Съвети за превенция – тийнейджъри

Posted on 17.06.2021 by Светлана Николова

Съвети за превенция на употребата на наркотици за всяка възраст

Съвети за превенция на деца от 9 до 12 години вижте тук.

Като родител вие сте най-голямото влияние в живота на детето си и провеждането на отворени и честни разговори е един от мощните начини да се свържете с децата си и да им помогнете да израснат като здрави възрастни хора. Когато засягате някои по-трудни теми, като никотин, алкохол или наркотици, въпросът не е да проведете еднократен „разговор за наркотиците“, а по-скоро да се заемете с темата чрез по-чести, естествени разговори, които се развиват с напредването на възрастта на детето ви. Някои неща, които да имате предвид:

Поддържайте линиите за комуникация отворени и се уверете, че имате достатъчен запас от любов и съчувствие – дори когато водите тежки разговори.
Балансирайте всички последствия с позитивно насърчение.
През цялото време се появяват допирни точки и моменти, в които можете да научите детето си на нещо – използвайте ги като естествени възможности да обсъждате употребата на вещества.

Тийнейджъри от 13 до 18 години

Знаем, че тийнейджърите са невероятно схватливи, когато става дума за техните знания относно употребата на вещества, и те се нуждаят от информация и послания, базирани в реалния живот. Това е ключов момент за родителите да помогнат на децата си да направят здрав избор относно веществата. Ето някои подходящи за възрастта сценария, за да помогнете на детето си да разбере как да бъде здраво и да се ориентира в рисковете, свързани с употреба на вещества.

Сценарий:

Заедно с детето си сте и виждате няколко деца, които пушат електронни цигари.

Какво можете да кажете:

„Наистина ме тревожи да видя как тези деца пушат. Знам, че това става все по-разпространено сред децата на твоята възраст, но това не означава, че е безопасно. Какво мислиш за пушенето на електронни цигари? Някой от приятелите ти прави ли го?“ Въпреки че пушенето на е-цигари може да е популярно занимание за някои тийнейджъри, то не се счита за безопасно, особено за децата и младежите, чийто мозък все още се развива. Поставете ясни очаквания и обяснете на детето си защо не искате то да пуши електронни цигари (например защото се тревожите за токсичните вещества, заради широкия спектър от последствия за здравето, заради зависимостта към никотина).

Сценарий:

Вашият тийнейджър започва гимназия и вие искате да му напомните, че не трябва да се поддава на натиска на връстниците си да пуши, пие или употребява вещества.

Какво можете да кажете:

„Гимназията ще бъде забавен период от живота ти и ние искаме да си прекарваш добре с приятелите си, но знаем също, че може да усетиш натиск да пиеш алкохол, да пушиш (електронни) цигари, да употребяваш марихуана или други вещества. На много хора им се струва, че това е едно от нормалните неща, когато си тийнейджър. Не е така. Повечето тийнейджъри всъщност не правят тези неща.

Ще има много решения, които ще взимаш за себе си, и дори можеш да направиш някои грешки. Просто знай, че можеш да разговаряш с нас за всичко и по всяко време, дори ако допуснеш грешка или се озовеш в неприятна ситуация и се нуждаеш от нашата помощ. Ние няма да откачим и заедно ще измислим начин да ти помогнем.“

Сценарий:

Машият тийнейджър е започнал да излиза с деца, които не познавате, и е изоставил старите си приятели.

Какво можете да кажете:

„Забелязах, че излизаш с компания, различна от предишната ти. Случва ли се нещо с обичайните ти приятели? Има ли проблем с тях или просто се отделяш и се срещаш с някакви нови деца? Разкажи ми за новите ти приятели. Искаш ли да ги поканиш на гости някой път? Наистина бих искала да се запозная с тях.“

Сценарий:

Детето ви се прибира вкъщи, миришещо на алкохол или цигари.

Какво можете да кажете:

Отговорът ви трябва да е премерен, тих и сериозен – без викове, крещене или твърде емоционален. Детето ви трябва да разбере, че това не е просто дребна, неприятна ситуация, както когато не изпълни домакинска работа или не направи това, което сте го помолили; това е много сериозна ситуация. Можете да кажете: „Наистина съм разстроена от това, че пушиш/пиеш. Обичам те и съм загрижена за теб, и искам да разбера защо си решил да го направиш. Това, което е най-важно, са здравето и благополучието ти и искам да бъдеш честен. Затова, като начало, ми разкажи какво стана тази вечер и защо ти или твоите приятели сте пушили/пили.“

Съвети за превенция за тийнейджъри:

Уверете се, че вашият тийнейджър знае правилата и последствията от нарушаването на тези правила и, което е най-важното, че вие наистина ще наложите тези последствия. Децата е по-малко вероятно да употребяват никотин, алкохол или други вещества, ако техните родители са установили модел на налагане на ясни правила и последствия от нарушаването им. Тези последствия трябва да бъдат разумни, приложими и краткосрочни. Ако не се вижда краят им, тийнейджърите се чувстват сякаш нямат изход и нямат истинска причина да продължат да се въздържат от нежелано поведение.
Дайте ясно да се разбере, че не одобрявате никаква употреба на алкохол, никотин (включително на електронни цигари) и наркотици и търсете възможности да говорите за чувствата си относно употребата на вещества по продуктивен начин. Такива възможности могат да бъдат писма от училището, реакции на реклами или на сцени с употреба на вещества по телевизията и във филмите. Бъдете готови да изслушвате, вместо да изнасяте лекции. Опитайте да използвате отворени въпроси, за да започнете разговора.
Позволете на вашия тийнейджър да знае за всички чудесни неща, които мислите за него. Той трябва да чува много положителни коментари за живота си, за това кой е той като личност и за всички прекрасни неща, които трябва да очаква, ако е здрав и в безопасност.
Проявявайте интерес и обсъждайте ежедневните постижения и спънки на детето си. Ще спечелите доверието му, ще се научите как да разговоряте помежду си и няма да го изненадате, когато изразите твърда гледна точка за веществата.

Следва продължение.

Източник

Родителите и пиенето на детето

Posted on 04.03.2021 by Светлана Николова

Отговор

Как да реагираме на употребата на алкохол от непълнолетни?

Алкохолът е най-употребяваното вещество сред американските (и българските) тийнейджъри и млади хора, което създава съществени рискове за здравето и безопасността.

Тийнейджърите опитват алкохол по различни причини – да проявят независимост, да се почувстват по-безгрижни или да избягат от стрес, натиск от връстниците и дори от скука. Много от тях са склонни да правят това, без да осъзнават напълно негативните ефекти от алкохола или здравните рискове.

Така че какво да правите, ако разберете, че детето ви пие?

