Архив за етикет: превенция на зависимост

Родителите и превенцията по време на криза

Posted on by
Отговор

Как родителите да предпазват детето си от рисковете от употребата на вещества във времена на криза

Една от най-неотложните грижи за много от нас е управлението на ежедневния живот с нашите семейства при тези необичайни и трудни обстоятелства около COVID-19. За тези от нас с деца, тийнейджъри или млади пълнолетни вкъщи най-добре направените ни планове за тяхното здравословно развитие може да се провалят или да се случат по-добре през това време.

Какво могат да направят родителите, за да намалят риска техните деца – които разбираемо се чувстват фрустрирани, тревожни, отегчени, депресирани или изолирани – да се въвлекат в употреба на вещества за забавление или самолечение?

Признайте, че това е трудно и за тях

Важно е да признаете това, през което преминават много млади хора, и да сте съпричастни с тях. Социализирането е критично за тяхното здраве и благополучие. Учениците, които получават смисъл и задоволство от обичайните си училищни и извънучилищни дейности, вече не разполагат с тези източници. На естествената нужда на младите хора за отделяне от родителите се пречи, а академичните и кариерни стремежи на много ученици са поставени на изчакване и са обвити в несигурност.

Позволете им да почувстват и изразят целия диапазон от мисли и емоции в момента. Опитайте се да устоите на импулса да задушите техните чувства чрез вина (например: „На хората им е далеч по-зле, отколкото на теб“), отбягване (например: „Не искам да слушам оплакванията ти“), гняв (например: „Не можеш ли да правиш нещо продуктивно в момента?!“) или безразличие (например: „Прави каквото искаш; нямам търпение за това“).

Детето ви има пълното право да чувства загуба и тревога. Тези трудни обстоятелства са възможност да развият нови умения за справяне и да се учат на адаптиране към стресиращи ситуации.

Родителите чувстват различен натиск

Родителите чувстват натиск да изпълнят работните си задължения, докато наглеждат и се грижат за децата си вкъщи. Ако продължавате да работите извън дома си, допълнително се тревожите за това, което децата ви може да правят, в случай че са без надзор.

Бъдете мили към себе си. Дайте си почивка. Макар че ефективното родителстване не може да бъде поставено на изчакване, с него не трябва и да се прекалява. Не трябва да се чувствате задължени да създадете идеалната среда за домашно обучение за децата си, да планирате всеки един момент от деня им и да запълвате цялото им време.

Да създадете пространство за малко спокойствие вкъщи е по-важно от нуждата да отбелязвате всяка точка от списъка си със задачи. Сега повече от всякога е от значение просто да сте ангажирани с детето си:

  • Дайте да се разбере, че забелязвате фрустрацията, разочарованията, скуката, тревожността, самотата и стреса, които изпитва детето ви в тези времена, и проявете съчувствие.
  • Дръжте линията за комуникация отворена, но уважавайте нуждата му от уединение.
  • Поддържайте някакъв вид структура и план за деня.
  • Хранете се заедно с децата си колкото можете по-често – това ви позволява да проследявате психичното и физическо им състояние, както и да си споделяте преживявания, истории, грижи и смях.
  • Старайте се по време на хранене и други семейни дейности да няма телефони и други начини за разсейване.
  • Проявявайте интерес към интересите на децата си и взимайте безпокойствата им насериозно.

родителите

Помнете своята роля в предотвратяването на употребата на вещества

И докато всички ние се приспособяваме към тези необичайни и трудни времена, е полезно да си спомните за ролята, която можете да изиграете в предпазването на вашето дете от употреба на вещества и зависимост. Изобилие от изследвания доказва, че родителите са най-важното влияние върху решенията, отношението и поведенията на децата, свързани с употребата на вещества.

