Как да разговаряте с децата си за зависимостта на братята/сестрите им?

Да разговаряте с вашите деца за зависимостта на братята/сестрите им може да бъде предизвикателство

Зависимостта е болест, която засяга и влияе върху цялото семейство. Зависимият се превръща в център на вселената на семейството и то започва да се върти около него. А той не е единственият член на това семейство. Зависимите имат братя и сестри. Понякога те биват „забравени“ на фона на общата семейна драма. Понякога родителите не знаят как да говорят с тях, особено ако са по-малки. В следващите редове можете да прочетете няколко препоръки по този въпрос.

Злоупотребата с вещества вътре в семейството може да бъде унищожителен проблем. Зависимостта може да разкъсва тъканта дори на най-силните семейства 24 часа на ден, 7 дни в седмицата. Тя може да се процежда години наред и поведението, което я придружава, може да бъде игнорирано заради педантични изисквания, натиск от страна на връстниците или дори заради периода на юношеството, през който преминават толкова много подрастващи. Но когато тяхното поведение започне да излиза извън контрол и започнат да се проявяват безотговорни действия, тогава родителите трябва да се изправят пред суровата реалност, че детето им може да е поело разрушителен и вероятно еднопосочен път към зависимостта.

Как отговорните родители комуникират с другите си, здрави деца за заболяването, което е засегнало братята или сестрите им? Объркването, съмнението и несигурността изобилстват при детето или децата, които не разбират защо брат им или сестра им спят по цял ден, държат се като луди, звучат и изглеждат като различни хора и не участват повече в семейството.

Въпреки че не съм детски психолог, вярвам, че е справедливо и достойно за уважение да бъдеш честен и открит към детето/децата си за проблемите със злоупотребата на техните роднини. Не забравяйте, че децата са много интуитивни и ако видят родителите си да си говорят тихо или са свидетели на емоционална или физическа промяна, те ще разберат, че нещо не е наред.

Ето няколко опции, които родителите могат да обмислят:

  1. Изберете спокойно, удобно време да говорите с децата си. Може би пикник в парка или хапване в любимия им ресторант ще бъдат добра обстановка. Ако е възможно, нека участват и двамата родители.
  2. Ако другите деца нямат толкова близка връзка едно с друго или ако имат голяма възрастова разлика, може да бъде по-подходящо да говорите с тях поотделно.
  3. Ако говорите с тях индивидуално, се уверете, че не водите разговора сякаш споделяте тайна или че това е тайна дискусия. С всички трябва да споделите една и съща информация.
  4. Опитайте се да не превръщате разговора в нещо голямо. Въпреки че това е така, не се дръжте притеснено и не кършете ръце, тъй като децата ви също ще се изнервят.
  5. Попитайте децата си какви са наблюденията им за брат им или сестра им и дали те са объркани, уплашени или разстроени заради нещо, което виждат или чуват.
  6. Позволете им да участват в разговора с техните въпроси, притеснения и дори с план, който мислят, че може да помогне на брат им или сестра им.
  7. Изяснете им, че не искате от тях да клюкарстват или издават информация за брат си или сестра си и че ако искат да ги разследват, това не е любящ и помагащ начин.
  8. Ако детето или децата ви първи дойдат при вас, признайте техния интерес да научат повече за това какво става с брат им или сестра им, но отсрочете за кратко, за да можете да си направите план, а не да бъдете хванати в ъгъла за незабавен отговор или с неадекватна реакция.
  9. Ако в семейството има бурни караници, помогнете на децата си да разберат (колкото често е необходимо), че те нямат нищо общо с тях, че съжалявате, че са станали свидетели на тези избухвания и че независимо от това, всеки в семейството е обичан.
  10. Ако децата знаят, че има нещо нередно с брат им или сестра им, кажете им, че тя или той са болни в момента и че мама и татко правят всичко, което могат, за да им помогнат да оздравеят, но това може да не стане бързо.
  11. Ако детето/децата са тийнейджъри, може да посещават индивидуални консултации с психолог с единия или двамата родители.
  12. Направете възможното да държите семейството си обединено. Разделянето на децата или използването на едното, за да се умилква на зависимите си брат/сестра, може да бъде заплаха за съвместните усилия за намирането на път за възстановяване на техния обичан човек.

зависимостта

Независимо дали детето ви е в началното училище или в университета, разговорът за зависимостта на брат им/сестра им е труден (дръжте в ума си, че информацията, която обсъждате, трябва да е съобразена с възрастта на детето и историята на комуникацията ви). Обаче отговорният родител разбира важността на една честна, открита обмяна на идеи с всички членове на семейството и на споделянето на общо виждане за това как изглежда пътят към лечението. Разговаряйте един с друг периодично. Всеки ще оцени факта, че е част от общите усилия да се помогне, а това може да развие специални отношения в семейството.

Източник: https://www.psychologytoday.com/intl/blog/heartache-hope/201310/how-talk-your-children-about-their-siblings-addiction-0

 

Share Button

Защо децата се нуждаят от правила и последствия?

Вероятно няма да се изненадате, че като човек, който работи в гимназия, често се сблъсквам с  деца, които тестват граници, нарушават правила и правят лоши избори. Също така не е рядкост да се срещна с родители, които са изгубили контрол над ситуацията и не знаят какво да правят.

Отглеждането на подрастващ е една от най-предизвикателните задачи за един родител. Внезапно се оказва, че детето, което познавате като сладко и любящо, изведнъж се превръща в раздразнителен и непокорен тийнейджър. Вероятно ще започнете да се чудите какво се е случило с него. А може и да установите, че родителските стратегии за отглеждане, които до този момент сте прилагали, вече не действат.

Докато нещата все още не са излезли от контрол, за един родител е възможно да се справи със социалните, емоционалните и поведенческите промени, които се случват по време на юношеството.

Много родители не търсят помощ, докато не се окаже, че вече изобщо не се справят със ситуацията. Когато се срещам с родители за първи път, често виждам едни отчаяни хора, които са опитали всичко от торбата си с трикове, за да подобрят нещата. Всъщност това, което се е случило, е, че семейството вече здраво е заседнало в негативните си модели на взаимодействие.

