Симптоми на алкохолната абстиненция – I част

Научете за възможните усложнения на алкохолната абстиненция, тъй като в тежката си форма тя може да бъде фатална

Симптомите на алкохолната абстиненция се появяват, когато някой намали или спре консумацията на алкохол след продължителни периоди на прекомерно пиене.

Процесът на изчистване на тялото от веществото алкохол, за да се преодолее физическата зависимост към него, се нарича детокс (детоксификация). Детоксът е първата и необходима стъпка в лечението на алкохолната зависимост.

Не всеки, който спира пиенето, изпитва абстинентни симптоми, но повечето хора, които са пили много често, ще имат някаква форма на алкохолна абстиненция, ако рязко спрат употребата.

Познаването на алкохолната абстиненция, която може да се появи след краткотрайно или дълготрайно спиране на пиенето, е от изключителна важност, за да се избегнат ненужни усложнения.

Какво предизвиква симптомите на алкохолна абстиненция?

Когато пиещият консумира много големи количества алкохол в продължение на седмици, месеци или години, неговото тяло се опитва да защити вътрешната си стабилност.

Тялото, особено мозъкът, се адаптира към наличието на алкохола чрез компенсиране на алкохолните ефекти върху централната нервна система (ЦНС).

Като цяло алкохолът има потискащ ефект върху функциите на ЦНС. Повечето от клиничните ефекти могат да бъдат обяснени с взаимодействието на алкохола с различни невротрансмитери и неврорецептори в мозъка.

Тежестта на алкохолната абстиненция…

…зависи от различни фактори като възрастта, генетиката и най-вече честотата и количеството на алкохолния прием, продължителността на времето, през което човекът е злоупотребявал с алкохол и броя на предишните детоксификации (ако е имало такива).

Времевият период, през който се появяват  и достигат своя връх симптомите на абстиненция, варира от 5-10 часа след последното питие (при хора в начален стадий на алкохолизъм) до 48-72 часа (при хора с напреднала алкохолна зависимост). Симптомите могат да продължават седмици и дори месеци след спиране на употребата.

Симптоми на алкохолната абстиненцияЛеки до умерени психологически симптоми:

–    Тревожност или изнервеност
–    Депресия
–    Ясното мислене става трудно
–    Силна умора
–    Раздразнителност или лесна възбудимост
–    Емоционална нестабилност
–    Кошмари
–    Резки промени в настроението

Леки до умерени физически симптоми:

–    Лепкава кожа
–    Разширени зеници
–    Главоболие
–    Безсъние
–    Загуба на апетит
–    Гадене и повръщане
–    Бледност – необичайна загуба на нормалния цвят на кожата
–    Ускорен сърдечен ритъм
–    Потене
–    Тремор (треперене) на ръцете или други части на тялото

Тежки симптоми:

–    Тежка възбуда – неприятно състояние на свръх възбуда, повишено напрежение и раздразнителност
–    Делириум тременс (делир) – състояние на тежко объркване с визуални халюцинации
–    Треска
–    Припадъци (подобни на епилептичните) – физически или поведенчески промени, които възникват след епизод на необичайна електрическа активност в мозъка

Ако смятате, че вие или ваш близък страдате от симптоми на алкохолна абстиненция, е от голяма важност да потърсите лекарска помощ колкото се може по-скоро. Делирът и припадъците могат да бъдат животозастрашаващи.  

Следва продължение

Източник

Share Button

Изведнъж се наложи на цели държави да се защитават от тютюневите корпорации

През последните година-две започнах да попадам на странни новини. Разни големи компании, производители на тютюневи изделия, току съдят някоя държава. В началото не разбирах как и защо една фирма може да съди цяла държава, тъй като не ставаше дума за престъпване на закони (или поне на пръв поглед).

После разбрах. Ставало дума за сблъсък между политиките за опазване на здравето и корпоративните печалби.

