Легализацията на канабиса – Канада не се нуждае от още една търсеща печалби наркоиндустрия

Легализацията на канабиса с цел развлечение обикновено бива представяна като грижа за човешките права и свободи, дори за човешкото здраве, а също и като решение на множество проблеми в човешкото общество. Някои от защитниците на тази законова промяна може и да са водени от искрени алтруистични подбуди, но в крайна сметка всички живеем в една реалност, в която печалбите на големия бизнес са с най-голям приоритет. Едно мнение по повод на предстоящата легализация на канабиса в Канада от Michael DeVillaer.

Michael DeVillaer е асистент в Департамента по психиатрия и поведенчески невронауки и преподавател в Центъра за изследвания на зависимостите „Питър Борис“ към Университета „МакМастър“ в Хамилтън, Онтарио.

Когато канадците изразяват безпокойство относно предстоящата легализация на канабиса, правителството ги уверява, че индустрията на легалния канабис ще бъде строго регулирана, за да се защити общественото здраве.

Това обещание повдига важни въпроси: Дали легализацията на другите ни наркоиндустрии – на алкохол, тютюн и лекарства – е предотвратила вредите от злоупотребата с тях? Дали тези наркоиндустрии ефективно балансират между преследването на печалби и защитата на общественото здраве? Дали правителствената регулация на наркоиндустриите е ефективна?

Прегледът на изследователски и политически документи не е успокоителен. Множеството потенциални слабости в подхода на Канадското правителство към легализацията на канабиса са описани в моя доклад, публикуван от Центъра за изследвания на зависимостите „Питър Борис“ към Университета „МакМастър“.

Първо, изследванията недвусмислено показват, че много по-голяма част от сегашните свързани с наркотиците вреди и икономически разходи не идват от злоупотребата с незаконни наркотици, а от законни, регулирани наркотици – тютюн и алкохол. Размерът на вредите и разходите е огромен и това продължава година след година.

Епидемията от смъртни случаи, причинени от опиоиди, която се разпространява в Северна Америка, води началото си от поведението на легалната фармацевтична индустрия.

Второ, ние имаме история с неспособността на индустриалния сектор да балансира между желанието за печалба и защитата на общественото здраве. Индустрията пази приходите си като пренебрегва съществуващите регулации и се противопоставя на въвеждането на нови, базирани на доказателства реформи. Тя също така има история на нарушаване на закона за постигане на максимално големи приходи.

Трето, правителството не е склонно да одобри базирани на доказателства регулаторни реформи, а ефективността на съществуващите регулации често е компроментирана от толерантното им прилагане. Рядко подлаганите на оценка санкции обикновено не са достатъчни, за да спрат рецидивизма. Накратко казано, регулацията на наркоиндустрията не просто е далеч от перфектна, но е наистина неадекватна и допринася за постоянно високите нива на вреди от наркотичните продукти.

Първите признаци са, че изгряващата индустрия на канабиса се движи по същия път.

легализацията на канабиса

Може би има доставчици на медицинска марихуана, които имат най-добри намерения, но някои от големите играчи вече се отличиха с нарушаване на Канадските здравни стандарти за реклама, с тайни споразумения с криминални елементи, изтегляне на замърсени продукти от пазара и умишлена употреба на забранени пестициди. Никакви лицензи не са били отнети. Регулаторният надзор не се намесва в частния бизнес и не е ефективен.

Индустрията на канабиса сега гори от желание да направи невероятно доходния преход към пазара за употреба с цел развлечение.

На фона на признаците за конфликт на интереси, правителствената Работна група по легализация и регулиране на канабиса предлага препоръки, които изглежда, че облагодетелстват приходите на индустрията за сметка на общественото здраве.

Канадците трябва много повече да се страхуват от обсебената от печалби и лошо регулирана индустрия на канабиса, отколкото се страхуват от самия канабис.

Законовата реформа за канабиса предоставя възможност да се въведе подход, който наистина дава приоритет на социалната справедливост и общественото здраве пред печалбите.

Подходът започва с незабавна декриминализиране на дребните нарушения, свързани с канабис, което би спасило десетки хиляди най-вече млади канадци от криминални досиета, преди легализацията да влезе в сила. Това би спестило стотици милиони долари от разходите за правоприлагане и съдебни разноски всяка година.