Благоприятствайте редовната и продуктивна комуникация

Продуктивната комуникация с вашия млад тийнейджър или пълнолетен младеж не трябва винаги да прилича на разпит. Останете спокойни, отпуснете се и следвайте съветите по-долу, за да се уверите, че детето ви ще чуе това, което имате да му кажете и обратното.

Опитайте се да бъдете обективни и отворени. Ако искате да проведете продуктивен разговор с детето си, направете всичко възможно да останете непредубедени и да чуете неговата гледна точка. По този начин е по-вероятно детето ви да бъде възприемчиво.

Задавайте отворени въпроси. Това са въпроси, които предизвикват отговор, който е повече от „да“ или „не“. Това ще доведе до по-ангажиращ и продуктивен разговор.

Попитайте детето си защо пие. Това ще накара вашият тийнейджър да мисли за бъдещето си, какви са границите му по отношението на пиенето и какви са възможните негативни последствия. Те могат да включват да закъснява за тренировки, да прави някакви глупави или опасни неща или да има махмурлук. Отговорът на този въпрос може също да ви даде някаква яснота какво би могло да се крие зад пиенето на детето ви. След това можете да предложите начини за по-добро справяне с причините да пие.

Покажете на детето си, че го чувате. Използвайте активно слушане и рефлектирайте това, което чувате – или казаните думи, или само изразената емоция. Например можете да кажете: „Чувам, че се чувстваш претоварен и че пиенето ти помага да се отпуснеш. Така ли е?“

Обсъдете негативните ефекти от алкохола и какво означават те от гледна точка на психичното и физическото здраве, безопасността и взимането на добри решения. Поговорете за дългосрочните ефекти.

Проявете емпатия и съчувствие. Покажете на детето си, че го разбирате. Тийнейджърските години могат да са трудни. Признайте, че всеки човек се бори с трудности понякога, но алкохолът не е полезен или здравословен начин за справяне с проблемите. Дайте на детето си да разбере, че може да ви се довери.

Ако има история на зависимост в семейството ви, тогава детето ви е в много по-голям риск от зависимост. Трябва да сте наясно с повишения риск и да обсъждате това редовно с детето си, както бихте разговаряли за всяко друго заболяване.

Заемете се с проблемите спокойно и директно

Предайте ясни очаквания. Говорете недвусмислено и директно. Обяснете, че не одобрявате деца да употребяват алкохол и че очаквате от детето си да не пие, дори ако е с приятели, които го правят.

Обсъдете последствията и постигнете съгласие за тях. Разговаряйте с детето си за това какво ще се случи, ако то пие, преди да е навършило пълнолетие. Уверете си, че можете да въведете тези правила и че детето ви разбира защо ги налагате.

Помогнете на детето си да разбере законовите последствия. Употребата на алкохол преди навършване на 18 г. е незаконна (Закон за закрила на детето). Обяснете му, че има причина за съществуването на този закон и защо не одобрявате неговото нарушаване.

Обяснете му защо пиенето е много по-различно за тийнейджърите, отколкото за възрастните. Човешкият мозък продължава да се развива и доста след 20-та година и пиенето оказва значителни негативни ефекти върху неговото развитие.

Следете как се справя детето ви. Ако то продължава да пие или ви се струва, че му е трудно, това означава, че може да му е необходима допълнителна помощ или специализирано лечение. Със сигурност потърсете помощ.

Детето ви страда ли от зависимост към алкохола?

Може да е трудно да прецените кога детето ви „просто експериментира“ или има трудности с пиенето до степен, в която страда от алкохолна зависимост. Всяка употреба на алкохол е проблем, когато детето ви е непълнолетно. Ако то е на 18 или повече години, също е важно да следите за признаци за проблем.

Ако се безпокоите, е най-добре получите оценка от професионалист. Може би се тревожите, че пиенето на детето ви излиза от контрол, така че започнете със задаването на тези въпроси:

Дали пиенето на детето ви често пречи на неговите отговорности, като например работа, училище или задачи вкъщи?
Дали има моменти, в които детето ви пие повече или по-дълго, отколкото е възнамерявало?
Детето ви имало ли е желание или опитвало ли е повече от веднъж да намали или спре пиенето, но без да успява?
Прекарва ли детето ви много време в пиене? Става ли му лошо от пиене или има ли махмурлук?
Детето ви изпитва ли силно желание – силна нужда или импулс – да пие?
Продължава ли детето ви да пие, въпреки че това му създава проблеми със семейството или приятелите?
Детето ви изоставило ли е или намалило дейностите, които са му били важни или интересни, за да може да пие?
Попадало ли е детето ви повече от веднъж в ситуации по време на или след пиене, които са увеличавали вероятността то да се нарани (като шофиране, плуване, работа с машини, преминаване през опасен район или необезопасен секс) или да нарани други?

Вие познавате най-добре своето дете. При всички положения започнете разговор с него, ако имате някакви притеснения за пиенето му, и потърсете индивидуална консултация, ако имате нужда.

Превод с мъничко адаптация оттук.

Рискови фактори за зависимост

Posted on 27.01.2021 by Светлана Николова

Отговор

Повечето експерти вярват, че всеки може да стане зависим към вещества. Някои от веществата, като никотин и хероин, са толкова силно пристрастяващи, че прекомерната или всекидневната им употреба може да доведе до зависимост при всеки. Все пак повечето хора, които опитват вещества, не стигат до вредна употреба или зависимост.

В този смисъл всяка употреба на вещества през тийнейджърските и младежките години е повод за безпокойство. Човешкият мозък продължава да се развива и след навършването на 20-та година, правейки възрастта на юношите и младите пълнолетни критично важна за изграждането на здравословни поведения и навици. Употребата на вещества през тези години създава потенциал за разнообразни дългосрочни негативни последствия. 90% от зависимите хора са започнали да употребяват вещества през тийнейджърските си години.

Какво прави някои хора по-уязвими към зависимост?

Определени неща могат да направят някои хора по-уязвими към зависимост в сравнение с други хора. Тези неща се наричат „рискови фактори“, защото увеличават риска употребата на вещества при даден човек да стигне до зависимост. Имайте предвид, че рисковите фактори не определят съдбата на човек – по-скоро помагат да се прецени какъв е потенциалът за развитие на проблем.

Предотвратяването и отлагането на употребата за колкото е възможно по-дълго, както и работата с подлежащите рискови фактори, са важни начини за намаляване на вероятността от развитие на проблемна употреба. Да подпомагате детето си в създаването на умения за справяне, да се грижите за психичното му здраве, взаимоотношенията и безопасността му са неща, които могат да служат като протективни (предпазващи) фактори.

Семейна история на зависимост

Ако има история на зависимост във вашето семейство, трябва да обсъдите това с детето си. Тези разговори могат да се случат по същия начин, по който бихте обсъдили семейна история на диабет или друго заболяване, и трябва да ги проведете не по-късно от ранната тийнейджърска възраст.

