Архив за етикет: алкохол

Деца на алкохолици – срам, вина и мълчание

Posted on by
Отговор

Обичах я и я мразех в еднаква степен – живот със зависима към алкохол майка

 

Минаха две и половина години, откакто загубих майка си заради алкохола. Бях на 21 г., а тя – на 49. Това беше горчив, но неизбежен край на битката с наркотик, който постепенно засилваше безмилостната си хватка върху нея през годините. Макар и да ме е срам да го призная, нейната смърт ми донесе моментно облекчение.

Внезапно бях освободена от всепоглъщащата тревога; не чаках да ми се обадят с още лоши новини. Не се боях да говоря на майка, която обичах и мразех в еднаква степен, чието диво и непостоянно състояние ме оставяше несигурна как да се отнасям към нея, какво да ѝ кажа. Все пак мъчителният период на депресия бързо последва и аз отново открих, че правя това, в което животът на дете на алкохолик ме беше направил експерт: да крия истинските си чувства и да се преструвам на смела.

Семейството ми години наред беше скърбило за жената и живота, които познавахме, преди тя да се превърне в марионетка на наркотика. Оглушителна тишина обитаваше нашата къща, когато мама беше пияна. Никой не говореше, когато тя залиташе наоколо; когато седеше на масата за вечеря, едва успявайки да сложи храна в устата си; когато се опитваше да те въвлече в безплоден, неразбираем разговор. Вместо това ние се надявахме да направляваме деликатната ситуация, докато тя заспи или докато пияното чудовище, което я обитаваше, я напусне.

Хаосът често царуваше. Горчиви думи се хвърляха напред и назад, докато и двете страни бяха толкова пропити със съжаление и вина, че тишината можеше отново да властва, задушавайки ни всички.

Когато майка ми почина, аз твърдо реших да говоря открито за нейния алкохолизъм, защото не можех да понеса да бъда съучастник в мълчанието, обгръщащо проблема. Между 2004 и 2014 г. броят на смъртните случаи в Англия, свързани с алкохол, е нараснал с цели 13%. Моята загуба е безвъзвратна, но други могат да бъдат предотвратени, а да се започне разговор за алкохолизма е първата стъпка в промяната на отношението на нацията към тази пандемия.

Въпреки че положението на алкохолиците е ужасно – демонизацията от обществото (включително от медицинските професионалисти), съкращенията в услугите за психично здраве, лесната достъпност на наркотика… и списъкът продължава – тежката борба на техните деца често остава игнорирана.

Според доклад на Националната асоциация за деца на алкохолици (Nacoa) децата на алкохолици е шест пъти по-вероятно да станат свидетели на домашно насилие, пет пъти по-вероятно да развият хранително разстройство, три пъти по-вероятно да мислят за самоубийство, два пъти по-вероятно да извършат престъпления и два пъти по-вероятно да имат трудности в училище. Може би най-плашеща е непобедимата вечност на тази опустошителна чума – самите деца на алкохолици е три пъти по-вероятно да развият проблеми с наркотици или алкохол.

деца на алкохолици

През декември 2016 г. Английската агенция за общество здраве (Public Health England) прави предположение, че финансовата тежест би могла да достигне до 52 милиарда британски лири на година. Това включва разходите на Националната здравна служба (NHS) за справяне със заболяванията, свързани с алкохол; престъпността, свързана с алкохол и загубата на производителност, причинена от проблемно пиене.

Но тази сума не включва парите, необходими за борба с множеството проблеми, които поразяват семействата на алкохолиците. Такава сума не съществува, защото тези семейства остават скрити; стигмата около алкохолизма е толкова голяма, че засегнатите таят вина, неудобство и срам.

Точно както няма един-единствен профил на алкохолика, така няма единствен профил на техните деца. Моята майка беше успешен професионалист в NHS, работейки като напреднал практикуващ лекар до 45-та си година – четири години преди смъртта ѝ. Тя имаше заразителен характер, който осветяваше стаята – жизнена, щедра в любовта и много състрадателна.

Когато тя почина, аз учех втора година в университета. Оттогава завърших и сега се обучавам, за да стана учител, до голяма степен вдъхновена от здравата основа на стабилност и нормалност, която училището ми осигури, докато бях дете. Аз съм човек, който постига повече от изискваното.

Но миналото ми крие отчаяна истина: историите на издръжливост, които много от нас, децата на алкохолици, несъзнателно споделяме, не трябва да бъдат приемани като „вдъхновяващи“, защото след това ние продължаваме да прикриваме една много по-мрачна реалност и, което е решаващо, не успяваме да открием основния проблем.

Има надежда за промяна. След искреното признание на депутата Джонатан Ашуърт пред парламента (на Великобритания) за неговия опит като дете на алкохолик и заради спешната нужда да се справим с по-всеобхватните вреди, причинени от наркотика, през февруари ще има нова стратегия за подкрепа на деца на алкохолици.

Освен това е изготвен първият манифест за деца на алкохолици, който съдържа план от десет точки, за да се помогне на едно от пет деца, засегнати от алкохола.

Понастоящем във Великобритания няма нито една местна институция, която да има стратегия, насочена към децата на алкохолици. Нито системата за социални грижи, нито обществената здравна система са създали ефективни стратегии, с които да ги подкрепят. Този манифест, написан от създатели на политики, медицински експерти, благотворителни фондации и деца на алкохолици, изисква от правителството да назначи министър, отговорен за координирането на политиката. Местните власти искат подходящо финансиране, за да предоставят решаваща физическа и емоционална подкрепа на децата в нужда.

Можем да се надяваме окончателно да излезем от кръга на зависимостта, който задушава нацията, единствено като протегнем ръка на децата на алкохолиците. Ако не направим това, запазвайки мълчание по въпроса, ще им изменим и ще обречем хиляди деца на злочеста участ, докато в същото време подпомагаме главния проблем, който ние, като нация, претендираме, че е толкова отвратителен.

Ани Бекет

Източник

7 истини, ако Вашият близък е зависим

Posted on by
Отговор

Ако някой, за когото Ви е грижа употребява наркотици, алкохол или играе хазарт, по начин, който вреди на здравето му, семейството, връзките, финансите или други сфери от живота му, вероятно се чувствате отчаяни и отговорни.

В тази ситуация е добре да имате предвид няколко неща :

  1. Зависимостта му няма нищо общо с Вас.

