Превенция на употребата на наркотици в училищата и защо има нужда от нея?

Малки деца – малки проблеми. Големи деца – големи проблеми.“ За съжаление това твърдение е вярно. Докато децата са малки и средата около тях е сравнително капсулирана и подвластна на контрола (или поне в някаква степен) на родителите, то с порастването нарастват и рисковите ситуации и „заплахите“, пред които малчуганите, превърнали се в тийнейджъри, се изправят.

Парадоксално, но факт – един от рисковите и паралелно с това един от протективните фактори по отношение на физическото и психическото здраве и благоденствие на малките възрастни, се оказва училището. Място, на което децата прекарват по-голяма част от времето, място, където за първи път се сблъскват с много теми и въпроси. Темата за наркотиците е една от тях (което разбира се не означава, че тя не се появява и извън пределите на училището). Именно затова възниква въпросът за нуждата от превенция на употребата на наркотици в училищата.

В нормалните държави (каквато, ей Богу, нашата не е) програмите за превенция на употребата на наркотици са част от учебния план. Провеждат се дългосрочно и рядко въобще възниква въпросът „Защо се правят?“.

Ако някога наркотиците са били „далечна заплаха“ и „рядко зло“, то днес са почти естествена част от ежедневието и то, за съжаление, на голяма част от подрастващите. Лично аз си мисля, че вероятността детето Ви да пострада от пожар (примерно) е много по-малка, отколкото от това да пострада от досег с наркотици. Странно обаче, защото в училищата се провеждат подобни обучения – за противопожарна безопасност и т.н., но такива за безопасност и превенция на употребата на психоактивни вещества се случват в повечето случаи или само при породила се вече криза или по инициатива на някоя организация, която провежда подобен тип обучения (като нашата примерно).

Питам се защо?

Сблъсквала съм се различни отговори:

  • Говоренето за наркотици всъщност събужда любопитството на децата и може да има обратния ефект.
  • Децата са прекалено малки.
  • Родителите могат най-добре да преценят кога и как да засегнат тази тема.
  • И така нататък.

Вероятно във всеки един от тези аргументи има доза истинност или някаква солидност.

Нямам намерение да ги оборвам. По-скоро искам да разкажа малко за същността на програмата за превенция на употребата наркотици и кое според нас, хората, работещи в тази сфера, я прави важна и необходима част.

Експериментирането с наркотици започва през тийнейджърска възраст. Може да си остане експериментиране, но може и да прерасне в нещо повече.

Как младежите се решават да започнат?

Който и учебник по психология да отворите, ще прочетете, че всъщност употребата на психоактивни вещества е симптом на вътрепсихичен конфликт, който се случва. Опит за себерегулация. Опитвам се да кажа, че би било неправилно да прехвърлим цялата отговорност за започването на употребата на средата. Има друг процес (психичен, обусловен от друг тип фактори), който води до този избор. Разбира се, това са въпроси, които не могат да бъдат обхванати в рамките на една програма за превенция, тъй като семейството има важна роля. По отношение на тях се предприемат друг тип „мерки“.

Изниква обаче въпросът: „Кое прави толкова примамлив именно този избор?“ Отговорът – митовете и легендите, „живата реклама“, разнасяне от уста на уста от младежите, споделянето на преживелищния опит, социалният натиск на обкръжението. Когато липсва информираност, хората, особено тийнейджърите, лесно се подвеждат по това, което им се казва, особено от значими други връстници. Когато страхът от отхвърляне и невъзможност за вписване в групата е силен и липсват социални умения за отстояване и утвърждаване, предложението на другите, макар и „неправилно“ и „вредно“, се превръща в избор.

Именно затова е необходима програма за превенция в училищата – тя дава онази основа, за която много от хората дори и не подозират – обективна информация (не плашене, не идеализиране) – както за ефектите, така и за рисковете и последиците, които са неизбежни, и развиване на база от социални умения, които във възрастта на юношеството могат да бъдат много крехки и неустойчиви.

И този процес не е еднократен. Програмата за превенция е дългосрочна. Тя предвижда надграждане на знания и умения във времето, съобразени с възрастта на децата.

