За трезвеността и умереното пиене

Интервю със Светлана Велкова – клиничен психолог и член на  екипа в терапевтичната програма  на Асоциация „Солидарност“ (http://www.solidarnost-bg.org/) .

– Какво включва трезвеността в днешно време? Можем ли да се отпускаме понякога и да пийваме?

Днес трезвеността често се свързва с пълно въздържание или с липса на проблеми в употребата на алкохол. Нещо, което често може да се чуе – „трезвен съм, разбира се, да не би да смятате, че имам някакъв проблем с алкохола“. Ако се обърнем към тълковния речник, ще открием сходно определение: „Трезвен е който не е пиян (от алкохол). Пие, но остава трезвен.“ Ако се разгледаме двете части на това определение, ще видим, че трезвеността не е пряко свързана с въздържанието, но препратка към въздържанието въпреки това има и това е свързано с характеристиките на специфичната българска ‘въздържателна култура’. Последният подем на въздържателното движение в България е в средата на миналия век в междувоенния период (1920-1934), когато призивът е: „На борба за трезвеност“. Интересно е, че самото въздържателно движение попада и в журналистическото полезрение, най-вече с неговата странност от съвременна гледна точка, която предизвиква най-малкото иронично отношение или липса на критическа дистанция към материята. Днес по-скоро не е актуален въпросът: „дали да пия“, а „колко да пия и да остана трезвен“.

– В този ред на мисли, колко е малкото /умереното/ пиене? Към каква норма е добре да се придържаме, така че да не навредим на здравето си?

В различните държави са приети определени честота и количества на употреба, която се смята за умерена. Поради съществуващите разлики, Световната здравна организация (СЗО) приема, че за пълнолетните жени и всички хора над 65 години умерена консумация е едно стандартно питие на ден, а за пълнолетните мъже до 65 години – 2 стандартни питиета на ден, като не става въпрос за всекидневна употреба. Една единица алкохол е 10 ml чист алкохол. И e важно тук да отбележим, че умерената консумация не означава, че е безопасна, а че рисковете от възникване на зависимост и различни заболявания са по-малки.

DSC_3284

Казват, че алкохолът има терапевтичен ефект. Отпуска ни след напрегнат ден. Какво е Вашето мнение по този въпрос?

Споделянето има терапевтичен ефект, а алкохолът е вещество, което действа като депресант на централната нервна система. Това означава, че забавя реакциите и функциите на тялото и притъпява усещанията. Но ако имаме нужда от терапевтичен ефект, алкохолът не е нито най-ефективният, нито пък най-безопасният избор. Ако човек има изградени стратегии за това как да се справя с ежедневния стрес, как да се отпуска след напрегнат ден, то тогава приемът на алкохол няма да е начин да се справя с дадена трудност. Но ако е човек, който не може да се справи с дадена трудност, с която животът го сблъсква и търси в алкохола начин за справяне или поне за притъпяване на болката, тогава рискът от развитие на алкохолна зависимост става доста висок.

– Как да разберем дали някой вече е зависим към алкохол?

При употребата на алкохол толерансът и зависимостта най-често се развиват постепенно с течение на времето. Поради тази причина проблематичната употреба не е лесна за разпознаване. Но има маркери, върху които можем да съсредоточим вниманието си. Най-общо казано, когато човек започне да губи контрол върху употребата на алкохол, когато в трудните си моменти изпитва силно желание да пие или не може да извършва ежедневните си дейности и ангажименти, без да бъде „подкрепен“ от алкохола, тогава е важно да потърси лечение.

Когато става въпрос за трудности при лечение на зависимостта, много често се споменава факторът воля. Какво друго е важно?

Въпросът вече тук не е на воля, или на избор, а на мотивация за лечение. Хората се обръщат за лечение, за съжаление, когато собствената им житейска ситуация или е излязла извън контрол, или те я оценяват като безнадеждна, или пък близките им са им поставили ултиматум. Лечението на алкохолната зависимост най-общо цели човек да разбере какво го е „закачило“ за алкохола, каква трудност или какви трудности му е изглеждало, че с помощта на алкохола е преодолявал и как да усвои нови умения за справяне в такива ситуации.

– Знаем ли колко хора в България страдат от алкохолизъм?

За съжаление нямаме актуална българска статистика по този въпрос и няма да е коректно да даваме цифра.