През първите сесии с родителите изследваме обичайните стратегии, които използват, когато възникне проблем. Те често споделят, че се карат/крещят, поучават и наставляват, заплашват с последствия или се опитват да изискат разумни обяснения за поведението им от децата си. След това ги питам кои стратегии действат и кои не. Не е изненадващо, че повишаването на тон често води до ескалация на конфликта, поучаването не води до желания резултат, а това да искаш рационално обяснение от нерационалния тийнейджърски ум също се оказва невъзможно.

Въпреки отчаянието им, че нещата не се променят, родителите признават, че често не изпълняват заплахите си, че ще наложат наказание или някакво последствие. Когато ги питам защо, те често казват: „Ами защото ще ми се ядоса.“

Защо всъщност е цялото това избягване на тийнейджърския гняв?  Мисля, че подбудите са основно две – егоистична и самопожертвователна. На първо място кой родител иска да си има работа с нацупен, кисел, гневен тийнейджър? Не познавам такъв родител, в това число и аз не съм такава. Съвсем разбираемо е, че родителите искат да бъдат обичани от своите деца. Ние се жертваме толкова много и правим толкова много, за да обичаме и да се грижим за децата си. И всъщност се надяваме да получим същото в замяна.

Програмирани сме така, че да искаме да направим децата си щастливи. Това желание често се превръща в избягване на всяко нещо, което може да ги разстрои, включително това да им наложим последствия за негативните им поведения и действия.

Правилата и последствията са много важни за всяко дете. Без значение как реагират те, децата имат нужда от тях, за да могат едновременно да ги тестват и да се чувстват защитени от тях. Създаването на структура и това, че могат да предвидят какво ще последва като отговор на действията им, им помага да се научат да се саморегулират. Също така им помага и да започнат да се учат от грешките си.

Да отглеждаш деца е като да ги пуснеш да карат колело със спомагателни гуми. Понякога допълнителните гуми са подкрепа и зачитане, понякога те идват като правила и последствия. Въпреки това, те подпомагат и водят вашето дете по един здравословен и успешен път. Да не поставяте правила и последствия е като да премахнете спомагателните гуми преди вашият тийнейджър да е развил умения за успешно функциониране в света.

Позволявайки на децата си да изразяват гняв в защитена среда, всъщност им помагате да развият емоционалната си интелигентност. Ако постоянно ги предпазвате от фрустрация, гняв, тъга, те може да не се научат да регулират емоциите си или да ги изразяват по един социално приемлив начин. Важно е да помните, че родителстването не е свързано с това да бъдеш харесван. Отказвайки се от поставянето на правила и налагането на последствия, всъщност пречите на детето си да влезе и да се адаптира в един свят, в който има правила и последствия.

Какво можете да направите?

– Установете реалистични правила и последствия: Това помага по много начини. На първо място е лесно да прилагаш и отстояваш правила, които вярваш, че са логични и смислени.  Второ, ако установите реалистични правила, децата ви по-лесно биха могли да ги понесат. Реалистичните последствия от нарушаването на правилата също са важни. Не заплашвайте с неща, които няма да успеете да отстоите. Децата забелязват, когато родителите са непоследователни в думите и действията си, и се възползват от това.

– Не се чувствайте виновни и не го приемайте твърде лично: Отново – много родители избягват да налагат последствия, защото се страхуват, че ще разстроят децата си. Помнете – докато правилата и последствията са справедливи и адекватни, помагате на децата си да вземат по-добри решения и да регулират емоциите си. Бъдете подготвени за обвинения от тях. Да им отнемете телефона или да ги накажете да не излизат може да е разстройващо за тях, затова очаквайте те да опитат всичко, за да ви накарат да размислите. Знайте, че техните обвинения, гневни избухвания и лошо поведение не са нищо повече от опити да ви накарат да се откажете от наказателните мерки. Когато обаче се научат да очакват от вас постоянство, манипулациите и мрънкането ще спрат. Ще разберат, че когато сте поставили правило и имате последствие за нарушаването му, то това е нещо сериозно.

Моделирайте здравословна регулация на емоциите: Помогнете на децата си да усвоят начини за здравословно справяне с емоциите. Дайте им пространство и позволение да се чувстват гневни и разочаровани, когато се сблъскат с последиците от поведение им. Тези неприятни емоции ще им дадат възможност да започнат да правят по-добри избори. Можете да валидирате емоциите и преживяванията им и да им дадете опции за справяне с тях, без да се отказвате от думата и решенията си.

Започнете това отрано: Важно е да започнете отрано да помагате на децата си да учат за правилата и последиците. Често срещам родители, които не са правили това, когато децата им са били малки, тъй като не са имали особени проблеми с тях. По тази причина те често са снизходителни, когато децата им започнат да вземат лоши решения. Докато се усетят, децата вече са подрастващи и тогава нещата стават трудни. Тъй като до този момент те не са имали наказания за действията си, сега им е още по-трудно да разберат защо това е необходимо и важно. В този случай отпорът е дори още по-голям.

В резюме помнете, че правилата и последствията са ваши приятели. Уверете се, че те са разумни и справедливи и не позволявайте манипулациите и емоционалните изблици на вашите деца да ви разубедят.

Източник: https://www.goodtherapy.org/blog/but-theyll-be-mad-at-me-why-kids-need-rules-and-consequences-0523185

Share Button

Превенция на употребата на наркотици в училищата и защо има нужда от нея?

Малки деца – малки проблеми. Големи деца – големи проблеми.“ За съжаление това твърдение е вярно. Докато децата са малки и средата около тях е сравнително капсулирана и подвластна на контрола (или поне в някаква степен) на родителите, то с порастването нарастват и рисковите ситуации и „заплахите“, пред които малчуганите, превърнали се в тийнейджъри, се изправят.

Парадоксално, но факт – един от рисковите и паралелно с това един от протективните фактори по отношение на физическото и психическото здраве и благоденствие на малките възрастни, се оказва училището. Място, на което децата прекарват по-голяма част от времето, място, където за първи път се сблъскват с много теми и въпроси. Темата за наркотиците е една от тях (което разбира се не означава, че тя не се появява и извън пределите на училището). Именно затова възниква въпросът за нуждата от превенция на употребата на наркотици в училищата.