Опитайте да промените следния сценарий така, че да отговаря на нуждите на вашите ситуация и семейство:

„Твоят дядо страдаше от зависимост към алкохол. Това означава, че той не можеше да пие алкохол по безопасен начин. Алкохолът може да е законен, но някои хора развиват сериозни проблеми заради пиенето. Някои от тези проблеми включват промени в мозъка и тялото им, които влияят на начина, по който те функционират в живота. Това заболяване може да се предава в семействата, затова е нещо, за което трябва да внимаваш, и аз ще ти помогна да го правиш.“

Проблеми с психичното здраве

Психиатрични заболявания като депресия, тревожност, поведенчески разстройства или разстройство с дефицит във вниманието и хиперактивност създават по-висок риск от проблемна употреба на вещества и зависимост. Тези видове заболявания могат да причинят трудности с контрола на мислите и емоциите. Като родител е важно да следите дали детето ви не употребява вещества, за да се справи с тези заболявания.

Добра идея е да поговорите със специалист за връзката между психиатричните заболявания и употребата на наркотици и алкохол. Управлението и лечението на подлежащите психични болести или разбирането на това как емоционалните и поведенчески проблеми могат да доведат до употреба или да я влошат е важно за намаляването на риска и предотвратяването на съпътстващи разстройства (когато проблемите с психичното здраве и с употребата на вещества се случват едновременно).

Проблеми с поведението или с контрола на импулсите

Децата, които често поемат рискове и имат трудности с контролирането на импулсите или със спазването на правила, са в по-висок риск от проблеми с употребата. Макар повечето тийнейджъри да разбират опасностите от поемането на рискове, на някои им е особено трудно да устоят на импулса да се заемат с рисково поведение.

Преживяна травма

Децата, които имат история на травма (например са станали свидетели на насилие или са преживели такова), са в по-висок риск от проблемна употреба на вещества по-късно през живота. Важно е родителите да са наясно с възможното влияние на травмата върху детето и да намерят подходяща помощ, за да се заемат с решаването на проблема.

Фактори на средата

Употреба на вещества или зависимост в семейството или сред връстниците, лесен достъп до никотин, алкохол или наркотици и по-често излагане на влиянието на популярната култура и на реклами, които насърчават употреба, могат да повишат риска.

Възраст на първата употреба

Започването на употреба на алкохол, никотин или други вещества в ранна възраст е един от най-силните и еднозначни фактори, предсказващи повишен риск от зависимост.

Промени в риска в течение на времето

Докато хората преминават в зряла възраст, рисковите фактори за употреба на вещества и зависимост започват да се променят. На всеки нов етап от живота нови и различни обстоятелства могат да предизвикат стрес и допълнително напрежение, засилвайки уязвимостта към употреба и зависимост.

Източник

Тийнейджъри, наркотици и специфични рискове

Posted on 04.11.2020 by Марина Попова

Отговор

Какви специфични рискове носи употребата на алкохол и наркотици за тийнейджърите?

Ние имунизираме. Изискваме поставяне на колани в колата и каска, докато карат колело. Настояваме за слънцезащитен крем. Правим всичко, което можем, за да подготвим нашите деца за високи постижения в училище. Правим всичко възможно, за да бъдат децата ни здрави, в безопасност и готови за успех. Тогава защо, когато става въпрос за употреба на алкохол и дори на марихуана, толкова много родители са склонни да игнорират това като „ритуал на съзряване“ или „просто експериментиране“?

„Това е просто фаза. Ще го израсте.“

Макар родителите да са наясно с рисковете, присъщи на употребата на наркотици и алкохол от детето им – че тя може да доведе до негативни последствия като катастрофа с автомобил, нараняване и в някои случаи дори до зависимост – те се надяват, че техните собствени деца ще преминат през тийнейджърските си и младежки години невредими.

И така, какво липсва в тази картина? Разбирането на начина, по който е изграден мозъкът, и рисковете от употребата на вещества за неговото развитие.

Всички са съгласни, че употребата на вещества оказва влияние върху поведението, но малко се говори за въздействието ѝ върху мозъка. По същия начин, по който сме научили за отрицателните последици, които пиенето и пушенето на майката могат да имат върху развиващия се плод, сега знаем от изследванията и че употребата на психоактивни вещества носи специфични рискове за развитието на мозъка на тийнейджърите.

Представете си развитието на мозъка като построяването на къща. Първо трябва да се излее основата, после се изгражда конструкцията, следват окабеляване, прокарване на водопровод и канализация в течение на период от време. Мозъкът се развива по подобен начин, като основата се полага преди раждането и в ранното детство. Юношеството е друг период, през който мозъкът се развива много бързо. Тогава неговите структури и връзки стават по-ефективни и мозъкът развива умения за фокусиране, приоритизиране и решаване на проблеми. Мозъкът не е напълно развит до 25-та година, което го прави по-уязвим при употребата на алкохол и наркотици.

Алкохолът и другите наркотици могат да нарушат мозъчните връзки, което повишава вероятността за проблеми с ученето и здравословни проблеми по-късно през живота. Също както къщата е използваема и с напукана основа и неизправно окабеляване, така и мозъкът функционира при тези дефицити. Но нито едното не е на оптимално ниво.

При някои тийнейджъри това може да се прояви като тревожност или депресия, когато пораснат, по-нисък от очакваното общ успех в училище, по-трудно завършване на образованието или отпадане от училище изцяло. Тийнейджърите, които са уязвими към „неизправно окабеляване“, обикновено имат определени рискови фактори, които ги правят по-склонни към развитието на зависимост. Тези рискови фактори включват:

фамилна история на проблеми, свързани с употребата на вещества;
скрити проблеми с психичното здраве;
травма;
тормоз;
проблеми с контрола на импулсите.

И така, какво можете да направите, особено в култура, където пиенето и употребата на наркотици са толкова обичайни?

Насърчавайте вашият тийнейджър да отлага, да отлага и да отлага, когато става въпрос за употреба на наркотици и алкохол.
Помагайте на детето си да се ангажира със здравословни дейности и здрави социални среди.
Тийнейджърите ще поемат рискове, ще изпробват границите и ще правят грешки. Помагайте им да намират здравословни начини да опитват нови неща, да разширяват границите и да търпят неуспех.
Много родители вярват, че употребата на наркотици и пиенето са нормално експериментиране. Помогнете на детето си да развие добри умения за справяне със стресовите ситуации в живота.
Формирайте здравословни поведения. Вместо да посегнете към чаша вино или бира след тежък ден, пробвайте да отидете на разходка, опитайте дълбоко дишане или други здравословни техники за релаксиране.
Подкрепете и позитивно засилете решенията на детето ви да не употребява наркотици или алкохол.