Канада трябва да продължи да следва строго регулиран подход към легализацията, но аз твърдо заявявам, че господстващата движена от печалбите и лошо регулирана парадигма е опасна.

Канада трябва да създаде нестопански орган, отговарящ за канабиса, който ще работи изключително за целите на общественото здраве. Този орган ще обслужва само съществуващото ниво на потребителско търсене на продукти с канабис, без да има цели, свързани с разрастване на пазара. Епидемиологията ни учи, че пазарният растеж обикновено води до увеличаване и на свързаните проблеми.

Предложението за нестопански подход няма да бъде посрещнато топло нито от индустрията на канабиса, нито от правителството, което изглежда, че има финансова изгода от легализацията на канабиса за развлечение.

Все пак, имайки предвид наследството от провала на наркоиндустриите със стопанска цел да намерят баланс между печалбите и общественото здраве, нестопанският модел за канабис може да предостави единствената възможност за постигане на почти неутрално въздействие върху общественото здраве.

Източник

Share Button

Канабидиол – потенциални медицински приложения

Едно от веществата в канабиса, които представляват обект на засилен интерес, е канабидиол или накратко CBD. Следва превод със съкращения на статия на Нора Волков (директор на Националния институт по злоупотреба с наркотици на САЩ).

КАНАБИДИОЛ

Веществото в марихуаната, на което се дължи психоактивния ѝ ефект, е делта-9 тетрахидроканабинол или накратко THC. Но освен него има още над 100 канабиноиди, съдържащи се в растението и CBD е един от тях. Различните канабиноиди имат много различни биологични ефекти. Например CBD не предизвиква т. нар. „напушване“ и има причина да вярваме, че може да има редица приложения в медицината, включително и третиране на гърчове и други неврологични разстройства. В разпалените и често емоционални спорове по отношение на медицинската марихуана CBD често е посочван за една от основните причини за разхлабване на ограниченията върху марихуаната.

От полза е базисното разбиране за начина, по който канабиноидите действат на тялото и мозъка, за да се осмислят някои от объркващите и противоречиви твърдения на хора от двете страни на тези спорове. Повечето канабиноиди (включително THC) действат на определени клетъчни структури – CB1 и CB2 рецепторите. CB1 се намират предимно в мозъка и са важни за ученето, координацията, съня, болката, развитието на мозъка и други функции; CB2 се намират най-вече в имунната система. Фактът, че веществата в марихуаната владеят химичния език на тялото не е учудващ и не прави марихуаната специална. Много растения, включително опиумният мак, тютюнът и коката, са подобни в това отношение. Извличането и увеличаването на медицинските ползи и намаляването на вредите от такива растения може да доведе до ефективни лекарства, но това е голямо научно предизвикателство.

В случая на марихуаната бъдещите медицински приложения най-вероятно ще се основават на канабиноиди или екстракти с определена концентрация, които ще могат надеждно да се произвеждат. Има много малко прецеденти, в които цяло растение бива одобрено за лекарство (в САЩ има само две такива одобрени „ботанически лекарства“). Това е така, защото създаването на стандартизирано растително лекарство е много трудно – особено в случая на марихуаната, която има безброй разновидности и голям брой вещества, за които все още се знае твърде малко. Общият брой на веществата в марихуаната е около 500, включително и приблизителните сто канабиноида. Така че ще изучаваме това растение още много години. Въпреки това бързо научаваме много за THC и CBD.

CBD има много слаб ефект върху рецепторите CB1 и CB2. Вероятно това е причината за липсата на психоактивен ефект. Всъщност той може да смекчи някои от психотропните ефекти на THC. Повечето марихуана, отглеждана за употреба за развлечение, има много ниско съдържание на канабидиол (и високо на THC). Действието на CBD върху тялото не е добре известно, но изглежда, че включва няколко системи освен CB рецепторите, включително и серотонинов рецептор.