Може би някои са скептични към това. Чувала съм родители, които казват:

„Аз мога по-добре да обясня на детето си. Няма нужда да му пълнят главата с глупости. Ние си говорим.“

„Чудесно!“, бих казала аз. Няма по-хубаво нещо от това да сте в час с вълненията и преживяванията на децата си. Това е и едно от основните изисквания за качествена превенция – включеност на семейството. Априори ще се позова на примера на любимите ми нормални държави, каквато вече поясних, че нашата не е – там в процеса на превенция участват и семействата. Никой не оспорва факта, че родителите познават децата си най-добре (или поне така се предполага) и искат най-доброто за тях. Но нека бъдем честни – колко свободен би бил един такъв разговор. Дори при цялата добронамереност на родителите остава притеснението на детето, че все пак говори с родителя си, с авторитет, с някой, който е в по-висока позиция и има определени очаквания. Децата са интуитивни, знаете. Лесно се нагаждат по отношение на климата и очакванията. Търсят одобрение или провокация, което рядко води до напълно открито поведение, особено в ситуация, в която долавят притеснението на родителите си или пък нагласите им. А родителят? Колко безпристрастен би могъл да остане, ако чуе нещо, което ще го притесни?

Именно затова, освен говоренето вкъщи, е необходима и малко подкрепа отвън.

Когато тийнейджърът се готви за кандидатстудентски изпити, въпреки че в училище се обучава и вкъщи също получава помощ, в по-голяма част от случаите посещава и частни уроци или някакви допълнителни курсове с цел постигане на по-високи резултати. Същото е и в този случай. Едното не изключва другото. По-скоро го подсилва.

Темата за наркотиците вече не е табу. Можем да се правим, че е, но в действителност не е. Децата понякога са „по-образовани“ и „по-просветени“, отколкото въобще можем да си представим. Канализирането на тази информация и превръщането ѝ в нещо конструктивно е най-доброто, което може да се случи и направи. Това няма как да стане, ако се игнорира съществуването на проблема.

Share Button

Готови ли сте за предизвикателство?

Декември може би беше един от месеците с най-много празници, а празниците обикновено се свързват с употребата на алкохол. За много хора обаче употребата на алкохол не се свежда само до чаша вино на празник.

Dry January“ (Сух януари) е движение, което стартира във Великобритания преди около 5 години и набира все по-голяма популярност. Целта на движението е пълно въздържание от употреба на алкохол за 31 дни. Очаква се тази година в него да се включат около 3,1 млн. души.

Може би сте се мислили за това как употребата на алкохол влияе на здравето ви? А може би поне веднъж сте се питали дали не пиете твърде много?

31 дни без алкохол – има ли това някакви осезаеми ползи за здравето?

Тъй като това все още е сравнително ново начинание, няма огромно количество изследвания, които да се използват. Но през 2013 г. експеримент, проведен от персонала на New Scientist в Института за чернодробно и храносмилателно здраве в Медицинския колеж в Лондон (Institute for Liver and Digestive Health at University College London Medical School – UCLMS), показва значителни разлики в състоянието на тези, които се въздържали от употреба на алкохол в продължение на пет седмици.

Всички участници се оценили като „нормални“ пиячи. Преди теста жените пиели средно 29 единици алкохол на седмица или четири единици на ден, а мъжете обикновено пиели 31 единици. И двете количества са над указанията за норма в Англия, но не и драстично (според указанията мъжете не трябва да превишават редовно четири единици на ден (еквивалент на 800 мл от 4% бира), а жените не трябва да пият повече от три единици на ден (еквивалент на чаша вино от 175 мл).

В изследването 10 души спрели алкохола, докато четирима продължили да пият така, както са го правили до този момент. Нямало съществени промени в нито един от параметрите, измерени за четирите лица, които не отказали алкохола. Но промените били „драматични и последователни“ при всичките 10 въздържатели.

