Архив за етикет: алкохолна зависимост

Родителите и пиенето на детето

Posted on by
Отговор

Как да реагираме на употребата на алкохол от непълнолетни?

Алкохолът е най-употребяваното вещество сред американските (и българските) тийнейджъри и млади хора, което създава съществени рискове за здравето и безопасността.

Тийнейджърите опитват алкохол по различни причини – да проявят независимост, да се почувстват по-безгрижни или да избягат от стрес, натиск от връстниците и дори от скука. Много от тях са склонни да правят това, без да осъзнават напълно негативните ефекти от алкохола или здравните рискове.

Така че какво да правите, ако разберете, че детето ви пие?

Благоприятствайте редовната и продуктивна комуникация

Продуктивната комуникация с вашия млад тийнейджър или пълнолетен младеж не трябва винаги да прилича на разпит. Останете спокойни, отпуснете се и следвайте съветите по-долу, за да се уверите, че детето ви ще чуе това, което имате да му кажете и обратното.

Опитайте се да бъдете обективни и отворени. Ако искате да проведете продуктивен разговор с детето си, направете всичко възможно да останете непредубедени и да чуете неговата гледна точка. По този начин е по-вероятно детето ви да бъде възприемчиво.

Задавайте отворени въпроси. Това са въпроси, които предизвикват отговор, който е повече от „да“ или „не“. Това ще доведе до по-ангажиращ и продуктивен разговор.

Попитайте детето си защо пие. Това ще накара вашият тийнейджър да мисли за бъдещето си, какви са границите му по отношението на пиенето и какви са възможните негативни последствия. Те могат да включват да закъснява за тренировки, да прави някакви глупави или опасни неща или да има махмурлук. Отговорът на този въпрос може също да ви даде някаква яснота какво би могло да се крие зад пиенето на детето ви. След това можете да предложите начини за по-добро справяне с причините да пие.

Покажете на детето си, че го чувате. Използвайте активно слушане и рефлектирайте това, което чувате – или казаните думи, или само изразената емоция. Например можете да кажете: „Чувам, че се чувстваш претоварен и че пиенето ти помага да се отпуснеш. Така ли е?“

Обсъдете негативните ефекти от алкохола и какво означават те от гледна точка на психичното и физическото здраве, безопасността и взимането на добри решения. Поговорете за дългосрочните ефекти.

Проявете емпатия и съчувствие. Покажете на детето си, че го разбирате. Тийнейджърските години могат да са трудни. Признайте, че всеки човек се бори с трудности понякога, но алкохолът не е полезен или здравословен начин за справяне с проблемите. Дайте на детето си да разбере, че може да ви се довери.

Ако има история на зависимост в семейството ви, тогава детето ви е в много по-голям риск от зависимост. Трябва да сте наясно с повишения риск и да обсъждате това редовно с детето си, както бихте разговаряли за всяко друго заболяване.

Заемете се с проблемите спокойно и директно

Предайте ясни очаквания. Говорете недвусмислено и директно. Обяснете, че не одобрявате деца да употребяват алкохол и че очаквате от детето си да не пие, дори ако е с приятели, които го правят.

Обсъдете последствията и постигнете съгласие за тях. Разговаряйте с детето си за това какво ще се случи, ако то пие, преди да е навършило пълнолетие. Уверете си, че можете да въведете тези правила и че детето ви разбира защо ги налагате.

Помогнете на детето си да разбере законовите последствия. Употребата на алкохол преди навършване на 18 г. е незаконна (Закон за закрила на детето). Обяснете му, че има причина за съществуването на този закон и защо не одобрявате неговото нарушаване.

Обяснете му защо пиенето е много по-различно за тийнейджърите, отколкото за възрастните. Човешкият мозък продължава да се развива и доста след 20-та година и пиенето оказва значителни негативни ефекти върху неговото развитие.

Следете как се справя детето ви. Ако то продължава да пие или ви се струва, че му е трудно, това означава, че може да му е необходима допълнителна помощ или специализирано лечение. Със сигурност потърсете помощ.

пиенето и детето

Детето ви страда ли от зависимост към алкохола?

Може да е трудно да прецените кога детето ви „просто експериментира“ или има трудности с пиенето до степен, в която страда от алкохолна зависимост. Всяка употреба на алкохол е проблем, когато детето ви е непълнолетно. Ако то е на 18 или повече години, също е важно да следите за признаци за проблем.

Ако се безпокоите, е най-добре получите оценка от професионалист. Може би се тревожите, че пиенето на детето ви излиза от контрол, така че започнете със задаването на тези въпроси:

  • Дали пиенето на детето ви често пречи на неговите отговорности, като например работа, училище или задачи вкъщи?
  • Дали има моменти, в които детето ви пие повече или по-дълго, отколкото е възнамерявало?
  • Детето ви имало ли е желание или опитвало ли е повече от веднъж да намали или спре пиенето, но без да успява?
  • Прекарва ли детето ви много време в пиене? Става ли му лошо от пиене или има ли махмурлук?
  • Детето ви изпитва ли силно желание – силна нужда или импулс – да пие?
  • Продължава ли детето ви да пие, въпреки че това му създава проблеми със семейството или приятелите?
  • Детето ви изоставило ли е или намалило дейностите, които са му били важни или интересни, за да може да пие?
  • Попадало ли е детето ви повече от веднъж в ситуации по време на или след пиене, които са увеличавали вероятността то да се нарани (като шофиране, плуване, работа с машини, преминаване през опасен район или необезопасен секс) или да нарани други?

Вие познавате най-добре своето дете. При всички положения започнете разговор с него, ако имате някакви притеснения за пиенето му, и потърсете индивидуална консултация, ако имате нужда.

Превод с мъничко адаптация оттук.

Рехабилитационната програма: какво в нея помага?

Posted on by
Отговор

Как рехабилитационната програма помага на хората, злоупотребяващи с наркотици и алкохол, да мислят различно

Около 16 700 австралийци постъпват в резидентни (с настаняване) рехабилитационни центрове всяка година – най-често заради проблеми с алкохол, амфетамини и опиати.

Рехабилитационната програма е структурирана, свободна от наркотици и алкохол среда. Резидентите участват в едни и същи ежедневни и седмични режим и дейности, включително обучителни и терапевтични групи и индивидуални консултации. Домакински задължения, готвене, обучение и развлекателни дейности запълват времето.

