За това, което правим и за това, което НЕ правим

Тази статия ще бъде кратка. Не носи някакво дълбинно психологическо съдържание, едва ли разкрива някаква нова информация или гледна точка. По-скоро е (иска ми се да кажа вдъхновена, но определено не е това думата) провокирана от ежедневието, даже може да се каже злободневието. Нейната цел е простичка – да напомни и дори да предизвика да се огледаме, да се замислим, да се подсетим, че не сме сами, че около нас има други; да се замислим какво очакваме като поведение към нас и какво даваме като такова; за малките и простички неща; за отговорностите ни; за писаните и неписани правила; за това, което правим, и за това, което НЕ правим.

Причината за „вдъхновениетo“

Днес, докато идвах на работа, станах свидетел ( впоследствие и участник) на следната ситуация:

Беше се събрала групичка от няколко души, зяпачи, и с усмивка и учудване наблюдаваха как в 8:00 сутринта, в значително студено време, едно младо момче (може би ученик), буквално се беше „сраснало“ с външния бар плот на една закусвалня. Картинката беше меко казано „покъртителна“. Момчето беше захапало плота за канта, затворило очи, почти не се виждаше дали диша, ръцете му висяха в пространството и беше в ступор – не помръдваше; до него имаше чаша чай и закуска. Вероятно не беше от скоро в това състояние, съдейки по бройката на публиката. Спрях се и се загледах. До мен се спря една жена и ме попита какво му има. „Зяпачите“ се подсмихваха. Усетих, че започвам да се ядосвам. Подвикнах им, че някой трябва да се опита да го събуди, защото може да измръзне или да му е зле. Тогава се ядосах още повече, защото си дадох сметка, че правя същото като тях. Заедно с жената го доближихме и го побутнах. След период от време вдигна глава и на въпроса ми как е и има ли нужда от помощ отговори, че е добре и няма. По очите му беше видимо, че се е надрусал и вероятно е пиян. Групичката се разформирова и всеки пое по пътя си.

za-tova-koeto-pravim-i-za-tova-koeto-ne-pravim

Доводи

Продължавайки пътя си към работа преминах през широка гама от чувства, а в главата ми се завъртяха редица въпроси. Това не е първата подобна ситуация, на която попадам и далеч не е най-драматичната. За съжаление,  има доста такива и вероятно и занапред ще има. Ситуации, в която се правим, че като че ли ни няма; ситуация, в която различността плаши; ситуации, в които забравяме, че сме хора; ситуации, в които забравяме за неписаните правила и за неписаните отговорности. Или общо взето това са от онзи тип ситуации, в които реално носим много повече отговорност за това, което НЕ правим. Всеки е имал поне една такава ситуация в живота си, при която просто се „скатава“, като бързо намира оправдание или обяснение защо го прави.

 „Това не е моя отговорност“,  „Има и други…“,  „Сам/а си е виновен/а“,  „Откъде да знам дали не е луд/а и дали няма да ми направи нещо.“,  „Така или иначе нищо не мога да направя, не съм лекар/полицай….“, Бързам, ако имах време може би…‘,  „Не ме интересува, имам си мои проблеми..“

Вероятно във всеки един от тези доводи има доза истинност и правдивост. Вероятно в редица ситуации наистина няма чисто технически какво да направим, защото не сме компетентни или физически нямаме възможност. Вероятно има още хиляда и един довода, с които да аргументираме бездействието или безразличието си.

Аз смятам да използвам един от малкото, които да оборят тази стоическа позиция на пасивност и той е следният:

„Ами ако бяхте вие?“

Ако вие сте главно действащо лице в ситуацията? Ако на вас ви прилошее на улицата и нямате сила дори да седнете на някоя пейка? Ако вашата чанта се разсипе на трамвайните линии и трамвая идва? Ако вие се подхлъзнете на леда и паднете? А ако това е вашето дете? Ако детето ви е попрекалило на купона и е пред полуприпадък пред очите на многобройна публика от неангажирани със ситуацията възрастни? Ако някой го тормози, а наоколо има кой да се намеси и да помогне, но не го прави, дори просто помощта да се изразява в това да се обади на полицията? Как мислите? Би ли ви се искало в тези ситуации да има някой, който да се намеси? Ще се ядосате ли на това, че вашата драма и нещастие е просто спектакъл за останалите, които съчувствено цъкат с език, когато е необходимо да направят толкова малко?