Ето какво се случило след 5 седмици без алкохол :  

  •  Чернодробните мазнини намалели средно с 15%, а при някои – с почти 20%. Натрупването на мазнини в черния дроб е известна прелюдия към увреждането на черния дроб.
  •  Нивата на кръвната захар спаднали средно с 16%.
  •  Общият холестерол в кръвта, рисков фактор за сърдечни заболявания, спаднал с почти 5%.
  •  Оценките за качеството на съня се повишили с малко над 10%. Раджив Джалан, създател на UCLMS, обаче заявил, че експериментът „не дава индикации за продължителността на подобренията“.

Говорейки за експеримента, Кевин Мур, консултант по чернодробно здраве в UCLMS, казва: „Това, което имате, е средна група британци, които не смятат себе си за тежки пиячи, но спирането на пиенето в продължение на месец променя мазнините в черния дроб, холестерола и кръвната захар и им помага да отслабнат. Ако някой има рецептата за лекарство, което да прави всичко това за месец, щеше да го забърка веднага.“

А Ник Шерън от Университета в Саутхемптън заявява: „Тези резултати показват, че дори относително кратък период на въздържание оказва въздействие върху черния дроб.“ Но той също казва, че чернодробното заболяване може да се развие в продължение на 30 години, така че краткият период на въздържание е необходимо да се превърне в дългосрочна промяна в поведението и начина на живот.

Големият въпрос според професор Мур е какви ще са дългосрочните ефекти от алкохолното въздържание. Трябва да се направят още изследвания, за да се разбере това обаче. „Сухият януари ви прави по-здрави, затова ви казваме, че алкохолът е вреден за вас – но ако спрете да пиете, ще има ли дългосрочни ползи? Не знаем“, казва той. „Макар че може да се заключи, че има солидни ползи. Ако всички тези подобрения се случват само за месец, какво ли ще стане за три?“

Професор Чарлз Бамфорт от Калифорнийския университет „Дейвис“ уточнява: „Сериозно грешите, ако мислите, че един месец без пиене ще ви предпази от последиците от прекомерната употреба през останалата част от годината. Най-добрият съвет е да пиете умерено през цялата година.“

Но Йън Гилмор, почетен професор в Университета в Ливърпул и президент на „Алкохолния концерн“ допълва, че едно малко последващо проучване на около 60 участници в Dry January показа, че около 8% са решили да спрат да пият напълно след февруари, докато около две трети от групата са намалили пиенето си.

А вие готови ли сте за един „сух януари“? 

алкохолно въздържание

Източник: http://www.hulldailymail.co.uk/news/health/dry-january-2018-what-no-998988

Share Button

10 неща, които бихте искали да знаете за алкохол и рак

Учените от Великобритания са решили да се заемат с някои от най-често задаваните въпроси за алкохол и рак. Започвайки от това какво представлява единица алкохол и изяснявайки някои от митовете за популярни лекове срещу махмурлук, ето какво трябва да знаете за алкохола и рака.

1.    Какво общо имат алкохол и рак?

Това е добър въпрос, защото само 1 от 10 души знаят, че алкохолът е свързан с рака. За да сме по-конкретни, алкохолът повишава риска от 7 вида рак, включително някои от най-разпространените – като рак на гърдата и рак на дебелото черво. Не всеки, който пие алкохол, ще развие рак. Но като цяло учените са открили, че някои видове рак са по-разпространени сред хората, които пият алкохол.

рак

2.    Дали някои видове алкохол са по-добри за вас?

Никой вид алкохол не е по-добър или по-лош от другите. Самият алкохол е това, което води до увреждания, без значение дали е вино, бира или концентрат. Така че колкото повече намалите количеството от алкохола, който пиете, толкова ще е по-малък рискът.

3.    Не е ли полезен за сърцето ви?

Има изследвания, които предполагат, че употребата на малко количество алкохол може да е полезна за сърцето ви. Но един анализ, направен от група експерти към британския Здравен департамент през 2016 г., показва, че каквито и да е потенциални ползи от употребата на алкохол биха могли да се открият в една много малка група от общото население. По-конкретно, при жени на възраст 55 г. и нагоре, които пият много малко (около 5 единици алкохол на седмица). Заради това последните насоки за алкохола на британското правителство ясно казват, че пиенето заради здравословни причини (като лек) не се препоръчва.