Може да сте негов любим, родител или близък, но зависимостта е лична. Не е изключено през ума Ви да мине идеята, че това се случва заради нещо, което вие сте направили или, че това е нямало да се случи, ако сте направили нещо по различен начин. Зависимостта обаче не е заради Вас. Вината не носи изцеление за никого, но вашето участие и подкрепа в лечението е нещо съвсем различно. Това е нещо, което би помогнало. Простете на себе си и на Вашия близък. Оставете миналото, за да можете да започнете на чисто и да работите върху решаването на проблема.

  1. Детоксът не е равен на лечение.

Това е често срещан мит. Според повечето хора лечението се изчерпва с приключването на детоксикиращата фаза. Употребата на психоактивни вещества както и играта на хазарт са далеч по-комплекси проблеми, които не могат да се решат за една нощ. Пропуска се най-важният момент – психическата зависимост. Решаването на този проблем отнема време и усилия. Трябва да бъдат променени някои мисловни и поведенчески модели, или да се създадат нови. Когато имате това предвид, ще можете да се въоръжите с търпението и силите, които ще са Ви необходими, за да извървите този нелек път.

  1. Никой не започва да употребява с идеята, че ще стане зависим. Или с тази цел.

Зависимостта започва с избор – изборът да взема наркотици или да пийна питие. Но това е избор, който много хора правят, без да станат зависими. Тогава какво кара някои хора да се пристрастяват, а други не? Няма еднозначен отговор на този въпрос, но много изследователи смятат, че комбинацията от генетични фактори, травми от детството, някои психични проблеми (като безпокойство, депресия, биполярно разстройство) и други индивидуални фактори, могат да играят предразполагаща роля за отключването на подобен проблем.

  1. Това, че някой е започнал лечение, не означава със сигурност, че е решил да се откаже.

Почти никой не се събужда с мисълта, че днес е един чудесен ден да спре употребата. Обикновено хората прибягват до лечение, притиснати от обстоятелствата – загуба на работа, проблеми в семейството, със здравето, загуба на пари или други инциденти. Дори при тези обстоятелства, понякога отнема доста време човек да се убеди, че животът му би бил по-добър без употреба на вещества.

Първата стъпка от лечението е да помогнем на човека да намери собствени мотиви за промяна. Решението за промяна рядко се взема с едно щракване на пръстите и категорично. Зависимият  може дълго време да отрича, че има проблем или периодично да се връща към тази идея. Да намира множество оправдания за поведението си или за нещата, които му се случват. Да отрича връзката между употребата и проблемите си. В началото на лечението мотивацията може да е много нестабилна. Добре е да имате това предвид и да не се отчайвате.

  1. Лъжите и манипулациите са част от болестта.

Вашият близък ще Ви лъже и Вие вероятно ще искате да му вярвате. Той вероятно също си вярва. Но това, което всъщност прави зависимият, е да защитава болестта си, защото веществата са станали жизнено важни за него. Това не означава, че трябва да оправдавате поведението му. Просто трябва да знаете какви са причините за това, за да не го приемате лично и да страдате. Вместо това се старайте да поддържате комуникацията открита и да очертавате ясни граници. Това ще защити и него, и Вас.

  1. Хората се връщат към употребата с причина.

В повечето случаи употребата започва като форма на самолечение с цел облекчаване на определени психически състояния като депресия, безпокойство, безсъние, психически травми и др. Ако тези състояния не бъдат взети предвид, не бъдат лекувани и продължат да се появяват, шансът човек да се връща към употребата, за да ги потиска, е голям. Зависимостта обикновено е симптом на други проблеми, чието преодоляване е част от цялостното лечението.

  1. Вие не можете да го направите вместо тях.

Няма нищо по-болезнено от това да виждаме как любим човек страда. Естествената реакция в такива ситуации е да се опитаме да го защитим. Това обаче понякога забавя процеса на лечение и дори може да влоши нещата, защото по този начин третираме зависимия като дете и отнемаме правото му на действие и отговорност.

По-добрият вариант е да му помогнете да помогне сам на себе си.

Например можете да изясните пред него, че повече няма да го издържате финансово, но сте склонни да финансирате лечението му, когато реши това.

Друго, което бихте могли да направите, е:

  • Да се консултирате със специалист в сферата на зависимостите. Той ще Ви подкрепи в този труден момент и ще Ви даде повече информация по темата.
  • Да се погрижите за себе си. Няма да направите добро на никого, ако битката на вашият близък със зависимостта навреди на психичното и физическото Ви здраве.
  • Не губете надежда и търсете варианти. Ако първият вариант за лечение не сработи, потърсете и му предложете друга форма на лечение или специалист.

Лечението е процес, който изисква време, търпение и усилия. Това, което можете да направите за своя близък, е да му дадете шанс да се промени и да го подкрепяте в неговия път.

Източник

Защо тийнейджърите опитват алкохол?

Posted on by
Отговор

Когато започнете да се занимавате с употребата на вещества от страна на тийнейджърите ви, първата стъпка е да разберете защо те употребяват.

 

Няма една-единствена причина, поради която децата употребяват наркотици или алкохол. Но ето някои от основните проблеми и влияния, които стоят зад тийнейджърската употреба.

Важно е вие, като родител, да разберете тези причини и да разговаряте с децата си за опасностите от пиенето и употребата на наркотици.

1.    Другите хора – тийнейджърите виждат много хора да употребяват различни вещества. Те виждат своите родители и други възрастни да пият алкохол, да пушат цигари и понякога да опитват други вещества. Също така, социалната среда на тийнейджъра често се върти около пиенето и пушенето на марихуана. Понякога приятелите се подтикват един друг да пият или пушат трева, но също така е обичайно за тийнейджърите да започнат да употребяват някакво вещество, защото то вече е достъпно и те виждат своите приятели да се забавляват с него. В умовете си те виждат употребата на наркотици като част от нормалния опит на тийнейджърите.

2.    Популярните медии – 45% от тийнейджърите са съгласни с твърдението: „Музиката, която тийнейджърите слушат, прави марихуаната да изглежда готина“. И 45% от тийнейджърите са съгласни с твърдението: „Филмите и телевизионните шоута правят наркотиците да изглеждат като нещо, което е ОК да се употребява“ (PATS 2012). Затова бъдете наясно какви медии „поглъщат“ децата ви и говорете с тях за това.

