но можете ли наистина да слушате?

Източник: https://www.gottman.com/blog/for-better-or-for-worse-conflict-and-connecting-in-crisis/

Човекът по време на криза

Posted on by
Отговор

Цялото човечество сме изправени пред криза, която е на много нива – здравна, социална, емоционална, отношенческа, интерперсонална. Това е нещо, което всички споделяме. И дотук. Споделяме общ контекст, но какво правим с личните си преживявания и история в този момент?

Народният фолклор вече роди множество шеги по темите и аз искрено споделям идеята, че хуморът и иронията са добър спасителен пояс в трудни времена. Под шегите и закачките обаче все пак стои реалността, която е важно да не игнорираме.

В ситуация на криза актуалните трудности и проблеми не изчезват с магическа пръчка, а напротив, дори биха могли да се обострят, защото в ситуация на криза човекът е като ранено животно. Кризата създава много несигурност, а оттам и тревожност. Несигурността и тревожността понякога ни карат да регресираме до ниво, в което реагираме, водени от инстинктите си – бием се, бягаме, искаме да се предпазим.

В ситуация на стрес сме склонни да действаме импулсивно и много бързо се връщаме към стари и познати модели на поведение, водени сме от вярванията си и предразсъдъците си. Трудно успяваме да се овладеем и да установим връзка с реалността. Трудно успяваме и да установим каква точно е реалността в морето от заливаща ни информация. В опит да я уловим и да се докоснем до така бленувана сигурност четем повече и повече. Търсим тази твърда почва под краката си, която ще ни помогне да останем прави и да продължим.

Сега раненото животно е и в клетка. Затворени сме в домовете си. Изолирани сме. Оставени сме на себе си. Целият свят се клати и няма кой да ни гарантира сигурност. Към това се прибавя и още едно предизвикателство – другите.

Какво се случва на семейната сцена?

За онези семейства, в които цари известно спокойствие и разбирателство, това е време, в което ще забавят темпото, ще имат повече време един за друг, всеки сам за себе си и ще се отвори пространство за нещо ново. Предизвикателствата пред тях ще са как да поддържат баланса и да се адаптират към новата ситуация. На тях ще предложа няколко прости идеи по-долу.

За по-голямата част от семействата обаче нещата не стоят по подобен начин. Това са семействата, в които има употребяващи наркотици или алкохол или зависими. Семействата, в които има непрестанни конфликти и дори насилие. Семействата, в които цари несигурност и заплаха, пред която страхът от вируса бледнее. Семейства, които до този момент всячески са избягвали да прекарват време заедно, защото това е причинявало болка и страдание за всички. Сега на тези хора им се казва да останат вкъщи, да не се срещат с други, да се изолират – да останат там, където ги боли и ги е страх. Страх ги е много повече от това да са навън. И тези хора ще кажат, че вирус няма, че трябва да работят, ще се бунтуват срещу това, че някой ограничава свободата им. За да се спасят. Но не от вируса.

Ситуацията днес ми напомня, че голямата трагедия е свързана с това, че не се чувстваме сигурни точно там, където трябва най-вече да сме – в собствените си семейства и с близките си хора. Че нямаме път към тях, а някои дори се страхуват. Има такива, които в този момент са затворени с насилниците си. Някои в момента се справят и със зависимите си близки и роднини.

Темите за насилието в семействата, както и за зависимостта, са огромни. Чувствам, че нямам право да ги подценявам като давам общи съвети, насоки и идеи как да се справите с тези проблеми. От опита с работа с хора в подобни ситуации знам, че това е дълъг път и изисква много работа с подкрепата на специалисти. Това, което за мен беше важно да напомня, е, че няма нужда в това наистина да сте сами. Грижете се за себе си и търсете помощ и подкрепа в мига, в който се почувствате заплашени или в безизходица. Опции има дори в сегашната криза!

Напомням ви за места, с които можете да се свържете, в случай че имате нужда от помощ:

  1. Ако имате проблем със свой близък, който е зависим – обърнете се към Националната информационна линия за наркотиците, алкохола и хазарта https://www.drugsinfo-bg.org/.
  2. Ако се чувствате заплашени и/или върху вас се упражнява каквато и да е форма на насилие – свържете се с Гореща телефонна линия за пострадали от насилие жени, юноши и деца – 0800 18 676.
  3. По други теми, които са важни за вас, и за които имате нужда от подкрепа – има психолози, които работят и онлайн.
  4. Други контакти, които биха ви били полезни – https://www.drugsinfo-bg.org/spisak-s-mesta-za-pomosht/drugi-organizatsii/.

