Натрапливите мисли са многобройни, несвързани с действително случващото се мисли, които възникват у човек в някаква ситуация. Неприятното естество на тези мисли може да доведе до няколко разстройства и състояния, които засягат психичното здраве на човека. Прекалената като количество и честота поява на натрапливи мисли винаги води до депресия.
Депресия
Депресията е вид психично разстройство, което засяга негативно начина, по който мисли човек, по който се чувства и реагира на ситуация. Тя може да бъде или дългосрочна, или преходна, и предизвиква чувства като тъга и загуба на интерес към живота, което пък има способността да потисне настроението на човека и неговата продуктивност в работата. Депресията може да затруднява концентрацията и да допринася за това човекът да остава заседнал в определена мисъл или отминала случка.
Депресията е сред най-разпространените психични разстройства и засяга около 10% от населението.
Симптоми:
- трудности във взимането на решения или в концентрирането върху дейности;
- постоянно чувство на вина и безполезност;
- постоянни мисли за смърт или самоубийство;
- промяна във физическите активности и начина на реагиране;
- честа загуба на енергия и липса на сили;
- човекът не яде или яде твърде много;
- безсъние или твърде много сън;
- постоянно чувство на тъга без причина.
Повтарящи се натрапливи мисли
Повтарящите се мисли са важна причина за депресия. Хората, които страдат от нея, нерядко засядат в една или в група от натрапливи мисли, които се появяват често.
Например, когато човек се сблъска с проблем, правилният начин да подходи към него е да го реши или преодолее. Но човекът с натрапливи мисли прекарва извънредно много време върху проблема и с часове го изучава и анализира. Той отново и отново мисли за проблема и забравя да търси решение за него. Това е моментът, в който повтарящите се мисли стават проблематични. Ако една ситуация разваля настроението на човек, повтарящите се мисли за нея ще го разстроят още повече и докато са налице, ще стопират всичките му действия.
Скорошно изследване е доказало, че хората с повтарящи се натрапливи мисли имат огромен шанс да развият депресия или тревожност. Такива хора срещат огромни трудности да се освободят от проблема и да преодолеят мислите си. Основната причина за двете разстройства са натрапливите мисли. Няколко проучвания показват, че хората, които страдат от депресия, страдат и от повтарящи се мисли.
Въздействие на натрапливите мисли върху депресията
Тревожността и депресията са взаимосвързани. Някои хора могат да имат депресия и след това да развият тревожност; човек, който страда от тревожност, може да развие депресия; накрая, човек може да страда едновременно от тревожност и депресия.
В повечето случаи натрапливите мисли играят съществена роля за възникването на тревожност, което в крайна сметка води до депресия. Например, внезапната смърт на обичан човек причинява депресия, която може да премине с течение на времето. Но повтарящите се натрапливи мисли относно това събитие може да предизвикат тревожност. Тревожността има важна роля за задълбочаването на депресията.
Видове натрапливи мисли при депресия
Примерите за натрапливи мисли при депресия може да включват:
- Човекът оценява себе си в двете крайности – само в черно или само в бяло, няма сиво.
- Всеки път избира негативните страни и смята, че ще му се случат само лоши неща.
- Държи в ума си конкретно ужасно преживяване и приема, че всички дейности ще свършат по същия начин.
- Мисли твърде много и дори посочва негативните страни в позитивна ситуация.
- Опитва се да прочете мислите на другите хора, за да предположи какво мислят те за него.
- Предрича негативно бъдеще и го смята за своята съдба.
- Гледа на малките грешки по преувеличен начин.
- Счита, че неговите мисли са верни и са факт.
- Приема, че носи огромна отговорност и предрича, че от нея ще има негативни последствия.
Преодоляване на натрапливите депресивни мисли
Въпреки че не е много лесно да се пренебрегнат депресивните мисли, има някои алтернативи, които могат да помогнат на някого да избягва тормоза на тези мисли. Възможностите включват:
- Ако човек си записва мислите, това може да му помогне за намаляване на тревожността.
- Ако си ги представи визуално и ги разбере, това може да му помогне за намаляване на страха.
- Веднага щом се появят мислите, да се разсее с други дейности (като физически упражнения, разговор с приятели и разходка).
- Да повиши способността си за решаване на проблеми и да действа смело.
- Да установи времето, мястото или случката, които предизвикват тези мисли, и да се опитва да ги избягва.
- Медитацията може да помогне за преодоляване на тези мисли.
- Ако разговаря със себе си по позитивен начин и се насърчава, човек може да си даде увереност при следващия сблъсък с мислите.
- Приемането на тези мисли ще намали тяхната честота.
