Архив за етикет: Диляна

Какво е добре да знаем, когато търсим лечение за алкохолизъм

Posted on by
Отговор

През 2015 година веществото, за което най-често се свързваха с нас на Информационната линия за наркотиците, алкохола и хазарта, беше алкохолът. Повечето хора не знаят какво могат да предприемат, към кого да се обърнат и какво би трябвало да е лечението. Това е напълно нормално, защото зависимостта не е проблем, с който човек може да се справи лесно. Има много неща, които е добре да имаме предвид, когато търсим помощ за себе си или наш близък, но се опитахме да отделим няколко от по-важните.

Няма чудодейни лекове

В тази група попадат всички тинктури, хапчета, ваксини, отвари, чайове, билки, капки, хомеопатични лекове и подобни, които биват рекламирани или представяни като магически средства за борба с алкохолизма. Понякога се казва и че те могат да бъдат сложени в храната или напитките на човека, който има проблем с алкохола. Някои от тях нямат никакво действие, а други предизвикват неприятни симптоми, когато се смесят с алкохол и могат да бъдат опасни, особено ако се дават на човека без неговото знание. Наред с чудодейните „лекове“ стоят и псевдоспециалистите, за чиито особености можете да прочетете тук. За щастие, въпреки неефективността на „магическите“ решения, има какво да се предприеме.

Абстиненцията може да бъде опасна

Обикновено тя се появява 8 до 10 години след началото на злоупотребата при мъжете и 4-5 години при жените и младите хора, а симптомите ѝ се проявяват при спиране на пиенето. Те могат да бъдат разпределени в две групи – психични и телесни. Към първата група спадат тревожност, депресия, страх, раздразнителност, напрегнатост и непреодолимо желание да се приема алкохол с ясното съзнание, че това ще облекчи симптомите. Телесните симптоми са стягане в сърдечната област, ускорена сърдечна дейност, повишено кръвно налягане, треперене на ръцете, устните и клепачите, студена пот по лицето и тялото. Това състояние може да бъде усложнено с гърчове и/или с делир. Делирът може да се развие както по време на абстиненция, така и след преминаването ѝ, но и по време на засилена употреба на алкохол. Неговите симптоми са помрачено съзнание (обърканост и нарушена ориентация за време и място), зрителни халюцинации, илюзии, еуфория и страх, психомоторна възбуда, налудности, тремор на горните крайници и езика, координационни разстройства, повишена температура, изпотяване и други.
Поради тези причини най-безопасно е страдащият от алкохолизъм да бъде приет в болница за детоксификация. Така абстиненцията ще премине под лекарско наблюдение и симптомите ще бъдат овладени. Това обикновено е началният етап на лечението.

Детоксификацията не е достатъчна

Много често след като човек излезе от болницата след детокс, той или тя се връща към пиенето. Това е така, защото зависимостта има не само физически измерения, но и психически. За да бъдат преодолени те, е нужна някаква форма на психологическа работа. Има различни варианти за това: индивидуални консултации с психолог (подходящи са за сравнително по-леки случаи), терапевтични общности, дневни програми и други. Какъвто и вариант да изберете, е важно да работите с компетентен специалист с нужните познания и опит със зависимостите. Този етап на лечението продължава доста време, но позволява да се осмислят причините за зависимостта и да се изградят нови поведенчески модели, чрез които човек да се справя с трудностите си, без да употребява алкохол. Възможни са и връщания към употребата, тъй като зависимостта е хронично заболяване.

Съпътстващи заболявания

Тъй като продължителната злоупотреба с алкохол може да доведе до значителни проблеми със здравето, е важно да се обърне внимание и на тях. Често зависимите имат увреждания на черния дроб или на нервната система, които изискват лекарско внимание. Освен това рискът от развитие на депресия за зависимите от алкохол е 3,7 пъти по-висок, отколкото за тези, които не са зависими. Поради сериозността на възможните усложнения от дълготрайната злоупотреба и зависимост е важно да се потърси лечение колкото е възможно по-рано.

Какво е нереалистичният оптимизъм и как се проявява той при употребата на наркотици и алкохол?

Posted on by
Отговор
Една от целите на Национална информационна линия за наркотиците и алкохола (http://drugsinfo-bg.org/bg/) е да разпространява обективна информация относно психоактивните вещества (наркотици, алкохол и лекарства). В повечето случаи предоставянето на информация не е достатъчно, за да бъде разубеден някой да опита дадено вещество или да бъде убеден да се замисли за спиране на вече започналата употреба (в момента не става въпрос за случаите на развита зависимост, тъй като там влияние имат и други фактори).

Фокусът ни е върху следния въпрос: „Защо е възможно хората едновременно да знаят, че дадено поведение е рисково и все пак да се ангажират с него?“

Какви са нагласите на младите хора в Европа относно рисковете от употреба на психоактивни вещества?