Според доклад на Центъра за зависимости и психично здраве в Канада, публикуван през 2012 г., през 2005 г. в България е имало около 215 000 зависими от алкохол, като около 185 000 от тях са били мъже (Alcohol consumption, alcohol dependence and attributable burden of disease in Europe: Potential gains from effective interventions for alcohol dependence. Jürgen Rehm, Kevin D. Shield, Maximilien X. Rehm, Gerrit Gmel, Ulrich Frick, 2012, Centre for Addiction and Mental Health). По неофициални данни, вероятно става въпрос за много по-голям брой.

Прави впечатление обаче, че от последните 3-4 години все повече хора се обръщат за помощ именно заради злоупотреба или за зависимост от алкохол. Което вече е стъпка напред, защото алкохолната зависимост е като всяка друга зависимост към психоактивно вещество и е важно да повишим собствената си информираност, което да ни направи по-критични към ситуацията в нашата страна.

– Kакви алтернативи на алкохолната употреба бихте препоръчали? Как да се отпуснем, без да си навредим?

Като си планираме така свободното време, че да имаме и активна, и пасивна почивка. За това ни е необходимо само да поспрем за малко и да се замислим какво ни носи удоволствие, какви дейности ни харесва да вършим и как бихме могли да зарадваме себе си и близките до сърцето ни хора.

 

Интервюто първоначално е подготвено за сайта Puls.bg

Share Button

Интервю с дилър на кокаин в Амстердам

Преди няколко месеца членове на екипа ни бяха командировани в Холандия във връзка с един от европейските проекти, по които работим. Силно впечатление ми направи една снимка. Здравните служби в Амстердам предупреждават с табели и светещи табла за опасния кокаин, който се продава там (всъщност не кокаин, а бял хероин). Белият хероин, представян като кокаин, е причинил смъртта на трима души.

Предупреждения за опасни наркотици в Амстердам

В България липсват не само подобни предупреждения, но и официална информация за веществата, които се разпространяват на улицата.

Попаднахме на материал по същата тема – интервю на Thijs Roes от vice.com, на когото Денис (дилър на кокаин в Амстердам) е предложил „кока“. Той не продава бял хероин за кокаин, но пък продава брашно вместо кокаин на някои купувачи и се аргументира по доста любопитен начин.

Какво мислиш за това, че твой колега продава хероин за кокаин?

Денис: мисля, че не е хуманно да се правят такива мръсни номера. Това убива. Не разбирам защо го прави. Но пък не ми пречи на бизнеса. Туристите като цяло пренебрегват предупредителните знаци, така че това не ме засяга. Някои дилъри продават комплекти за тестване на наркотици заедно с кокаина, но аз не го правя.

Как така стана дилър на кокаин?

Когато бях на 17 години, бях много добър във футбола. Справях се много добре, докато едно момиче не забременя от мен. След това всичко тръгна бързо надолу. Не успях да се справя с отговорността и не исках да приема, че имам дете. Междувременно употребявах все повече и повече и бях започнал да продавам на улицата.

Как вървеше продажбата?

Познавах хора, които разполагаха с цели килограми на добра цена. Аз ги продавах на улица Zeedijk в сърцето на китайския квартал близо до квартала на червените фенери. Печелех много пари – един грам кока струваше около 300 гулдена (£ 113.28) по онова време. Бяха лесно спечелени пари; имаше много хора, които идваха и си отиваха през цялото денонощие. Амстердам наистина беше град на наркотиците в края на осемдесетте години.

Това не е ли така все още?

Не толкова колкото тогава. Сега положението на улицата е ужасно. Хората продават всякакви боклуци. Като лидокаин например. Ако го намажеш на венците си, те ще изтръпнат малко, точно като при кокаина. Пияните английски туристи винаги се преструват, че усещат ефект, но всъщност не им действа особено.

Опиши ми първия път, когато те арестуваха.

Колкото повече продаваш и печелиш, толкова по-неуязвим се чувстваш. Докато едно ченге под прикритие не ме потупа по рамото един ден и ми каза, че отивам в затвора. Но не беше и наполовина толкова лошо, колкото си го представях. Мислех си: „Само това ли е? Затворът е като хотел!“. А и имаше толкова наркотици там, повече отколкото навън. Но щом излязох, започнах да мисля как да направя така, че да не ме арестуват отново.

Променил си тактиката си?

Първоначално държах всичките наркотици в себе си и ги продавах лично. След това имаше хора, които работеха за мен: един държеше наркотиците, друг търсеше купувачи, а аз прибирах парите. Така в случай на арест нямаше да как да ме спипат, защото не носех наркотици у себе си.