В нормалните държави (каквато, ей Богу, нашата не е) програмите за превенция на употребата на наркотици са част от учебния план. Провеждат се дългосрочно и рядко въобще възниква въпросът „Защо се правят?“.

Ако някога наркотиците са били „далечна заплаха“ и „рядко зло“, то днес са почти естествена част от ежедневието и то, за съжаление, на голяма част от подрастващите. Лично аз си мисля, че вероятността детето Ви да пострада от пожар (примерно) е много по-малка, отколкото от това да пострада от досег с наркотици. Странно обаче, защото в училищата се провеждат подобни обучения – за противопожарна безопасност и т.н., но такива за безопасност и превенция на употребата на психоактивни вещества се случват в повечето случаи или само при породила се вече криза или по инициатива на някоя организация, която провежда подобен тип обучения (като нашата примерно).

Питам се защо?

Сблъсквала съм се различни отговори:

  • Говоренето за наркотици всъщност събужда любопитството на децата и може да има обратния ефект.
  • Децата са прекалено малки.
  • Родителите могат най-добре да преценят кога и как да засегнат тази тема.
  • И така нататък.

Вероятно във всеки един от тези аргументи има доза истинност или някаква солидност.

Нямам намерение да ги оборвам. По-скоро искам да разкажа малко за същността на програмата за превенция на употребата наркотици и кое според нас, хората, работещи в тази сфера, я прави важна и необходима част.

Експериментирането с наркотици започва през тийнейджърска възраст. Може да си остане експериментиране, но може и да прерасне в нещо повече.

Как младежите се решават да започнат?

Който и учебник по психология да отворите, ще прочетете, че всъщност употребата на психоактивни вещества е симптом на вътрепсихичен конфликт, който се случва. Опит за себерегулация. Опитвам се да кажа, че би било неправилно да прехвърлим цялата отговорност за започването на употребата на средата. Има друг процес (психичен, обусловен от друг тип фактори), който води до този избор. Разбира се, това са въпроси, които не могат да бъдат обхванати в рамките на една програма за превенция, тъй като семейството има важна роля. По отношение на тях се предприемат друг тип „мерки“.

Изниква обаче въпросът: „Кое прави толкова примамлив именно този избор?“ Отговорът – митовете и легендите, „живата реклама“, разнасяне от уста на уста от младежите, споделянето на преживелищния опит, социалният натиск на обкръжението. Когато липсва информираност, хората, особено тийнейджърите, лесно се подвеждат по това, което им се казва, особено от значими други връстници. Когато страхът от отхвърляне и невъзможност за вписване в групата е силен и липсват социални умения за отстояване и утвърждаване, предложението на другите, макар и „неправилно“ и „вредно“, се превръща в избор.

Именно затова е необходима програма за превенция в училищата – тя дава онази основа, за която много от хората дори и не подозират – обективна информация (не плашене, не идеализиране) – както за ефектите, така и за рисковете и последиците, които са неизбежни, и развиване на база от социални умения, които във възрастта на юношеството могат да бъдат много крехки и неустойчиви.

И този процес не е еднократен. Програмата за превенция е дългосрочна. Тя предвижда надграждане на знания и умения във времето, съобразени с възрастта на децата.

Може би някои са скептични към това. Чувала съм родители, които казват:

„Аз мога по-добре да обясня на детето си. Няма нужда да му пълнят главата с глупости. Ние си говорим.“

„Чудесно!“, бих казала аз. Няма по-хубаво нещо от това да сте в час с вълненията и преживяванията на децата си. Това е и едно от основните изисквания за качествена превенция – включеност на семейството. Априори ще се позова на примера на любимите ми нормални държави, каквато вече поясних, че нашата не е – там в процеса на превенция участват и семействата. Никой не оспорва факта, че родителите познават децата си най-добре (или поне така се предполага) и искат най-доброто за тях. Но нека бъдем честни – колко свободен би бил един такъв разговор. Дори при цялата добронамереност на родителите остава притеснението на детето, че все пак говори с родителя си, с авторитет, с някой, който е в по-висока позиция и има определени очаквания. Децата са интуитивни, знаете. Лесно се нагаждат по отношение на климата и очакванията. Търсят одобрение или провокация, което рядко води до напълно открито поведение, особено в ситуация, в която долавят притеснението на родителите си или пък нагласите им. А родителят? Колко безпристрастен би могъл да остане, ако чуе нещо, което ще го притесни?

Именно затова, освен говоренето вкъщи, е необходима и малко подкрепа отвън.

Когато тийнейджърът се готви за кандидатстудентски изпити, въпреки че в училище се обучава и вкъщи също получава помощ, в по-голяма част от случаите посещава и частни уроци или някакви допълнителни курсове с цел постигане на по-високи резултати. Същото е и в този случай. Едното не изключва другото. По-скоро го подсилва.

Темата за наркотиците вече не е табу. Можем да се правим, че е, но в действителност не е. Децата понякога са „по-образовани“ и „по-просветени“, отколкото въобще можем да си представим. Канализирането на тази информация и превръщането ѝ в нещо конструктивно е най-доброто, което може да се случи и направи. Това няма как да стане, ако се игнорира съществуването на проблема.

Share Button

Детето ми употребява: засилете позитивното

Пета част тук.

Засилване на позитивното означава да давате някакъв вид награда или привилегия, за да повишите шанса едно поведение да се повтаря. И това е много важно за промяната на начина, по който се държат вашите син или дъщеря.

Засилване на позитивното: мощен инструмент за промяна на поведението на вашето дете

Засилването на позитивното е мотивиращ фактор през целия ни живот – от прохождащото дете, което се чувства насърчено от радостните възклицания на родителите си, за да направи първите си стъпки до възрастния, който получава бонус или дребен подарък за добре свършена работа. За всички ни е по-вероятно да повторим едно поведение, когато то ни кара да се чувстваме добре.

Употребата на наркотици също може да подсилва. Например, наркотиците или алкохолът могат да помогнат на човек да се чувства по-малко тревожен, да намалят скуката, да насърчат социалните взаимодействия, да помогнат за безсънието, да доставят енергия или да помогнат за контролирането на теглото. С други думи, тъй като те „решават проблем“ – макар и по нездравословен начин, човекът е по-вероятно да повтори поведението на употреба на наркотици и алкохол.