Проучване на Евробарометър от 2011 г. показва как се възприемат рисковете от редовната и рядката употребата на наркотици (включително алкохол). Младежите са били запитани в каква степен според тях изброените вещества представляват риск за здравето на човек. Веществата са били кокаин, екстази, канабис и алкохол.

Според резултатите, България се нарежда сред първите 10 страни по дял хора, които смятат, че изброените вещества представляват висок риск за здравето. По всички показатели този дял за България е по-висок отколкото средния за Европейския съюз. Изключение прави само преценката за рядката употреба на екстази. Не е учудващо, че при младежите, които са употребявали нови психоактивни вещества, процентът смятащи, че употребата е високо рискова, е по-нисък отколкото при тези, които никога не са употребявали. Но все пак делът им остава висок.

И въпреки че българските младежи смятат, че употребата на наркотици и алкохол е високо рискова, България заема едни от челните места по употреба на различни психоактивни вещества от 15-16 годишните според последния Европейски доклад за наркотиците.

Osterich-head-in-sand

Какъв психичен механизъм би улеснил съществуването на това противоречие?

Едно възможно обяснение на това разминаване е така нареченият нереалистичен оптимизъм за бъдещи събития. Терминът е въведен от Уайнстийн и означава осъществяване на нездравословно поведение, придружено от убеждението на човека, че точно той не е в риск.

Хората правят социални сравнения, резултатът от които са твърдения като „Аз не пуша толкова, колкото другите и следователно не съм в риск от рак в сравнение с тях“. Един от централните изводи от изследванията на автора е, че хората имат тенденцията да вярват, че е по-малко вероятно негативни събития да се случат на тях, отколкото на други хора. Обратното важи за позитивните събития – считаме, че е по-вероятно те да се случат на нас, отколкото на другите хора.

По-вероятно е нереалистичният оптимизъм да се прояви относно събития, които се възприемат като контролируеми и такива, за които хората имат стереотипи за типичния човек, на когото се случва даденото събитие. Случва се употребяващите да споделят за някакви мерки, които предприемат, и които според тях намаляват риска до пренебрежим. Пример за това може да е твърдението, че винаги си набавят веществото от „проверен“ източник. Наличието на стереотипен образ за човека, който би пострадал, прави лесно разграничаването от него.

Интересното в проведените от автора изследвания е, че хората се съсредоточават върху сравненията с другите, които представят тях самите в по-добра светлина и пренебрегват показателите, по които се представят по-зле. Именно това е един от факторите, които са в основата на нереалистичния оптимизъм. В работата си често чуваме и четем подобни сравнения от употребяващи. Тези, които предпочитат определено вещество, споделят негативни мнения за употребяващите друго вещество или група вещества и се разграничават от тях. Примерно твърдение е „може да употребявам вещество А, но поне не употребявам вещество Б“.

Тъй като хората използват миналия си опит за прогнозиране на бъдещи състояния, те могат да смятат, че щом до сега даден проблем не се е появил, той няма да се появи и в бъдеще. Като пример можем да дадем човек, който пуши цигари и заявява, че го прави от 20 години и е здрав. Следователно цигарите няма да влошат здравето му и в бъдеще.

Нереалистичният оптимизъм вероятно има успокояващ ефект и наличието му е разбираемо – той кара хората да се чувстват в относителна безопасност. Освен това никой не желае да възприема себе си като средностатистически човек, за когото важат всички правила и рискове, които го правят уязвим. Ние всички искаме да вярваме, че точно на нас няма да се случи нещо лошо. Нека не просто вярваме, а да предприемаме действия.

Статията първоначално е подготвена за сайта Puls.bg

Пет признака, по които да разпознаем псевдоспециалистите

Posted on by
Отговор

Зависимите и техните семейства са изправени пред големи трудности – самата зависимост; липсата на държавна политика за ефективно подпомагане на лечението; проблеми, които са свързани с болестта (липса на работа, влошени отношения с близките и др.); липса на специалисти и терапевтични програми в малките градове. Към този списък, обаче, се добавят и псевдолеченията, провеждани от псевдоспециалисти. Оказва се, че такива има доста. След кратък преглед в интернет стигнахме до няколко признака, които сигнализират, че нещо не е както трябва.

лечение

1. Светкавична скорост на лечението, което е също така и 100% ефективно

Твърдения от типа „само за 15 дни ще ви избавим от алкохолизма“ са не просто неверни, но и абсурдни. Зависимостта (не само алкохолната) е хронично заболяване, което изисква продължително лечение и големи усилия от страна на зависимия. Безотказно действащото бързо лечение е една много хубава идея и наистина бих искала да съществува, но истината е, че това не е така. Това, разбира се, се отнася и за много други заболявания. При различните хора различните видове лечение имат различен ефект и няма как да има 100-процентова сигурност в положителния резултат.

