Страхът от истинска интимност

Тънка талия, момичешко тяло, блестящ ум, но усмивката на Мария беше тъжна.

„Той наистина е чудесен. Брет е мил, съвършен и се грижи и уважава мен и трите ми деца. Не мога да разбера себе си. Защо след като нещата между нас станаха сериозни, аз започнах да искам да се виждам и с други? Смяташ ли, че съм вятърничава, повърхностна или просто съм незряла?“

Тъй като познавах Мария добре, можех да кажа, че тя не е нито едно от трите. Тя е чувствителна, високо образована, компетентна, но подценяваща се млада жена. Когато изследвахме нейния опит с интимността, открихме една много неплодородна почва. Родителите ѝ дълги години са живели заедно, но не са общували. Разведената ѝ майка, която живее на прага на мизерията, не одобрява живота ѝ. Освен това, всичките ѝ досегашни опити за интимност са се оказали пълен провал.

Кайл беше с 25 години по-голям от Мария, ригиден и определено не секси. Джонатан от друга страна беше на подходящата възраст, емоционално ангажиран с Мария и определено беше секси. След това беше Стив, наскоро разведен мъж, който все още беше влюбен в жена си. Нито един от тези мъже не беше нито физически, нито емоционално, нито дори сексуално „достъпен“. Не и докато не се появи Брет.

Успешен, млад финансов факир, прагматичната натура на Брет идеално допълваше артистичната Мария. Насърчавайки я да работи върху скулптурите си, той създаде студио за нея и ѝ помогна да организира своя изложба. Добродушен, свободен мъж, който обожава децата на Мария – те от своя страна също го обикнаха. Поради всички тези причини и много други, Брет и Мария се влюбиха силно… докато Брет не заговори за брак.

Съмненията относно собствената ѝ стойност и съмненията за Брет, започнаха да се засилват. Мария изведнъж реши, че Брет е сладък и семейството му е прекрасно, но той не е секси. „Той не е чувствена личност, а това е толкова важно за мен.“

Дали наистина Брет не беше секси? И дори да беше така, защо Мария стигна до това заключение сега, след толкова време с него? Дали тя не си слагаше някакви спирачки?

Най-просто казано, Мария се страхуваше от интимност.

Страхът от интимност не е необичаен. Мария е един от многото хора, които желаят интимност, но дълбоко в себе си се страхуват. Защо е така? Хората, които се страхуват от интимност са много разнообразни в своят произход, темперамент, култура и всеки има своите собствени влияния. Мария е един от тези хора, които несъзнателно я саботират.

Семейната история на Мария ни казва, че нейните родители не са ѝ били добри модели за подражание в сферата на интимността. Баща ѝ е имал извънбрачни връзки, а майка ѝ е страдала от множество психосоматични заболявания. Баща ѝ, зает със собствения си свят, се е отнасял с нея с пренебрежение, а майка ѝ от своя страна е компенсирала това като е била свръхобгрижваща и контролираща. Тяхната прекалено близка връзка вместо да подкрепи израстването на Мария, всъщност я е задушила. Радостта, безпокойството или тъгата на Мария са били затъмнени от собствените интензивни емоции на майка ѝ.

Независимо от това, че Мария е била в състояние да взема добри решения относно образованието и избора си на кариера, майка ѝ се е намесвала във всичките ѝ избори за живота. Нямало е никаква граница между майка и дете. Тогава Мария е решила, че интимността означава да се загубиш в другия човек. Тогава какво се случва с едно момиче, което иска интимност, но едновременно с това се страхува от нея? Търси мъже, които не са истински „достъпни“ за нея. Когато се случи така, че срещне мъж, който ѝ откликва, тя се отдръпва много бързо. Всъщност това е, което Мария се кани да направи с Брет.

В терапията Мария започна да изразява желанията и нуждите си, само за да разбере, че ме интересуваше, но за разлика от майка ѝ не реагирах „свръх“. Това разбира се беше нов тип взаимоотношения, които бяха непознати за Мария и тя се затрудняваше. Имаше моменти, в които ми казваше, че съм подла и я изоставям, както е превел баща ѝ. Във фрустрацията си и отчаяна от това, че ѝ поставям граници, тя заплашваше, че ще напусне терапията. Хореографията на интимността беше в опасност.

