Създаването на LSD

Веществото LSD, или иначе казано диетиламид на лизергиновата киселина, спада към групата на халюциногените. Днес е известно със силните си психоактивни качества, които са били изненада най-вече за неговия създател.

Албърт Хофман

Създателят на веществото е д-р Албърт Хофман, който след като завършва образованието си в университета в Цюрих през 1929 година, започва работа във фармацевтичната компания Сандоз. В своята книга LSD – My Problem Child той описва какво го е довело до синтезирането на веществото и откриването на неговите психоактивни качества.

Хофман се интересувал от химията на растенията и животните и тъй като в Sandoz щял да има възможност да се занимава с естествени химикали предпочел да работи именно там. По това време във фармацевтичния отдел на фирмата работели само 7 химика с докторска степен – четирима се занимавали с проучвания, а трима – с производство (в днешни дни компанията е един от лидерите в бранша). Директорът на отдела бил професор Артър Стол, който поставил за главна цел на лабораторията да изолира активните вещества на растения, които вече се използвали за медицински цели. Това било от изключително значение, тъй като активните вещества в растенията често са нестабилни и концентрацията им варира в големи граници. Това правело дозирането много трудно, а синтезирането на лечебното вещество в чиста форма би преодоляло тези проблеми.

Мораво рогче

Едно от растенията, които професорът избрал за проучване, била гъбичката Мораво рогче. Тя паразитира предимно по ръжта, но се среща и по други житни растения и треви. Заразените класове развиват светлокафяви до лилаво-кафяви продълговати образувания на мястото на зрънцата. През 1918 година проф. Стол успял да изолира един от алкалоидите в нея – ерготамин, който намерил приложение в обстетриката като хемостатик и за лечение на мигрена. След това проучването на алкалоидите на гъбичката било прекратено до момента, в който Хофман отправил молба до професора да продължи работата по тях.

Снимка: Dominique Jacquin https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=4436134

Снимка: Dominique Jacquin, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=4436134

Нуждата от изолиране на активните вещества в гъбичката за постигане на възможност за точно дозиране е обоснована и от вредите, които нанасят големите дози от тези алкалоиди. През Средновековието гъбичката е била причина за масови натравяния, засягащи хиляди души наведнъж. Болестта, която дълго време не била свързвана с гъбичката се проявявала в две форми – конвулсивна и гангренна. Симптомите включват халюцинации, тежко разстройстово на стомашно-чревния тракт, вид гангрена и болезнено горящо усещане в крайниците.

За известен период от време гъбичката е била използвана за предизвикване на раждане, но поради рисковете за детето тази практика била прекратена. Употребата била ограничена за времето след раждането за предотвратяване на кръвоизливи.

Създаването на LSD

От изследванията на Хофман става ясно, че в гъбичката има няколко различни алкалоида с общо ядро в химическата си структура – лизергинова киселина. Хофман прави значителен пробив като намира начин да изолира лизергинова киселина и да я комбинира с амини. Той получава общо 25 нови вещества, а последното от тях е именно това, което е популярно днес – LSD-25. Годината е 1938.

LSD-25 е тествано върху плъхове и е предизвикало силен ефект върху матката и безпокойство. Новото вещество, обаче, не е предизвикало интереса на фармаколозите и лекарите в Sandoz и тестовете били прекратени.

Хофман пише, че не могъл да забрави относително безинтересното LSD-25 и е имал интересно предчувствие, “чувство, че това вещество може да притежава различни от известните от първите изследвания качества“. Това го накарало да го синтезира още веднъж цели 5 години след първия път.

Инцидентът

През пролетта на 1943 година на последния етап от синтеза Хофман прекъснал работата си поради „необичайни усещания“. В доклад до проф. Стол той пише, че почувствал забележително безпокойство в съчетание с лека замаяност. След като се прибрал вкъщи изпаднал в състояние, подобно на интоксикация със силно стимулирано въображение. Със затворени очи виждал „непрекъснат поток от фантастични картини, невероятни форми, келейдоскопична игра на цветове“. След около два часа ефектите преминали.

Хофман предположил, че състоянието му има общо с LSD-25, но това по никакъв начин не обяснявало как е успял да абсорбира веществото. Той бил наясно с токсичността на алкалоидите на Моравото рогче и винаги взимал предпазни мерки. Единствената възможност била някакво количество LSD  да е попаднало върху пръстите му и да се е абсорбирало през кожата. В този случай LSD-25 би трябвало да е изключително силно и Хофман решил да експериментира върху себе си, за да научи повече.

Експериментът

Хофман започнал планирана серия от експерименти с най-малкото количество, за което би могъл да очаква да произведе някакъв ефект – 0,25 mg (1 mg = една хилядна от грам). Описанието в лабораторния дневник е изключително кратко поради състоянието, в което е бил Хофман.

В книгата си той описва състояние, в което му е било трудно да говори разбираемо и с променени възприятия както при инцидента, но много по-интензивни. Хофман помолил лабораторния си асистент да го придружи до вкъщи. Тъй като това било по времето на Втората световна война, нямало автомобили на разположение и те трябвало да изминат разстоянието с велосипеди. По пътя състоянието му придобило „заплашителни форми“. Всичко изглеждало сякаш е отразено в криво огледало. В дома си Хофман изпитвал толкова силна замяност, че не можел да стои прав, всичко в стаята се въртяло, познатите предмети и мебели придобивали гротескни, заплашителни форми. Постоянно се движели сякаш били живи и задвижвани от вътрешна сила. Съседката му приличала на „злобна и коварна вещица с цветна маска“.