2. Липсват каквито и да е научни публикации, които доказват ефективността

Тук трябва да уточним, че цветистите разкази на хора, които са използвали даден продукт, не са надеждно доказателство за ефективността му. Първото нещо, което трябва да имаме предвид, е, че тези хора може да са актьори, да им е платено или да имат пряк интерес от продажбата на продукта. Техните обратни връзки, публикувани на сайта на „лечителя“, могат да са съчинени или поне силно разкрасени.

Изследванията, които служат за доказателство, са проведени от специалисти, публикуват се в специализирани списания и подлежат на обсъждане от други специалисти. Освен това в тях участва значителен брой пациенти.

Включването на измислени, но ярки истории е съвсем логично, ако някой иска да заблуди хора в нужда. Такива ярки примери много лесно могат да спечелят доверието ни и да ни накарат да вземем грешно решение (повече за механизмите, които  улесняват заблудите може да прочетете в статията „JUDGMENT UNDER UNCERTAINTY: HEURISTICS AND BIASES“ на Amos Tversky и Daniel Kahneman). Тези примери ни карат да забравим, че може да има 50 човека, при които не е имало абсолютно никакъв положителен ефект и ни карат да надценяваме достоверността на информацията. Дори и да има един излекуван, ако при 50 други няма подобрение, това не може да бъде наречено успешно лечение.

3. Продуктът/“лечението“ може да ви избави от всичките ви здравословни проблеми

Често се твърди, че предлаганите „терапии“ са чудесни за целия организъм и всички системи ще се повлияят добре. Пенкилерът е една хубава идея, но е твърде амбициозна. Намерихме някои доста смели твърдения, че даден продукт не само лекува алкохолизъм, но разбива камъни в бъбреците и предпазва белите дробове (явно изключително много, защото човекът от историйката е страстен пушач от поне 15 години). Разбира се, това не се е сторило достатъчно на „лечителя“ и е решил да обяви и че продуктът „раздвижва енергиите на организма“.

4. Думите „лечение“ и „терапия“ се срещат в необичайни словосъчетания

Всъщност споменаването им не е чудодейно и не прави даден ритуал ефективен, но често псевдоспециалистите сътворяват приятно звучащи думи и словосъчетания, които да придадат сериозност на методите им. Уви, пиенето на сокове или билкови отвари не става по-ефективно, ако ги наричаме соколечение или фитотерапия. В псевдотерапиите се залага предимно на хомеопатични продукти, а като цяло хомеопатията е с твърде съмнителна ефективност (повече тук: http://www.iflscience.com/health-and-medicine/homeopathy-ineffective-study-concludes). Билковите чайове, соли, екстракти, тинктури и каквито и да е техни производни надали ще успеят да излекуват когото и да е от зависимост. Повечето неща, които попадат в групата на алтернативната медицина, са или доказано неефективни, или с недоказана ефективност. Какво може да служи за доказателство обсъдихме в точка 2.

лечение 2

5. „Лечителят“ е омнипотентен, знае и може всичко

Друга любима тактика е „лечителят“ да се окичи с всевъзможни титли. Тези хора разкриват нови полета на (псевдо)науката и се провъзгласяват за експерти в тях, което явно автоматично ги прави способни да излекуват всеки от всичко. Тук се нареждат нумеролозите, астролозите, рекреолози, уфолози и много други –лози, които злоупотребяват със значението на думата logos. Те също така измислят нови термини и обяснителни модели за причините на заболяванията, които очевидно нямат нищо общо с медицината, познанието за човешкото тяло и психика и логиката. Когато пък не им достигне въображението за изцяло нов „термин“, просто взимат назаем понятия и нанасят радикални промени в смисъла им.

Работата е там, че колкото и сложни и непонятни да са титлите на даден „лечител“ и колкото и екзотични разтвори и „терапии“ да ви предлага, това по никакъв начин не допринася за неговата компетентност.

В заключение

Напълно разбирам желанието на хората да помогнат на своите близки и да опитат всеки възможен вариант, за да спасят тези, които обичат. Лесно е човек да бъде заблуден, когато е изправен пред нещо, с което не може да се справи и което не му е познато. Всички искаме да се справим с трудностите колкото се може по-бързо и понякога имаме нужда някой да ни помогне.

Големият проблем тук е, че някои решават да се възползват от това и този акт е повече от отвратителен. И не става въпрос само за лечението на зависимости. Те надали ще се вразумят или ще получат морално прозрение.

Псевдолеченията не само не са ефективни, но са и скъпи и отлагат започването на реалното лечение. Това може да бъде вредно и опасно, тъй като болестта се задълбочава. Липсата на ефект може да демотивира и да разубеди човека да продължи с опитите.

Това, което можем да направим, е да се научим да разпознаваме псевдоспециалистите и псевдонауката, за да не успяват те да си играят с надеждата на хората.

Приключва ли финансирането за превенция на СПИН?