Някои рехабилитационни програми имат само по 12 резиденти наведнъж, други имат и по 60. Програмите са с продължителност от 6 седмици до 18 месеца, с 8 седмици средно в Австралия.

Изследване с 12 резиденти от такава програма в Австралия открива, че сигурната, структурирана среда и подкрепата на други хора, намиращи се в същата ситуация, са ключови фактори, помагащи на резидентите да променят начина си на мислене относно употребата на наркотици и алкохол.

Сигурност и установен режим

Попитахме хората кои елементи на програмата смятат, че са били важни. Най-често те говореха за сигурната среда, структурирания режим и подкрепата на екипа. Както обясни една жена: „Обичам стаята си, тя е моето пространство. Чувствам се сигурна там.“

Да живееш в групова среда с чужди хора, докато се бориш с промени в настроението и желание за употреба на вещества, е трудно. Екипът поддържа установения режим и проследява груповата динамика, но също така отговаря на индивидуалните нужди от подкрепа:

„Имах лоши дни и екипът бързо ми помагаше да се изправя. Не съм от хората, които обичат да говорят за емоции и да ги изливат, но екипът е много бърз. В моментите, в които не бях добре, те бързо се намесваха.“

Да живееш в групова среда е част от това да се научиш как да се справяш без употребата на вещества. Критичните промени, които участниците в проучването приписват на програмата, се отнасят до справяне със собствените и чуждите емоции:

„Мисля, че това, което ще си взема, е разбирането, че това е човекът, който съм, и че ще се справя. Да разбирам моите чувства, като например, когато съм гневен, да излизам от ситуацията, да си поемам въздух и да разбирам чувствата си, предполагам. Просто да разбирам какво чувствам. Знам, че когато съм гневен, има други опции освен да отида и да употребя или да пия.“

Нов начин на живот

Повечето участници описват като особено важно споделеното преживяване на всекидневния живот без наркотици или алкохол за продължителен период. Една жена казва:

„Седяхме и се смеехме силно, и всъщност си казвахме, че вероятно никога не сме се смяли толкова много през живота си. Просто си седяхме без алкохол, без наркотици и просто правехме всичко с това, което имахме.“

За много хора тази промяна е неочаквана:

„Нямаше наркотици и алкохол и май за първи път, откакто бях тийнейджър, разбрах, че човек може да бъде щастлив. Не знам. Беше малко като промяна в живота.“

Обикновено рехабилитационните програми не са предназначени за точно определен вид наркотик или индивид. Една и съща терапия се прилага при всички хора.

рехабилитационната програма

Груповото съдържание, използвано в рехабилитационната програма, която изследвахме, включва обучение за здраве и благополучие и психологически терапии, предназначени да помогнат на хората да се справят с отлючващите фактори и да взимат решения относно употребата на наркотици.

Но най-важното нещо за повечето хора е всекидневният, основан на групата размисъл върху личните ценности, който им помага да създадат различен възглед за себе си, да речем, на майка или приятел. Както казва един мъж:

„Това ме кара да се вглеждам в себе си, все едно съм прощаващ и смирен, наистина се вглеждам в себе си и си мисля, че не съм толкова лош човек само защото съм зависим. Притежавам някои здрави ценности.“

Възможност за рецидив

Страхът и тревогата от рецидив след напускане на рехабилитационната програма са често срещани. Хората се чувстват уязвими от връщане към употребата на наркотици въпреки постиженията, направени по време на програмата, и желанието им да останат чисти:

„Става ми тревожно като знам, че си тръгвам. Бях тук, увит в памучно одеяло два месеца, и сега, когато ме пускат в големия свят, ме е страх, че ще направя рецидив.“

Малко от участниците в изследването имат подкрепа, за да се справят в бъдеще. Не могат да разчитат много на приятели и социални групи, защото старите познанства обикновено са свързани с употреба на наркотици:

„Това ще бъде най-трудното нещо за мен – да видя старите си приятели и те да ме питат дали искам малко. Това е най-трудната част. Ти си такъв с каквито хора се събираш. Мъчно ми е да го кажа, но започнах да се събирам с някои доста обикновени хора. Мислиш, че са ти приятели, но те не са.“

Да се поддържа промяната след рехабилитационната програма е предизвикателство и са налични малко възможности за подкрепа.

Процентът рецидиви е висок. Повечето хора започват да употребяват наркотици в годината след лечението. Между 40% и 60% се връщат към зависимостта към вещества.

Негативите

Няколко души споделят, че ги е било страх от това, което може да им се случи, когато постъпят в рехабилитационната програма. Други разказват за конфликти между резидентите и липса на контакт с децата като трудности, с които са се сблъскали.

Заплащането също може да е проблем. Центърът, който изследвахме, таксува по 240 австралийски долара на седмица за всички услуги, включително терапевтичните програми. Но има и частни рехабилитационни програми, които може да струват и 30 000 долара на месец.

Рехабилитационната програма запълва деня и предоставя интензивна подкрепа на хората, но не съществува, когато те се приберат вкъщи.

Програмите за подкрепа в общността като консултиране, намиране на работа и свободните от наркотици социални и занимателни програми, които събират безопасните членове на семейството и приятели, могат да намалят риска от рецидив.

Източник

Ако търсите за себе си или някой свой близък рехабилитационна програма за зависими в България, можете да се свържете безплатно и анонимно с Националната информационна линия за наркотиците, алкохола и хазарта.

Не чакайте интервенция

Posted on by
Отговор

Защо не бива да чакаме интервенция от някой друг, когато страдаме от зависимост? Ето какво споделя Benya Clark за своя път към трезвеността.

Зависим човек отваря вратата на къща, в която си мисли, че няма никой. Вместо това с изненада вижда, че всичките му близки приятели и членове на семейството са се събрали и чакат. Зависимият се оглежда шокиран.

Най-добрият му приятел тръгва към него. Поставя ръка на рамото му. „Тревожим се за теб. Това е интервенция.“

Гледал съм тази сцена в безброй телевизионни предавания. Тя е показвана толкова често, че сайтът TV Tropes е посветил цяла страница на нея.

Интервенциите се случват и в истинския живот, но далеч не толкова често, колкото телевизията може да ви накара да мислите. Въпреки моята собствена борба с алкохолната зависимост и усилията да остана трезвен никога не съм участвал в интервенция – нито от едната, нито от другата страна.

