Как и защо се научихме да игнорираме прекомерната употреба на алкохол? Част 2

Част първа тук

Източник: https://mundabor.wordpress.com

Източник: https://mundabor.wordpress.com

Търся своите отговори на въпроса „Как и защо повечето от нас не забелязват колко много се пие в нашето общество и колко много проблеми имаме заради това?“. Единият от тях е липсата на обективна информация, от която страдат много хора. Но ми идват наум и други обяснения.

Неумението да се справяме с трудности

С времето забелязах, че множество хора просто не умеят да се справят добре с по-трудни житейски ситуации и с емоциите, предизвикани от тези ситуации. Тук можем да включим и стреса, който често пъти не е краткотрайно преживяване, но създава голямо емоционално и психическо натоварване.

Когато човек не знае как да се справи с някоя трудност, той често търси начин поне временно да я смекчи, да я отложи, да я забрави за малко. Обикновено се надява през това време да намери начин за справяне или нещо в обстоятелствата да се промени и трудността да започне да се разрешава и „сама“. При много хора в тези моменти под ръка се оказва алкохолът.

През годините чувах много пъти как хората ми казват тези неща:

„Синът ми започна да пие много през последните 5 години. Всичко започна, когато приятелката му го заряза.“
„Откакто съпругът ми остана без работа, започна да пие всеки ден.“
„При развода съпругът ми взе децата. Започнах да пия и вече не мога да се справям.“
„Той е добър, умен човек, но има проблеми в работата. Не минава без няколко питиета всяка вечер, казва, че иначе няма да може да заспи.“

Близките на пиещите понякога знаят, че е имало някаква причина да се стигне до злоупотреба с алкохола. Че пиещият е попаднал в някаква трудност и точно тогава е започнал да увеличава употребата. Но с времето тази трудност бива изблъскана назад от един нов проблем – пиенето. Не става ясно дали човекът е успял да се справи с тази трудност, дали още не я преживява, а вместо това идва нова.

Независимо колко сме различни като хора и колко са различни нещата, които преживяваме, едно нещо винаги остава неизменно при всички: алкохолът не ни учи как да се справяме, нито решава проблемите, нито успява да ни успокои наистина. Но някак си за множество хора си остава по-лесно да си пийват, вместо да търсят други, по-добри, но и по-трудни начини за справяне. Ако твърде много хора правят това, спираме ли да ги забелязваме?

Неумението да се забавляваме

Понякога се чудя колко са хората, които могат да празнуват и да се веселят с всички сили, без масите около тях да са отрупани с алкохол. Колко често някой кани гости, без преди това да е заредил добре бара? Може ли да се празнува Нова година, без да се напием? А да се гледа мач, без да изпием по 2 литра бира? Можем ли да се чувстваме добре, без да си подсилим настроението с етанол? Или пък не можем? Ако не можем, защо?

Загубили ли са много от хората умението си да се забавляват трезви? Според мен да. Разбира се, познавам немалко хора, които не обикалят по заведенията, не правят алкохолни купони вкъщи и съвсем не държат да се „подковават“ преди да отидат на рок-концерт, а въпреки това са весели и когато са трезви. Но според мен това е малцинството. Забелязва ли го някой?

Бизнесът

Хората, които произвеждат и продават алкохол, разбира се, се стремят да излязат на печалба. Няма нищо нередно в това само по себе си, тъй като това е начин на прехрана. Работата в среда на конкуренция изисква да се положат усилия, за да бъде продаден продуктът. Кога обаче тези усилия минават тънката граница?

Когато търговец продаде алкохол на дете, е очевидно, че границата е премината, тъй като законът ясно го забранява. Като че ли всички знаят, че това се случва и като че ли всички са против, но то продължава да се случва и то без проблем.

Не съм единственият човек, който често забелязва учениците, пиещи бира в парка; пиещи бира, прибирайки се след училище; пиещи през междучасията; пиещи на купони. Това не остава незабелязано. Аз често се питам: „Кой им е дал алкохола?“. А другите хора питат ли се? Ако да, защо няма реакция?

Понякога пък границата се преминава по един доста неусетен начин, който някои хора забелязват, но други не. Става дума за рекламите на алкохол. Аз, както и да ги мисля, смятам, че те са направени именно, за да въвеждат в заблуждение. Според тях, всичко е по-добро с алкохол. Той ни дава домашен уют, истинска мъжественост, голямо забавление, истинско приятелство и какво ли не още. Всичко е по-хубаво като пийнеш, ако им вярваме.