Аз лично бих. Бих била гневна на пасивността. Бих била огорчена и обидена. Бих била притеснена и дори изплашена.

Промяна

Опасно е това, което правим, но още по-опасно е това, което не правим. Често чувам как хората се оплакват, как казват, че нещата са зле, че никога няма да се променят, че едва ли не няма надежда. Тази промяна зависи от нас. „Нещата“ не са величина, която се променя, променя се човешкото поведение, променяме се ние. Ако ние се променим и „нещата“ и ситуациите ще се променят. Промяната, обаче, е процес, свързан с много отговорности и правила и често пъти те са от онези неписаните. Това не са правилата на фирмата, в която работим; не са и само законите или конституцията.

Това са онези, неписаните правила в човешките взаимоотношения. Онези семейни правила, на които всички ние се научаваме (или би трябвало да се научим) още докато растем (как детето е беззащитно и трябва да го пазим; как на старите хора се прави място да седнат; как намереното портмоне се връща на собственика и разни други такива елементарни нещица), но като че ли позабравяме или омаловажаваме в един момент. Това са онези правила, които определят нагласите и ценностите ни спрямо другите, света и нас. Онези правила и нагласи, които ни учат, че отговорността да седиш и да не реагираш, когато примерно убиват някого, е почти равносилна на тази да решиш да го убиеш и да го направиш. Разбира се, всичко това е въпрос на избор. Няма как насила някой да бъде накаран да реагира в ситуацията, която според мен, примерно, изисква действие. Преценката на ситуацията също е много субективно явление.

za-tova-koeto-pravim-i-za-tova-koeto-ne-pravim-2

Но много ви моля, когато се отдадете на субективността си, замислете се за секунда дали ако там отсреща сте вие или ваш близък, субективността ви ще бъде същата. Замислите се дали губите, ако реагирате в дадена ситуация и направите нещо и дали печелите, ако останете пасивни и не правите нищо. Замислите се какво е помощ, какъв е нейнияt смисъл. Замислете се за вашите собствени преживявания на безпомощност. Замислите се за случаите, в които сте имали нужда от другите и за случаите, в които другите са били до вас.

Хубаво е да знаеш, че има някой до теб! Хубаво е когато непознат се наведе и ти подаде падналия плик от чантата ти; когато стане и ти направи място в автобуса или метрото, просто ей така. Убедена съм, че всеки е имал поне по една такава ситуация в живота си. Убедена съм също, че е и изцяло ваш избор дали ще решите да направите нещо и да предадете нататък с друг жест към някой, който има нужда или ще изберете да НЕ правите нищо. Убедена съм и в още нещо – и в двата случая носите отговорност и тя е изцяло ваша!

Share Button

Спомняш ли си… (Родителите ти)

Спомняш ли си, когато беше дете и когато знаеше колко много те обичат родителите ти…
Скоро след като С., момиче на 20 г., постъпи в Рехабилитационната програма на „Солидарност“ (www.solidarnost-bg.org), за да се лекува за първи път от зависимост от амфетамини и марихуана, тя ни даде малка тетрадка, в която събира своите размисли по различни теми, свързани с нея и живота около нея. Помолихме я за разрешение да публикуваме едно от нейните мънички произведения, за да дадем възможност и на други хора да споделят нейните мисли и чувства и тя се съгласи.

Спомняш ли си

Философията на терапевтичните общности за зависими

Спомняш ли си, когато те водеха само по правилния път, но сега ти не виждаш друг освен грешния.

Спомняш ли си, когато те носеха на ръце, защото вече ти се спинкаше, а сега се налага да те носят до леглото или до токсикологията.

Спомняш ли си, когато те пазеха да не паднеш и да не се нараниш, а сега се биеш по улиците и се прибираш в кръв и рани.