Всъщност през всичките ми години на прекомерно пиене (общо над десетилетие) никога никой не ми е казвал, че смята, че имам проблем. Никакви интервенции или разговори насаме. Донякъде това беше хубаво – не мога да си представя, че има нещо забавно в това да те конфронтират за проблема ти с пиенето. Лошото е, че използвах липсата на конфронтация като извинение да продължа да пия.

Макар да знаех, че съм зависим към алкохола, постоянно намирах начини да излъжа себе си, че проблемът ми не е толкова сериозен. Единият от тези начини беше да си казвам, че ако имах „истински проблем“, някой друг щеше да ми каже това.

За съжаление аз наистина имах тежка зависимост и фактът, че никой друг като че ли не забелязваше, не правеше проблема по-малко истински. Докато чаках конфронтацията, която никога не се случи, оставях зависимостта си да се влошава все повече.

Но ако зависимостта ми беше толкова тежка, защо никой не казваше нищо? Смятам, че има две основни причини за това:

Зависимите добре умеят да крият своята зависимост

Мисля, че много от приятелите ми, семейството и колегите в действителност не са имали представа, че съм бил зависим към алкохола. Въпреки че това се отразяваше много негативно на живота ми, аз полагах много усилия да запазя пиенето и ефектите му в тайна.

Знае се, че зависимите са добри лъжци – най-вече защото имаме много практика в това.

Ако бях казал на приятелите и семейството колко много пия наистина, те веднага щяха да разберат, че имам сериозен проблем. За съжаление аз лъжех и омаловажавах тежестта на употребата си, оставяйки всички останали в неведение.

Избягвах да пия около едни и същи хора твърде често. Пиех по малко по време на парти и много повече, когато след това се прибирах вкъщи. Взимах си нови питиета бързо и тихо, така че никой да не разбере колко точно съм изпил.

След като използвах толкова много хитрости, за да не ме забележи никой, едва ли е някаква изненада, че употребата ми остана незабелязана.

интервенция

Повечето хора мразят конфронтациите

Дори някои хора да са разбрали, че имам проблем с пиенето, пак са могли да имат добри причини да не ми кажат нищо.

В един идеален свят, когато някой конфронтира зависим човек за употребата му на вещества, зависимият би помислил върху чутото и би решил, че е време да направи промени.

В истинския свят зависимият човек е вероятно да отрече, че има проблем и може дори да избухне срещу човека, който се е обърнал към него – на практика „убивайки пратеника“.

Повечето хора мразят конфронтацията. Дори и да смятат, че някой може да има проблем с алкохола или друго вещество, те може бързо да се разубедят от идеята да кажат нещо. В крайна сметка проблемът може да не е толкова сериозен, колкото изглежда, а дори и да е, зависимият вероятно не би променил поведението си.

Не чакайте интервенция

В края на краищата да чакам някой друг да забележи проблема ми беше просто поредната тактика на отлагане. Знаех, че страдам от зависимост и че в някакъв момент ще трябва да спра пиенето.

Онази част от мен, която обичаше да пие, търсеше всякакви възможни извинения да отложи този ден. В действителност не търсех външно потвърждение на проблема си, а просто се самозалъгвах.

Ако позволите на такива извинения да управляват решенията ви, всъщност никога няма да стигнете до спиране на алкохола. Зависимите са много добри в това да си намират извинения – в момента, в който някое от тях изчезне, можем да намерим две или повече, с които да го заместим. Да си трезвен означава да оставиш всички извинения настрана.

Източник

Вредни ефекти – как алкохолът засяга тялото?

Posted on by
Отговор

Прекомерната употреба на алкохол още първия път причинява тежки последствия. Прекомерното пиене засяга силно не само черния дроб, но и много други органи.

Вредните ефекти от алкохола се влияят от употребеното количество, модела на пиене и качеството на алкохолната напитка. Други фактори като пол, възраст, размер на тялото, генетика, метаболизъм, хранителен статус и други социални фактори също играят жизненоважна роля за настъпването на вредни ефекти от алкохола.

Разтваряне в кръвта

Приблизително 33% от изпития алкохол се абсорбира в кръвта през стомашната лигавица веднага след консумацията. Останалото количество бавно навлиза в кръвта през тънкото черво.

Алкохолът достига черния дроб чрез кръвния поток; черният дроб метаболизира определено количество от алкохола, докато останалото циркулира из цялото тяло. Нивото на алкохол в кръвта се повишава, когато човек консумира по-голямо количество алкохол, отколкото тялото може да метаболизира. Когато нивото на алкохол в кръвта се повишава, това води до забавяне на дишането и като резултат настъпват смърт или кома поради недостиг на кислород в мозъка.

Вредни ефекти върху здравето

Консумацията на алкохол има както дългосрочни, така и краткосрочни ефекти, които водят до нарушения в психичното здраве и начина на живот.

Краткоскрочни вредни ефекти от алкохола

Краткосрочните ефекти зависят от изпитото количество алкохол и метаболизиращите възможности на тялото. Най-честите краткосрочни ефекти са:

Нарушения на съня: алкохолът засяга качеството на съня и нарушава неговия цикъл, което води до умора и мудност.

Алкохолно отравяне: прекомерната употреба на алкохол води до отравяне. В този случай е необходима спешна медицинска помощ. Симптомите са объркване, повръщане, нерегулярно дишане, ступор, посиняла или бледа кожа, хипотермия, припадъци и др.

вредни ефекти

Махмурлук: наблюдават се определени ефекти като хипогликемия (ниско ниво на глюкозата в кръвта), често уриниране, възпалителен отговор от имунната система, вазодилатация (разширяване на кръвоносните съдове), главоболие, мускулни болки, диария, гадене, повръщане, жажда, сухота в очите, тахикардия (повишена сърдечна честота), хипертония (високо кръвно налягане), повишена чувствителност към светлина и звук, тревожност, нарушения в настроението, раздразнителност, депресия и силна умора.

Дългосрочни вредни ефекти от алкохола

В доклад на Световната здравна организация (СЗО) се казва, че алкохолът е отговорен за над 200 вида заболявания и наранявания. Някои от дългосрочните ефекти на алкохола са диабет, високо кръвно налягане, заболявания на черния дроб, заболявания на сърдечно-съдовата система, рак на устната кухина, рак на гърдата, риск за неродените бебета и затлъстяване.