За тези, за които предизвикателството ще е да се адаптират към новата ситуация, предлагам някои основни идеи:

  1. Структурирайте добре времето си – това създава сигурност. Определете си време за работа, почивка, общо време със семейството, лично време за себе си. Включете и нещо ново, за което досега не сте имали време. Отделете си лично работно и учебно пространство, което да е различно от това за свободно време. Правете и някакви физически упражнения вкъщи – помагат за тревожността, а и отнемат от времето за четене на апокалиптични новини и търсене на симптоматика.
  2. Помислете за нещата, които истински ви тревожат от реалността, и правете конкретни неща за тях. Повтарям правете, а не четете и не премисляйте. Например, ако се тревожите за финансовата си стабилност или за развитието си, решете какво в реалността и днес можете да направите точно за тях.
  3. Четете по-малко и прекарвайте по-малко време в социалните мрежи – с близки и приятели можете да си направите график и на ротационен принцип. Някой може да следи новините и да информира другите само за наистина значимите неща.
  4. Придържайте се към препоръките на специалистите – превенцията е най-доброто лекарство във всички области. Ако не се излагате на риск, намалявате и поводите за тревога.
  5. Питайте собственото си семейство за идеи и препоръки как да структурирате времето си. Заедно разпишете план по областите от т. 1. Сигурна съм, че ще има страхотни идеи. Експериментирайте с идеите на децата си или за разнообразие пуснете контрола и дайте право на половинката ви да реши 😉
  6. Питайте и приятелите си как се справят те. Ще почерпите опит от друга семейна култура и ще опитате нещо ново. В нета видях доста идеи и препоръки от близки и приятели, които ми се сториха страхотни.

Помнете, че най-сигурният начин човек да излезе от криза е като не спира да върви. Не е нужно да го прави сам, но е важно да не спира да действа. Бъдете здрави – по всички възможни начини.

кризаАвтор: Марина Попова

Метамфетамин: какво трябва да знаят родителите

Posted on by
Отговор

„Когато взех онези белезникави натрошени парченца през синята, отрязана пластмасова сламка – ами, целият ми свят почти се промени след това. Имах чувството, че това е нещото, което ми е липсвало цял живот. Това ме допълни. Почувствах се цял за първи път.“ Това са думите на Ник Шеф, описващ опита си с метамфетамин в неговата автобиография Tweak.

Метамфетаминът („пико“, „кристали“) се прави у дома или в лаборатория. Продава се под формата на бял прах или таблетки и има горчив вкус. Формата, описвана от Ник, е кристален метамфетамин и изглежда като парченца стъкло или лъскави, синкаво-бели кристалчета. Метамфетаминът е стимулант като кофеина и кокаина, макар и много по-мощен.

Как метамфетаминът въздейства на тялото?

Както другите стимуланти, метамфетаминът прави човек по-буден, по-съсредоточен и физически по-активен. Другите ефекти включват учестено дишане, ускорен или неравномерен пулс, повишени кръвно налягане и телесна температура. В медицината може да се използва за лечение на синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност, нарколепсия и затлъстяване, макар че заради страничните му ефекти обикновено се предпочитат други лекарства. Важно е да се отбележи, че когато се използва като лекарство, дозата е много по-ниска, отколкото е обикновено при употребата на незаконния наркотик.

Метамфетаминът предизвиква чувство на еуфория, което, поне в началото, е по-силно от въздействието на всяко друго вещество. Той драстично повишава допамина – невротрансмитер, свързан с мозъчната система за удоволствие и възнаграждение. Ако „нормалното“ функциониране на допамина е около 100 единици, метамфетаминът го повишава до 1250 единици – много над удоволствието, получавано от храната, секса, алкохола и кокаина. Хората, употребяващи метамфетамин, съобщават, че ефектите от една доза продължават от 8 до 12 часа. Често хората влизат в цикли на продължителна употреба и рязко спиране, като остават будни с дни и седмици, употребявайки метамфетамин, и след това спират, от което следват неприятните ефекти на „свалянето“.

Как мога да разбера, ако детето ми употребява метамфетамин?

Метамфетаминът може да бъде поглъщан, пушен, смъркан или инжектиран. Приборите, свързани с употребата на метамфетамини, са лулички, игли, намачкано метално фолио, лъжици (или метални капачки от бутилки), сламки и счупени осветителни крушки. Физическите симптоми на употребата може да включват силно потене, тъй като се повишава телесната температура; разширени зеници; мирис на амоняк от тялото и следи от изгаряне по пръстите и устата. Често пъти външният вид на човека се влошава, особено от чопленето на кожата и/или скубането на коса, загубата на тегло и развалянето на зъбите.

Метамфетаминът може също да предизвика значителни промени в поведението. Хората, които го употребяват, често пъти не спят с дни и след това изпадат в период на изтощение и депресия. Други признаци на употреба включват гневни избухвания и резки промени в настроението, параноя с вярване, че са наблюдавани, и натрапчиви действия. Последните се изразяват в безсмислени и компулсивни поведения, продължаващи с часове, като хората често са свръхчувствителни, раздразнителни и импулсивни. Най-често компулсивните поведения включват повтарящо се чоплене на ръцете и ръцете, обсесивно чистене или разглобяване на предмети без видима причина.

метамфетамин

Метамфетамфетаминът си е спечелил и репутация сред някои употребяващи като наркотик, който значително засилва сексуалната активност чрез повишаване на възбудата и издръжливостта. Това показва, че импотентността може да е чест страничен ефект от дългосрочната употреба, както и усещането, че сексът вече не е толкова приятен, ако човек не е употребил метамфетамин. Намалените задръжки може да доведат до необезопасен секс, което повишава риска от предаване на ХИВ.