Да речем, че правителството на Австралия решава всички цигари да се продават в еднакви опаковки, на които има само плашещи снимки на болни хора и предупреждения за вредите от пушенето. Без цветни лога, които да примамват погледа на клиентите. Целта – намаляване на тютюнопушенето и на здравните последствия както за възрастните, така и за децата (особено важно!).


Обаче на производителите на цигари това не се харесва, тъй като им падат продажбите и оттам и печалбите. На практика държавата поема контрола върху пакетирането на продукта. Производителят решава да съди държавата за провежданата от нея здравна политика.

Същата съдба сполетява и Уругвай преди няколко години. Голяма тютюнева компания съди държавата за 25 млн. щатски долара, пак по същите причини. Наред са Ирландия и Великобритания, които са заплашвани със съдебни дела, търсещи многомилиардни компенсации.

Под съдебните удари попадат дори държави като Того, чиято икономика има стойност 20 пъти по-малка от годишните приходи на тютюневата корпорация, която я съди.

Производителите на цигари не се ограничават само със съдебни битки. В Ирландия, например, една компания е наела над 160 лобисти, за да бъде спряно приемането на закона за еднаквите цигарени опаковки. За целта са платени няколко милиона евро.

Това, което мотивира тютюневите корпорации, е печалбата, която за 2010 г. е била над 35 милиарда долара и то само за първите шест световни тютюневи компании. Това, което им дава възможност да съдят държавите, са международните търговски споразумения.

България досега не е съдена заради цигарените опаковки, на които има предупредителни надписи, но ако правителството поиска да ги промени? Какво ще ни предпази от скъпоструващи съдебни разправии и плащането на огромни глоби?

Все пак има две добри новини. Първата е, че Австралия печели съдебната битка срещу тютюневата компания.

Втората новина идва от фондациите на Бил Гейтс и Майкъл Блумбърг, които създават фонд на стойност 4 млн. долара за подпомагане на развиващите се държави в скъпите им юридически битки с големите производители на тютюневи изделия в света.

„Тютюневата индустрия използва международните търговски споразумения, за да заплашва държавите и да им пречи да приемат закони за контрол над тютюневите продукти“, казва Майкъл Блумбърг.

„Не става дума за търговия“, добавя той. „Никой не подкрепя капитализма и търговията повече от мен. Става дума за суверенитет и дали една държава има правото да определя свои собствени обществени здравни политики.“

В свое изявление Бил Гейтс отбелязва, че по-малките страни нямат същите ресурси като Австралия и Великобритания.

„Държавните лидери, които се опитват да предпазят своите граждани от вредите на тютюна, не бива да бъдат възпирани  от големите тютюневи компании чрез заплахи за скъпоструващи съдебни битки“, казва той.

Фондът ще се управлява от базираната в САЩ Кампания за свободни от тютюн деца, като се очаква първоначалната инвестиция от 4 млн. долара да расте.

Дали на България няма да ѝ се наложи да търси някой ден помощ от този фонд, само за да може да предпази децата си?

Share Button

Как и защо се научихме да игнорираме прекомерната употреба на алкохол? – Част 3

Първа част тук
Втора част тук

Все повече хора смятат, че алкохолът е най-вредният наркотик (или един от най-вредните), изследвания дори се опитват да го докажат. Други хора пък все по-често питат: „След като други наркотици са по-малко вредни, защо те са забранени, а алкохолът – не?“. Явно в част от обществото настъпва някаква промяна в мисленето, но употребата на алкохол си остава свръх разпространена. Защо?

Непробиваемата култура

Производството и употребата на алкохол имат здрави корени, пуснати още в далечното минало, в много държави по света, включително и в България. Може би всички са чували за законите на хан Крум от IX век, според един от които всички лозя в Първата българска държава трябвало да бъдат изкоренени, за да бъде възпряно пиянството сред народа. Очевидно още тогава някой е забелязал опасността от прекомерната употреба на алкохол и се е опитал да се справи с нея по начин, който е сметнал за добър.