Ако вашето дете „експериментира“ с психоактивни вещества, е време да започнете да разговоряте. Попитайте го какви според него са ползите от употребата на алкохол и други наркотици. Причините за употреба често включват търсене на силни усещания, избягване на скуката, социален натиск за вписване в групата, бягство от проблеми или облекчаване на тревожността. Намирането на здравословни алтернативи, които адресират причините за употреба на вашето дете или ги конкурират, може да помогне на тийнейджъра ви да намали и напълно прекрати употребата на вещества.

Източник

Активното слушане: как да разговаряме с детето си

Posted on 14.10.2020 by Светлана Николова

Отговор

Активното слушане: как да спрем да се караме и да започнем да комуникираме

Ако разговорите ви с детето ви за употребата му на вещества и други трудни теми свършват с караници, упорито мълчание или празен поглед, може би е време за нов подход. Активното слушане е комуникационно умение, което ви помага да отдалечите тона от гнева и мъмренето и да въвлечете детето си в истински разговор.

Как да използвате активното слушане

Как всъщност да избегнете мъмренето или постоянните престрелки? Фокусирайте се върху това, което казва детето ви, и изследвайте това, което мисли то, като използвате следните тактики:

отворени въпроси;
потвърждаване;
рефлексии;
обобщаване.

Отворени въпроси

Избягвайте въпроси, които изискват отговор „да“ или „не“. Например, вместо да питате: „Смяташ ли да правиш това отново?“, бихте могли да попитате: „Какво мислиш, че би могъл да направиш по различен начин следващия път?“ Това позволява на детето ви да има истински принос, давайки известна представа за начина му на мислене. Отворените въпроси показват на детето, че се интересувате от това, което има да каже, и го подканват към разговор.

Потвърждаване

Покажете на детето си, че забелязвате, когато постъпва правилно. Например, ако детето отговори на текстовото ви съобщение, при положение, че обикновено ви игнорира, му покажете, че оценявате това. Ако излезе с приятели и се въздържи от пиене, признайте постижението му. Макар че детето ви може да продължи да се въвлича в нежелани поведения, ако изтъквате неговите победи, това може да подобри взаимоотношенията ви и да подпомогне промяната.

Рефлексии

Покажете на детето си, че го чувате, като рефлектирате това, което казва. Например, ако детето ви казва: „Шефът ми е тъпак. Глоби ме, защото закъснях с 10 минути“, вие можете да рефлектирате като кажете: „Разстроен си, защото шефът ти ти е намалил заплатата заради закъснение.“ Този коментар изцяло избягва осъждане и дава възможност на детето ви да разкаже по-подробно. Липсата на рефлексия като „Ами, ти какво очакваше? Да си затвори очите?“ поставя детето ви в защитна позиция. Рефлексиите поддържат разговора и ви помагат по-добре да разберете гледната точка на детето си.

Обобщаване

Съберете и подчертайте ключовите неща, казани от детето ви. Обобщаването може да ви помогне да промените посоката на разговора или успешно да го приключите като поведете нещата към следващите стъпки. Това може да звучи като: „Добре, нека да видя дали съм разбрала какво ми казваш…“, последвано от ключовите неща, които сте чули, и следващите стъпки за вас и детето ви.

Може да са необходими известно време и практика, за да промените подхода си към своето дете, но използването на тези простички тактики може да отвори линиите за комуникация и да засили връзката помежду ви.

Източник

Новата учебна година и психичното здраве на детето

Posted on 04.09.2019 by Светлана Николова

Отговор

Пет неща, които родителите трябва да знаят за връщането в училище и психичното здраве

Отново идва този момент от годината, който родителите обичат, но и от който се плашат. Тъй като наближава започването на новата учебна година, е важно да обръщате внимание на психичното здраве на детето си толкова, колкото и на физическото му здраве. Като родител на три деца съм виждала колко важно е да проследявате психичното здраве на семейството си по време на тази промяна. Кибертормозът, суицидността и самонараняването са само някои от темите, които предизвикват безпокойство у родителите с началото на учебната година, а употребата на вещества може да е свързана с всички тези проблеми.

Ето някои от нещата, които трябва да знаете за връщането в училище и психичното здраве:

Бъдете наясно, че промяната може да е трудна във всяка възраст.

Някои младежи се справят много добре с промяната, но други тя може да постави в сложна ситуация. Наблюдавайте за знаци на дистрес у децата си, когато преминават в следващ клас, започват нов спорт или сменят приятелския кръг. Можете да им помогнете да управляват стреса си като следите за промени в настроението, в обичайния режим на сън и будуване и наблюдавате за знаци на изолация.

Тъй като употребата на вещества може да бъде отдушник за много деца, можете да насърчавате здравословни начини за справяне като придържането към балансиран режим, който включва физически упражнения, пълноценно хранене и достатъчно сън. Също така помагайте на детето си да остане в позитивна социална среда и да си създаде здравословни начини за управление на стреса.

Запознайте се със знаците за често срещани психични заболявания.

Най-честите психични заболявания при младежите са тревожните разстройства, разстройството с дефицит на внимание и хиперактивност и депресията. Ако се притеснявате, че детето ви може да страда от психично разстройство, консултацията със специалист, който може да направи оценка на случая, ще ви помогне.

Основните симптоми, с които трябва да сте запознати, включват лошо или променено справяне в училище, постоянно отегчение, чести физически оплаквания като главоболие и болки в стомаха, проблеми със съня, нощно напикаване и дори агресивно поведение. Можете да научите повече за връзката между психичното здраве и употребата на вещества при тийнейджъри и млади пълнолетни от Ръководството за съпътстващи разстройства (на английски език).

Научете как да започвате разговор относно психичното здраве.

Да разберете как да разговаряте за психичното здраве – точно както и за употребата на вещества – вероятно е едно от най-важните неща, които ще направите като родител. Когато започвате тези разговори, е важно да проявявате емпатия и да изразявате загриженост. Най-добре е да избягвате език, свързан със специфично разстройство, а вместо това използвате неконкретен език, като например „Тревожа се за теб“, „До теб съм“ или „Може ли да поговорим за това, което се случва с теб?“. Вие искате детето ви да знае, че сте до него при всяка една стъпка. Внимателният подход може да помогне много за изграждането на доверие помежду ви, така че детето ви да бъде по-склонно да разговаря с вас по чувствителни въпроси.

Разберете какво означава тормозът и как можете да помогнете.

