Защо купих на дъщеря си хероин – част трета

Когато детето е зависимо, целият товар остава върху неговите родители, а семейството сякаш остава без изход. Но възстановяването е възможно, стига всички да намерят силите и търпението да изминат целия път до него. Продължаваме с разказа на една майка от Великобритания, която се опитва да помогне на дъщеря си.

Втора част тук

Аз не ѝ купих хероина лично.

Просто я закарах с колата си до мястото и тя отиде, инжектира се и се върна, но някак си чувствах, че сме направили стъпка в различна посока – сякаш аз бях различен човек. Бях направила нещо, което никога в живота си не бях правила, и което никога не бях мислила, че ще направя.

Но съпругът ми се почувства напълно предаден.

Той беше много разстроен. Чувстваше, че аз съм го предала като съм отишла да купя наркотици на улицата, защото едно от нещата, за което се бяхме съгласили преди години, точно в началото, когато дъщеря ни призна за проблема си с наркотиците, беше, че ще я подкрепим с всичко, с което можем, но никога няма да ѝ купуваме наркотици. Че никога няма да ѝ даваме пари или подаръци, знаейки, че тя ще ги продаде, за да си купи наркотици.

Когато се прибрах вкъщи и казах на съпруга си какво съм направила, той обезумя и беше така дни наред. Тогава не знаех, но той беше изпратил имейл на ВВС: „Съдът определи дъщеря ни да започне рехабилитационна програма и да спазва вечерен час от 7 часа вечерта до 7 часа сутринта с електронна гривна, стига да се върне обратно в семейния ни дом. Все още не можем да получим предписан метадон. Съпругата ми заведе дъщеря ни, за да се опита да си купи малко от улицата (в момента е полунощ).“

Обещах му, че повече никога няма да правя това.

И той беше много ясен, когато каза, че ако го направя, може да се наложи да се оправям с това сама, защото той не може да търпи предателството – да правя нещо против желанието му.

Той има доста черно-бяло отношение към живота, както според мен е при повечето мъже. А ако има нещо, което съм научила от тази ситуация през последните осем години, е, че няма черно и бяло. Между тях има огромно сиво пространство. Оттогава сме водили дълги разговори за това. Сега не бих направила това. Мисля, че бих отишла в спешното отделение и бих настоявала да дадат на дъщеря ми някакво силно успокоително.

Сега тя е в метадонова програма, което означава, че има определена доза метадон, която тя получава всяка сутрин от фармацевта, изпива я пред него и след това се прибира вкъщи.

Не изпитва никакви абстинентни симптоми и не се „надрусва“. Метадонът не я кара да се чувства добре, просто спира абстиненцията и тя може да функционира през деня. Помага в чистенето на къщата и правенето на чая. Тя постепенно ще приема все по-малко метадон всеки ден, като целта е да го спре напълно до шест месеца.

Преди да отидем в съда, тя ми каза: „Не мога повече. Това е ужасно.“ Беше направила няколко опита за самоубийство, един от които много сериозен, който ѝ причини увреждане на черния дроб. Но човек трябва да покаже голямо желание, за да влезе в метадонова програма. Не отиваш просто на вратата, казвайки: „Не мога повече да съм зависим към хероина, искам да започна метадон.“ Трябва да ходиш на срещи поне две седмици и да се опитваш сам да спреш хероина, преди изобщо да те приемат в метадоновата програма. Това е истински Параграф 22, защото дъщеря ми искаше да спре хероина. Мразеше живота си. Очевидно беше много депресирана, защото се опитваше да отнеме собствения си живот. Беше станала много слаба и беше откраднала от сестра си, която беше или е нейната най-добра приятелка. Нямаше нищо положително в живота ѝ.

Съдът принуди местния център за лечение на зависимости да започне метадоновата програма. Тогава те трябваше да приемат дъщеря ми по-бързо.

дъщеря

Караме ден по ден.