Ето някои съвети, които могат да помогнат на родителите да управляват тийнейджърските години:

  • Водете продължаващи, подходящи за възрастта разговори и бъдете недвусмислени за своите очаквания, свързани с употребата на наркотици.
  • Бъдете наясно с дейностите и личните взаимоотношения на децата си, дори и тези дейности да са вкъщи, а взаимоотношенията да са виртуални.
  • Запознавайте се от време на време с техните пароли за социалните медии и приложения за сканиране. Уведомете ги, че правите това не поради любопитство, а за да предпазите здравето им и да се погрижите за тяхната сигурност.
  • Бъдете заслужаващ доверие и осведомен източник на информация за веществата. Вашите деца могат да се учат от вас вместо от социалните мрежи или рекламите.
  • Формирайте здравословни поведения, за да помогнете на детето си да научи как да се справя със стреса, без да се обръща към употребата на вещества.
  • Бъдете осведомени за видовете вещества, с които може да се сблъска детето ви. Някои деца все още се срещат с приятелите си извън дома, излизат навън, за да спортуват или да взимат колети от пощата. Приберете на сигурно място вещества като алкохол, лекарства и други, които имате вкъщи.

Ако подозирате или знаете, че детето ви употребява вещества, моля, потърсете помощ. Нашата безплатна и анонимна информационна линия остава отворена и ние сме тук, за да ви предоставим информацията и подкрепата, от които се нуждаете: Национална информационна линия за наркотиците, алкохола и хазарта.

Превод с адаптация оттук.

Защо да гледате филма „Доза Щастие“?

Posted on by
Отговор

Тази седмица имах удоволствието да гледам филма „Доза Щастие“ по книгата на Весела Тотева „Падение и спасение“. Това е филм с кауза в най-истинския смисъл на думата. Една лична и откровена история, която докосва и вълнува дълбоко.

На събитието една дама ми каза: „Знаеш ли, когато бях малка, баща ми избираше определени филми и ни караше да ги гледаме цялото семейство заедно, а след това отделяхме по два часа, за да ги обсъждаме. Тогава това ме ядосваше. Струваше ми се досадно и като загуба на време. Много по-късно разбрах какъв подарък ми е направил с това. Мисля, че филмите с важни послания не бива да се оставят просто така – да ги изгледаш и край. За тях трябва да се говори.“

Този разказ ме стопли. Вярвам, че няма по-ценен дар, който можеш да получиш от близките си, от пълноценно време заедно и възможността да се споделяш. От това да усещаш, че принадлежиш. Няма по-ценен дар от този да можеш да разкриваш мислите и чувствата си, без да бъдеш цензуриран и съден. Много силно свързах преживяванията си от тази история с преживяванията си по време на филма. Те са двете страни на една и съща монета. 

Когато говорим за зависимост към и употреба на вещества, ние не можем да се фокусираме само върху наркотиците. В центъра винаги е човекът и неговите преживявания и нужди. Ние разглеждаме зависимостта като симптом. Като огромен червен флаг за нещо, което се случва с личността. Не можем да извадим човека от неговото обкръжение, от средата му – от семейството и роднините, от приятелите, от всички значими други. Ние не сме самотни същества на самотен остров. Или поне рядко сме самотни, защото сме сами.  По тази причина, когато говорим за зависимост, винаги мислим за нея като съставена от три компонента – човекът, който употребява, средата, в която функционира, и веществата. Не можем да изключим нищо. Всичко е важно и има значение.

Филмът сам по себе си е една история за връзката ни с другите. Или за липсата на такава. Това е филм за копнежа по това да бъдеш важен за някого. Някой да те види и да вярва в теб. Това е филм за желанието да сме свързани и зова за помощ през бунта. Това е филм за пътя към щастието и смисъла. За пътя, по който се изгубваш.

Това е филм, който задава въпроси, а не дава отговори.

И ако успях да сдържа сълзите си, докато гледах, то на изповедта на екипа и актьорите се предадох. Адмирации за желанието, волята, посвещението и куража им да се впуснат в тази нелека задача. Да даваш гласност на теми като употребата на наркотици и зависимостта никога не е лека задача. Да отстояваш важността на подобни теми – още повече.