Аз гледам тези реклами, другите гледат тези реклами, тийнейджърите ги гледат, децата ги гледат, всички ги гледат. А забелязваме ли ги наистина?

Следва още едно продължение

Как и защо се научихме да игнорираме прекомерната употреба на алкохол?

Да си представим за момент, че алкохолът е сравнително нов наркотик, открит преди 10-15 години. Каква щеше да бъде реакцията на обществото ни?

Аз си представям как всички ужасени щяхме да говорим за пияните индивиди, залитащи и падащи по улиците; за повръщащите и въргалящи се под масите в заведенията хора; за нападенията и побоищата, извършени от агресивни пияни (включвам и насилието в семействата, най-вече над жени и деца); за многобройните катастрофи, причинили смърт по пътищата заради употреба на алкохол; за децата, попаднали в спешните отделения заради отравяне с алкохол; за една нова епидемия…

Шокиращи резултати от изследвания щяха да гърмят в медиите: „Алкохолът уврежда черния дроб, често води до смърт“, „Употребата на алкохол може да доведе до тежка зависимост“, „Злоупотребата с алкохол може да доведе до сериозно увреждане на мозъка и цялата нервна система“, „Хиляди деца живеят в семейства на алкохолици и стават жертви на неглижиране и насилие“, „През 2012 година 3 милиона и 300 хиляди души по света умряха заради употреба на алкохол“.

Когато започнах да мисля в тази посока, се оказа лесно, тъй като веднага се сетих за сегашните заглавия за по-нови наркотици: „Хапчето убиец „Супермен“ заля пазара в България“. „Хапчето-убиец“ наистина е убило хора в Европа за съжаление, но от порядъка на няколко десетки за година, а не 3 300 000. Тогава не би ли трябвало да виждаме заглавия от рода на „Наркотикът-убиец „Алкохол“ не спира да залива пазара в България“?

Източник: https://epiclaughter.wordpress.com

Източник: https://epiclaughter.wordpress.com

Да, лесно е да мисля в тази посока, но не и реалистично. Прекомерната употреба на алкохол и вредите, които нанася тя, тревожат една малка част от обществото, но не и мнозинството. Основно се тревожат две групи хора: близките на пиещите (самите пиещи далеч по-рядко) и специалистите, които помагат на тези пиещи и близките им. Затова от доста време се опитвам да намеря отговор на въпроса:

Как и защо повечето от нас не забелязват колко много се пие в нашето общество и колко много проблеми имаме заради това?

Търсейки отговор, ми хрумват поне няколко неща, които за съжаление няма как да подкрепя с резултати от представително изследване. Но все пак ги намирам за важни и за един добър повод за размисъл.

Незнанието

След стотици консултации по повод нечий проблем с алкохола стигнах до извода, че много хора всъщност не знаят какво точно представлява алкохолът и какви физически, психически и социални вреди може да им нанесе (или на техните близки). Ето няколко твърдения, които често чувам и които също толкова често се налага да оборвам с цел да обясня на хората, че се намират в риск:

1.    Алкохолът не е наркотик.
2.    Бирата не е алкохол.
3.    Пия по четвърт (или повече) литър водка на ден, но това е нормално, всички пият по толкова.
4.    Синът ми пие всеки ден, но само бира, така че не се притеснявам за неговото пиене.
5.    Нормално е всяка вечер да изпивам по няколко питиета след работа, защото само така мога да се отърся от умората и напрежението.
6.    Пия ракия всеки ден от години, защото само така мога да контролирам кръвното си налягане. За мен ракията е лекарство.
7.    Страх ме е детето ми да не започне да взима наркотици, а това че пие алкохол не ме притеснява толкова. Важното е да го прави отговорно и с мярка (в случая детето е непълнолетно).
8.    Няма никакъв проблем всеки ден в обедната почивка да изпивам по 1-2 бири. Нали не ги пия в офиса?

Списъкът, разбира се, може да бъде продължен, но едва ли е необходимо. Някак си се получава така, че след толкова векове негативен опит с алкохола и точно сега, в нашия век на информационните технологии и при наличието на планини от факти, твърде много хора продължават да страдат заради липса на обективна информация.

Следва продължение

Психоактивни вещества в опасни комбинации

Знаем ли какво се случва, когато смесим алкохол с друго вещество? По-долу може да видите едни от най-разпространените опасни комбинации, които могат да бъдат дори смъртоносни.