Какво мога да направя, ако детето ми употребява метамфетамин? Какво се случва с него?

Важно е да се намесите рано, ако синът ви или дъщеря ви употребяват метамфетамин, заради краткосрочните и дългосрочните ефекти на наркотика.

Изглежда, че продължителната употреба на метамфетамин въздейства на множество области в мозъка, включително върху способността да се изпитва удоволствие, да се запомнят събития, да се учи и да се изпълняват основни словесни задачи, върху двигателните умения и преценката. Наркотикът може също да доведе до развитие на зависимост.

Човек, употребяващ метамфетамин, който изпитва ефекти като високо кръвно налягане, ускорен сърдечен ритъм, повишена телесна температура, промени в дишането, гняв или агресия, и параноя може да е получил свръхдоза. Свръхдозата метамфетамин може да доведе до инсулт, инфаркт, органна недостатъчност или смърт. Фактори, които могат да допринесат за свръхдоза, може да бъдат прием на повече метамфетамин, отколкото човек е свикнал, комбинирането му с други вещества (например с опиоди като хероин или пък с алкохол, бензодиазепини и др.) и/или наличието на други здравословни проблеми по време на употребата.

Свръхдозата метамфетамин изисква незабавно медицинско лечение. Важно е да се отбележи, че лекарството налоксон няма да помогне при метамфетаминова свръхдоза. Някои хора вярват също, че приемът на някакъв седатив ще неутрализира стимулиращите ефекти на метамфетамина, но това е извънредно опасна практика, която натоварва още повече тялото.

Абстиненцията при спиране на метамфетамина може да се изразява в тревожност, силна умора вследствие на нарушен сън, тежка депресия, психоза, прекомерен апетит и силно желание за употреба на наркотика. Интензивността на абстинентните симптоми е една от причините употребяващите метамфетамин да не търсят лечение и да продължават употребата му. Както пише Дейвид Шеф, автор на Beautiful Boy, след среща с д-р Едит Лондон от Калифорнийския университет в Лос Анджелис: „…зависимите към метамфетамин може да са неспособни – не да не са склонни – да участват в обичайно лечение поне в ранните етапи на абстинецията. Отпадането от лечение и рецидивът може да са вследствие на мозъчно увреждане, а не толкова на морален провал или липса на воля.“

метамфетамин

За разлика от опиоидите и алкохола, за лечението на абстинентните симптоми и управлението на силното желание за употреба на метамфетамин не съществуват лекарства. Най-често лечението включва поведенчески терапии като когнитивно-поведенческа терапия и „Модела Матрикс“ в допълнение към витамини, антипсихотици и антидепресанти. В статия, публикувана в JAMA Psychiatry, изследователи докладват, че използването на транскраниална магнитна стимулация е обещаващо при лечението на абстинентни симптоми, но нейното приложение трябва да се потвърди от още изследвания.

Възстановяването от употребата на метамфетамин изисква време. Изследвания, използващи образна диагностика на мозъка, са показали, че може да са необходими две или повече години за възстановяване от метамфетаминова употреба, а някои увреждания (например свързани с инсулт) може да са перманентни. Да намерите добра лечебна програма за своя любим човек, независимо дали е нерезидентна (амбулаторна) или резидентна (стационарна), която подкрепя възстановяването, е от решаващо значение.

Ако някой, когото обичате, не е готов да приеме специализирано лечение или се налага да чака за свободно място, може да са от помощ стратегии за намаляване на риска, особено по отношение на венозната употреба.

За повече информация и насоки за това как да помогнете на някой, употребяващ метамфетамин, се свържете с Националната информационна линия за наркотиците, алкохола и хазарта, за да поговорите със специалист и за да направите план за действие.

Източник

Празниците, възстановяването и семейството

Posted on by
Отговор

Как се справяме с празниците сега, когато нашето пътуване приключи с възстановяване

От Алесия Гордън, родител и застъпник

Аз съм много благодарна и щастлива, защото ще споделя тези празници със сина ми, който продължава своето възстановяване. Той е във възстановяване от три години и половина и всяка година се подобрява и продължава да избира чистия живот. Гордея се с мъжа и бащата, в които се превърна. Гордея се и с майката, в която аз се превърнах.

Това беше агонизиращо пътуване, което продължи 12 години. В началото не бих повярвала, че ще пиша за възстановяването на сина ми и за това как празниците са по-радостни от всякога. Благодарни сме за възстановяването.

В началото на нашето пътуване със зависимостта мислех, че ако обичам достатъчно сина си и ако той обича достатъчно семейството си, ще може да се промени. На всички ни трябваше много образование и време, за да научим и разберем, че той има заболяване и се нуждае от много помощ, за да се научи как да управлява заболяването си. Трябваше да науча и че това е извън моя контрол и зависи от него да направи каквото трябва, за да живее във възстановяване.

Единственият контрол, който имах, беше да го оставя да живее живота си, независимо дали продължава да употребява наркотици или не. Обичах го безусловно, но трябваше да поставя граници за себе си и нашето семейство. Беше трудно! Бяха ми необходими много практика и търпение, и вяра, че Бог ще му помогне да открие пътя си. Всички направихме грешки по пътя, но винаги полагахме усилия, за да се поучим от тях.