Като родител или човек, който се грижи за деца, можете да използвате същата стратегия, за да подсилите здравословни, просоциални поведения, които искате да виждате повече у своето дете. Ето някои примери за позитивни поведения, които можете за подсилите или да похвалите у детето си:

•    търсене на работа;
•    прибиране вкъщи навреме;
•    помощ в домакинската работа;
•    говорене по уважителен начин;
•    писане на домашни за училище;
•    ходене на срещите с терапевт;
•    участие в групи за взаимопомощ;
•    помощ на друг член на семейството или приятел за проблем;
•    незабавно връщане на телефонни обаждания/текстови съобщения.

Може би си мислите: „Чакайте, това са неща, които моето дете трябва да прави така или иначе, без каквато и да е било награда.“ Но като награждавате доброто поведение на детето си, вие му помагате да свърже поведението, което искате да насърчите, с положително последствие. Като правите това нееднократно, ще помогнете на детето си да научи, че има полза да се държи по този начин. След време то ще научи, че има други начини да се „чувства добре“ освен употребата на вещества, като това може да доведе до по-малка употреба или дори до въздържание.

Вашите доброта и съчувствие ще вдъхнат позитивно и топло чувство у детето ви и ще засилят неговото вярване, че то е способно да се чувства добре и чрез други средства, а не чрез употребата на вещества.

Примери за награди или подсилвания, които са безплатни:

•    прегръдка;
•    усмивка;
•    погалване по рамото;
•    грижовно текстово съобщение;
•    мила дума/комплимент или похвала;
•    да прекарате време заедно с детето си в любима дейност като гледане на филм, риболов или игра на шах;
•    да помогнете на детето за прането му или друга домакинска работа;
•    да го научите на умение като, например, да шофира;
•    да му приготвите любимата закуска, вечеря или десерт.

Примери за награди или подсилвания, които струват пари:

•    подаръчни карти за кафене, магазин за дрехи или ресторант;
•    малки неща като лак за нокти, гримове, продукти за коса, чорапи или протеинови блокчета;
•    да му помогнете за медицински разходи (като зъболекар или грижа за зрението/очила), да платите за курс или учебници;
•    билети за концерт или спортно събитие.

засилване на позитивното

Четири съвета как да използвате засилване на позитивното

1.    Помислете за детето си и какво го мотивира.
Често родителите измислят награда, която те лично смятат за подсилваща, но която не представлява интерес за детето. Ще ви бъде от помощ да отделите време, за да съставите списък от подсилвания, които смятате, че биха могли да бъдат привлекателни и ако не сте сигурни, попитайте детето си.

2.    Помислете какво би могло да бъде заместващото поведение.
Например, може да искате детето ви да напише домашните си или да си търси работа, вместо да играе на видео игри и да употребява наркотици. Какво би могло да бъде стимул за него, за да направи това, дори и да е само за един ден? Също така, можете да кажете на детето си, че ако изпълни определен брой задачи или кандидатства за определен брой работни позиции, то ще получи конкретна награда (например, подаръчна карта за кафене, два билета за кино, нещо малко от магазин за дрехи и др.).

3.    Награждавайте малките стъпки по пътя.
В крайна сметка те ще съставят позитивната поведенческа промяна. Така че, ако детето ви не си е писало домашните от седмици, но изпълни една задача, засилете това с конкретна награда или мил коментар. Ако детето ви не си е търсило работа през последния месец, но сега влезе в интернет и кандидатства за две работни позиции, обърнете внимание на това и похвалете действието му.

4.    Опитайте с подсилващ коментар.
Вместо да казвате „Крайно време беше!“, опитайте да кажете: „Знам колко трудно ти беше да си довършиш домашните си и наистина е чудесно, че успя да изпълниш задачата.“ Или „Наистина се радвам да видя, че си кандидатствал за работа.“

В заключение:

Вашето дете вероятно е чуло много оплаквания и негативни обратни връзки относно неговата употреба на вещества. Но истината е, че не можете да помогнете на някой да се промени чрез натякване. Когато хората се чувстват неприемливи такива, каквито са, те често затъват и не са способни да се променят.

Помислете за самите себе си. Вероятно се чувствате по-насърчени чрез похвали, а не чрез критика. Мили думи, съчувствие и награди могат да подтикнат детето ви да работи за развитие на здравословни поведения и за отказване от негативните такива.

Опитайте – това може да промени много и за двама ви.

Източник

Share Button

Защо тийнейджърите опитват алкохол?

Когато започнете да се занимавате с употребата на вещества от страна на тийнейджърите ви, първата стъпка е да разберете защо те употребяват.

 

Няма една-единствена причина, поради която децата употребяват наркотици или алкохол. Но ето някои от основните проблеми и влияния, които стоят зад тийнейджърската употреба.

Важно е вие, като родител, да разберете тези причини и да разговаряте с децата си за опасностите от пиенето и употребата на наркотици.

1.    Другите хора – тийнейджърите виждат много хора да употребяват различни вещества. Те виждат своите родители и други възрастни да пият алкохол, да пушат цигари и понякога да опитват други вещества. Също така, социалната среда на тийнейджъра често се върти около пиенето и пушенето на марихуана. Понякога приятелите се подтикват един друг да пият или пушат трева, но също така е обичайно за тийнейджърите да започнат да употребяват някакво вещество, защото то вече е достъпно и те виждат своите приятели да се забавляват с него. В умовете си те виждат употребата на наркотици като част от нормалния опит на тийнейджърите.

2.    Популярните медии – 45% от тийнейджърите са съгласни с твърдението: „Музиката, която тийнейджърите слушат, прави марихуаната да изглежда готина“. И 45% от тийнейджърите са съгласни с твърдението: „Филмите и телевизионните шоута правят наркотиците да изглеждат като нещо, което е ОК да се употребява“ (PATS 2012). Затова бъдете наясно какви медии „поглъщат“ децата ви и говорете с тях за това.