Тормозът може да приеме различни форми и може да включва множество различни действия. Важно е да знаете, че тормозът съществува в непрекъсната последователност – от неуместни шеги и подигравки чак до физическо насилие. Обичайно е за младежите да изпитват срам, ако са подложени на тормоз, и като следствие може да не споделят винаги с вас какво им се случва. Затова е по-важно от всякога да сте винаги отворени за разговор с детето си. Направете с него план, по който двамата да работите активно. Този план може да включва кой какво ще прави за справянето със ситуацията в зависимост от тежестта на тормоза. Важно е обаче да не обещавате да пазите тормоза в тайна – сигурността на детето ви е в риск и намесата на родител или учител почти винаги е необходима.

Тормозът може да има дългосрочно психологическо и психосоциално въздействие както върху извършващия го, така и върху жертвата, затова е толкова важно да има навременна намеса. Когато става въпрос за психичното здраве на жертвите, има силна връзка между тормоза и депресията, както и между тормоза и употребата на вещества. Хората, причиняващи тормоз, също са в повишен риск от употреба на вещества и от проблеми с правосъдието.

Когато става дума за психичното здраве на детето ви и за употребата му на вещества, е добре да потърсите помощ.

Дори за възрастните може да е трудно да приемат, че психичното ни здраве е също толкова важно, колкото и физическото, но помощта е налична. Разговорите за психичното здраве трябва да бъдат нормална част от всекидневната комуникация – също както бихте споделили за обикновена настинка или алергия. Една простичка първа стъпка за намаляване на стигмата е да се образовате за знаците и симптомите, свързани с психичното здраве.

Макар подобни материали да не са достъпни на български език в интернет пространството, можете да проверите онлайн библиотеката на Psych Hub, в която има над 100 кратки, безплатни филмчета за психичното здраве, употребата на вещества и превенцията на самоубийствата, като има отделна библиотека, посветена на младежки теми.

Полезна информация можете да намерите в развиващата се платформа за психично здраве „Кожа“. От сайта на Асоциация „Родители“ можете да изтеглите техните наръчници за родители, както и да се свържете с тях, за да получите съвети по отношение на вашето дете и взаимоотношенията ви с училището.

За консултация относно психичното здраве на детето ви и употребата му на алкохол и/или наркотици потърсете психолог, специализиран в работата с деца и юноши, или програма за рехабилитация на употребяващи и зависими непълнолетни. При нужда от медикаментозно лечение се обърнете към детски психиатър.

Източник (с някои редакции от наша страна)

Как да разговаряте за марихуаната

Posted on 19.03.2019 by Светлана Николова

Отговор

Откъде да започнете? Какво да кажете? Между легализацията (макар все още не и в България), увеличаващата се нормализация в поп-културата и новите начини на употреба (в хранителни продукти, вапоризатори, концентрати) става все по-сложно да разговаряте за марихуаната със своите деца.

Започнете с по-добро разбиране за марихуаната и тийнейджърския мозък

Частите на юношеския мозък, които се развиват първи, са тези, които отговарят за физическата координация, емоциите и мотивацията. Но частта от мозъка, която контролира мисленето и импулсите – известна като префронтален кортекс, не се развива напълно преди 25-тата година.

Това е все едно другите части на мозъка да крещят, а префронталният кортекс още да не е съвсем готов да играе ролята на рефер. Това може да има забележими ефекти върху поведението, като:

трудно сдържане или контролиране на емоциите;
предпочитание за дейности, свързани със силно вълнение и малко усилие;
лоши планиране и преценка (например тийнейджърът рядко мисли за негативните последствия);
по-рисково, импулсивно поведение, включително експериментиране с наркотици и алкохол.

Така че по време на тийнейджърските и младежките си години детето ви е особено податливо на негативните ефекти от всяка употреба на наркотици, включително на марихуана. Доказателствата показват, че употребата на марихуана през тийнейджърските години потенциално може да понижи коефициента на интелигентност на човек и да попречи на други аспекти на функционирането и благополучието. Дори нередовната употреба на канабис може да въвлече тийнейджърите в рисково поведение, в ситуации на уязвимост и да доведе до правенето на лоши избори, докато детето е под влияние на веществото.

Подгответе се добре за разговора

Ако планирате да разговаряте за марихуаната или за употребата на други вещества, има няколко ключови неща, които помагат за провеждането на ефективен разговор:

Останете отворени към детето си. Когато то се чувства осъждано или порицавано, ще бъде по-малко възприемчиво към посланието. Опитайте се да показвате обективност и отвореност.
Поставете се на мястото на детето си. Как бихте предпочели да се обръщат към вас, когато разговаряте на трудна тема? Опитайте се да си спомните как сте се чувствали, когато сте били тийнейджъри.
Бъдете ясни относно целите си. Бъдете наясно какво искате да получите от разговора.
Бъдете спокойни. Ако подходите към разговора с гняв или паника, ще бъде по-трудно да постигнете целите си.
Бъдете позитивни. Ако подходите към ситуацията със срам, гняв или тактики на сплашване, това ще бъде контрапродуктивно. Стремете се да има любопитство, уважение и разбиране.
Не поучавайте. Това най-вероятно ще накара детето ви да се затвори, да откаже да ви слуша, да се ядоса или по-лошо.
Намерете удобна обстановка. Ако обявите събиране на масата вкъщи, това вероятно ще бъде посрещнато със съпротива, докато по-спонтанният, непринуден подход ще намали тревожността (включително вашата собствена).
Внимавайте с езика на тялото. Соченето с пръст и скръстените ръце са затворени жестове, докато краката, които не са кръстосани, и отпуснатата стойка са по-отворени.

Какво да кажа?

За съжаление, няма сценарий за разговор относно марихуаната, но има някои често срещани аргументи и въпроси, които е вероятно да чуете – както и предложения относно отговора ви.

Те казват: „Правя го само от време на време през уикендите, така че не е голяма работа.“
Вие можете да кажете: „Кое би го направило голяма работа за теб?“
Защо това работи: Това ги кара да се замислят за бъдещето и за това какви са техните граници. Ще научите кое е важно за него или нея. Ако употребата продължи и някои от тези граници бъдат преминати, можете да повдигнете този въпрос в по-късен момент.

Те казват: „Би ли предпочел/а да пия алкохол? Марихуаната е много по-безопасна.“
Вие можете да кажете: „Честно казано, не искам да правиш нищо, което може да ти навреди. Интересува ме защо мислиш, че марихуаната е по-безопасна от алкохола.“
Защо това работи: Това напомня на детето ви, че се грижите за неговото благополучие. Ако покажете искренно любопитство за техния мисловен процес, това ще им помогне да се отворят към вас.

В крайна сметка:

Ситуацията с наркотиците ще продължи да се променя с времето, но това, което ще остане без промяна, е нуждата от подкрепа и информация, когато отглеждате дете. Вие сте най-важното и най-мощното влияние в живота на детето си. Не забравяйте, че винаги можете да потърсите помощ от професионалист, когато ви е трудно да се справите сами.