С течение на времето обаче Мария започна да разпознава призраците на майка си и баща си, които хвърлят сенките си върху нашите интеракции. Бавно, тя започна да се отпуска и да става по-самоуверена в решенията си и да се наслаждава на отделянето. Тя откри, че ангажираността не е свързана с разтваряне в другия, нито пък интимността е свързана с нахлуване в личното пространство на партньора. Що се отнася до връзката ѝ с Брет, Мария все още е в процес на работа върху нея.

Мария е като много други хора, които се страхуват от това, за което копнеят – истинска, интимна любов.

Едни се страхуват да изгубят себе си в партньора си, а други – да не изгубят него. Тези страхове могат да ни попречат да създадем сериозна връзка или пък да провалят дългогодишна такава.

Противно на общите схващания, това, че една връзка е дългогодишна, не винаги означава, че тя е добра. Всъщност дългосрочна връзка с любов, грижа, страст, спонтанност, секс и вълнение, както и истинска интимност – това е, което всеки един иска. Една голяма част от дългосрочните връзки обаче изключват една страна от уравнението – романтиката и страстния, горещ секс или грижата, сигурността и комфорта.

В случай, че мислите, че романтиката и страстният секс неминуемо изчезват с времето, помислете отново. Те не изчезват непременно, просто голяма част от двойките разделят несъзнателно „соса“ – вълнението, страстта и секса, от „стека“ – комфорта и сигурността. Защо го правят? Защото така се чувстват по-сигурни. При по-малко интимност в отношенията, страхът от това да се изгубиш в другия намалява, както и страхът да загубиш партньора си.

Най-просто казано, страхът убива любовта. Да, любовта е риск. Но ще рискуваш ли да бъдеш наранен или ще рискуваш да не удовлетвориш една от основните си човешки потребности – тази от любов?

Така че защо не дадеш шанс на любовта?

Източник: https://www.psychologytoday.com/intl/blog/love-doc/200911/fear-real-intimacy

 

 

Share Button

Щастието изход ли е от зависимостта?

Наскоро във Фейсбук страницата на „Солидарност“ получихме линк към статия от една наша приятелка. По повод на текста, дамата пишеше: „Тази статия ме заинтригува. Според нея излиза, че е достатъчно да се почувстваш щастлив и обичан, за да се пребориш със зависимостите. Вие какво бихте казали?“

Вече бяхме чели текста, а освен това бяхме запознати и с експеримента, върху който се основаваше статията, но не бяхме мислили по-детайлно.

В следващите редове ще дам своето виждане по въпроса, като разбира се, не бих ангажирала никого с него.

Какво представлява експериментът „Rat Park” или „Паркът на плъховете“?

Експериментът Rat Park е изследване върху зависимостта, проведено в края на 70-те години (и публикувано през 1980 г.) от канадския психолог Брус К. Алекзандър и колегите му от университета „Саймън Фрейзър“ (Ванкувър, Канада).

Хипотезата на Алекзандър е, че веществата сами по себе си не причиняват зависимост, а развиването на зависимост по-скоро е благоприятствано от условията (битови и социални), в които човек живее.

В първата фаза на експеримента Алекзандър изолира плъховете в тесни метални клетки, без никакви удобства, възможност за движение и контакт с другите плъхове. Всеки от тях обаче бил свързан с устройство, с което сам можел да се инжектира с опиати. След известно време голяма част от плъховете развили зависимост. В следствие на опита, групата учени излизат с твърдението, че силно стресираните животни, както и силно стресираните хора, биха се успокоили фармакологично, ако имат възможност за това.

За да докаже хипотезата си обаче, Алекзандър прави втори експеримент. За него той строи парк за плъховете, като площта му е около 200 пъти по-голяма от стандартната лабораторна клетка. В парка поставя около 16-20 лабораторни животни, които се радват на изобилие от храна и вода, топки и въртележки за игра, много място за свободно движение и контакти помежду им, както и на други удобства. В парка обитателите имали правото да избират между чиста вода и подсладена такава, в която се съдържа морфин хидрохлорид. По-голямата част от тях избирали да пият чиста вода. „Нищо не подсказваше развиване на зависимост при тези плъхове, които бяха настанени в добра среда за живот“, казва Алекзандър.