Нашият син опита няколко опции за професионално лечение. Някои бяха разпоредени от съда, други бяха доброволни. Той опита резидентна (затворена) програма, групи на Анонимни наркозависими, медикаментозно асистирано лечение и спонсори. Последното лечение преди продължителното му възстановяване беше шест месеца в резидентна програма и после шест месеца в защитено жилище с интензивно амбулаторно лечение. Чувствам, че всеки период на лечение го научи на нещо, даде му инструменти, помогна му да стане по-силен, помогна му със самооценката и му помогна да добие увереност в своята способност да управлява заболяването си.

Празниците са стресиращи заради нашето много голямо разширено семейство и събиранията, които винаги включват алкохол. Първата година от неговото ранно възстановяване решихме да се съберем само с най-близките членове на семейството ни и да няма алкохол на празненството ни. Следващата година той реши да дойде на събирането на по-голямото семейство и доведе приятел, който също се възстановяваше. През последната година присъства на няколко семейни празненства, на които имаше алкохол. Хубавото е, че той има приятели, които идват с него, и че има други членове на смейството, които също се възстановяват, както и много други, които са решили да не пият. Ние сме много разнообразна група и повечето от нас приемат с емпатия хора във възстановяване.

Струва ми се, че веднъж като си се ангажирал с възстановяването си, можеш да се научиш на начини за справяне и да помагаш и на други възстановяващи се. Моят син беше в състояние да мисли трезво и по-логично и откри, че има много хора в семейството ни и в нашия кръг, които се възстановяват, както и такива, които просто са решили да не употребяват вещества.

Веднъж щом мозъкът ти получи възможност да оздравее от употребата на вещества, си способен да избереш трезвеността. В състояние си да видиш, че има много други, правещи същия избор. Промяната е много трудна, но много хора са се променили. Не е лесно и не е нещо, което се прави с лека ръка. Но възстановяването определено е повод за празник!

празниците

Ако в момента имате член на семейството в активна зависимост, ето няколко неща, които помогнаха на семейството ми да се справя по време на празниците:

  • Дайте пример на семейството си и се грижете първо за себе си.
  • Вашите чувства са валидни! Давайте си време всеки ден, за да усещате това, което чувствате.
  • Настина врявам, че мислите ви, независимо дали са негативни или позитивни, ще проявяват повече от същото.
  • Единственият контрол, който имате, е вашето собствено отношение.
  • От зависимостта може да се оцелее.

Източник

Възстановяването на детето и зависимият родител

Posted on by
Отговор

Обърнах внимание на собственото си пиене и това беше ключът към възстановяването на сина ми

През една юнска вечер преди три години синът ми беше спрян от полицията, шофирайки по нашата улица с марихуана, прибори за употреба на наркотици и твърде много други деца в колата ми. През тази вечер той не беше под влияние на наркотици. Закараха го в полицейското управление, назначиха му дата за явяване пред съда и се свързахме с адвокат. Много викане, плач и блъскане на врати из вкъщи са нещата, с които се характеризираха следващите дни.

Десет месеца по-късно последва ново спиране от полицията и този път синът ми беше под въздействие на марихуана, заради което срещу него беше възбудено съдебно преследване в качеството му на пълнолетен. Похарчихме хиляди долари. Консултирахме се с много професионалисти. Опитахме много видове специализирано лечение, като например дневни програми и стационарно лечение. Никаква емоционална или финансова болка не беше достатъчно голяма, за да не преминем през нея, докато негативните страни от употребата на марихуана за него не надделяха над позитивните.

Но тази история няма да бъде за неговия път. Тя е за кореспондиращата история на една 50-годишна жена, пиеща твърде много още от гимназиалните си години и сега опитваща се да се справи със зависимостта на най-голямото си дете. Вечерта, когато полицията доведе сина ми вкъщи, аз пиех вино. Колко чаши? Три? Четири? Не си спомням. Доливах си и губех бройката. Макар да не бях пияна, аз пиех. Сигурна съм, че ако трябваше да отида в полицейското управление, за да го прибера, щеше да се усеща по дъха ми. Радвам се, че не се наложи да шофирам през онази вечер.

Колко други родители имат син или дъщеря, борещи се със зависимост, а отричат своята собствена? Колко странно е да кажеш на някого, че твоята зависимост (към нещо социално по-приемливо като алкохола) е управляема, приемлива, позната и обичайна, докато тази на детето ти е престъпна, лоша, срамна?

Дълбоко в себе си от години знаех, че пия твърде много. Махмурлуци. Лоша продуктивност на работа. Части от вечерите, които не мога да си спомня. Заспиване както съм си с дрехите. Шофиране в нетрезво състояние.