Posted on by
Отговор

Скоро разбрахме, че една от организациите, които се занимават с намаляване на вредите (harm reduction) в София, е застрашена от закриване поради липса на финансиране. Намаляването на вредите се отнася до политики, програми и дейности целящи да намалят последствията от употребата на психоактивни вещества. Фокусът е върху превенцията на вредите, а не върху прекратяването на употребата. Една от дейностите на подобни организации е превенцията на ХИВ/СПИН сред една от уязвимите групи – хората, които употребяват венозно наркотици.

СПИН

Защо няма пари за превенция?

До края на 2015 година средства за борба с ХИВ/СПИН се отпускат от Глобалния фонд за борба със СПИН, туберкулоза и малария. Но след това се очаква държавата да осигури финансиране за дейностите. До това се стига поради промяна в критериите за отпускане на средства от Фонда, направена през 2011 година. Според новите изисквания страни с високи доходи и тези на горната граница на средни доходи, в които има умерено или ниско разпространение на болестите, не могат да получават финансиране от Глобалния фонд. Настоящата цел на Фонда е да подпомага най-застрашените страни. България е една от държавите, които вече не се класират.

Опитът на Румъния

Поради същата причина в Румъния финансирането е прекратено през 2010 година, което води до намаляване наполовина на броя раздадени спринцовки и игли за същата година и е допринесло за повишение на броя на новите случаи сред употребяващите инжекционно (за това има и друг фактор – преминаване към употреба на други вещества, които „изискват“ по-често инжектиране). Броят на новите случаи сред употребяващите наркотици чрез инжектиране е бил между 3 и 5 годишно в периода от 2007 до 2009 година. През 2010 година са били 12, а през 2011 – 129.

Обратно в България

За момента държавата финансира приблизително 73% от борбата си с ХИВ/СПИН, като покрива цената на тестовете за ХИВ и лечението. Въпреки това все още изцяло разчитаме на Глобалния фонд за превантивните дейности, включително тези, насочени към ключови групи от обществото като хора, които употребяват наркотици венозно. Това включва програмите за обмен на игли и спринцовки.

Според публикация на Евразийска мрежа за намаляване на вредите от септември 2015 г. Фондът изисква държавата да покрие 60% от дейностите в борбата срещу ХИВ/СПИН и очевидно сме изпълнили това условие чрез финансирането на тестовете и лечението. Но въпросът с превенцията остава нерешен, защото правителството и Глобалният фонд не са обсъждали финансиране на дейности за превенция. Според същия източник Здравното министерство планира да отдели 100 000 лева за тях, докато Фондът ни е предоставил 3,2 милиона долара за същото през 2014 година.

Не е особено учудващо, че липсва информация и внимание към тази тема. Чак на 13 февруари голяма част от депутатите разбраха, че финансирането от Глобалния фонд ще приключи в края на тази година благодарение на активисти от няколко неправителствени организации. И това при положение, че финансирането е трябвало да приключи още в края на 2014 година, но е било удължено. Разбира се, на сайта на програмата към Министерството на здравеопазването „Превенция и контрол на ХИВ/СПИН“ също няма нищо относно липсата на средства. А тя не е просто евентуална или далеч в бъдещето – на 31 декември тази година спира финансирането от Глобалния фонд. Днес е 29 октомври.

Това е само един от много поводи за разочарование от действията от страна на държавата по въпросите, касаещи употребяващите и зависимите от психоактивни вещества. Важно е да разберем, че тези събития не касаят само зависимите и употребяващите.

Това, че за момента разпространението на ХИВ/СПИН е относително ниско в България, не дава никаква гаранция, че това няма да се промени. Особено ако прекратим превенцията. ХИВ/СПИН не е едно от нещата, които ще изчезнат, ако просто много силно го искаме или си затворим очите.

Безобразие е държава-членка на ЕС да не осигури адекватно финансиране за превенция на заболяване, за което лек няма. Съзнавам, че броят на безобразията е висок, но все пак се надявам това да не е следващото.

Бананов трип

Posted on by
Отговор

Както може би във всяка друга сфера, и в нашата има някои доста интересни митове. Една особено интересна находка е митът за психоактивното вещество бананадин, което би трябвало да се намира в банановите обелки. Оказва се, че доста хора в САЩ и Канада са вярвали в психоактивните им качества през шейсетте и седемдесетте години.

бананов трип

Информацията в различни сайтове показва, че митът се е зародил с публикация от 1967 година в ъндърграунд вестника „Berkeley barb”. Според някои източници редакторът Макс Шер се е опитал да заблуди властите да забранят бананите като публикува рецепта за добиване на измислено халюциноген, наречен бананадин (това име не присъства в оригиналната публикация, появява се по-късно). Няма как да сме сигурни дали това е била действителната причина, но статията определено е получила интерес.

Различни издания са препечатали неговата рецепта, която е била включена и в книгата The anarchist cookbook на Уилям Пауъл. Разбира се, появили са се и други рецепти, които в повечето случаи изискват големи количества банани и сложни процедури за извличане на предполагаемия халюциноген, които отнемат много време.