4.    Какви са ползите от това да не пиете един месец?

Да не пиете алкохол един месец може да ви донесе доста печалби. Можете да получите добра перспектива за това колко точно пиете, вероятно ще спестите някакви пари, а ако се отървете от алкохолните калории, може да свалите килограми. Добрата новина е, че ползите не трябва да свършват заедно с месеца. Ако продължите така и пиете по-малко в дългосрочен план, това наистина може да се отрази добре на здравето ви, включително да намалите риска от рак.

5.    Но как точно алкохолът причинява рак?

Това все още не е напълно ясно. Но ето три от главните теории:

•    Ацеталдехид – когато пием алкохол, телата ни го разграждат до токсичен химикал, наречен ацеталдехид. Този химикал може да причини рак като уврежда ДНК вътре в клетките и им пречи да се възстановяват.
•    Хормони – алкохолът може да повиши нивата на някои хормони в тялото, например естроген. А някои ракови клетки могат да използват тези хормони като гориво, което им помага да растат. Това може да обясни защо алкохолът повишава при жените риска от рак на гърдата.
•    Абсорбция – алкохолът улеснява клетките в устата и гърлото да поглъщат други химикали, причиняващи рак. Това е една от причините, поради която хората, които пият и пушат, да са в много по-голям риск от рак.

6.    Запойното пиене по-лошо ли е?

Вероятно ще получите по-лош махмурлук и със сигурност употребата на алкохол в големи количества за кратко време ще повиши риска ви от инциденти и наранявания. Но ако говорим за риск от рак, картината не е ясна. Повечето от изследванията са разглеждали общото количество алкохол, което хората изпиват и как това влияе на риска от рак. Засега доказателствата подсказват, че колкото повече алкохол изпивате, толкова по-голям е рискът от рак – без значение дали го изпивате на едно сядане или пиете по малко по различни поводи.

7.    Лековете за махмурлук наистина ли вършат работа?

Кафе? Пържена закуска? Всеки има някаква идея за най-добрия начин, по който да се отърве от тежкото главоболие и пресъхналата уста. Много е писано за най-популярните лекове за махмурлук, но в действителност те не работят. Нито за махмурлука, нито за уврежданията на здравето от употребата на алкохол в дългосрочен план. Обаче има един сигурен начин да избегнете махмурлука – да пиете по-малко алкохол.

8.    Какви са насоките за алкохола на британското правителство?*

Във Великобритания и на мъжете, и на жените се препоръчва да не пият повече от 14 единици алкохол на седмица. Насоките, обновени през 2016 г., подчертават, че дори ниските нива на употреба могат да повишат риска от някои видове рак. Пиенето в тези граници намалява рисковете за здравето, така че не си поставяйте 14-те единици като цел – колкото по-малко пиете, толкова по-малък е рискът.

*В България не съществуват подобни насоки, които да определят каква употреба на алкохол се смята за по-нискорискова.

9.    Какво е единица алкохол?

Алкохолната единица не е същото като алкохолно питие. При толкова видове различни питиета – от кенчета бира, до шотове и коктейли, проследяването на броя единици, които изпивате, може бързо да стане объркващо. За да разберете броя на единиците алкохол, трябва да погледнете големината и силата на питието си. Например около половин литър от 3,5% бира съдържа около 2 единици алкохол, докато същото количество 5% бира съдържа почти 3 единици.

Погледнете графиката отдолу, за да научите колко единици алкохол има в любимото ви питие и може да останете изненадани. Може да използвате и калкулатора за единици на Drinkaware.

рак

10.    Какво мога да направя, за да намаля пиенето?

Да намалите количеството, което пиете, може да бъде трудно, особено когато толкова много от социалните ни събития се въртят около алкохола. Но има неща, които можете да направите, за да ви е по-лесно да намалите:

•    Намерете си приятел – постигнете съгласие да намалите пиенето с приятел или партньор и си помагайте взаимно да се придържате към плана.
•    Не се запасявайте – често пъти е много лесно да се протегнете автоматично към една бира или чаша вино в края на деня. Ако алкохолът не е в шкафа/хладилника вече, това може да ви накара да се замислите повече за това колко ви се пие наистина.
•    По-малка чаша или по-слабо питие – намалете броя на алкохолните единици като изберете по-малка чаша вино или по-слабо питие.
•    Не се включвайте в надпиване и решавайте сами – пийте със своята собствена скорост, вместо да се чувствате притискани да пиете със скоростта на „най-бързия“ пияч в компанията.