В течение на две години и половина от първия му арест, през два прекъснати опита да учи в колеж далеч от вкъщи (невъзможно за него, имайки предвид ежедневната му употреба), аз му бях много гневна. Чудех се: „Защо просто не пие алкохол? Аз можех да пия по време на колежа.“ Настина мислех, че щеше да бъде по-лесно за всички ни, ако той просто беше избрал зависимост, за която знаех нещо! В крайна сметка израснах с „активно пиещ“ като мой родител. Знаех за махмурлуците! Чудех се защо той не може да го промени. Приятелите ми ми задаваха подобни въпроси. Отговарях, без да мога сама да повярвам: „Той просто не харесва алкохол“, сякаш това беше толкова странно нещо. Все още не разбирах, че той страдаше от зависимост към вещества и нито един наркотик не е допустим за него.

възстановяването

Таях толкова много гняв към него, към самата марихуана, дори към професионалистите, които работеха с него и се опитваха да ме въвклекат в семейната терапия. Съпротивлявах се на семейната терапия, защото изцяло обвинявах сина си за този проблем. Не се съгласявах и на семейно консултиране, защото, както сега осъзнавам, не исках за говоря за моето пиене и да бъда конфронтирана за него. Веднъж бях конфронтирана от приятелка и я отрязах веднага. Отказах да спра алкохола по време на тридневното посещение при сина ми в рехабилитационната програма в Нашвил, Тенеси, когато водещите на семейните срещи настойчиво помолиха всички ни да не употребяваме никакви психоактивни вещества, докато сме на посещение при близките си. Пиех всяка вечер, докато бях там.

След това един ден нещо се промени. След като бях пила до късно вечерта вкъщи миналата есен, което съвпадна с връщането на сина ми от колежа – изтощен, стресиран и тревожен заради употребата си на вещества – той ми каза, че не само не би могъл да живее повече в залетия от наркотици колеж, но не би могъл да живее и вкъщи с моето пиене. Точните му думи бяха: „Това не е безопасно място за мен, където да живея, ако ще се възстановявам.“ Това ме сряза. Думите му бяха 100% истина и ме ударих като един тон тухли. Трябваше да спра да пия.

Надявам се, че историята ми може да помогне на някой друг. От онази съботна сутрин, излизайки от последния си махмурлук, поех ангажимент към себе си и към сина ми, че той повече никога няма да види с питие. Работя над собственото си възстановяване и сега мога да го подкрепям както трябва. Пътят все още е труден и за двама ни, но е толкова по-лесно сега, когато вече не соча сина си с лицемерен пръст, повторно изброявайки всички минали събития, свързани с употребата му на наркотици. Бих ли искала той да изброява детските си спомени от пияната си майка? Не. И двамата трябва да продължим напред.

Може да звучи като нещо очевидно, но алкохолът е толкова наркотик, колкото и марихуаната. Горда съм да кажа, че към момента, в който пиша това, синът ми не е употребявал вещества от три месеца, а аз не съм пила от шест месеца. И двамата сме трезви ден по ден и това е едниственото, което мога да кажа със сигурност. Но изкарването наяве на поколенческия цикъл на зависимост в семейството ми беше твърде закъсняло, а след това цикълът беше прекъснат – и това стана, поне отчасти, заради истината, която най-накрая беше изречена.

Източник

Възстановяването: какво всъщност означава то?

Posted on by
Отговор

Имах привилегията да съм домакин на група за подкрепа за най-удивителните, силни и издръжливи семейства, които някога съм срещала. В атмосфера, в която царят уязвимост, сълзи и смях, обсъждаме какво работи и какво би могло да е по-добре. Макар при индивидуалните ситуации да преобладава тревогата на родителите за проблемната употреба на вещества от децата им, които имат значителни съпътстващи проблеми, включително със закона и финансите, много участници имат деца „във възстановяване“. Слагам думата в кавички, защото всяко семейство вижда възстановяването по различен начин, както споделиха по време на последната ни среща.

Изглежда има типична прогресия, в която отначало семействата се мъчат да разберат как да накарат сина си или дъщеря си да се лекува. Веднъж щом лечението завърши, независимо дали е в затворена или отворена програма, надеждата е, че животът ще стане отново „нормален“. Възстановяването може да бъде синоним на въздържание, но не винаги. Ето как изглежда в момента възстановяването за тази група от семейства и техните деца.

Всичко се промени

Надя говори за завръщането на 17-годишния ѝ син от рехабилитационната програма сякаш той се намира в програма за защита на свидетелите, като казва само името му. Тя си мислела, че всичко ще бъде „оправено“ с резидентната (затворена) програма, но бързо научила за трудностите на ранното възстановяване. „Анди си е вкъщи от около месец и всичко се промени – училището му, приятелите, хобитата, мобилният му номер – всичко. Когато не е на училище, той посещава сбирките на Анонимни алкохолици и консултациите с терапевта му. Мисля, че той наистина приема въздържанието, но трябва да кажа, че всички тези промени изглеждат доста плашещи и за двама ни. Макар наистина да съм доволна от начина, по който се справя, съм на тръни от тревога, че той ще направи рецидив. Беше доста раздразнителен миналата вечер и всичко, за което мислех, беше: „Дали ще употреби?“. Той ми каза, че просто бил притеснен за задачата си от училище, но не бях сигурна.“