Вредни ефекти от алкохола върху тялото

Алкохолът циркулира в тялото чрез кръвният поток и започвайки от устата, пътува до черния дроб, след това отива в кръвоносната система, бъбреците, панкреаса, белите дробове, стомаха и мозъка.

Уста: в устата има множество чувствителни слоеве и мембрани; прекомерният прием на алкохол причинява рак на устната кухина и на гърлото. От всеки 10 души, злоупотребяващи с алкохол, 7 са засегнати от рак на устната кухина.

Стомах: алкохолът лесно се абсорбира от стомашната лигавица. Някои фактори като празен стомах, липса на протеини и консумация на газирани напитки по време на прием на алкохол може да катализират увреждането на стомашната лигавица и отделянето на повече стомашен сок, водещи до образуването на пептични язви.

Сърце: употребата на алкохол може да засегне сърцето, причинявайки кардиомиопатия, аритмии, исхемични инсулти и хипертония. Алкохолната консумация може също да провокира развитието на миокардит (възпаление на сърдечния мускул) и повишени нива на холестерол.

Черен дроб: ефектите върху него са следните:

  • Стеатоза – прекомерната употреба на алкохол води до натрупване на мазнини в черния дроб, което причинява стеатоза.
  • Алкохолен хепатит – прекомерната алкохолна консумация може да причини възпаление на черния дроб и да доведе до разширени вени, жълтеница, кървене и други.
  • Фиброза – алкохолът променя нормалната чернодробна тъкан в съединителна (фиброзна) тъкан.
  • Цироза – прекомерното пиене може да увреди чернодробните клетки, което е необратимо. Увреждането засяга цялостното функциониране на черния дроб, като прави невъзможни абсорбцията на хранителни вещества и отстраняването на токсични субстанции от кръвта. Цирозата е смъртоносно заболяване и води до чернодробна недостатъчност, диабет тип 2, жълтеница и рак на черния дроб.

вредни ефекти

Панкреас: алкохолната зависимост може да причини остър и хроничен панкреатит (възпаление на панкреаса). Прекомерната консумация на алкохол може също да намали способността на панкреса да произвежда инсулин, което може да доведе до диабет.

Бъбреци: алкохолната консумация засяга регулационния и филтрационен процес на бъбреците. Алкохолът е диуретик и увеличава отделянето на урина, причинявайки често уриниране, а това води до обезводняване.

Мозък: мозъкът страда от множество увреждания заради алкохолната консумация. Алкохолът достига мозъка в рамките на 30 секунди при пиене. Той въздейства на нервните клетки и засяга мозъчната кора, която е отговорна за функции като разсъждение, мислене и възприятие.

Алкохолът пречи на действието на невротрансмитера глутамат и засяга паметта, което причинява бели петна в нея. Това води до синдром на Вернике-Корсаков – заболяване, протичащо с увреждане на паметта и припадъци. Повишените нива на невротрансмитери като GABA (гама-аминобутирова киселина), ендорфин и допамин водят до халюцинации, повишена агресивност, безплодие, силна умора и задух.

През 2012 г. СЗО докладва, че около 6% от всички смъртни случаи по света са били причинени от употреба на алкохол. При мъжете смъртността е по-висока, отколкото при жените. Дори една глътка алкохол създава множество нездравословни драстични промени в тялото.

Източник

Още за рисковете от употребата на алкохол можете да прочетете в нашия сайт.

С какво можете да помогнете на ваш близък?

Posted on by
Отговор

Как да помогнете на близък, за когото смятате, че пие твърде много

За много от нас употребата на алкохол е основна част от общуването с приятели или почивката след работа, което означава, че често забравяме, че алкохолът е потенциално инвалидизиращ наркотик.

„Макар пиенето понякога да ни доставя удоволствие, ако сме честни със себе си, изглежда, че алкохолът играе много по-централна роля в живота ни, отколкото на много от нас се харесва“, казва Марк Лийшън от Alcohol Change.

„Той се рекламира много и е общодостъпен – в барове, ресторанти, хотели, супермаркети, магазинчета и бензиностанции – и става все по-евтин. Понякога ни се струва по-лесно да приемем предложението за питие, отколкото да откажем, и е твърде лесно да си създадем лоши навици.“

Тази вкоренена социална приемливост може да попречи на някои хора да разберат кога алкохолната им консумация става опасна, но също така може да създаде проблеми и на близките им.

Ако смятате, че ваш приятел или член на семейството пие твърде много, как подхождате към проблема, без да ви кажат, че прекалявате с реакцията си?

Според Лийшън, ако не сте сигурни дали вашият близък злоупотребява с алкохол или просто си прекарва добре, първата ви стъпка трябва да бъде да се вгледате в поведението му и да видите дали разпознавате някои от ключовите знаци за зависимост.

близък

„Те включват започване на пиенето по-рано през деня и забележими стрес или тревожност, когато са минали няколко часа след последното му питие“, казва той.

„Ефектите от неговото пиене също стават забележими – например по-силен махмурлук, пропускане на срещи и чести избухвания.“

Ейми подчертава, че вашият близък може да не отговаря на стереотипа за алкохолик. Нейната сестра, Карис, е починала на 28 г. заради непоправимото увреждане, което алкохолът е причинил на тялото ѝ.

„Сестра ми беше на 21 г., завършила университет, когато за първи път се разболя“, казва тя.

„Седем години семейството ни се бореше да осигури помощта на Карис, от която тя се нуждаеше, за да победи зависимостта си. На много хора, включително на медицински професионалисти, им беше трудно да приемат, че Карис е алкохолик и често предполагаха, че преувеличаваме тежестта на нейната зависимост.“

„Карис не изглеждаше като алкохолик. Тя беше руса и синеока жена в началото на двайсетте. Имаше висше образование, дом и любящо и подкрепящо семейство – тя не отговаряше на представата.“

Имайки предвид това, когато обмисляте дали вашият близък злоупотребява с алкохол или не, най-важното нещо може да бъде да забравите всички предубеждения, които имате за алкохолната зависимост. Ако разпознаете притеснителна промяна в поведението му, имате пълното право да повдигнете въпроса за нея.