Твърденията за психоактивното действие на банановите обелки все пак явно е направило впечатление на правителството на САЩ, защото Агенцията по храните и лекарствата (FDA) е направила проверка по случая. Не е учудващо, че не е открито никакво вещество с халюциногенно действие в бананите или техните обелки.

Това очевидно не е било достатъчно да разубеди ентусиастите и някои от тях твърдят, че докладът опровергаващ халюциногенното действие на бананите, е държавна конспирация.

Разпространението на мита вероятно се дължи на желанието за експериментиране с легален и достъпен халюциноген. Предполагам, че включването на рецептата в книгата на Пауъл и даването на латинско наименование на веществото са допринесли за възприеманата достоверност на информацията. Въпросното име е Musa Sapientum bananadine. Звучи сериозно и „научно“. Но всъщност Musa Sapientum е просто латинското име на растението, което познаваме като банан.

Идеята за хора, които прекарват часове в опити да извлекат несъществуващ халюциноген от бананови обелки и вярващи, че твърдението за липсата на такова е държавна конспирация, определено е забавна. Но не това е централното.

Ако погледнем ситуацията от малко по-различен ъгъл, виждаме, че тя е пример за това колко лесно можем да бъдем заблудени с информация, която привидно е достоверна или идва от източник, на който имаме доверие и считаме за компетентен по даден въпрос.

Още повече – понякога сме склонни да отхвърляме и доказателствата, които показват, че грешим. Това прави някои убеждения изключително устойчиви и на практика неопровержими. Пример за това може да е човек, който се ангажира в потенциално опасно поведение и отрича наличието на какъвто и да е риск въпреки информацията, която е прочел или последствията за самия него, които вече са факт.

Важно е да обмисляме вярванията си и да проверяваме някои свои убеждения, защото те направляват поведението ни. Много често сме достигнали до тях по начин, който определено не е логичен. Мисловните ни процеси далеч не са идеални и това позволява съществуването на митове и заблуди, които невинаги са безобидни.

Как действа кофеинът?

Posted on by
Отговор

След изпиването на чаша кафе например, кофеинът се абсорбира в кръвта и телесните тъкани за около 45 минути. Най-високата концентрация в кръвната плазма се достига около 15-20 минути след поглъщането. Какво се случва, когато достигне мозъка?

кофеин

Защо ни се доспива?

Един от факторите е вещество, наречено аденозин. То се среща във всички човешки клетки. В мозъка действа като инхибиращ невротрансмитер и се свързва с аденозиновите рецептори. Това означава, че действа като депресант на централната нервна система.

При нормални условия, аденозинът спомага за съня и потиска възбудата чрез забавяне на нервната активност. Аденозинът също така разширява кръвоносните съдове в мозъка, за да се увеличи приема на кислород по време на сън. В будно състояние нивата му се покачват с всеки изминал час.

Как действа кофеинът?

За нервната клетка кофеинът изглежда като аденозин. Той се свързва със същите рецептори, но за разлика от аденозина не намалява тяхната активност. Кофеинът заема всички рецептори, с които обикновено се свързва аденозинът и клетката вече не може да „усети“ аденозина. Резултатът е засилена клетъчна активност.

Кофеинът блокира и действието на аденозина да разширява кръвоносните съдове и вместо това ги стеснява. Поради тази причина кофеинът се използва като болкоуспокояващо при главоболие.

Друго действие на кофеина е, че предизвиква повишена активност на хипофизната жлеза, която отделя хормони, за да накара надбъбречните жлези да отделят адреналин. Той привежда тялото в т.нар. режим „борба или бягство“ и неговите ефекти върху тялото са следните: разширени зеници, отворени дихателни пътища, ускорен сърдечен ритъм, стесняване на повърхностните кръвоносни съдове и повишено кръвно налягане, намален кръвопоток към стомаха, изпускане на захар от черния дроб за допълнителна енергия и стягане мускулите.

 

Частната национална лотария

Posted on by
Отговор

Със сигурност не сме единствените, които са забелязали как през последните месеци лотарийните билети се разпространиха страшно много. Така наречените скреч карти могат да бъдат открити в учудващо голям брой търговски обекти, в които не сме очаквали да има хазартни продукти. Вероятно голяма част от хората не ги възприемат като такива. Определението в Закона за хазарта е следното (чл. 2 (1)): „Хазарт е всяка игра на случайността, в която има залог и може да се получи печалба или да се загуби залогът“. Моментната лотария (скреч картите) също е включена в това определение.

Лотария

В опит да разберем какво е довело до актуалното положение намерихме статия на в-к „Капитал“, която дава доста подробна информация чия собственост са частните лотарии и как се е стигнало до твърде успешното им разпространение.

След като прочетохме статията, спряхме да се чудим как и защо и помислихме какво означава това за нашата работа.