Въпреки че CBD придоби популярност преди две години в резултат на репортаж на CNN за медицинската марихуана, това вещество се счита за потенциален терапевтичен агент от седемдесетте години, когато свойството му да намалява броя на гърчовете за пръв път е изследвано при животни. Проведени са и няколко малки клинични изследвания с възрастни с епилепсия и някои от тях са показали позитивни резултати. Това, което предизвика подновяването на интереса към веществото, са описанията на случаи с деца с иначе нелечима тежка епилепсия, които се повлиява добре от екстракти и масла със CBD. Следващ репортаж показва трудностите на родители на деца, страдащи от синдрома на Драве, които се местят в Колорадо, за да имат легален достъп до марихуана с високо съдържание на канабидиол. Няколко фармацевтични компании са разработили медикаменти със CBD. Един от тях е Epidiolex, който в момента е в етап на клинично изследване.

Въпреки че съществуващите данни са обещаващи, е твърде рано да твърдим дали и за кого CBD ще е ефективен. Както повечето лечения, и това изглежда не работи за всички. Нужни са много повече изследвания, но те трябва да се направят бързо. Родителите не могат да чакат – техните деца растат; техните мозъци се развиват активно и повтарящите се гърчове могат да увредят този растеж.

Освен Epidiolex има много други проучвания за използването на CBD за други болести. Изследванията, свързани с възможната употреба при лечение на зависимости, се финансират от Националния институт по злоупотреба с наркотици (NIDA), а други институти финансират работата по потенциала на CBD и други канабиноиди за третиране на неврологични и психиатрични разстройства, разстройства на имунната система и метаболизма, и рак.

Накратко, CBD изглежда като безопасно вещество без ефект на пристрастяване и предварителните данни подсказват, че може да има терапевтична стойност за различни медицински състояния. Справянето с бариерите, които забавят клиничните изследвания на CBD, би ускорило напредъка.

Оригиналната статия: http://www.huffingtonpost.com/nora-volkow/cannabidiol_b_7834066.html

Share Button

Марихуана: безкрайният спор

Марихуаната е широко разисквана тема и се водят различни спорове относно нея: дали да я легализираме напълно, дали да позволим медицинската употреба, какви са вредите от употребата. Доста често се случва да се привеждат нерелевантни или направо грешни аргументи в защита на която и да е позиция. Ще обърна внимание на тези, на които попадам най-често.

марихуана

  1.  „Марихуаната идва от природата, тя е билка и няма как да е вредна“.

Това е може би най-яркото твърдение, което често прочитам или чувам. Вероятно то е основано на позитивните емоции, които всички ние изпитваме към природата и нещата, които асоциираме с нея. Или пък на стремежа да успокоим себе си и близките си, че употребата на марихуана няма да доведе до никакви последствия. Да, действително канабисът е растение, но това по никакъв начин не доказва или опровергава ползите или рисковете от употребата му.

  1. Медицинските ѝ ползи

Няма как да оспорим факта, че марихуаната има медицински приложения. Дори обикновено консервативният източник NIDA (Националния институт по злоупотреба с вещества на САЩ) публикува материал относно тях. Трябва да поясним, че в растението има множество вещества от т. нар. група на канабиноидите. Най-известните от тях са тетрахидроканабинол (THC), на който се дължи психоактивното действие на марихуаната, и канабидиол (CBD), който няма психоактивни свойства. Тези вещества имат различни медицински приложения и върху тях се провеждат изследвания и в момента.

Често се случва в споровете относно пълното легализиране да се изтъкнат медицинските ползи. Те са напълно реални, но са аргумент единствено за позволяване на употребата на марихуана за медицински цели (а не за рекреационни). И още нещо – положителният ефект върху състоянието на някои болни не премахва рисковете и потенциалните вреди.

  1. Лошите информационни източници

Информацията за канабиса е изключително обширна и има многобройни сайтове, които публикуват съдържание за нея. Едни го правят по-добре, а други – по-зле. Дали един информационен източник е добър или лош зависи от неговата обективност, а не дали съвпада или не с нашите предварителни идеи и хипотези.

Лошите източници могат да изкривяват информацията както в положителна насока, така и в отрицателна. Характерното за тях е, че представят нещата изключително едностранчиво. Такива сайтове ще твърдят или че марихуаната е дар от природата, който лекува внушителен брой заболявания и няма никакви странични ефекти, или че тя задължително води до увреждания, зависимост, употреба на така наречените тежки наркотици и че медицинските ѝ приложения са мит.