Спомняш ли си, когато ти правеха снимки, защото си сладък и благ, а сега те снимат полицаите в районното, вече си криминално проявен тип.

Спомняш ли си, когато те приспиваха за лека нощ с приказка, а сега не се прибираш и спиш където намериш.

Спомняш ли си, когато татко ти те водеше да караш колички в близкия парк и ти се радваше, а сега даваш газ и дърпаш ръчни, а той се притеснява да не се разбиеш някъде и не спи, докато не се прибереш.

Спомняш ли си, когато ходеше на църква с родителите си да запалите по една свещичка за здраве, а сега носиш фланелка с пречупен кръст.

Спомняш ли си, когато те гледаха в очите и виждаха щастие и любов, а сега, като те погледнат, се чудят какво си взимал.

Спомняш ли си, когато детският ти плач се превърна във викане и скандали, но ти не виждаш колко болка им причиняваш.

Спомняш ли си, когато те обличаха в най-хубавите ти дрешки, а сега не ти дреме с какво ще излезеш – всъщност, приличайки на клошар.

Спомняш ли си, когато не можеше да излъжеш никого за нищо, а сега никой не знае истината, както и ти самият.

Спомняш ли си, когато си седеше вкъщи и имаше всичко, от което имаш нужда, а сега не знаеш какво означава думата „дом“.

Спомняш ли си, когато не искаше да пуснеш ръката на майка си, а сега ти не ѝ позволяваш да те докосне дори.

Спомняш ли си, когато им искаше пари за сладолед или друга глезотийка, а сега крадеш от тях за наркотици.

Спомни си кой си бил, виж какъв си сега.
Дай си сметка кое си заслужава и кое – не.
Не забравяй от къде си тръгнал, за да продължиш право напред и да знаеш, че има къде да се върнеш.

Share Button

Как да се забавляваме на парти и да останем трезви

Как да се забавляваме на парти и тайно да останем трезви?

трезви

Когато има празници (или е просто парти), хората обичайно ги отбелязват с доста алкохол. Това може да е сериозно предизвикателство за онези от нас, които имат причина да не пият или не искат да прекаляват, за да не се събудят на следващата сутрин с махмурлук. Има ли начин да се включим пълноценно в партито, без да пием и без някой да разбере за това? Ето какво мислят по въпроса от Club Soda:

Духът на празника подтиква хората към щедрост, когато става дума да ви купят питие или да настояват да останете за по още едно. Новината, че вие не пиете може да бъде посрещната с шок и неловка тишина, сякаш току-що сте обявили, че се намирате в последен стадий на смъртоносна болест. Сигурно няма да искате да прекарате цялата вечер, за да отговаряте на въпроса „Защо не?“. Затова ви предлагаме няколко съвета как тихомълком да останете трезви, ако искате да го скриете – независимо дали трябва да ставате за работа на следващата сутрин или не.

Най-добрите съвети на Club Soda:

1.    Тоник с тоник. Напитка с джин и тоник изглежда по абсолютно същия начин както и напитка с тоник и тоник. Ако за вас е било обичайно да пиете коктейли, кой може да разбере, че няма водка в колата ви? А последната мода да се пие джин доведе до появата на множество интересни видове тоник, които да вървят с него (или пък без него). Можете да пиете тоника си с кардамон, бъз, с лимон и розмарин или по друг начин, който ви харесва.

2.    Бирата с лимонада, която никога не свършва. Това е съветът на един от членовете на клуба, който си купува бира с най-ниското съдържание на алкохол, което може да намери и след това я долива само с лимонада чак до края на вечерта. Друг вариант е да си вземете вино с ниско съдържание на алкохол и след това да допълвате чашата си само с газирана вода.

3.    Редувайте. Ако някой ви предложи да ви купи питие, поискайте му нещо безалкохолно или чаша вода и му кажете, че редувате алкохолни и безалкохолни напитки. В действителност, редуването на алкохолни с безалкохолни напитки е добър начин да направите употребата си по-умерена и да намалите до минимум обезводняването си на следващия ден.

