Колкото достъпен, толкова и опасен: зопиклон

зопиклонПрез последните няколко години се увеличава броят на хората, които се обръщат за помощ към Асоциация „Солидарност“ заради зависимост към зопиклон. Има различни причини, поради които един човек може да стигне до зависимост, като една от тях често пъти се оказва незнанието. Затова, какво е добре да знаем за зопиклон, така че да сме по-спокойни за себе си?

Четох, че зопиклон е по-ново и по-безопасно лекарство от такива като диазепам

Наистина зопиклон е по-ново лекарство, което принадлежи към друга химическа група и което е трябвало да бъде по-безопасно от бензодиазепините. В последното обаче лекарството се проваля. Зопиклон въздейства на същите рецептори в мозъка, както бензодиазепините, и поради тази причина не само има почти същите ефекти, но и същите рискове.

С рецепта или без рецепта

Зопиклон е лекарство, което задължително трябва да се продава с рецепта, както е указано и на опаковката. За съжаление, в голям брой аптеки човек може да си го купува свободно отново и отново, което реално може да му помогне да стане зависим. Затова е добре да обръщаме внимание на надписите на опаковката.

Предписание от приятели

Хората често споделят с приятели и роднини какво лекарство за какво им е помогнало. Понякога дори директно препоръчват на близкия си някой медикамент. Когато става дума за лекарства с рецепта тази практика е особено опасна. Добре е да не приемаме такива препоръки от близките си, ами вместо това да отидем на лекар. Ако не помогне, то можем да потърсим мнение от друг лекар.

Самопредписание

Много хора по едни или други причини предпочитат първо да потърсят диагноза и лечение за проблема си в интернет, преди да са посетили лекар. Много често се описват медицински проблеми във форумите, разни хора изказват предположения за болестта и в крайна сметка се стига до препоръчване на конкретни лекарства на принципа: „И аз имах подобни проблеми със съня, предписаха ми зопиклон и се оправих. Пробвайте и вие.“ Някой просто си търси лекарство и това, което му се стори подходящо за него, бива самопредписано.

Кой чете листовките на лекарствата?

В действителност, много малко хора. А листовката е там за информация на пациента и макар част от нея да не е написана с най-простите думи, все пак много от нещата в нея са разбираеми. В листовката на зопиклон ясно е написано, че има риск от развитието на зависимост, особено ако той се употребява повече от 28 дни. Затова навсякъде в листовката се говори за предписание от лекар.

От лекар до лекар има разлика

Това е най-трудната част, тъй като понякога и лекарите не обръщат внимание на това, което пише в листовката, особено ако не са специалисти по проблема, заради който сме отишли при тях. Много често хората, които ни се обаждат, започват историята си с думите: „Моят личен лекар (най-често) ми изписа зопиклон преди няколко години и продължава да ми го изписва.“

Доверието в лекаря е от огромна важност, но това не означава, че пациентът не трябва да е добре информиран. Затова, има няколко простички неща, които можем да направим, за да бъдем по-сигурни за себе си:

–    Ако страдаме от неща като безсъние, емоционални проблеми, психични проблеми (например депресия), най-добре е да поискаме от личния си лекар направление за специалист (психиатър). За безсънието, конкретно, може да има много причини и да се наложи да посетим различни специалисти.

–    Ако лекарят ни предпише нещо за сън или успокоение, добре е да го попитаме какво е това лекарство, колко дълго може да се взима без опасност и какви са рисковете от неговия прием, особено за риска от развитие на зависимост.

–    Да прочетем листовката на лекарството и ако нещо не ни е ясно или ни тревожи, да попитаме лекаря си за това.

–    Да спазваме предписаната доза и време за прием на лекарството. Ако усетим, че имаме нужда да увеличим дозата, веднага да се консултираме с лекуващия лекар. Ако човек приема по-дълго време зопиклон или лекарства от групата на бензодиазепините, това често се случва. Нарича се „развитие на толеранс“ и означава, че мозъкът е привикнал към лекарството и има нужда от по-висока доза, за да се постигне първоначалния ефект. Повишаването на толеранса е един от симптомите за развитие на зависимост и е сигнал за опасност.

–    Лекарствата като зопиклон или бензодиазепини третират само един симптом, при това за кратко, но не могат да решат проблемите, които са го породили. Затова е най-добре да потърсим помощта на подходящ психолог, който да ни помогне да открием кой е проблемът и да го подхванем по-издълбоко.

