Когато алкохолът и кокаинът се срещнат в човека, се получава трето вещество, наречено кокаетилен. Кокаетиленът действа като кокаина, но еуфоричният ефект е в пъти по-силен.
Когато през 1863 г. френският учен Анжело Мариани комбинира вино и кокаин, патентова го и започва да го продава под формата на лекарствен тоник, постига грандиозен успех. Първоначалната рецепта съдържа 6 мг кокаин за унция вино (около 30 мл), но след това Мариани увеличава количество на 7.2 мг за унция. Неговото Vin Mariani става изключително популярно. Рекламира го, като здравословно, даващо сили и виталност.
Жул Верн, Александър Дюма и Артър Конан Дойл са сред знаменитостите по това време, които признават афинитета си към напитката.
Според слуховете Папа Лъв XIII винаги носел със себе си малка бутилка от Vin Mariani, като освен това отличил напитката и със златен медал.
Виждайки рекламата и големия успех на Vin Mariani, д-р Джон Пембъртън (морфиново зависим сам по себе си) решава да направи своя версия на напитката. Нарича я „Кока с френско вино на Пембъртън“ и започва да я промотира като панацея. Сред множеството фантастични качества, които ú приписва, той я определя още и като „най-великия източник на полова мощ“.
Бизнесът на Пембъртън внезапно започва да запада след поредна поправка в закона за употреба на алкохол в Джорджия. Това налага Пембъртън да направи промени в рецептата и да замени виното със захарен сироп. Името Coca-Cola предлага Франк М. Робинсън, съдружник и счетоводител на д-р Пембъртън. Новият продукт дебютира през 1886 г. и е рекламиран като „Coca-Cola: напитката за въздържатели“.
Кратко време след излизането на Coca-Cola на пазара, в Ню Йорк Таймс излиза статия, която я обявява за „напитка, която стимулира интелектуалните способности“, особено популярна сред богатите бели.
През 1899 г. компанията започва да я продава в бутилки и срещу 5 цента Coca-Cola става достъпна за всички.
Грейс Елизабет Хейл обяснява: „Всеки, който имаше в себе си петак, черен или бял, можеше да пие напитка, в която е киснат кокаин. Средната класа бели се тревожеха, че напитката е допринесла за бума на кокаинова употреба сред афроамериканците. Вестниците на юг пишеха за т. нар „чернокожи кокаинови демони“, който нападат и изнасилват бели жени, а полицията е напълно неспособна да ги спре.“
През 1903 г. тогавашният мениджър на Coca-Cola, Айза Григс Кендлер, под влиянието на страховете на белите и надигащата се вълна срещу употребата на наркотиците, премахва кокаина от Coca-Cola и го замества с повече захар и кофеин.
Употреба на кокаин е в своя връх в края на века. Само за период от около 20 г. (от 1890 до 1910 г.) употребата му се увеличава с 5 пъти. По това време изнасилванията и други форми на насилие от цветнокожи са били приписвани основно на употребата на кокаин. Това повдига вълна на недоволство сред белите и сериозни дискусии за незабавна регулация на употребата му.
Първият федерален закон (The Harrison Narcotics Act), който регулира употребата на наркотици, е приет 11 г. след като Coca-Cola го премахват от рецептата си (през 1914 г.). Законът ограничава производството и продажбата на марихуана, кокаин, хероин и морфин.
Към днешна дата точната рецепта на Coca-Cola е търговска тайна. Оригиналното копие на рецептата се пази в главния трезор на „Сън Тръст Банк“ в Атланта, Джорджия. Основните съставки са вода и захар. Други предполагаеми компоненти са карамелът, фосфорната киселина, сок или масло от зелен лимон и ванилия. Отличителният вкус идва най-вече от смесването на захар и масла от портокал, лимон и ванилия. Останалите съставки променят съвсем слабо вкуса. В САЩ Coca-Cola е подслаждана с високо фруктозен сироп от царевица. В Европа Coca-Cola все още се продава със захар. Съставките се смесват само в няколко избрани центрове в света. Този концентрат се предоставя на бутилиращите компании по света, които го смесват с други, сравнително незначителни за оформянето на вкуса съставки (съобразно местните вкусове) и с газирана вода.