3.    Бягство и самолечение – когато тийнейджърите са нещастни и не могат да намерят здрав начин, за да изразят фрустрацията си или доверен човек, с когото да споделят, те могат да се обърнат за утеха към веществата. В зависимост от това какво вещество употребяват те могат да се чувстват в блажена забрава, много щастливи или енергични и самоуверени.

Често пъти трудните тийнейджърски години могат да се отразят негативно на детската емоционалност, понякога дори да предизвикат депресия, така че, когато на тийнейджърите им е дадена възможност да вземат нещо, от което да се почувстват по-добре, много от тях не могат да устоят. Например, понякога тийнейджърите злоупотребяват със стимуланти (законни или не), за да получат допълнителна енергия и способност да се фокусират, когато учат или полагат изпити. Други злоупотребяват с обезболяващи или успокоителни лекарства с рецепта, за да се справят с учебния, социалния или емоционалния стрес.

тийнейджърите
4.    Скука – тийнейджърите, които не могат да понасят да бъдат сами, се затрудняват да си намират занимания или пък копнеят за вълнения и са основните кандидати за употреба на вещества. Алкохолът и марихуаната не само им дават нещо за правене, но и им помагат да запълнят вътрешната празнота, която децата усещат. Също така, тези вещества им дават допирна точка за общуване с тийнейджъри, които споделят техните преживявания – начин за моментално свързване с група от деца.

5.    Бунт – различните тийнейджъри-бунтари избират различни вещества за употреба в зависимост от своята личност. Алкохолът е предпочитаният наркотик за гневния тийнейджър, защото той го освобождава да се държи агресивно. Метамфетамините/амфетамините също насърчават агресивното, насилствено поведение и могат да бъдат далеч по-опасни и по-силни от алкохола. Марихуаната, от друга страна, изглежда, че често пъти намалява агресията и е по-скоро наркотик за бягство.

Някои тийнейджъри злоупотребяват с лекарства с рецепта, за да се забавляват на купони и да се „надрусат“. LSD и халюциногените също са наркотици за бягство, използвани често от млади хора, които се чувстват неразбрани и които може да копнеят да избягат в един по-идеалистичен и добър свят. Пушенето на цигари може да бъде форма на бунт, с която да покажат своята независимост и да ядосат родителите си.

Причините тийнейджърите да употребяват наркотици са комплексни, както и самите тийнейджъри.

 

6.    Моментално удоволствие – наркотиците и алкохолът действат бързо. Първоначалните ефекти са наистина приятни. Тийнейджърите се обръщат към употребата на наркотици, защото я виждат като пряк път към краткосрочно щастие.

7.    Липса на увереност – много срамежливи тийнейджъри, на които им липсва увереност, казват, че под влиянието на алкохол или наркотици могат да правят неща, които иначе не биха могли. Това е част от привлекателността на наркотиците и алкохола, дори и за сравнително самоуверени тийнейджъри: идва ти смелост да танцуваш, дори и да си лош танцьор или да пееш с пълно гърло, дори и да имаш ужасен глас, или да целунеш момичето, което харесваш.

Алкохолът и другите наркотици не само могат да свалят задръжките, но и да облекчават социалната тревожност. Не само че имате нещо общо с хората около вас, но я има и тази нагласа, че ако направите или кажете нещо глупаво, всеки просто ще си помисли, че сте пили твърде много или сте пушили твърде много трева.

8.    Погрешна информация – може би най-лесната за избягване причина за употреба на вещества е неточната информация за наркотиците и алкохола. Почти всеки тийнейджър има приятели, които твърдят, че са експерти по различни вещества и те са щастливи да гарантират, че рисковете са минимални. Образовайте своите тийнейджъри за употребата на наркотици, така че те да получат истинските факти за опасностите от употребата.

Източник

Детето ми употребява – поставете граници и го наглеждайте

Posted on by
Отговор

Четвърта част тук.

Установете правила и последствия

Децата искат свобода. Не бихте искали да им натяквате. Но когато сте открили употреба на наркотици или алкохол, всички уговорки отпадат. Дошло е време да сложите по-твърди граници и ясни последствия.

Поставете правила

Правилата дават конкретен начин да помогнете на децата си да разберат какво очаквате и да се научат на самоконтрол. Не приемайте просто, че те „знаят“, че вие не искате те да пият или употребяват наркотици. Тийнейджърите не се справят добре в неясни ситуации, така че, когато им предложат алкохол или наркотици, вие не искате да има объркване в умовете им.

Определете твърди последствия

Определянето на твърди последствия заради нарушаването на вашите правила е всъщност помощ за вашия тийнейджър – така правите ясно какво той може да прави и какво не може (например, че не може да употребява вещества). И макар че може да не изглежда така, правилата са начин да покажете вашата грижа.

Напишете договор със своето дете

Тъй като тийнейджърите е по-вероятно да следват насоки, за чието създаване те са помогнали, съберете се, за да изработите правила и последствия, които вършат работа и на двама ви. След това помислете какви детайли да сложите в договора, за да сте сигурни, че и двамата сте наясно (сега и в бъдеще). Използвайте този примерен договор като насока, за да установите правила относно наркотиците и алкохола.

Наглеждайте

Събирайте доказателства

Какви са вашите чувства относно ровенето в стаята на детето ви? Каквото и да решите, бъдете готови да се защитавате. Ако имате причина да сте разтревожени, кажете го. И помнете: това е вашата къща и вашата основна отговорност е към благополучието на детето ви.

Добри места да търсите:

•    рафтове и чекмеджета за дрехи – под или между дрехите;
•    чекмеджетата на бюрото;
•    кутии за CD/DVD;
•    малки кутийки – за бижута, моливи и други;
•    раници и чанти;
•    под леглото;
•    в саксии с растения – нещо, заровено в пръстта;
•    между книгите в секцията;
•    в книги с отрязани страници;
•    в несесери за грим – във фалшиви опаковки за червило или пудра;
•    под разхлабена дъска на пода, паркета;
•    във фалшиви кутийки от безалкохолно;
•    в шишенца от лекарства, които се продават без рецепта (сироп за кашлица, обезболяващи таблетки);
•    в празни опаковки от бонбонки.