Share Button

Психоактивни лекарства с рецепта – тайната вкъщи

Лекарите понякога предписват лекарства с рецепта, чиято употреба носи риск от зависимост, а хората не знаят за това.

Не са едно и две българските домакинства, в които тайно са се загнездили зависимости към лекарства. Обикновено, когато стане въпрос за зависимост, повечето хора си представят зависимост към някакви незаконни наркотици (най-често хероин) или алкохол. В уплашеното съзнание на хората изплуват маргинализираните образи на мърляви и опърпани наркомани и алкохолици, скитащи се немили-недраги по улиците. Много рядко обаче тези образи имат нещо общо с реалността. Зависимостта често пъти не може да се разпознае по външния вид на човека.

Улични наркотици, домашни наркотици

Зависимостта е заболяване, което може да се развие при злоупотребата с много видове психоактивни вещества. Някой от тях са незаконни (хероин; амфетамини; метамфетамини; кокаин и други видове), други – законни (алкохол; тютюн), а трети не са само законни, но и имат медицинско приложение (наркотични обезболяващи; транквиланти; лекарства, съдържащи производни на амфетамините). Има множество медикаменти, чиято употреба може да доведе до зависимост и много често хората не са информирани за това.

За съжаление, в България няма статистически данни относно броя на хората, които имат вредна употреба или зависимост към психоактивни лекарства. Тази зависимост остава скрита вкъщи не само за очите на приятели, колеги и роднини, но и за статистиката.

Едно от нещата, за които не бива да догонваме американците (ако вече не сме на път)

лекарства с рецепта
В една друга държава, САЩ в случая, има много красноречива статистика относно проблемите, до които води злоупотребата с психоактивни лекарства с рецепта. От нея става очевидно, че вече не е очевидно кое представлява по-голямата опасност: законните или незаконните наркотици.

Например:

•    През 2010 г. 52 млн. американци на възраст над 12 г. (или 20% от населението) са използвали поне веднъж в живота си такива лекарства без предписание от лекар, т.е. без медицинска цел.
•    6,1 млн. са ги ползвали по този начин през последния един месец.
•    Населението на САЩ, което е 5% от световното, използва 75% от всички такива лекарства на света.
•    През 2010 г. 8,76 млн. американци са злоупотребявали с лекарства по предписание, както следва:
–    5,1 млн. с наркотични обезболяващи;
–    2,2 млн. с транквиланти (успокоителни и приспивателни);
–    1,1 млн. със стимуланти.
•    През 2013 г. близо 22 000 американци за починали от свръхдоза с психоактивни лекарства с рецепта. От тях:
–    Почти 16 000 са приели свръхдоза наркотични обезболяващи.
–    Над 6 000 са приели свръхдоза транквиланти.
–    За сравнение, хората, починали от свръхдоза кокаин или хероин, взети заедно, са около 13 000.

Статистика няма, но проблемите се виждат и без нея

В последните няколко години на Информационната линия за наркотиците и алкохола зачестиха обажданията от хора, които имат проблем с приема на лекарства с рецепта. Повечето пъти става дума за медикаменти от групата на бензодиазепините (като диазепам, спрения наскоро от внос ривотрил, рохипнол и много други), понякога и за наркотични обезболяващи (като препарати, съдържащи кодеин).

Обикновено се споделя следната история в различни вариации:

„Преди 5 г. моят лекар ми предписа лекарство с рецепта, тъй като имах проблеми с нервите/със съня. Отначало взимах по една таблетка на ден, но постепенно започнах да увеличавам дозата и сега изпивам по 10 таблетки дневно (в някои случаи са и по повече). Лекарят продължава да ми изписва рецепти, когато и да отида при него, ми дава. Опитах се да спра лекарството сам преди известно време, но се почувствах много зле и започнах пак да го пия. Имам проблеми с паметта, понякога ми се губят часове от деня. Спя лошо, а през деня съм замаян и отпаднал. Чувствам се много депресиран и започнах да имам проблеми в работата. Не знам какво става, какво да правя?“

В една от вариациите на историята лекарството, към което човекът е станал зависим, изобщо се продава без рецепта.

Лекарството, което напоследък най-често ни се набива в очи, е зопиклонът. Това е поредният медикамент, който завзе пазара като нещо по-леко и по-безопасно, а се оказа, че е много добър в развиването на зависимост. Следващият път ще обърнем внимание специално на него.

Share Button