Хлъзгави склонове

„Синът ми не употребява нищо от година, след като водеше битка с хероина, за което съм много благодарна“, споделя Даян. „Но преди месец Джон каза на мен и баща му, че иска да пие. Той винаги е обичал да излиза да танцува и казва, че иска да се наслади на едно питие от време на време с приятелите си. Той е на 26, така че какво бих могла да кажа? Казах му, че съм притеснена. Мисля, че това е много хлъзгав склон, но се радвам, че той беше честен с мен.“

Проблеми с мотивацията

Том се оплаква, че макар неговият син повече да не употребява вещества, сякаш не може да „си стъпи на краката“. „Мислех, че ще се заеме отново с живота си след рехабилитационната програма, но засега той има само работа на непълно работно време и рядко ходи на сбирки. Тревожа се за промените в настроението му и изглежда, че той спи много. Насърчих го да се консултира с психиатър относно лекарствата си – може би нещо трябва да се коригира.“

възстановяването

Справяне със старите отключващи фактори

Деби казва: „Синът ми се прибра вкъщи за Великден и бях много развълнувана да го видя. Той наистина се справя добре през последната година – много хубава работа, добра приятелка, напълня – беше слаб като вейка, когато започна лечение, но сега изглежда чудесно и тренира през цялото време.

Всичко беше прекрасно и тогава той реши да си вземе душ. Почти изпаднах в паника, докато гледах как текат минутите и че той още е в банята. Разбрах, че тревогата ми се отключи от звука, защото той правеше това, когато употребяваше хероин – изчезваше в банята и оставяше душа да тече. Когато постъпи на лечение, намерих скритите му прибори за употреба на горния рафт в шкафа за бельо, мушнати зад няколко кърпи. Осъзнах, че макар той да се възстановява от година, още се опитвам да се справя с причините, отключващи тревогата ми.“

Умения за справяне

Линда предлага следните мисли: „Смятам, че „възстановяване“ означава да се учиш на нови умения за справяне – не само децата, но и ние. Помня как ровех във вещите му и претърсвах стаята му, винаги търсейки доказателства за това дали той употребява или не. Въпреки че се чувствах леко облекчена, ако не намерех нищо, се чудех дали той не става по-добър в криенето на неща от мен. Той живее отделно с приятелката си и знам, че още пуши марихуана, но това изглежда по-лесно за управление. Бих предпочела въздържание, но той има добра работа – всъщност шефът му го помоли да се грижи за къщата му за един уикенд. Това е сериозно, тъй като не би могло да се случи преди година. Той си плаща сметките – най-накрая – и не идва при нас, „банката на мама и татко“, винаги търсейки пари или помощ за проблемите си. Това отне известно време и изглеждаше, че е изостанал в развитието си (не беше способен да се грижи за себе си като типичен човек на 24 г.), но нещата се подобряват. Когато сме заедно, не се фокусираме върху употребата му на вещества, както когато живееше вкъщи, така че разговорите протичат много по-добре.“

Спазване на граници

Мика казва: „В момента не говоря със сина си, най-вече защото се страхувам от това, което мога да кажа. Той работи на пълно работно време и точно завърши още два курса в колежа – има отлични оценки и на двата. Приятелката му е прекрасна и много подкрепяща и той помага вкъщи – ще изпълни всяка задача, за която го помоля. Но вчера той остави шише сироп за кашлица и настинка на плота и каза нещо за алергиите си и проблеми със съня. Беше предозирал с този сироп преди много време и не можах да повярвам, че го остави там. Зачудих се дали не ме тества, за да види как бих реагирала. Взривих телефона на приятелката му със съобщения и тя ме увери, че той не употребява, но можех да усетя тревожността и гнева, надигащи се в гърлото ми. Ще изчакам ден-два и ще се опитам да разговарям с него за това, но случаят много ме разстрои.“

Постоянна тревога

Антония споделя: „Възстановяването на сина ми върви добре, поне така си мисля. Минаха 8 месеца, откакто той направи свръхдоза. Но се тревожа, защото ми каза, че ще ходи на концерт довечера и, ами, всеки знае, че има наркотици на концертите. Казах му да се пази и той обеща, но така или иначе ще му направя уринен тест, когато се прибере.“

Управление на очакванията

Аманда ни разказва, че нейният син е на налтрексон (лекарство, което блокира приятните ефекти на опиоидните наркотици) и не е употребявал опиати повече от две години, но продължава да пие алкохол и да пуши марихуана. „Започнах да гледам на възстановяването като на това да не получавам повече телефонни обаждания посред нощ, да не се тревожа, че в пощенската кутия ще има писмо от пробационната служба или че синът ми не може да си плати сметките. Това не е перфектното възстановяване, което си представях, но цялата тази драма вече я няма и аз съм благодарна за това.“

Като да ви падне товар от плещите

Франсис предлага: „Мисля за възстановяването като за това да можеш отново да се усмихваш – да можеш да се смееш, поне днес. Чувствам се сякаш не трябва да се тревожа толкова, но също така усещам голяма несигурност. Имам предвид, че няма пълно излекуване и се тревожа, че той може да направи рецидив по всяко време и тогава ще се върнем в началото, но засега мога да се усмихвам.“

възстановяването

Както виждате от тези коментари, няма една-единствена дефиниция за възстановяването, тъй като тя е различна за семействата и децата. В много случаи родителите се борят със старите причини, отключващи тревогата им, дори и ако детето им е в пълно въздържание. Въздържанието може да е от всички вещества или от някои. В други случаи всяка стъпка към решения за по-здравословен живот е победа.