3.    Бягство и самолечение – когато тийнейджърите са нещастни и не могат да намерят здрав начин, за да изразят фрустрацията си или доверен човек, с когото да споделят, те могат да се обърнат за утеха към веществата. В зависимост от това какво вещество употребяват те могат да се чувстват в блажена забрава, много щастливи или енергични и самоуверени.

Често пъти трудните тийнейджърски години могат да се отразят негативно на детската емоционалност, понякога дори да предизвикат депресия, така че, когато на тийнейджърите им е дадена възможност да вземат нещо, от което да се почувстват по-добре, много от тях не могат да устоят. Например, понякога тийнейджърите злоупотребяват със стимуланти (законни или не), за да получат допълнителна енергия и способност да се фокусират, когато учат или полагат изпити. Други злоупотребяват с обезболяващи или успокоителни лекарства с рецепта, за да се справят с учебния, социалния или емоционалния стрес.

тийнейджърите
4.    Скука – тийнейджърите, които не могат да понасят да бъдат сами, се затрудняват да си намират занимания или пък копнеят за вълнения и са основните кандидати за употреба на вещества. Алкохолът и марихуаната не само им дават нещо за правене, но и им помагат да запълнят вътрешната празнота, която децата усещат. Също така, тези вещества им дават допирна точка за общуване с тийнейджъри, които споделят техните преживявания – начин за моментално свързване с група от деца.

5.    Бунт – различните тийнейджъри-бунтари избират различни вещества за употреба в зависимост от своята личност. Алкохолът е предпочитаният наркотик за гневния тийнейджър, защото той го освобождава да се държи агресивно. Метамфетамините/амфетамините също насърчават агресивното, насилствено поведение и могат да бъдат далеч по-опасни и по-силни от алкохола. Марихуаната, от друга страна, изглежда, че често пъти намалява агресията и е по-скоро наркотик за бягство.

Някои тийнейджъри злоупотребяват с лекарства с рецепта, за да се забавляват на купони и да се „надрусат“. LSD и халюциногените също са наркотици за бягство, използвани често от млади хора, които се чувстват неразбрани и които може да копнеят да избягат в един по-идеалистичен и добър свят. Пушенето на цигари може да бъде форма на бунт, с която да покажат своята независимост и да ядосат родителите си.

Причините тийнейджърите да употребяват наркотици са комплексни, както и самите тийнейджъри.

 

6.    Моментално удоволствие – наркотиците и алкохолът действат бързо. Първоначалните ефекти са наистина приятни. Тийнейджърите се обръщат към употребата на наркотици, защото я виждат като пряк път към краткосрочно щастие.

7.    Липса на увереност – много срамежливи тийнейджъри, на които им липсва увереност, казват, че под влиянието на алкохол или наркотици могат да правят неща, които иначе не биха могли. Това е част от привлекателността на наркотиците и алкохола, дори и за сравнително самоуверени тийнейджъри: идва ти смелост да танцуваш, дори и да си лош танцьор или да пееш с пълно гърло, дори и да имаш ужасен глас, или да целунеш момичето, което харесваш.

Алкохолът и другите наркотици не само могат да свалят задръжките, но и да облекчават социалната тревожност. Не само че имате нещо общо с хората около вас, но я има и тази нагласа, че ако направите или кажете нещо глупаво, всеки просто ще си помисли, че сте пили твърде много или сте пушили твърде много трева.

8.    Погрешна информация – може би най-лесната за избягване причина за употреба на вещества е неточната информация за наркотиците и алкохола. Почти всеки тийнейджър има приятели, които твърдят, че са експерти по различни вещества и те са щастливи да гарантират, че рисковете са минимални. Образовайте своите тийнейджъри за употребата на наркотици, така че те да получат истинските факти за опасностите от употребата.

Източник

Share Button

Детето ми употребява – поставете граници и го наглеждайте

Четвърта част тук.

Установете правила и последствия

Децата искат свобода. Не бихте искали да им натяквате. Но когато сте открили употреба на наркотици или алкохол, всички уговорки отпадат. Дошло е време да сложите по-твърди граници и ясни последствия.

Поставете правила

Правилата дават конкретен начин да помогнете на децата си да разберат какво очаквате и да се научат на самоконтрол. Не приемайте просто, че те „знаят“, че вие не искате те да пият или употребяват наркотици. Тийнейджърите не се справят добре в неясни ситуации, така че, когато им предложат алкохол или наркотици, вие не искате да има объркване в умовете им.

Определете твърди последствия

Определянето на твърди последствия заради нарушаването на вашите правила е всъщност помощ за вашия тийнейджър – така правите ясно какво той може да прави и какво не може (например, че не може да употребява вещества). И макар че може да не изглежда така, правилата са начин да покажете вашата грижа.

Напишете договор със своето дете

Тъй като тийнейджърите е по-вероятно да следват насоки, за чието създаване те са помогнали, съберете се, за да изработите правила и последствия, които вършат работа и на двама ви. След това помислете какви детайли да сложите в договора, за да сте сигурни, че и двамата сте наясно (сега и в бъдеще). Използвайте този примерен договор като насока, за да установите правила относно наркотиците и алкохола.

Наглеждайте

Събирайте доказателства

Какви са вашите чувства относно ровенето в стаята на детето ви? Каквото и да решите, бъдете готови да се защитавате. Ако имате причина да сте разтревожени, кажете го. И помнете: това е вашата къща и вашата основна отговорност е към благополучието на детето ви.

Добри места да търсите:

•    рафтове и чекмеджета за дрехи – под или между дрехите;
•    чекмеджетата на бюрото;
•    кутии за CD/DVD;
•    малки кутийки – за бижута, моливи и други;
•    раници и чанти;
•    под леглото;
•    в саксии с растения – нещо, заровено в пръстта;
•    между книгите в секцията;
•    в книги с отрязани страници;
•    в несесери за грим – във фалшиви опаковки за червило или пудра;
•    под разхлабена дъска на пода, паркета;
•    във фалшиви кутийки от безалкохолно;
•    в шишенца от лекарства, които се продават без рецепта (сироп за кашлица, обезболяващи таблетки);
•    в празни опаковки от бонбонки.