опасни комбинации

Кокаин + алкохол

Смесването на алкохол и кокаин се случва често, но е особено опасно, тъй като заедно те повишават риска от сърдечни пристъпи и инфаркти. Двете вещества си взаимодействат и произвеждат в черния дроб силно токсична субстанция, наречена кокаетилен. Последният може да засили потискащия (депресивния) ефект на алкохола, заради което реакцията към кокаина става по-силна. Заради кокаетилена в тялото си употребяващият е по-вероятно да стане агресивен. Кокаетиленът се задържа в тялото по-дълго от алкохола и кокаина, подлагайки сърцето и черния дроб на натоварване за по-дълъг период. Смесването на алкохол с кокаин може да бъде смъртоносно дори и 12 часа след употребата на веществата.

Бензодиазепините + алкохол

Алкохолът увеличава скоростта, с която се абсорбират бензодиазепините и може да засили потискащия им ефект върху централната нервна система. Най-честите ефекти са седация, влошено време за реакция, нарушена координация и загуба на памет. Рисковете, свързани със задачи, изискващи добра координация на двигателните мускули и добра концентрация, като шофиране и работа с машини, са големи. Рискът става още по-голям, когато употребилият не усеща, че е под влияние на двете вещества.

Опиати + алкохол

Когато алкохолът се приема с опиати като морфин, хероин, кодеин, метадон или други, потискащият ефект на тези вещества върху централната нервна система се засилва значително. Приблизително един от четири смъртни случаи при опиатна свръхдоза е свързан с комбиниране на опиати с алкохол.

Канабис + алкохол

Ако двете вещества се употребяват заедно, ефектите могат да бъдат непредвидими. Алкохолът може да накара тялото да абсорбира ТНС (тетрахидроканабинол) по-бързо, заради което канабисът може да има по-силни ефекти от обикновено. Физическите ефекти могат да бъдат замайване, гадене и повръщане, а психическите – паника, тревожност или параноя. Канабисът обикновено се пуши с тютюн, което може да доведе до рак. Алкохолът и тютюнът „работят” заедно, за да увреждат клетките, умножавайки щетите. Заради алкохола клетките в устата и гърлото по-лесно абсорбират канцерогенните химикали в тютюна.

Хероин + алкохол

Алкохол с хероин е една от най-опасните комбинации от наркотици. Депресанти като хероина забавят сърдечната честота и дишането. Когато хероинът се комбинира с друг депресант като алкохола, хората всъщност удвояват потискащия ефект и се излагат на риск от свръхдоза. Дори малки количества алкохол намаляват количеството хероин, необходимо за фатална свръхдоза. Около три четвърти от хората, починали от хероинова свръхдоза, са пили и алкохол.

Екстази + алкохол

Едновременната употреба на алкохол и екстази (MDMA) може да бъде много опасна, защото засилва дехидратацията. Един от главните рискове при употребата и на двете вещества поотделно е вероятността от опасно обезводняване. Когато се употребяват заедно, дехидратиращият ефект се сумира и рискът е много по-голям. В допълнение MDMA намалява способността на тялото да регулира температурата си, а алкохолът може да я повиши, като по този начин се увеличава вероятността да настъпи смърт поради прегряване.

Опиумните войни

Обикновено когато думите „война“ и „наркотици“ са в едно изречение, се говори за „война срещу наркотиците“ или пък за сблъсъци между различни наркокартели.

Е, днес ги открихме в малко по-различен контекст.

Опиумните войни са две търговски войни през 19 век, резултатът от които са търговски привилегии за Запада в Китай.

Тези събития са породени от опитите на Китай да попречат на търговията с опиум. Британските търговци нелегално са внасяли опиум в Китай, произведен в Индия. С печалбата англичаните купували луксозни стоки като порцелан, коприна и чай, за които търсенето в западните държави било голямо. Резултатът за Китай е бил по-неблагоприятен – много хора са страдали от зависимост, която има сериозни социални и икономически последствия за страната. Първата война започва през 1839 година, когато китайското правителство конфискува всичкия складиран опиум в Кантон. Няколко дни по-късно пияни британски моряци убиват жител на китайско село. Англия отказва да предаде обвинените на Китай, защото няма доверие на правосъдната им система.