Смятам, че ще е от помощ да мислим за възстановяването като за процес, а не като за крайно състояние. То е серия от стъпки, предприемани от човека, за да направи живота си по-добър в множество измерения: физическо, психическо и духовно благополучие, усещане за цел и връзка, способност да допринася по смислен начин и още. Родителите можем да влияем на това пътешествие, използвайки различни инструменти, които са ни на разположение, като например да подсилваме позитивно малките стъпки напред, да водим разговорите с уважение, да поставяме граници и да се грижим за себе си. И наистина помага да сме част от група за подкрепа като моята, където семействата се чувстват спокойни да споделят спънките и успехите си.

Източник

Защо да гледате филма „Доза Щастие“?

Posted on by
Отговор

Тази седмица имах удоволствието да гледам филма „Доза Щастие“ по книгата на Весела Тотева „Падение и спасение“. Това е филм с кауза в най-истинския смисъл на думата. Една лична и откровена история, която докосва и вълнува дълбоко.

На събитието една дама ми каза: „Знаеш ли, когато бях малка, баща ми избираше определени филми и ни караше да ги гледаме цялото семейство заедно, а след това отделяхме по два часа, за да ги обсъждаме. Тогава това ме ядосваше. Струваше ми се досадно и като загуба на време. Много по-късно разбрах какъв подарък ми е направил с това. Мисля, че филмите с важни послания не бива да се оставят просто така – да ги изгледаш и край. За тях трябва да се говори.“

Този разказ ме стопли. Вярвам, че няма по-ценен дар, който можеш да получиш от близките си, от пълноценно време заедно и възможността да се споделяш. От това да усещаш, че принадлежиш. Няма по-ценен дар от този да можеш да разкриваш мислите и чувствата си, без да бъдеш цензуриран и съден. Много силно свързах преживяванията си от тази история с преживяванията си по време на филма. Те са двете страни на една и съща монета. 

Когато говорим за зависимост към и употреба на вещества, ние не можем да се фокусираме само върху наркотиците. В центъра винаги е човекът и неговите преживявания и нужди. Ние разглеждаме зависимостта като симптом. Като огромен червен флаг за нещо, което се случва с личността. Не можем да извадим човека от неговото обкръжение, от средата му – от семейството и роднините, от приятелите, от всички значими други. Ние не сме самотни същества на самотен остров. Или поне рядко сме самотни, защото сме сами.  По тази причина, когато говорим за зависимост, винаги мислим за нея като съставена от три компонента – човекът, който употребява, средата, в която функционира, и веществата. Не можем да изключим нищо. Всичко е важно и има значение.

Филмът сам по себе си е една история за връзката ни с другите. Или за липсата на такава. Това е филм за копнежа по това да бъдеш важен за някого. Някой да те види и да вярва в теб. Това е филм за желанието да сме свързани и зова за помощ през бунта. Това е филм за пътя към щастието и смисъла. За пътя, по който се изгубваш.

Това е филм, който задава въпроси, а не дава отговори.

И ако успях да сдържа сълзите си, докато гледах, то на изповедта на екипа и актьорите се предадох. Адмирации за желанието, волята, посвещението и куража им да се впуснат в тази нелека задача. Да даваш гласност на теми като употребата на наркотици и зависимостта никога не е лека задача. Да отстояваш важността на подобни теми – още повече.

Не можем да продължаваме да затваряме очите си пред темата за употребата на наркотици и зависимостта. Не можем да продължаваме да се правим, че това не ни засяга. Че това е нечия чужда история и нечия чужда отговорност. Зависимостта е болест, която засяга много семейства в България. Тя не е проблем само на индивида. Тя е проблем на общността, на обществото. Филмът „Доза Щастие“ е по лична история, но в същината си тази лична история не е частен случай.

Габор Мате казва: „Наркотиците – като хероин, морфин, кодеин, а също и алкохолът – всички те са болкоуспокояващи. По един или друг начин всички те облекчават болката. Ето затова, когато се опитваме да разберем пристрастяването, истинският въпрос не е защо си зависим, а защо те боли.“

Когато гледате личната история на Весела, ви насърчавам да не бързате да скачате към заключения и присъди. Насърчавам ви да си дадете шанс и да се опитате да влезете в обувките на другия, задавайки си въпроса: „Какво може да накара този човек да действа по този начин точно в тази ситуация?“ Или както Габор Мате пита: „Защо този човек го боли?“

Марина Попова – психолог и консултант на НИЛНАХ

 

 

Новата учебна година и психичното здраве на детето

Posted on by
Отговор

Пет неща, които родителите трябва да знаят за връщането в училище и психичното здраве

Отново идва този момент от годината, който родителите обичат, но и от който се плашат. Тъй като наближава започването на новата учебна година, е важно да обръщате внимание на психичното здраве на детето си толкова, колкото и на физическото му здраве. Като родител на три деца съм виждала колко важно е да проследявате психичното здраве на семейството си по време на тази промяна. Кибертормозът, суицидността и самонараняването са само някои от темите, които предизвикват безпокойство у родителите с началото на учебната година, а употребата на вещества може да е свързана с всички тези проблеми.