Друга характеристика на лошите информационни източници е, че цитират изследвания, без да посочват кои са те. Изследванията на марихуана (както и на почти всяка друга тема) обикновено се публикуват на английски език в специализирани научни списания и достъпът до тях се заплаща. Но информационните бази данни в интернет, от които може да се купи дадена статия, предлагат свободен достъп до резюметата на статиите. В тях задължително присъства процедурата на изследването и основните резултати и изводи на авторите.

Пряк често срещан резултат от лошото боравене с информация са сензационните заглавия. Те обикновено се основават на вярна информация, но изводите им са грешни или недоказани все още.

Ето една примерна ситуация: публикува се описание на един случай, в който даден човек, болен от определена болест, се е подобрил, употребявайки марихуана. Следва заглавие от типа „Марихуаната лекува болестта _______“. Тези категорични изказвания определено привличат внимание и носят надежда, но изводите за един случай не могат просто да се прехвърлят към цялата популация, защото има множество променливи, които „замърсяват“ резултатите. Същото важи и за експериментите с животни – най-често плъхове. Ако марихуаната смалява туморни образувания в мозъците на тези гризачи, това не означава задължително, че го прави и при хора. Още нещо – облекчаването на някои симптоми не означава излекуване.

Другата крайност – това са сайтовете, които често хиперболизират вредите и се стремят да предизвикат страх. Рискове и негативни ефекти наистина има, особено за някои хора поради генетична предразположеност, психични разстройства или ранна възраст. Риск от развитие на зависимост действително има. Вероятно подбудите на авторите на съдържанието са добри –искат да предпазят младите хора от опасностите, които идват от употребата на наркотици. Но чрез преувеличаването и стремежа да създадат ужасяващ образ на марихуаната надали постигат целта и надали младежите се вслушват в тях.

Иска ми се да помоля потребителите на информация да подбират внимателно източниците си, а самите източници – да предават информацията отговорно, без да правят компромис с обективността в името на сензацията.

В заключение

Разбираемо е защо се стремим да определим марихуаната или като „лоша“, или като „добра“. Според теорията на Фестинджър ние се стремим към консистентност, хармония на убежденията си. Ако поддържаме две противоречащи си идеи, изпадаме в състояние на когнитивен дисонанс, което води до напрежение и дискомфорт. Приписването единствено на позитивни или негативни качества на марихуаната в случая предпазва от това състояние на дисхармония.

Но все пак – нека си причиним леко напрежение и не основаваме мнението си на предразсъдъци и пристрастна информация. Нека бъдем обективни.

Share Button

Развива ли се зависимост към марихуана?

По темата относно марихуаната се говори изключително много в последно време и се дискутира широк обхват от въпроси – вредна ли е или не, какви са медицински ѝ приложения, добра идея ли е да я легализираме (за медицински цели или за развлечение) или пък да декриминализираме притежанието и личната употреба. Въпреки огромния обем информация относно ефектите и рисковете от употребата ѝ, някои факти все още предизвикват изненада.marijuana

Според данни на Националния институт по злоупотреба с вещества на САЩ около 9% от употребяващите марихуана развиват зависимост към нея. Този процент се повишава при хората, които започват употребата по време на тийнейджърските си години – 17%,  а най-висока вероятност за развиване на зависимост има при всекидневно употребяващите – от 25 до 50%.

Симптомите на абстинентния синдром, които се проявяват при рязко спиране на употребата на марихуана или намаляване на количеството при зависими, са описани в Диагностичния и статистически наръчник на психичните разстройства на Американската психиатрична асоциация. Те включват раздразнителност, гняв или агресия, нервност, безпокойство, разстройства на съня, намален апетит или намаляване на теглото, потиснато настроение и възможни физически симптоми: болки в стомаха, треперене, потене, треска, втрисане или главоболие.