Действията на хан Крум обаче не са оставили дълготраен отпечатък върху българската култура на пиене. И до ден днешен тя продължава да възприема злоупотребата по един невинен, оправдаващ начин. Какво чуваме много често?

„Той обичаше да си пийва, но понеже беше кротък, това не беше проблем.“
„Пиеше много и ставаше весел, а това винаги забавляваше цялата компания.“
„Жена му не се оплакваше от неговото пиянство, защото всяка вечер, когато той се напиеше, просто отиваше да си легне. Никога не се е държал лошо с нея.“
„Всички пият, значи това е нормално.“
„Искате да спра пиенето? Кажете ми тогава къде да си намеря приятели, които не пият, защото всички, които познавам, го правят. Не мога цял живот да си стоя сам вкъщи.“
„Няма как да не изпивам всяка вечер по няколко с приятелите си, ако откажа, те ще ми се подиграват или ще решат, че се правя на важен.“
„Истинските мъже носят на много пиене.“

Има ли обаче вероятност културата на българина да се използва и като оправдание за нещо, което се знае, че е вредно, но отказването от което е трудно? Съществуването на културални особености означава ли, че обществото нямат възможност да се променя в дадена посока и си остава същото векове наред?

12_stulev-34Помагащата държава

Българските институции никога не биха забранили алкохола, слагайки го в списъка с останалите наркотици, тъй като тази крайна мярка надали би довела до желания добър резултат. А и само със забрани и наказания не можеш да помогнеш на хората. Разбира се, данъците и акцизите, идващи от производството и търговията с алкохол, са добро попълнение на държавния бюджет.

Затова премахваме от списъка забраната на алкохола и търсим да видим начина, по който държавата е избрала да се бори с проблемната употреба на горепосоченото вещество.

Например, през 2009 г. бе изработен проект на Национална програма за предотвратяване злоупотребата с алкохол в Република България, според който трябваше да се създаде Национален съвет за предотвратяване злоупотребата с алкохол (по подобие на Националния съвет по наркотичните вещества). Този проект обаче не се превърна в реалност. Каквито и мерки да са били предвидени в него, са останали само на хартия.

Другото, което е важно за този проект на национална програма, че от него става съвсем очевидна липсата на статистика за броя на алкохолно зависимите у нас. Статистика липсва и до ден-днешен, липсват програми за лечение, както и финансиране за каквито и да е мерки по проблема.

Държавата не се престарава и да контролира спазването на съществуващите закони, като например да предотвратява продажбата на алкохол на деца или производството на нелегални спиртни напитки. Затова пък имаме най-евтиния алкохол в Европа (само Македония е с по-евтин), магазини с алкохол на всеки 100 м, примамливи реклами на алкохол навсякъде и много пиещи хора – както пълнолетни, така и непълнолетни.

Така че, ако случайно обществото ни реши да промени отношението си към злоупотребата с алкохол и да стане по-критично, то е малко вероятно да получи помощ от държавата за това. Всеки да се оправя сам както може – по отделно, по семейно, чат-пат по приятелски и… общо взето това е.

Толкова много хора и от толкова отдавна пият по много, че това вече е норма

Каквито и още причини да има за пренебрегването на този проблем, то малцина се замислят. Мислят го основно семействата на пиещите и специалистите, към които се обръщат за помощ. Но така се получава, че тези хора, колкото и да са на брой, остават сами да плуват сред общественото море. Онези, които не са пострадали лично от проблема, трудно проявяват разбиране. Ето един реален пример от жена, която ни се обади:

„Съпругът ми започна да пие много още преди 15 г. Нещата се влошаваха постепенно, докато не започнах да виждам, че той не може да изкара ден без водка. Всяка вечер е пиян, откриха му цироза преди година. Направи катастрофа с колата. Не може да пътува, защото се чувства зле, ако не е пил. Не излизаме и не се виждаме с други хора, защото той винаги ужасно се напива и мен ме е срам. Постоянно нападаше сина ми и затова детето се изнесе от къщи. Мъжът ми твърди, че нямал проблем, че всички пиели като него. След много опити да го убедя, той най-накрая се съгласи да отиде на преглед при психиатър. Поставиха му диагноза „Зависимост“ и започнахме лечение. Взех си отпуск и болничен след него, за да мога да помагам на съпруга си да спре алкохола. Когато се опитвах да обясня на приятелите си и колегите си, че имаме проблем вкъщи, те ми отговаряха нещо от рода на „Не разбирам от какво се оплакваш, нали мъжът ти ходи на работа и не те бие, какъв е проблемът.“ После го чувах как говори по телефона с неговите приятели и братовчеди и те му казваха, че той си пие нормално и те пиели по половин литър водка на вечер. Мен трябвало да заведе на психиатър, защото аз съм била лудата.“

Да си представим за момент, че алкохолът е сравнително нов наркотик, открит преди 10-15 години. Каква щеше да бъде реакцията на обществото ни?

Share Button

Как и защо се научихме да игнорираме прекомерната употреба на алкохол? Част 2

Част първа тук

Източник: https://mundabor.wordpress.com

Източник: https://mundabor.wordpress.com

Търся своите отговори на въпроса „Как и защо повечето от нас не забелязват колко много се пие в нашето общество и колко много проблеми имаме заради това?“. Единият от тях е липсата на обективна информация, от която страдат много хора. Но ми идват наум и други обяснения.

Неумението да се справяме с трудности

С времето забелязах, че множество хора просто не умеят да се справят добре с по-трудни житейски ситуации и с емоциите, предизвикани от тези ситуации. Тук можем да включим и стреса, който често пъти не е краткотрайно преживяване, но създава голямо емоционално и психическо натоварване.

Когато човек не знае как да се справи с някоя трудност, той често търси начин поне временно да я смекчи, да я отложи, да я забрави за малко. Обикновено се надява през това време да намери начин за справяне или нещо в обстоятелствата да се промени и трудността да започне да се разрешава и „сама“. При много хора в тези моменти под ръка се оказва алкохолът.

През годините чувах много пъти как хората ми казват тези неща:

„Синът ми започна да пие много през последните 5 години. Всичко започна, когато приятелката му го заряза.“
„Откакто съпругът ми остана без работа, започна да пие всеки ден.“
„При развода съпругът ми взе децата. Започнах да пия и вече не мога да се справям.“
„Той е добър, умен човек, но има проблеми в работата. Не минава без няколко питиета всяка вечер, казва, че иначе няма да може да заспи.“

Близките на пиещите понякога знаят, че е имало някаква причина да се стигне до злоупотреба с алкохола. Че пиещият е попаднал в някаква трудност и точно тогава е започнал да увеличава употребата. Но с времето тази трудност бива изблъскана назад от един нов проблем – пиенето. Не става ясно дали човекът е успял да се справи с тази трудност, дали още не я преживява, а вместо това идва нова.

Независимо колко сме различни като хора и колко са различни нещата, които преживяваме, едно нещо винаги остава неизменно при всички: алкохолът не ни учи как да се справяме, нито решава проблемите, нито успява да ни успокои наистина. Но някак си за множество хора си остава по-лесно да си пийват, вместо да търсят други, по-добри, но и по-трудни начини за справяне. Ако твърде много хора правят това, спираме ли да ги забелязваме?

Неумението да се забавляваме

Понякога се чудя колко са хората, които могат да празнуват и да се веселят с всички сили, без масите около тях да са отрупани с алкохол. Колко често някой кани гости, без преди това да е заредил добре бара? Може ли да се празнува Нова година, без да се напием? А да се гледа мач, без да изпием по 2 литра бира? Можем ли да се чувстваме добре, без да си подсилим настроението с етанол? Или пък не можем? Ако не можем, защо?

Загубили ли са много от хората умението си да се забавляват трезви? Според мен да. Разбира се, познавам немалко хора, които не обикалят по заведенията, не правят алкохолни купони вкъщи и съвсем не държат да се „подковават“ преди да отидат на рок-концерт, а въпреки това са весели и когато са трезви. Но според мен това е малцинството. Забелязва ли го някой?