Източник (с малка адаптация за нашите условия)

Share Button

Великобритания и епидемията от анаболни стероиди

Програмите за обмен на игли и спринцовки във Великобритания казват, че до един милион души злоупотребяват с анаболни стероиди в страната. Тревога буди и фактът, че възрастта на употребяващите става все по-ниска.
анаболни стероиди

Натискът върху мъжете да имат „напомпани“ мускули и добре очертани „плочки“ на корема е довел до осемкратно увеличение на броя хора, инжектиращи си стероиди, за последните пет години.

Нови данни от програмите за обмен на игли и спринцовки във Великобритания водят до предположението, че около един милион души употребяват анаболни стероиди, за да натрупат бързо мускулна маса и да подобрят постиженията си във фитнес залата или в спорта.

Тези хора могат лесно да купуват стероиди чрез интернет, след което бързо стават зависими, застрашавайки в дългосрочен план физическото и психичното си здраве.

Разследване на сутрешния блок по британската телевизия ITV е открило, че броят на венозно употребяващите стероиди в една програма за обмен на игли и спринцовки в Южен Уелс се е увеличил от 269 до 2161 души между 2011 и 2016 г.

За същия период е имало и увеличение с 50% на обажданията, свързани с анаболни стероиди, на Уелската информационна линия за наркотиците и алкохола.

Според изследване на Центъра за обществено здраве в Ливърпулския университет John Moores тези, които си инжектират анаболни стероиди, са в по-висок риск от заразяване с ХИВ, отколкото тези, които се инжектират с хероин.

В същото време в Есекс, от благотворителната фондация Open Road казват, че над 50% от посещенията в програмите за обмен на игли и спринцовки са на хора, употребяващи стероиди, като 32% от тях са започнали употребата наскоро. Една четвърт от последните пък са тийнейджъри.

Увеличение в броя на употребяващите стероиди, които посещават програмите за обмен на игли и спринцовки, е открито също в Глазгоу, Чешър, Мърсисайд, Мидълсбро, Уорингтън и Манчестър.

Разследването на ITV открива, че дори момчета на 14 г. могат да взимат стероиди.

Директорът на Центъра за обществено здраве Джим МакВей казва, че Великобритания е изправена пред епидемия, той като възрастта на употребяващите стероиди става все по-ниска.

„Става дума за търсенето на един стилизиран образ на тялото“, казва той. „Те искат да изглеждат добре без риза, да изглеждат като това, което се показва по телевизията, във филмите, на кориците на списанията – като мъже с много добро телосложение. Това е трудно за постигане, освен ако те не са напълно отдадени на тренировките и правилното хранене, затова мъжете посягат към анаболните стероиди като заместител.“

Джим МакВей казва, че тийнейджърите се тревожат много малко за дългосрочните ефекти.

Страничните ефекти на анаболните стероиди включват агресивност, параноя и бурна промяна в настроението. Това състояние, станало известно като „стероидна ярост“, предизвиква при употребяващите халюцинации и мисли за самоубийство.

Адам Трайс, 32 г., започнал да взима анаболни стероиди на 19. Те му докарали мисли за самоубийство, а накрая не му оставали повече от няколко седмици живот. Сега той помага на други употребяващи да спрат.

„Чувствах се като Супермен, а когато ефектът се изчерпваше, отново ставах най-обикновен човек“, казва той пред ITV. „Всичко се засилва, ти си по-силен, по-самоуверен. Но аз имах много психични проблеми“.

„Опитах се да се самоубия три пъти.“

Лекарите му казали, че му остава само месец, преди да получи сърдечна недостатъчност, така че той спрял стероидите.

„Не исках децата ми да видят как умирам“, казва той.