Проследявайте внимателно

Има много информация, за която да следите, дори и вече да имате окончателни доказателства, че вашият тийнейджър употребява наркотици или пие. Направете си списък, в който да записвате всичко, което ви безпокои през този период – датата, часа, кога се е случило, какво сте намерили и промените, настъпили с времето. Този списък ще ви трябва, защото детето ви ще се старае много да ви убеди, че нещата не са се случили по начина, по който ги помните или че нещата, които сте намерили, не са това, което мислите, че са. В допълнение, цялата тази информация ще бъде ценна, когато търсите помощ отвън за проблема на вашия тийнейджър.

Информация, за която да следите:

•    Кога вашият тийнейджър е започнал да употребява?
•    Как е започнал? Откъде го е намерил?
•    Ако е започнал с марихуана, стигнал ли е до употреба на по-опасни наркотици?
•    Кои са приятелите на детето ви? Кои са техните родители?
•    С кого си чати вашият тийнейджър в интернет?
•    Кои са хората, чиито номера са записани в телефона му? Ако не можете да погледнете в телефона му, поискайте месечна разпечатка от оператора и си отбележете номерата, които не са ви познати.

Полезни неща за отбелязване:

•    когато вашият тийнейджър се прибира късно;
•    с кого излиза вашето дете;
•    количеството на лекарствата с рецепта, които имате;
•    колко време вашият тийнейджър прекарва сам в стаята си и в интернет;
•    всичко подозрително, намерено в стаята му или в личните му вещи;
•    понятия или жаргон, свързани с наркотици, в SMS или интернет съобщения (например „бонбони“, „джам“, „билка“, „чай“ или други).

Започнете своето наблюдение

Сега е особено важно време да използвате правилата и последствията, които сте създали като инструменти, за да държите под око своя тийнейджър, неговите приятели, дейности, комуникация, идване и отиване и още много. Това е много работа и тя продължава във времето, но ще откриете, че резултатът си струва.

Следва продължение

Източник

Share Button

Детето ми употребява – как да слушате и да преодолявате препятствията

Трета част тук.

Как да слушате

Помнете: най-добрият начин да разберете какво става с вашето дете е, ами, да разберете какво става с него. С мъмрене това няма как да стане. С диалог може да стане. Ако само говорите на детето си, това е само половината работа. Можете да поддържате разговора отворен като знаете как да слушате и кога да говорите.

Ето няколко съвета, за да помогнете на своя тийнейджър да говори:

•    Създайте безопасна среда, за да може детето ви да сподели истината. Уверете го, че то винаги може да бъде честно с вас, без да се страхува от подигравки и обвинения.
•    Оставете смартфона си и не позволявайте да ви прекъсват, докато говорите със своя тийнейджър.
•    Слушайте детето си, докато дава израз на чувствата си. Понякога то просто има нужда да се оплаче и да се разтовари.
•    Перифразирайте коментарите на детето си, за да му покажете, че сте чули какво ви казва или му окажете невербална подкрепа и насърчение като кимате или се усмихвате.
•    Внимавайте за теми, които водят към наркотици или алкохол (например вашият тийнейджър описва някой от училище, който винаги е „надрусан“ или споменава известна личност, която е влязла в рехабилитационна програма за зависими). Попитайте детето си какво мисли за тези хора или тяхното поведение.
•    Фокусирайте се напълно върху детето си и опитайте да погледнете на нещата от неговата гледна точка. Това ще ви помогне да разберете неговата ситуация.
•    Имайте предвид, че детето ви може да крие истинските си чувства от страх, срам или по друга причина, и че не трябва просто да приемате това, което детето казва на повърхността.
•    Четете между редовете. Обръщайте внимание на езика на тялото, изражението на лицето, трудността на детето ви да намира правилните думи и т.н.
•    Признайте му, когато нямате сили да бъдете добър слушател и постигнете съгласие да подновите разговора (освен ако ситуацията не е бедствена) по-късно, в по-добър момент.

Как да преодолеете препятствията

Може да бъде трудно да се справите с упоритото отричане на употребата на наркотици или алкохол на вашия тийнейджър. Някои деца не могат да понесат да поемат отговорност за поведението си и искат да изглеждат добри на всяка цена.

Ето няколко начина да преминете през загражденията:

•    Бъдете твърди и обичащи.
•    Не викайте. Запазете спокойствие. По-трудно е за някой да се кара със спокоен човек, отколкото с някой, който му крещи.
•    Настоявайте вашият тийнейджър да приеме и да разбере колко е ценно да се казва истината. Кажете му, че хората ще му вярват повече, ако е честен; че честността е черта, която се уважава много и която изисква смелост и независимо мислене; че обикновено лъжците биват хващани за техните лъжи.
•    Помислете предварително как бихте могли да проверите истинността на неговите твърдения. Например, ако детето ви казва, че е прекарало деня в дома на приятел, кажете му, че може да се обадите на майката на този приятел, за да потвърдите историята.
•    Ако имате обективно доказателство, че вашият тийнейджър лъже, покажете го, но не се опитвайте да го използвате, за да триумфирате или да се състезавате. Не става дума за спечелването на спор или да докажете, че детето ви е излъгало, а става дума за предпазването на вашия тийнейджър.
•    Фокусирайте се на поведението и защо то ви тревожи. Нека думите ви да не звучат така, сякаш мислите, че детето ви е лош човек, защото е опитало наркотици или алкохол.
•    Ако вашият тийнейджър извърти разговора така, сякаш му нямате доверие, отговорете, че употребата на наркотици и алкохол е сериозно нещо и вие сте притеснени за неговите здраве и безопасност, и че сте готови да проведете няколко тежки разговора с него, за да сте сигурни, че той е в безопасност.
•    Вместо да започнете направо да порицавате тийнейджъра си заради лъжите, първо се опитайте да разберете повече за причините за лъжите. Продължете да говорите и покажете на детето си, че ще стигнете до истината, независимо колко разговора ще са необходими и че ще направите всичко възможно, за да го държите далеч от наркотиците и алкохола.
•    Независимо дали вашият тийнейджър лъже за употребата си на наркотици, за това къде е бил или с кого, поставете ясни правила и последствия, така че той да знае какво ще стане, ако повтори това поведение в бъдеще.
•    Помислете за предоставянето на имунитет. Някои млади хора се оплитат в мрежа от лъжи, така че не могат да се измъкнат. Можете понякога да помогнете като предложите шанс за „изчистване на досието“. Кажете на детето си, че ако каже истината, няма да има незабавни последствия, но ще трябва да се държи по различен начин в бъдеще. Ако не го направи, тогава ще бъде държано отговорно за поведението си.
•    Награждавайте честността в бъдеще. Ако вашият тийнейджър се открие пред вас и каже истината за нещо, за което може да му е трудно да говори, кажете му, че се гордеете с него заради честността му.