Проследявайте внимателно

Има много информация, за която да следите, дори и вече да имате окончателни доказателства, че вашият тийнейджър употребява наркотици или пие. Направете си списък, в който да записвате всичко, което ви безпокои през този период – датата, часа, кога се е случило, какво сте намерили и промените, настъпили с времето. Този списък ще ви трябва, защото детето ви ще се старае много да ви убеди, че нещата не са се случили по начина, по който ги помните или че нещата, които сте намерили, не са това, което мислите, че са. В допълнение, цялата тази информация ще бъде ценна, когато търсите помощ отвън за проблема на вашия тийнейджър.

Информация, за която да следите:

•    Кога вашият тийнейджър е започнал да употребява?
•    Как е започнал? Откъде го е намерил?
•    Ако е започнал с марихуана, стигнал ли е до употреба на по-опасни наркотици?
•    Кои са приятелите на детето ви? Кои са техните родители?
•    С кого си чати вашият тийнейджър в интернет?
•    Кои са хората, чиито номера са записани в телефона му? Ако не можете да погледнете в телефона му, поискайте месечна разпечатка от оператора и си отбележете номерата, които не са ви познати.

Полезни неща за отбелязване:

•    когато вашият тийнейджър се прибира късно;
•    с кого излиза вашето дете;
•    количеството на лекарствата с рецепта, които имате;
•    колко време вашият тийнейджър прекарва сам в стаята си и в интернет;
•    всичко подозрително, намерено в стаята му или в личните му вещи;
•    понятия или жаргон, свързани с наркотици, в SMS или интернет съобщения (например „бонбони“, „джам“, „билка“, „чай“ или други).

Започнете своето наблюдение

Сега е особено важно време да използвате правилата и последствията, които сте създали като инструменти, за да държите под око своя тийнейджър, неговите приятели, дейности, комуникация, идване и отиване и още много. Това е много работа и тя продължава във времето, но ще откриете, че резултатът си струва.

Следва продължение

Източник

Всичко, което сте искали да знаете за махмурлука

Posted on by
Отговор

Разсъждавайки за живота през двайсетте години в Ню Йорк Фицджералд пише: „махмурлукът стана част от ежедневния живот и е също токова приет колкото и испанската сиеста“. Може би сега това е различно, но във всеки случай махмурлукът не е рядко явление и въпросите около него продължават да бъдат задавани.

Първите описания на това състояние са отпреди повече от 3000 години в индийската книга Susruta Samhita за ведическа медицина. Махмурлукът е описан като „paramada”, състояние след пиене, характеризиращо се с жажда, болки в главата и ставите, усещане за тежест на тялото, за което няма лек.

Каква е причината за махмурлук?

Махмурлукът се получава, когато нивото на алкохола в кръвта се върне до нула, и води до главоболие, гадене, тревожност, сухота в устата, потене, стомашночревни проблеми, затруднена концентрация, замаяност и т.н. Една от причините за това е начинът, по който тялото метаболизира алкохолните напитки. Те съдържат много малки количества метанол, който се разпада до токсини като формалдехид и мравчена киселина около 10 часа след пиене.

Друга теория за произхода на махмурлука е, че симптомите се дължат на дехидратация, тъй като алкохолът намалява продукцията на антидиуретичен хормон, който помага на тялото да реабсорбира вода. Когато има по-малко количество от него, тялото губи много вода чрез уринирането. Въпреки че хормоналните промени могат да предизвикат сухота в устата, проучвания на биологичните промени на следващия ден сочат, че това е твърде просто обяснение. Много от когнитивните симптоми на махмурлука – загуба на паметта, промени в настроението и тревожността изглежда се дължат на активацията на имунната система и въздействието ѝ върху централната нервна система. При опитите на тялото да преработи метаболитите на алкохола в кръвта се произвеждат малки молекули, наречени цитокини. Цитокиновите рецептори са особено много в хипокампуса (мозъчна структура с голямо значение за паметта), а изследвания показват, че повишеното количество цитокини може да предизвика слабост, намален апетит, гадене и невъзможност за концентрация на вниманието.

Защо някои хора не страдат от махмурлук?

Около 28% от пиещите казват, че никога не са имали махмурлук. Точните причини за това не са ясни. Счита се, че това се дължи на смесица от генетични и външни фактори. Два генотипа – ADH1B и ALDH2, които са свързани с почервеняването на лицето или тялото при употреба на алкохол, имат връзка и с предразположеността към възникване на махурлук. Някои изследвания показват, че тежкият махмурлук е по-често срещан при пиещи със семейна история на алкохолизъм, като алкохолиците имат най-тежкия махмурлук.

Могат ли повтарящите се махмурлуци да имат дълготрайни последствия?

Да. Патофизиологията зад този риск не е ясна, но множество изследвания на студенти са показали връзка между честите махмурлуци и негативни неврокогнитивни ефекти като намален интегритет на бялото вещество на мозъка в челния дял и малкия мозък, който има важна роля за контрола на моториката. Смята се, че това може да доведе до дълготрайни затруднения на паметта и обсега на вниманието.

Помага ли мазната храна?

Пържената храна може да ви помогне да се почувствате по-добре. Алкохолът понижава нивото на кръвната захар и яденето на храни с високо съдържание на въглехидрати може да го възвърне към нормалното.

Влошава ли се махмурлукът с възрастта?

Общото схващане е, че симптомите на махмурлук се задълбочават с възрастта вероятно заради намаляването на способността на тялото да метаболизира алкохол, но от научна гледна точка има малко доказателства за това. Това е така, защото повече изследвания на махмурлука са правени с млади хора, но малкото, в които се сравняват различни възрастови групи, показват, че махмурлукът след запои е по-тежък при младите.

Има ли чудотворен лек?

Търсенето на лек за махмурлук е започнало много отдавна. Най-старият начин за справяне (или по-точно отлагане на симптомите) е продължаването на пиенето, което има някаква биологична основа. Когато се проължи пиенето, тялото спира да метаболизира метанола в токсини и се заема с етанола, като метанолът остава за после.

Съществуват и други методи, които обаче не звучат особено привлекателно. Римляните са препоръчвали консумацията на сурови яйца на бухал, асирийците – смес от смлени човки на птици и смирна, а монголските войници са ядели мариновани овчи очни ябълки. Средновековните лекари са препоръчвали сурови змиорки и горчиви бадеми.

Разбира се, остава и вариантът за предотвратяване на махмурлук чрез намаляване на количеството изпит алкохол. Други съвети за овладяване на симптомите на махмурлук можете да намерите тук: https://www.partyfriends.eu/bg/fixyourdip/

Източник: https://www.theguardian.com/lifeandstyle/2016/dec/12/everything-you-wanted-to-know-about-hangovers 

Детето ми употребява – как да слушате и да преодолявате препятствията

Posted on by
Отговор

Трета част тук.