Отне ни пет години да стигнем до този етап, така че нещата няма да се преобърнат и променят за пет минути. Дъщеря ни сега си има собствено пространство, което е част от нашата къща, но ние го направихме с отделен вход и трябва да чукаме, за да влезем в нейната част от къщата. Така че това е нейният собствен дом в момента. Взе обратно и кучето си. Така че човек прави малки стъпки като тези, помнейки, че е обичан, помнейки, че има хора вкъщи, които още чакат и искат той да се възстанови.

Знам, че се хваля, но тя изглежда красива и много интелигентна. Мисля си, че можеше да бъде каквато поиска. Толкова много обича животните, че говореше за това, че иска да стане ветеринар и преди години ние мечтаехме за това. А това е толкова далеч от реалността на живота ѝ като възрастен сега. В момента мечтата ми е много различна. Тя е просто „Искам да бъде свободна от наркотиците и да е щастлива“.

Чувствам се на 50% отговорна, защото според мен всички майки се чувстват така.

В някои дни мисля, че съм направила всичко по правилните причини, дори тя да не го вижда по този начин, и съм горда, че още съм тук – здравомислеща и стъпила на краката си. Но в други дни се събуждам сутрин и мисля, че всичко е по моя вина. Може би ако не я бях изхвърлила от вкъщи в онези първи месеци, когато тя отказваше да спре да употребява наркотици… Толкова е трудно да разбереш.

В момента напълно ѝ вярвам, че няма да открадне. Оставям си дамската чанта наоколо и не се притеснявам за нея. Не ѝ се доверявам напълно, че няма да се свърже с грешните хора, защото това е бавен процес. В началото, през първите дни, когато тя се върна, съм сигурна, че тя ми нямаше доверие. Сигурна съм, че знаеше, че влизам в стаята ѝ, за да огледам и да проверя дали няма прибори за употреба, защото това е, което започваш да правиш като родител – започваш да търсиш приборите за употреба и наркотиците, които те употребяват. Но сега спрях да правя това, а тя дава отрицателни тестове за наркотици вече девет седмици, затова предполагам, че доверието вече се изгражда.

Източник

Share Button

Без изход – защо купих на дъщеря си хероин

Когато детето е зависимо, целият товар остава върху неговите родители. Често никой не иска да знае и да помогне, а семейството остава без изход. Предлагаме ви втора част от разказа на една майка от Великобритания, която се опитва да помогне на дъщеря си.

Първа част тук

След това тя просто обикаляше приятелите си в търсене на място къде да преспи.

Местеше се от диван на диван, от място, където се събират зависими, на друго такова място. Загуби си шофьорската книжка заради шофиране под влиянието на наркотици, така че от независим човек, имащ кола и кариера, накрая тя нямаше нищо съществено. В един момент една от къщите, в които отсядаше, изгоря напълно – за късмет тя не беше там тогава – така че тя загуби и всичките си вещи, буквално всичко, което притежаваше.

Всеки път, когато я виждахме, много неща зависеха от душевното ѝ състояние и от това доколко бяхме способни да я приемем такава, каквато беше и с това, което правеше, но въпреки всичко ние я обичахме. В някакъв момент ние се скарвахме и тя не искаше повече да контактува с нас. Така че с нея не бяхме говорили три месеца.

Накрая тя се обади и каза, че това не помага. Мисля, че тя смяташе, че ако не контактува с нас, това ще ѝ помогне да се чувства по-добре емоционално, защото ние постоянно ѝ напомняхме, че животът ѝ вървеше към дъното – никой друг не ѝ казваше това, но очевидно ние го правехме.

Така че ние отново започнахме да контактувахме и тя дойде на Коледа да вечеряме, а споменът се откроява в паметта ми, защото тя очевидно употребяваше наркотици в продължение на вечерта и накрая не успяваше да остане будна. Тя заспа с лице в коледната вечеря – просто заспа в чинията. Това беше индикатор за това колко се бяха влошили нещата.

В началото дъщеря ми казваше, че употребата на наркотици е забавна, просто едно хубаво забавление.