4.    Барманите. Служителите зад бара са ваши приятели. Ако не искате хората да знаят, че не пиете, снабдете се със съюзник като предварително се договорите с бармана, че когато поръчате „обичайното“, той ще ви поднесе безалкохолна напитка. Може да ви се струва странно, но вероятно барманите и преди са били молени за това, защото някой е бременен или току-що е отказал пиенето, или понеже не иска да го третират като мутант, само защото не пие алкохол.

5.    Лошата памет на пияния. Ако някой ви купи питие, разнасяйте го наоколо за известно време и после го оставете някъде. Или го пробутайте на доверен приятел, който знае, че не пиете. Ако останалите пият, не е много вероятно да следят какво се случва с вашата чаша.

6.    Това излезе от контрол и е време да си вървя. Някой купува ли ви шотове? Останали ли сте твърде дълго? Вашето извинение за шотовете може да бъде: „Ако изпия още един, ще повърна“ или „(сложете името на алкохола) ме кара да повръщам“. Всъщност колкото по-рано си организирате стратегията за оттегляне, толкова по-добре. „С кола съм“ винаги е солидно извинение и ви помага да избягвате всякакъв алкохол. Но също така има и „Изморен съм“, „Настинал съм“, „На антибиотици съм“, „Ще ми доставят пратка“, „Трябва да ставам рано“, „Утре съм на работа“, „Пих твърде много предната вечер“ или всякаква друга причина, поради която няма да пиете. Която, както излиза, може да е почти всичко. Някоя от тях може дори да е истина.

Забавлявайте се на партито трезви и в безопасност!

 

Share Button

За трезвеността и умереното пиене

Интервю със Светлана Велкова – клиничен психолог и член на  екипа в терапевтичната програма  на Асоциация „Солидарност“ (http://www.solidarnost-bg.org/) .

– Какво включва трезвеността в днешно време? Можем ли да се отпускаме понякога и да пийваме?

Днес трезвеността често се свързва с пълно въздържание или с липса на проблеми в употребата на алкохол. Нещо, което често може да се чуе – „трезвен съм, разбира се, да не би да смятате, че имам някакъв проблем с алкохола“. Ако се обърнем към тълковния речник, ще открием сходно определение: „Трезвен е който не е пиян (от алкохол). Пие, но остава трезвен.“ Ако се разгледаме двете части на това определение, ще видим, че трезвеността не е пряко свързана с въздържанието, но препратка към въздържанието въпреки това има и това е свързано с характеристиките на специфичната българска ‘въздържателна култура’. Последният подем на въздържателното движение в България е в средата на миналия век в междувоенния период (1920-1934), когато призивът е: „На борба за трезвеност“. Интересно е, че самото въздържателно движение попада и в журналистическото полезрение, най-вече с неговата странност от съвременна гледна точка, която предизвиква най-малкото иронично отношение или липса на критическа дистанция към материята. Днес по-скоро не е актуален въпросът: „дали да пия“, а „колко да пия и да остана трезвен“.

– В този ред на мисли, колко е малкото /умереното/ пиене? Към каква норма е добре да се придържаме, така че да не навредим на здравето си?

В различните държави са приети определени честота и количества на употреба, която се смята за умерена. Поради съществуващите разлики, Световната здравна организация (СЗО) приема, че за пълнолетните жени и всички хора над 65 години умерена консумация е едно стандартно питие на ден, а за пълнолетните мъже до 65 години – 2 стандартни питиета на ден, като не става въпрос за всекидневна употреба. Една единица алкохол е 10 ml чист алкохол. И e важно тук да отбележим, че умерената консумация не означава, че е безопасна, а че рисковете от възникване на зависимост и различни заболявания са по-малки.

DSC_3284

Казват, че алкохолът има терапевтичен ефект. Отпуска ни след напрегнат ден. Какво е Вашето мнение по този въпрос?