Rat ParkКонтролната група плъхове, които били поставени в малките единични метални клетки, консумирали много повече вода с морфин. Това се повторило и в други последвали експерименти.

Плъховете обаче не са хора! Не изпитват вина, срам, не страдат при загуба… За добро или лошо, ние сме доста по-сложно устроени. Социалната действителност, в която оперираме, е зависима от доста променливи. На нас не са ни необходими само вода, храна и топки за игра. Те са важни, дори много важни, но за жалост не са ни абсолютно достатъчни.

Нека си припомним йерархията на потребностите според Маслоу.

piramida-small-bg
Какво ще стане с нас, ако изпитваме затруднение да задоволим базисните си потребности? Със сигурност това ще повиши нивото ни на стрес и фрустрация. Това само по себе си означава, че изпитваме физически и психически дискомфорт, и логично търсим начини да облекчим страданието си. Често по всякакъв възможен начин. В случая с експеримента, описан по-горе, облекчаваме страданието си с това, което ни се предлага на една ръка разстояние – психоактивни вещества. Човекът е естествено устроен да търси щастието и позитивните емоции, следователно е лесно да обикне (да се пристрасти) към нещо, което е източник на подобни преживявания.

Стрес обаче може да се преживее на всяко едно ниво от йерархията на потребностите. Само се запитайте дали познавате хора, които живеят в хубав дом, имат добра професия, могат да си позволят да пътуват, но все пак имат проблем с веществата.

Нека се върна на първоначалния въпрос – достатъчно ли е да се чувстваме обичани и щастливи, за да си гарантираме живот, лишен от зависимости?
На този въпрос ще отговоря по-философски. На първо четене бих казала, че да имаш около себе си хора, които те обичат и живот, който е щастлив, са добри превантивни условия. За жалост обаче те не са панацея. Нашият опит показва същото. Чували сме доста истории от рода на: “Ама какво стана, такова хубаво семейство, а детето стана зависимо“.

Много често тези твърдения са твърдения на странични наблюдатели. И ето тук е основният проблем на чувствата и емоциите – те са безкрайно субективни. Колкото и да обичаме един човек, ако не го обичаме по начина, по който той очаква, може никога да не разбере, че е обичан. Никога да не се почувства обичан.

Същото е и с щастието. Колкото и прекрасен да ни изглежда животът на някой отстрани, важно е как той преживява собственото си съществуване. Щастието е зависимо от това, което ние определяме за ценно, щастието зависи от начина, по който приемаме света и другите, щастието зависи от това кои сме.
Дори и да ни се иска да внесем смисъл, щастие и любов в живота на някой, сме напълно неспособни на това, когато другият влага различно съдържание в тези думи. Смисълът, щастието и любовта имат толкова различни значения и дефиниции, колкото различни хора съществуват. А различните дефиниции предполагат и различно изразяване.

Освен това, никой не е отговорен за нашето добруване. Тоест, не бива да бъдем просто потребители на дадени емоции, а активни участници и инициатори. Защо да е по-малко терапевтично да обичаш, отколкото да бъдеш обичан?

Лечението се крие в това да се научим да се приемаме и обичаме (първо себе си) и да бъдем щастливи с това, което имаме. Както и да се стремим да се развиваме.

Има изключително много възможни причини за това един човек да стане зависим, както и много фактори, които биха благоприятствали процеса. Трудно е да се предвидят всички възможни рискови комбинации и ситуации. В повечето случаи обаче става въпрос за личното преживяване на човек за липса на нещо. Липса, която нарушава баланса и трябва да бъде запълнена от друго.

Пътят и промяната са лични. Никой не може да ги извърви вместо нас, но е важно да имаме подкрепата, търпението и приемането на близките ни хора.