Лотарията и зависимостта

Хазартната зависимост е напълно реална диагноза и хората, които са запознати с нея, знаят и колко осезаеми са последствията ѝ. Една от стратегиите в хода на лечението е да се избягват високо рисковите ситуации (посещения на игрални зали, употреба на алкохол и др.). Какво става, ако с всяко влизане в бензиностанция, магазин за хранителни стоки, купуване на вестник от будка на тротоара, плащане на сметки или изпращане на писмо, лотарийните билети стоят прилежно подредени до касата? Какво става, ако този човек работи на място, където се продават такива билети?

Ясно е, че всеки вид хазартна игра е проблем за всеки човек, който вече е зависим. Потърсихме и изследвания дали моментната лотария има потенциал да предизвика зависимост. Все още няма голямо количество данни за точно този вид хазарт, но все пак успяхме да открием няколко изследователя, които работят в тази сфера. Според статия на д-р Марк Грифитс към лотарийните скреч карти може да се развие зависимост. Купуването им може да стане повтарящ се навик поради условните рефлекси, които създават, краткия интервал за получаване на печалбата и психологически възнаграждения в съчетание с факта, че не се изискват никакви умения, че са лесно достъпни и евтини.

„Вноска социално отговорно поведение“

Решихме да проверим и каква част от приходите на лотариите отива в държавната хазна, откъдето евентуално би могло да дойде финансиране за лечение на зависимости. Кратка справка в Закона за хазарта показа следното: според чл. 10а (1) „Организаторите на хазартни игри са длъжни да правят годишни вноски за социално отговорно поведение в размер, както следва:

  1. За организатори на онлайн залагания – 50 000 лв.
  2. За организатори на игри в игрално казино – 10 000 лв.
  3. За всички останали организатори на хазартни игри – 5000 лв.“

Според ал. 4 дейностите, които се финансират с тези пари, са предпазване на младите хора от хазарт; превенция и лечение на хазартна зависимост; провеждане на социално отговорна реклама и маркетинг.  Предполагам, че частните лотарии попадат в графата „всички останали организатори на хазартни игри“. Следователно двете частни фирми организатори трябва да внасят по 5 000 лева годишно за посочените дейности. Изразходването на средствата става с наредба на Министерски съвет. Едновременно тъжно и смешно е колко малка сума трябва да отделят организаторите на моментната лотария, която се разпространява буквално навсякъде.

Още по-тъжно и може би по-малко смешно е, че наредбата вероятно няма да се появи и вноските от всички организатори на хазартни игри ще отидат незнайно къде, като се има предвид отношението на държавата към зависимостите, което вече сме обсъждали.

Надеждата за печалба

За хората, които нямат зависимост или няма да развият такава, лотарията също не предлага много. По закон организаторите са длъжни да връщат под формата на печалби 50% от залозите. Големи цветни надписи на лицевата страна на талона обявяват колко големи суми могат да бъдат спечелени. Например 3 печалби от по 500 000 лева. Ако обърнем талона и погледнем малкия скучен шрифт, който определено не е толкова занимателен, колкото предната страна на билета, виждаме, че тиражът е например 15 000 000 броя. Вероятността точно твоят билет да донесе печалба от половин милион лева е 1 към 5 000 000. Да, на гърба на билетите са посочени и останалите печалби, които изглеждат доста щедри. Сега извадете броя печеливши билети от общия тираж и ще се получи нещо като нашия примерен талон по-горе. Рекламите по телевизията също целят да ни накарат да повярваме, че точно ние можем да сме един от печелившите, като дават ярки примери с хора, които са спечелили. Възможно е, но не е особено вероятно.

Разбира се, за да продължават хората да купуват билетите, от време на време трябва да има някаква печалба – най-често стойността на билета. Този принцип е в основата на бихейвиоризма като направление в психологията и има конкретни практически измерения. Желаното поведение се възнаграждава, за да бъде продължено. В този случай печелившият билет води до купуване на още билети. И наистина – когато някой спечели, много често просто използва парите, за да продължи да играе. И тъй като организаторът изплаща едва 50% от залозите под формата на печалби, вероятно, след например два месеца редовна игра, ще сме на загуба независимо от няколкото билета, които ще са ни донесли малка печалба.

Марихуана: безкрайният спор

Posted on by
Отговор

Марихуаната е широко разисквана тема и се водят различни спорове относно нея: дали да я легализираме напълно, дали да позволим медицинската употреба, какви са вредите от употребата. Доста често се случва да се привеждат нерелевантни или направо грешни аргументи в защита на която и да е позиция. Ще обърна внимание на тези, на които попадам най-често.

марихуана

  1.  „Марихуаната идва от природата, тя е билка и няма как да е вредна“.