След около пет години на постоянна употреба, тя казваше, че това притъпява емоциите и те прави безчувствен към истинския живот, така че не е необходимо да се тревожиш, да мислиш или да те е грижа. На този етап тя вече не получаваше много забавление или по-скоро никакво. Не мисля, че тя се доверяваше на много хора, включително на мен, защото човек става подозрителен към всичко и всички.

Никой не може да помогне. Никой не знае какво да каже. Всички отчаяно се надяват на добри новини. Хората казват: „Как вървят нещата?“ Ако има добри новини, те казват: „О, чудесно, чудесно!“ Но в действителност никой не иска да чуе, че нещата са си все същите или по-лоши. И има много малко възможности за професионална подкрепа, освен ако не си готов да платиш за нея.

Понякога се консултирахме със специалисти в частни практики. Проведохме много разговори с нея за плановете за бъдещето: „Ако направиш това и това, тогава може би ще успееш да спреш наркотиците.“ Дори стигнахме дотам, че я заключихме в спалнята ѝ. Съпругът ми сложи дъски на прозорците и заключи вратата, но това не донесе успех, защото човекът трябва сам да поиска да го направи, а тя не искаше. Накрая един от нейните познати, с когото смятам, че тя употребяваше наркотици, дойде вкъщи, заплаши съпруга ми и се вмъкна вътре, за да я пусне да излезе.

В крайна сметка дъщеря ни я хванаха да краде от работодателя си, за да финансира зависимостта си.

Също така, тя беше откраднала чек от чековата ми книжка, беше го попълнила за малко над 1000 британски лири и го беше осребрила. Ние повдигнахме обвинения.

Опитахме всичко, което можахме. Имаме много силен морален компас, имаме и две по-малки деца, които следят поведението ни и решенията ни и искаме те да видят, че човек не краде от семейството си и точка.

Лично ние заведохме дъщеря си в съда, седяхме до нея, подкрепяхме я и ѝ казахме: „Ние сме тук до теб, но ти няма да правиш това – не ти е позволено да крадеш от нас.“

изход

Съдът изиска от нея да започне лечение, което означава, че два пъти седмично трябва да бъде тествана за наркотици, да започне метадонова програма и да посещава терапевтични групи на определено място за хора със зависимости.

Трябва също да носи електронна гривна три месеца, което означава, че трябва да си е вкъщи от 7 часа вечерта до 7 часа сутринта. Решихме, че това е най-добрият вариант, защото не искахме тя да отиде в затвора. Искахме просто тя да потърси помощ и не виждахме как да я получи другаде или по друг начин. Затова мислехме, че това е най-добрият възможен изход.

Излязохме от съда към 14:30 или 15 ч. и аз казах на адвоката: „Кога започва това?“

Той каза: „Сега.“

А аз казах: „Значи, трябва да се приберем вкъщи?“

Той каза: „Да, защото хората, които поставят електронните гривни, могат да се появят по всяко време от 7 часа нататък.“

Аз казах: „Добре, но какво ще правим с употребата на наркотици на дъщеря ни? Знаете, че тя не може просто да спре изведнъж, тук и сега. Какво ще стане? Тя веднага ще се провали. Ще избяга, защото отчаяно ще иска да си намери наркотици и ние няма да можем да я задържим вкъщи.“

Той каза: „Ами, отидете при личния си лекар.“

И ние отидохме при личния лекар, а той каза: „Ние вече не предписваме метадон, трябва да отидете в организацията Turning Point.“

А там ни казаха: „Съжаляваме, но ние не предлагаме спешни услуги, трябва да се свържете с личния си лекар.“

Аз казах: „Бяхме при него и той ни каза, че трябва да дойдем при вас.“

А те казаха: „Ами, днес нищо не можем да направим. Тя всъщност няма да умре от тази абстиненция.“

Аз бях шокирана от това как никой не поемаше отговорност и целият товар беше поставен върху нас като нейни родители. „Това е ваш проблем, сега тя е под домашен арест във вашата къща и трябва да стои там.“ Човек не може да живее с някой, който спира употреба на наркотици за по 100 лири на ден, който ще рита и ще пищи, и ще плаче, и ще повръща, и вероятно ще чупи предмети след няколко часа, защото тя ще е толкова безсилна и паникьосана.  Но никой не иска да знае. В Спешна помощ не дават метадон. Човек е оставен без никакъв изход.