Но аз се грижех добре за клиентите си. Не като тези, които се възползват от употребяващите. Понякога плащах за хотелска стая, ако нямаше къде да отидат или им давах храна, ако преживяваха тежки периоди. Също така давах заеми.

Бизнесът вървеше ли?

В добрите дни правех по 1500 до 2000 гулдена (£ 566,41 – £ 755.21) на ден. Арестуваха ме от време на време, но никога не прекарвах повече от два или четири месеца в затвора. По едно време в Холандия имаше изключително много кокаин, което понижи цената. Изведнъж коката се продаваше за по 25 гулдена (£ 10) за грам. Но всичко вървеше относително добре – докато не въведоха еврото.

Еврото?

Да! Никой вече нямаше пари след като въведоха еврото. Полицията също стана много по-стриктна изведнъж и сложиха камери навсякъде. Преди да се усетиш, щеше да си затворен отново. Оставах в затвора за много повече време. Еврото наистина уби бизнеса.

Ти все още ли употребяваше по това време?

Бях с едно момиче от около 9 години. Бях ѝ казал: „Слушай, ще се грижа за теб, но тъкмо излязох от затвора и употребявам. Моля те, не искам никакви деца“. Един ден се прибрах и тя ми каза, че е бременна. Аз откачих. Казах ѝ, че не искам дете и тя ме напусна.

Чувстваш ли вина за това?

Със сигурност. Срамувах се от употребата си. Не исках децата ми да имат зависим за баща. Когато тя ме напусна, аз се разпаднах. Пушех кока всеки ден. Будех се и просто пушех и пушех. Не исках да виждам никого, спрях да плащам сметките си, натрупах огромен дълг. Все още се мъча да се справя с него.

Все още ли употребяваш толкова много?

Не, спрях преди две години. Майка ми се разболя и се нуждаеше от помощ. Половината от тялото ѝ е парализирано и не може да стои седнала или права, или да отиде до тоалетната сама. Станах полезен, когато започнах да се грижа за нея. Сега всеки ден се грижа за нея; понякога ѝ готвя суринамски ястия, тя ги харесва много повече отколкото традиционните холандски неща. Преди да се разболее, отидохме в Суринам заедно и тогава не употребявах цяла седмица, въпреки че там има много наркотици. Един човек в хотела ме попита дали искам да взема наркотици за Холандия. Аз му казах: „Тук съм с майка си, стига бе“.

Какви са най-големите промени в пазара на наркотици, на които си бил свидетел?

Хората слагат все повече примеси в наркотиците. Качеството пропада. Преди суринамските дилъри имаха най-добрата кока, но това време свърши. Сега мароканците за превзели търговията – от тях взимам стоката си и аз. И понякога продавам брашно или сода за хляб.

Брашно? Ти ми предложи „кока“. Щеше ли да ми продадеш фалшиво нещо?

Не, не. Продавам това само на пияни британци. Теб може да те срещна отново. Изглеждаш като добър човек, но никога не знаеш кой има нож или пистолет. Обикновено нося и кока, и брашно, решавам на момента кой какво ще получи.

Възприемам го като превенция на употреба. Много туристи идват тук, за да употребяват наркотици, а не за да видят колко красива е Холандия или за да хапнат хубаво сирене. Аз предотвратявам това те само да употребяват по време на ваканцията си като им продавам фалшиви боклуци. А и не можеш да умреш от смъркане на малко брашно, така че мисля, че е добро решение.

Защо просто не си намериш работа?

Бих искал, но социалните служби мислят, че съм извършил злоупотреба с помощите, защото продавах фалшива дрога, докато ги взимах. И сега трябва да върна 40 000 евро. Освен това все още трябва да платя сметките за вода, медицинска осигуровка и наем за времето, в което бях зависим. Така че нямам много пари. Взимам социална помощ и имам около 60 евро на седмица за храна и например чифт обувки. Спрях да употребявам преди две години, но дълговете няма да изчезнат просто така.

Как са децата ти?

Много добре. Имам четири от три различни жени. Моята най-малка дъщеря имаше рожден ден тази седмица и беше хубаво. Само най-големият ми син знае за миналото ми. Той се справя много добре в образованието си. Съжалявам, че не бях до него в миналото, но сега много се гордея с него.

Някога мислил ли си да преминеш към доставки на наркотиците, вместо да продаваш на улицата?

Страхувам се, че ще започна да употребявам отново, ако задържам дрогата при себе си твърде много време, така че не искам нищо голямо вече. Това сега е в много малък мащаб. Продавам по грам или два през уикенда, за да имам допълнителни пари за през седмицата.

Share Button