Не можем да продължаваме да затваряме очите си пред темата за употребата на наркотици и зависимостта. Не можем да продължаваме да се правим, че това не ни засяга. Че това е нечия чужда история и нечия чужда отговорност. Зависимостта е болест, която засяга много семейства в България. Тя не е проблем само на индивида. Тя е проблем на общността, на обществото. Филмът „Доза Щастие“ е по лична история, но в същината си тази лична история не е частен случай.

Габор Мате казва: „Наркотиците – като хероин, морфин, кодеин, а също и алкохолът – всички те са болкоуспокояващи. По един или друг начин всички те облекчават болката. Ето затова, когато се опитваме да разберем пристрастяването, истинският въпрос не е защо си зависим, а защо те боли.“

Когато гледате личната история на Весела, ви насърчавам да не бързате да скачате към заключения и присъди. Насърчавам ви да си дадете шанс и да се опитате да влезете в обувките на другия, задавайки си въпроса: „Какво може да накара този човек да действа по този начин точно в тази ситуация?“ Или както Габор Мате пита: „Защо този човек го боли?“

Марина Попова – психолог и консултант на НИЛНАХ

 

 

Какви са вашите извинения, за да пиете твърде много?

Posted on by
Отговор

извиненияКога причините, за да пием, се превръщат в извинения, за да се напием? Вижте дали някои от тези не ви звучат познато:

– „Имах тежък ден.“
– „Утре не съм на работа.“
– „Слънцето грее.“
– „Ще излизам с приятели.“
– „Трябва да се отпусна, за да общувам с другите.“
– „Едни приятели ще се отбият.“
– „Точно взех заплата.“

Има много причини, поради които хората решават да пият прекомерно. Понякога един не особено хубав ден в офиса кара човек да отиде в бара или пък се отбелязва някакъв специален повод. Но къде свършват причините и започват извиненията?

Ако редовно пиете повече, отколкото препоръчва Световната здравна организация, то може би е време да се замислите за причините и какво можете да направите, за да намалите количеството.

Препоръките на Световната здравна организация за умерена консумация на алкохол са:

• за пълнолетните жени и всички хора над 65 години – едно стандартно питие на ден;
• за пълнолетните мъже до 65 години – 2 стандартни питиета на ден;
• употребата не трябва да е всекидневна;
• стандартното питие съдържа около 13 г чист алкохол (330 мл бира с обемно съдържание на алкохол 5%; 140 мл вино с обемно съдържание на алкохол 12%; 40 мл концентрат с обемно съдържание на алкохол 40%).

Проверете дали не се разпознавате като човек, който често си намира такива извинения:

Ще изпия няколко питиета, защото…

Имах тежък ден

Хората често използват алкохола като начин за справяне със стреса. Но докато непосредствените ефекти от пиенето могат да ви накарат да се поотпуснете, ако редовно пиете прекомерно, нивата ви на стрес могат да скочат до небето.

Това е защото алкохолът е депресант на централната нервна система и може да пречи на функциите на мозъка, причинявайки лошо настроение и тревожност. Само няколко питиета са достатъчни, за да нарушат съня ви така, че да се събуждате с чувство на умора. Това само ще ви накара да се чувствате още по-стресиран на следващия ден.

Вместо да посягате към бутилката след тежък ден в работата, защо не отидете да потренирате? Физическите упражнения са ефективен начин да се намали стресът както в тялото, така и психическия. Също така могат да повишат вашето самочувствие.

Утре не съм на работа

За някои хора едно питие в петък след работа или след последния работен ден преди отпуск отбелязва началото на забавлението и отпускането. Част от хората си докарват такъв махмурлук, че могат да развалят напълно ценната си почивка.