Следва продължение

Източник

 

 

Share Button

Защо купих на дъщеря си хероин

Част първа

Какво бихте направили, ако детето ви е зависимо към хероин, страда от остри абстинентни симптоми, разпада се пред очите ви, докато чакате лечението му да започне? Една майка от селище в Югозападна Англия разказва как е стигнала до момента, в който е закарала с колата дъщеря си до града и ѝ дала пари, за да си купи доза хероин.

От нея се лееше пот, повръщаше, плачеше, беше в истерия, тресеше се – просто отчаяна, чувствайки се отчаяно зле. Чувствах се като притисната в ъгъла и че нямаше какво друго да направя. Затова ѝ казах: „Има ли някакъв начин да го направим на улицата?“

Тя прекара час и половина да звъни насам-натам по телефона и хората можеха да ѝ предложат само хероин, но не и метадон.

Ето така се озовахме в центъра на близкия град, където ѝ дадох спечелените си с труд пари, за да си купи наркотик.

В действителност проблемът започна преди пет години, когато тя беше на 18. В живота ѝ настъпиха някои промени като приятели, заминаващи за университета, и промени в нейната дългосрочна връзка, в която тя беше щастлива и която после се обърка. Нейното поведение, личността ѝ започнаха да се променят.

Преди това тя се трудеше упорито, обичаше своя кон и яздеше, а после всички тези неща започнаха да отпадат. Спеше много през деня. Не спирах да я питам: „Какво не е наред с теб?“

След това тя започна да излиза с хора, за които знаехме, че не могат да ѝ повлияят добре – по-възрастни хора, които употребяваха наркотици. И нещата като че ли започнаха да си идват на мястото.

Един ден се връщахме отнякъде с колата и я попитах отново какво не е наред с нея.

А тя каза: „Представи си най-лошото възможно нещо.“

Аз казах: „Бременна ли си?“ – което сега би ми изглеждало като нищо. По някакъв начин това щеше да е фантастично, ако това беше отговорът, защото той беше: „Не, мамо. Помисли за най-лошото. По-лошо, много по-лошо от това. Мисли за най-лошото нещо.“

Аз казах: „Към наркотици ли си зависима?“ А тя каза: „Да.“

След това тя се разплака и това ми скъса сърцето. Беше най-лошият ден от живота ми.

Говорихме за това как да спре тук и сега – как да спре възможно най-скоро. Говорихме за това като семейство и имаше малко викане. Изпитвате различни емоции – в един момент викате и сте ядосани, в следващия сте разтревожени.

Братът на моя съпруг употребяваше наркотици и почина заради депресията, когато се опитваше да ги спре. Струва ми се, че съпругът ми мислеше каква загуба е това, че брат му можеше да бъде наистина ценна част от семейния ни живот и обществото ни. И смятам, че той се чувстваше по същия начин по отношение на дъщеря ни – че тя имаше толкова много да предложи, и той не искаше тя да прави грешните избори.

До този момент дъщеря ни не смяташе, че това е проблем. Все казваше: „Просто се забавлявам, ясно? Просто се забавлявам.“ И това се редуваше с периоди на депресия и не беше забавно, но тя не беше готова да признае това. И докато времето минаваше, ние ѝ поставихме ултиматум. Поглеждайки назад, не знам дали това беше правилното решение или не, но ѝ казахме: „Ако продължиш да употребяваш наркотици, повече няма да можеш да живееш у дома.“ И я изхвърлихме, защото тя продължи.

Тогава употребата ѝ се влоши, а приятелското ѝ обкръжение ставаше все по-лошо.

Мразех я. Мразех я толкова много.

хероин

Смятах, че тя има силата да спре, а тя не спря. Нищо от това, което децата ви могат да направят, няма да ви спре да ги обичате, но омразата беше огромна. Аз просто бях отчаяно гневна. Исках буквално да я хвана за раменете, да я разтърся като кукла и да кажа: „За Бога! Виж какво правиш!“

Винаги съм била много контролираща майка, когато децата ми бяха по-малки. Имаха определено време за лягане, ядяха си зеленчуците и всичко. А аз се чувствах толкова много извън контрол. Не можех да кажа: „Не, ти няма да излезеш навън. Трябва да се върнеш у дома, да си останеш у дома и да се оправиш.“ Защото тя щеше да каже: „Аз съм пълнолетна, мога да правя каквото поискам.“

Бях разочарована. Много разочарована, защото имах големи очаквания за това, което тя можеше да постигне. В онзи момент тя не успяваше да постигне нищо, макар че нещата за кратко се промениха, когато тя започна да разбира, че не е щастлива.

Тя постъпи в армията, във военната полиция, справи се много добре с обучението и получи хубава работа. Мислехме, че се е отървала от употребата на наркотици и е променила живота си, и бяхме много горди. Спомням си, че мислех: „О, Боже, тя го направи. Не само че го направи, но го направи много добре – има си наистина хубава работа.“ Не знаехме, че все още има проблем.

Тя печелеше добри пари, но след около година, в края на всеки месец, започнахме да получаваме телефонни обаждания. Тя все казваше: „Не знам къде си харча всичките пари, мамо, просто изчезват. В края на всеки месец оставам без нищо и нямам пари за храна и други неща.“

Така ние ѝ изпращахме малко пари, за да изкара до следващия месец. Не ѝ давахме наистина пари, просто ѝ давахме аванс до следващата ѝ заплата.

Мисля, че тя през цялото време е имала проблем, който е криела, защото я е било срам.

Тя се връщаше и общуваше със същите хора, така че я виждахме много малко през уикендите, а в понеделник тя се връщаше в базата си.

Но мисля, че това започна да влияе на способността ѝ да работи. Тя се изтощаваше и това се виждаше. Изморяваше се от партита през целия уикенд, а после трябваше да работи по цял ден през седмицата. Ако не сте спали от четвъртък вечерта чак до понеделник вечерта след работа, се изтощавате много и това започна да ѝ се отразява. Мисля, че колегите и шефът ѝ започнаха да забелязват промени, защото започнахме да получаваме телефонни обаждания от армията.

Един понеделник тя се връщала на работа, без да е спала от дни и блъснала колата си в разделителната ивица между платната на магистралата. Съпругът ми и аз осъзнахме, че ако не я спрем, тя ще се убие или ще убие някой друг. И когато от армията ми се обадиха след седмица, аз казах: „Трябва да знаете, че мисля, че дъщеря ми употребява наркотици през уикендите и трябва да ѝ направите тестове за наркотици.“ Така тя загуби работата си.

Сигурна съм, че тя ми е обидена заради това, но чувствам, че ѝ спасих живота или този на някой друг, защото беше въпрос на време преди тя да катастрофира не в разделителната ивица, а в някой друг. Това щеше завинаги да лежи на моята съвест.

Следва продължение

Източник

Share Button

Ретро медицина: кокаин и хероин

Доста любопитни факти около наркотиците ни карат да повдигаме вежди в пълно недоумение, но някои от любимите ни са историите за предишните им приложения. Днес ви споделяме какво научихме за две от най-известните вещества – кокаин и хероин.

Кокаинът и спиналната упойка

Първата спинална упойка е дело на невролога Джеймс Ленърд Корнинг (1855-1923). Той е получил медицинското си образование в Германия и е работил в Ню Йорк. Единствената местна упойка в този период е била хидрохлорат на кокаина и Корнинг е изследвал действието ѝ върху периферната и централната нервна система.