В резултат на тези събития избухва конфликт, в който британските сили побеждават през 1842 година. Според договорите, подписани след това, Китай трябва да плати обезщетение на Великобритания, да отстъпи пет пристанища за търговия и престой на британците и освен това британските граждани да бъдат съдени от британския съд.

Колкото и приятни да са тези придобивки, явно не са били напълно достатъчни. В периода между 1856 и 1860 година англичаните подновяват конфликта, но този път на тяхна страна се включва и Франция. Китайските сили отново са победени. Този път договорът осигурява престой в Пекин за чуждестранни пратеници, отваряне на няколко нови пристанища за търговията на западните държави, право на чужденци да пътуват във вътрешността на Китай и свободно придвижване на християнски мисионери. На допълнителни преговори в Шанхай вносът на опиум е легализиран.

Китайските власти отказват да ратифицират договора и в отговор на това съюзниците подновяват конфликта, превземат Пекин, ограбват и изгарят един от дворците на императора през 1860. По-късно през същата година Китай подписва Пекинската конвенция, в която се съгласяват да спазват договорните условия.

Черната мамба май наистина е доста отровна

Black-Mamba

Източник на снимката: http://the-tripreport.com

„Черна мамба“ е наименование, което мнозина са чували. По-малко хора обаче знаят, че това не е само вид змия, а и жаргон за растителна смес, съдържаща синтетични канабиноиди. По-известно наименование за такива продукти е Спайс (Spice) – един от така наречените „дизайнерски наркотици“.

Преди няколко години синтетичните канабиноиди навлязоха на пазара с твърдението, че са легални и безопасни заместители на марихуаната и мнозина повярваха, че е така. „Марихуаната е безопасна, а спайсът трябва да е още една степен по-безопасен“, смятат много хора и до днес (според работния ни опит).

Каква обаче се оказа действителността?

На първо място държавите започнаха да забраняват синтетичните канабиноиди и все повече от тях стават нелегални. Не че това спира „дизайнерите“-химици да синтезират нови. Но в случая изобретателността и разнообразието не носят нищо добро. Нелегалните лаборатории бълват огромни количества химикали, които хич не са попадали в човешки организъм и резултатите често са плачевни.

Много хора държат да опитат, макар и да нямат и най-малка идея какво е това, което ще пушат. Някои от тях имат смелостта да споделят какво се е случило след това. За нас винаги е полезно да научим какво всъщност преживяват хората, употребявайки някакъв наркотик. Ето какво са споделили няколко души от личния си опит в Talk to Frank:

Легалната дрога Черна мамба

„Ако след 3 дръпки от джойнта не ви харесва да имате делириум, ступор, халюцинации, обезводняване и повръщане, тогава това не е „легалната“ дрога, която искате да вземете.“

Черната мамба ме направи шизофреник

„Черната мамба беше нещо ново и лесно достъпно в магазин, където се продаваха легални наркотици. Не знаехме много за нея и просто я приехме като „пакетчета чай“, нещо слабо. Първите ефекти започнаха само след 3 дръпки. Потънах назад в стола си и се почувствах напълно парализиран. Чувствах като че ли съм в друг свят и че всичко не се случваше. Поставях под въпрос своето съществуване на земята и станах много параноичен. Най-лошото беше свирепото желание да ям. Седях там и ядях всичко. Ядях кутии с корнфлейкс, докато устата ми не се разрани и пресъхна. Единственият начин да накарам ефектите да спрат беше да отида да спя. На следващия ден, въпреки че вече не бях под влияние, още имах ефектите на шизофренна параноя. Чувах гласове и бях толкова параноичен, че не можех да спра да плача. След като я пуших постоянно около 2 месеца [черната мамба], единственият ми изход беше да напусна града и да нямам възможността да я докопам. След като видях моите приятели да я пушат, когато се върнах, си помислих, че не искам повече никога да се чувствам така. Това е най-мръсната, пристрастяваща дрога за пушене, която се намираше тогава. Радвам се, че сега е незаконна, защото много хора, които познавам, свършиха в болницата с психотични проблеми. Сега нямам никакви шизофренични мисли и съм щастлив, че не съм в ръцете на „дяволската трева“.“

Легалната дрога Черна мамба (фалшив канабис)

„ОК, аз и приятелите ми, разпускайки и опитвайки за първи път тази легална дрога, взехме толкова, колкото когато взимаме канабис. Това те удря веднага, аз станах и започнах да ходя, беше сякаш съм сам на средата на нищото, сърцето ми препускаше, също чувствах като че ли минутите са дни и най-лошата част е, че можеш да се видиш в 3D, ако пушиш твърде много от нея [черната мамба]. Това не е наркотик, който искате да вземете. Написано от Джак“

Параноя от Черна мамба

„Пуших черна мамба преди около 2 седмици, беше ми за втори път, сега се чувствам сякаш още не съм в реалността, още имам ефекти и се чувствам странно. Постоянно съм в параноя, че получавам шизофрения.“

Кой е най-вредният наркотик?