Алкохолът може да ви причини тревога и стрес. Ако пиете твърде много, можете да се върнете на работа, нуждаейки се от още повече почивка, отколкото преди да си я вземете.

Ако искате да си прекарате добре отпуска, поставете си разумна граница и пийте повече безалкохолни напитки, когато сте навън. Така ще можете да останете трезви и е по-вероятно да се събудите на сутринта без махмурлук и готови да се радвате на деня.

Слънцето грее

През пролетта, когато времето започва да става топло и слънчево, на много хора започва да им се излиза навън. Разходките в парка често са свързани с употреба на алкохол. Ако решите да пиете, седейки на слънце, е много важно да останете достатъчно хидратирани. Алкохолът води до обезводняване, така че си вземете повече вода и пийте достатъчно от нея.

Ще излизам с приятели

Една нощ навън с приятели може да свърши с тежко препиване, особено ако всички се редувате да поръчвате пиене за цялата компания.

Често пъти приятелите се състезават кой ще пие най-бързо и цялата компания се стреми да пие наравно с „победителя“. Това може да принуди и вас да пиете по-бързо.

Когато дойде вашият ред да поръчвате, можете да купите безалкохолни напитки за всички. Това ще ви помогне да останете по-трезвен. Дори в този случай да чувствате, че вървите срещу течението, вашите приятели може да са ви благодарни за това, ако те също усещат върху себе си натиска да пият по-бързо.

Трябва да се отпусна, за да общувам с другите

Заради начина, по който алкохолът действа върху мозъка, след 2-3 питиета можете да се почувствате по-малко сдържан и по-уверен. Но алкохолът може да ви накара да направите или кажете неща, които не бихте, когато сте трезвен. Какво е по-лошо от това да се събудите на следващия ден с въпроса: „Какво направих/казах снощи?“ и с чувството на страх?

Ако ви е трудно в социални ситуации без да пиете, опитайте да прекарате вечерта си на място, където се предлага нещо повече от алкохол. Да отидете на кино или да слушате някоя музикална група означава, че най-вероятно върху вас няма да има толкова голям натиск да пиете, отколкото ако прекарате цялата си вечер в кръчмата.

Едни приятели ще се отбият

Когато забавлявате приятели вкъщи, може много лесно да стане така, че да пиете повече от обикновено.

Когато постоянно доливате чашата си с вино или сипвате щедри домашни количества, е много трудно да разберете колко точно пиете вие и всички останали.

Добре е да оставите вода и безалкохолни напитки на разположение, така че приятелите ви да знаят, че не се предлага само алкохол. Или може да бъдете по-голям авантюрист и да приготвите коктейли без или с ниско съдържание на алкохол.

Точно взех заплата

За много хора 17 ч. в деня за заплата е идеалното време да излязат с колегите и да пийнат. Но да се пие веднага след работа може да бъде опасно, защото най-често вие и вашите колеги не сте яли от обяд. Това означава, че няма нищо, което да забави абсорбцията на алкохола, така че ще усетите ефектите на алкохола по-бързо и ще увеличите риска да направите или кажете нещо, за което после ще съжалявате.

Защо не отидете на ресторант вместо на кръчма? По този начин ще можете да хапнете нещо и да се уверите, че вечерта ще се върти повече около храната, отколкото около алкохола.

Как смятате – дали вашите поводи да пийнете не са се превърнали в извинения да се напиете?

Източник

Колкото достъпен, толкова и опасен: зопиклон

Posted on by
Отговор

зопиклонПрез последните няколко години се увеличава броят на хората, които се обръщат за помощ към Асоциация „Солидарност“ заради зависимост към зопиклон. Има различни причини, поради които един човек може да стигне до зависимост, като една от тях често пъти се оказва незнанието. Затова, какво е добре да знаем за зопиклон, така че да сме по-спокойни за себе си?