Неговият първи експеримент е бил да инжектира разтвор на кокаин между два прешлена на младо куче. Ефектите били липса на координация, слабост и после упойка на задните крайници, които отшумели напълно в рамките на 4 часа. При повтаряне на опита с човек, ефектът бил загуба на сетивност в краката. Мъжът се възстановил напълно, но се оплаквал от главоболие и световъртеж следващата сутрин. В резултат на тези опити Корнинг е публикувал статия през 1885 година.

14 години след публикацията на Корнинг немския хирург Аугуст Карл Густав Биер публикува първите доклади за успешно използване на спинална упойка по време на операция. Той подложил 6 пациента на процедурата, като при повечето ефектът бил загуба на усещане за болка при наличие на усещане за натиск и докосване. При четирима от тях имало усложнения като болки в гърба и краката, повръщане и главоболие. Хирургът асоциирал тези симптоми със загубата на цереброспинална течност. В своята публикация Биер обсъжда и съвместните си опити с д-р Хилдебранд, негов асистент. Те си поставяли спинална упойка взаимно, за да проверят дали ще изпитват болка под въздействието ѝ. Резултатите били обнадеждаващи, но имало и усложнения. На Биер се наложило да лежи 9 последователни дни заради силно главоболие и замаяност.

Сироп за кашлица с хероин

Диацетилморфинът, по-познат като хероин, е бил синтезиран през 1874 година от химика Чарлс Райт. След като провел опити с животни, той прекратил работата си с това вещество. Около 20 години по-късно Феликс Хофман, служител на „Байер“ в Германия успял да го синтезира отново. Според някои източници името „Хероин“ е дадено на веществото след като е било тествано върху работници, които казвали, че ги кара да се чувстват героични (на немски heroich). Продуктът е бил представен като по-ефективен от кодеина за лечение на кашлица и като по-силно обезболяващо от морфина без токсични ефекти. Също така се твърдяло, че не предизвиква зависимост.

heroin

„Байер“ продължава да рекламира хероина като подходящ за лечение на деца с кашлица, настинка и „раздразнение“ до 1912 година. Тези ефекти вероятно се дължат да това, че диацетилморфинът действа като депресант на централната нервна система. Той потиска активността на центъра в мозъка, който отговаря жизненоважни функции като дишането.

Share Button

Психоактивни вещества в опасни комбинации

Знаем ли какво се случва, когато смесим алкохол с друго вещество? По-долу може да видите едни от най-разпространените опасни комбинации, които могат да бъдат дори смъртоносни.

опасни комбинации

Кокаин + алкохол

Смесването на алкохол и кокаин се случва често, но е особено опасно, тъй като заедно те повишават риска от сърдечни пристъпи и инфаркти. Двете вещества си взаимодействат и произвеждат в черния дроб силно токсична субстанция, наречена кокаетилен. Последният може да засили потискащия (депресивния) ефект на алкохола, заради което реакцията към кокаина става по-силна. Заради кокаетилена в тялото си употребяващият е по-вероятно да стане агресивен. Кокаетиленът се задържа в тялото по-дълго от алкохола и кокаина, подлагайки сърцето и черния дроб на натоварване за по-дълъг период. Смесването на алкохол с кокаин може да бъде смъртоносно дори и 12 часа след употребата на веществата.

Бензодиазепините + алкохол

Алкохолът увеличава скоростта, с която се абсорбират бензодиазепините и може да засили потискащия им ефект върху централната нервна система. Най-честите ефекти са седация, влошено време за реакция, нарушена координация и загуба на памет. Рисковете, свързани със задачи, изискващи добра координация на двигателните мускули и добра концентрация, като шофиране и работа с машини, са големи. Рискът става още по-голям, когато употребилият не усеща, че е под влияние на двете вещества.

Опиати + алкохол

Когато алкохолът се приема с опиати като морфин, хероин, кодеин, метадон или други, потискащият ефект на тези вещества върху централната нервна система се засилва значително. Приблизително един от четири смъртни случаи при опиатна свръхдоза е свързан с комбиниране на опиати с алкохол.