Споделянето има терапевтичен ефект, а алкохолът е вещество, което действа като депресант на централната нервна система. Това означава, че забавя реакциите и функциите на тялото и притъпява усещанията. Но ако имаме нужда от терапевтичен ефект, алкохолът не е нито най-ефективният, нито пък най-безопасният избор. Ако човек има изградени стратегии за това как да се справя с ежедневния стрес, как да се отпуска след напрегнат ден, то тогава приемът на алкохол няма да е начин да се справя с дадена трудност. Но ако е човек, който не може да се справи с дадена трудност, с която животът го сблъсква и търси в алкохола начин за справяне или поне за притъпяване на болката, тогава рискът от развитие на алкохолна зависимост става доста висок.

– Как да разберем дали някой вече е зависим към алкохол?

При употребата на алкохол толерансът и зависимостта най-често се развиват постепенно с течение на времето. Поради тази причина проблематичната употреба не е лесна за разпознаване. Но има маркери, върху които можем да съсредоточим вниманието си. Най-общо казано, когато човек започне да губи контрол върху употребата на алкохол, когато в трудните си моменти изпитва силно желание да пие или не може да извършва ежедневните си дейности и ангажименти, без да бъде „подкрепен“ от алкохола, тогава е важно да потърси лечение.

Когато става въпрос за трудности при лечение на зависимостта, много често се споменава факторът воля. Какво друго е важно?

Въпросът вече тук не е на воля, или на избор, а на мотивация за лечение. Хората се обръщат за лечение, за съжаление, когато собствената им житейска ситуация или е излязла извън контрол, или те я оценяват като безнадеждна, или пък близките им са им поставили ултиматум. Лечението на алкохолната зависимост най-общо цели човек да разбере какво го е „закачило“ за алкохола, каква трудност или какви трудности му е изглеждало, че с помощта на алкохола е преодолявал и как да усвои нови умения за справяне в такива ситуации.

– Знаем ли колко хора в България страдат от алкохолизъм?

За съжаление нямаме актуална българска статистика по този въпрос и няма да е коректно да даваме цифра.

Според доклад на Центъра за зависимости и психично здраве в Канада, публикуван през 2012 г., през 2005 г. в България е имало около 215 000 зависими от алкохол, като около 185 000 от тях са били мъже (Alcohol consumption, alcohol dependence and attributable burden of disease in Europe: Potential gains from effective interventions for alcohol dependence. Jürgen Rehm, Kevin D. Shield, Maximilien X. Rehm, Gerrit Gmel, Ulrich Frick, 2012, Centre for Addiction and Mental Health). По неофициални данни, вероятно става въпрос за много по-голям брой.

Прави впечатление обаче, че от последните 3-4 години все повече хора се обръщат за помощ именно заради злоупотреба или за зависимост от алкохол. Което вече е стъпка напред, защото алкохолната зависимост е като всяка друга зависимост към психоактивно вещество и е важно да повишим собствената си информираност, което да ни направи по-критични към ситуацията в нашата страна.

– Kакви алтернативи на алкохолната употреба бихте препоръчали? Как да се отпуснем, без да си навредим?

Като си планираме така свободното време, че да имаме и активна, и пасивна почивка. За това ни е необходимо само да поспрем за малко и да се замислим какво ни носи удоволствие, какви дейности ни харесва да вършим и как бихме могли да зарадваме себе си и близките до сърцето ни хора.

 

Интервюто първоначално е подготвено за сайта Puls.bg

Share Button

Амелия и нейната лична история

лична историяПредставяме ви Амелия и нейната лична история на зависимост и успешно лечение. Амелия е жена, живееща в САЩ, но това, което споделя, е валидно и за нас, тук и сега.

„Започнах да употребявам метамфетамини, когато бях на около 12 г. Попаднах в грешната компания като дете и имах много приятели от квартала, които бяха по-големи и имаха достъп до алкохол, а в последствие и до наркотици. Всъщност имах и една много по-възрастна приятелка, която беше на около 30 г. и която беше на метамфетамини. Тя ми даде да опитам за първи път. Кръстосвах улиците като луда, правейки каквото искам, идвайки и отивайки си, когато си поискам.