Източник

Наркотиците и тийнейджърският мозък

Posted on 18.03.2019 by Светлана Николова

Отговор

Развитие на мозъка, поведение на тийнейджърите и наркотици

Има си причина тийнейджърите да се държат по начина, по който го правят. Разбирането за науката на мозъка, стояща зад тийнейджърското поведение, може да помогне на родителите да подготвят по-добре своите деца за това как да избягват наркотиците и алкохола.

Защо тийнейджърите се държат по начина, по който го правят?

Случвало ли ви се е някога да погледнете своето дете-тийнейджър и да се зачудите: „Защо правиш това?“

От промяна на настроенията до поемане на рискове „нормалното тийнейджърско поведение“ може да изглежда като всичко друго, но не и като нормално за родителите и другите възрастни. Изследване обаче разкрива, че моделите на развитие на мозъка през тези години на формиране играят значима роля в развитието на личността и действието на вашия тийнейджър. С други думи, има биологична причина тийнейджърите да се държат по начина, по който го правят.

Учените знаят, че на мозъка са му необходими 25 години, за да се развие напълно. В някаква степен може да разглеждате тийнейджърския мозък като мозък с помощни колела – той още не е способен да функционира на оптималното ниво, обичайно за възрастните. Мощен взрив от развитие настъпва през юношеството и този взрив може да обясни много от непредвидимото – и понякога рисково – поведение на тийнейджърите.

Тийнейджърският мозък и поведението, което предизвиква той

От ранното юношество до средата на 20-годишна възраст мозъкът се развива донякъде неравномерно – от задната част към предната. Това може да обясни милото чудато поведение на тийнейджърите, но също така ги прави склонни към поемане на рискове.

Частите на юношеския мозък, които се развиват първи, са тези, които контролират физическата активност, емоциите и мотивацията, и се намират в задната му част – съответно малкият мозък, амигдалата и прилежащото ядро (nucleus accumbens).

Но частта от мозъка, която контролира мисленето и импулсите – известна като префронтален кортекс – е в предната част на мозъка и следователно се развива последна. Тази част от мозъка не съзрява напълно чак до 25-та година.

Различното по време развитие на определени части от мозъка може да има забележими ефекти върху юношеското поведение. Може да сте забелязали някои от тези у вашия тийнейджър:

трудно сдържане или контролиране на емоциите;
предпочитание за дейности, свързани със силно вълнение и малко усилие (оттук идва класическата мантра за „секс, наркотици и рокендрол“);
лоши планиране и преценка (например тийнейджърът рядко мисли за негативните последствия);
по-рисково, импулсивно поведение (включително експериментиране с наркотици и алкохол).

Развитието на юношеския мозък и поведението са тясно свързани. Префронталният кортекс, който може да бъде наречен „гласът на разума“ в тийнейджърския мозък, няма толкова влияние, колкото онези части, които наблягат повече върху емоциите, вълнението и краткосрочното възнаграждение. В един миг хормоните могат да превключат тийнейджърските емоции на висока предавка, което да доведе до непредвидими – и понякога рискови – действия.

За съжаление, развиващият се мозък е по-уязвим към увреждане. Това означава, че експериментирането с наркотици и алкохол може да има трайни вредни ефекти върху здравето на вашия тийнейджър.

Тийнейджърският мозък и ефектите от наркотиците върху него

Намирането на начини за задоволяване на нуждите и желанията е част от живота. Това е едно от многото умения, които се усъвършенстват през тийнейджърските години. Когато тийнейджърът употребява наркотици, за да се почувства добре, това пречи на естествената способност на тялото да постигне това самò. Ето как наркотиците въздействат на мозъка:

Мозъкът се състои от милиарди нервни клетки. Нервите контролират всичко – от това кога да бие сърцето до това какво вашият тийнейджър чувства, мисли и прави. Нервите правят това като изпращат електрически сигнали из тялото. Сигналите се предават от нервна клетка на нервна клетка чрез химически „куриери“, наречени невротрансмитери.

Някои от сигналите, които невротрансмитерите изпращат, предизвикват чувство на удовлетворение или удоволствие. Тези естествени награди са начинът на тялото да се увери, че ние ще търсим още от това, което ни кара да се чувстваме добре. Например, когато ядем нещо вкусно, невротрансмитерите ни казват, че се чувстваме добре. Търсейки още от това удоволствие, ние със сигурност няма да умрем от глад. Главният невротрансмитер, отговарящ за приятното чувство, се нарича допамин.

Наркотиците претоварват тялото с допамин – с други думи, те карат системата за възнаграждение да изпраща твърде много сигнали за приятно чувство. В отговор мозъчните системи на тялото се опитват да възстановят равновесието като изпращат по-малко сигнали за приятно чувство. Докато времето минава, тялото се нуждае от повече наркотик, за да усеща същото удоволствие както преди. Този ефект е известен като толеранс и може да бъде особено опасен при наркотици като хероин и кокаин.

Ефектите на наркотиците върху мозъка не приключват, когато наркотикът бъде разграден и изхвърлен от тялото. Когато човек спре да употребява наркотик, нивата на допамин остават ниски за някакво време. Той може да се чувства депресивен или с изравнени емоции, и неспособен да преживява обичайните удоволствия в живота. Рано или късно мозъкът сам ще възстанови допаминовия си баланс, но това отнема време – от няколко часа до няколко дни или дори месеци – в зависимост от наркотика, продължителността и количеството на употребата и от самия човек.

Тъй като тийнейджърите имат свръхактивен импулс да търсят удоволствие и по-малка способност да обмислят последствията, те са особено уязвими, когато става въпрос за изкушенията от наркотици и алкохол. И защото вътрешните системи за възнаграждение все още се развиват, способността на тийнейджъра да се върне обратно към нормалното след употреба на наркотик може да бъде компрометирана заради начина, по който наркотиците въздействат на мозъка.

Източник

Самоубийство при децата – какво трябва да знаят родителите

Posted on 08.10.2018 by Росица Долапчиева-Кайрякова

Отговор

Нови изследвания разкриват, че самоубийството при децата е предизвикано не само от тъгата

Смъртта на дете е винаги разбиваща сърцето и нещо ужасно, ужасно грешно. Когато дете умре в резултат на самоубийство, това води до изцяло различно ниво на скръб, болка и мрачно объркване на тези, които са се грижили за детето.

За щастие, самоубийството при деца е много рядко явление. Според Центъра за контрол и превенция на заболяванията (САЩ), по-малко от 2 на всеки милион деца на възраст между 5 и 11 г. умират в резултат на самоубийство. Броят сред юношите (на възраст между 12-17 години) е около 52 на милион. Средно около 33 деца под 12 г. се самоубиват всяка година в САЩ.