Това е въпрос, който периодично ни задават на Информационната линия и който е особено интересен на учениците. Понякога това, което наистина ни казват чрез този въпрос, е: „Искам да пробвам някакъв наркотик, но търся този, който е по-безопасен.“ А понякога се оказва, че човекът, с който говорим, вече е пробвал (че и повече от пробвал) от най-вредните наркотици, но дори не е разбрал.

Трудно е две или повече различни вещества да бъдат сравнявани по вредност директно. Една причина за това е различният начин, по който един наркотик влияе на различните хора. Ако проследим обажданията ни, например, се оказва, че доста хора са се оплаквали от проблеми само след едно пушене на трева. В същото време много други намират употребата на марихуана изцяло за приятна.

Може ли тогава науката да ни помогне да намерим отговор?

През 2010 г. списание „Лансет“ публикува резултатите от работното ателие на Независимия научен комитет по наркотиците. Това, което Комитетът е направил, е било да оцени 20 наркотика по 16 критерия: 9 били свързани с вредите, които наркотикът нанася на употребяващия и 7 били свързани с вредите, които наркотикът нанася на хората около употребяващия.

20-те оценявани наркотика били: алкохол, хероин, крек-кокаин, метамфетамин, кокаин, тютюн, канабис, GHB, бензодиазепини, кетамин, метадон, мефедрон, бутан, кхат, анаболни стероиди, екстази, LSD, бупренорфин, халюциногенни гъби.

Резултатите

Анализът показал, че хероинът, крек-кокаинът и метамфетамините са най-вредните наркотици за хората, които ги употребяват.

В същото време алкохолът, хероинът и крек-кокаинът са най-вредни за хората около употребяващия.

Събирайки резултатите от двете оценявания, се оказва, че най-вредният наркотик е алкохолът. Хероинът и крек-кокаинът го следват на второ и трето място.

drugharmgraph

Източник на графиката: www.channel4.com

Ние, консултантите на Националната линия, не останахме изненадани от резултата. Но в същото време продължаваме да се блъскаме в бетонната стена на твърдения като: „Алкохолът не е наркотик“, „Алкохолът не толкова опасен като наркотиците“ или пък „Алкохолът е легален, следователно е безопасен“.

Алкохолът наркотик ли е?

Зависим ли сте от своя мобилен телефон?

Фобията е силен, ирационален страх от нещо, което може да причини малка или често никаква вреда. Фобията може да придизвика силно безпокойство, паника и дори припадък.

Възможно е да сте чували за арахнофобия (страх от паяци) и клаустрофобия (страх от тесни пространства) , но чували ли сте за номофобия? Всички ние изпитваме безпококойство от евентуална загуба на мобилния телефон или да го забравим вкъщи, на път за работа, но дали това безпокойство стига до такива граници, че да се нарече фобия?

Понятието „номофобия” е абревиатура на “no-mobile-phone-phobia” или също така нареченото „пристрастяване към мобилния телефон”.

Симптомите включват :

  • Усещане за силно безпокойствие или паника при мисълта за загуба на мобилния телефон;
  • Обсесивно проверяване за пропуснати повиквания, съобщения, мейли и др.;
  •  Използването на мобилен телефон на неподходящи места, като банята, църквата и др.;
  • Избягване на възможностите за контакти „лице в лице”.

Скорошно пручване е открило, че 2/3 от жителите на Великобритания страдат но номофобия. Този процент е значителен, при млади хора от 18 до 24г – 77%. Употребата на мобилни телефони непрестанно се увеличава, особено сред младите хора. В САЩ 75% от тийнеджърите изпращат по 60 до 100 текстови съобщения на ден.

Изследователите обсъждат, до колко номофобията е истинско пристрастяване? Пристрастяването към наркотиците се основава на количеството допамин, което нахлува в мозъка. То от своя страна придизвиква силна еуфория и желание да се повтори преживяването. Въпросът на изследователите е – дали нетърпението и очакването да получим съобщение, обаждане, имейл, да обновим статуса си или да получим коментар под снимка, също не повишават нивото на допамин? До този момент обаче, все още няма изследвания по тази тема.