След като мен и група приятели ни хванаха с метамфетамини, отидох в дом за непълнолетни и по този начин се озовах в терапевтичната общност „Къща Феникс“ в Санта Ана (САЩ). Това изискваше голямо приспособяване от мен – трябваше да стоя там и да спазвам структурата и правилата. Терапевтичната общност ме научи да търся причината, поради която изобщо съм се забъркала с наркотици. По време на програмата изнасях семинари на останалите резиденти за личните граници в отношенията мъже-жени. Научих много и се надявам, че съм научила и другите на нещо!

Семейството ми ме подкрепяше много по време на лечението. Майка ми, сестра ми и брат ми ме посещаваха всяка седмица за Фамилната вечер. Цялото ми семейство беше подкрепящо, защото без помощ, след като бях започнала с наркотици и алкохол толкова малка, животът ми можеше да протече по много различен начин.

Бях на 16 г., когато завърших програмата и се върнах да живея с майка ми в един много лош квартал в Санта Ана. Върнах се в гимназията и започнах да работя на две места, което ми позволи да преместя семейството си в по-добър квартал. Не исках сестра ми и брат ми да попаднат в същите лоши компании, както ми се случи на мен.

Завърших училище и когато бях на 18, родих син. Положих много усилия, за да се грижа за него. Сега имам три момчета и съм омъжена от 2007 г. Намираме се на много щастливо място – животът ми е пълен с ангажименти и радост. От 12 г. съм лицензиран оптик и успях да се издигна до ръководните позиции с усърден труд, честност и постоянство – всичко, на което ме бяха учили в терапевтичната общност. Никога не съм мислила да се върна към живота, който имах като тийнейджър, не и след като имам толкова щастие и толкова много хора около мен, които ме обичат. Не искам да се връщам назад.

Най-големият ми син след няколко седмици ще навърши 16. Разговаряме много. Той знае, че съм била в терапевтичната общност на неговата възраст. Неговият баща, моят бивш приятел, почина преди шест години от свръхдоза хероин, така че наркотиците засегнаха и моя живот, и живота на сина ми. Доколкото знам, той не проявява желание да употребява наркотици или да се събира с хора, които ги употребяват. Около него има толкова хора, които го наглеждат и го обичат много, надявам се, че това го мотивира да стои далеч от наркотиците.

Бих казала на всеки, който се бори със зависимост, да бъде силен, позитивен и да стои при позитивни хора. Бъдете смели и мислете за своя живот преди наркотиците, а след това използвайте това като мотивация да влезете в програма и да се върнете при хората, които обичате. Когато завършите лечението си, се ангажирайте колкото се може повече с неща, които ви изграждат, а не с неща, които ще ви съборят.“

Източник

Share Button

5 начина да помогнеш на семейството си да започне процеса на възстановяване

възстановяванеЧудесно е да знаеш, че всеки ден някой решава да живее в дългосрочно възстановяване, да бъде чист и трезвен.

Това дава надежда на всички ни.

Мнозина са се възстановили от злоупотребата с вещества, опустошила живота им. Много повече ще се възстановят в бъдеще.

Споделянето на истории е важно, защото ни напомня, че не сме сами. Това намалява стигмата и засилва състраданието. Окуражава ни да хвърлим светлина върху един здравен проблем, който засяга всички ни. Нека продължим да споделяме своите истории и да си помагаме един на друг.

Това е историята на възстановяване на моята дъщеря.

Моята дъщеря, също както всички мои деца, ми донесе много радост и щастие, докато я гледах как расте и открива своя път. Но злоупотребата с наркотици и алкохол почти унищожи живота ѝ.

Тя започна първите си стъпки като типично малко момиченце, растящо в предградието на 30 мили от Сан Франциско. Беше отличничка в началното и основното училище.

Първите ѝ две години в гимназията преминаха гладко. Тя влезе в отбора по водно поло и плуване, което я държеше заета след училище. Беше силна ученичка по математика, езици и изкуства. Беше съобразителна, общителна и имаше много приятели.