Лийшън казва, че вероятно ще ви бъде неприятно и неудобно да обсъждате темата с пиенето на вашия близък и изкушението да заговорите за проблема, когато сте ядосани и разстроени, е напълно разбираемо.

„Но очевидно е по-добре да говорите по този въпрос, когато сте спокойни, а близкият ви не е пил“, казва той.

„Опитайте се да бъдете честни за своите чувства, но също и деликатни – например, избягвайте епитети, които носят стигма, като „алкохолик“ или „пияница“.“

„Говорете за неговата връзка с алкохола и последствията от пиенето му, но се опитайте да избягвате остра критика. Използвайте позитивен език, като например подчертавате ползите, които близкият ви ще има, когато намали пиенето.“

близък

Предприемането на практически стъпки, като например да ограничите наличието на алкохол вкъщи или да общувате на места, които не са центрирани около алкохола, може да помогне на близкия ви, но според Лийшън е важно също да приемете, че само толкова можете да направите.

„Естествена реакция е да искате да направите всичко, което можете, за да помогнете на някого да намали пиенето или напълно да го спре, включително да опитвате да скриете алкохола от пиещия“, казва той.

„Важно е обаче да помните, че вие не сте отговорни за пиенето на близкия ви човек, нито можете да го контролирате.“

„Вие не сте причината, поради която той пие, и в края на краищата зависи от него да поеме отговорността за поведението си и да потърси професионална помощ.“

Когато се опитвате да помогнете на своя близък да намали или спре пиенето, е важно също да разберете, че това може да повлияе върху собственото ви благополучие.

Това е нещо, което Сю знае от първа ръка. Нейният син е трезвен от 18 месеца, но тя казва, че когато пиенето му е било в най-лошата фаза, тя е „ударила дъното“.

„Аз нямах живот. Бях стресирана, постоянно тревожна, лишена от сън. Животът със зависим бавно ме убиваше“, казва тя.

„Всичко се въртеше около сина ми и неговото пиене. Бях на лекарства, но нищо не помагаше. Живеех в страх всеки ден, чудейки се дали това ще е денят, в който ще го намеря мъртъв. Не излизах навън, защото се ужасявах от това, което можех да заваря после.“

„Като негова майка чувствах, че съм се провалила, че всичко е по моя вина, че съм го предала. Не можех да видя светлина в края на тунела. Никаква надежда нещата някога да се променят. Не исках повече да живея, за да се боря.“

За щастие Сю и нейният син успяват да намерят професионална помощ. Организациите, предоставящи услуги за зависими, могат да насочат вашия близък към място за помощ, но вие също можете да се възползвате от подкрепа за себе си.

Източник

Когато семейството е без подкрепа

Posted on by
Отговор

Първите хора, които се опитват да помогнат на един зависим човек, най-често са членовете на неговото семейство. Те са хората, които изнасят огромна тежест на гърба си и страдат не по-малко от самия зависим. Заради огромната стигма и неразбирането, с които се сблъскват постоянно, те много често остават без така необходимата им подкрепа. Представяме ви историята на Ейми-Бет.

Моята по-голяма сестра: историята на Ейми-Бет

Сестра ми беше 21-годишна дипломирана студентка, когато за първи път се разболя. Седем години по-късно, когато беше на 28, Карис почина заради непроправимите щети, които алкохолът бе нанесъл на тялото ѝ.

Израснахме в шумно и любящо семейство, заедно с по-големия и по-малкия ни брат. Учихме в местната Католическа гимназия и имахме много щастливо детство. Докато растеше, Карис беше болезнено срамежлива и въпреки че беше по-голяма от мен – макар и само с 13 месеца – винаги аз бях общителната и възприех ролята на по-голямата сестра.

Скоро след като през 2009 г. завърши счетоводство, дългосрочната връзка на Кари приключи и животът ѝ започна да се разпада. Семейството ни започна да забелязва тревожни промени в нейното поведение. Прибрах се от университета вкъщи за лятната ваканция и бях шокирана да видя промяната в сестра ми. В рамките на няколко седмици стана очевидно, че Карис пие всеки ден. След много убеждаване тя се съгласи да отиде при личния ни лекар, но щом се оказа там, тя отрече да има проблем с алкохола и просто обясни, че била разстроена заради раздялата с приятеля си. Лекарят успокои майка ми, че това най-вероятно е „фаза“ и Карис просто бе изпратена да си ходи с брошури и съвети.

Седем години се борихме като семейство да намерим за Карис помощта, от която се нуждаеше, за да победи зависимостта си. Много хора, включително медицински професионалисти, трудно приемаха, че Карис е алкохолик и често предполагаха, че ние преувеличаваме тежестта на нейната зависимост. Карис не „изглеждаше“ като алкохолик. Тя беше руса и синеока жена в началото на двайсетте. Имаше висше образование, дом и любящо и подкрепящо семейство – тя не отговаряше на представата.

След като почти три години неуморно се занимавахме с болестта на Карис сами, на нея ѝ предложиха първата програма за детоксификация. Но на този стадий зависимостта на Карис беше твърде силна и тя не беше склонна да се лекува. По време на седемгодишната битка Карис постъпи в няколко резидентни програми за детокс и в три резидентни рехабилитационни клиники. Посещението в болници се превърна в нещо рутинно за семейството ни.

Да се занимаваш с любим човек, който страда от зависимост, те поглъща изцяло. Аз постоянно чаках да звънне телефонът, за да ми кажат, че Карис е паднала или изчезнала, или е приета в болница – всичко това, докато се опитвах да водя нормален живот.

подкрепа

Това, което направи нещата още по-трудни, беше стигмата, която обгражда хората, зависими към алкохол, и която следваше Карис и семейството ни по време на болестта ѝ. Въпреки че сестра ми беше отчайващо болна, нямах чувството, че мога да споделя за болестта ѝ с хората около мен. Бързо научих, че ако говоря за това, хората нямаха търпение да съдят, което само правеше положението ни още по-трудно. Дори близките приятели не успяваха да разберат тежестта на ситуацията и аз се чувствах много самотна. Иска ми се да бяхме могли да потърсим подкрепа с увереността, че няма да бъдем съдени. Това щеше да направи най-трудните времена в живота ни малко по-лесни.