анаболни стероиди
Говорейки за личния си опит, Спенсър, 28 г., казва: „Не знаех за никакви опасности, свързани със стероидите, тъй като никога не бях мислил за тях. Предстоеше ми боксов мач, а човекът, с когото се боксирах, беше доста по-едър от мен и аз направих глупавата грешка да се опитам да мина напряко.“

„Исках само да бъда колкото се може по-силен и тежък за мача, така че приех лош съвет. Имах късмет, че беше за кратко и стероидите нямаха ефект върху мен.“

Лекарят Хилари Джоунс, водещ телевизионно предаване, казва: „Анаболните стероиди са много разпространени във фитнес залите. Всеки има достъп до тези вещества. Младите мъже в нашето общество са силно изкушени да изглеждат по-едри и силни, и да получават фалшива самоувереност от това, без да ги е грижа за страничните ефекти, които могат да се появят.“

„Хората употребяват анаболни стероиди в много по-високи дози, отколкото тези вещества се произвеждат в тялото, дори в сто пъти по-високи дози в сравнение с тези, които бихте употребявали по медицинско предписание с цел лечение.“

„Много хора мислят, че може да взимат стероиди, без да тренират много. Те са в по-голям риск. Това е причината да виждаме толкова хора с бъбречни увреждания, чернодробни тумори и други обичайни странични ефекти от огромни дози анаболни стероиди. Смятам, че трябва да помогнем на хората да научат за сериозните странични ефекти.“

Ако видите млад мъж, който е с телосложението на Шварценегер, почти плешив е, има акне, със стрии по ръцете и краката и е доста агресивен и раздразнителен, то вероятно виждате външните издайнически признаци на стероидна употреба.

„Но това, което не можете да видите, е това, което се случва вътре в тялото: повишено кръвно налягане, повишен холестерол, нисък брой на сперматозоидите, безплодие, смаляване на тестисите – списъкът е дълъг. Има много случаи на млади хора, които са получили инфаркт в следствие на употребата на анаболни стероиди.“

Източник

Share Button

Дизайнерски наркотици

Научете повече за здравните рискове от употребата на дизайнерски наркотици (legal highs) и кога да търсите медицинска помощ.

дизайнерски наркотициДизайнерски наркотици наричаме веществата, които имат подобни ефекти като други незаконни наркотици, например кокаин, амфетамин или канабис. Понякога те се наричат още „клубни наркотици“ или нови психоактивни вещества.

Много от тези наркотици вече се контролират от закона, но някои все още са легални за притежание. Последното не означава, че те са безопасни или одобрени за човешка употреба.

Някои от веществата, продавани като дизайнерски наркотици, всъщност съдържат съставки, чието притежание е незаконно.

Рискове от употребата на дизайнерски наркотици

Употребата на дизайнерски наркотици може да носи сериозни рискове за здравето. Химикалите, които те съдържат, в повечето случаи никога не са били използвани преди в лекарства за човешка употреба.

Това означава, че тези наркотици никога не са били тествани, за да се разбере дали са безопасни. Употребяващите никога не могат да бъдат сигурни какво взимат и какви могат да бъдат ефектите.

Други рискове:

•    Рисковете за вас се повишават, ако комбинирате алкохол с какъвто и да е друг законен или незаконен наркотик.
•    Употребата на дизайнерски наркотици може да свали задръжките ви, така че да направите неща, които нормално не бихте.
•    Тези наркотици могат да предизвикат параноя, кома, припадъци и в редки случаи – смърт.
•    Тъй като химическите съставки в един брандиран продукт (например хапче с определено лого и цвят) могат да бъдат променени без ваше знание, рисковете са непредвидими.
•    Дори наркотици, които изглеждат по подобен начин или имат подобни имена, могат да се различават по сила на действие или да имат различни ефекти.

Кога да потърсите медицинска помощ

Повечето проблеми в следствие на краткосрочна употреба на дизайнерски наркотици ще се уталожат, след като спрете употребата. Но негативните ефекти от някои наркотици могат да отшумят напълно чак след няколко дни, точно както е при употребата на стимуланти като кокаин или амфетамини.