 

 

Share Button

СЕМЕЙНАТА ТЕРАПИЯ ПОМАГА – ЧАСТ 2

Част първа на статията може да прочетете тук

ЗА КАКВО СЕ ГОВОРИ ПО ВРЕМЕ НА ФАМИЛНИТЕ СЕСИИ

Различни са темите, които се поставят за обсъждане по време на семейните сесии. Те могат да бъдат насочени към това какви са актуалните трудности, с които членовете на семейството се сблъскват и как всеки един от семейството се чувства, докато проблемът бъде решен.

Важна тема в семейната терапия, насочена към работа със семейства със зависимост, е насочена за изграждане за стратегии за справяне и изразяване по адекватен начин на чувства, като гняв, съжаление и самота. Понякога само предоставянето на възможност за обсъждане и зачитане на различни, често плашещи или забранени чувства, може да има терапевтичен ефект.

Понякога фамилният терапевт поставя задачи на членовете на семейството, върху които те да мислят преди следващата сесия. Тези задачи имат за цел да подкрепят членовете на семейството да се опитат и да овладеят нови поведения и да ги прилагат, по един здравословен в семейния контекст, начин.

„ТОЙ ИМА ПРОБЛЕМ, А НЕ АЗ”

Понякога членовете на семейството отказват да участват във фамилни сесии, вярвайки че не те, а тяхният близък има проблем. Зад това могат да стоят много различни причини, като например :

– Страх: членовете на семейството могат да се страхуват и да не допускат промени, убедени че непознатите нови поведения и стратегии са по-страшни от познатите.

Фамилните консултации предоставят защитено пространство, в което всеки един от членовете на семейството има възможност да експериментира с ново поведение или да има различна гледна точка, без да се страхува, че ще бъде наранен.

– Умора: Близките могат да са уморени от справяне с различни проблеми, произтичащи от зависимото поведение на член от семейството.

Фамилните сесии могат да подкрепят всеки един от членовете на семейството да поемат собствената отговорност за живота и решенията си.

– Контрол: Близките могат да са убедени, че те познават проблема по-добре.

Фамилният консултант/терапевт може да подкрепи членовете на семейството да потърсят алтернативни гледни точки и да развият стратегии, различни от зависимото поведение.

Недоверие: Близките могат да се страхуват открито да споделят за семейните проблеми пред терапевта.

Терапевтът не осъжда семейството или някой от членовете му, а подкрепя участниците да говорят за „трудни“ за семейството теми.

– Скептицизъм: Близките могат да са недоверчиви към процеса на фамилно консултиране, защото имат негативен предишен опит.

Заедно с фамилния консултант членовете на семейството могат да обсъдят какви очаквания има всеки един от тях в процеса на консултиране, какво се е случило при предишните опити за фамилна терапия и да обсъдят върху какво биха искали да се концентрират към настоящия момент в терапията.

 images

Ефективна ли е семейната терапия?

 Изследвания показват, че включването на фамилен терапевт при работа със зависимо поведение, повишава ефективността на рехабилитацията. Семейната терапия намалява риска от отпадане от рехабилитация, намалява риска от сривове и рецидиви и подкрепя цялото семейство в процеса на възстановяване. Чрез включване на значимите близки се намалява преживяването на стрес за отделния човек – зависимия или член от семейството и се намалява риска от формиране на зависимо поведение и при други членове на семейството. Изследванията показват, че семейната терапия подобрява начина, по който партньорите се отнасят един към друг, взаимодействието между родителите и децата и възстановява доверието между членовете на цялото семейство. Семейна терапия е ефективен начин да се помогне както на човек в процеса на реабилитация, така и на семейството като цяло.

