Употребата и злоупотребата с психоактивни вещества вреди не само на психическото и физическото здраве, но също така оказва влияние и на социалните контакти, личния живот и самооценката.
„Да удариш дъното“ може също така да включва:
- Загуба на работа;
- Раздяла с интимния партньор
- Проблеми със закона;
- Психически и физически проблеми;
- Финансови проблеми;
- Чести прояви на непристойно/социално неприемливо поведение;
- Занемаряване на външния вид;
- Смяна на социалната среда;
- И др.
Повечето хора смятат, че зависимият от наркотици и алкохол има проблем едва когато загуби всичко и здравето му сериозно се влоши. Митът, че „пътят нагоре започва едва когато удариш дъното“, е твърде остарял и деструктивен. Проблемът изобщо не трябва да стига до подобни размери, защото е важно кога употребяващият ще реши да потърси помощ. Колкото по-рано се случи това, толкова по-лесно ще протече лечението.
Няма нищо позитивно в това да падаш дълго в дълбоката яма на зависимостта. Тогава просто ще имаш повече път нагоре. Има достатъчно симптоми, по които можем да забележим, че назрява проблем с употребата. Тогава е добре да се потърси своевременна консултация със специалист.
Отричането
Хората често „удрят дъното“ именно заради отричането на проблема. Това е защитен механизъм, с който зависимите избягват да се сблъскат с проблема и да предприемат действия за разрешаването му. Дори когато животът им тотално се разпада, те пак са склонни да винят за това други фактори. Дори често смятат, че веществата са единственото им спасение и убежище, а не източник на проблемите.
Комфортната зона на зависимостта
Мисълта да напуснат комфортната зона на употребата може да е крайно стресираща за употребяващите. Зависимите гледат на лечението като на ревнива любовница, която заплашва да открадне най-скъпото им, което им носи облекчение и наслада. В такъв момент злоупотребяващите не са способни да надникнат извън заблудите на зависимостта и да осъзнаят какво се случва с живота им.
Да удряш дъното отново и отново
Пациент на д-р Марк Уиз му споделил за перипетиите, през които преминал по време на зависимостта си – за това как попаднал в затвора, как загубил семейството, приятелите и колата си. Тогава докторът го попитал защо си е позволил да продължи да затъва. Не се ли е усетил какво се случва с живота му? Пациентът му отговорил : „Когато не цениш себе си, нямаш граници и лимит на това колко надолу можеш да пропаднеш.“ Всъщност се оказало, че колкото по-зле се чувствал за това, което прави с живота и себе си, толкова по-надолу си позволявал да падне. Нещо като акт на самонаказание. Тогава, когато усетил дъното, взел решение да спаси живота си.
За това, ако търсите някой, който да промени живота ви – погледнете в огледалото. Не позволявайте да усетите дъното дори когато не се чувствате добре в кожата си. Първата крачка извън комфортната зона е трудна, но я разширява и вече сте готови за втора.