Приех, че много хора гледат на алкохолната зависимост като болест, която зависимият сам си е причинил. Това е напълно погрешно и в крайна сметка причината за една болест е без значение, когато вземем предвид въздействието ѝ върху членовете на семейството. Ние все още бяхме членове на семейството на човек в последен стадий на заболяването си. Все още трябваше да гледаме как нашата дъщеря, сестра и обичан човек се влошава пред очите ни. Единствената разлика за нас беше, че преминавахме през този процес без никакви съчувствие или подкрепа.

Източник

Какви са симптомите на алкохолната зависимост?

Posted on by
Отговор

Симптомите на алкохолната зависимост и алкохолната злоупотреба много си приличат и често е само въпрос на степен или сила, за да бъдат различени.

Обикновено последният човек, който е наясно, че има сериозен проблем с пиенето, е самият зависим към алкохола – тези хора най-често отричат проблема си. Някои от знаците и симптомите на алкохолната зависимост, както и на злоупотребата с алкохол, включват:

  • Да пиеш сам.
  • Да пиеш тайно.
  • Да не си в състояние да поставиш граница на консумираното количество алкохол.
  • Да загубиш съзнание – да не можеш да си спомниш отделни моменти от времето, докато си пиел.
  • Да имаш изградени ритуали и да се дразниш/ядосваш, когато тези ритуали са били нарушени или някой ги е критикувал. Те могат да бъдат, например, питиета преди/по време/след хранене или питиета след работа.
  • Да изоставиш хобитата и дейностите, които са ти доставяли удоволствие, и да загубиш интерес към тях.
  • Да изпитваш импулс да пиеш.
  • Да се изнервяш, когато времето за пиене наближава. Това чувство е по-силно, ако няма наличен алкохол или дори има само вероятност да се окаже, че не е наличен.
  • Да си държиш тайни запаси от алкохол на необичайни места.
    Да поглъщаш на един дъх питиета с цел да се напиеш и да се почувстваш добре.
  • Да имаш проблеми с взаимоотношенията с други хора (предизвикани от пиенето).
  • Да имаш проблеми със закона (причинени от пиенето).
  • Да имаш проблеми в работата (коренящи се в пиенето).
  • Да имаш финансови проблеми (причинени от пиенето).
  • Да имаш нужда от все по-голямо количество алкохол, за да усетиш ефекта му.
  • Гадене, повръщане, потене или треперене, когато не си пил.

Човек, който злоупотребява с алкохол, може да има много от тези знаци и симптоми, но той не изпитва симптомите на абстиненция както алкохолно зависимият, нито пък импулсът му да пие е със същата сила.

Проблемите, свързани с алкохолната зависимост, са всеобхватни и засягат човека физически, психологически и социално. Пиенето се превръща в непреодолим импулс за човека с проблемно пиене – то е с предимство пред всичките му други дейности. Алкохолният проблем може да остане незабелязан с години.

Източник

Рискови фактори за алкохолна зависимост

Posted on by
Отговор

Развитието на алкохолна зависимост е постепенен процес, който може да се развива от няколко години до няколко десетилетия, преди да се превърне в проблем. При някои много уязвими хора зависимостта може да стане факт само след няколко месеца. В крайна сметка, след време редовната употреба на алкохол може да наруши баланса на мозъчния химикал GABA (gamma-aminobutyric acid), който контролира импулсивността, и на химикала глутамат, който стимулира нервната система.

Мозъчните нива на допамин се повишават, когато консумираме алкохол, а допаминовите нива могат да направят употребата по-приятна. В дългосрочен или средносрочен план прекомерното пиене може значително да промени нивата на тези химикали в мозъка, което кара тялото на човек да копнее за алкохол с единствената цел да се почувства добре и да избегне лошите усещания.

Следните рискови фактори могат също да бъдат свързани с алкохолна зависимост:

• Гените – учените казват, че има специфични генетични фактори, които повишават вероятността някои хора да станат зависими към алкохол, както и към други вещества. Хората, които имат семейна история със зависимости, са в по-голям риск от алкохолна злоупотреба. Вероятността алкохолиците да имат кръвни роднини, които също са алкохолици, е шест пъти по-голяма, отколкото при останалите хора. Учени от Университета в Гранада, Испания, откриват, че „липсата на ендорфин е наследствена и следователно съществува генетична предразположеност за развитието на алкохолна зависимост“.

• Възрастта при първата употреба на алкохол – изследване открива, че хората, които са започнали да пият преди 15-годишна възраст, е много по-вероятно да имат алкохолен проблем по-късно през живота си.

Памела Хайд от Службата за злоупотреба с вещества и психично здраве в САЩ (SAMHSA), казва: „Пиенето сред непълнолетните не трябва да е нормална част от порастването. Това е сериозен и упорит проблем за общественото здраве, който поставя младежите и нашите общности в опасност. Въпреки че пиенето често се представя като нещо очарователно, истината е, че употребата при непълнолетните може да доведе до лошо представяне в училище, наранявания, сексуални нападения и дори смърт.“

• Пушенето, особено когато не е ежедневно – според проучване на Университета Йейл хората, които пушат, но не всеки ден, е 5 пъти по-вероятно да развият проблем с алкохола в сравнение с хората, които никога не са пушили.

алкохолна зависимост
• Лесният достъп – експертите казват, че има взаимовръзка между лесния достъп (например ниски цени) и злоупотребата с алкохол, както и със смъртните случаи, свързани с алкохол. Американско проучване в един от щатите открива силна връзка между повишаването на алкохолния акциз през 1983 и 2002 г. и значителния спад в смъртните случаи, дължащи се на алкохол. Ефектът от повишаването на акциза бил от 2 до 4 пъти по-голям от този на другите превантивни стратегии като училищни програми и медийни кампании.

• Стресът – някои хормони на стреса са свързани с алкохолизма. Ако нивата ни на стрес и тревожност са високи, някои хора може да консумират алкохол в опит да свалят напрежението. Военнослужещите в САЩ, които се връщат от Ирак и Афганистан, е вероятно да страдат едновременно от посттравматично стресово разстройство и алкохолна зависимост, казват изследователи в Националния институт за алкохолна злоупотреба и алкохолизъм (NIAAA).

• Влиянието на връстниците – хората, които имат приятели, пиещи редовно или злоупотребяващи с алкохол, е по-вероятно да пият прекомерно и в крайна сметка да развият проблем с алкохола.

• Ниската самооценка – според експертите хората с ниска самооценка, които имат лесен достъп до алкохол, е по-вероятно да злоупотребяват с него.

