Как са свързани психологията и изкуството?
Слушате ли музика? Гледате ли филми? Ходите ли на театър? А на балет, концерт, изложба? Спомняте ли си лицата на актьорите накрая на представлението, когато получават аплодисменти или пък биват викани на бис; можете ли да си представите лицето и емоцията на фотографа, който часове наред е чакал подходящата светлина, за да улови незабравим залез; а на художника, нарисувал най-невероятния портрет; а усмивката и сълзите в очите на музиканта, накарал цяла зала да подеме песента? Как мислите, какво ли изпитват всички тези хора?
Ако ви е трудно да си отговорите на този въпрос, опитайте се тогава да си представите вас самите в ситуация, в която сте сътворили нещо – примерно пребоядисали сте стаята, написали сте малък разказ, направили сте коледна картичка. Какво е усещането? Удовлетворение? Радост? Гордост? Умиление? Пълнота? Как мислите, какво е общото между всички тези хора? Кое въпреки тяхната различност и уникалност ги свързва и прави еднакви?
Моят отговор е – ИЗКУСТВОТО. Да, изкуството, заедно с чувствата и емоциите, които то носи. Изкуството свързва хората. Всички ние сме различни, но въпреки това изпитваме едни и същи чувства и емоции. Разбира се, това не означава, че преживяваме нещата по един и същи начин – това, което може да предизвика сълзи в очите на едни, би могло да извика усмивка на умиление сред други, а трети биха били индеферентни. Именно поради тази причина всеки има различни предпочитания, харесвания и интереси – дали ще предпочита операта или балет, какъв жанр музика ще харесва, дали ще харесва повече портрети или живопис.
Изкуството като потребност
Изкуството ни предоставя възможност за себеизява и за себепознание. Това, което понякога не може да се изрази в ежедневието, се предава чрез изкуството. Полагайки определени усилия и инвестирайки енергия, човек успява да разкрие част от вътрешния си свят, той се отваря и споделя за себе си, като в замяна получава утвърждаване.
Ако изходим от пирамидата на Маслоу за човешките потребности, бихме могли да позиционираме изкуството на върха на стълбата като средство за духовно задоволяване.
Ако за едни изкуството е възможността да заяват пред света своите виждания, разбирания и копнежи, то за други е отдушник, в който се припознават и намират утеха. Предпочитанията ни към даден вид изкуство или към конкретна творба не са случайни. Обикновено ние харесваме най-много това, с което се идентифицираме. Ако депресивната нотка присъства неотменно в нашия психичен свят, то тогава ще ни интригуват по-драматичните филми, по-бавните и тъжни песни, романите, и обратно – ако агресивната част от нас е по-силна, то ние ще се идентифицираме с „по-хард” варианти на изкуството – екшъни, динамични и твърди музикални парчета.
Да изненадаш себе си
Чрез изкуството имаме възможност да разкрием много по-голяма част от себе си, отколкото въобще предполагаме. Всъщност, понякога посредством него се разкриват неща за нас самите, които дори и ние не знаем или поне не съзнаваме. Причината за това е, че изкуството дава възможност на нашето несъзнавано (онази тъмна и непозната част от психиката ни) да проговори. Понякога дори самите творци не си дават сметка колко нови и непознати за тях неща извеждат наяве чрез творенията си.
Изкуството е един от начините, чрез които се свързваме с нашето несъзнавано, с неизследваните дълбини на психиката ни. Посредством символиката, то ни разкрива тайни и фантазии, които са недостъпни за речта и логическата мисъл.