Как да слушате

Помнете: най-добрият начин да разберете какво става с вашето дете е, ами, да разберете какво става с него. С мъмрене това няма как да стане. С диалог може да стане. Ако само говорите на детето си, това е само половината работа. Можете да поддържате разговора отворен като знаете как да слушате и кога да говорите.

Ето няколко съвета, за да помогнете на своя тийнейджър да говори:

•    Създайте безопасна среда, за да може детето ви да сподели истината. Уверете го, че то винаги може да бъде честно с вас, без да се страхува от подигравки и обвинения.
•    Оставете смартфона си и не позволявайте да ви прекъсват, докато говорите със своя тийнейджър.
•    Слушайте детето си, докато дава израз на чувствата си. Понякога то просто има нужда да се оплаче и да се разтовари.
•    Перифразирайте коментарите на детето си, за да му покажете, че сте чули какво ви казва или му окажете невербална подкрепа и насърчение като кимате или се усмихвате.
•    Внимавайте за теми, които водят към наркотици или алкохол (например вашият тийнейджър описва някой от училище, който винаги е „надрусан“ или споменава известна личност, която е влязла в рехабилитационна програма за зависими). Попитайте детето си какво мисли за тези хора или тяхното поведение.
•    Фокусирайте се напълно върху детето си и опитайте да погледнете на нещата от неговата гледна точка. Това ще ви помогне да разберете неговата ситуация.
•    Имайте предвид, че детето ви може да крие истинските си чувства от страх, срам или по друга причина, и че не трябва просто да приемате това, което детето казва на повърхността.
•    Четете между редовете. Обръщайте внимание на езика на тялото, изражението на лицето, трудността на детето ви да намира правилните думи и т.н.
•    Признайте му, когато нямате сили да бъдете добър слушател и постигнете съгласие да подновите разговора (освен ако ситуацията не е бедствена) по-късно, в по-добър момент.

Как да преодолеете препятствията

Може да бъде трудно да се справите с упоритото отричане на употребата на наркотици или алкохол на вашия тийнейджър. Някои деца не могат да понесат да поемат отговорност за поведението си и искат да изглеждат добри на всяка цена.

Ето няколко начина да преминете през загражденията:

•    Бъдете твърди и обичащи.
•    Не викайте. Запазете спокойствие. По-трудно е за някой да се кара със спокоен човек, отколкото с някой, който му крещи.
•    Настоявайте вашият тийнейджър да приеме и да разбере колко е ценно да се казва истината. Кажете му, че хората ще му вярват повече, ако е честен; че честността е черта, която се уважава много и която изисква смелост и независимо мислене; че обикновено лъжците биват хващани за техните лъжи.
•    Помислете предварително как бихте могли да проверите истинността на неговите твърдения. Например, ако детето ви казва, че е прекарало деня в дома на приятел, кажете му, че може да се обадите на майката на този приятел, за да потвърдите историята.
•    Ако имате обективно доказателство, че вашият тийнейджър лъже, покажете го, но не се опитвайте да го използвате, за да триумфирате или да се състезавате. Не става дума за спечелването на спор или да докажете, че детето ви е излъгало, а става дума за предпазването на вашия тийнейджър.
•    Фокусирайте се на поведението и защо то ви тревожи. Нека думите ви да не звучат така, сякаш мислите, че детето ви е лош човек, защото е опитало наркотици или алкохол.
•    Ако вашият тийнейджър извърти разговора така, сякаш му нямате доверие, отговорете, че употребата на наркотици и алкохол е сериозно нещо и вие сте притеснени за неговите здраве и безопасност, и че сте готови да проведете няколко тежки разговора с него, за да сте сигурни, че той е в безопасност.
•    Вместо да започнете направо да порицавате тийнейджъра си заради лъжите, първо се опитайте да разберете повече за причините за лъжите. Продължете да говорите и покажете на детето си, че ще стигнете до истината, независимо колко разговора ще са необходими и че ще направите всичко възможно, за да го държите далеч от наркотиците и алкохола.
•    Независимо дали вашият тийнейджър лъже за употребата си на наркотици, за това къде е бил или с кого, поставете ясни правила и последствия, така че той да знае какво ще стане, ако повтори това поведение в бъдеще.
•    Помислете за предоставянето на имунитет. Някои млади хора се оплитат в мрежа от лъжи, така че не могат да се измъкнат. Можете понякога да помогнете като предложите шанс за „изчистване на досието“. Кажете на детето си, че ако каже истината, няма да има незабавни последствия, но ще трябва да се държи по различен начин в бъдеще. Ако не го направи, тогава ще бъде държано отговорно за поведението си.
•    Награждавайте честността в бъдеще. Ако вашият тийнейджър се открие пред вас и каже истината за нещо, за което може да му е трудно да говори, кажете му, че се гордеете с него заради честността му.

Следва продължение

Източник

10 неща, които бихте искали да знаете за алкохол и рак

Posted on by
Отговор

Учените от Великобритания са решили да се заемат с някои от най-често задаваните въпроси за алкохол и рак. Започвайки от това какво представлява единица алкохол и изяснявайки някои от митовете за популярни лекове срещу махмурлук, ето какво трябва да знаете за алкохола и рака.

1.    Какво общо имат алкохол и рак?

Това е добър въпрос, защото само 1 от 10 души знаят, че алкохолът е свързан с рака. За да сме по-конкретни, алкохолът повишава риска от 7 вида рак, включително някои от най-разпространените – като рак на гърдата и рак на дебелото черво. Не всеки, който пие алкохол, ще развие рак. Но като цяло учените са открили, че някои видове рак са по-разпространени сред хората, които пият алкохол.

рак

2.    Дали някои видове алкохол са по-добри за вас?

Никой вид алкохол не е по-добър или по-лош от другите. Самият алкохол е това, което води до увреждания, без значение дали е вино, бира или концентрат. Така че колкото повече намалите количеството от алкохола, който пиете, толкова ще е по-малък рискът.

3.    Не е ли полезен за сърцето ви?