Хофман пише, че промените във вътрешния му свят били още по-плашещи – всеки опит да спре разпада на външния свят и разтварянето на егото били напразни. Струвало му се, че демон е обладал тялото му и се опитвал да се освободи от него като скачал и викал. Бил обхванат от страх, че ще полудее. Питал се дали умира и чувствал тялото си безжизнено, без усещания.

Пълната трагедия на ситуацията според него била, че не се е сбогувал със семейството си и се питал дали ще разберат, че той не е експериментирал безотговорно, а с най-голяма предпазливост и че е било невъзможно да предвиди какво ще се случи.

С времето плашещите преживявания отшумели и започнали да приличат повече на първата инцидентна интоксикация.

Хофман пише, че след експеримента е предполагал, че психоактивно вещество с толкова силни ефекти при толкова малка доза ще има някакво приложение във фармакологията, неврологията и психиатрията, но не и че ще бъде използвано извън медицинската наука. Тъй като неговото преживяване било толкова ужасяващо, той въобще не мислел, че LSD ще намери приложение като наркотик за развлечение.

Докладът на Хофман предизвикал голямо учудване и интерес, който довел до експерименти и на други негови колеги.

Ретро медицина: LSD

В предишната част на статията се запознахме с приложението на хероин в сиропи срещу кашлица и на кокаин като спинална упойка в началото на миналия век. Днес се пренасяме няколко десетилетия напред.

LSD

Шестдесетте и седемдесетте години на 20-ти век са белязани от силен интерес към т. нар. психеделици – както от страна на учените, така и от тази на употребяващите. Едно от най-популярните вещества в тази група е диетиламидът на лизергиновата киселина или LSD. То е синтезирано за пръв път през 1938 година от Албърт Хофман, химик, работещ за фармацевтичната компания „Сандоз“. Халюциногенните ефекти са разкрити през 1943 година, когато Хофман приема някакво количество LSD по случайност.

LSD и психотерапията за терминално болни пациенти

Едно от потенциалните приложения, които са изследвани през 60-те и 70-те, е за подобряване на качеството на живота на тежко болни пациенти. Публикация от 1973 година описва резултатите от клинично изследване на потенциала на психотерапевтична програма, включваща и психеделици. Участници са били 60 терминално болни от рак, които са получавали LSD или друго вещество (DPT). Изследователите са измерили ефекта на терапията по няколко показателя: депресия, психологическа изолация, тревожност, трудности със справянето, страх от смъртта и болка.

С всеки пациент са били проведени няколко сесии, чиято главна цел е била да се създаде добра терапевтична връзка. Психотерапията била фокусирана върху настоящата ситуация, включително и неразрешени конфликти с близките, проблеми с приемането на диагнозата, прогнозата и смъртта, значителни вътрешни конфликти, които проличавали с развитието на терапевтичната връзка. Провеждани са и срещи с близките, на които те имали възможност да обсъдят своите чувства.

Непосредствено преди сесията с психеделик, пациентите получили подробни инструкции относно естеството на промененото състояние на съзнанието поради приема на веществото и техническите аспекти на сесията. По времето на сесията присъствали терапевтът и медицинска сестра, за да осигурят постоянна подкрепа и насоки на пациента. В стаята на пациентите били донесени цветя и внимателно подбрана класическа музика била пусната по време на сесията за канализиране на емоционалното изразяване, улесняване на отпускането и хода на психеделичното преживяване. В някои случаи били използвани снимки на членове от семейството, за да се подпомогне разрешаването на конфликтите и да се мобилизират позитивни емоции. Вечерта след сесията значими за пациентите хора били поканени, за да споделят с тях края на преживяването.

През следващите дни усилията на терапевта били насочени към интегриране и консолидиране на психеделичното преживяване.

Резултати

Според изследователите резултатите показват подобрение по всички следени параметри – от емоционален дистрес (депресия, тревожност, напрежение, безсъние и ограничена социална комуникация) до облекчение на физическата болка.  Авторите подчертават, че тяхното проучване е пилотно и няма контролна група (група, която не получава лечението, за да се сравни с експерименталната и да се установи колко голям е ефекта на експерименталното лечение). Поради това не е ясно дали подобрението може да бъде приписано със сигурност на употребата на психеделици и колко голяма е ролята на психотерапията като компонент от лечението.

Настоящето

След влизането на LSD в списъците със забранени вещества, подобни на цитираното изследване почти не се провеждат за дълъг период от време. В последните години като че ли има възраждане на интереса към това вещество от научна гледна точка, която може би е свързана и с промяната на обществените нагласи. Едно от доста интересните изследвания показа начина, по който LSD влияе на мозъка и как променя комуникацията между мозъчни структури.

Колкото и любопитни да са резултатите и метода на изследователския екип от седемдесетте години, трябва да имаме предвид ограниченията на изследването, които самите автори посочват, за да не прибързваме и не преувеличаваме евентуалните ползи. Това важи и за всички останали публикации, които подсказват, че дадено психоактивно вещество може да повлияе добре при определено медицинско състояние.