Следва продължение

Източник

Share Button

Детето ми употребява – започнете разговор

Втора част тук.

Как да проведете разговор

Да започнете разговор с детето си за неговата употреба на наркотици/алкохол е най-важната стъпка, която можете да предприемете, за да му помогнете. Знаем, че това не е лесно, но ако се подготвите за разговора, това ще ви помогне да останете спокойни и да проведете по-голямата част от него.

Проведете разговор, а не конфронтация

Когато един родител разбере, че неговият тийнейджър употребява наркотици/алкохол, това със сигурност поражда много емоции. Този момент може да бъде много объркващ. Но най-добрият начин да помогнете на своя тийнейджър – и да сте сигурни, че той ви чува – е да останете възможно най-спокойни по време на разговора. Също така е много важно и вие да чувате вашето дете.

Не започвайте разговор, ако виждате, че детето ви е под въздействието на алкохол или наркотици. Изчакайте, докато то изтрезнее.

разговор

 

Ето няколко съвета за по-продуктивен разговор:

•    Покажете своята загриженост. Изразете пред детето си своята тревога (например „Напоследък не си на себе си“).
•    Запазете самообладание. Направете всичко възможно да не показвате свръхреакция на това, което детето ви е направило в миналото. Вместо това се фокусирайте върху това да му изясните какво искате то да направите в бъдеще.
•    Бъдете директни. Ясно заявете своето безпокойство и представете доказателствата, които сте намерили („Не се къпеш, оценките ти в училище са по-лоши, намерих празни бирени бутилки в стаята ти“).
•    Внимавайте за тона на гласа си. Дори да ви се иска да крещите, е важно да говорите със спокоен глас, за да не отблъснете своя тийнейджър.
•    Покажете на детето си, че цените неговата честност и че сте готови да го слушате, без да го съдите (но това не означава, че няма да има последствия от действията му).
•    Опитайте се да не заемате защитна позиция. Ако тийнейджърът ви генерализира или ви отправя критични забележки, не го приемайте лично. Това са възможности за дискусия.
•    Говорете за собствените си спомени от времето, когато сте били тийнейджър и за грешките, които сте правили. Това може да помогне на вас и детето ви да се свържете по-добре.
•    Покажете любовта си. Физическата връзка също може да изиграе важна роля. Сложете ръка на рамото на детето си или го прегърнете, когато сметнете, че е подходящо.
•    Организирайте и използвайте напълно семейните срещи. Получете обратна връзка от всеки член на семейството за правила, вечерен час, последствия от нарушаването на правилата и други.
•    Хвалете детето си и му давайте положителна обратна връзка. Тийнейджърите имат нужда да чуват хубавите неща също като всички останали хора. Те имат нужда да знаят, че вие все още можете да виждате отвъд лошите неща, които са направили.
•    Не позволявайте на тийнейджъра си да ви контролира. Макар да е важно да слушате своето дете и да му съчувствате, помнете, че вие сте родителят и знаете най-добре.

Следва продължение

Източник

Share Button

Детето ми употребява. Първата стъпка е да се фокусирам

Първа част тук.

Фокусирайте се: поемете си въздух и след това да започнем.

Ако току-що сте открили, че детето ви пие или употребява наркотици, първото нещо, което трябва да направите, е да седнете, да се успокоите и да си дадете време, за да си поемете въздух. Знаем, че сте изплашени, но ние ще ви помогнем да планирате и да решите какво да правите: как да съберете информация; как да проведете продуктивни разговори; да поставите по-здрави граници и да потърсите помощ навън.

Очаквайте отричане, а вероятно и гняв

Предварително вземете решение да запазите спокойствие.
Ако смятате, че този разговор ще бъде неудобен за вас, представете си колко неудобен ще бъде за вашия тийнейджър. Подгответе се, че детето ви ще каже неща, за да ви шокира, че с всички сили ще отрича дори при най-убедителните доказателства, че ще ви обвинява в липса на доверие и за още неща. Добре е да помислите как ще се справите с тези реакции.

• Най-важното нещо е да продължавате разговора.
• Предварително вземете решение да останете спокойни без значение какво казва тийнейджърът ви.
• Опитайте се да не се подлъжете да отговорите със собствения си гняв.
• Ако разговорът стане твърде разгорещен, прекратете го и го подновете по-късно.
• Ако прецените, че разговорът е твърде емоционален и разгорещен, и не е продуктивен, измислете какво е необходимо да направите, за да се успокоите – вие или детето ви. При някои хора това може да бъде излизане от стаята за малко или поставяне разговора на пауза; при други хора това може да бъде да броят до десет или да си поемат дълбоко въздух. Преценете какво ще свърши най-добра работа за вас и детето ви, преди да започнете разговора. Ако се затруднявате, говорете с психолог, за да ви помогне да откриете техники за сваляне на напрежението, които са ефективни и работят за вас.
• Не забравяйте да кажете на тийнейджъра си, че го обичате и че заради това сте обезпокоени.

детето

Определете очакван резултат

Работете за желан и реалистичен резултат.
Макар да е добре да започнете разговора с вашия тийнейджър независимо от всичко, разговорът вероятно ще премине по-гладко, ако предварително сте си определили някакъв желан резултат. Добре е да оставите очакванията си ниски – вероятно не е реалистично да очаквате детето ви веднага да признае за употребата и да обещае, че ще спре. Но една по-разумна цел, като просто да изразите, че не желаете детето ви да употребява, може да бъде една малка победа.

• Опитайте се да избегнете нереалистичните очаквания.
• Вашият тийнейджър вероятно няма да признае, че употребява.
• Определете си малка цел и се движете към нея.
• Просто да изразите пред детето си, че не желаете то да употребява, е добра цел.

