Как и защо се научихме да игнорираме прекомерната употреба на алкохол? Част 2

Част първа тук

Източник: https://mundabor.wordpress.com

Източник: https://mundabor.wordpress.com

Търся своите отговори на въпроса „Как и защо повечето от нас не забелязват колко много се пие в нашето общество и колко много проблеми имаме заради това?“. Единият от тях е липсата на обективна информация, от която страдат много хора. Но ми идват наум и други обяснения.

Неумението да се справяме с трудности

С времето забелязах, че множество хора просто не умеят да се справят добре с по-трудни житейски ситуации и с емоциите, предизвикани от тези ситуации. Тук можем да включим и стреса, който често пъти не е краткотрайно преживяване, но създава голямо емоционално и психическо натоварване.

Когато човек не знае как да се справи с някоя трудност, той често търси начин поне временно да я смекчи, да я отложи, да я забрави за малко. Обикновено се надява през това време да намери начин за справяне или нещо в обстоятелствата да се промени и трудността да започне да се разрешава и „сама“. При много хора в тези моменти под ръка се оказва алкохолът.

През годините чувах много пъти как хората ми казват тези неща:

„Синът ми започна да пие много през последните 5 години. Всичко започна, когато приятелката му го заряза.“
„Откакто съпругът ми остана без работа, започна да пие всеки ден.“
„При развода съпругът ми взе децата. Започнах да пия и вече не мога да се справям.“
„Той е добър, умен човек, но има проблеми в работата. Не минава без няколко питиета всяка вечер, казва, че иначе няма да може да заспи.“

Близките на пиещите понякога знаят, че е имало някаква причина да се стигне до злоупотреба с алкохола. Че пиещият е попаднал в някаква трудност и точно тогава е започнал да увеличава употребата. Но с времето тази трудност бива изблъскана назад от един нов проблем – пиенето. Не става ясно дали човекът е успял да се справи с тази трудност, дали още не я преживява, а вместо това идва нова.

Независимо колко сме различни като хора и колко са различни нещата, които преживяваме, едно нещо винаги остава неизменно при всички: алкохолът не ни учи как да се справяме, нито решава проблемите, нито успява да ни успокои наистина. Но някак си за множество хора си остава по-лесно да си пийват, вместо да търсят други, по-добри, но и по-трудни начини за справяне. Ако твърде много хора правят това, спираме ли да ги забелязваме?

Неумението да се забавляваме

Понякога се чудя колко са хората, които могат да празнуват и да се веселят с всички сили, без масите около тях да са отрупани с алкохол. Колко често някой кани гости, без преди това да е заредил добре бара? Може ли да се празнува Нова година, без да се напием? А да се гледа мач, без да изпием по 2 литра бира? Можем ли да се чувстваме добре, без да си подсилим настроението с етанол? Или пък не можем? Ако не можем, защо?

Загубили ли са много от хората умението си да се забавляват трезви? Според мен да. Разбира се, познавам немалко хора, които не обикалят по заведенията, не правят алкохолни купони вкъщи и съвсем не държат да се „подковават“ преди да отидат на рок-концерт, а въпреки това са весели и когато са трезви. Но според мен това е малцинството. Забелязва ли го някой?

Бизнесът

Хората, които произвеждат и продават алкохол, разбира се, се стремят да излязат на печалба. Няма нищо нередно в това само по себе си, тъй като това е начин на прехрана. Работата в среда на конкуренция изисква да се положат усилия, за да бъде продаден продуктът. Кога обаче тези усилия минават тънката граница?

Когато търговец продаде алкохол на дете, е очевидно, че границата е премината, тъй като законът ясно го забранява. Като че ли всички знаят, че това се случва и като че ли всички са против, но то продължава да се случва и то без проблем.

Не съм единственият човек, който често забелязва учениците, пиещи бира в парка; пиещи бира, прибирайки се след училище; пиещи през междучасията; пиещи на купони. Това не остава незабелязано. Аз често се питам: „Кой им е дал алкохола?“. А другите хора питат ли се? Ако да, защо няма реакция?

Понякога пък границата се преминава по един доста неусетен начин, който някои хора забелязват, но други не. Става дума за рекламите на алкохол. Аз, както и да ги мисля, смятам, че те са направени именно, за да въвеждат в заблуждение. Според тях, всичко е по-добро с алкохол. Той ни дава домашен уют, истинска мъжественост, голямо забавление, истинско приятелство и какво ли не още. Всичко е по-хубаво като пийнеш, ако им вярваме.

Аз гледам тези реклами, другите гледат тези реклами, тийнейджърите ги гледат, децата ги гледат, всички ги гледат. А забелязваме ли ги наистина?

Следва още едно продължение

Please follow and like us:
error0
Tweet 20
fb-share-icon20

Коментари

коментара

Вашият коментар