Има изследвания, които предполагат, че употребата на малко количество алкохол може да е полезна за сърцето ви. Но един анализ, направен от група експерти към британския Здравен департамент през 2016 г., показва, че каквито и да е потенциални ползи от употребата на алкохол биха могли да се открият в една много малка група от общото население. По-конкретно, при жени на възраст 55 г. и нагоре, които пият много малко (около 5 единици алкохол на седмица). Заради това последните насоки за алкохола на британското правителство ясно казват, че пиенето заради здравословни причини (като лек) не се препоръчва.

4.    Какви са ползите от това да не пиете един месец?

Да не пиете алкохол един месец може да ви донесе доста печалби. Можете да получите добра перспектива за това колко точно пиете, вероятно ще спестите някакви пари, а ако се отървете от алкохолните калории, може да свалите килограми. Добрата новина е, че ползите не трябва да свършват заедно с месеца. Ако продължите така и пиете по-малко в дългосрочен план, това наистина може да се отрази добре на здравето ви, включително да намалите риска от рак.

5.    Но как точно алкохолът причинява рак?

Това все още не е напълно ясно. Но ето три от главните теории:

•    Ацеталдехид – когато пием алкохол, телата ни го разграждат до токсичен химикал, наречен ацеталдехид. Този химикал може да причини рак като уврежда ДНК вътре в клетките и им пречи да се възстановяват.
•    Хормони – алкохолът може да повиши нивата на някои хормони в тялото, например естроген. А някои ракови клетки могат да използват тези хормони като гориво, което им помага да растат. Това може да обясни защо алкохолът повишава при жените риска от рак на гърдата.
•    Абсорбция – алкохолът улеснява клетките в устата и гърлото да поглъщат други химикали, причиняващи рак. Това е една от причините, поради която хората, които пият и пушат, да са в много по-голям риск от рак.

6.    Запойното пиене по-лошо ли е?

Вероятно ще получите по-лош махмурлук и със сигурност употребата на алкохол в големи количества за кратко време ще повиши риска ви от инциденти и наранявания. Но ако говорим за риск от рак, картината не е ясна. Повечето от изследванията са разглеждали общото количество алкохол, което хората изпиват и как това влияе на риска от рак. Засега доказателствата подсказват, че колкото повече алкохол изпивате, толкова по-голям е рискът от рак – без значение дали го изпивате на едно сядане или пиете по малко по различни поводи.

7.    Лековете за махмурлук наистина ли вършат работа?

Кафе? Пържена закуска? Всеки има някаква идея за най-добрия начин, по който да се отърве от тежкото главоболие и пресъхналата уста. Много е писано за най-популярните лекове за махмурлук, но в действителност те не работят. Нито за махмурлука, нито за уврежданията на здравето от употребата на алкохол в дългосрочен план. Обаче има един сигурен начин да избегнете махмурлука – да пиете по-малко алкохол.

8.    Какви са насоките за алкохола на британското правителство?*

Във Великобритания и на мъжете, и на жените се препоръчва да не пият повече от 14 единици алкохол на седмица. Насоките, обновени през 2016 г., подчертават, че дори ниските нива на употреба могат да повишат риска от някои видове рак. Пиенето в тези граници намалява рисковете за здравето, така че не си поставяйте 14-те единици като цел – колкото по-малко пиете, толкова по-малък е рискът.

*В България не съществуват подобни насоки, които да определят каква употреба на алкохол се смята за по-нискорискова.

9.    Какво е единица алкохол?

Алкохолната единица не е същото като алкохолно питие. При толкова видове различни питиета – от кенчета бира, до шотове и коктейли, проследяването на броя единици, които изпивате, може бързо да стане объркващо. За да разберете броя на единиците алкохол, трябва да погледнете големината и силата на питието си. Например около половин литър от 3,5% бира съдържа около 2 единици алкохол, докато същото количество 5% бира съдържа почти 3 единици.

Погледнете графиката отдолу, за да научите колко единици алкохол има в любимото ви питие и може да останете изненадани. Може да използвате и калкулатора за единици на Drinkaware.

рак

10.    Какво мога да направя, за да намаля пиенето?

Да намалите количеството, което пиете, може да бъде трудно, особено когато толкова много от социалните ни събития се въртят около алкохола. Но има неща, които можете да направите, за да ви е по-лесно да намалите:

•    Намерете си приятел – постигнете съгласие да намалите пиенето с приятел или партньор и си помагайте взаимно да се придържате към плана.
•    Не се запасявайте – често пъти е много лесно да се протегнете автоматично към една бира или чаша вино в края на деня. Ако алкохолът не е в шкафа/хладилника вече, това може да ви накара да се замислите повече за това колко ви се пие наистина.
•    По-малка чаша или по-слабо питие – намалете броя на алкохолните единици като изберете по-малка чаша вино или по-слабо питие.
•    Не се включвайте в надпиване и решавайте сами – пийте със своята собствена скорост, вместо да се чувствате притискани да пиете със скоростта на „най-бързия“ пияч в компанията.

Източник (с малка адаптация за нашите условия)

Алкохол по празниците: митове и насоки за безопасност

Posted on by
Отговор

Всички обичаме да се чувстваме като експерти в нещо и определено сме склонни да отхвърляме противоречаща на нашите вярвания информация без да я обмислим особено когато тя касаe нашата експертна област. Заедно с това често вярваме, че сме уникални – че за нас не важат повечето физични или правни закони, социални норми или действаме така сякаш точно нашият организъм е неразрушим (и нищо няма да ни стане, ако пием повечко алкохол).

Колкото и смешно и нелогично да звучи това, вероятно всеки от нас се държи така в определени ситуации. Това всъщност е напълно разбираемо – човек има потребност да знае, разбира и подрежда това, което му се представя като реалност. Чрез сетивата си ние получаваме информация и психиката я подрежда, но получената реалност не е отражение на обективната – тя е конструираната от нас субективна реалност. И тъй като сме в ролята на дейци, се стремим творението ни да е поне спретнато, ако не идеално, да е свободно от вътрешни противоречия.

Ако съотнесем тези размисшления към употребата на алкохол, можем да си представим конкретни примери. Ако имаме навик да пием всяка вечер количества, за които сме прочели, че носят сериозни рискове за здравето, как премахваме противоречието? Разбира се можем да спрем да пием или поне да намалим количествата. Звучи просто, но това изисква и промяна на системата от вярвания, която сме изградили грижливо и в която сме експерти. Друга алтернатива е да отхвърлим информацията, която предизвиква дискомфорт и да продължим да правим това, което си знаем.