Разбирането на децата за самоубийството и смъртта

Знаят ли въобще децата какво е самоубийство?

Да, те знаят на изнендващо ранна възраст. Brian Mishara интервюира 65 деца от основното училище (между 1-5 клас, възраст 6-12 години), за да види какво разбират те за смъртта и самоубийството. Само едно от децата от първи клас (по-голямо от средната възраст за неговия клас) е наясно с думата „самоубийство“, но почти всички знаели какво означава „да убиеш себе си“.

В трети клас всички с изключение на едно дете разбират думата „самоубийство“ – те разговарят за това с връстниците си или гледат телевизия, или слушат как възрастните говорят за това. Всички деца, които знаят какво е значението на „да убиеш себе си“ или самоубийство, са били способни да опишат един или повече начини как да го направят.

Интервютата на Brian Mishara показват, че разбирането на децата за смъртта и самоубийството нараства с годините. Повечето първокласници поне знаят, че мъртвите хора не могат да се върнат към живота и всички второкласници разбират, че един ден всеки човек ще умре. От друга страна много от децата в проучването на Mishara са били с доста мрачно (но и неясно) разбиране за детайлите около смъртта. Например двама от трима първокласници и един от пет от петокласниците вярват, че мъртвите хора могат да чуват и виждат.

Нови изследвания показват сходства в самоубийствата при децата и юношите

Ново изследване на Arielle Sheftall и нейни колеги от Института за проувания в Националната детска болница преглеждат националната информация за децата (на възраст между 5 и 11 г.) и младите юноши (на възраст между 12 и 14 г.), които умират поради самоубийство между 2003 и 2012 г. Те откриват важни сходства и различия, сравнявайки тези две групи. Нека първо да разгледаме сходствата.

И в двете групи има значително повече момчета, отколкото момичета: 85% от децата и 70% от младите юноши, които са починали вследствие на самоубийство, са момчета. Най-честият метод за самоубийство е бил обесването/задушаването (81% от децата и 64% от младите юноши). Следващият най-чест метод включва подпалването (14% от децата, 30% от младите юноши).

И в двете групи, почти всички от смъртните случаи възникват вкъщи (98% от децата; 88% от младите юноши) и между часовете между обед и полунощ (81% при децата; 77% при младите юноши.)

И при двете групи проблемите във взаимоотношенията са свързани със самоубийството: 60% от децата, които умират чрез самоубийство, и 46% от младите юноши имат проблеми с приятели или членове на семейството. Училищните проблеми и скорошни кризи са другите чести причини (всяка присъства между 30 и 40% в случаите на двете групи – децата и юношите).

И разликите…

Sheftall и колегите ѝ откриват също някои поразителни различия, свързани с расата и психичните заболявания, между децата в двете възрастови групи, които умират в резултат на самоубийство.

Като цяло повече бели деца, отколкото чернокожи, умират от самоубийство, като при чернокожите деца има диспропорционалност в размера на самоубийствените случаи: 37% от децата, които умират в резултат на самоубийство, са чернокожи, спрямо 12% от младите юноши.

В друго проучване на Института за проучвания в Националната детска болница учените откриват, че процентът сред младите чернокожи деца е нараснал, докато процентът сред белите деца намалява. Не знаем защо.

Около 1/3 в двете групи – деца и юноши, които умират в резултат на самоубийство – са имали психиатрични здравословни проблеми, но и при двете възрастови групи се отличава определено психиатрично разстройство. За малките деца, които умират поради самоубийство и имат психиатрични здравословни проблеми, синдромът на дефицит на вниманието е почти два пъти по-често срещан, отколкото депресията/дистимията, но сред по-големите деца депресията е по-честа – около два пъти по-често срещана отколкото синдром на дефицит на вниманието.

Наистина ли искат да умрат?

Ужасяващото е, че Sheftall открива, че само около 1/3 от децата или по-младите юноши, които умират в резултат на самоубийство, казват на някого за намеренията си. Може би те не вярват, че могат да кажат на някого. Може би те не искат някой да знае. Или може би това е бил импулсивен акт и те не са имали време да кажат на когото и да било.

Abby Ridge Anderson от Католическия университет в Америка и колегите ѝ отбелязват техните клинични впечатления, че децата, които са свърхангажирани със самоубийствени мисли, „не желаят толкова да прекратят физическото си съществуване, колкото жадуват да придобият усещане за контрол, емпатия, приемане, разпознаване, зачитане от околните, както и адекватни реакции от значимите възрастни в живота им“. С други думи, те отчаяно искат ситуацията им да се подобри, но не могат да открият по-ефективни начини за справяне с проблемите си или за намаляване на дистреса си, така че самоубийството се явява като привлекателна опция.

Ridge Anderson смята, че има два подтипа на самоубийците-деца: единият подтип, който се чувства депресиран, безнадежден, безполезен и неспособен да се наслаждава; другият е по-агресивен, раздразнителен, разрушителен, търсещ внимание и импулсивен. Последният изглежда по-често срещан сред по-малките деца, отколкото при младите юноши.

Мъглявото разбиране на смъртта, проблемите с взаимоотношенията, наличието на разстройство на вниманието и желанието за контрол… заедно рисуват картина, която предполага (поне в част от случаите), че децата преживяват взаимоотношенията си с околните като стресиращи, чувстват се изключително уплашени и объркани. Те обаче не знаят как да се справят с емоциите си и тогава импулсивно действат като нараняват себе си, може би без наистина да очакват да умрат.

Какво могат да направят родителите, за да предотвратят самоубийството при децата

Важно е да се отбележи, че мнозинството от децата, които мислят за самоубийство, в крайна сметка не се самонараняват. Също така, мнозинството от децата, които имат синдром на дефицит на вниманието или депресия, нямат суицидни мисли.

От друга страна, ако децата споменават, че искат да умрат или да се наранят, е важно това да се вземе под сериозно внимание и да се отговори по обмислен начин. Дете, което е прекалено ангажирано с мисли за самоубийство и умиране, страда и се нуждае от незабавна помощ.

Имайки предвид, че повечето деца са чували за самоубийство между 8- и 9-годишна възраст, си заслужава да се обсъди темата с всички деца, за да се разбере какво те чуват, четат или гледат по телевизията за самоубийството. Това може да даде възможността да коригирате неразбирането или грешките и да обясните, че самоубийството е необратимо решение на временни проблеми и никога не е добър отговор. Подчертайте колко ценно е детето ви за вас и че винаги сте готови да му помогнете, независимо какъв проблем има.