Ето някои от нещата, които трябва да знаете за връщането в училище и психичното здраве:

Бъдете наясно, че промяната може да е трудна във всяка възраст.

Някои младежи се справят много добре с промяната, но други тя може да постави в сложна ситуация. Наблюдавайте за знаци на дистрес у децата си, когато преминават в следващ клас, започват нов спорт или сменят приятелския кръг. Можете да им помогнете да управляват стреса си като следите за промени в настроението, в обичайния режим на сън и будуване и наблюдавате за знаци на изолация.

Тъй като употребата на вещества може да бъде отдушник за много деца, можете да насърчавате здравословни начини за справяне като придържането към балансиран режим, който включва физически упражнения, пълноценно хранене и достатъчно сън. Също така помагайте на детето си да остане в позитивна социална среда и да си създаде здравословни начини за управление на стреса.

Запознайте се със знаците за често срещани психични заболявания.

Най-честите психични заболявания при младежите са тревожните разстройства, разстройството с дефицит на внимание и хиперактивност и депресията. Ако се притеснявате, че детето ви може да страда от психично разстройство, консултацията със специалист, който може да направи оценка на случая, ще ви помогне.

Основните симптоми, с които трябва да сте запознати, включват лошо или променено справяне в училище, постоянно отегчение, чести физически оплаквания като главоболие и болки в стомаха, проблеми със съня, нощно напикаване и дори агресивно поведение. Можете да научите повече за връзката между психичното здраве и употребата на вещества при тийнейджъри и млади пълнолетни от Ръководството за съпътстващи разстройства (на английски език).

Научете как да започвате разговор относно психичното здраве.

Да разберете как да разговаряте за психичното здраве – точно както и за употребата на вещества – вероятно е едно от най-важните неща, които ще направите като родител. Когато започвате тези разговори, е важно да проявявате емпатия и да изразявате загриженост. Най-добре е да избягвате език, свързан със специфично разстройство, а вместо това използвате неконкретен език, като например „Тревожа се за теб“, „До теб съм“ или „Може ли да поговорим за това, което се случва с теб?“. Вие искате детето ви да знае, че сте до него при всяка една стъпка. Внимателният подход може да помогне много за изграждането на доверие помежду ви, така че детето ви да бъде по-склонно да разговаря с вас по чувствителни въпроси.

психичното здраве

Разберете какво означава тормозът и как можете да помогнете.

Тормозът може да приеме различни форми и може да включва множество различни действия. Важно е да знаете, че тормозът съществува в непрекъсната последователност – от неуместни шеги и подигравки чак до физическо насилие. Обичайно е за младежите да изпитват срам, ако са подложени на тормоз, и като следствие може да не споделят винаги с вас какво им се случва. Затова е по-важно от всякога да сте винаги отворени за разговор с детето си. Направете с него план, по който двамата да работите активно. Този план може да включва кой какво ще прави за справянето със ситуацията в зависимост от тежестта на тормоза. Важно е обаче да не обещавате да пазите тормоза в тайна – сигурността на детето ви е в риск и намесата на родител или учител почти винаги е необходима.

Тормозът може да има дългосрочно психологическо и психосоциално въздействие както върху извършващия го, така и върху жертвата, затова е толкова важно да има навременна намеса. Когато става въпрос за психичното здраве на жертвите, има силна връзка между тормоза и депресията, както и между тормоза и употребата на вещества. Хората, причиняващи тормоз, също са в повишен риск от употреба на вещества и от проблеми с правосъдието.

Когато става дума за психичното здраве на детето ви и за употребата му на вещества, е добре да потърсите помощ.

Дори за възрастните може да е трудно да приемат, че психичното ни здраве е също толкова важно, колкото и физическото, но помощта е налична. Разговорите за психичното здраве трябва да бъдат нормална част от всекидневната комуникация – също както бихте споделили за обикновена настинка или алергия. Една простичка първа стъпка за намаляване на стигмата е да се образовате за знаците и симптомите, свързани с психичното здраве.

Макар подобни материали да не са достъпни на български език в интернет пространството, можете да проверите онлайн библиотеката на Psych Hub, в която има над 100 кратки, безплатни филмчета за психичното здраве, употребата на вещества и превенцията на самоубийствата, като има отделна библиотека, посветена на младежки теми.

Полезна информация можете да намерите в развиващата се платформа за психично здраве „Кожа“. От сайта на Асоциация „Родители“ можете да изтеглите техните наръчници за родители, както и да се свържете с тях, за да получите съвети по отношение на вашето дете и взаимоотношенията ви с училището.

За консултация относно психичното здраве на детето ви и употребата му на алкохол и/или наркотици потърсете психолог, специализиран в работата с деца и юноши, или програма за рехабилитация на употребяващи и зависими непълнолетни. При нужда от медикаментозно лечение се обърнете към детски психиатър.

Източник (с някои редакции от наша страна)