Насоките за нискорискова употреба на алкохол звучат на доста хора като опит да им се забрани да правят нещо, което е важно за тях. За някои пиенето на 200 мл „концентрат“ всяка вечер е здраво свързано с идентичността им на българи или с някое друго важно понятие в системата им от вярвания и ценности. Информацията относно рисковете и препоръчителните норми биват категорично отхвърляни като глупости или пък посрещани с леко нервен смях от хората, които допускат, че това, което правят от години, може би не е най-доброто за здравето им.

Тъй като научната информация не бива приета, а има феномени, които трябва да бъдат обяснени, или проблеми, които трябва да бъдат разрешени, хората създават свои обяснения и разрешения. Те често са погрешни, но са ревностно отбранявани, защото с тяхна помощ човек избягва приемането на друга информация и промяната на поведението.

Макар и експерти в собствената си субективна реалност все пак можем да си позволим да подложим на критичен анализ вярванията и заключенията си за света и живота. За да сме добри теоретици и практици не е нужно да сме винаги прави и фанатично да браним всяко едно свое убеждение. Всяка теория трябва да бъде тествана, за да бъде потвърдена.

Ето някои факти относно алкохола и препоръки на Американския институт по злоупотреба с алкохол и алкохолизъм, с които можем да проверим системата си от вярвания.

Ефектите на алкохола настъпват бързо

Празнуващите може да не знаят, че изключително важните способности за взимане на решения и умения, свързани с шофирането, са повлияни много преди да се появят физическите симптоми на интоксикацията.

Първоначално алкохолът действа като стимулант и хората, които пият, може да се чувстват весели и развълнувани. Алкохолът обаче скоро намалява задръжките и затруднява преценката, което може да доведе до безразсъдни решения.

С консумацията на алкохол времето за реакция се увеличава и поведението става по-слабо контролирано и понякога може да бъде дори агресивно – това може да доведе до сбивания и други видове насилие. Продължителното пиене води до заваляне на речта и загуба на равновесие, които обикновено свързваме с пиянството. В по-големи количества алкохолът действа като депресант на централната нервна система и това води до сънливост и в някои случаи до загуба на съзнание. При тези нива алкохолът може да предизвика и бели петна – периоди на амнезия, в които човек не може да си спомни какво се е случило докато е бил под въздействие на алкохола. Интоксикираният човек може да ходи и да говори, но не си създава спомени за тези или други събития, които се случват по това време. При много високи нива се появява опасността от животозастрашаващо отравяне поради потискането на жизнените функции.

Дори когато спрете да пиете алкохол, ефектите му могат да продължат

По време на празнична вечер с употреба на алкохол е лесно да не се прецени добре колко време ще продължат ефектите. Например много хора вярват, че ще изтрезнеят и ще могат да карат, когато спрат с алкохола и изпият чаша кафе. Истината е, че алкохолът продължава да има ефект върху тялото дълго време след последното питие. Алкохолът в стомаха и червата продължава да преминава в кръвта и пречи на преценките и координацията с часове.

Митове относно изтрезняването:

  • Можете да шофирате безопасно, ако не заваляте речта си и не се държите безотговорно.

Факт: координацията нужна за шофиране се влошава много преди видимите знаци за интоксикацията да се появят. Освен това седативният ефект на алкохола увеличава риска от заспиване зад волана или разсейване.

  • Пиенето на кафе ще ви помогне да изтрезнеете.

Факт: кофеинът може да ви помогне със сънливостта, но не и да спре ефекта на алкохола върху взимането на решения и координацията. Тялото има нужда от време да разгради алкохола. Няма бързи лекове – само времето помага.

Планирайте добре преди празненството

Разбира се, че нямаме намерение да нараним когото и да е докато празнуваме. Въпреки това насилието и катастрофите продължават да се случват и митовете относно пиенето продължават да съществуват без значение от това, че научни изследвания са документирали как алкохолът действа на мозъка и тялото.

Отделните хора са много различни и е трудно да се дадат конкретни съвети относно пиенето. Въпреки това определени факти са ясни – няма как да се забърза възстановяването на мозъка от алкохола и да се взимат добри решения, ако пиете твърде много твърде бързо.

Така че този празничен сезон не подценявайте ефектите на алкохола. Не мислете, че можете да ги победите, по-вероятно е те да ви победят.

Ето някои съвети, ако решите да пиете:

  • Спазвайте определено темпо. Научете какво е едно стандартно питие и не пийте повече от това за един час и не повече от 2 питиета за мъже и 1 за жени на ден.
  • Нека всяко второ питие е безалкохолно.
  • Планирайте как да стигнете до вкъщи безопасно. Важно е шофьорът да не е употребил никакъв алкохол, а не просто да е човекът от групата, който е пил най-малко.

Детето ми употребява – започнете разговор

Posted on by
Отговор

Втора част тук.

Как да проведете разговор

Да започнете разговор с детето си за неговата употреба на наркотици/алкохол е най-важната стъпка, която можете да предприемете, за да му помогнете. Знаем, че това не е лесно, но ако се подготвите за разговора, това ще ви помогне да останете спокойни и да проведете по-голямата част от него.

Проведете разговор, а не конфронтация

Когато един родител разбере, че неговият тийнейджър употребява наркотици/алкохол, това със сигурност поражда много емоции. Този момент може да бъде много объркващ. Но най-добрият начин да помогнете на своя тийнейджър – и да сте сигурни, че той ви чува – е да останете възможно най-спокойни по време на разговора. Също така е много важно и вие да чувате вашето дете.

Не започвайте разговор, ако виждате, че детето ви е под въздействието на алкохол или наркотици. Изчакайте, докато то изтрезнее.