Това е може би най-яркото твърдение, което често прочитам или чувам. Вероятно то е основано на позитивните емоции, които всички ние изпитваме към природата и нещата, които асоциираме с нея. Или пък на стремежа да успокоим себе си и близките си, че употребата на марихуана няма да доведе до никакви последствия. Да, действително канабисът е растение, но това по никакъв начин не доказва или опровергава ползите или рисковете от употребата му.

  1. Медицинските ѝ ползи

Няма как да оспорим факта, че марихуаната има медицински приложения. Дори обикновено консервативният източник NIDA (Националния институт по злоупотреба с вещества на САЩ) публикува материал относно тях. Трябва да поясним, че в растението има множество вещества от т. нар. група на канабиноидите. Най-известните от тях са тетрахидроканабинол (THC), на който се дължи психоактивното действие на марихуаната, и канабидиол (CBD), който няма психоактивни свойства. Тези вещества имат различни медицински приложения и върху тях се провеждат изследвания и в момента.

Често се случва в споровете относно пълното легализиране да се изтъкнат медицинските ползи. Те са напълно реални, но са аргумент единствено за позволяване на употребата на марихуана за медицински цели (а не за рекреационни). И още нещо – положителният ефект върху състоянието на някои болни не премахва рисковете и потенциалните вреди.

  1. Лошите информационни източници

Информацията за канабиса е изключително обширна и има многобройни сайтове, които публикуват съдържание за нея. Едни го правят по-добре, а други – по-зле. Дали един информационен източник е добър или лош зависи от неговата обективност, а не дали съвпада или не с нашите предварителни идеи и хипотези.

Лошите източници могат да изкривяват информацията както в положителна насока, така и в отрицателна. Характерното за тях е, че представят нещата изключително едностранчиво. Такива сайтове ще твърдят или че марихуаната е дар от природата, който лекува внушителен брой заболявания и няма никакви странични ефекти, или че тя задължително води до увреждания, зависимост, употреба на така наречените тежки наркотици и че медицинските ѝ приложения са мит.

Друга характеристика на лошите информационни източници е, че цитират изследвания, без да посочват кои са те. Изследванията на марихуана (както и на почти всяка друга тема) обикновено се публикуват на английски език в специализирани научни списания и достъпът до тях се заплаща. Но информационните бази данни в интернет, от които може да се купи дадена статия, предлагат свободен достъп до резюметата на статиите. В тях задължително присъства процедурата на изследването и основните резултати и изводи на авторите.

Пряк често срещан резултат от лошото боравене с информация са сензационните заглавия. Те обикновено се основават на вярна информация, но изводите им са грешни или недоказани все още.

Ето една примерна ситуация: публикува се описание на един случай, в който даден човек, болен от определена болест, се е подобрил, употребявайки марихуана. Следва заглавие от типа „Марихуаната лекува болестта _______“. Тези категорични изказвания определено привличат внимание и носят надежда, но изводите за един случай не могат просто да се прехвърлят към цялата популация, защото има множество променливи, които „замърсяват“ резултатите. Същото важи и за експериментите с животни – най-често плъхове. Ако марихуаната смалява туморни образувания в мозъците на тези гризачи, това не означава задължително, че го прави и при хора. Още нещо – облекчаването на някои симптоми не означава излекуване.

Другата крайност – това са сайтовете, които често хиперболизират вредите и се стремят да предизвикат страх. Рискове и негативни ефекти наистина има, особено за някои хора поради генетична предразположеност, психични разстройства или ранна възраст. Риск от развитие на зависимост действително има. Вероятно подбудите на авторите на съдържанието са добри –искат да предпазят младите хора от опасностите, които идват от употребата на наркотици. Но чрез преувеличаването и стремежа да създадат ужасяващ образ на марихуаната надали постигат целта и надали младежите се вслушват в тях.

Иска ми се да помоля потребителите на информация да подбират внимателно източниците си, а самите източници – да предават информацията отговорно, без да правят компромис с обективността в името на сензацията.

В заключение

Разбираемо е защо се стремим да определим марихуаната или като „лоша“, или като „добра“. Според теорията на Фестинджър ние се стремим към консистентност, хармония на убежденията си. Ако поддържаме две противоречащи си идеи, изпадаме в състояние на когнитивен дисонанс, което води до напрежение и дискомфорт. Приписването единствено на позитивни или негативни качества на марихуаната в случая предпазва от това състояние на дисхармония.

Но все пак – нека си причиним леко напрежение и не основаваме мнението си на предразсъдъци и пристрастна информация. Нека бъдем обективни.

Развива ли се зависимост към марихуана?

Posted on by
Отговор

По темата относно марихуаната се говори изключително много в последно време и се дискутира широк обхват от въпроси – вредна ли е или не, какви са медицински ѝ приложения, добра идея ли е да я легализираме (за медицински цели или за развлечение) или пък да декриминализираме притежанието и личната употреба. Въпреки огромния обем информация относно ефектите и рисковете от употребата ѝ, някои факти все още предизвикват изненада.marijuana

Според данни на Националния институт по злоупотреба с вещества на САЩ около 9% от употребяващите марихуана развиват зависимост към нея. Този процент се повишава при хората, които започват употребата по време на тийнейджърските си години – 17%,  а най-висока вероятност за развиване на зависимост има при всекидневно употребяващите – от 25 до 50%.