• Депресията – хората, страдащи от депресия, могат умишлено или несъзнателно да употребяват алкохол като средство за самолечение. От друга страна, според едно статистическо проучване, алкохолната злоупотреба по-скоро може да доведе до депресия, отколкото обратното.

• Медиите и рекламите – в някои страни алкохолът е представян като обаятелна, светска и готина дейност. Много експерти смятат, че рекламите на алкохол и медийното му отразяване могат да предадат посланието, че прекомерното пиене е приемливо. Кралската лекарска колегия в Лондон иска от Европейския съюз да забрани рекламите на алкохол с цел да се предпазят децата.

• Начинът, по който тялото разгражда (метаболизира) алкохола – хората, които се нуждаят от сравнително повече алкохол, за да постигнат даден ефект, се намират в по-голям риск от развитието на алкохолна зависимост според проучване на Калифорнийския Университет в Сан Диего.

Източник

 

Зависимостта: ако единствено любовта можеше да ме спаси…

Posted on by
Отговор

Джесика Клей споделя своята лична история на борба със зависимостта, за да даде надежда на всички родители на зависими деца.

Моята майка винаги беше готова с приготвянето на вечерята до 16 ч., точно когато баща ми трябваше да се прибере от работа. Той винаги ми помагаше с домашните по математика, докато с историята ми помагаше мама. Домът ни беше идиличен и щастлив. Нямаше никакво предупреждение, че скоро тази „американска мечта“ ще се превърне в катастрофален кошмар, създаден от самата мен.

Всичко стана много бързо. На 14 вече пиех алкохол редовно, смеейки се на статистиката. Казваха ми, че ако пия, преди да съм навършила 18 г., ще бъда в по-голям риск да стана алкохолик. Но старателните ми опити с алкохола ме направиха социално много по-приемлива, отколкото колекцията ми от полирани камъни и щампите на поп звездата Шакира. Това бяха и ранните дни на социалните мрежи. Можех да публикувам онлайн всичките си лудории и да събирам харесвания, което ме караше да се чувствам като рок звезда.

Когато бях на 16, моята братовчедка Кристъл почина от свръхдоза. Беше сърцераздирателно да гледам борбата ѝ. Въпреки това, същата година започнах да злоупотребявам с всичко, което можех да намеря. Майка ми намираше предмети, чието място не беше там, като празна бутилка или сламка. Аз отричах и обвинявах някой от приятелите си.

Внезапно „малката принцеса на татко“ се преобрази в „малкото наркоманче на татко“. Всички са си мислели, че това е просто фаза, през която преминавам. Не са имали представа, че ще намирам успокоение в това да бъда вцепенена и объркана. Уверено и арогантно бях поела към това, което хората биха нарекли „дъно“.

Семейните вечери и писането на домашни се превърнаха в караници и тряскане на врати, когато бягах. Баща ми започна да добавя книги за родителстване в списъка си за четене. Майка ми започна да се рови в живота ми толкова много, колкото ѝ бе възможно. Не можех да общувам достатъчно добре, дори само да започна да обяснявам какво в действителност се случваше с мен. Само им казвах онова, което искаха да чуят. Каквато и съвест да бях имала преди, сега тя беше вързана и скрита в най-тъмните ъгълчета на съзнанието ми.

Нищо не беше същото. Семейството ми и дори аз самата започнахме да вярваме, че аз съм просто морално пропаднал човек. Баща ми ми даваше „твърда любов“; опитваше се да ме излекува с впечатляваща лексика и спазване на дистанция. Сестра ми си имаше две малки деца – двете ми племеннички – които пазеше далеч от мен. Разширеното ми семейство мислеше, че съм полудяла. Междувременно, сред целия този хаос, майка ми се беше залепила към обвивката от дъщеря ѝ с прочувствени молби, крещейки, че би искала моите объркване и болка да бъдат нейни. И разбира се, моите объркване и болка станаха и нейни.

зависимостта

Изминаха години на агония. Седях на стол, чакайки да ме прегледа психиатър в психиатричната болница за трети път тази година. Можех да напълня цял автобус с моите най-добри приятели, които бяха починали от тази болест, и в този момент наистина не ме интересуваше дали ще се присъединя към тях. Докторът влезе и аз си мислех, че вече знам какво ще ми каже: депресия, биполярно разстройство, тревожност. Но този път беше различно.

„Ти не си луда, Джесика. Ти си алкохолик.“

Нито една написана рецепта, нито една от медицинските диагнози, които си бях представяла. Това беше първият път, в който осъзнах, че всички свои страни, които мразех, хаосът, който бях създала в семейството си, болката в ума ми – че всичко е било заради химикалите, които обичах толкова много. Моето мислене е било моят недъг.

Тогава преглътнах своето его. Стигнах до извода, че не бих могла да продължа напред, ако правя неща, които дори мъничко са подобни на това, което съм правила досега. Преминах лечение и се преместих да живея в къща с други хора, възстановяващи се от зависимост. Ходех на всяка възможна сбирка на Анонимните алкохолици. Намерих си спонсор, който да ме подкрепя. Често се срещах с терапевта си. Изтрих профилите си в социалните мрежи. След всичко това започнах да градя отново връзката със семейството ми. Все пак ми отнеме много време, за да открия малкото момиченце, което колекционира полирани камъни и иска помощ, и да съм спокойна, когато си спомням за него – и да се чувствам комфортно с това, което се случи с нашите взаимоотношения. За да стане това, родителите ми трябваше почти напълно да ме отрежат, докато живеех в къщата с другите възстановяващи се.

Но скоро открих, че след като всички отломки и хаосът изчезнаха, любовта остана. Една различна, по-силна любов. Когато празнувах една година без употреба на вещества, всички бяха там – родителите ми, сестра ми и племенничките ми. Бях нервна. Докато говорех за постиженията си, гледах баща си. Бащата с някогашната си „твърда любов“ сега имаше сълзи от радост, стичащи се по лицето му. В този момент за първи път от толкова много време той беше горд, че съм негова дъщеря.

Споделям историята си с натежало сърце. Аз съм само един оцелял в свят, пълен с деца като мен. Споделям историята си, за да дам надежда. Това, че някой, който обичате, се бори с трудност, не означава, че сте сбъркали някъде или че не го обичате достатъчно. Най-добрите приятели на зависимостта са несигурността и тайните. Зависимостта ще ги намери и ще ги използва срещу всеки замесен. Но стигмата на зависимостта ни пречи да говорим за нея. Честните и открити разговори отнемат част от силата ѝ.