Освен с поява на абстиненция при прекъсване на употребата, зависимостта се характеризира и с компулсивно поведение, което се задълбочава и става по-интензивно. В тези случаи употребата предизвиква проблеми в личния живот (например обтегнати отношения в семейството и проблеми в работата), човекът се излага на опасности, за да си набави веществото (в случая марихуана) и употребата постепенно нараства до степен, в която е неконтролируема.

Нашият собствен опит също сочи, че зависимостта към марихуана е напълно реален проблем. Често се случва да ни потърсят хора, които не могат да спрат да употребяват и имат нужда от специлизирана помощ.

Източници:

https://www.psychologytoday.com/blog/almost-addicted/201311/is-marijuana-addictive
http://www.drugabuse.gov/publications/research-reports/marijuana/marijuana-addictive
http://dsm.psychiatryonline.org/doi/book/10.1176/appi.books.9780890425596

Share Button

Психоактивни вещества в опасни комбинации

Знаем ли какво се случва, когато смесим алкохол с друго вещество? По-долу може да видите едни от най-разпространените опасни комбинации, които могат да бъдат дори смъртоносни.

опасни комбинации

Кокаин + алкохол

Смесването на алкохол и кокаин се случва често, но е особено опасно, тъй като заедно те повишават риска от сърдечни пристъпи и инфаркти. Двете вещества си взаимодействат и произвеждат в черния дроб силно токсична субстанция, наречена кокаетилен. Последният може да засили потискащия (депресивния) ефект на алкохола, заради което реакцията към кокаина става по-силна. Заради кокаетилена в тялото си употребяващият е по-вероятно да стане агресивен. Кокаетиленът се задържа в тялото по-дълго от алкохола и кокаина, подлагайки сърцето и черния дроб на натоварване за по-дълъг период. Смесването на алкохол с кокаин може да бъде смъртоносно дори и 12 часа след употребата на веществата.

Бензодиазепините + алкохол

Алкохолът увеличава скоростта, с която се абсорбират бензодиазепините и може да засили потискащия им ефект върху централната нервна система. Най-честите ефекти са седация, влошено време за реакция, нарушена координация и загуба на памет. Рисковете, свързани със задачи, изискващи добра координация на двигателните мускули и добра концентрация, като шофиране и работа с машини, са големи. Рискът става още по-голям, когато употребилият не усеща, че е под влияние на двете вещества.

Опиати + алкохол

Когато алкохолът се приема с опиати като морфин, хероин, кодеин, метадон или други, потискащият ефект на тези вещества върху централната нервна система се засилва значително. Приблизително един от четири смъртни случаи при опиатна свръхдоза е свързан с комбиниране на опиати с алкохол.

Канабис + алкохол

Ако двете вещества се употребяват заедно, ефектите могат да бъдат непредвидими. Алкохолът може да накара тялото да абсорбира ТНС (тетрахидроканабинол) по-бързо, заради което канабисът може да има по-силни ефекти от обикновено. Физическите ефекти могат да бъдат замайване, гадене и повръщане, а психическите – паника, тревожност или параноя. Канабисът обикновено се пуши с тютюн, което може да доведе до рак. Алкохолът и тютюнът „работят” заедно, за да увреждат клетките, умножавайки щетите. Заради алкохола клетките в устата и гърлото по-лесно абсорбират канцерогенните химикали в тютюна.

Хероин + алкохол

Алкохол с хероин е една от най-опасните комбинации от наркотици. Депресанти като хероина забавят сърдечната честота и дишането. Когато хероинът се комбинира с друг депресант като алкохола, хората всъщност удвояват потискащия ефект и се излагат на риск от свръхдоза. Дори малки количества алкохол намаляват количеството хероин, необходимо за фатална свръхдоза. Около три четвърти от хората, починали от хероинова свръхдоза, са пили и алкохол.

Екстази + алкохол

Едновременната употреба на алкохол и екстази (MDMA) може да бъде много опасна, защото засилва дехидратацията. Един от главните рискове при употребата и на двете вещества поотделно е вероятността от опасно обезводняване. Когато се употребяват заедно, дехидратиращият ефект се сумира и рискът е много по-голям. В допълнение MDMA намалява способността на тялото да регулира температурата си, а алкохолът може да я повиши, като по този начин се увеличава вероятността да настъпи смърт поради прегряване.

Share Button