Комуникация в семейството

„Човешката комуникация има поне три нива – синтактично, семантично и прагматично. На прагматично ниво комуникацията има за цел да окаже влияние върху поведението на участниците в общуването. В този смисъл на това ниво винаги има послание, информация за отношението ни към другия, заповед или молба. На най-високо отношенческо ниво всяка комуникация цели валидизиране (потвърждаване добрата самооценка) на участниците.“ (В. Сатир).

Комуникацията не е проста размяна на информация и често се оказва в основата на междуличностните конфликти. Всъщност общуването е сложен процес на размяна на смисли и в голяма си част е емоционално-натоварено, особено когато става въпрос за комуникация в семейството.

В „Прагматика на човешкото общуване“, Пол Вацлавик, Джанет Бивин Бавелас и Дон Д. Джаксън описват няколко важни аксиоми в комуникацията:

  1. На прагматично ниво не е възможно да не се комуникира.

С други думи, дори и отказът да комуникираш е комуникация, която информира другия, че по някаква причина отказваш да влезеш в диалог с него и издава определени емоции. Дори когато не изричаме думи, то на невербално ниво и чрез поведения предаваме послания.

  1. Комуникацията има две нива – съдържателно и отношенческо. Прагматичното (отношенческо или процесно) ниво на общуване е от по-висок порядък от съдържателното ниво на общуването и определя смисъла му.

Това на практика означава, че думите, които изричаме, са натоварени с емоционално значение и смисъл. Дори и да общуваме с непознат на улицата, начинът, по който интонираме посланието, подборът на думи и невербалните жестове могат да разкрият нашата нагласа към него. Отношенческият аспект на комуникацията важи още повече за семействата и за хората, с които сме близки.

  1. Природата на взаимоотношенията между участниците в комуникацията зависи от начина, по който те поставят пунктуацията на последователностите в комуникацията.

Поставянето на пунктуацията на различни места в процеса на общуване води до безкраен спор кой е виновен, чие поведение е причина и чие – следствие. Природата на човешките отношения е кръгова (тоест и двамата носят отговорност и си влияят), а не причинно-следствена (търси се виновникът). Иначе казано, поставянето на пунктуация на различни места в комуникацията ни завърта в кръга на: „Аз постъпих така, защото ти направи това…“, тоест поведението на единия се посочва като причина, а на другия – като следствие. Естествено всеки сочи другия с пръст и обвинение.

  1. Хората общуват и аналогово, и дигитално. Дигиталният език има много мощен логически синтаксис, но не му достига адекватна семантика в областта на взаимоотношенията, докато  аналоговият език има адекватна семантика, но няма адекватен синтаксис за недвусмислена характеристика на природата на взаимоотношенията.

Дигиталното общуване е свързано с начина, по който кодираме посланието си, т.е. го обличаме в думи. Хората започват да общуват преимуществено аналогово там, където дигиталната комуникация е невъзможна. В този смисъл много симптоми – психосоматични и поведенчески (изчервяване, главоболие, сърдечен пристъп, суициден опит, бягство от дома, изневяра и т.н.). Те могат да бъдат разбрани като аналогова комуникация, т.е. опит да се даде послание на другия, да се повлияе върху поведението му, без да се разговаря. Аналоговото общуване е носителят на отношенческия аспект от общуването и е общуване без думи.

  1. Всички комуникативни обмени са или симетрични, или комплементарни, в зависимост от това дали се основават на сходство или на различие.

Ако в едно отношение поведенията на А и Б се разглеждат като подобни и са свързани по такъв начин, че повече от дадено поведение на А предизвиква повече от същото при Б и обратното, тогава взаимоотношенията са „симетрични“ що се отнася до тези поведения. Това общуване може да се нарече общуване между равни.

Ако поведенията на А и Б не са подобни, а взаимно се допълват (както например гледането допълва ексхибиционизма) и поведенията са свързани помежду си така, че повече от поведението на А предизвиква повече от допълващото поведение на Б, тогава взаимоотношението е „комплементарно“. В този тип общуване единият заема горна позиция, като поставя другия в долна.

Ако помислите върху аксиомите по-горе, може би ще си дадете сметка колко много възможности за грешки в комуникацията биха могли да възникнат. Когато говорим за отношения в семейството и в двойката, нещата са дори по-сложни, тъй като разменените реплики не са независими, а имат определен контекст. Това, което се случва в определен момент, обикновено има дълга предистория, която е важно да се вземе предвид. Няма как да общуваме с близките си като за първи път всеки път, т.е. да не привнасяме нещо от миналия опит. От една страна, всеки влиза в отношенията със собствената си история и модели на общуване, а отделно в процеса на изграждане на отношения се създават нови модели, характерни за двойката/семейството, които обичайно се повтарят. По тази причина един конфликт трудно би могъл да се реши на съдържателно ниво.

Нека разгледаме следния пример:

Иван: „Какво ще ядем днес?“

Петя: „Мислех да направя паста. Много ми се хапва.“

Иван: „Не ми се яде паста. Направи пиле.“

Петя: (хвърля покупките на масата, разплаква се и излиза от стаята)

Ако помислим върху този диалог, на съдържателно ниво може би няма да открием нищо съществено и ще се изненадаме от крайната реакция на Петя. Всъщност проблемът не е в това какво ще ядат тази вечер или другата. Ако научим повече за отношенията в тази двойка и обичайните модели на общуване, изучим контекста, може би ще видим нещата в съвсем различен аспект. Например можем да разберем, че Иван никога не се интересува от мнението на Петя, а тя е обидена и наранена от това. Може би Петя се чувства невидима за Иван. Вероятно този модел на взаимодействие се случва често и се пренася не само в обсъждането на вечерята, а и във възпитанието на децата, планирането на семейните почивки и семейния бюджет.