Бизнесът

Хората, които произвеждат и продават алкохол, разбира се, се стремят да излязат на печалба. Няма нищо нередно в това само по себе си, тъй като това е начин на прехрана. Работата в среда на конкуренция изисква да се положат усилия, за да бъде продаден продуктът. Кога обаче тези усилия минават тънката граница?

Когато търговец продаде алкохол на дете, е очевидно, че границата е премината, тъй като законът ясно го забранява. Като че ли всички знаят, че това се случва и като че ли всички са против, но то продължава да се случва и то без проблем.

Не съм единственият човек, който често забелязва учениците, пиещи бира в парка; пиещи бира, прибирайки се след училище; пиещи през междучасията; пиещи на купони. Това не остава незабелязано. Аз често се питам: „Кой им е дал алкохола?“. А другите хора питат ли се? Ако да, защо няма реакция?

Понякога пък границата се преминава по един доста неусетен начин, който някои хора забелязват, но други не. Става дума за рекламите на алкохол. Аз, както и да ги мисля, смятам, че те са направени именно, за да въвеждат в заблуждение. Според тях, всичко е по-добро с алкохол. Той ни дава домашен уют, истинска мъжественост, голямо забавление, истинско приятелство и какво ли не още. Всичко е по-хубаво като пийнеш, ако им вярваме.

Аз гледам тези реклами, другите гледат тези реклами, тийнейджърите ги гледат, децата ги гледат, всички ги гледат. А забелязваме ли ги наистина?

Следва още едно продължение

Share Button

Как и защо се научихме да игнорираме прекомерната употреба на алкохол?

Да си представим за момент, че алкохолът е сравнително нов наркотик, открит преди 10-15 години. Каква щеше да бъде реакцията на обществото ни?

Аз си представям как всички ужасени щяхме да говорим за пияните индивиди, залитащи и падащи по улиците; за повръщащите и въргалящи се под масите в заведенията хора; за нападенията и побоищата, извършени от агресивни пияни (включвам и насилието в семействата, най-вече над жени и деца); за многобройните катастрофи, причинили смърт по пътищата заради употреба на алкохол; за децата, попаднали в спешните отделения заради отравяне с алкохол; за една нова епидемия…

Шокиращи резултати от изследвания щяха да гърмят в медиите: „Алкохолът уврежда черния дроб, често води до смърт“, „Употребата на алкохол може да доведе до тежка зависимост“, „Злоупотребата с алкохол може да доведе до сериозно увреждане на мозъка и цялата нервна система“, „Хиляди деца живеят в семейства на алкохолици и стават жертви на неглижиране и насилие“, „През 2012 година 3 милиона и 300 хиляди души по света умряха заради употреба на алкохол“.

Когато започнах да мисля в тази посока, се оказа лесно, тъй като веднага се сетих за сегашните заглавия за по-нови наркотици: „Хапчето убиец „Супермен“ заля пазара в България“. „Хапчето-убиец“ наистина е убило хора в Европа за съжаление, но от порядъка на няколко десетки за година, а не 3 300 000. Тогава не би ли трябвало да виждаме заглавия от рода на „Наркотикът-убиец „Алкохол“ не спира да залива пазара в България“?

Източник: https://epiclaughter.wordpress.com

Източник: https://epiclaughter.wordpress.com

Да, лесно е да мисля в тази посока, но не и реалистично. Прекомерната употреба на алкохол и вредите, които нанася тя, тревожат една малка част от обществото, но не и мнозинството. Основно се тревожат две групи хора: близките на пиещите (самите пиещи далеч по-рядко) и специалистите, които помагат на тези пиещи и близките им. Затова от доста време се опитвам да намеря отговор на въпроса:

Как и защо повечето от нас не забелязват колко много се пие в нашето общество и колко много проблеми имаме заради това?