Канабис + алкохол

Ако двете вещества се употребяват заедно, ефектите могат да бъдат непредвидими. Алкохолът може да накара тялото да абсорбира ТНС (тетрахидроканабинол) по-бързо, заради което канабисът може да има по-силни ефекти от обикновено. Физическите ефекти могат да бъдат замайване, гадене и повръщане, а психическите – паника, тревожност или параноя. Канабисът обикновено се пуши с тютюн, което може да доведе до рак. Алкохолът и тютюнът „работят” заедно, за да увреждат клетките, умножавайки щетите. Заради алкохола клетките в устата и гърлото по-лесно абсорбират канцерогенните химикали в тютюна.

Хероин + алкохол

Алкохол с хероин е една от най-опасните комбинации от наркотици. Депресанти като хероина забавят сърдечната честота и дишането. Когато хероинът се комбинира с друг депресант като алкохола, хората всъщност удвояват потискащия ефект и се излагат на риск от свръхдоза. Дори малки количества алкохол намаляват количеството хероин, необходимо за фатална свръхдоза. Около три четвърти от хората, починали от хероинова свръхдоза, са пили и алкохол.

Екстази + алкохол

Едновременната употреба на алкохол и екстази (MDMA) може да бъде много опасна, защото засилва дехидратацията. Един от главните рискове при употребата и на двете вещества поотделно е вероятността от опасно обезводняване. Когато се употребяват заедно, дехидратиращият ефект се сумира и рискът е много по-голям. В допълнение MDMA намалява способността на тялото да регулира температурата си, а алкохолът може да я повиши, като по този начин се увеличава вероятността да настъпи смърт поради прегряване.

Share Button

Кой е най-вредният наркотик?

Това е въпрос, който периодично ни задават на Информационната линия и който е особено интересен на учениците. Понякога това, което наистина ни казват чрез този въпрос, е: „Искам да пробвам някакъв наркотик, но търся този, който е по-безопасен.“ А понякога се оказва, че човекът, с който говорим, вече е пробвал (че и повече от пробвал) от най-вредните наркотици, но дори не е разбрал.

Трудно е две или повече различни вещества да бъдат сравнявани по вредност директно. Една причина за това е различният начин, по който един наркотик влияе на различните хора. Ако проследим обажданията ни, например, се оказва, че доста хора са се оплаквали от проблеми само след едно пушене на трева. В същото време много други намират употребата на марихуана изцяло за приятна.

Може ли тогава науката да ни помогне да намерим отговор?

През 2010 г. списание „Лансет“ публикува резултатите от работното ателие на Независимия научен комитет по наркотиците. Това, което Комитетът е направил, е било да оцени 20 наркотика по 16 критерия: 9 били свързани с вредите, които наркотикът нанася на употребяващия и 7 били свързани с вредите, които наркотикът нанася на хората около употребяващия.

20-те оценявани наркотика били: алкохол, хероин, крек-кокаин, метамфетамин, кокаин, тютюн, канабис, GHB, бензодиазепини, кетамин, метадон, мефедрон, бутан, кхат, анаболни стероиди, екстази, LSD, бупренорфин, халюциногенни гъби.

Резултатите

Анализът показал, че хероинът, крек-кокаинът и метамфетамините са най-вредните наркотици за хората, които ги употребяват.

В същото време алкохолът, хероинът и крек-кокаинът са най-вредни за хората около употребяващия.

Събирайки резултатите от двете оценявания, се оказва, че най-вредният наркотик е алкохолът. Хероинът и крек-кокаинът го следват на второ и трето място.

drugharmgraph

Източник на графиката: www.channel4.com

Ние, консултантите на Националната линия, не останахме изненадани от резултата. Но в същото време продължаваме да се блъскаме в бетонната стена на твърдения като: „Алкохолът не е наркотик“, „Алкохолът не толкова опасен като наркотиците“ или пък „Алкохолът е легален, следователно е безопасен“.

Алкохолът наркотик ли е?

Share Button