Лекарите понякога предписват лекарства с рецепта, чиято употреба носи риск от зависимост, а хората не знаят за това.

Не са едно и две българските домакинства, в които тайно са се загнездили зависимости към лекарства. Обикновено, когато стане въпрос за зависимост, повечето хора си представят зависимост към някакви незаконни наркотици (най-често хероин) или алкохол. В уплашеното съзнание на хората изплуват маргинализираните образи на мърляви и опърпани наркомани и алкохолици, скитащи се немили-недраги по улиците. Много рядко обаче тези образи имат нещо общо с реалността. Зависимостта често пъти не може да се разпознае по външния вид на човека.

Улични наркотици, домашни наркотици

Зависимостта е заболяване, което може да се развие при злоупотребата с много видове психоактивни вещества. Някой от тях са незаконни (хероин; амфетамини; метамфетамини; кокаин и други видове), други – законни (алкохол; тютюн), а трети не са само законни, но и имат медицинско приложение (наркотични обезболяващи; транквиланти; лекарства, съдържащи производни на амфетамините). Има множество медикаменти, чиято употреба може да доведе до зависимост и много често хората не са информирани за това.

За съжаление, в България няма статистически данни относно броя на хората, които имат вредна употреба или зависимост към психоактивни лекарства. Тази зависимост остава скрита вкъщи не само за очите на приятели, колеги и роднини, но и за статистиката.

Едно от нещата, за които не бива да догонваме американците (ако вече не сме на път)

В една друга държава, САЩ в случая, има много красноречива статистика относно проблемите, до които води злоупотребата с психоактивни лекарства с рецепта. От нея става очевидно, че вече не е очевидно кое представлява по-голямата опасност: законните или незаконните наркотици.

Например:

•    През 2010 г. 52 млн. американци на възраст над 12 г. (или 20% от населението) са използвали поне веднъж в живота си такива лекарства без предписание от лекар, т.е. без медицинска цел.
•    6,1 млн. са ги ползвали по този начин през последния един месец.
•    Населението на САЩ, което е 5% от световното, използва 75% от всички такива лекарства на света.
•    През 2010 г. 8,76 млн. американци са злоупотребявали с лекарства по предписание, както следва:
–    5,1 млн. с наркотични обезболяващи;
–    2,2 млн. с транквиланти (успокоителни и приспивателни);
–    1,1 млн. със стимуланти.
•    През 2013 г. близо 22 000 американци за починали от свръхдоза с психоактивни лекарства с рецепта. От тях:
–    Почти 16 000 са приели свръхдоза наркотични обезболяващи.
–    Над 6 000 са приели свръхдоза транквиланти.
–    За сравнение, хората, починали от свръхдоза кокаин или хероин, взети заедно, са около 13 000.

Статистика няма, но проблемите се виждат и без нея

В последните няколко години на Информационната линия за наркотиците и алкохола зачестиха обажданията от хора, които имат проблем с приема на лекарства с рецепта. Повечето пъти става дума за медикаменти от групата на бензодиазепините (като диазепам, спрения наскоро от внос ривотрил, рохипнол и много други), понякога и за наркотични обезболяващи (като препарати, съдържащи кодеин).

Обикновено се споделя следната история в различни вариации:

„Преди 5 г. моят лекар ми предписа лекарство с рецепта, тъй като имах проблеми с нервите/със съня. Отначало взимах по една таблетка на ден, но постепенно започнах да увеличавам дозата и сега изпивам по 10 таблетки дневно (в някои случаи са и по повече). Лекарят продължава да ми изписва рецепти, когато и да отида при него, ми дава. Опитах се да спра лекарството сам преди известно време, но се почувствах много зле и започнах пак да го пия. Имам проблеми с паметта, понякога ми се губят часове от деня. Спя лошо, а през деня съм замаян и отпаднал. Чувствам се много депресиран и започнах да имам проблеми в работата. Не знам какво става, какво да правя?“

В една от вариациите на историята лекарството, към което човекът е станал зависим, изобщо се продава без рецепта.

Лекарството, което напоследък най-често ни се набива в очи, е зопиклонът. Това е поредният медикамент, който завзе пазара като нещо по-леко и по-безопасно, а се оказа, че е много добър в развиването на зависимост. Следващият път ще обърнем внимание специално на него.