 

Използвани материали: Substance Abuse and Mental Health Services Administration, US

Статията подготви: Мая Угрюмова – психолог

Share Button

СЕМЕЙНАТА ТЕРАПИЯ ПОМАГА

Когато някой е зависим, зависимостта засяга цялото семейство. Животът на семейството се върти около проблемите, произтичащи от зависмостта. Когато член на семейството постъпва в рехабилитационна програма за справяне със зависимостта си, болката и тревогите на останалите членове на семейството не изчезват от самосебе си. Какво означава едно семейство да се възстанови? Макар и често продължителен, процесът на възстановяване на семейство означава връщането към ежедневния ритъм на живот и признаването на нуждите на всеки член от семейството. Семейната терапия подкрепя членовете на семейството да се справят с негативните чувства на гняв, самота и отчаяние и да се възстанови доверието между тях.

top3

КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА СЕМЕЙНАТА ТЕРАПИЯ?
Семейна терапия разглежда семейството като система от различни части. Промяна на някоя част от системата ще задейства промени във всички останали части. Това означава, че когато един член на семейството е развил зависимост, всеки в семейството е засегнат – в някои от семействата за зависимостта не се говори открито с всички членове, тя остава в тайна, в други някои членове поемат твърде много отговорности и другите всякаш не присъстват.
Зависимото поведението на конкретния член от семейството създава голямо напрежение и рязко променя ежедневния ритъм на живот на цялото семейство и на конкретните членове. Понякога членовете на семейството могат да изпитват трудности да променят поведението си към техния близък, който е в рехабилитационна програма и не отчитат като положителен сигнал продължителен период на липса на употреба, поемане на отговорности към дома и към себе си.
Семейна терапия помага на семейството да се възстанови като едно цяло от травмите, свързани със зависимостта от една страна, а от друга подкрепя всеки член да направи конкретни положителни промени.

СЕМЕЙНАТА ТЕРАПИЯ НЕ Е ТРЕНИНГ ЗА РОДИТЕЛИ
Семействата често имат достъп до различна, голяма по обем информация, чрез която могат да разбират по-добре как зависимостта се отразява на взаимоотношенията у дома и какво може да се направи, за да се подкрепи члена на семейството за включване в програма за рехабилитация.
Много семейства разполагат с нужната им информация, но не са в състояние да я приложат, така че тя да доведе до промяната, от която семейството се нуждае. Консултациите със семейството не са тренинг, който дава още и нова информация. Семейна терапия осигурява безопасно и неутрално пространство, в което всеки участник осъзнава как да се напасне към нуждите на другия, без да пренебрегва собствените си потребности и как да подкрепя процеса на рехабилитация от зависимостта. Терапевтът помага на членовете на семейството да се подкрепят взаимно и да се отнасят един към друг с уважение.
Семейните консултации подкрепят членовете на семейството да изследват, осъзнават и променят начините, по които си взаимодействат; да се учат как по-успешно да общуват помежду си без непрестанни упреци и обвинения; да са открити един към друг, без да се страхуват, че ще бъдат наранени.

КАК СА ОРГАНИЗИРАНИ ФАМИЛНИТЕ КОНСУЛТАЦИИ И КОЙ ГИ ВОДИ?
Фамилната консултация представлява среща, на която участват всички членове на семейството. Сесиите са с продължителност около час, като са фокусирани както върху зависимия и взаимоотношенията му с другите членове на семейството, така и върху взаимоотношенията в цялото семейство. Всяка сесия има конкретни цели, които в процеса на рехабилитация са насочени към намаляване рисковете от рецидив и към възстановяване на емоционалните връзки и доверието между членовете на семейството.
Първата сесия е свързана с договаряне между членовете на семейството по отношение съгласието си за участие във фамилна терапия.. По време на първата сесия се договарят също така принципите на конфиденциалност и спазване на общи правила във взаимоотношенията – да се изслушват и да не се прекъсват, да говорят от свое име и да проявяват търпение към различните от техните гледни точки, да не отправят обиди и заплахи към останалите. По време на сесията терапевтът наблюдава и изучава как членовете на семейството си взаимодействат, кои са силните и слабите страни на семейството като цяло и каква е готовността за промяна.
Семейните консултации се провеждат от специално обучен в принципите на фамилната терапия или фамилното консултиране психолог. Често той няма същия опит като семейството, може да е от различен етнос, да има различна религиозна принадлежност и може да принадлежи към различна социална група. Независимо от своите различия специалистът по фамилна терапия проявавя разбиране и уважение към спецификите на семействата, с които работи.

Очаквайте продължение.

Използвани материали: Substance Abuse and Mental Health Services Administration,US

Статията подготви: Мая Угрюмова – психолог

 

Share Button