Търсейки отговор, ми хрумват поне няколко неща, които за съжаление няма как да подкрепя с резултати от представително изследване. Но все пак ги намирам за важни и за един добър повод за размисъл.

Незнанието

След стотици консултации по повод нечий проблем с алкохола стигнах до извода, че много хора всъщност не знаят какво точно представлява алкохолът и какви физически, психически и социални вреди може да им нанесе (или на техните близки). Ето няколко твърдения, които често чувам и които също толкова често се налага да оборвам с цел да обясня на хората, че се намират в риск:

1.    Алкохолът не е наркотик.
2.    Бирата не е алкохол.
3.    Пия по четвърт (или повече) литър водка на ден, но това е нормално, всички пият по толкова.
4.    Синът ми пие всеки ден, но само бира, така че не се притеснявам за неговото пиене.
5.    Нормално е всяка вечер да изпивам по няколко питиета след работа, защото само така мога да се отърся от умората и напрежението.
6.    Пия ракия всеки ден от години, защото само така мога да контролирам кръвното си налягане. За мен ракията е лекарство.
7.    Страх ме е детето ми да не започне да взима наркотици, а това че пие алкохол не ме притеснява толкова. Важното е да го прави отговорно и с мярка (в случая детето е непълнолетно).
8.    Няма никакъв проблем всеки ден в обедната почивка да изпивам по 1-2 бири. Нали не ги пия в офиса?

Списъкът, разбира се, може да бъде продължен, но едва ли е необходимо. Някак си се получава така, че след толкова векове негативен опит с алкохола и точно сега, в нашия век на информационните технологии и при наличието на планини от факти, твърде много хора продължават да страдат заради липса на обективна информация.

Следва продължение

Share Button

Черната мамба май наистина е доста отровна

Black-Mamba

Източник на снимката: http://the-tripreport.com

„Черна мамба“ е наименование, което мнозина са чували. По-малко хора обаче знаят, че това не е само вид змия, а и жаргон за растителна смес, съдържаща синтетични канабиноиди. По-известно наименование за такива продукти е Спайс (Spice) – един от така наречените „дизайнерски наркотици“.

Преди няколко години синтетичните канабиноиди навлязоха на пазара с твърдението, че са легални и безопасни заместители на марихуаната и мнозина повярваха, че е така. „Марихуаната е безопасна, а спайсът трябва да е още една степен по-безопасен“, смятат много хора и до днес (според работния ни опит).

Каква обаче се оказа действителността?

На първо място държавите започнаха да забраняват синтетичните канабиноиди и все повече от тях стават нелегални. Не че това спира „дизайнерите“-химици да синтезират нови. Но в случая изобретателността и разнообразието не носят нищо добро. Нелегалните лаборатории бълват огромни количества химикали, които хич не са попадали в човешки организъм и резултатите често са плачевни.

Много хора държат да опитат, макар и да нямат и най-малка идея какво е това, което ще пушат. Някои от тях имат смелостта да споделят какво се е случило след това. За нас винаги е полезно да научим какво всъщност преживяват хората, употребявайки някакъв наркотик. Ето какво са споделили няколко души от личния си опит в Talk to Frank:

Легалната дрога Черна мамба

„Ако след 3 дръпки от джойнта не ви харесва да имате делириум, ступор, халюцинации, обезводняване и повръщане, тогава това не е „легалната“ дрога, която искате да вземете.“