Симптомите на абстинентния синдром, които се проявяват при рязко спиране на употребата на марихуана или намаляване на количеството при зависими, са описани в Диагностичния и статистически наръчник на психичните разстройства на Американската психиатрична асоциация. Те включват раздразнителност, гняв или агресия, нервност, безпокойство, разстройства на съня, намален апетит или намаляване на теглото, потиснато настроение и възможни физически симптоми: болки в стомаха, треперене, потене, треска, втрисане или главоболие.

Освен с поява на абстиненция при прекъсване на употребата, зависимостта се характеризира и с компулсивно поведение, което се задълбочава и става по-интензивно. В тези случаи употребата предизвиква проблеми в личния живот (например обтегнати отношения в семейството и проблеми в работата), човекът се излага на опасности, за да си набави веществото (в случая марихуана) и употребата постепенно нараства до степен, в която е неконтролируема.

Нашият собствен опит също сочи, че зависимостта към марихуана е напълно реален проблем. Често се случва да ни потърсят хора, които не могат да спрат да употребяват и имат нужда от специлизирана помощ.

Източници:

https://www.psychologytoday.com/blog/almost-addicted/201311/is-marijuana-addictive
http://www.drugabuse.gov/publications/research-reports/marijuana/marijuana-addictive
http://dsm.psychiatryonline.org/doi/book/10.1176/appi.books.9780890425596

Пиещият човек в рекламите

Posted on by
Отговор

Рекламите и емоциите

Всяка добра реклама на какъвто и да е продукт включва много повече от качествата му.

Те обвързват даден продукт с определен имидж, личностни характеристики, социален статус, спомени, емоции.

И наистина – консумиращите продукта в рекламата са специални, имат много приятели, посещават интересни места, забавляват се и са желани от другия пол. Кой не би искал да е като тях? Алкохолът (и в частност определената рекламирана марка) е представен като централна част от желания имидж.

Подобие на експеримент

Какви послания изпращат рекламите на алкохол в България? За какво се сещат хората, когато гледат тези реклами?

Избрах няколко популярни реклами, които сигурно всички сме виждали и импровизирах тест с асоциации с помощта на свой приятел. Ето за какво извикват в нашите умове тези реклами:

 „Мъжете знаят защо“ (бира) – Избрах един рекламен клип отпреди няколко години. Асоциациите ми към него са: сила, упорство, напрежение, приятелство, успех. Асоциациите на другия участник: преодоляване на предизвикателство, динамика, напрежение. Очевидно целевата група на тези реклами е мъжката част от аудиторията, а слоганът показва, че изборът на точно тази напитка е толкова очевиден, че няма нужда от аргументи.

„Мека топлина“ (ракия) – изгледахме рекламен клип и асоциациите ми са: дом, уют, спокойствие. Асоциациите на втория ентусиаст: пътувания, домашна атмосфера, ваканция и разпускане, почивка и спокойствие.

„Страст на кристали“ (мастика) – отново гледахме реклама за целите на науката. В този клип участва и известен български актьор. Основните ми асоциации са: безгрижие, лято, плаж, неприятен тип мъже. Асоциациите на другия участник бяха: успял човек, висок и осигурен социален статус, сексуален подтекст.

„Нежност с характер“ (ликьор) – тази реклама е на продукт, насочен главно към жените. Нещата, които ни идваха наум, докато гледахме рекламата, бяха: магия, тайнство, изящност, елегантност, изтънченост, красота и сила, напрежение, опасност, дързост.

Нашите заключения

Може да изглежда безсмислено да даваме асоциации към рекламите, но всъщност това са нещата, с които ще свързваме и рекламирания продукт. Ако ги разгледаме по-внимателно, ще видим, че те образуват групи от смисли и ценности, на които рекламираният алкохол става символ. Той изглежда и като начин да се доближим към тези образи. Дори и рационално да разбираме, че това е илюзия, не можем да спрем да харесваме и да се стремим към някои от тях:

Първата реклама използва образа на силния мъж, който полага много усилия, за да постигне каквото иска и има приятели, които да участват в неговите приключения. Във втория случай целевата група са хората, които харесват пътуванията, но едновременно с това милеят по дома, спокойствието и почивката. Рекламираният продукт дава обещание, че ще ги посрещне навсякъде с меката топлина на дома. Образът от третата реклама е на успелия самоуверен и най-вече желан от другия пол човек, който прекарва свободното си време по възможно най-приятния за него начин.. Четвъртата реклама представя образа на красивата и нежна, но в същото време силна, дръзка и тайнствена жена.

Кой не би искал да е като тях?