 А вие какво смятате? Номофобията реална ли е?

 по

Източник : http://teens.drugabuse.gov/blog/post/are-you-addicted-your-cell-phone

 

Гости с мисия

През изминалата седмица на гости ни бяха група белгийски колежани от Karel de Grote University College в Антверпен.

Те се свързаха с нас преди около 2 месеца с желание да ни посетят във връзка с техен академичен проект. Бяха решили да посетят България, тъй като за тях е непозната и любопитна дестинация. Нашите контакти намерили случайно и в любезен мейл ни молеха за съдействие.

Тъй като имаме опит в подобни културни обмени, не ни трябваше много време, за да се решим да станем домакини.

На кратко, задачата на студентите беше да посетят неправителствени организации извън фламандския регион, като дипломно проучване за курса им по “Transcultural Challenges and Crossing Borders”. Целта на проекта е да научат повече за добрите практики на организациите, които ще посетят и начина, по който те повлияват на обществото в чиято полза работят, както и трудностите, пред които се изправят и начините, по които се справят с тях. Тъй като бъдещите ортопедагози (като Теса и нейните състуденти) се налага да работят с много различни хора и да прилагат мултикултурален подход, трябва да са добре подготвени за това.

Ние бяхме силно впечатлени от начина, по който се обучават студентите в Белгия и начина, по който трупат практиката си. Това беше допълнителен стимул да съдействаме, тъй като и самите ние имахме шанс да се учим от тях.

След посещението им получихме следното писмо, което с удоволствие споделяме с вас :

„На първо място бихме искали да ви благодарим отново за гостоприемството.
Отначало не знаехме какво да очакваме и бяхме малко нервни, но и се вълнувахме. Много се радваме, че успяхме да съберем толкова много информация от всички вас. Беше по-лесно отколкото очаквахме. Разговорите ни протичаха гладко и нямахме усещането, че е стандартно интервю.

Чрез информацията, която ни дадохте, успяхме да разберем напълно вашата дейност. Изненадахме се и бяхме щастливи от това, че вашите възгледи са много подобни на нашите в Белгия. Видяхме, че наистина искате да промените ситуацията. Изненада ни това, че правителството не полага особено големи усилия да подпомага програми като вашата или зависимите като цяло. Ако трябва да сме честни, ситуацията с правителството малко ни разстрои. Положението е много различно в Белгия.

Информационната линия е много добра инициатива, също и новият сайт, който все още не е пуснат. Жалко е, че не много хора в България знаят за линията. Чатът на сайта ви също е много добра идея, защото е лесно достъпен за всички.

Беше ни полезно, но неприятно да чуем за правителството. Хубаво е, че изразявате вашата фрустрация и критики, защото са основателни. Надяваме се, че в бъдеще ще има промени в начина на мислене и действие, или някаква помощ за разрешаването на този проблем.

Терапевтичната програма също е много ефективна според нас. Използваните методи в нея са много полезни и бяхме много любопитни да разберем за тях. Семинарът, на който присъствахме, беше много интересен. Това е един добър начин да се помогне на хората да разберат и решат проблемите си. Забелязахме, че на някои клиенти не им беше комфортно присъствието ни. Според нас това е нормална реакция, защото не е лесно човек да говори за личния си живот пред непознати. Оценяваме високо факта, че ни дадоха възможност да сме част от събитието. По време на него ни попитахте някои въпроси относно нашето посещение и за филма. Беше приятно чувството, че ни приемате, но и ни изненадахте. Затова не успяхме да намерим отговор бързо и да бъдем изчерпателни.

Темата на семинара ни накара да се замислим за неща, за които не бяхме мислили преди това, а явно беше доста полезна и за клиентите. Беше хубаво да видим, че хора като А. (водещият на семинара) могат да вземат участие и след завършването на програмата. Беше свършил страхотна работа!

Още веднъж ви благодарим и ви пожелаваме успех!

Поздрави,
Теса и компания“

За нас също беше интересно и обогатяващо преживяване, за което им благодарим!
🙂

20150127_161124

Светлината извира отвътре…

В нас има сили, за които често дори не подозираме. Трябва да повярваме в себе си и да опитаме. Така сме поне една крачка по-близо да успеха!

1508187_850856464986009_3228417435804513473_n