Черната мамба ме направи шизофреник

„Черната мамба беше нещо ново и лесно достъпно в магазин, където се продаваха легални наркотици. Не знаехме много за нея и просто я приехме като „пакетчета чай“, нещо слабо. Първите ефекти започнаха само след 3 дръпки. Потънах назад в стола си и се почувствах напълно парализиран. Чувствах като че ли съм в друг свят и че всичко не се случваше. Поставях под въпрос своето съществуване на земята и станах много параноичен. Най-лошото беше свирепото желание да ям. Седях там и ядях всичко. Ядях кутии с корнфлейкс, докато устата ми не се разрани и пресъхна. Единственият начин да накарам ефектите да спрат беше да отида да спя. На следващия ден, въпреки че вече не бях под влияние, още имах ефектите на шизофренна параноя. Чувах гласове и бях толкова параноичен, че не можех да спра да плача. След като я пуших постоянно около 2 месеца [черната мамба], единственият ми изход беше да напусна града и да нямам възможността да я докопам. След като видях моите приятели да я пушат, когато се върнах, си помислих, че не искам повече никога да се чувствам така. Това е най-мръсната, пристрастяваща дрога за пушене, която се намираше тогава. Радвам се, че сега е незаконна, защото много хора, които познавам, свършиха в болницата с психотични проблеми. Сега нямам никакви шизофренични мисли и съм щастлив, че не съм в ръцете на „дяволската трева“.“

Легалната дрога Черна мамба (фалшив канабис)

„ОК, аз и приятелите ми, разпускайки и опитвайки за първи път тази легална дрога, взехме толкова, колкото когато взимаме канабис. Това те удря веднага, аз станах и започнах да ходя, беше сякаш съм сам на средата на нищото, сърцето ми препускаше, също чувствах като че ли минутите са дни и най-лошата част е, че можеш да се видиш в 3D, ако пушиш твърде много от нея [черната мамба]. Това не е наркотик, който искате да вземете. Написано от Джак“

Параноя от Черна мамба

„Пуших черна мамба преди около 2 седмици, беше ми за втори път, сега се чувствам сякаш още не съм в реалността, още имам ефекти и се чувствам странно. Постоянно съм в параноя, че получавам шизофрения.“

Share Button

Кой е най-вредният наркотик?

Това е въпрос, който периодично ни задават на Информационната линия и който е особено интересен на учениците. Понякога това, което наистина ни казват чрез този въпрос, е: „Искам да пробвам някакъв наркотик, но търся този, който е по-безопасен.“ А понякога се оказва, че човекът, с който говорим, вече е пробвал (че и повече от пробвал) от най-вредните наркотици, но дори не е разбрал.

Трудно е две или повече различни вещества да бъдат сравнявани по вредност директно. Една причина за това е различният начин, по който един наркотик влияе на различните хора. Ако проследим обажданията ни, например, се оказва, че доста хора са се оплаквали от проблеми само след едно пушене на трева. В същото време много други намират употребата на марихуана изцяло за приятна.

Може ли тогава науката да ни помогне да намерим отговор?

През 2010 г. списание „Лансет“ публикува резултатите от работното ателие на Независимия научен комитет по наркотиците. Това, което Комитетът е направил, е било да оцени 20 наркотика по 16 критерия: 9 били свързани с вредите, които наркотикът нанася на употребяващия и 7 били свързани с вредите, които наркотикът нанася на хората около употребяващия.

20-те оценявани наркотика били: алкохол, хероин, крек-кокаин, метамфетамин, кокаин, тютюн, канабис, GHB, бензодиазепини, кетамин, метадон, мефедрон, бутан, кхат, анаболни стероиди, екстази, LSD, бупренорфин, халюциногенни гъби.

Резултатите

Анализът показал, че хероинът, крек-кокаинът и метамфетамините са най-вредните наркотици за хората, които ги употребяват.

В същото време алкохолът, хероинът и крек-кокаинът са най-вредни за хората около употребяващия.

Събирайки резултатите от двете оценявания, се оказва, че най-вредният наркотик е алкохолът. Хероинът и крек-кокаинът го следват на второ и трето място.

drugharmgraph

Източник на графиката: www.channel4.com

Ние, консултантите на Националната линия, не останахме изненадани от резултата. Но в същото време продължаваме да се блъскаме в бетонната стена на твърдения като: „Алкохолът не е наркотик“, „Алкохолът не толкова опасен като наркотиците“ или пък „Алкохолът е легален, следователно е безопасен“.

Алкохолът наркотик ли е?

Share Button