Четох, че зопиклон е по-ново и по-безопасно лекарство от такива като диазепам

Наистина зопиклон е по-ново лекарство, което принадлежи към друга химическа група и което е трябвало да бъде по-безопасно от бензодиазепините. В последното обаче лекарството се проваля. Зопиклон въздейства на същите рецептори в мозъка, както бензодиазепините, и поради тази причина не само има почти същите ефекти, но и същите рискове.

С рецепта или без рецепта

Зопиклон е лекарство, което задължително трябва да се продава с рецепта, както е указано и на опаковката. За съжаление, в голям брой аптеки човек може да си го купува свободно отново и отново, което реално може да му помогне да стане зависим. Затова е добре да обръщаме внимание на надписите на опаковката.

Предписание от приятели

Хората често споделят с приятели и роднини какво лекарство за какво им е помогнало. Понякога дори директно препоръчват на близкия си някой медикамент. Когато става дума за лекарства с рецепта тази практика е особено опасна. Добре е да не приемаме такива препоръки от близките си, ами вместо това да отидем на лекар. Ако не помогне, то можем да потърсим мнение от друг лекар.

Самопредписание

Много хора по едни или други причини предпочитат първо да потърсят диагноза и лечение за проблема си в интернет, преди да са посетили лекар. Много често се описват медицински проблеми във форумите, разни хора изказват предположения за болестта и в крайна сметка се стига до препоръчване на конкретни лекарства на принципа: „И аз имах подобни проблеми със съня, предписаха ми зопиклон и се оправих. Пробвайте и вие.“ Някой просто си търси лекарство и това, което му се стори подходящо за него, бива самопредписано.

Кой чете листовките на лекарствата?

В действителност, много малко хора. А листовката е там за информация на пациента и макар част от нея да не е написана с най-простите думи, все пак много от нещата в нея са разбираеми. В листовката на зопиклон ясно е написано, че има риск от развитието на зависимост, особено ако той се употребява повече от 28 дни. Затова навсякъде в листовката се говори за предписание от лекар.

От лекар до лекар има разлика

Това е най-трудната част, тъй като понякога и лекарите не обръщат внимание на това, което пише в листовката, особено ако не са специалисти по проблема, заради който сме отишли при тях. Много често хората, които ни се обаждат, започват историята си с думите: „Моят личен лекар (най-често) ми изписа зопиклон преди няколко години и продължава да ми го изписва.“

Доверието в лекаря е от огромна важност, но това не означава, че пациентът не трябва да е добре информиран. Затова, има няколко простички неща, които можем да направим, за да бъдем по-сигурни за себе си:

–    Ако страдаме от неща като безсъние, емоционални проблеми, психични проблеми (например депресия), най-добре е да поискаме от личния си лекар направление за специалист (психиатър). За безсънието, конкретно, може да има много причини и да се наложи да посетим различни специалисти.

–    Ако лекарят ни предпише нещо за сън или успокоение, добре е да го попитаме какво е това лекарство, колко дълго може да се взима без опасност и какви са рисковете от неговия прием, особено за риска от развитие на зависимост.

–    Да прочетем листовката на лекарството и ако нещо не ни е ясно или ни тревожи, да попитаме лекаря си за това.

–    Да спазваме предписаната доза и време за прием на лекарството. Ако усетим, че имаме нужда да увеличим дозата, веднага да се консултираме с лекуващия лекар. Ако човек приема по-дълго време зопиклон или лекарства от групата на бензодиазепините, това често се случва. Нарича се „развитие на толеранс“ и означава, че мозъкът е привикнал към лекарството и има нужда от по-висока доза, за да се постигне първоначалния ефект. Повишаването на толеранса е един от симптомите за развитие на зависимост и е сигнал за опасност.

–    Лекарствата като зопиклон или бензодиазепини третират само един симптом, при това за кратко, но не могат да решат проблемите, които са го породили. Затова е най-добре да потърсим помощта на подходящ психолог, който да ни помогне да открием кой е проблемът и да го подхванем по-издълбоко.