Бананов трип

Както може би във всяка друга сфера, и в нашата има някои доста интересни митове. Една особено интересна находка е митът за психоактивното вещество бананадин, което би трябвало да се намира в банановите обелки. Оказва се, че доста хора в САЩ и Канада са вярвали в психоактивните им качества през шейсетте и седемдесетте години.

бананов трип

Информацията в различни сайтове показва, че митът се е зародил с публикация от 1967 година в ъндърграунд вестника „Berkeley barb”. Според някои източници редакторът Макс Шер се е опитал да заблуди властите да забранят бананите като публикува рецепта за добиване на измислено халюциноген, наречен бананадин (това име не присъства в оригиналната публикация, появява се по-късно). Няма как да сме сигурни дали това е била действителната причина, но статията определено е получила интерес.

Различни издания са препечатали неговата рецепта, която е била включена и в книгата The anarchist cookbook на Уилям Пауъл. Разбира се, появили са се и други рецепти, които в повечето случаи изискват големи количества банани и сложни процедури за извличане на предполагаемия халюциноген, които отнемат много време.

Твърденията за психоактивното действие на банановите обелки все пак явно е направило впечатление на правителството на САЩ, защото Агенцията по храните и лекарствата (FDA) е направила проверка по случая. Не е учудващо, че не е открито никакво вещество с халюциногенно действие в бананите или техните обелки.

Това очевидно не е било достатъчно да разубеди ентусиастите и някои от тях твърдят, че докладът опровергаващ халюциногенното действие на бананите, е държавна конспирация.

Разпространението на мита вероятно се дължи на желанието за експериментиране с легален и достъпен халюциноген. Предполагам, че включването на рецептата в книгата на Пауъл и даването на латинско наименование на веществото са допринесли за възприеманата достоверност на информацията. Въпросното име е Musa Sapientum bananadine. Звучи сериозно и „научно“. Но всъщност Musa Sapientum е просто латинското име на растението, което познаваме като банан.

Идеята за хора, които прекарват часове в опити да извлекат несъществуващ халюциноген от бананови обелки и вярващи, че твърдението за липсата на такова е държавна конспирация, определено е забавна. Но не това е централното.

Ако погледнем ситуацията от малко по-различен ъгъл, виждаме, че тя е пример за това колко лесно можем да бъдем заблудени с информация, която привидно е достоверна или идва от източник, на който имаме доверие и считаме за компетентен по даден въпрос.

Още повече – понякога сме склонни да отхвърляме и доказателствата, които показват, че грешим. Това прави някои убеждения изключително устойчиви и на практика неопровержими. Пример за това може да е човек, който се ангажира в потенциално опасно поведение и отрича наличието на какъвто и да е риск въпреки информацията, която е прочел или последствията за самия него, които вече са факт.

Важно е да обмисляме вярванията си и да проверяваме някои свои убеждения, защото те направляват поведението ни. Много често сме достигнали до тях по начин, който определено не е логичен. Мисловните ни процеси далеч не са идеални и това позволява съществуването на митове и заблуди, които невинаги са безобидни.

Share Button