разговор

 

Ето няколко съвета за по-продуктивен разговор:

•    Покажете своята загриженост. Изразете пред детето си своята тревога (например „Напоследък не си на себе си“).
•    Запазете самообладание. Направете всичко възможно да не показвате свръхреакция на това, което детето ви е направило в миналото. Вместо това се фокусирайте върху това да му изясните какво искате то да направите в бъдеще.
•    Бъдете директни. Ясно заявете своето безпокойство и представете доказателствата, които сте намерили („Не се къпеш, оценките ти в училище са по-лоши, намерих празни бирени бутилки в стаята ти“).
•    Внимавайте за тона на гласа си. Дори да ви се иска да крещите, е важно да говорите със спокоен глас, за да не отблъснете своя тийнейджър.
•    Покажете на детето си, че цените неговата честност и че сте готови да го слушате, без да го съдите (но това не означава, че няма да има последствия от действията му).
•    Опитайте се да не заемате защитна позиция. Ако тийнейджърът ви генерализира или ви отправя критични забележки, не го приемайте лично. Това са възможности за дискусия.
•    Говорете за собствените си спомени от времето, когато сте били тийнейджър и за грешките, които сте правили. Това може да помогне на вас и детето ви да се свържете по-добре.
•    Покажете любовта си. Физическата връзка също може да изиграе важна роля. Сложете ръка на рамото на детето си или го прегърнете, когато сметнете, че е подходящо.
•    Организирайте и използвайте напълно семейните срещи. Получете обратна връзка от всеки член на семейството за правила, вечерен час, последствия от нарушаването на правилата и други.
•    Хвалете детето си и му давайте положителна обратна връзка. Тийнейджърите имат нужда да чуват хубавите неща също като всички останали хора. Те имат нужда да знаят, че вие все още можете да виждате отвъд лошите неща, които са направили.
•    Не позволявайте на тийнейджъра си да ви контролира. Макар да е важно да слушате своето дете и да му съчувствате, помнете, че вие сте родителят и знаете най-добре.

Следва продължение

Източник

Детето ми употребява. Първата стъпка е да се фокусирам

Posted on by
Отговор

Първа част тук.

Фокусирайте се: поемете си въздух и след това да започнем.

Ако току-що сте открили, че детето ви пие или употребява наркотици, първото нещо, което трябва да направите, е да седнете, да се успокоите и да си дадете време, за да си поемете въздух. Знаем, че сте изплашени, но ние ще ви помогнем да планирате и да решите какво да правите: как да съберете информация; как да проведете продуктивни разговори; да поставите по-здрави граници и да потърсите помощ навън.

Очаквайте отричане, а вероятно и гняв

Предварително вземете решение да запазите спокойствие.
Ако смятате, че този разговор ще бъде неудобен за вас, представете си колко неудобен ще бъде за вашия тийнейджър. Подгответе се, че детето ви ще каже неща, за да ви шокира, че с всички сили ще отрича дори при най-убедителните доказателства, че ще ви обвинява в липса на доверие и за още неща. Добре е да помислите как ще се справите с тези реакции.

• Най-важното нещо е да продължавате разговора.
• Предварително вземете решение да останете спокойни без значение какво казва тийнейджърът ви.
• Опитайте се да не се подлъжете да отговорите със собствения си гняв.
• Ако разговорът стане твърде разгорещен, прекратете го и го подновете по-късно.
• Ако прецените, че разговорът е твърде емоционален и разгорещен, и не е продуктивен, измислете какво е необходимо да направите, за да се успокоите – вие или детето ви. При някои хора това може да бъде излизане от стаята за малко или поставяне разговора на пауза; при други хора това може да бъде да броят до десет или да си поемат дълбоко въздух. Преценете какво ще свърши най-добра работа за вас и детето ви, преди да започнете разговора. Ако се затруднявате, говорете с психолог, за да ви помогне да откриете техники за сваляне на напрежението, които са ефективни и работят за вас.
• Не забравяйте да кажете на тийнейджъра си, че го обичате и че заради това сте обезпокоени.

детето

Определете очакван резултат

Работете за желан и реалистичен резултат.
Макар да е добре да започнете разговора с вашия тийнейджър независимо от всичко, разговорът вероятно ще премине по-гладко, ако предварително сте си определили някакъв желан резултат. Добре е да оставите очакванията си ниски – вероятно не е реалистично да очаквате детето ви веднага да признае за употребата и да обещае, че ще спре. Но една по-разумна цел, като просто да изразите, че не желаете детето ви да употребява, може да бъде една малка победа.

• Опитайте се да избегнете нереалистичните очаквания.
• Вашият тийнейджър вероятно няма да признае, че употребява.
• Определете си малка цел и се движете към нея.
• Просто да изразите пред детето си, че не желаете то да употребява, е добра цел.

Изработете правила и последствия

Формулирайте идея какви бихте искали да бъдат вашите правила.
Добре е да обмислите правилата, които бихте искали да определите, както и какви последствия ще наложите при тяхното нарушаване, преди да започнете разговора със своя тийнейджър. По този начин ще можете ясно да определите каква бихте искали да бъде целта на разговора ви, както и ще можете да определите следващата си стъпка.

• Формулирайте идеята си за правила и последствия, които бихте искали да определите, преди разговора.
• Вслушайте се в обратната връзка на тийнейджъра ви и му позволете да помогне в договарянето на правилата и последствията.
• Уверете се, че вашият съпруг/партньор знае за тези правила и че е готов да ги прилага.
• Не определяйте правила, които няма как да прилагате.

Оценете значението на зависимостта в семейството

Зависимостта към алкохол и наркотици може да се случи на всеки. Но ако в семейството ви има история на зависимост – към кокаин, алкохол, никотин или друго, тогава рискът вашето дете да развие зависимост е много по-голям. Като родител вие трябва да сте наясно с този повишен риск и да обсъждате това с детето си редовно така, както бихте го направили за всяка една болест.

• Обяснете на своя тийнейджър, че ако той се изкушава да опита наркотици, то шансът наистина не е на негова страна. Неговите гени го правят по-уязвим и той може лесно да развие зависимост.
• Не отричайте наличието на зависимост в семейството си. Използвайте я като причина за разговор с детето си и редовно му напомняйте, че то е в по-голям риск.

Напомняйте на детето си за вашата подкрепа

Много е важно тийнейджърите да се чувстват подкрепени от своите родители по всяко време. Уверете се, че вашето дете знае, че винаги може да разчита на вас и че винаги може да потърси вашата помощ. Напомняйте му, че винаги сте на разположение да предложите напътствия.

• Уверете детето си, че то винаги може да ви споделя или да търси съвет от вас, когато е стресирано или има личен проблем – това може да помогне да се намали желанието му да употребява вещества.
• Колкото и гневни или фрустрирани да се чувствате, опитайте се да говорите чрез своите любов, грижа и безпокойство, както и да изразите тези чувства пред своето дете.
• Обяснете на детето си, че причината да разговаряте с него и да задавате въпроси е защото го обичате, загрижени сте за него и искате то да бъде здраво и успешно.

Следва продължение

Източник