Последните две години от гимназията бяха предизвикателство. Успехът ѝ започна да пада, а тя просто не изглеждаше същата. Двамата с баща ѝ я подтиквахме напред и насърчавахме да се справя по-добре, следяхме къде ходи и се опитвахме да сме наясно с всичко, което става. Тя се измъчи, но завърши гимназия през 2003 г.

Въпреки нейните затруднения я приеха в Университета в Колорадо, където отиде развълнувана. Мислехме, че това ще бъде положителна промяна в живота ѝ, но за съжаление, грешахме.

Беше ѝ много трудно в колежа още от първия ден, не успяваше да се справя с ученето, изолира се и не успяваше да се приспособи така, както ние се надявахме. След серия от изпитателни срокове и провалени курсове, тя отпадна и започна почасова работа. Но скоро не можеше да се справя и с това. Знаехме, че нещо ужасно се е объркало.

„Това е едно от най-сложните заболявания, тъй като е заболяване на мозъка. Сложна е и природата на болестта – мисленето е разстроено, механизмите на самосъхранение също, всичко се свежда до намирането на наркотици.“ – Дейвид Шеф

Когато дойде моментът, в който тя нямаше вече къде да отиде, най-после си призна, че е злоупотребявала с алкохол, марихуана и че е зависима от метамфетамини. Беше започнала с употребата им в гимназията. Като родители бяхме съкрушени. Гледахме как нашата дъщеря бавно разрушава живота си.

Тя потърси помощ и се съгласи да отиде за пет седмици в програма далеч от града, три месеца да посещава рехабилитационен център за жени и да живее шест месеца в защитено жилище. Разбирате ли, на хората, които са зависими, им трябва много време, за да се научат как да водят отново здрав живот.

Тя прие напълно програмата си за възстановяване, завърши колеж в Калифорния и сега работи любимата си работа в рекламата. Има чудесни приятели, котка и семейство, което я обича.

Тя често казва колко ѝ е тъжно, че всичко ѝ е вървяло добре, а тя го е захвърлила заради наркотиците.

Не беше лесно. Тя за малко не загуби всичко. Ние продължаваме да бъдем благодарни, че тя прояви желание да копае надълбоко, да превъзмогне страха си и да приеме предизвикателството да започне отначало.

„Когато обичаш някого, който страда от заболяването зависимост, очакваш телефонното обаждане. Ще има обаждане. Искрено се надяваш, че обаждането ще бъде от самия зависим, който ще ти каже, че повече не може, че е готов да спре, готов да опита нещо ново.“ – Ръсел Бранд

Ако подозирате, че вашето дете злоупотребява с наркотици или алкохол:

1.    Запазете спокойствие. Дори и да се чувствате емоционално изтощени, знайте, че когато подходите към детето си с доброта и съчувствие, вероятно ще се наложи да изминете дълъг път, насърчавайки го да потърси лечение.

2.    Приемете действителността. Родителите могат да бъдат в отричане, както бях аз, и да мислят, че това не може да се случи на тяхното дете. Докато изглежда по-лесно да приемат, че употребата на вещества е част от ритуала на порастването, родителите могат да останат безнадеждно объркани, гледайки как употребата на вещества продължава и тяхното дете бавно се самоунищожава.

3.    Потърсете помощ отвън. Може да е изкушаващо да мислите, че можете сами да се справите със злоупотребата с вещества на вашето дете, но често има много скрити семейни проблеми, които са допринесли за нея. Намерете смелост да потърсите помощ извън семейството. Получете обективно мнение относно положението на детето ви.

4.    Грижете се за себе си. Злоупотребата с вещества е стресираща. Както казват в самолета, сложете кислородната маска първо на себе си. Когато се грижите за себе си, можете да изминете дългия път на възстановяване на вашето дете. Тогава ще имате ресурсите да му помогнете.

5.    Знайте, че има надежда и че възстановяването е възможно за всеки. Зависимостта е доживотна хронична болест, която трябва да бъде управлявана всекидневно. Това може и да изглежда обезсърчаващо, но много хора се възстановяват и сега живеят добре. Те са превърнали личното препятствие във възможност да израстат и преуспеят.