Прекарвайте приятно време заедно и опознайте приятелите на детето си и какво се случва в училище и в съседство. Ако забележите промени в личността на детето си или в неговото поведение, такива като отдръпване от приятели или загуба на интереси в предишни дейности, които са носили удоволствие или наслада, ако детето ви изглежда много стресирано или изглежда нещастно последните седмици или месеци, и особено ако детето проявява склонност да бъде импулсивно, задавайте въпроси и се опитайте да разберете какво става и какво детето ви мисли и чувства.

За повечето възрастни е много трудно да разпитват детето за самоубийството, защото се ужасяваме от идеята, че детето може да мисли за такива ужасни неща. Но задаването на въпроси може да спаси детския живот.

Експертите по самоубийствата единодушно подчертават важността от задаването на въпроси около суицидните мисли или действия като важна стъпка към превенцията. Това не „поставя“ идеята в главата на децата, но може да им даде важната възможност да се отворят да потърсят помощ. Например бихте могли да попитате : „Стават ли някога нещата толкова зле, че да ти мине през ум да се нараниш?“ или „Искало ли ти се е някога да си мъртъв/да умреш?“ и дори „Понякога когато децата се чувстват много разстроени, те си мислят да се самоубият/да убият себе си. Това случвало ли ти се е някога?“

Ако отговорите на детето ви предизвикват притеснение или ако просто имате усещането, че нещата не вървят добре, потърсете помощ.

Ако сте загубили деца в резултат на самоубийство

Ако сте загубили дете в резултат на самоубийство, никакви думи не биха могли да направят нещата по-лесни, но знайте, че не сте сами. Потърсете подкрепа от приятели, семейство, общността или специалист. Самоубийството никога не е по нечия вина. Дори ако детето ви липсва и скърбите по неговото загубено бъдеще, опитайте се да намерите някакъв комфорт, като отдадете почит на спомените си за него.

Източник: https://www.psychologytoday.com/intl/blog/growing-friendships/201609/suicide-in-children-what-every-parent-must-know

Как да разговаряте с децата си за зависимостта на братята/сестрите им?

Posted on 26.07.2018 by Росица Долапчиева-Кайрякова

Отговор

Да разговаряте с вашите деца за зависимостта на братята/сестрите им може да бъде предизвикателство

Зависимостта е болест, която засяга и влияе върху цялото семейство. Зависимият се превръща в център на вселената на семейството и то започва да се върти около него. А той не е единственият член на това семейство. Зависимите имат братя и сестри. Понякога те биват „забравени“ на фона на общата семейна драма. Понякога родителите не знаят как да говорят с тях, особено ако са по-малки. В следващите редове можете да прочетете няколко препоръки по този въпрос.

Злоупотребата с вещества вътре в семейството може да бъде унищожителен проблем. Зависимостта може да разкъсва тъканта дори на най-силните семейства 24 часа на ден, 7 дни в седмицата. Тя може да се процежда години наред и поведението, което я придружава, може да бъде игнорирано заради педантични изисквания, натиск от страна на връстниците или дори заради периода на юношеството, през който преминават толкова много подрастващи. Но когато тяхното поведение започне да излиза извън контрол и започнат да се проявяват безотговорни действия, тогава родителите трябва да се изправят пред суровата реалност, че детето им може да е поело разрушителен и вероятно еднопосочен път към зависимостта.

Как отговорните родители комуникират с другите си, здрави деца за заболяването, което е засегнало братята или сестрите им? Объркването, съмнението и несигурността изобилстват при детето или децата, които не разбират защо брат им или сестра им спят по цял ден, държат се като луди, звучат и изглеждат като различни хора и не участват повече в семейството.

Въпреки че не съм детски психолог, вярвам, че е справедливо и достойно за уважение да бъдеш честен и открит към детето/децата си за проблемите със злоупотребата на техните роднини. Не забравяйте, че децата са много интуитивни и ако видят родителите си да си говорят тихо или са свидетели на емоционална или физическа промяна, те ще разберат, че нещо не е наред.

Ето няколко опции, които родителите могат да обмислят:

Изберете спокойно, удобно време да говорите с децата си. Може би пикник в парка или хапване в любимия им ресторант ще бъдат добра обстановка. Ако е възможно, нека участват и двамата родители.
Ако другите деца нямат толкова близка връзка едно с друго или ако имат голяма възрастова разлика, може да бъде по-подходящо да говорите с тях поотделно.
Ако говорите с тях индивидуално, се уверете, че не водите разговора сякаш споделяте тайна или че това е тайна дискусия. С всички трябва да споделите една и съща информация.
Опитайте се да не превръщате разговора в нещо голямо. Въпреки че това е така, не се дръжте притеснено и не кършете ръце, тъй като децата ви също ще се изнервят.
Попитайте децата си какви са наблюденията им за брат им или сестра им и дали те са объркани, уплашени или разстроени заради нещо, което виждат или чуват.
Позволете им да участват в разговора с техните въпроси, притеснения и дори с план, който мислят, че може да помогне на брат им или сестра им.
Изяснете им, че не искате от тях да клюкарстват или издават информация за брат си или сестра си и че ако искат да ги разследват, това не е любящ и помагащ начин.
Ако детето или децата ви първи дойдат при вас, признайте техния интерес да научат повече за това какво става с брат им или сестра им, но отсрочете за кратко, за да можете да си направите план, а не да бъдете хванати в ъгъла за незабавен отговор или с неадекватна реакция.
Ако в семейството има бурни караници, помогнете на децата си да разберат (колкото често е необходимо), че те нямат нищо общо с тях, че съжалявате, че са станали свидетели на тези избухвания и че независимо от това, всеки в семейството е обичан.
Ако децата знаят, че има нещо нередно с брат им или сестра им, кажете им, че тя или той са болни в момента и че мама и татко правят всичко, което могат, за да им помогнат да оздравеят, но това може да не стане бързо.
Ако детето/децата са тийнейджъри, може да посещават индивидуални консултации с психолог с единия или двамата родители.
Направете възможното да държите семейството си обединено. Разделянето на децата или използването на едното, за да се умилква на зависимите си брат/сестра, може да бъде заплаха за съвместните усилия за намирането на път за възстановяване на техния обичан човек.

Независимо дали детето ви е в началното училище или в университета, разговорът за зависимостта на брат им/сестра им е труден (дръжте в ума си, че информацията, която обсъждате, трябва да е съобразена с възрастта на детето и историята на комуникацията ви). Обаче отговорният родител разбира важността на една честна, открита обмяна на идеи с всички членове на семейството и на споделянето на общо виждане за това как изглежда пътят към лечението. Разговаряйте един с друг периодично. Всеки ще оцени факта, че е част от общите усилия да се помогне, а това може да развие специални отношения в семейството.

Източник: https://www.psychologytoday.com/intl/blog/heartache-hope/201310/how-talk-your-children-about-their-siblings-addiction-0