Изработете правила и последствия

Формулирайте идея какви бихте искали да бъдат вашите правила.
Добре е да обмислите правилата, които бихте искали да определите, както и какви последствия ще наложите при тяхното нарушаване, преди да започнете разговора със своя тийнейджър. По този начин ще можете ясно да определите каква бихте искали да бъде целта на разговора ви, както и ще можете да определите следващата си стъпка.

• Формулирайте идеята си за правила и последствия, които бихте искали да определите, преди разговора.
• Вслушайте се в обратната връзка на тийнейджъра ви и му позволете да помогне в договарянето на правилата и последствията.
• Уверете се, че вашият съпруг/партньор знае за тези правила и че е готов да ги прилага.
• Не определяйте правила, които няма как да прилагате.

Оценете значението на зависимостта в семейството

Зависимостта към алкохол и наркотици може да се случи на всеки. Но ако в семейството ви има история на зависимост – към кокаин, алкохол, никотин или друго, тогава рискът вашето дете да развие зависимост е много по-голям. Като родител вие трябва да сте наясно с този повишен риск и да обсъждате това с детето си редовно така, както бихте го направили за всяка една болест.

• Обяснете на своя тийнейджър, че ако той се изкушава да опита наркотици, то шансът наистина не е на негова страна. Неговите гени го правят по-уязвим и той може лесно да развие зависимост.
• Не отричайте наличието на зависимост в семейството си. Използвайте я като причина за разговор с детето си и редовно му напомняйте, че то е в по-голям риск.

Напомняйте на детето си за вашата подкрепа

Много е важно тийнейджърите да се чувстват подкрепени от своите родители по всяко време. Уверете се, че вашето дете знае, че винаги може да разчита на вас и че винаги може да потърси вашата помощ. Напомняйте му, че винаги сте на разположение да предложите напътствия.

• Уверете детето си, че то винаги може да ви споделя или да търси съвет от вас, когато е стресирано или има личен проблем – това може да помогне да се намали желанието му да употребява вещества.
• Колкото и гневни или фрустрирани да се чувствате, опитайте се да говорите чрез своите любов, грижа и безпокойство, както и да изразите тези чувства пред своето дете.
• Обяснете на детето си, че причината да разговаряте с него и да задавате въпроси е защото го обичате, загрижени сте за него и искате то да бъде здраво и успешно.

Следва продължение

Източник

Share Button

Детето ми употребява – първи стъпки

Знам, че детето ми употребява алкохол и/или наркотици. Какво да правя?

Фокусирайте се: първо си поемете въздух и след това да започнем.

Ако току-що сте открили, че детето ви пие или употребява наркотици, първото нещо, което трябва да направите, е да седнете, да се успокоите и да си дадете време, за да си поемете въздух. Знаем, че сте изплашени, но ние ще ви помогнем да планирате и да решите какво да правите: как да съберете информация; как да проведете продуктивни разговори; да поставите по-здрави граници и да потърсите помощ навън.

Говорете със своя съпруг или партньор

Постигнете съгласие със съпруга си предварително.

Всички сме запознати с хитруването на детето, което отива при другия родител, когато първият каже „не“. При употребата на алкохол и наркотици има подобни проблеми – със сигурност ще го забележите, ако съпругът ви проявява различно отношение. Най-добре е, ако вие и той седнете да поговорите и приемете единна позиция по отношение на употребата на алкохол и наркотици, преди да сте говорили по този въпрос със своя тийнейджър.

• Предварително обсъдете този въпрос със съпруга/партньора си.
• Напомнете си един на друг, че никой не е виновен.
• Постигнете съгласие за позицията, която ще заемете.
• Дори да не сте съгласни един с друг, ангажирайте се да се покажете обединени.
• Обещайте си да не говорите лошо зад гърбовете си и да не си подкопавате взаимно позициите.
• Очаквайте отричане и гняв.
• Напомняйте си да показвате своята любов, когато говорите с тийнейджъра си.

детето

Подгответе се да ви нарекат лицемер

Важното е, че вие не искате вашият тийнейджър да пие или да употребява наркотици.

Един от въпросите, които сигурно ще получите, е дали вие самите сте употребявали наркотици. Има много възможни отговори, ако в миналото сте експериментирали с вещества. Някои от днешните наркотици са по-силни, отколкото са били в младостта ви или днес има нови и по-опасни наркотици, които ги е нямало в миналото. Можете да кажете, че съжалявате и ви се иска никога да не сте опитвали наркотици. Само не позволявайте на вашия тийнейджър да ви манипулира и да ви вкара в позицията, в която отговорът ви се превръща в оправдание за детето ви да употребява.

• Фокусирайте се върху основния въпрос – вие не искате вашият тийнейджър да пие или да взима наркотици.
• Бъдете честни, но се уверете, че детето ви знае, че вие не искате то да употребява.
• Ако пушите цигари и детето ви обърне внимание на това, споменете, че вие сте възрастен и макар пушенето да е законно, вие разбирате, че не трябва да го правите и че не е здравословно. Подчертайте колко трудно е се спре пушенето и че искате да помогнете на детето си да избегне вашите грешки.
• Ако сте бивш зависим, погледнете на опита си от миналото като на подарък, който можете да използвате, за да повлияете на детето си. Кажете на тийнейджъра си: „Извърших тези неща, но направих грешни избори и искам ти да се поучиш от моите грешки.“

Съберете доказателства

Със или без доказателства, добре е да говорите с тийнейджъра си за пиенето и употребата на наркотици.

Вероятно сте стигнали до този сайт, защото сте намерили доказателства, че вашето дете употребява. Но какво ще стане, ако тийнейджърът ви каже, че това, което сте намерили, принадлежи на някой друг? Добре е да предвидите различните начини, които детето ви може да опита, за да отрече употребата. Но при всички случаи трябва да повдигнете темата.

• Предвидете различните начини, по които тийнейджърът ви може да опита да отрече употребата.
• Дори той да казва, че намереното принадлежи на някой друг, това е добър момент да поговорите за пиенето и употребата на наркотици.
• Важно е да повдигнете темата, дори да нямате сигурни доказателства.

Следва продължение

Източник

Share Button