Нормално е да се чувствате тъжни, наранени и гневни на своя обичан човек. Но имайте предвид, че човекът, с когото се карате, е болен. Вие не се карате със скъпото си дете, а с болестта. Любимият ви човек е все още там, вързан от коварната, объркваща и силна природа на заболяването. Това е като алергична реакция; химикалите пленяват мозъка ви и го разбутват, за да извадят наяве най-тъмните ъгълчета от ума ви. Дори най-мъничкото количество вещество може да го възпламени.

Поздравявам ви за това, че прочетохте историята ми. Това означава, че се опитвате да бъдете информирани. Винаги се старайте да сте информирани. Опитвайте различни опции за лечение и бъдете търпеливи със своето дете. Знам от личен опит, че две неща със сигурност помагат да се постави зависимостта в ремисия – знания в съчетание с надежда. Не се предавайте.

Източник

Къде по спектъра на алкохолната употреба се намирате?

Posted on by
Отговор

Не всеки, който пие, има проблем с алкохола. Повишаването на употребата на алкохол и проблемите, които следват от това, често се случват постепенно. Никой не става зависим от първото питие.

По-долу можете да видите спектъра на алкохолната употреба:

Експериментиране

Този период често е провокиран от любопитство за това какво е алкохолът и какъв вкус има. Това най-често се случва в тийнейджърските години. Младежите, които опитват алкохол за първи път, обикновено го правят, за да видят за какво е целият този шум. След като го опитат, някои решават, че могат да продължат да пият, а на други просто не им харесва. За някои първият път може да е наистина злополучен, да се почувстват зле и след това да не вкусят алкохол дълги години.

Много малко хора, които опитват алкохол за първи път, могат да опишат опиянението си като „да срещнеш най-добрия си приятел“, „да откриеш решението на всичките си проблеми“ или „нещо, което нямам търпение да направя отново“. Тази част от хората преживяват не само химическите промени, свързани с употребата на алкохол, но и много силни психологически преживявания. Д-р Нора Волков, директор на NIDA (National Institute on Drug Abuse) от 2003 г., описва този феномен като „отвличане на мозъка“. Според нея, това е като натискане на бутон, който веднъж натиснат, си остава включен. Тази група от употребяващи са в риск да развият зависимост, ако продължат да употребяват алкохол. Тази експериментална употреба може да стане опасна, ако човек реши да се върне за още и още.

Пиене от време на време

Хората, които пият от време на време, просто не мислят за алкохол и не му отдават особено значение. Те обикновено пият в ситуации, в които има някакъв предразполагащ повод за това, например парти, празнуване на важно събитие, специална вечеря или на почивка. Оставени без надзор, тийнейджъри могат да решат да пийнат по едно на концерт, на бала или на друго събитие. Този стил на употреба на алкохол обикновено не е повод за притеснение. Пиенето може да се превърне в проблем, когато става заради самия ефект на „напиване“, който освен здравословните си рискове, може да доведе и до опасно, проблемно поведение.

Ситуационно пиене

Ситуационното пиене обичайно също не е проблем. Това е така, докато честотата и количеството на употреба не започнат да се увеличават. Това, което до скоро е било „пиене само по специален повод“, може да се превърне в търсене на всякакъв повод да се пие (например всеки уикенд, парти, рожден ден, спортно събитие, излизане на клуб и др.).

Запойно пиене

Човек, който пие запойно, обикновено консумира големи количества алкохол за много кратко време с намерението да се напие. Запойното пиене може да е част от периода на експериментиране. Човек, който е преживял неприятните последствия от едно напиване и е спрял да пие за известен период от време, може да не развие проблем. Но има хора, които въпреки неприятните последствия от алкохола, го правят всеки уикенд – това вече може да доведе до или да означава зависимост.

В тази част от спектъра са хора, които пият твърде много за кратко време, след определено събитие или в определен период от живота. Те мога да пият повече например в тийнейджърските години, в университета, при раздяла, в кризисен период, когато са тъжни или потиснати, след загуба, по празници, които продължават няколко дни и др. След такъв период на запойно пиене много хора си дават сметка, че са прекалили и си връщат контрола, като правят някои промени в начина си на живот или се отказват от пиенето изобщо. Други хора не успяват да се справят със ситуацията и пиенето за тях се превръща в проблем.

Злоупотреба

Този начин на употреба не е всекидневен и не причинява проблем всеки път, когато човека пие, въпреки че започва да води до такива. Голяма част от пиещите биха се замислили за употребата си и биха спрели да пият, ако алкохолът започне да им причинява здравословни проблеми, имат проблеми със закона или със семейството. Хората, които злоупотребяват с алкохол, продължават да пият, въпреки че това им причинява проблеми.

Човек, който злоупотребява с алкохол, пие по-големи количества от другите и го прави по-често от тях. В тази фаза голяма част от хората минимизират съществуващите проблеми или дори отричат алкохолното влияние. Те дори казват неща от рода на: „ Мога да спра да пия по всяко време“ или „Аз не съм толкова зле, колкото…“.

Зависимост

В тази фаза алкохолният проблем вече е значителен. Човекът, който е зависим, пие често и в големи количества, за да може да функционира, въпреки че страда от значителни последствия от употребата си. Обикновено зависимостта е свързана с големи загуби – на семейство, работа, финанси, приятели, здраве и др.

Когато някой е зависим от алкохол, тялото се променя. Зависимият развива толеранс, което означава, че увеличава количество приет алкохол, за да постигне същия ефект. Зависимият също може да започне да изпитва абстинентни симптоми, когато не е пил, като треперене, потене, гадене, повръщане, тревожност, безсъние и в някои случаи припадъци или делир. Тези състояния са много опасни и дори могат да застрашат живота на човек, като в такива случаи лекарската намеса е задължителна.

Ако имате съмнения, че вие или ваш близък пиете повече от обичайното или ви се е случвало да имате проблеми в следствие на употребата, може би е добре да потърсите консултация със специалист. Ако имате нужда от повече информация, консултация или насочване към специалист, не се колебайте да се свържете с нас на 0888 99 18 66.