Ако смятате, че правите сериозна негативна реакция скоро след употребата на дизайнерски наркотик или имате проблеми, които не отшумяват след няколко дни почивка, свеж въздух и прием на безалкохолни течности, потърсете веднага медицинска помощ, като отидете в най-близкото до вас спешно отделение.

Ако се тревожите заради продължаващи здравословни проблеми, след като сте спрели употребата на всякакви наркотици и алкохол, посетете своя личен лекар. Но ако смятате, че ви е необходим допълнителен съвет, преди да решите дали да посетите личния си лекар или не, обадете се на Националната информационна линия за наркотиците и алкохола на телефон 0888 991 866 или се свържете с нейните консултанти чрез чат или имейл през www.drugsinfo-bg.org.

Дизайнерските наркотици и законът

Много от наркотиците, които преди са се продавали като законни, вече са забранени от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, включително мефедрон, BZP, JWH-018, нафирон и множество други синтетични канабиноиди и катинони.

За да научите повече за дизайнерските наркотици, посетете нашия сайт.

Share Button

Специално предупреждение за рисковете от употребата

рисковете от употребатаНе са малко източниците в интернет, където може да се намери информация относно рисковете от употребата на психоактивни вещества (наркотици и алкохол). Нещо повече, тази информация е много лесна за получаване.

Различни институции и организации издават всяка година брошури по този въпрос и ги раздават на различни събития. Експерти посещават училищата и изнасят лекции или обучения на децата, в които наблягат върху рисковете от употребата на вещества. Доста хора се обаждат направо на Информационната линия за наркотиците и алкохола, пишат ни мейли, пишат в чата и форума и направо питат: „Какво може да ми стане, ако взимам това вещество?“

Тази информация е лесно достъпна, но има един риск, който важи специално за България и никъде не го пише.

Рискът да не получиш лечение, когато имаш нужда от него

Повечето от нас са наясно в какво плачевно състояние е здравеопазването у нас. Наясно сме, че социално слабите хора още по-трудно могат да получат качествени или каквито и да е било медицински услуги. Говорихме и за липсата на държавна политика по отношение на наркотиците. Лошото е, че напоследък нещата още по-бързо се влошават.

Когато изброяваме рисковете от употребата на някои наркотици и алкохол, ще кажем на хората, че може да развият зависимост или пък да получат някакъв психиатричен проблем (например психоза). Но не им казваме, че ако това се случи, е много вероятно да няма къде и как да се лекуват в последствие.

Представяме си как протича един хипотетичен разговор, в който им го казваме:

Човекът:
–    Здравейте! Взимам диазепам от няколко месеца, може ли да имам някакви проблеми?
Ние:
–    Да, има риск да развиете зависимост. Диазепамът не бива да се употребява толкова дълго.
Човекът:
–    Аз мисля, че точно това е станало. Опитвах се да го спра, но не успявам.
Ние:
–    Разбирам. Ще ви насоча към някои болници, но имайте предвид, че може да ви върнат.
Човекът:
–    Как така да ме върнат? Нали там трябва да ми помогнат?
 Ние:
–    За съжаление, това е един от рисковете от употребата. Ако станете зависим, може да не намерите място, където да се лекувате.

Или пък се обажда тийнейджър и пита за амфетамините:

Той:
–    Ще ходя на клуб и мисля да опитам. Какво може да стане?
Ние:
–    Има опасност да получите психоза. Ако това стане, пък има опасност да не ви приемат в болница.

Или пък се обажда алкохолно зависим в абстиненция:

Той:
–    От вчера не съм пил, опитвам се да спра сам алкохола, но ми стана много зле. Може ли да ме приемат в някоя болница по спешност?
Ние:
–    Боя се, че е малко вероятно. Опитвали сме много пъти с различни спешни отделения, никой не приема веднага за детокс. Освен ако не си платите или нямате лични връзки. Имате ли такава възможност?
Той:
–    Нямам! Какво да правя, ако не ме приемат по спешност?
Ние:
–    Не искам точно това да ви казвам, но е по-добре да си вземете 1-2 бири и да ги изпиете, за да не получите делир. Последното е опасно за живота.
Той:
–    Но аз най-после взех решение да спра, не искам повече да пия!
Ние:
–    Разбирам, но за съжаление първо трябва да си намерите болница, в която са съгласни да ви приемат за детокс и тогава да спирате. Възможностите, които предоставя системата, не са никак много.

