Изкуството и психологията

Как са свързани психологията и изкуството?

Слушате ли музика? Гледате ли филми? Ходите ли на театър? А на балет, концерт, изложба? Спомняте ли си лицата на актьорите накрая на представлението, когато получават аплодисменти или пък биват викани на бис; можете ли да си представите лицето и емоцията на фотографа, който часове наред е чакал подходящата светлина, за да улови незабравим залез; а на художника, нарисувал най-невероятния портрет; а усмивката и сълзите в очите на музиканта, накарал цяла зала да подеме песента? Как мислите, какво ли изпитват всички тези хора?

Ако ви е трудно да си отговорите на този въпрос, опитайте се тогава да си представите вас самите в ситуация, в която сте сътворили нещо – примерно пребоядисали сте стаята, написали сте малък разказ, направили сте коледна картичка. Какво е усещането? Удовлетворение? Радост? Гордост? Умиление? Пълнота? Как мислите, какво е общото между всички тези хора? Кое въпреки тяхната различност и уникалност ги свързва и прави еднакви?

Моят отговор е – ИЗКУСТВОТО. Да, изкуството, заедно с чувствата и емоциите, които то носи. Изкуството свързва хората. Всички ние сме различни, но въпреки това изпитваме едни и същи чувства и емоции. Разбира се, това не означава, че преживяваме нещата по един и същи начин – това, което може да предизвика сълзи в очите на едни, би могло да извика усмивка на умиление сред други, а трети биха били индеферентни. Именно поради тази причина всеки има различни предпочитания, харесвания и интереси – дали ще предпочита операта или балет, какъв жанр музика ще харесва, дали ще харесва повече портрети или живопис.

Изкуството като потребност

Изкуството ни предоставя възможност за себеизява и за себепознание. Това, което понякога не може да се изрази в ежедневието, се предава чрез изкуството. Полагайки определени усилия и инвестирайки енергия, човек успява да разкрие част от вътрешния си свят, той се отваря и споделя за себе си, като в замяна получава утвърждаване.

Ако изходим от пирамидата на Маслоу за човешките потребности, бихме могли да позиционираме изкуството на върха на стълбата като средство за духовно задоволяване.

изкуството като потребност
Ако за едни изкуството е възможността да заяват пред света своите виждания, разбирания и копнежи, то за други е отдушник, в който се припознават и намират утеха. Предпочитанията ни към даден вид изкуство или към конкретна творба не са случайни. Обикновено ние харесваме най-много това, с което се идентифицираме. Ако депресивната нотка присъства неотменно в нашия психичен свят, то тогава ще ни интригуват по-драматичните филми, по-бавните и тъжни песни, романите, и обратно – ако агресивната част от нас е по-силна, то ние ще се идентифицираме с „по-хард” варианти на изкуството – екшъни, динамични и твърди музикални парчета.

Да изненадаш себе си

Чрез изкуството имаме възможност да разкрием много по-голяма част от себе си, отколкото въобще предполагаме. Всъщност, понякога посредством него се разкриват неща за нас самите, които дори и ние не знаем или поне не съзнаваме. Причината за това е, че изкуството дава възможност на нашето несъзнавано (онази тъмна и непозната част от психиката ни) да проговори. Понякога дори самите творци не си дават сметка колко нови и непознати за тях неща извеждат наяве чрез творенията си.

Изкуството е един от начините, чрез които се свързваме с нашето несъзнавано, с неизследваните дълбини на психиката ни. Посредством символиката, то ни разкрива тайни и фантазии, които са недостъпни за речта и логическата мисъл.

Следва продължение

Please follow and like us: