Ако някой, за когото Ви е грижа употребява наркотици, алкохол или играе хазарт, по начин, който вреди на здравето му, семейството, връзките, финансите или други сфери от живота му, вероятно се чувствате отчаяни и отговорни.
В тази ситуация е добре да имате предвид няколко неща :
- Зависимостта му няма нищо общо с Вас.
Може да сте негов любим, родител или близък, но зависимостта е лична. Не е изключено през ума Ви да мине идеята, че това се случва заради нещо, което вие сте направили или, че това е нямало да се случи, ако сте направили нещо по различен начин. Зависимостта обаче не е заради Вас. Вината не носи изцеление за никого, но вашето участие и подкрепа в лечението е нещо съвсем различно. Това е нещо, което би помогнало. Простете на себе си и на Вашия близък. Оставете миналото, за да можете да започнете на чисто и да работите върху решаването на проблема.
- Детоксът не е равен на лечение.
Това е често срещан мит. Според повечето хора лечението се изчерпва с приключването на детоксикиращата фаза. Употребата на психоактивни вещества както и играта на хазарт са далеч по-комплекси проблеми, които не могат да се решат за една нощ. Пропуска се най-важният момент – психическата зависимост. Решаването на този проблем отнема време и усилия. Трябва да бъдат променени някои мисловни и поведенчески модели, или да се създадат нови. Когато имате това предвид, ще можете да се въоръжите с търпението и силите, които ще са Ви необходими, за да извървите този нелек път.
- Никой не започва да употребява с идеята, че ще стане зависим. Или с тази цел.
Зависимостта започва с избор – изборът да взема наркотици или да пийна питие. Но това е избор, който много хора правят, без да станат зависими. Тогава какво кара някои хора да се пристрастяват, а други не? Няма еднозначен отговор на този въпрос, но много изследователи смятат, че комбинацията от генетични фактори, травми от детството, някои психични проблеми (като безпокойство, депресия, биполярно разстройство) и други индивидуални фактори, могат да играят предразполагаща роля за отключването на подобен проблем.
- Това, че някой е започнал лечение, не означава със сигурност, че е решил да се откаже.
Почти никой не се събужда с мисълта, че днес е един чудесен ден да спре употребата. Обикновено хората прибягват до лечение, притиснати от обстоятелствата – загуба на работа, проблеми в семейството, със здравето, загуба на пари или други инциденти. Дори при тези обстоятелства, понякога отнема доста време човек да се убеди, че животът му би бил по-добър без употреба на вещества.
Първата стъпка от лечението е да помогнем на човека да намери собствени мотиви за промяна. Решението за промяна рядко се взема с едно щракване на пръстите и категорично. Зависимият може дълго време да отрича, че има проблем или периодично да се връща към тази идея. Да намира множество оправдания за поведението си или за нещата, които му се случват. Да отрича връзката между употребата и проблемите си. В началото на лечението мотивацията може да е много нестабилна. Добре е да имате това предвид и да не се отчайвате.
- Лъжите и манипулациите са част от болестта.
Вашият близък ще Ви лъже и Вие вероятно ще искате да му вярвате. Той вероятно също си вярва. Но това, което всъщност прави зависимият, е да защитава болестта си, защото веществата са станали жизнено важни за него. Това не означава, че трябва да оправдавате поведението му. Просто трябва да знаете какви са причините за това, за да не го приемате лично и да страдате. Вместо това се старайте да поддържате комуникацията открита и да очертавате ясни граници. Това ще защити и него, и Вас.
- Хората се връщат към употребата с причина.
В повечето случаи употребата започва като форма на самолечение с цел облекчаване на определени психически състояния като депресия, безпокойство, безсъние, психически травми и др. Ако тези състояния не бъдат взети предвид, не бъдат лекувани и продължат да се появяват, шансът човек да се връща към употребата, за да ги потиска, е голям. Зависимостта обикновено е симптом на други проблеми, чието преодоляване е част от цялостното лечението.
- Вие не можете да го направите вместо тях.
Няма нищо по-болезнено от това да виждаме как любим човек страда. Естествената реакция в такива ситуации е да се опитаме да го защитим. Това обаче понякога забавя процеса на лечение и дори може да влоши нещата, защото по този начин третираме зависимия като дете и отнемаме правото му на действие и отговорност.
По-добрият вариант е да му помогнете да помогне сам на себе си.
Например можете да изясните пред него, че повече няма да го издържате финансово, но сте склонни да финансирате лечението му, когато реши това.
Друго, което бихте могли да направите, е:
- Да се консултирате със специалист в сферата на зависимостите. Той ще Ви подкрепи в този труден момент и ще Ви даде повече информация по темата.
- Да се погрижите за себе си. Няма да направите добро на никого, ако битката на вашият близък със зависимостта навреди на психичното и физическото Ви здраве.
- Не губете надежда и търсете варианти. Ако първият вариант за лечение не сработи, потърсете и му предложете друга форма на лечение или специалист.
Лечението е процес, който изисква време, търпение и усилия. Това, което можете да направите за своя близък, е да му дадете шанс да се промени и да го подкрепяте в неговия път.
