Обикновено когато думите „война“ и „наркотици“ са в едно изречение, се говори за „война срещу наркотиците“ или пък за сблъсъци между различни наркокартели.
Е, днес ги открихме в малко по-различен контекст.
Опиумните войни са две търговски войни през 19 век, резултатът от които са търговски привилегии за Запада в Китай.
Тези събития са породени от опитите на Китай да попречат на търговията с опиум. Британските търговци нелегално са внасяли опиум в Китай, произведен в Индия. С печалбата англичаните купували луксозни стоки като порцелан, коприна и чай, за които търсенето в западните държави било голямо. Резултатът за Китай е бил по-неблагоприятен – много хора са страдали от зависимост, която има сериозни социални и икономически последствия за страната. Първата война започва през 1839 година, когато китайското правителство конфискува всичкия складиран опиум в Кантон. Няколко дни по-късно пияни британски моряци убиват жител на китайско село. Англия отказва да предаде обвинените на Китай, защото няма доверие на правосъдната им система.
В резултат на тези събития избухва конфликт, в който британските сили побеждават през 1842 година. Според договорите, подписани след това, Китай трябва да плати обезщетение на Великобритания, да отстъпи пет пристанища за търговия и престой на британците и освен това британските граждани да бъдат съдени от британския съд.
Колкото и приятни да са тези придобивки, явно не са били напълно достатъчни. В периода между 1856 и 1860 година англичаните подновяват конфликта, но този път на тяхна страна се включва и Франция. Китайските сили отново са победени. Този път договорът осигурява престой в Пекин за чуждестранни пратеници, отваряне на няколко нови пристанища за търговията на западните държави, право на чужденци да пътуват във вътрешността на Китай и свободно придвижване на християнски мисионери. На допълнителни преговори в Шанхай вносът на опиум е легализиран.
Китайските власти отказват да ратифицират договора и в отговор на това съюзниците подновяват конфликта, превземат Пекин, ограбват и изгарят един от дворците на императора през 1860. По-късно през същата година Китай подписва Пекинската конвенция, в която се съгласяват да спазват договорните условия.