Имате ли история, свързана с нечие възстановяване? Моля, споделете я в коментарите.

Превод от блога на Cathy Taughinbaugh

Share Button

Черната мамба май наистина е доста отровна

Black-Mamba

Източник на снимката: http://the-tripreport.com

„Черна мамба“ е наименование, което мнозина са чували. По-малко хора обаче знаят, че това не е само вид змия, а и жаргон за растителна смес, съдържаща синтетични канабиноиди. По-известно наименование за такива продукти е Спайс (Spice) – един от така наречените „дизайнерски наркотици“.

Преди няколко години синтетичните канабиноиди навлязоха на пазара с твърдението, че са легални и безопасни заместители на марихуаната и мнозина повярваха, че е така. „Марихуаната е безопасна, а спайсът трябва да е още една степен по-безопасен“, смятат много хора и до днес (според работния ни опит).

Каква обаче се оказа действителността?

На първо място държавите започнаха да забраняват синтетичните канабиноиди и все повече от тях стават нелегални. Не че това спира „дизайнерите“-химици да синтезират нови. Но в случая изобретателността и разнообразието не носят нищо добро. Нелегалните лаборатории бълват огромни количества химикали, които хич не са попадали в човешки организъм и резултатите често са плачевни.

Много хора държат да опитат, макар и да нямат и най-малка идея какво е това, което ще пушат. Някои от тях имат смелостта да споделят какво се е случило след това. За нас винаги е полезно да научим какво всъщност преживяват хората, употребявайки някакъв наркотик. Ето какво са споделили няколко души от личния си опит в Talk to Frank:

Легалната дрога Черна мамба

„Ако след 3 дръпки от джойнта не ви харесва да имате делириум, ступор, халюцинации, обезводняване и повръщане, тогава това не е „легалната“ дрога, която искате да вземете.“

Черната мамба ме направи шизофреник

„Черната мамба беше нещо ново и лесно достъпно в магазин, където се продаваха легални наркотици. Не знаехме много за нея и просто я приехме като „пакетчета чай“, нещо слабо. Първите ефекти започнаха само след 3 дръпки. Потънах назад в стола си и се почувствах напълно парализиран. Чувствах като че ли съм в друг свят и че всичко не се случваше. Поставях под въпрос своето съществуване на земята и станах много параноичен. Най-лошото беше свирепото желание да ям. Седях там и ядях всичко. Ядях кутии с корнфлейкс, докато устата ми не се разрани и пресъхна. Единственият начин да накарам ефектите да спрат беше да отида да спя. На следващия ден, въпреки че вече не бях под влияние, още имах ефектите на шизофренна параноя. Чувах гласове и бях толкова параноичен, че не можех да спра да плача. След като я пуших постоянно около 2 месеца [черната мамба], единственият ми изход беше да напусна града и да нямам възможността да я докопам. След като видях моите приятели да я пушат, когато се върнах, си помислих, че не искам повече никога да се чувствам така. Това е най-мръсната, пристрастяваща дрога за пушене, която се намираше тогава. Радвам се, че сега е незаконна, защото много хора, които познавам, свършиха в болницата с психотични проблеми. Сега нямам никакви шизофренични мисли и съм щастлив, че не съм в ръцете на „дяволската трева“.“

Легалната дрога Черна мамба (фалшив канабис)

„ОК, аз и приятелите ми, разпускайки и опитвайки за първи път тази легална дрога, взехме толкова, колкото когато взимаме канабис. Това те удря веднага, аз станах и започнах да ходя, беше сякаш съм сам на средата на нищото, сърцето ми препускаше, също чувствах като че ли минутите са дни и най-лошата част е, че можеш да се видиш в 3D, ако пушиш твърде много от нея [черната мамба]. Това не е наркотик, който искате да вземете. Написано от Джак“

Параноя от Черна мамба

„Пуших черна мамба преди около 2 седмици, беше ми за втори път, сега се чувствам сякаш още не съм в реалността, още имам ефекти и се чувствам странно. Постоянно съм в параноя, че получавам шизофрения.“

Share Button