Ден след ден слушаме как хората се оплакват, че ги връщат от болници по различни причини. На едни им казват, че не работят с употребяващи наркотици, а само с алкохол; на други казват, че няма свободни места; на трети, че ако нямат психично заболяване, а само зависимост, няма да ги приемат; на четвърти, че не могат да ги приемат, ако имат придружаващи заболявания. В някои болници пък изобщо не искат и да чуват за каквито и да било употребяващи: „Ако сте само с шизофрения, ще ви приемем, иначе не.“

Обяснението се оказа просто – нямало пари. Държавата отпуска все по-малко за психиатричните грижи и директорите на болниците си правят нещо като списък с приоритетни случаи за прием. С най-нисък приоритет се оказват зависимите и употребяващите алкохол и наркотици. В някои болници последните изобщо са отпаднали от списъка за прием, там не ги искат. Нямат нито пари, нито нерви за тях. Особено ако са идвали в тази болница повече от един път.

Хората ни се оплакват, после разбират, че не можем да променим ситуацията и започват да обвиняват държавата. А ние какво да им кажем? Затова имаме предложение:

Когато специалистите предупреждават хората за рисковете от употребата на наркотици и алкохол, да им казват, че ако нещо им се случи, за тях лечение може и да няма. Така че пиенето и употребата наистина са си на тяхна отговорност.

И децата трябва да бъдат предупреждавани за това, още от малки. Задължително да се включи в обученията по превенция. Една голяма точка от урока за рисковете:

Българското здравеопазване може да ви откаже лечение!

Share Button

Амфетаминовата психоза

амфетаминовата психозаАмфетаминовата психоза е психотично разстройство, което е причинено от употребата на амфетамини или други стимуланти (кокаин, метамфетамини и др.). Терминът „психоза” обикновено се отнася за психично разстройство, при което чувството за реалност на човека е изкривено поради наличието на халюцинации, налудни идеи и заблуди. Халюцинациите могат да бъдат зрителни, слухови, тактилни (усещане за допир) или олфакторни (мирисни).

Амфетамините могат да предизвикат различни психотични симптоми, но обикновено терминът „амфетаминова психоза” се свързва с налудно състояние, предизвикано от употребата на амфетамини, което не включва ясни халюцинации или помрачение на съзнанието (макар да е възможна лека степен на помрачение). Тази психоза е свързана с високи дози и/или продължителна употреба на веществото.

Рисковете от възникването ѝ се увеличават с възрастта, при смесена употреба на различни вещества и при наличието на други заболявания. Психозата може да стане хронична и да се влоши, ако употребата на амфетамини продължава.

Типични симптоми на амфетаминовата психоза са параноидните налудности, при които човекът се чувства застрашен или преследван, макар в действителност да няма основание за такива чувства. Той непрестанно се оглежда нервно и е прекомерно чувствителен към това, което усеща от страна на другите хора. Много възможно е той да няма халюцинации.

Амфетаминовата психоза може да бъде трудно различима от психозите, типични за шизофренията, но при адекватни лекарски грижи пациентите се възстановяват по-бързо и много по-лесно, стига, разбира се, да са преустановили употребата на амфетамини. Обикновено психозата се преодолява (поне отчасти) в рамките на един месец и напълно в рамките на шест месеца.

Хората, които страдат от шизофрения и употребяват амфетамини, изпадат в психотични състояния, характеризиращи се със строго индивидуални проблеми. В тези случаи може да бъде трудно да се определи кой симптом от кой фактор е причинен.

Амфетаминовата психоза, също както другите психози, обикновено се лекува с антипсихотични медикаменти и други психиатрични грижи. Това може да стане в болница, а при по-леките случаи – амбулаторно.

Източници: http://www.paihdelinkki.fi/en/info-bank/faq/drugs
Международна класификация на болестите, Х ревизия 2003. Глава V, Психични и поведенчески разстройства.

Share Button