Комуникацията не е само видимото, т.е. думите. Комуникацията е всичко онова, което се случва между двама – затръшнатите врати, въртенето на очи, мълчанието, критичният тон, виковете, заплашителните забележки, скръстените ръце, обърнатият гръб, неясните послания, главоболието, честите закъснения…

Бъдете чувствителни към емоционалните си преживявания и не се хващайте за думите. По-скоро мислете за това как тези думи ви карат да се чувствате и поемете отговорност за това как ще отвърнете. Ако се чувствате наранени или нападнати, ако усещате, че някой не зачита мнението ви, то не реагирайте импулсивно. Спрете порочния кръг и говорете открито за преживяванията си.

Ако имате трудности в това и усещате, че се въртите в един кръг, който наранява вас и вашите близки, то не се колебайте да потърсите помощ от специалист.

 

 

 

Please follow and like us:
0

Кои са „готините“ хора?

Отново ще взема за отправна точка децата и техните основни концепции за света. Все още необременени от житейски опит и социални норми и очаквания, те до голяма степен дръзват да вербализират мислите и желанията си директно. Много често съвсем открито заявяват желанието си да приличат или да бъдат в компанията на на някой „готин“. Придават на това голяма важност и са склонни на всякакви усилия и подвизи, за да го постигнат. Ние, възрастните, понякога правим същото, но без да го изричаме открито, а често не го признаваме дори пред себе си. Търсим компанията на хора, на които сме придали висока стойност и желаем да се свържем с тях. Сякаш да си „готин“ е заразно. Сякаш да общуваш с „готин“ е процес единствено на получаване. Тези хора ни дават нещо, но какво? Да помислим кои са ценните за нас хора, с които се идентифицираме и свързваме.

Естествено гореспоменатият етикет е безкрайно субективен. Всеки, според своята ценностна система, влага различно съдържание в думата. По тази причина мога само да дам личното си виждане по въпроса.

Както казва Аристотел, ние, хората, сме социални животни. Ежедневно влизаме в контакт с другите. С някой хора обаче се чувстваме комфортно, харесва ни да общуваме с тях, ценим ги и целенасочено търсим тяхната компания.

Откритото, добронамерено и естествено поведение са неща, които правят един човек истински приятна компания. Когато влизаме в контакт с някой, ние искаме да бъдем забелязани и зачетени, към нас да бъде проявено искрено внимание и интерес. Копнеем другия да признае нашата личност, с което да ни направи още по ценни. Искаме това и го търсим под всякакви форми, както и се стремим да заслужим това признание, понякога по доста деструктивни начини.

В зависимост от това как сме оценили себе си, оценката, която другия ни поставя, има различна важност за нас. Освен това, колкото по-висока стойност сме придали на човека срещу нас, толкова по-определяща ни е неговата оценка. И все пак демонстрацията на уважение и приемане от страна на другия е нещо, което винаги се цени високо и се търси в отношенията.

Готините хора имат позитивен поглед към живота и събитията в него. Те споделят опит и мисли, без да налагат гледната си точка. От тях можеш да се учиш, но са и склонни да се учат. Те са независими и повече се въодушевяват, отколкото се оплакват. Винаги ни е приятно да общуваме с някой, с когото можем да помечтаем заедно, отколкото с някой, който е забил нос единствено в ежедневните проблеми.

Комуникацията обаче е двустранен процес. Това е нещо, което не бива да забравяме! Ние не можем да сме само консуматори в една връзка. За да бъде тя пълноценна и развиваща се, трябва да бъде реципрочна. Тогава „готините“ хора не са фокусирани само и единствено върху себе си. Те са склонни да ни изслушат, да ни приемат каквито сме, да дадат уважително гледната си точка, да ни бъдат партньори и опоненти в един и същи момент. И най-важното – да бъдат искрени! Това е основният фундамент в отношенията между хората.

Може и да не съм успяла да дефинирам с точност кои са истински важните хора и кои са тези „готини“, с които искаме да се идентифицираме, но знам със сигурност, кои не са. Не са тези, които ни унижават, само за да изпъкнат. Не са тези, които ни принуждават да правим неща, които не желаем, само за да угодим на прищевките им. Не са тези, чиито качества са количествено и материално измерими. Не са задължително най-красивите, нито най-атлетичните. Не са и тези, които превръщат в монолог на безкрайна суета всяка наша среща с тях. Не са тези, които се възползват от нас, когато сме им нужни. Не са тези, които ни подкрепят в деструктивното ни поведение и не дръзват на да ни кажат истината. Не са тези, които ни продават наркотици или тези, които твърдят, че ако не вземаме, не сме достатъчно добри за тяхната компания. Не са тези, които не зачитат правото ни да живеем според собствената си визия за живота.

Това дали си ценен човек няма нищо общо с пола, расата, възрастта, професията, религиозната принадлежност, социалното положение, външният вид и др. Има общо с това, какво значение отдаваш на другия. Защото нищо не се случва извън контакта ни с хората. Ако си открит, приемащ, добронамерен и любопитен към човека срещу теб, ако повече слушаш и по-малко съдиш, ако повече питаш, отколкото поставяш етикети – тогава общуването с теб е празник.

So_Happy_Together_by_tvskyleХората са ценност, най-важната при това. Връзките ни с другите са най-голямото ни богатство и неизчерпаем източник на знание и любов. В отношението ни с другия ние имаме шанса да получим и да дадем, да реализираме себе си. Отношенията ни с другия са отговорност и грижа.

А ако всеки влезе във връзката с другия с тази отправна точка….“ех ще започне такъв живот, че само си викам ДАНО!“  🙂

 

Please follow and like us:
0