Писмо до баща ми, чието пиене е извън контрол

Не мога да си спомня времето, преди да започнеш да пиеш. Още като деца се научихме да разпознаваме признаците на употреба на алкохол – ставаше по-шумен, започваше да спориш, преди да се засегнеш от нещо и да избухнеш. Не съм сигурна дали помниш всички ужасни неща, които си казвал или правил, докато беше пиян. Дори и да си спомняше, никога не се извиняваше. Болката и тъгата бяха за нас, останалите от семейството, докато ти се държеше все едно нищо не беше станало.

Това съсипва здравето ти. Никой не може да пие толкова и да е здрав. Не прие на сериозно първия инфаркт, нито пък втория. Каза, че е от твърде много стрес, че имаш нужда от почивка. Веднага след като се прибра вкъщи от болницата, ти се напи. Ние ти позволихме. Как може да спреш зрял мъж да пие? Мисля, че сме изливали много литри уиски през годината, но ти не спираше да купуваш нови. Освен това ни даваше и ултиматум – или приемаме пиенето ти, или те губим. Ако някога трябваше  да избираш, със сигурност щеше да предпочетеш пиенето пред нас. Това е, което зависимите хора правят.

Понякога се чудя, дали ако погледна назад, след като си отидеш, ще ми се иска да съм опитвала да ти помогна повече. Но какво повече можех да направя? Ти реагираше с гняв, отричане или още повече пиене на всеки намек, че може би пиеш прекалено много или на всяко предложение за помощ, колкото и добронамерени да бяха.

Дори семейните събития са повод за безпокойство и всички сме напрегнати – не осъзнаваш ли това или изобщо не ти пука? Ти просто не беше там за нас.

На сватбата ми не се употребяваше алкохол заради теб. Това може би беше единственото място без бар, което успях да открия. Ти обаче първо отиде в друг бар. Много години по-късно съжалявам, че не казах нищо тогава, но като останалите хора, които имат член от семейството с алкохолен проблем, просто времето за тези разговори никога не беше подходящо. Ако повдигнеш темата, когато човекът е трезвен, можеш да го тласнеш към запойно пиене; ако я повдигнеш, когато човекът е употребил, тогава рискуваш посланието да не достигне до него. Прекарах последните 30 години в търсене на компромисен вариант. Така и не намерих.

Казваше ни, че това е зависимост, когато се случеше да говорим за проблема ти. Зависимостта е заболяване. Казваше, че не можеш да направиш нищо. Знам колко съблазнителна може да бъде тази нагласа. А това правеше нещата по-лесни и за нас, твоето семейство. Просто го понасяхме по-лесно. Всичката болка, което ни причиняваше – нищо от това не беше лично. Но зависимите могат да потърсят помощ, много от тях го правят. Ти отхвърляше това, като казваше, че очевидно тези хора не са наистина зависими. Това е много по-вбесяващо, отколкото дори мога да го опиша.

Пиенето те убива. Изглежда обаче, че за теб смъртта е цената, която си струва да платиш. Не знам как ще обясня избора ти на децата ми. За тях ще бъде опустошително да загубят дядо си, но ще ти кажа едно: няма да пазя тайните ти от тях заради теб. Когато те са достатъчно големи, ще им кажа какво направи с теб алкохолът. Аз съм тъжна, фрустрирана и гневна, но не ме е срам и последното нещо, което искам, е те да направят същите грешки като теб.

Хората ме питат защо не прекъсна контактите си с теб. Когато си трезвен обаче, виждам бащата, който помня – забавен, очарователен мъж, който завладяващо разказва истории. Подозирам, че мислиш, че си по-забавен след бира или шест. Но ти не си. Всеки го знае. Всеки, освен теб.

Анонимно

Източник: https://www.theguardian.com/lifeandstyle/2017/dec/30/letter-dad-heavy-drinking-out-control-alcoholic

Share Button

Коментари

коментара

Вашият коментар